Получих писмо:

Здравейте скъпи приятели!

Бих искал да изкажа благодарността ни за пътя, водещ към сливането с Твореца, който разкрихте пред нас и за всички усилия, които полагате.

За съжаление, този път няма да успея да пристигна физически и бих искал да изразя своята любов и подкрепа към цялата тази  потресаваща група, чиято работа е свещена.

Осем другари от Лос Анжелис ще вземат физичеко участие в Конгреса, а ние, останалите, ще бъдем виртуално включени през цялото време.

Обичаме ви чрез поръчителство

Моше, Бней Барух – Лос-Анджелис

[26126]

Filed under: Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако другарите от различни страни се обединят по интернет, ще генерират ли те същата сила, както при физическото участие на Конгреса?

Отговор: Несъмнено. Става дума за много важни за нас сили. Ние още не осъзнаваме, че в духовното силата идва не от количеството, а от качеството.

Представителите на толкова страни и народи образуват цялата палитра (Вавилон). Те са различни и това различие и съединение над него е и достигането на нашето изправяне!

Различието е предизвикано от разбиването на душата Адам, потопът на Ной, Вавилонската кула – разделението, над което сега се обединяваме.

Всеки представлява част от общото цяло, различна от другите, и, слепвайки тези части, ние, чрез светлината, изправяме разбиването – работата на Твореца „Аз създадох злото”.

Ето защо за нас е толкова важно виртуалното участие на всички наши другари. Нека в никакъв случай не ни оставят и през цялото време да бъдат с нас на конгреса.

Няма значение колко човека са се събрали заедно: двеста хиляди, двама или един от всички краища на земята. В духовното се отчита не външното количество, а неповторимостта на всеки!

От урока върху писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26147]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Как да успеем по духовния път? Няма друго средство, освен още по-голямото обединяване.

Необходимо е на обединяването да се придава най-голяма важност, да се вижда в него единственото средство.

Знаем, че имаме избор само в това, да укрепваме себе си посредством обкръжението и да се обединяваме с него. Ние го извисяваме в очите си и прекланяме глава пред другарите и целта.

Всяко действие трябва да бъде придружено с намерение: „Защо правя това? Как се опитвам да се обединя с другите? Създаваме ли кли, съсъд, място, в което да се разкрие светлината?”

На практика, помагайки в това на групата, ние изпълняваме принципа „ще направим и ще чуем”. Способни сме да го реализираме. Макар и много да не ни се иска, дори да ни е противно, въпреки това можем да се дарим един друг с усмивка, с подаръци, да бъдем вежливи и да участваме макар и да не желаем, в общото дело.

Всичко организираме сами – в това число и конгресите. Дори да имахме неограничени материални ресурси, пак бихме направили всичко сами.

Тук за нас са важни съвместните усилия – от всякъде пристигат хора и действат заедно. Само такава подготовка ще ни донесе успех.

Именно това са нашите „подаръци” – заедно приготвяме всичко, което е необходимо, от никого не зависим и не желаем да отстъпим своето участие на никой чужд.

За нас, възможността посредством външна работа да постигнем вътрешно обединение е дотолкова важна, че няма да отстъпим от това и да дадем на някой друг да свърши онова, което можем да направим сами. 

В оставащите два дни и на самия Конгрес, на нас се предоставя уникалната възможност да се обслужваме един друг. Не бива да се изпуска този шанс, защото в него е заложен успеха на цялото дело.

Именно това е обединението – така ние си „купуваме” другари. Аз се старая заради тях, а те – заради мен и заедно изграждаме общо кли.

От урок по писмо на Рабаш, 07.11.2010

[26159]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Огромна и тежка отговорност ли е да живееш в последното поколение?

Отговор: Да живееш в последното поколение не е тежка отговорност, а огромна радост – въпреки силите на противодействие, в които също виждаш помощта на Твореца, преодоляваш ги като детето, което пъхти и се старае да постигне своята цел.

Да живееш в последното поколение е много хубаво и лесно! Всички се грижат за мен, всичко е наред. Заобиколен съм от любовта на другарите и чрез тях, Творецът ме дарява с добро.

Да разкрия Лика на Твореца означава, че целият ми живот е наред – аз съм здрав, нямам никакви проблеми, чувствам се добре и комфортно. Като такива виждам и останалите, които са около мен – всички те живеят добре! Виждам пред себе си целия висш свят, който е открит за мен и  вечен.

Вече не смятам своя живот за миг, даден ми до настъпването на смъртта, без да знам какво ще се случи с мен утре – аз съм разтворен в света на Безкрайността. И защо трябва да очаквам от това някакви неприятности?! В света няма никакво зло – аз се „присъединявам към доброто”!

Именно това искаме да направим на нашият конгрес, за да окаже то върху нас постоянно добро влияние.

А всички тревоги и очаквания трябва да изтрием и отхвърлим – няма нищо такова! В мига, в който се съединяваш с другарите и искаш вътре в това съединение да разкриеш Твореца, ти вече попадаш под най-доброто въздействие на Източника на всичко добро. Освен него няма никаква друга сила, която би могла да ни повлияе.

Чрез групата, ти се включваш към най-силния и добър източник на енергия. Необходимо е само, над всички препятствия да усилиш тази връзка – това е всичко! Ще се постараем да го направим през трите дни на Конгреса и ще видим, че целият живот може да бъде организиран и подреден по този начин.

За сметка на тази връзка, ти ще придобиеш чудесна сила, с която ще можеш да успееш във всичко – в каквото и да е в твоя живот. Но само при условие, че искаш да бъдеш свързан с тази сила – защото тя определя всички действия и събития в нашия свят.

И ще разкриеш това напълно явно. Ще се чувстваш като дете, хванало се за ръката на възрастния, когото можеш да заведеш на всяко място, на което поискаш.

Както малкият син хваща за ръка баща си или майка си и ги тегли да направят за него онова, което той не е успял да направи. Така ще направиш и ти с Твореца – Той го очаква!

Надяваме се, че ще ни се отдаде възможност да постигнем това, че Той ще ни хване за ръка и ще ни помогне да изпълним всичко, което е необходимо!!!

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От една страна казваме, че сме готови за Конгреса, а от друга възможно е, мислим, че не сме готови.

И това е правилното състояние. За това разказва Тора, такова е предверието на прехода и изхода.

Не просто гладко и предсказуемо – изходът от Египет се е осъществявал набързо, в бяг към Крайното море. Човек не разбира механизма на случващото се и в крайна сметка за него това е като чудо.

Стоейки в подножието на Синайската планина, казваме: «Ще направим и ще чуем!», сякаш някой предварително знае точно какво да се прави.

Нужно е принципно съгласие: готови сме да се стараем със всички сили, доколкото е възможно от низшия свят да разберем нуждата на висшия свят. Това старание открива вратите пред нас.

Разумът тук е безсилен. Колкото и да мъдърстваме, опитвайки се да узнаем и да разберем, по-вярно и ясно да реагираме на ситуацията – няма да помогне.

Просто ни трябва вътрешна устременост да станем като един и с това да се уподобим на Твореца – общото свойство отдаване и любов. Само със сърцето си можем да разберем, че това е всъщност спасението ни.

Надявам се, че се намираме на прага на духовен пробив, такъв, какъвто не е имало в историята на човечеството. Ще се постараем – и ще успеем!

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ние взехме решение, че на предстоящия конгрес отиваме ва-банк. Къде се намира тази „банка”? И още по-важно – къде е ключът за нея?

Отговор: „Банката” се намира „на небето”. Но можем да я достигнем. Това е свойството Бина, отдаването. А ключът от нея – това е обединението между нас.

В нашето обединение, ние ще открием истинско съкровище, не сейф, а свойство, с помощта на което се открива съкровищницата на световете!

Ние ще го разкрием при положение, че се съединим един с друг. При обединението между нас всичко ще се разкрие на часа!

Това е чудо, което съществува в духовното, – светлината започва да свети в мига, в който достигнем до първата степен на подобие с нея.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25898]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Като отида на конгреса, оставям вкъщи всичко от този свят,  за да дойда на място на обединение, за да се преродяв нов живот. Няма накъде да бягам, пътят назад е отрязан, без никаква връзка с този свят. Светът не съществува.

Трябва да се подготвим за такова състояние. Планирам да прекарам трите дни точно по  този начин, без да мисля за нищо друго освен за това.

В къщи, на работа, в банката, в магазина – подготвям всичко, така че да не се налага да мисля за нищо през тези три дни, сякаш летя до Марс с еднопосочен билет. Нищо да не ме задържа тук вече; мостовете са изгорени.

От беседа за поръчителството, 29.10.2010

[25509]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направим, за да разкрием Шхина между нас на Конгреса?

Отговор: Само едно – обединение. От нас не зависи нито едно действие, освен сбижаването между помежду ни. Благодарение на него между нас се разгаря въодушевление, което ще ни помогне да се обединим.

Ние се обединяваме вътрешно. Прегръщането не е задължително, макар външните действия да помагат. Преди всичко трябва да разбера, че ще изляза в духовния свят и ще придобия живот на по-висше стъпало само, ако се издигна към по-високо и мощно желание за възприемане на всички като свои части.

Но тук възниква чисто псохологически проблем, защото аз ги отхвърлям. Значи трябва да променя възприятието си, своето отношение, да разкъсам вътрешната преграда между мен и другите.

За тази цел, аз трябва да се сбижа с другарите, за да могат те да ми въздействат. Тогава те ще влеят в мен своите идеи, своята цел – единството, в което всеки разкрива висшата реалност.

Ето защо ние организираме Конгрес и се обединяваме с всички сили. Ето това е практическата кабала.

Преди хората са мислели, че кабала предсказва бъдещето и се занимава с нещо свръхестествено. Нищо свръхестествено няма тук, освен преобразяване на нашата егоистична природа в алтруистична.

От урок по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо за егоизма е болезнено да се анулира?

Отговор: Това зависи от важността на целта. И в нашия свят ни се налага да анулираме себе си: на работа – да следваме указанията на началството, у дома – да ухажваме децата, да обезпечаваме семейството и т.н.

След всички задължения ми остава час-два лично време. Излиза, че аз постоянно анулирам себе си – от безизходност, защото трябва да живея. Но аз получавам възнаграждение в същия този егоизъм!

А тук, ние се отказваме от егоизма, за да получим ”нещо по-важно”: духовен живот, вечност, съвършенство, хармония. Засега ние не усещаме важността на това като възнаграждение . Обкръжението трябва да ме убеди в това.

В нашия случай – аз съм избрал обкръжението, свързан съм с всички. Никога в историята не е имало такова състояние, в което се намираме  сега .

Ние сме първото поколение на поправянето и вече сме се удостоили да получим методиката и да започнем да я реализираме заедно между хиляди другари.

Какво е останало да се направи? – Да анулираме себе си! Ако ние направим това заедно, то на всеки ще му бъде лесно. Именно така и ще стане!

От лекция в Деня на единството, 31.10.2010

[25854]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние трябва да се постараем да построим такова постоянно състояние, все едно се намираме на вечен конгрес, под впечатлението на хиляди хора, събрали се на едно място.

Такива „електрически вибрации” аз трябва да чувствам, намирайки се във всяко време и на всяко място. На това духовно силово поле не му влияе разстоянието! То зависи от нас, ние можем да направим това състояние постоянно.

Именно това поле на духовна връзка и посока – се нарича кабалистична група – и всеки се намира под влиянието не на 7000, а на милиони наши другари по света.

Преди всичко, ние създаваме група от няколко хиляди ученици, където всички са свързани заедно в нашата обща мрежа. И ако част от тази група достигне състояние на поръчителство, тя започва да проектира това излъчване навън, то вече не може да бъде спряно.

Това се нарича истинското разпространение на кабала. И всеки ще има възможност да дойде, да види, да разбере, да провери – дали това му пасва или не; и може би днес не, но утре вече – да.

Този конгрес трябва да ни даде пример за такова състояние, което трябва да направим постоянно и да се издигаме все по-високо и по-високо. Това именно ще бъде влиянието на обкръжението върху човек, а ние трябва да го създадем.

Ако обкръжението определя цялото мое бъдеще и цялата скорост на моето духовно развитие, то аз трябва да се вълнувам само за това как да направя това обкръжение по-силно – за да може през цялото време да ме вдъхновява и да ме дърпа за ухото напред.

И тогава, естествено, аз ще дойда на конгреса, защото за сметка на какво друго мога да напредвам – аз нямам никакво друго средство освен това. Аз ще дойда, но ние сме длъжни да организираме такова обкръжение постоянно! Защото няма друг двигател на духовното развитие!

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 04.11.2010

[25958]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→