Силата за постигане на духовното аз получавам от обкръжението и това е особена сила.

Ние идваме в науката Кабала с желание към духовното, но това желание е егоистично: да получим целия свят – и този, и бъдещия.

Това огромно желание тласка човека напред, но, когато той реши да се съедини с другарите, то е длъжен да анулира себе си и да повиши значимостта на другаря.

По този начин той повдига отношението към другаря на минимално духовно ниво: отменя себе си, иска да се съедини, приема другаря като важен.

Това е много неприятно, отблъскващо, но друг изход няма – ние сме задължени да се обединим. И тогава от другаря при мен пристига важността на целта – силата на подема.

Тази сила е духовна, защото, за да се обърна към него, аз съм анулирал себе си, а неговата значимост – повдигнал. И тогава аз получавам от него – независимо, че той е същия като мен – силата на подема, тъй като съм се отнесъл към него съгласно духовния принцип: значимостта на ближния!

И въпреки, че правя това от безизходност, защото егоистично искам да получа духовния свят, но от другаря получавам реална сила, издигаща ме над мен самия.

Действайки по този начин с другаря, аз се сдобивам с правилния подход към духовното. Макар, че другарите могат и да не обръщат внимание на това и дори да не знаят, че ме снабдяват с духовна сила.

Аз я получавам за сметка на това, че изпълнявам егоистично действие, анулирайки себе си относително тях напук на силата на отблъскване.

Това е много трудно, но ако ми се отдаде да се пречупя, аз получавам от тях сила за понататъшно придвижване.

В това се състои нашата работа и на това е посветен предстоящият Конгрес.

От лекцията в Деня на единството, 31.10.2010

[25865]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между личната радост и радостта на множеството?

Отговор: Радостта на множеството е положителна, полезна, лесно достижима, ако, разбира се, ние говорим за духовната радост, която се намира по-високо от времето и не изчезва, а само се увеличава.

Радостта на множеството означава, че аз напълвам всички останали и всеки от тях напълва другите и мен също, и така ние многократно усилваме напълването и радостта във всеки от нас.

Аз се радвам с радостта на другите, а те се радват с моята радост – и заедно ние умножаваме нашето въодушевление и достигаме 620 пъти по-мощна светлина в сравнение със светлината в началото на творението. Ние можем да получим всичко това, да се насладим и да му се радваме в нашия свят.

Благодарение на такова събитие като конгреса в съединението между нас ние можем да разкрием такава светлина, такава духовна мощ, такава радост, че тя да достигне нивото на безкрайността! И човек е длъжен да разкрие това в живота си.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 28.10.2010

[25755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои работата на хората, които ще дойдат на предстоящия конгрес?

Каква е нашата роля в обединяването, в глобалния свят, за да станем този народ, от който ще се излее мъдростта върху всички народи на света?

Отговор: Като пример за това може да послужи законът за съществуването на всеки жив организъм. Да кажем, рецепторите на нервната система се разполагат по цялото тяло. Точно така се разпространяват по целия организъм системата за кръвообращение, лимфата и други.

Ето и при нас, на конгреса има хора от целия свят. От една страна, всички те се отнасят към една система – системата на Израел. А от друга страна, всички те живеят в различни страни, разположени в различни ъгли на земното кълбо и се отнасят, като че ли към различни, чужди народи.

На всяко от местата на тяхното пребиваване въздействат различни духовни сили. Над цялото земно кълбо, на всяка негова част въздейства определена висша сила, наречена ”отговорна” за материк, страна или народ.

Ето защо човек, явяващ се част от системата на Израел, пребиваващ в някаква страна, народ или място в света се явява като наш представител в общата система.

Да вземем за пример нервната система, рецепторите на която са и в краката, и в ръката, и в областта на гърдите и корема. И ето, пребивават при нас тези, като че ли наши части, намиращи се в различни страни и ние се обединяваме заедно.

Излиза, че заедно пробуждаме нашата обща система, да кажем, нервната система на цялото тяло от тази обща душа, наречена Адам. И тогава чрез нашите другари, намиращи се в различни места на света, всички заедно, ние пробуждаме целия свят.

Ние ще видим, че след нашите конгреси започват пробуждания в такива места , за които по-рано не сме чували и при нас ще дойдат хора, за които по-рано не сме знаели.

Всеки от тях – това е сила, способна да пробуди милиарди хора. Наистина в духовния свят, ако контактът е постигнат, то светлината вече преминава към този духовен орган, към който се отнася душата на човека.

И така ние виждаме, че нашата обща душа се разпространява по целия свят и се намира в цялото човечество.

А откликът на тази обща душа, облечена в цялото човечество, е удивителен. Ние започваме да чувстваме, че това, фактически, интегрално, глобално човечество за първи път започва да разбира, че всички ние зависим един от друг.

По такъв начин, именно чрез подобен конгрес, когато се обединяваме заедно с нашите другари, общата система на Израел в целия свят, ние по този начин оживляваме цялата система на частните души, съединяващи се помежду си не според егоистични принципи, а по принципа Исра – Ел (стремящ се право към Твореца).

Това и се нарича правилно, вътрешно разпространение на науката кабала в целия свят.

Обединявайки се, ние по този начин изпълняваме своята роля като Израел по отношение на всички народи на света. И благодарение на това ние ще се удостоим с това, че като краен резултат всички ще се обединим заедно и Творецът ще пребивава в събранието на нашите души.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа”, 26.10.2010

[25643]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво се случва на конгреса?

Отговор: Там става много обикновено нещо. Представете си, че се намираме в някаква кутия.

Там са заключени нашите желания, всяко от които трябва да се съедини с желанията на другите, да се включи в тях. Да кажем, ако се намират в тази кутия общо 24 желания, тогава всяко от тях ще има мощност равна на 24.

Това е първото ниво на съединяването, първата духовна степен, когато всеки включва в себе си всички един път: 24 желания, всяко от които се състои от 24. Това е и поръчителството.

Ако сме достигнали такова състояние, то сме станали подобни на светлината нефеш, която ни напълва. Защо?

Достигнали сме състояние, в което всички са включени във всички, при което всеки губи себе си вътре във всички и всеки поглъща в себе си всички. Това е първото ниво на нашето подобие на светлината.

Аз съм анулирал себе си по отношение на останалите, придобил съм тяхното желание като свое. Това се нарича ”възлюби ближния като самия себе си”. И тогава ставам равен на светлината нефеш и тя ме напълва.

Сега, ако ние увеличаваме степента на нашето взаимно включване, довеждайки я до още по-голяма дълбочина, тогава включвам в себе си всички останали, всеки от които съдържа в себе си 24 желания (24Х24).

С други думи, аз преминавам от малка система на включване в по-вътрешна, по-качествена, по-сложна система. И тогава вместо светлината нефеш, мен вече ме напълва светлината руах. Аз се издигам на по-висока духовна степен.

И така, според мярката на нашето взаимно проникновение един в друг, ни се разкриват съвършено други форми на взаимовключване.

Ако за получаване на светлината нефеш това е било в плоскост (двумерно), то при напълване със светлината руах нашето взаимовключване придобива форма на тримерно пространство. И тук в мен е вече съвършено друго постижение – в дълбочина.

Постепенно нашето взаимопроникновение се превръща в многоизмерна система, напомняща по своята форма на пчелните пити.

На конгреса не идват, за да се учат – там идват, за да се включат душите им една в друга. Това става на вътрешно ниво и човек не знае как. Ти се намираш 3 дни сред огромно количество хора и тази връзка през цялото време работи вътре в теб.

От точка тя се превръща в линия, от линия – в квадрат, от квадрат – във всевъзможни други форми, докато не се образува кълбо – символ на съвършенството.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[25636]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: От какво трябва да се предпазим в тези последни дни, оставащи до конгреса?

Отговор: Трябва да се пазим от странични мисли и да мислим само за системата на свързаност, която искаме да разкрием между нас – така, че всеки в дълбината на сърцето си да се почувства свързан с останалите.

И в този от нас, в който се разкрие тази вътрешна свързаност – веднага ще открие там истинската светлина, Твореца!

Между светлината и желанията мигновено се установява съответствие. В този момент, когато усещаш макар и най-малко духовно желание – то незабавно получава форма. Съсъда не може да съществува безформен.

В духовното е невъзможно да се открие неработещ механизъм, който след това да трябва да включим и да пуснем да работи.

Баал Сулам пише, че в духовния свят „входът и вратата” се разкриват винаги едновременно – вратата се вижда само ако е отворена, т.е. откриват ни се в един миг и съсъда/желанието и светлината /Твореца в него.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 03.11.2010

[25805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Искрата „Исра-ел” се разкрива на човек с това, че той стига до кабала. А иначе каква сила би го довела? Във всеки от учащите се съществува тази искра, иначе той не би учил.

Ние всички плуваме в полето на висшите сили – силите на желанието за получаване или на желанието за отдаване, от край до край, във всеки един миг, намирайки за себе си подходящата точка на равновесие.

Все едно всеки се намира в електромагнитно поле, като заредена частица, реагираща на неговото въздействие. Ако полето се промени, то премества човека/частицата от едно място на друго.

Така и ти си достигнал до кабала. В теб се е пробудило желанието, принадлежащо на тази общност от хора – и ти си се влял в нея. И затова се наричаш „Исра-ел” (направо към Твореца), съгласно тази искра.

И това желание за отдаване не може да се успокои, докато ти не го реализираш. Ти повече не си в състояние да живееш в собственото си вътрешно изгнание!

Сега на конгреса се събират 7000 човека – част от тях живеят в Израел, част – по целия свят. Но всеки от тях се намира в изгнание от духовния свят!

Тях всички ги обединява, като един духовен народ „Исра-ел”, същата тази искра, която не се отнася към материалното, а в духовното тя все още съществува само като точка – но, съгласно нейните цели, те вече се наричат „народ на Твореца”, по силата на бъдещото състояние.

Когато всичките тези хора се събират и съединяват искрите си заедно, всеки влага своята малка сила – и тогава всеки получава силата на всички, помагаща му да излезе в духовния свят.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Сега, когато толкова много хора ще пристигнат на конгреса, ще съумее ли всеки от нас да достигне усещането за духовния свят?

Отговор: Това изцяло зависи от нас. Аз мисля, че ние се намираме в много добри напреднали състояния, в правилна подготовка. В последно време всеки ден има много резки подеми и падения. И аз много им се радвам.

Тези състояния са много добри, защото за правилното съединение ние трябва да разкрием както злото, така и доброто. И както злото, така и доброто се разкриват едно след друго, последователно.

И затова, всички състояния, през които преминаваме, това е подготовката, която човек извършва чрез възхищение и вълнение. Ние всички трябва да усетим не покой и статично състояние, а да се почувстваме като пред важно събитие, да преминем през вътрешните усещания.

Ние трябва да разберем, че всички състояния, които преминаваме сега, са ни дадени свише, от всяко от тях има абсолютна необходимост. И въпреки тези състояния ние трябва да изпълняваме всичко, което ни е възложено.

Ако аз се подложа на въздействието на другарите, отменя себе, си все едно си затворя очите, и ми е абсолютно все едно какво искам аз, а единственото ,което искам, е да чувствам тяхното въздействие – това е благословия свише.

Струва ни се, че това е проста работа, но незабавно се появяват пречки, неспокойни мисли, в които няма нищо съществено. Но това се случва преднамерено и на нас ни предстои да ги преодолеем и да останем под въздействието на средата.

Хората, които могат да работят така, печелят много. Те не бягат от пречките, а поглъщат всяка от тях, над всяка пречка продължават с вяра над знанието, обяснявайки си, че случващото се сега на конгреса е по-важно за тях.

И премествайки се „там и обратно”: всеки път в тях има вход и изход от състоянията, изключват се от конгреса и се връщат обратно, както е казано: „От Цион ще излезе Тора” – от изходите (паденията) ще излезе светлината.

От такъв род изходи и входове (в духовните състояния), когато съществуват пречки и хората през цялото време анализират състоянията си, се появява Тора, т.е. в края на краищата в тях се появява Светлината.

Ако човек съумее да се държи така и заедно с това да пее и танцува, то няма нищо по-хубаво от това. И, ако той се държи така, то, несъмнено, ще почувства духовния свят. Човек изведнъж ще усети, че светът е вечен, че е всеобщ и взаимосвързан, и че самия той пребивава в потока на някаква особена висша сила.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа”, 26.10.2010

[25639]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как обкръжението може да внесе в мен нещо различно от моя егоизъм, ако самото то също се състои от егоисти?

Отговор: Но нали ти сам го избираш.

Творецът е събрал тук хора, в които е вложил едно желание, общ устрем. Те не са се търсили един друг и не са се нуждаели един от друг, но Той ги е събрал заедно.

Къде е техният път, не знаят и те самите, но от всяко друго обкръжение те се отличават с искри, духовни пориви, за които е настъпило времето да се поправят.

Аз се обединявам с другарите, за да пригодя връзката с техните искри – това е и най-важното, това е моето обкръжение.

Някой е с приятна външност, друг е непривлекателен, трети е сприхав, четвърти е въобще учен сухар – аз не обръщам внимание на тези външни форми, нали всички те се отнасят към животинските свойства на нашия свят.

Не, аз гледам искрите, пламващи в моите другари и свързването помежду ни. Тези искри са следствие на обединяващия ни екран и прониквайки надълбоко, отивам там, където той все така ни споява.

Всичко зависи от дълбочината на потъването в нашия общ ”пирог”. Връхният му слой – това е външният, повърхностен поглед.

А след това започвам да се вглеждам все по-далече навътре. Наистина в другарите сега се проявява вътрешно единство. Затова и са ме довели при тях, за да мога започвайки с външните впечатления, да дойда до същността.

Тази връзка мога да издиря от всяка точка на света и по идея не е задължително да отивам или да летя на някъде. Всички хора са взаимосвързани, но не всички сега проявяват стремеж към разкриването на единството.

И ето, мен са ме подтикнали в този пласт на човечеството, който сега е длъжен да се поправи, тоест да разкрие общата взаимовръзка, а в нея е висшата светлина, Творецът. Сега се старая колкото се може по-бързо да разгледам тази система, готов съм да съм в нея.

Законът на таз вътрешна система е поръчителството, а още по-дълбоко се разкрива поправянето. Няма нищо друго – ние просто все по-дълбоко потъваме в този ”пирог”, в същността на външните картини, в корена на извършващото се.

Аз винаги съм устремен навътре, за да намеря там и укрепя връзката мужду нас. Върху това обикновено намерение ние и се концентрираме по време на Конгреса.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2010

[25536]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Преди Конгреса се създава такова впечатление, че хората, просто стремейки се към целта, изведнъж отстъпват в решаващ момент.

Как да използваме това състояние, за да израснем, а не да избягаме.?

Отговор: Вярно е. Излизането в духовния свят се предшества от родови схватки: от една страна, вътрешен натиск, а от друга, външна преграда. И така, докато тези сили не те доведат към момента на истината.

В последния момент никой не иска да излиза от Египет. Ето защо бягството става в бързане, тъмнина и страх, под натиска на отрицателните сили.

Това състояние е описано с древна метафора: змията се промъква към лопатара, ухапва го, и тогава тя се ражда.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2010

[25530]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да възприемам конгреса като отражение на поправената система от души?

Отговор: Разбира се! Ако идвам на конгреса, значи имам намерение да се включа в система, която е напълно поправена в сравнение с мен.

И не е важно, че там пристигат само начинанещи в изучаването на науката кабала или желаещите да се запознаят с нея, които са объркани и все още нищо не разбират.

Творецът ги е довел там и аз съм длъжен да ги възприемам спрямо себе си, точно толкова поправени, колкото е Той.

А ако ги виждам непоправени, глупави, нищо не разбиращи, тогава всичко това трябва огледално да виждам в себе си. Освен явните противници на целта, които трябва да се отстранят – с тях ще има разплата в Края на Поправянето (Гмар Тикун).

От урок по книгата „Зоар”, 02.11.2010

[25681]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→