Въпрос: Всеки човек ли може да попадне на конгреса и да почувства радост?

Отговор: Ние каним всички! Всеки може да дойде и да се присъедини.

Има хора, които участват в този процес 15 години, те се намират вече на по-високи нива, и има хора, които ще дойдат за първи път и може би те и не знаят, защо са дошли.

Радвам се много за тях и им завиждам! Те могат, да постигнат това, което се нарича „Да придобиеш свой свят за един час!”

Те могат да дойдат и да се присъединят към другите, подобно на дете, което се е родило в 21 век и всичко, което цивилизацията е приготвила за него за последните 20 века, то получава в готов вид и се наслаждава. Защо? Защото се е родило сега и това е негово право.

Същото става и с хората, които попадат за първи път на конгрес. Още нищо не разбират, но доколкото ние сме подготвили за тях цялата инфраструктура, всички предпоставки, установили сме връзките между нас, те се включват в нас като младенци, без да разбират напълно какво се случва, и при това се удостояват с всичко.

Затова се радвам и им завиждам. Аз трябваше да полагам много усилия, страдания и пот, докато постигна нещо, и аз виждам, колко леко новият човек се включва в този процес и го разбира. Откъде се взема това разбиране? От въздуха, от това, че се съединява с другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 28.10.2010

[25632]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В навечерието на Конгреса трябва да се съсредоточим върху три неща:

1. Увереност, че се намираме в добро, силно, правилно обкръжение и откриваме пред себе си път към взаимно обединение и взаимно отдаване.

2. Концентрираме силата на мисълта си на това, да намерим връзка помежду си.

3. Радваме се на изключителността си, на особеното ни състояние и статус, който сме постигнали.

Такъв конгрес още не е имало. Всички ние чувстваме това по напрежението, по натиска, по приятната тревога, която обхваща всеки от нас.

И всичко това идва свише, тази огромна помощ от горе, което показва, че трябва да се постараем да добавим към нея, това, което още не ни достига:

1. радост, от изпълнението на духовния подем,

2. увереност, в постигането на целта,

3. вътрешно усилие.

Трябва да се обединя с другарите ми в една мрежа, за да се прояви между нас единната сила, която се нарича „Творец”.

Цялата работа, целият сериозен анализ се провежда вътре във всеки. А на повърхността трябва да излъчваме радост, непренуденост и увереност. Смях на лицето, а в дълбина – изгарящ огън.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Конгреса – това е нашето следващо състояние. Какво трябва да правим сега, за да го достигнем с правилното желание, с искането?

Отговор: Сега, все още, ни е необходимо усещане за недостиг, стремеж, тъга, като преди желана среща и очакване на радостно събитие.

Желанието за разкриване на връзката помежду ни, я разкрива в цялата и мощ, за да се прояви в нея силата на отдаване, Твореца, светлината, запълваща тази обща душа.

Сега ние се готвим към това разкриване, но не бива да търсим самия недостатък – трябва през цялото време да се мисли за желаното състояние и в резултат на тези търсения, от моите представи за единството, ще достигна до усещането, което ми липсва! И това ще се създаде тази пустота, това желание. Светлината създава желанието!

Този, който не търси доброто състояние –  няма да усети, че то му липсва. Защото когато го търсиш, върху теб въздейства обкръжаващата  светлина на това състояние и увеличава желанието ти за него.

Ти ще се стремиш към добри състояния, към любов и обединение и в съответствие с това ще разкриеш обратните състояния – отхвърляне и ненавист. Тъй като ние действаме в две противоположни системи: получаване и отдаване, лява и дясна линия.

Човекът – това е обратния отпечатък на Твореца, формата на егоистичното желание. А всичките светлини, които ни въздействат, само обръщат нашата форма наопаки, довеждайки ни до истинската форма –от „заради получаване” към „заради отдаване”. Това прави светлината с мен. Но в началото винаги разкривам обратната, егоистичната форма.

Ако се стремя към добрата форма, тогава задължително ще дойде падението и аз ще разкрия ненавистта, пренебрежението.

Но не трябва нарочно да се потапяш в злото за да си изясняваш. Тази егоистична форма сама ще се прояви и ще те накара да я изучиш.

Доколкото ще се опитвам да се избавя от нея, дотолкова ще я изуча във всичките и детайли, за да мога да я трансформирам в отдаване.

От урока по статията „За Ехуд“, 01.11.2010

[25603]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво се изисква от мен на Конгреса? Да се гърча в мъките на собственото си раждане или да се гърча в мъките на раждането на другаря?

Отговор: Нито едното, нито другото. Нека всеки се грижи за това, да се включи в обкръжението. По този начин човек анулира себе си и се изпълва с желанието на другаря. Ако всеки прави това, ние автоматично пристъпваме към по-дълбок пласт от нашите взаимоотношения.

Представи си многослойна „баница”. Отгоре виждам участниците на Конгреса, по-надолу – другарите, а още по-надолу – обединените искри.

Аз искам да проникна с поглед колкото се може по-надълбоко – в свързващата ни мрежа, която се разпростира през всичките пластове до Безкрайността. И това зависи единствено от мен самия.

Мога да подскачам от нетърпение или да стоя тихо, но каквото и да правя външно, главното е максимално да се концентрирам върху желанието да разкрия нашата вътрешна връзка, която, безусловно, съществува между всички творения. Разкривайки нея, аз ще разкрия всичко останало в нея.

Заради това аз се отричам от себе си, стремейки се да се потопя все по-дълбоко и по-дълбоко, за да стана част от общата мрежа, да се влея в нея. Това намерение, тази вътрешна концентрация е достатъчна, за да започна все по-ясно да чувствам реалността, истинността на всеобщото единство.

В нашия свят наблюдаваме следствията на глобалните взаимовръзки, сходните мисли и явления, просветващи в различни хора и места. Но всичко това са следствия, „върхът на айсберга”. А там, в дълбочината, нас ни свързва неразривна, желязна връзка.

Именно нея ние трябва да разкрием. Този стремеж е достатъчен – вътре в него ще се прояви останалото: желанията и разкритията, които ще ни поведат надълбоко.

От урока по статията на Рабаш, 01.11.2010

[25544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Рабаш пише, че само, когато човек направи всичко по силите си, ще се обърне за помощ към Твореца.

Но как да живееш с мисълта, че не си направил всичко и затова все още не си достоен да се издигнеш.

Отговор: Никой не е направил всичко, което е могъл. Продължавай да се стараеш и „на място” ще видиш, че нормата е изпълнена.

Клипа винаги ще говори в теб, че направеното е недостатъчно: „Знаеш ли, почакай до следващия конгрес”. А ти трябва да й отговориш: „Не ме храни със закуски! Тук и веднага!”

Кой ще те въодушеви да дадеш такъв отговор? Обкръжението. Именно то увеличава силите на човека, когато прекланя глава и се обединява с другите.

От урок по статия на Рабаш, 01.11. 2010

[25533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Нашето състояние сега е като преди изхода от Египет. И колкото по-близо се приближаваме до изхода, толкова по-плътно пресовано става времето – по-наситено с действия, събития, произшествия.

И затова, човекът е изпълнен със съмнения – всичко се смесва в него: аз, Фараонът, египтяните, народът на Израел, вътре в Египет и извън него – всичко това са мои вътрешни състояния.

– Ако се намирам вътре в своето его – това се нарича Египет.

– Ако искам да се издигна над егото, значи искам да избягам от египетското робство.

– Ако над мен властва моето егоистично желание, съмненията – това означава, че над мен властва Фараонът.

– Ако искам да избягам от него и да го погледна отстрани – значи съм Моше (Моисей).

Всички тези състояния преминават бързо през човека и ако той осъзнае, че се намира под такива въздействия – това е прекрасно. Той ще направи много бързи и значителни изяснявания – с добра скорост.

По време на конгреса, ние попадаме под въздействието на общото голямо въодушевление, което притежава огромна сила. Затова, трябва само да продължим и да не позволяваме на състоянието да се успокои. Главното е да бъдем радостни – дори ако ни се струва, че онова, което се случва не е много приятно и е тревожно.

Нека лошите мисли и съмнения да са много повече от добрите мисли и яснотата. Именно в това се състои вътрешната работа – необходимо е да се напредва. И не трябва да се забравя, че най-дълбоката тъмнина се усеща преди пробива, преди излизането от Египет.

Не е необходимо да чакаме тази тъмнина, а трябва през цялото време да мислим за светлината и бягството. Но едновременно с нашия стремеж към светлината, с разбирането и по-силното усещане, възможна е напълно противоположната тенденция и потъване в тъмнината, в мъглата, объркване. Така трябва да бъде и ние заедно ще преминем през тези състояния!

Хайде да си помогнем един на друг, показвайки, как приемаме всички състояния с радост. Радостта е най-мощната сила, защото въпреки всичко, което се случва, ти се радваш, че извършваш работа за Твореца и напредваш духовно.

Необходимо е да преминем през трудните състояния, за да се измъкнем от своето его и да се издигнем над него. Желая ви успех!

От урок по статията „За Йехуда“, 01.11.2010

[25574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В последно време получавам много писма за това, че хората са в такова голямо въодушевление, вълнение и напрежение, каквито не са усещали преди нито един конгрес.

По-рано те са пристигали заради удоволствието, в радостно очакване, а сега, освен това, се усеща тревога.

Това е резултат от нашата връзка. Никога по-рано не сме работили над връзката помежду си толкова решително и окончателно. Ние не сме изучавали така усилено всички статии на Баал Сулам – ”Даряването на Тора”, ”Поръчителство” и други, не сме издигали важността на връзката на такава висота.

Сега, поради нашето взаимопроникване, всички се ”заразяват” един от друг с вътрешни вибрации, предават един на друг желания, въодушевления, впечатления. Именно взаимното включване донася на всеки такова усещане за напрежение.

Сега без да заглушаваме това усещане за вътрешно безпокойство, ние трябва да го напълним с радост и увереност, че достигаме нещо велико.

Желанието, което ние сме създали с такова взаимопроникване, от което засега усещаме само вътрешна тревога и безпокойство, ще запълним с увереност, с поръчителство и с радост, с напълване.

Но всеки трябва да бъде радостен, че цялото това вътрешно безпокойство идва от това, че той започва да чувства повече другите и общата развълнуваност се предава на него. Сега това е много осезаемо.

От урока по Книгата Зоар, 31.10.2010

[25435]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ще бъде ли нашият конгрес нашия изход от егоистичния Египет?

Отговор: Трябва да сме уверени, че ще бъде! Без съмнение! Ние се събираме на конгрес, съединяваме се, всички усещаме колко е важно това, без да обръщаме внимание, че  не ни привлича отдаването на другаря и отдаването на Твореца.

Условието за изхода е да се храним с ”маца” (оскъден хляб, безквасен хляб) именно в богатия, благополучен, сит Египет, просмукан от мазнина.

Изгнанието започва от момента, в който го усетиш. А връщането от изгнание  не е смяна на местожителството, а изход от този бивш за теб Египет  към разкриването на Твореца, към разкриването на свойството отдаване в теб, което започва да ти свети.

Затова сега, преди освобождението, на нас ни е необходимо да почувстваме, че не ни достига духовната свобода! И тогава да тръгнем към разкриването на Твореца и висшия свят – на свойството отдаване в нашите желания.

Всичко се случва вътре в едно и също желание, а не с преместване от едно място на друго. Самата Ерец Гошен, бившата най-благополучна област на Египет се превръща за нас в Синайската пустиня.

В духовния свят няма място – всичко става вътре в желанието, което преминава тези състояния: Ерец Канаан, слизане в Египет, добър и лош Египет – седем сити  и седем гладни години, бягство от Египет в Синайската пустиня, а през нея – в обетованата земя – всичко това се случва на едно място, в желанието, само че в зависимост от нашите усещания в него.

А когато след ”40 години” постигнем в това желание стъпалото Бина, тогава вътре в пустинята разкриваме земята на Израел (”течащо мляко и мед”) и окончателно поправеното състояние – всичко на едно място, което се нарича централна точка Малхут на света на Безкрайността. Всъщност, променя се само гледната ни точка по отношение на това желание и неговата оценка.

Доколкото пожелаем да се включим в Малхут, свойството на 9-те първи сфирот – съгласно това тя получава всевъзможни качества: от лоши до най-добри. Всичко зависи само от Малхут, от нашето желание да усвоим свойствата на висшето и да станем като Него. Всичко се случва само вътре в желанието на човека.

От урока по статията ”За Йехуда”, 31.10.2010

[25445]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние всички се намираме в онова египетско робство, за което разказва Пасхалната Агада – извън духовния свят.

Затова трябва да осмислим и установим доколко сме готови за възможността за бягство, която може да ни се открие във всеки момент – и ще съумеем ли да избягаме тогава?

Защото на този етап вкусът на духовната работа се усеща от нас като сух и безвкусен хляб, а любовта към другарите има горчив вкус, който не желаем. Всичко това означава, че се намираме в изгнание от духовното.

Ние чувстваме, че духовния свят е много по-високо, а аз съм изгонен от него, защото не мога да го оценя и да разбера колко е хубав. В своите сетивни органи аз го чувствам лош – т.е. намирам се в тъмнина.

И не самият Египет е тъмен, Египет сам по себе си е огромна и богата империя, бляскава и изобилна. Тъмнината идва оттам, че, намирайки се в този Египет, аз търся духовното и относително него се чувствам в изгнание, то за мен е като „безвкусен хляб”.

Аз чувствам това състояние, единствено ако искам да изляза от Египет, и трябва да се съглася да ям такъв безвкусен хляб, за да се подготвя за бягство.

Аз ще се съглася да бягам, ако почувствам, че Египет ми носи египетските наказания и аз повече нямам сили да търпя това състояние. Аз чувствам, че действително искам да се съединя с другите, а Фараонът не ми позволява!

Аз искам поне малко да се измъкна от това египетско робство, да достигна някаква форма на отдаване – аз чувствам, че само в отдаването има живот! Но засега се намирам в „ло лишма”, в егоизма, и искам да победя, да избягам от Фараона, който ми носи нещастия.

Такова отношение трябва да бъде формирано в групата, че да закрещим от толкова тежка работа, точката на Моше е започнала да ни дърпа напред, а Фараонът се е проявил окончателно, давайки ни да разберем, че егоистичното използване вече няма да ни донесе нищо добро в бъдеще.

Защото точката в сърцето е достигнала такова пълно противопоставяне с егоизма, че ние не можем да търпим всичко това повече.

Ние сме се съединили един с друг и сме повдигнали значимостта на духовната цел на такава висота, че повече не можем да се намираме вътре в своето его. Ние искаме да излезем от него!

Нека ми предстои да се храня с безвкусен хляб – няма значение! Аз трябва да бъда в отдаване! Защото цялото напълване, което дава Египет, е на животинско ниво, а аз не искам да живея повече, единствено за да храня своето животно! Аз искам да живея човешки живот, заради човека в мен!

Всички тези сметки ме водят към бягството, но самото бягство е чудо свише.

От урока по статията „За Ехуд“, 31.10.2010

[25455]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос, който сега всички задават! Как на предстоящия конгрес може да бъде постигната правилната връзка и да бъде получено добро влияние от обкръжението?

Отговор: Всеки пристига без никакви ангажименти, няма никакъв натиск, главното е да се почувства, колкото се може по-свободно. Пристигам на конгреса, загърбил всички вълнения и се намирам там, все едно нямам никакви проблеми. Струва си да се подготвиш по този начин – все едно отиваш на пикник, в отпуска, без никакви грижи.

Хубаво е, разбира се, да се научат песните и да се проучи страницата за подготовка на конгреса в интернет. Но важното е да дойдеш с усещането за абсолютна свообода, на такова място, на което никак не те притиска, а обещава само наслада и свобода. Именно това състояние означава приближаване към висшата светлина.

В духовния свят няма напрежение, нито проблеми или тежки задължения – нищо! Човек трябва да дойде открит за радостта! Сега получавам много въпроси и писма – хората преминават през трудни състояния и чувстват стрес, съмняват се: да ходят ли на конгреса или не, подходящо ли е това за тях. Някои чуват за поръчителство и се плашат, мислейки, че не са способни на това. Някой е чул, че там се приготвят да получат „светлина”, а не знаят какво е това.

Хората не разбират, че става дума просто за единението, до което сега трябва да стигне целия свят! А ние искаме да го ускорим, докато върху нас не са се стоварили ударите на природата.

Благодарение на единението, което се опитваме да осъществим, ние ще постигнем усещането за висшия свят, за висшия живот. Такова единение лекува от всички нещастия и проблеми.

Баал аСулам пише в края на „Предговор към книгата „Зоар””, че отдалечаването ни един от друг е източник на цялото зло, на всички страдания, болести и беди. И обратно, ако започнем да се сближаваме, ще се изчистим от проблемите на всички нива: материални и духовни.

Затова, идвайте свободни и радостни – никой с нищо не ви ангажира! Не е задължително дори да си носите усмивка, ние ще ви я организираме на място, ще видите.

От урока по статията „Свобода на волята”, 29.10.2010

[25304]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→