Наближаващият Конгрес – това е конгрес на обединението. Ние искаме да създадем такова единство, в което да разкрием висшия свят, това означава, силата на общото сплотяване да се издигне над личния егоизъм на всеки.

Нека всеки да почувства, че в този подем се крие ново усещане за новия свят, порив за ново измерение, където ние ще съществуваме в отдаване, а не в получаване, като тук.

Втората половина на реалността живее по закона на отдаването, в отличие от реалността на нашия свят, съществуващ по закона за получаването.

Обединявайки се един с друг, ние искаме всеки да получи от групата големи сили, които да му позволят да излезе през „гърлото на бутилката” и поне малко да усети света живеещ по принципа на отдаването.

И дори след това да паднем обратно, това е без значение, с времето такива излизания ще се усещат. Човек ще започне да привиква с битието между двата свята и да разбира какво става с него, докато неговите усилия не се увенчаят с успех и стане постоянен жител на духовния свят.

От урока по статията на Рабаш, 31.10.2010

[25415]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да се обърна към групата, ако каквото и да правя, в своите мисли, аз си оставам егоист? И как на конгреса можем да усетим обкръжаващата светлина и да я направим вътрешна?

Отговор: Да се включа в група означава да постигна общото желание така, че да нямам нито мисли за себе си, нито лична цел, мнение, а само общи – „като един човек с едно сърце”. Тоест аз не искам да усещам себе си и да съдя със собствения си ум, а само да бъдем всички заедно.

Аз не знам какво значи „общи мисли и желания”, но нека това бъде нещо, отнасящо се към всички. И доколкото ние се съединяваме заедно, в едно сърце и в един разум, дотолкова това се нарича група, иначе не! И благодарение на това съединение ще можем да напредваме.

На конгреса, ние много силно си въздействаме един на друг и ако човек поиска правилно да се възползва от тази сила на всеобщо вдъхновение, ще може да се смеси с останалите желания.

За тази цел е необходима сериозна вътрешна работа, усилия. И тогава, той ще може да се присъедини и да почувства общия разум и чувства, в които участват всички души, вече постигнали в нашия свят всички духовни стъпала.

Ако се съединим помежду си дори на някаква част от процента, чрез това, вече ще се включим в цялата обща система от души и всички те ще започнат да ни въздействат – кабалистите от всички поколения, пророците, ще започнат да работят заедно с нас! Ние ще навлезем в мястото, където се намират те и ще се обединим с тях в един общ разум и чувство.

Можем да бъдем редом с тях, като деца, но все пак ще притежаваме същото усещане и разум, и ще започнем да постигаме общата душа.

И тази връзка ще остане завинаги, дори ако после изчезне от усещането ни! В нас вече ще бъде записано, че сме я постигнали!

В духовния свет нищо не изчезва – всичките ти постижения се записват на твоята сметка, дори ако после изгубиш това усещане, за да можеш да се издигнеш едно стъпало по-нагоре. Но това стъпало е вече твое!

От урока по статията „Съзидателният разум”, 28.10.2010

[25207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В какво ще се изрази нашето всеобщо включване по време на конгреса?

Отговор: Взаимовключване между нас има не само на конгреса, а и в ежедневието ни. Сутрешният урок – това всъщност е нашата взаимовръзка в концентриран вид.

Едновременно с нас учат хиляди хора от целия свят. Ние учим от едни и същи източници, от един и същ материал, четем блога, отговаряме на въпроси в системата на духовния стимулатор, заедно пеем, с една дума, живеем в една тематика. Благодарение на това ние се свързваме един с друг.

И с всеки ден това взаимовключване става по-дълбоко, докато достигнем до състояние на поръчителство.

Какво е това поръчителство? Това е такова минималното ниво на взаимовръзката между нас, което съответства на първата духовна степен, когато висшата светлина може да освети духовният ни съсъд.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[25351]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Излизането от изгнанието – това е излизането от нашето егоистично желание, издигането от него с вяра над знанието, от „ло лишма” (заради себе си) в „лишма” (заради Твореца), от любовта към себе си – в любовта към ближния.

През какво преминаваме при подготовката за този изход и по време на бягството от своето „желание за наслаждаване” към „желанието за отдаване”? За нас е много важно да знаем това, защото сега се приближаваме именно към такова състояние.

 „Ето оскъдния хляб, който са яли бащите наши в земята египетска” (Пасхалната Агада).

Когато се намираме в своето его, ние ядем „оскъдния хляб на бедняка”, защото сме като просяци по отношение на духовното и получаваме само мъничко светлина, минималната искра на живота („киста де-хаюта”), така нареченото „тънко светене” („нер дакик”) оживяващо целия наш свят.

И това не е онзи хляб, който ядат в Египет – в Египет хранят добре! Нашето его ни дава всичко – моля, наслаждавай се!

Но щом като поискаме да постигнем духовния свят, още на изхода от егоистичния „Египет”, започваме да вкусваме от „оскъдния хляб”, защото не разбираме как можем да постигнем отдаването и какво хубаво има в него.

Аз не чувствам неговия вкус – всичко е сухо и безсолно, като тази проста питка – само брашно и вода! Именно такъв ми се струва духовния свят, към когото вървя.

И заради това, аз трябва да бягам от сития Египет, от всички блага – от гърнетата, пълни с риба и месо, които са тлъсти и апетитни, за да се храня с оскъден хляб в пустинята?! Към това ли се стремя?

Но това е наистина така и затова е казано, че „заповедта за обезсоления (оскъдния хляб, маца) била дадена на синовете на Исраел още преди тяхното излизане от Египет – като олицетворение на спасяването, през което им предстои да преминат, движейки се бързо”.

„Движейки се бързо”, защото по друг начин е невъзможно да излезеш от егоизма! Духовното се представя по такъв непривлекателен и отблъскващ начин, че излизането към него трябва да бъде спешно, за сметка на принуждаващите външни сили, измъкващи от егоизма, защото сам не съм способен да напусна този чудесен свят – такъв, какъвто ми се представя в моето егоистично желание. 

А духовният свят се представя на моето его тъмен като в рог – в него няма нищо привлекателно за моя егоизъм и аз не искам да го видя!

Затова, бягството може да бъде само „бързайки” – изведнъж ме изхвърлят оттам. Да се надяваме, че и с нас ще се случи така!

От урока по статията „За Йехуда“, 31.10.2010

[25458]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко зависи от силата на мисълта, тогава защо не мога да участвам на конгреса, докато си седя вкъщи на дивана във всекидневната пред екрана на компютъра, с чаша кафе и цигара?

Отговор: Повярвайте ми, много добре ви разбирам, тъй като и аз обичам да правя това. Но въпросът е, че ми е нужно вдъхновение. Трябва да получа впечатление от групата. Нужно ми е общество, което е възможно най-силно и високо. Нужна ми е насочена към целта страстна група, отбор и маса хора, които да ми влияят, и които да ме превърнат в каквото пожелаят.

Мога ли да получа такова впечатление докато седя в къщи на дивана пред екрана на компютъра? Ако отговорът е да, тогава няма проблем – остани си вкъщи. Но познаваме природата си добре. Човек трябва да намери място, на което може да се разтвори в общество, и да получи разума и чувствата но обкръжението. Нека заменят всичко, което е в сърцето и разума; тогава мога да се придвижвам по посока на замисъла на творението.

Творецът работи с групата, както е написано „Аз живея сред моя народ”. Но Той не работи с мен, ако съм сам.  Ако стана част от групата, тогава вътре в мен намирам контакт с Твореца. Така разкривам Неговата мисъл (която става моя мисъл поради избора ми), докато не започна да разбирам и приемам Неговата програма, дори, преди тя да се е осъществила.

Баал Сулам говори за това в статията си „Пряко и косвено въздействие”. Ако се свържа с Твореца, постигам възможността да планирам действия сякаш аз ги планирам, а Той ги извършва. Творецът ми дава тази възможност, ако постигна Неговата мисъл. Разбира се, всичко това е резултат на любов, точно както нашите деца ни контролират, техните родители.

От програмата „Кабала за начинаещи”,21.10.2010

[24768]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Преди Конгреса много хора се оплакват, че всичко около тях внезапно се разпада: домашни уреди, мебели, предмети падат от ръцете им и се разбиват или се разсипват направо в ръцете им.

Създава се такова впечатление, че материалният свят започва да се разпада. Това действително ли е свързано с предстоящия Конгрес?

Отговор: Разбира се, че има напрежение, изясняване на целта, желание за нея, нейната стойност, съзнаването на цената, която трябва да заплатя за нея, съответстват ли моите другари на нея и прочее.

Но това е прекрасно време. Трябва да прочетете как хората са излезли от Египет: в страх, набързо, под ударите на Фараона (егоизма), в тъмнината.

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към другарите от миналото, които са били с нас и след това са ни напуснали? Може би сега имаме предлог да се свържем с тях и да ги поканим да се завърнат при нас?

Отговор: Конгресът е събиране на „точките в сърцата” от целия свят. Точно сега имаме невероятната възможност да създадем едно общо кли.

Много хора са били дълги години заедно с нас физически и виртуално, участвайки в работата на световната кабалистична група. Независимо от причините за тяхното временно отделяне, ние много ще се радваме да видим всеки от тях на Конгреса.

Всеки, който е бил с нас, който е стъпил на пътя на изучаваното на кабала, ни е драг и близък.

Ние ви чакаме! Ще се видим на Конгреса!

[25073]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как конгресът се свързва с понятието форма, облечена в материята, не е ли това илюзия на този свят?

Отговор: Конгресът е средство, с помощта на което искаме да създадем огромно силно желание / кли.

И всички, намиращите се в него, ще се наслаждават от светлината, която ще се прояви в него. Да се наслаждаваш, означава да използваш тази светлина за поправянето си.

Какво е конгресът? Конгресът е създаване на система, където всичките детайли са свързани един с друг. Ние се надяваме да създадем в тази система такава връзка помежду си, в която да разкрием подобието на светлината, на Твореца.

И всеки, в степента на включването си в това кли, ще го почувства. И то ще стане неговото духовно разкриване.

Създаването на това общо кли зависи от всички. Зависи и от всеки, доколкото той се включва в това общо кли, защото след това всеки, в зависимост от степента на лично участие, получава усещане от разкритата светлината.

Доколкото всеки участва в общото желание, дотолкова той ще може да извлече от него.

Такъв е законът на взаимодействието на личността с групата и това е реално действие.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 20.10.2010

[24321]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако един недостатъчно подготвен човек, дойде на конгреса отначало той би казал: „Да толкова е приятно всичко това. Хората се обединяват и това не е лошо”, но той няма да почувства, че в това обединение има нещо по-възвишено, че то се отличава от другите обединения.

Нормално ли ще е, ако той си замине от конгреса с това усещане?

Отговор: В живота си всеки има собствената цел. Тук се събират хора, които желаят да достигнат Твореца. А Твореца, можеш да достигнеш, възлюбвайки ближния както себе си.

Ние не сме против при нас да идват най-различни хора. Нека да разберат какви сме. Дори ако човека е против кабала или против нас точно, това ще му помогне да узнае, защо именно той е против нас.

А нашето съприкосновение с който и да е човек, намиращ се заедно с нас в някаква връзка, ще му предостави порция светлина и по този начин целият свят ще напредва в своето поправяне. Точно така е станало разбиването, само че в по-драматично състояние.

Разбиването е било необходимо, за да се предаде искрата на светлината в келим, които иначе не биха я получили. А след разбиването посредством различни форми на съединение, дори и не особено приятни, ние можем да предадем светлината на всички.

Затова даже, ако нашите врагове и противници се свързват с нас – то това е хубаво. Това е форма на обединение, не „паним бе паним” (лице в лице), а „паним бе ахор” (лице с гръб) или дори „ахор бе ахор” (гръб с гръб), но по който и да е начин – това е форма на съединение.

И затова хората понякога се стремят да се поскарат, за да влязат в контакт…

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[24887]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как можем на Конгреса да съчетаем вътрешната атака с грижата за новодошлите и за целия свят?

Отговор: Първо, аз не се съсредоточавам върху целия свят, а върху участниците на Конгреса. Всеки човек, който е там и на когото сърцето му е там, участва заедно с нас.

Конгресът е събиране на всички сърца, които са готови да се обединят, за да постигнат подобие на формата с Твореца. Ние изграждаме и съединяваме желания, за да станем подобни на Твореца,  за да Го разкрием.

Всички наши желания са насочени към обединението в едно, за да достигнем до взаимно отдаване. В това отдаване, ние ще разкрием висшата светлина, Твореца, в съответствие със закона за подобие на формата.

Аз мисля само за хората, които участват в това. Даже ако някой не участва много, като малко дете, той въпреки това е част от Конгреса. Междувременно, целият останал свят остава извън моето полезрение.

Разбира се, ние ще разпространим информацията чрез масовите медии, но аз чувствам само онези, които искат да бъдат част от тази задача. Конгресът е действие на вътрешно разпространение между нас. Това е нашето взаимодействие, нашето споразумение, нашето поръчителство, приемането на Тора. Ние не го правим, за да кажем нещо на света. Нашите действия са насочени навътре – ние не се разсейваме, обръщайки внимание на външното.

На Конгреса заставаме пред нашата обща задача сякаш заставайки около планината Синай. От Египет излизат „племена от роби” и те бягат в тъмнината, нищо не знаейки или не разбирайки. Те дори не знаят накъде бягат. Вместо почест, има бягство; вместо увереност, има страх и безпомощност. Но това усещане е правилно и хубаво.

След това те достигат до планината Синай, разкриването на омразата и вземат решение да атакуват, да се изправят срещу нея, защото нямат никакъв друг изход. За никого няма изход; той трябва да реши тук и сега и да желае това да се случи. Всеки човек трябва да иска това да се случи с всички сили. Как ще се случи? Това не е мой проблем. Творецът ще завърши започнатото от мен, но аз трябва да го искам.

Дори ако не съм съгласен в дълбината на сърцето си, дори ако съм изплашен, аз ще крещя като дете, сякаш действително не мога да оцелея без поръчителството.

От урока по статията на Рабаш, 22.10.2010

[24895]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Ние трябва да се подготвим за Конгреса. Някои хора идват напълно подготвени; те вече знаят, че на Конгреса трябва да получим сила, за да продължим пътя.

Има живот и след Конгреса. Ние все пак ще трябва да направим много поправяния вътре в нас и по света. Затова Конгресът ни предлага възможност да извършим вътрешна работа. Заедно с въодушевлението, хората правят анализ: „Сега съм вдъхновен, издигам се над себе си с помощта на групата, която ми въздейства. Групата е факторът за важността на целта и за издигането над себе си…” Някои хора възприемат случващото се имено по този начин.

Други не са готови за такъв подход. Те губят своите глави, вливат се в общото течение и не си дават сметка за ситуацията. Това също е добре: те ще бъдат вдъхновени, а анализите могат да дойдат по-късно.

В края всеки ще извлече огромно ползва от Конгреса, дори участниците, които не знаят защо са дошли. Ние също каним всички тези, които са били с нас в един период от време и които са напуснали поради различни причини. Опитайте се да дойдете на Конгреса, да прекарате малко време с нас и да проверите себе си още веднъж.

Животът често ни предлага ситуации, в които човек е „изваден от играта” и трябва да преодолее и пребори пречките. Но напускането на духовния път е неприемливо при каквито и да е условия.

Тези, които са напуснали, сега имат възможността да се върнат отбрано и аз силно им препоръчвам да го направят. Аз съм виждал как хора, които са се върнали обратно, са постигнали големи резултати.

От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010

[24910]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→