Когато духовното се разкрива на човек, той започва да усеща, че някаква сила изпълва цялото обкръжаващо го пространство, че тя присъства в този свят.

Сякаш въздуха се сгъстява и става плътен и нежен. Това е силата на Твореца – силата на отдаването, на любовта, която изпълва целия свят на човека.

Ние сме длъжни да я предизвикаме, да я пожелаем, за да се разкрие тя като сила, която ни свързва помежду ни. Чрез нея ние започваме да усещаме всички нас като едно цяло.

Трябва само да обърнем на това по-голямо внимание, да я потърсим с любов и чувствителност. Нека започнем да я усещаме!

От 4-ят урок на конгреса, 10.11.2010

[26350]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Преди много години на конгреса в Ситрин Вие казахте, че за да преминем махсом трябва да сме в един миг, в една мисъл и в много голямо единно желание.

За цялото това време сме предприемали много опити, извършили сме много действия, но не сме били готови. Аз имам усещането, че сега, в тази секунда всички са готови.

В продължение на урока през цялото време се опитвам да пробия в себе си тази мембрана, егоистичната клипа, за да направя „отвор в сърцето”.

Не ми достига синхронизацията между всички нас. Аз не искам това утре, искам го сега, в тази секунда! Помогнете, моля, сега всички да се синхронизираме, за да може с общата молитва да пробием тази мембрана и да се промъкнем през нея!

Отговор: Веднъж с почти същите думи аз се обърнах към Рабаш и той отговори, че не стои между мен и Твореца. Човек е длъжен да намери сам тази връзка. Той е длъжен да иска това сам. И най-важното: трябва да разбере, че не той пробива своята мембрана, а Творецът.

Ако ти се стараеш и не можеш да я пробиеш – това е добре, но е необходимо да спреш да се стараеш да направиш това. С каква сила го правиш?!… Със същата сила на егоизма?! Как пробиваш егото – с голям егоизъм малко его или обратно?

Само Творецът може да направи това и никой освен Него! А учителят – това е проводник в пътя. Той само те довежда до това състояние, но не е способен да направи нищо за теб. И Творецът също не е способен, ако ти не поискаш от Него. Нали твоето желание за вътрешно изменение трябва да предшества Неговото действие.

Ето защо следва:

1.Да спрете сами да пробивате тази мембрана, егоистичната клипа на сърцето.

2.Да не чакате помощ от никого освен от Твореца като отговор на вашата молба.

Ние изучаваме това много години във всички статии на кабалистите: всичко прави само висшата светлина. Тя е създала желанието, тя го изменя, тя го подготвя за изменение на намерението и също, както е разбила желанието, само тя е способна да поправи намерението зад него, ако желанието поиска това.

Няма никой по средата и всичко зависи само от желанието – молба, издигане на МА”Н. А действието свише се осъществява само от висшата светлина. Започнете да се концентрирате само върху двете действия: аз моля – Творецът изпълнява.

От 4-тия урок на конгреса, 10.11.2010

[26360]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Когато преминаваме махсом, правим ли това всички заедно или всеки по своето време?

Отговор: Махсом – това е потенциална граница. Ако се стремя да се обединя със своите другари и от отдалечаването между нас се старая да постигна голямо сближаване, с всички сили желая да унищожа тази отдалеченост, но не съм способен да направя това, аз призовавам на помощ Твореца, светлината и преминавам махсом.

Другояче казано, моето его остава с мен, но аз искам да се издигна над него. Въпреки че на предишните етапи, не съм искал това особено и аз съм се съгласявал с неговото съществуване.

Така е било до преминаването на махсом, а над махсом има две форми на съединяване: „отдаване заради отдаването” – нивото Бина и „получаване заради отдаване”- нивото хохма и кетер.

Къде ще реализирам махсом? – Ще го реализирам във връзката между нас. И тук аз не завися от нашите външни действия в отношението един към друг и проявата на симпатия. Тук е необходима само вътрешна работа.

Длъжен съм да усетя в себе си възможността да се съединя с тях вътре в нашите желания, за да може всички наши искри на отдаване да се обединят заедно. Само като пожелая това, аз ще премина махсом.

Но всички наши егоистични свойства остават. Нали ние все още не сме поправили своето его, а само сме се издигнали над него, желаейки да съединим нашите страстни желания към духовното, към свойството отдаване.

И ако нашите искри на отдаване се съединят заедно, то това вече е готов съсъд за светлината хасадим, защото такъв съсъд вече има свойството „хафец хесед” (пребиваване над своя егоизъм). И тогава човек започва да усеща царстващата навред висша светлина.

Над махсом същата висша светлина запълва със себе си цялата реалност, но ние не я чувстваме. И само когато нашите точки в сърцето започнат да се съединяват във връзка, в плътност, в сбитост между тях, изведнъж аз ще усетя всенапълващата светлина. А те вече са я разкрили и са станали датчик за нея.

Ние с вас се намираме сега в това състояние. И на нас не ни е необходимо да летим в друго измерение или към друга галактика.

Светлината пребивава между нас и не ни достига само чувствителност към нея в органа за усещане. И колкото повече сближаваме сърцата, толкова повече разкриваме светлината, намираща се между нас. Към това отиваме с взаимно отдаване и желаем това да се случи.

От 2-ри урок на конгреса, 09.11.2010

[26413]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Възприемането на реалността, което изучаваме в кабала е много субективно – то се възприема само по отношение на нас, на нашите сетивни органи

А извън тях няма никаква реалност – тя не съществува. Ние я възприемаме като фотография на екрана, намиращ се в „задната” част на главния мозък и оставаме с впечатление, че тя съществува извън нас, отвън.

Книгата „Зоар” обяснява, че виждам части от своето желание, степента на тяхното различие от светлината, доколко моето желание за получаване е различно от свойството отдаване на светлината.

Нашето общо желание, единственото творение, в началото било в състоянието „Безкрайност” и от това свойство се спуснало в свойството „Този свят”, преминавайки през така нареченото „разбиване” – през промяната на своето свойство от отдаване на получаване.

С разбиването, тази голяма душа се разделила на 600 000 частни души, а след това на още много части, които попадат в „Нашия свят” – в егоистичното свойство. Ето защо ни се струва, че сме много, а всъщност, всеки от нас вижда само частите на своята душа.

Ние учим, че душата включва в себе си десет сфирот. Те се делят на Г”Е и АХА”П. Г”Е съдържа сфирот кетер, хохма, бина, хесед, гвура, тиферет – желанията за отдаване, а АХА”П – нецах, ход, йесод, малхут – желанията за получаване. 

Излиза, че аз възприемам действителността посредством тези десет желания, съсъди. Онова, което възприемам вътре в Г”Е – това съм аз. А онова, което възприемам в АХА”П – това е заобикалящият ме външен, извън мен свят.

Всъщност, вътре в мен е станал разрив между съсъдите Г”Е и АХА”П. И най-големите свои желания, които би трябвало да ми донесат най-големи наслаждения, аз чувствам като чужди, да кажем – вас.

Всички вие сте моя АХА”П, а себе си и всичко, което се отнася към мен, аз чувствам в Г”Е на моята душа. И в своето его, аз постоянно се грижа именно за тази част и всички мои сметки са насочени към собствената ми изгода.

А онази част, която се отнася към АХА”П, аз чувствам съвсем чужда и съм готов да направя с нея всичко, каквото и да е то, само за да получа изгода за себе си.

Излиза, че през цялото време се старая да измамя самия себе си, че се самозалъгвам, ограбвам себе си, но не зная за това и не го чувствам.

После, когато човек започне да разкрива това, той стига до голямо разочарование.

Затова, методиката кабала се основава преди всичко върху необходимостта от обединението, но не е задължително то да стане на материалното ниво (между мен и вас).

Цялата методика е насочена към това да съедини и поправи душата, т.е. да съедини в моето възприятие тези две части.

И тогава, онова, което виждам наоколо и усещам вътре в себе си – тези две части трябва да станат едно цяло. И действително ще се разкрие, че освен човека няма нищо друго, а това, което виждам наоколо и вътре, е моето „аз”, моето желание.

От 2-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[26417]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

За да придобием ново възприятие, ни е необходимо по-голямо желание, което да ни позволи да заменим тенденцията да поглъщаме в себе си със стремеж към отдаване.

Този преход към обратното възприемане на света, към стремежа да отдаваме, е изключително труден. Той е подобен на раждането, а раждането, дори във века на съвременната медицина, винаги е необичайно действие.

Защото бебето се откъсва от особеното място, към което е било прикрепено. Там, то е получавало особена храна, защита. Там са действали особени закони за развитие. Средата не го е отхвърляла, а го е отгледала.

Но сега, то влиза в недружелюбен свят, в ново обкръжение, където трябва да живее и расте. Това е безпрецедентен обрат в живота.

Същото се случва и при духовното раждане, когато се разкрива новият универсален орган на чувствата, на външните (извън матката – този свят) усещания, основаващи се на отдаването и в тях ние започваме да усещаме новия свят.

На Конгреса, ние направихме голяма крачка напред в тази посока. Много искахме да се родим, макар и малко, усетихме родилните болки и видяхме, че не сме способни на това. Почувствахме как нещо ни спира и веднага ни отблъсква назад.

В съчетание с добрата сила, увличаща ни напред, ние усетихме лошата сила, която ни отблъсква обратно в майчината утроба и не ни дава да излезем извън нейните предели – този свят, не ни позволява да усетим новия свят.

Необходимо е да бъдат изпитани няколко такива родилни болки, докато най-накрая не се родим. Колко именно и с какво темпо – това зависи от нас. При всички случаи, без тях процесът на раждане няма да завърши – няма да излезем навън.

При раждането се сблъскват две сили – нашият натиск отвътре и обратните тласъци отвън. Тяхното противоборство поражда в нас ново силно желание да се окажем в духовния свят. Без това желание няма да преминем.

В Тора, родилните болки се наричат „египетски наказания”. Нашият егоизъм трябва да преживее десетте (пълната доза) бедствия, които се отпечатват върху желанието и го превръщат във формата на съсъд, кли. Така, от безформеното „парче глина” възниква съсъд, който е готов да получи висшата светлина, духовния свят.

Необходимо е да преминем през родилните болки, за да приемем правилната форма, без която не е възможно да усетим нищо духовно. Именно в този процес ние влязохме на Конгреса. А светлината – тя е около нас в очакване да влезе някъде.

От урок по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Дойдох на конгреса с огромното желание да пробия егоистичната си обвивка, но не ме напуска чувството, че мога, че трябва да направя нещо точно сега, а не го правя.

Страхувам се, че конгресът ще свърши и ще остане само впечатлението, а в мен нищо няма да се промени. Какво трябва да направя сега, веднага, в тази минута, в тази секунда, в този миг?

Отговор: Всички ние си задаваме този въпрос. Сега, ти си съединен с всички, стремиш се, очакваш и именно това ще остане от целия твой живот. Не е известно как ще премине той, но това завинаги е записано на твоята сметка в духовното.

Написано е, че когато душата на човека попадне във висшия съд, ѝ задават въпроса: „Занимавала ли си се с Тора (желала ли си да привлечеш светлината, връщаща към източника)? Очаквала ли си спасението (за да се издигнеш над своето его към втората си природа)?”.

Именно това се стараем да реализираме тук. И ако всеки от нас чувства, че е длъжен да направи нещо и не е способен – това също е хубаво.

То е много неприятно и напомня на родилните болки, защото ние искаме да родим нашето следващо състояние, а не можем. Но именно от тези усилия, в нас свише се ражда новото стъпало.

Какво да направим? Нека още малко да отворим своето сърце, още повече да се съединим с другите, още по-силно да усетим, че Творецът трябва да се разкрие между нас, да се възцари в нас като по този начин ни сближи и така ни издигне към нашата втора природа.

Именно за това пишат кабалистите. Днес, ние се намираме в такова състояние, в което пред нас се разкрива целия материал – всичко вече е обяснявано много пъти. Трябва да положим още малко усилия, но не в обучението и разпространението, а именно в съединение като днешното – на този конгрес.

Постарай се да усетиш всички в своето сърце и нека Творецът извърши тази работа! А, където чувстваш, че не си способен да го направиш – привлечи Го там!

Творецът казва на Моше (Моисей): „Да отидем при Фараона!” – както хващаме малкото дете за ръка. Защото Моше (Моисей) в нас, точката в сърцето се страхува от Фараона. Това е ясно!

Срещу това чудовище – нашето его, не сме способни нищо да направим! Аз чувствам, че искам да го преодолея, но не мога. А в следващия миг изобщо не желая това – той властва в мен. И така отново и отново – всеки път.

Малката искра, останала в мен от предишното духовно състояние не може да направи нищо. С нейна помощ, аз трябва да се уловя за Твореца и тогава ще мога да се противопоставя на своето его. Защото то е чудовището в нас, с което ние, разбира се не можем нищо да направим.

Аз само държа Твореца за ръка и искам да бъда с Него – като дете, което дърпа възрастния за ръката и го моли да му даде онова, което иска.

Именно по този начин трябва да напредваме: „Искам да се съединя с другите! Искам да постигна нашето единение! Искам да постигна желанието, в което Творецът ще се разкрие!!”

Аз се хващам за Твореца с помощта на тази малка искра, но това е само искра, а аз трябва да Го обхвана целия, да се съединя с него.

Тогава, това его, този Фараон ще започне постепенно да изчезва, докато съвсем се изгуби. А аз ще остана с Твореца, в единението с другите точки в сърцата на другарите и по този начин ще се разкрие новото духовно стъпало.

От 4-тия урок на конгреса, 10.11.2010

[26363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: При откриването на конгреса, когато представителите на всички страни се качваха със знамената на сцената, аз плаках от радост, чувствах се свързан с всички, усещах желанията на другите хора, тяхната грижа и любов.

Какво беше това – психологическо усещане или духовно?

Отговор: Това е прекрасно, добро, сърдечно вълнение, но все още не е духовно усещане. Духовното усещане – това е постигането на корена: от къде идва всичко и защо, къде се намираме.

Това усещане трябва да ни доведе до състояние, при което ние се намираме в океан от някаква сила, която ни съединява над времето и пространството, поддържайки ни.

Тогава човек губи усещането за тялото си. Той все още се идентифицира с тялото, но смята, че то е на по-ниско ниво, отколкото е той самият. Тогава ние усещаме, че принадлежим на същата сила, включени сме в нея и се разтваряме в нея.

Това, което сте почувствали на откриването на конгреса е стъпалото преди духовното усещане. Да се надяваме, че много скоро ще го постигнем.

От 4-я урок на конгреса, 10.11.2010

[26372]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

На Конгреса ние се опитахме да преминем махсом, да се родим в духовния свят, да получим нов орган на чувствата и да усетим онова, което се намира извън желанието за наслаждение. Това възприятие се нарича външно, тъй като то е устремено към отдаване.

Ние разбрахме, че това е много трудно. Насрещният натиск веднага ни охлади, „замрази” ни. И ето че ние вече не искаме, мислим, че сме неспособни: „Каквото и да е, само не това, не истинско обединение, а в него след това вече и висшия свят”.

В резултат нашите очаквания не се сбъднаха. Егоизмът, Фараонът, ни отблъсна назад.

Благодарение на това ние изпитахме лека ненавист към него, разкрихме врага, ненавиждания, започнахме да разбираме, че без да го покорим, няма да се родим. Неприятелят е открит и ние го различаваме все по-ясно.

Сега трябва да изпълним още няколко аналогични действия. Всеки път те ще приемат различна форма – защото в духовното нищо не се повтаря. Действията като че ли са същите, но се усещат по новому, и в следващото състояние не може да се познае предишното.

Става дума за родилни мъки, които на иврит се наричат „цирим” – също като пантите на врата. Майчината утроба, в която се намираме, напомня по форма на буквата мем (ם). Мем – това е Бина, която ни затваря между две врати. „Врата” на иврит е дaлет. С други думи, ние се намираме между две букви далет (ד), съставляващи буквата мем.

При напъните ние натискаме вратите, за да се отворят – за да се завъртят около пантите. Така плодът натиска отвътре, за да излезе навън.  (цир – ос, цирим – оси на вратите, рехем – матка, от думата рахамим, милосърдие, свойство на бина).

А препятства нашето раждане Фараонът – нашият егоизъм, специално създаден от Твореца по такъв начин, че да оказва насрещен натиск, докато у нас не се появи силно желание, докато не станем достойни да чувстваме и виждаме Твореца, външната реалност, да живеем в нея. Защото иначе ще останем недоносени, незрели в новия свят.

Излиза, че Фараонът е добра сила. Въпреки че пред нас се представя като ненавистен, в действителност неговото противодействие формира в нас достатъчно силно желание, за да разкрием вратите на матката и да излезем навън.

Ние започнахме работа, която ще ни изведе отвъд властта на Фараона, и аз много се радвам, че достигнахме този етап. Аз го чаках отдавна.

Колкото е по-голямо разочарованието, колкото е по-силно противодействието, колкото е по-силно отчаянието след неоправданите очаквания и човек е отблъснат назад, толкова е по-добре, толкова е по-голяма ненавистта към Фараона. Ние преминахме през една от родилните схватки. Още няколко схватки и ние ще се родим в светлината!

Дайте да форсираме темпото – това зависи от нашата работа. Нека силата, с която бягаме напред, и силата на Фараона, отблъскваща ни обратно, се слеят в един решителен скок към раждането!

От урока по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26390]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

И-мейл: Рав! Аз мисля, че изразявам чувствата на мнозина: изпълва ме огромно разочарование… какво да правя с него?

Отговор: В последния ден на конгреса аз много пъти слушах за това каква надежда са имали мнозина за пробив в духовния свят на този конгрес и какво отчаяние ги обхваща сега!…

Ще го кажа направо: Аз лично съм поразен от резултата от този конгрес. Не от рекордното количество участници, не от положителната реакция на пресата, а от вътрешните изменения и порастването на всеки участник и световната група.

Хората преминаха за първи път такива състояния, които поотделно не биха могли да минат. В тях се случиха важни вътрешни прояснения.

Сега за надеждите: ако вашите надежди са били наистина духовни, с желание за отдаване и любов към ближния, то у вас не би възникнало никакво отчаяние, защото възможността да отдаваш и да обичаш съществува винаги и никой не ви я дава или отнема.

Първото духовно свойство – Бина, стремежът към „хафец хесед” (издигането над собствения егоизъм), усещането извън собственото желание.

Ако вие се стремяхте към това, щеше да ви е все едно в какво състояние се намирате, защото всичко произлиза от Твореца и само Той решава по собствения си план, какво ще се случи с вас и с всеки от вас. А реакцията на всички би била единствено радостта да бъдеш във властта на Твореца, свойството отдаване.

Махсом преминава онзи, който се изтръгва от своя егоизъм и е съгласен на всякакви условия, за да се освободи от него, съгласен е да приеме за себе си условието „Всички като един” (като един човек в едно сърце – желание) и поръчителството „Един за всички и всички за всеки”.

Никой от нас не притежава сили да се откъсне от егоизма. Ние досега говорихме за него, но не можехме точно да го разпознаем в себе си.

Защото става дума именно за свойство, което не ни позволява да излезем в духовното, в свойството отдаване. Ние не сме в състояние да определим какво представлява то, къде се намира в нас. А то се крие в нас като змия и ние не можем точно да го определим, и през цялото време го бъркаме с други свойства.

И единствено болката от разочарованието, също както болката при болест, ни помага да разпознаем нашия егоизъм, да разберем, че той не е добър, а лош наш господар, фараон. Да се разочароваме дотолкова, че да намразим съществуването му в нас и да искаме само едно – да се откъснем от него.

Но за да доведем себе си в такова отчаяно състояние, първо трябва да се устремим към него с целия си егоизъм (ло лишма) – това беше разиграно пред мен на конгреса – „Ние излизаме от Египет”. И всички бяха убедени, че това трябва да се случи.

А ако нямаше такава увереност, ние не бихме могли да се разочароваме и да определим в себе си именно това зло (фараона), което не ни позволява да се повдигнем в свойството отдаване.

За да възбудя незабавно това зло, аз в самото начало на конгреса заявих, че ние сме длъжни да достигнем обединение, че цялата ни работа на конгреса трябва да бъде в задълбочено изследване на себе си и своето отношение към всички другари. Вместо очакваното „отваряне на небесата” това веднага предизвика падение, охлаждане.

Със своя призив към търсене на съединение и подем над себе си, над своето Аз, аз исках да покажа на участниците на конгреса, че ние още не сме готови за това – и, като следствие от това усещане, участниците изпаднаха във вцепенение…

От една страна аз се радвах на това състояние на „осъзнаване на злото”. Но от друга страна започнах да се страхувам, че групата няма да може да излезе от това състояние в такъв кратък срок.

Това прилича на положението, когато болният, усетил болката, е длъжен да разбере, че тя указва за болест, а след това да започне да я лекува с помощта на лекар, Твореца.

Освен това 30-40% от хората бяха хора нови за кабала и изобщо не разбираха какво се случва с нас. Затова беше решено да се спрем на един удар по фараона – вашите егоистични надежди и да се повдигнем над тях.

Но именно тези процеси, които преживяхме, ни подготвят за прехода – не егоистичен, към разкриване на напълването, а към разкриване на възможността за отдаване, истинското обединение „като един човек с едно сърце” в съгласие с поръчителството.

Резултатът от конгреса това е първият удар по Фараона – вашето самолюбие, егоистичните надежди „да пробия в махсом” и да получа целия висш свят, както и този свят, в себе си, в своето желание, в своето напълване.

Както пише Баал Сулам, когато човек достига духовната граница, той се убеждава, че духовният свят не му принадлежи, и едва тогава пробива клипа – границата и овладява свойството отдаване.

А разкриването на нашето нежелание, което се случи веднага щом в първата си лекция, в самото и начало, казах, че ние сме длъжни вместо външните действия да се обърнем навътре в себе си, във връзката между нас, в поръчителството – и незабавно всичко… се вледени! – прояви се нашият егоизъм – и това разкриване на злото в нас – също огромно достижение, за което способстваше именно нашето единение (светостта на деня).

Ние разбрахме в течение на конгреса, че Фараонът се намира вътре в нас, а не отвън. И той получи първият си удар – от това, че ние се разочаровахме от резултатите на конгреса.

Ние си мислехме (ние – това е Фараонът), че ще получим нещо в нас, а нищо не получихме – това е и първият удар по Фараона, нашият егоизъм, – ние разбрахме, че в нашите егоистични желания нищо няма да получим.

Сега сме по-способни да определим в какви свойства трябва да се разкрие в нас духовността – разбираме по-добре кое не е във Фараона, по-добре разбираме какво означава да мислим за висшето – това значи да не мислим за себе си.

А досега всеки от нас просто е треперил от нетърпение кога ще се случи чудото и той ще получи, както всичко в този свят, така също и духовния свят – в себе си! Появи се усещането за необходимост да се откъснеш от онова, което ти носи такива разочарования – това е и началото на отказа от егоизма.

Ние платихме скъпо за този урок, но той струва много повече – именно разочарованието, ударът по самолюбието, егоизма, надеждата за получаване – се явява най-голямата придобивка, която мога да получа и аз се преизпълвам с радост, виждайки разочарованите егоисти.

Сега само трябва да осъзнаете какво се е случило с вас. В зависимост от подготовката на всеки, част от вас осъзнава това с разума си, а друга част ще премине още няколко разочарования в усещанията си – и след това ще осъзнае.

Но изводът ще е един – човек повече няма да свързва себе си неразривно със своя егоизъм – именно този удар по неоправданите (егоистични) надежди помага да започнем да се отделяме от него (фараона)!

Вероятно ще са потребни още удари, но те вече ще бъдат в тази посока, която ние получихме на този конгрес.

Възможно е да можем да ги преминем не само на конгресите, но и в нашата ежедневна виртуална връзка, в това усещане, което получихме сега. Докато наистина пожелаем само едно – да се откажем от нашия егоизъм, като единственото зло, и да се издигнем от „себе си” в свойството отдаване.

Творецът ни направи този огромен подарък! Няма никого, освен Него!

Пишете и задавайте въпроси на уроците. Аз лъжех не вас, а вашият егоизъм.

С любов към вас, рав.

[26346]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво не ни достига преди Конгреса?

Отговор: Не мисля, че нещо не достига! Чух, че ти „си продал всичко и си решил да го поставиш на карта (в игра)”. Та какво още? Сега, когато твоето имущество е в ръцете ти, трябва само да решиш къде да го поставиш. Всичко зависи от теб.

Този избор ние и трябва да направим. А за начало, да се включим в подготовката, която е неизмеримо важна. Да не се вижда и да не се чува нищо странично, да не се мисли за нищо освен за целта. Оставяме всичко и отиваме ва-банк.

В духовното, както и в материалното, детето моли, а възрастните са длъжни да му дадат желаното. Така става и при животните, и при хората. Това е естественият порядък на нещата в природата.

Не е необходимо да бъдеш прекалено умен. Трябва да бъдем самите себе си – това е достатъчно. Не излизайте от себе си в опитите да наострите желанието до кристална чистота. Не, трябва да се обединяваме там, където сме – и по детски да молим помощ.

На Твореца не му е нужно нищо освен обикновена готовност. На всичко останало Той ще ни научи – по прекрасен начин, стъпка по стъпка, грижливо, меко и с любов.

От нас се искат обикновени неща без всякакви премъдрости. Просто да се поиска – и това е достатъчно.

Да се надяваме, че за оставащите часове преди Конгреса, ще стоплим сърцата, за да приемем правилно гостите и да достигнем желаното.

А после започва съвършено друга работа. Ние ще видим нова картина на реалността, зад която стои Творецът. Тогава за нас ще е ясно, че всички нейни части се управляват от единна Сила, всеобхватната Природа.

Тази Сила представлява общо поле, което пронизва и напълва всички. Ние се намираме в неразрушима мрежа и тя се движи от всеки – във всичко до най-последния детайл.

Тогава ще работим вече по друг начин, стараейки се да се приобщим към тази Сила, да се влеем в динамичното развитие, в хармонията, в този диапазон, в този поток, който се нарича сливане. На този път душата учи човека.

Както и да е било, ние сме устремени във вярната посока и вече стоим на прага. Аз много се надявам, че ще се сдобием с успех този път. Чувствам това и по желанието на сърцето. Дори тези, които са се присъединили към нас през последните година-две, също са готови. Удивително е колко бързо човек израства в наше време.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 05.11.2010

[26225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→