Въпрос: Баал аСулам пише, че човек ще разкрие Твореца само от отчаяние. Означава ли това, че в един момент трябва да отстъпим, да се откажем от продължаване на битката?

Отговор: Не, ние не отстъпваме. Ние се борим да влезем в духовния свят със собствени сили. А след това се отчайваме от силите си и разбираме, че не можем сами да преминем през махсом (бариерата, разделяща ни от духовното). Но само тогава ние действително усещаме необходимостта от Твореца, пробуждаме Неговата сила и се освобождаваме от затвора.

Невъзможно е да почувстваме необходимост от Твореца, докато не се отчаем от собствените си усилия. Сега искаме със собствени сили да се обединим, да променим и да поправим нашите връзки. Ние се опитваме сами да действаме, сякаш Твореца не съществува.

Но когато действително пожелаем да се сближим един с друг, ще разберем това, което малко почувствахме на конгреса: неспособни сме на това. Всеки е отделен от останалите чрез преграда и не може да премине през нея. Всеки седи в собствената си клетка, като пчели в кошер, отделен от останалите.

Когато искам да се освободя от тази клетка, когато положа всички усилия и разбера, че съм безпомощен, тогава ще ми стане ясно, че има Творец, който може да ми даде сила и да ме спаси. Той все още не е бил мой партньор. Сега усетих за първи път, че съм безпомощен без Него.

Така Творецът пробужда Фараона в мен. След като изпитам няколко такива действия, аз осъзнавам, че не мога да се освободя без Него. Веднага щом почувствам това, аз ще закрещя към Твореца и Той веднага ще вдигне всички завеси за мен.

Цялата ми работа е да желая Твореца, да желая Той да се прояви в мен и да измени природата ми, да искам Неговата сила на отдаване да се облече в мен.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26452]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Върху каква основа се гради стремежът, с който човек се обръща към Твореца?

Отговор: Стремеж можем да получим само от групата! Стараейки се да се свържа с другарите, аз получавам от тях допълнително желание, величието на целта и най – главното  – собствената си нищожност, осъзнаването, че не сме способни нито да си помогнем един на друг, нито да постигнем нещо сами.

Самият аз съм малък егоист и винаги оправдавам себе си. Но когато се свързвам с другарите, се уча от тях. Искам или не, аз виждам, че всички са слаби. А когато всички са слаби, това вече ми действа по-различно от усещането за собствената ми слабост.

В усещането за слабост, получено от тях, съществува елементът на разбиването. В самия себе си, аз не чувствам разбиване, тъй като то се е случило между нас, извън мен, по отношение на другите. Опитвайки се да се свържем заедно, за да разкрием Твореца, във връзката между нас, ние откриваме, че не сме способни да го направим.

Именно това разкрихме на последния конгрес.  Разкриване на разбиването. Отттук трябва да разберем само едно: какво да правим с разкриването, което се намира пред нас? Стигнахме до разочарование, до разкриване на своята неспособност да се свържем. Какво да правим? Да изоставим пътя ли?..

Именно сега, за първи път открихме тази стена и сега имаме само един изход – да се обърнем за помощ към Твореца. Тъй като сами не сме способни да я пробием.

Трябва открито да си кажем, че сме разкрили това състояние и сме неспособни да вървим срещу него.

Опитвайки се да се свържем на конгреса, ние открихме как веднага настъпи охлаждане, разочарование от пътя. Това ни скова – оказахме се като в окови вътре в желанието за наслаждение, неспособни дори да помръднем в посока на обединяването. Това усещане трябва да е ясно за човека.

А сега, трябва само да вземем решение: „Затворникът не може сам да се освободи от затвора “ –  аз не съм способен на това.

Прекрасно! Следващият етап, след осъзнаването на собствената си неспособност  е да помолим Твореца! Именно в това състояние, ако помолиш –  ще получиш! Тъй като си разкрил мястото, на което не си способен да направиш нищо. По рано не си имал с какво да се обърнеш към Твореца. Сега му е времето!

От урок по книгата „Зоар”, 16.11.2010

[26703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако в света не съществува възнаграждение и наказание, то къде съществуват?

Отговор: В нашия свят има възнаграждение и наказание, добри и лоши хора, тук има всичко, което виждате и разбирате.

Казано е: „Светът се движи по неизменни закони”. В рамките на нашия свят във всяко общество, във всяка страна и във всяка цивилизация съществуват свои закони.

Ако отидеш в детска градина, училище, заведение за възрастни – навсякъде има свои закони на общуване, възнаграждение и наказание за тяхното съблюдаване. И така, където и да отидеш, всяко място си има свой устав от закони за група от хора, за обществото или народа.

Но ако говорите за печалба или загуба на човек по отношение на духовния свят, то неговите земни постъпки нямат отношение към духовното ниво.

Те влияят на следващите кръгообороти от души, но не и на разкриването на Твореца от творенията, разкриване на духовния свят, „светът свой да видиш приживе”. И както обяснява Тора, излиза, че този човек нищо не е свършил.

Ние учим, че единственото свободно действие на човека в този свят е усилието му към единение в групата, а всички останали действия не са негови.

Влизаме в сметката само доколкото всеки път избираме по-доброто обкръжение, за да достигнем целта на творението.

От 2-я урок на конгреса, 09.11.2010

 [26410]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че информацията, възприемана чрез очите, се отразява „на екрана” в тилната част на главата…

Отговор: Не. Нищо не се възприема от очите – очи няма. Както няма и „тилна част на главата”.

Нищо няма, освен егоистичното желание да напълним себе си, което ми показва, че съм „устроен” така: имам очи, глава, ръце, крака.

Но в такъв вид ми го рисува желанието ми за наслаждаване. Рисува също и това, че едва ли не има някакви обекти извън моето тяло.

Въпрос: Значи, именно така възприемаме Твореца – като скритие? Такава ли е реалността?

Отговор: Това, което виждаме или по-точно чувстваме (казваме „виждам”, защото зрението е най-мощният орган за усещане) – това е разликата между нас и Твореца – сянката на нашето егоистично желание на Висшата светлина, на бял екран.

Затова виждам само всевъзможни частни желания, различни свойства, заключени в егоистичното ми желание.

С други думи, неживата природа, растенията, животните, човекът – всичко това са четири нива на желанието ми да се насладя: шореш, алеф, бет, гимел, далет, които ми се представят в такъв вид на фона на бялата светлина.

Всъщност аз усещам само желанието да напълня себе си! А какво е светлината? Светлината е този фон, на който виждам желанието си да се насладя.

Така че, когато това желание стане като светлината, то не ще заслонява светлината от мене и аз напълно ще мога да усетя Твореца.

А засега, вместо Него, аз възприемам само егоистичното си желание. С други думи, всичко, което ме обкръжава – това са части на моето его.

От 6-я урок на конгреса, 10.11.2010

[26523]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Чувствам, че на Конгреса ние създадохме ново кли. Скоро обаче, аз ще се върна в своя нормален егоистичен свят и отново ще вляза в контакт с хора, които не следват духовния път…

Отговор: Човек няма да може да върви напред, ако не създаде свой кръг. Всеки има нужда от група – виртуална или физическа, но тя трябва да бъде средата, която ще му въздейства по-силно от егоистичното общество.

Човек е длъжен да формира такава среда, която да определя мислите, желанията и ценностите му. Иначе е загубен, защото следва общата егоистична среда. В това се състои нашият единствен избор и ако не го направим, няма да можем да напредваме.

Сега, след Конгреса, аз се върщам в къщи. И къде са моите мисли? Какво ме тревожи? Страхувам се от мига, в който ще премина от връзката с духовното общество към връзката с материалното общество.

Ще усетя ли това щракване, след което всички мои помисли и желания се окажат от другата страна, в общото блато? Как да не изпусна краткия миг на прехода?

Ето за това трябва да се тревожа и да преживявам. Това е нашият пропуск, който ни струва толкова години и усилия. Всичко останало не е проблем. Проблемът е само, че пристигам в къщи и се успокоявам: „Отлично, конгресът свърши. Сега да се върнем към обичайния си живот”.

И тогава – край. Всичко, което е било изчезва в клипа.

Единственото действие, което зависи от мен е да се прикрепя към духовна среда, към група, за да бъде тя близо и да ми въздейства по-силно от материланото обкръжение.

Също както изплашено дете, което се държи за възрастния, надявайки се, че това ще го спаси от всички проблеми. Хващайки се за големия, опирайки се на него, то е сигурно, че вече всичко ще бъде добре. По същия начин и ние трябва да се прилепим към духовната среда.

Разотивайки се, не изпускайте от очи групата, вслушвайте се в нея, сякаш на ушите ви още има слушалки, припомняйте си за духовното с нашите песни.

Няма значение къде се намираме и с какво се занимаваме – като фон винаги трябва да звучи нещо родно, заимствано от групата. Транслация на урок, който едва се чува през минимизиран прозорец, все пак прониква в подсъзнанието.

И задължително надниквайте в моя блог. Там казвам всичко най-важно. Дори снимките, които се публикуват, аз подбирам много старателно. Добре е блогът да се чете ежедневно, защото до следващия ден, материалите в него губят сила. Всички ние се обединяваме около блога и сутрешния урок.

От нас не се иска нищо друго, освен старание – в това се състои изборът на по-добра среда. А светлината върши своята работа. Всеки трябва да се погрижи за това как да се приобщи към силна духовна среда, за да не загуби духа, които отнася от Конгреса.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26553]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се молим за разкриване на точката в сърцето на близък човек?

Отговор: Нашето развитите е подобно на развититето на ембрион в утробата на майката. Всяка част се развива в определен момент и последователност.

Ние не разбираме защо се случва така, но с изучаването на сфирот и трите линии – КАХАБ, ХАГАТ, НЕХИ, започваме да разбираме как протича това развитите (това се обяснява подробно в 11 и 12 част на „Учението за Десетте Сфирот”).

Аз не отговарям за началото на развивитието на всеки човек – това зависи от корена на душата му. Моите деца или внуци може да нямат никакво отношение към кабала и да остават равнодушни към духовното, а някъде в Аляска се пробужда човек и не може да живее без това.

Всичко зависи от това, дали душата е достигнала своето развитите или не. Така че, аз не трябва да се моля Творецът да промени реда на развитие на този общ „ембрион”.

Единственото, което трябва да направя е колкото се може повече да работя в група. Нашата основна задача е да постигнем единство помежду си!

Благодарение на него, ние ще влеем в този развиващ се плод свеж и мощен поток от кръв. Ще ускорим общото развитие и всичко ще се развива по-бързо, като при това бъде съхранена правилната последователност.

Така че, ние трябва да ускорим нашето развитие и за сметка на това, да ускорим общото развитие.

От 8-мия урок на конгреса, 11.11.2010

[26541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Забравяме, че не трябва нищо да правим, а само да молим Твореца да направи онова, което искаме!

А ние мислим как да накараме своето сърце да се разкрие, как да се свържем с другия, как той да се свърже с мен…

Изобщо не трябва да мислим за това! Представяме си връзката в нашия егоистичен разум, но това изобщо не прилича на онова, което мислим!

Това е ниво на висшия свят – пред нас се разкрива нова реалност! Трябва само да помолим – нищо повече!

Учим, че всичко става чрез молбата. Издигаме молитвата МАН, в отговор идва обкръжаващата светлина МАД и поправя всичко, а ние само присъстваме при поправянето. Всичко се случва свише – от нас е необходимо да дойде само искането, молбата, стремежа.

Проблемът в тази точка е обръщаме ли се към Твореца или се опитваме да направим всичко самостоятелно. Именно в тази точка правим грешка и засядаме в нея дълги години, като не сме в състояние макар и малко да променим посоката, да разберем, че няма нищо, освен обръщението, искането, молбата!

За да постигнем тази молба, ние трябва да се постараем, но само за нея. Ако се опитваме самостоятелно да изградим правилната обща система, основаваща се на любовта и дружбата, това ще бъде дълъг път, който ще ни доведе до разбирането, че се отдалечаваме от целта, че не сме искрени, че се ненавиждаме помежду си и не се приближаваме към единството.

Кабала трябва да ни доведе до много точен анализ – не се опитвай да се съединиш с другия, защото не си способен на това. Ти си егоист – той също. Това може да направи само висшата светлина – тя трябва да дойде и да ни спои. Само тя!

Затова, не търсете връзката един с друг, тъй като е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Тоест аз и другарят, а Творецът между нас, „правещият мира във висшето, ще направи мира в нас”  (осе шалом бемромав, ху иасе шалом алейну).

Всяко наше обръщение един към друг, без силата, която да ни свързва помежду ни, е фалшиво поведение. Когато се прегръщаме, ние не искаме да го правим или го правим на нивото на нашия свят.

Любов, съединение или дружба искаме ние един от друг? Само на нивото на този свят. Кой от нас може да стане поръчител за друг или за самия себе си? Откъде имаме сили? Можем да се устремим един към друг само чрез висшия, който изпълва цялото пространство между нас.

Ако поискаме Той да напълни пустотата, да ни свърже помежду ни и през цялото време да присъства между нас – това ще се стане с лекота. Науката кабала е призвана да ни доведе до правилното отношение, а ние, в своята егоистична природа през цялото време бягаме от това.

Хайде да не забравяме, че „няма никой друг освен Него”! Творецът изпълнява действието, но за да се случи то, ние трябва да го предварим със своето желание. Това се нарича „сключване на съюз”. Подписваме с Твореца договор – ние искаме, а Той изпълнява. 

Подобно на малките деца които вървят и теглят след себе си възрастните, ние привличаме висшата сила, за да поправи създадената от нея природа и тогава да станем равни на Твореца.

Не можем да постигнем поръчителство, дори и да го поискаме истински. Когато започнем да говорим за единството, трябва да си спомним условието: „Исраел, светлината и Творецът са единни”. Аз, ближният и Творецът между нас – само тримата заедно, можем да постигнем истинското помиряване и съвършенство.

Именно стремежът към съединение в групата ще ни доведе бързо до осъзнаването, че трябва да се обръщаме за каквато и да е помощ към Твореца!

От 8-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[26547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

В духовното, ако не отидеш до края, значи  не работиш с цялото си желание.

И тогава, това изобщо не се отнася към твоя духовен напредък. Но ти дори не знаеш, къде е този край – максимум. Можеш само да си го представиш.

И ето, ние стигнахме до състояние, в което пожелахме изцяло да открием духовния свят – всичко, което бихме могли само да си представим. С такова максимално намерение дойдохме  на конгреса. Само това желаехме и не по-малко от него – да се „разтворят небесата“.

И какво ни се разкри, вместо това?  Доколко вътрешно не сме способни да се приближим дори на йота до него! Ние не можем да приемем необходимостта да се обединим, да отменим себе си.

Щом стана дума за връзката между нас, за вътрешната работа, която тррябва да извършим,  изведнъж настъпи охлаждане на желанието ни. Ние не сме готови да постигнем духовния свят на такава цена!

Тоест грешно сме разбирали висшия свят, не сме го осъзнавали като свойството отдаване, над нашия егоизъм.

Но почувствахме тази необходимост. След трите дни, изпълнени с  много вътрешни действия, ние излязохме разочаровани.

И разочарованието е от това, че не сме способни, не желаем да постигнем истински духовното. Ние желаем да останем в своето определение  за духовното, просто като хубаво, вечно и приятно в нашите сегашни (егоистични) желания.

А какво открихме? Лявата линия, своето зло начало – това, че искаме да получим духовното в своите егоистични желания, както и в материалния свят.

Защо не получихме? Ами в духовното не трябва да получаваш нищо – то е отворено. Ако искаш да отдаваш, моля – всичко е разрешено, всичко е възможно. Никой няма да го открадне.

С други думи, вътре в своето его открихме, че нашето определение за духовното е било погрешно. Това ще ни се разкрива на всичките 125 стъпала!

И сега виждаме, че нашата природа е противоположна на духовната, че не сме способни и не можем да я постигнем, и че ни е останала единствена възможност – само да се обърнем към Твореца, само да Го молим. Това вече е дясната линия. Ние трябва да се издигнем над себе си. И от това ще възникне средната линия.

Но ние извършихме голяма работа – отчаянието, което ни обхвана, мъката,   безизходицата се разкриха  в нас, като неспособност да постигнем духовния свят в нашите егоистични желания.

Тъй като всъщност, ние молихме духовното да се разкрие именно в тях, а не в отдаващите желания. И сега, след осъзнаване на злото, ние ще преминем в дясната линия, ще се поправим и ще постигнем средната линия.

Ето защо, това, което направихме на конгреса е огромно постижение – то вече наистина е началото на духовния път.  Такова нещо, в такива мащаби, в големия егоизъм на последното поколение – не се е случвало никога.

За това Баал аСулам пише: „Аз се радвам на разкриващите се грешници, защото причината за това е „светостта на  деня“”.

Огромна светлина трябваше да се излее свише, за да ни покаже, доколко не желаем, не сме способни, доколко сме противоположни на духовното, до каква степен не искаме да мислим за съединение и любов между нас.

Именно това е „светостта на деня“, тъй като ние се обединихме заедно в нещо, защото все пак, пожелахме да се извисим духовно.

Разкри ни се стъпалото, желанието, над което ние всъщност трябва да се издигнем. Но засега не можем, още не сме способни, но сме длъжни да го направим, за да се издигнем на първото стъпало на духовната стълба.

Ето защо, аз съм много доволен от резултатите на конгреса и много се надявам в близко бъдеще вече да разкрием трите линии, както и средната линия.

От програмата „Седмична глава“, 12.11.2010

[26442]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпросът „За какво живея” – това е началото на желанието за разкриване на Твореца.

Човек иска да знае. Кой го е родил, къде се намира неговият корен, кой го управлява?! Кой е сътворил всичко това и защо Той ме е създал в тази „обвивка” на този голям свят.

Какво иска Той от мен във всеки един миг, не давайки ми покой и тласкайки ме някъде напред, неизвестно къде?!

Когато всички тези въпроси достигат до нас, те започват да ни тровят целия живот и човек повече не може да съществува без разкриване на Твореца. Така сме устроени, та нали сме създадени от светлината, която е отпечатала себе си в нас, във всичките ни желания.

Всички наши желания са като отливка, обратен отпечатък на светлината. И докато ние не я привлечем и не напълним себе си с тази светлина – няма да се успокоим! До такава степен, че този живот ще започне да ни се струва по-лош от смъртта! Аз ще съм готов на всичко, само и само да получа поне капка от това напълване.

Затова нашата задача е да си изясним как да разкрием Твореца, светлината, и под каква форма можем да се напълним с тях. И това не е просто действие, затова и науката кабала се нарича така „хохмат а-кабала” („мъдростта на получаването”). Това не е като в нашия свят, където, за да утолим жаждата си, трябва само да отворим уста.

Духовното желание не може да бъде утолено директно. То трябва първо да бъде изяснено, защото Творецът не ми го дава наготово и приспособено към светлината.

Той иска аз сам да проверя какво искам, какво представлява светлината и да разбера, че това е най-доброто възможно от всички възможни напълвания! За да опитам всички желания и всички напълвания, да проверя себе си и да кажа: „Не, аз искам само това!”

Творецът е много ревнив и придирчив, Той иска аз да обичам само Него и нищо повече!

И Той проверява това, откривайки ми всичко, което изобщо съществува, а аз трябва да кажа: „Не. Ти все пак си най-добрият от всички способи за напълване, от всички наслаждения! Ти си най-вкусният!“

Написано е: „Вкусете и се убедете колко хубав е Творецът” – затова и този вид напълване се нарича вкус.

От 7-ят урок на конгреса, 10.11.2010

[26423]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Огромната и безценна придобивка от конгреса беше това, че за първи път разкрихме, че в нас се намира Фараонът, който ни ненавижда и ние трябва да се отървем от него, да избягаме, да излезем от Египет…  но не сме в състояние да го направим.

Досега не знаехме, че сме длъжни от избягаме от него. Предполагахме, че ще можем да разкрием духовното в своя егоизъм, в „Египет”. Но дори не сме мислили, че това е „Египет”. А сега, започваме да разбираме, че сме длъжни да се изтръгнем от него.

Нашият егоизъм, Фараонът, получи удар – това разочарование премина през него. И сега виждаме, че трябва да се разграничим от желанието, в което усещаме разочарование и мъка.

Но ако не бяхме минали всичко до край, нямаше да усетим разочарование, не бихме почувствали, че нещо наистина ни спира. В духовното няма среда, трябва да се върви до край.

Затова, в нас се появи някакво ново усещане. Мъката, силата на страданието, което чувстваме сега – вложих всички сили и имах толкова много надежди, а нищо не се сбъдна – това е моят Фараон, който е получил удар и сега страда.

Но този Фараон трябва да почувства ударите, иначе няма да можем да избягаме от него. Защото ние бягаме само от лошото.

Ако разкрия егоистичното си желание, природата си като зла, тогава ще поискам да избягам от нея. И сигурно ще ми се наложи да преживея още няколко подобни удара, преди да реша, че съм длъжен да го направя.

Аз трябва буквално да изскоча от кожата си, да изляза от тялото си. Това се нарича Фараонът получава удар –„Десетте египетски наказания”.

И ние постигнахме това, защото все пак се съединихме помежду си. Защото винаги едното се разкрива срещу друго, както е казано: „В Твоята светлина ще видим светлината”.

Благодарение на това съединяване и на нашата подготовка, ние осъзнахме, че страдаме от егоистичната си природа. И това е голямо постижение!

С нас бяха милиони хора, които присъстваха на конгреса виртуално. Те също преминаха през всички тези състояния.

От предаването „Седмична глава”, 12.11.2010

[26438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→