Въпрос: Как да възобновим стремежа към духовното след Конгреса?

Отговор: На Конгреса вие почувствахте препятствие, което ви пречи – фараона.

Вие за първи път се срещнахте с него и разбрахте какво е това 10 наказания: искаме да се промъкнем към връзката с другите, но сме отблъснати назад.

Сега трябва да разберем, че в отговор на получения удар е необходимо да развием собствено желание, равносилно на силата на отхвърляне.

Това ще дойде само от обединението с другарите в процеса на учението, което ще стане молба за обединяване на желанията.

Сега вече имаме потребност, впечатление от сблъскването с егоизма-фараон, с егоизма, отделящ ме от духовното.

Аз буквално съм стигнал до стената между мен и духовното и тя е тази потенциална отрицателна сила, която ме е отблъснала назад.

Получил съм удар, но трябва да различа, че аз – това е егоизмът. И ако съумея да се издигна над този удар чрез вяра над знанието и да развия противоположната сила, то ще се придвижа вътре в тази структура, вътре в стената.

След това идва следващият удар, още и още – така аз ще премина махом, който, както във всяко явление в духовното, има пет нива на дълбочина (авиют) или 10 сфирот.

Ние вече сме започнали тази атака и всеки път ще ни бъде по-разбираемо и по-ясно какво сме длъжни да постигнем и против какво да се борим.

Сега е необходимо да отделим в себе си разочарованието, болката, удара, отхвърлянето и да ги отнесем не към себе си, а към фараона в мен. Аз се намирам извън удара, над отблъскването и разочарованието, ако се слея с групата.

Това ми помага да отделя в себе си това ”Аз”, което се стреми към Твореца и това ”Аз”, което се явява фараона.

А какво да правя с това разочарование и безсилие? – Да моля помощ от Твореца! Именно сега аз се нуждая от Него, а не преди.

По-рано ние мислехме, че можем да достигнем обединението с групата, поръчителството и разкриването със собствени сили.

Ние никога не сме приемали Твореца като третата, главна сила, която изпълнява цялата работа. Тя така и се нарича: работа на Твореца (аводат ашем). А ние само я предизвикваме.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 15.11.2010

[26782]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Получавам много писма с впечатления от конгреса:

„Конгресът беше потресаващ – нещо съвсем ново, за пръв път се почувства, че сме едно цяло. Ако на предишния конгрес витаеше усещането, че ти си се включил в нещо, то сега всички ние бяхме това нещо. Но не всичко все още е съвсем ясно и не е изяснено докрай – правилно ли е и как е правилно.

Нямаше разочарование, но имаше усещане за недовършена работа, непълно изясняване – къде заседнахме.

Има го усещането и разбирането (след вашите обяснения), че самата цел на нашето обединение е била неправилна – „за фараона”, за нашия егоизъм, но е напълно неразбираемо, откъде да вземем повод и ориентир за правилната молба, макар да ни се струва, че някъде ни намекнаха за него,  трябва само да го извлечем от всичко, което ни беше дадено.

И възможно е, да ни е било дадено само едно, но от различни страни – просто засега е невъзможно да се съедини това в едно цяло и ясно да се осъзнае”.

„Аз просто ще напиша за няколко осъзнати усещания. Най-голямото беше след програмата, през втория ден. Ние стояхме до полунощ и не можехме да се разотидем – имаше почти физическо усещане за полето помежду ни, като тесто, което ни слепва и запълва с любов всичко между нас.

Веднъж проявено, то ту се усилва, ту почти изчезва – но има ясно усещане, че съществува и има възможност да се прояви. Случилото се също донесе със себе си много въпроси за това, какво е единството и как можем да се слеем с това поле, ако въобще можем?”.

[26807]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние свършихме страхотна работа! В предстоящите дни, седмици и месеци ще ни стане ясно какъв значителен скок сме направили. Никога досега не сме повдигали подобни въпроси и не сме говорили толкова открито за обединението, което беше темата на неотдавнашния конгрес. За първи път се докоснахме до същността на нашето поправяне, мъдростта на кабала и нашата душа.

Това действително беше радикална промяна и никога не ще бъдем същите като преди. Сега сме взаимно свързани, но трябва да продължим все по-усилено и по-усилено да работим, докато разкрием, че Творецът във всяка минута ни изпълва все повече и повече, и че целият космос, включително този свят, е изпълнен с висшата светлина, а ние пребиваваме в него.

Всичките светове, в които сме свързани, взаимно вплетени като мрежа, започват ясно да се очертават. Ние ще достигнем до това!

Има време на отдаване и време на получаване. Отдаването от висшето съществува и трябва да се разкрие; всичко от което се нуждаем е малко повече чувствителност, да усетим, че Творецът изпълва света, въздуха между нас и цялата реалност. Малко повече тънкост, ентусиазъм, възприемчивост и откровеност по отношение на другите и ще видим, че живеем в разкритие.

Мисля, че всеки ще започне да чувства, че това е възможно, че това не е някаква фантазия. Книгата „Вяра и надежда” казва, че „вярата е тънка наклонност, свойството на нежна и чувствителна душа.” От това се нуждаем: тънка склонност на чувствителна душа.

Трябва да почувстваме, че тази висша сила действително цари между нас. Това е, сякаш се опитваме да видим нещо, и когато накрая успеем да го съзрем, се убеждаваме, че то съществува и сме изненадани от това как не сме могли да го видим досега. Ако се отдръпнете от прозрението и загубите фокус, тогава става по-трудно за вас да го намерите следващия път, но сега поне знаете, че то е реално.

Трудността се състои  в това да го съзрете за първи път. Ние трябва да приспособим зрението си, или по – скоро нашето сърцето.

От 8-я урок на конгреса, 11.11.2010

[26535]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В книгата „Да види доброто” е казано: „И знай, че човек трябва да се занимава с четирите степени ПаРДеС: пшат, ремез, друш, сод и да се превъплащава дотогава, докато не ги изпълни.

Трябва ли в действителност да преминем през толкова много кръгообороти, докато не изучим целият ПаРДеС (простото тълкуване, иносказанието, намека и тайната) за да достигнем до края на поправянето?

Отговор: Длъжни сме да достигнем до „пшат” – простото тълкуване на Тора. Засега все още учим „сод” – скрития, потайния замисъл. „Сод” означава, че аз се уча и нищо не разбирам, за мен това е тайна.

Когато тайната се проясни малко, тя се превръща в „ремез” – намек, след това в „друш” – алегорично тълкувание или иносказание, а след това в „пшат” – просто тълкуване.

Има четири свята: Асия, Брия, Ецира и Ацилут. Сега аз изучавам входа в света Асия, аз още нищо не разбирам – това се нарича, че изучавам „тайната – сод”.

Когато премина от света Асия в по-висок свят, в света Ецира, аз ще изучавам „друш”, в света Брия – „ремез”, а в света Ацилут – „пшат”.

„Пшат” е най-голямото постижение, когато няма никакво скриване, всичко е явно, открито, просто и ясно. Всички светлини напълват всички келим, аз знам и разбирам всичко!

Това трябва да постигне всеки в душата си – но всеки на своето ниво, до пълното си поправяне.

От 3-я урок на конгреса, 09.11.2010

[26779]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че принципът на духовната работа „Ако аз не помогна на себе си, то кой друг ще ми помогне?” противоречи на друг принцип – „Няма никой освен Него” и съединението с групата…

Отговор: Длъжен съм да кажа: „Ако аз не си помогна, никой не ще ми помогне да разкрия Твореца, свойството отдаване.”

Никой не ще ми помогне в това. Мога да прочета хиляди книги и да прослушам хиляди лекции, но в крайна сметка, развитието на желанието е моя вътрешна работа.

И само ако пожелая духовен живот (в свойството отдаване), вместо този живот (в свойството получаване), ще го открия за себе си.

Не чакам помощ от никого! Длъжен съм да достигна до толкова силно желание, че „по-добре смърт, отколкото такъв живот!”. Защото такъв живот – за мен не е живот. Длъжен съм да достигна духовното!

Тук трябва да действам според принципа „Ако аз не помогна на себе си, то кой ще ми помогне?”. Тъй като Творецът няма да се откаже от своето условие, Той няма да ни даде насила желание към Себе си. Той дава напълване, а не желание. Няма насилие в духовното развитие.

Но веднага щом „Ако не аз на себе си, то кой ще ми помогне?” достигне до завършек, т.е. разбера, че то зависи само от мен – тогава веднага откривам, че не съм способен на това.

Ненавиждам егоизма си и се боя от него, както Моисей от Фараона. И тогава „Изплакаха те от тази работа” ще се освободят от властта на егоизма – тъй като нито аз, нито който и да е около мен не ще ми помогне.

Когато постигнем тези две състояния – отсъствие на помощ отвътре и отвън, това се нарича последни родилни мъки.

Тогава се изтръгва отчаяние от самата дълбина на сърцето – само тогава се разкрива висшата сила, светлината (га”р де хохма), която поражда човека на духовната степен. И тогава вече действа принципът „Няма никой освен Него”.

Затова има етап „Ако не аз на себе си, то кой ще ми помогне?”, а след това – „Няма никой освен Него”. Тъй като не бих могъл да разкрия, че „Няма никой освен Него”, докато не завърша „Ако не аз себе си, то кой ще ми помогне?”.

От 4-я урок на конгреса, 10.11.2010

[26355]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Много от новите хора казаха, че на втория ден са нямали нито сили, нито желание да дойдат на конгреса.

Но след като все пак са дошли, те усетили, как изведнъж ги обзема топла вълна на любов. Какво се е случило с тях?

Отговор: Това което те са усетили, е така нареченото „подслаждане”, независимо че не достигнахме до съвършеното състояние.

Работата е в това, че в крайна сметка всяка линия се състои на свой ред също от трите линии. И въпреки, че ние разкрихме само лявата линия, то тя се състои също от своите лява, дясна и средна линия. И точно това е станало с тези хора.

С други думи във втория ден на конгреса им се е разкрила дясната страна на лявата линия.

Въпрос: Много хора ми разказаха, че през третия ден от конгреса са почувствали нещо особено. И те сами не знаят точно какво, но това е изменило цялото им вътрешно усещане от конгреса…

Отговор: Правилно. Защото въпреки, че средната линия принадлежи към лявата линия, и въпреки че още не сме достигнали разкритие, тази линия все пак ни носи някакво осветяване свише. И затова те са почувствали това.

Вярно, не трябва да считаме, че се е случило нещо грандиозно, защото това все пак е много малка светлинка. Освен нашите основни групи, на конгреса присъстваха страшно много нови хора, затова беше малко сложно.

Но все пак, ние достигнахме много голяма и съществена промяна в нашия напредък. Това неминуемо означава стъпване на „стълбата на Яаков”, вярно, – само на нейната лява линия.

Защото ние достигнахме само до осъзнаване на злото, разбрахме, че не сме способни да достигнем духовното в сегашните си егоистични желания, че това върви срещу нашата природа, а ние все още не знаем как да я пречупим.

Но това все пак е някакво начало. И оттук нататък, ние вече ще можем да оперираме и с другите понятия.

От програмата „Седмична глава“, 12.11.2010

[26435]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Какво означава да достигнеш Безкрайността? Когато достигна Безкрайността, се превръщам в Малхут от света на Безкрайността – аз включвам в себе си всичко.

Нали „възлюби ближния, както самия себе си” означава, че всички тези, които аз виждам и усещам наоколо, стават неразделна съставяща на моята душа.

Моята душа получава обратно всички тези части, които са били разпръснати, отделени от нея и става цялостна, съвършена душа.

И всичко, което ми се струва съществуващо наоколо: неживите обекти (представи си, че ти поглъщаш всички звезди!) се отнасят към неживото ниво на твоето егоистично желание, всички растения – към неговото растително ниво, животните – към животинското ниво.

Това е като отпечатък на твоето егоистично желание, който ти показва, че всички тези неща, като че ли се намират наоколо.

Но само като започнеш да разкриваш орган за отдаване, свойството отдаване, те започват да ти се струват съществуващи вътре в теб. Те са твои части!

И ти ще почувстваш, че това е точно така! А докато на теб ти е трудно да разбереш това, наистина живееш вътре в своето его – само вътре в него!

Физиката утвърждава, че дори, когато гледаш отдалече някакъв обект, то с това вече внасяш в него някакъв дефект.

И затова го виждаш не такъв, какъвто е той в действителност, а някак усреднено между твоите свойства и това, което той представлява всъщност.

Наистина всичко, което виждаш, се възприема от теб в съответствие с твоите свойства. Всичко зависи от твоите органи на усещане, от това как ще разшифроваш „видяното”.

Но след дълги размишления, въпроси и изяснявания, ще почувстваш изведнъж, че практически реалността е друга. Ще я видиш под друг ъгъл и ще разбереш, че именно това е вярното виждане. Сякаш си сменяш очилата…

От 6-ия урок на конгреса, 10.11.2010

[26526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да искам поправяне от светлината”? Какво означава „да се обръщам към светлината”?

Отговор: Необходимо е да разберем, че самото поправяне не зависи от нас. Ние се явяваме желание за наслаждение и ако можем нещо да направим, то е само едно – да повикаме действие свише.

Цялата наша работа – това е издигането на МАН, молба за поправяне, а самата работа извършва Творецът. Затова нашият път се нарича „работа на Твореца”.

Цялото старание в групата и в учението ние прилагаме, за да се убедим един друг в необходимостта от единен стремеж, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са едно”.

Необходимо е да не забравяме нито за секунда, че сме длъжни да молим за поправяния. Всичко се дава чрез молитвата, молби и разкриване на потребностите. Аз не  искам нещо абстрактно, а искам да поправя келим, искам да бъда подобен на Теб, искам да стана голям.

Детето, гледайки по-възрастните, инстинктивно иска да порасне. Ето, и аз искам това, но не само искам, а изисквам. Тъй като силата на развитието идва от Твореца. Ако не се обърнем с молба към Него, ние няма да израснем.

Проблемът е в това, че ние считаме себе си за действащи лица.Струва ни се, че сме способни сами да действаме. А в действителност, от нас не зависи нищо, освен разкриване на желанието.

Как да го разкрия? По пътя на обединението с другите! Те също нямат сили – затова пък имат желание, а повече не ми е  и необходимо.

От другарите получавам желание, много по-голямо, отколкото е било у мен първоначално. Проникнат от това желание, аз се стремя да се обединя с тях и не търпя неуспех. Ето сега  вече аз мога да се обърна към Твореца.

В общите действия на Конгреса ние открихме, че сме неспособни да се обединим. Така ясно не бяхме виждали това никога. Отпред се очерта стена, в която се разбиват нашите усилия.

Сега е необходимо само да се обърнем към силата на светлината, за да разбие тя тази стена. И ние наистина можем да я призовем.

По време на учене, особено когато четем книгата Зоар, ние трябва да изискваме поправяне. Открито сега, в този миг ти можеш да помолиш и да получиш отговор.

Твоето его ти пречи, ти си застинал като камък: „Кого още съм длъжен да моля? Не се вижда никакъв Творец.” Вярно – помоли Го така да се разкрие, че да ти стане ясно как и кого молиш.

Ние сме егоисти и няма да можем сами да пробием  махсом  . Когато егоизмът се изправи като стена, ние молим Твореца за сили, за да се издигнем над него.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.11.2010

[26672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво по-голямо зло трябва да разкрием, за да ни освети светлината?

Отговор: Трябва да разкрием, че нашата вродена природа е Фараонът (егото), който не ни позволява да се издигнем над себе си. Трябва да го намразим, но все още го обичаме – продължаваме да се наслаждаваме да живеем в него. Когато, подобно на сегашните ни затруднения, започнем да получаваме удари, ние се разочароваме в своята природа и разбираме, че не можем да достигнем до духовното.

Така за първи път разкриваме своята природа като зло начало, като наш съперник, който е противоположен на Твореца, духовното. Това се счита за първото наказание на нашия Египет.

А що се касае до останалите девет наказания, не мисля, че ще се нуждаем от още девет подобни конгреса. Ще можем да преминем през тях в нашата взаимна връзка през ежедневието, по време на уроците ни. Ще преминем през тях бързо, защото ключът към всяка духовна степен е неговата първа степен.

По-късно това ще станe практика докато определен етап бъде завършен. Например, сега ще осъзнаем нашето собствено зло – ние започнахме този процес. Следващият път ще бъде бягството от Фараона, изходът от Египет – това се нарича духовно раждане.

От програмата „Неделна глава”, 12.11.2010

[26429]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Откакто завърши конгреса, по време на четене на книгата Зоар се чувствам все едно съм паднал в черна яма. Какво да правя?

Отговор: Старайте се да се измъкнете от нея! Като жаба, бореща се в мляко, пляскаща с лапи, докато от млякото не се образува извара – и тогава тя може да се измъкне на повърхността.

Нищо не можеш да направиш. Казано е: „Всичко, що е по силите ти да направиш – направи го!”

От урока по  книгата Зоар, 16.11.2010

[26706]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→