Всеки конгрес е съединение на множество хора: начинаещи и напреднали, много различни, но обединени от една цел – да разкрият смисъла на живот, да узнаят къде се намира това място, къде сме длъжни да пристигнем, това място, заради което действително си струва да се живее, за да не премине живота ни напразно.

Това е предназначението на науката кабала – да ни доведе до най-важната и централна точка – разкриване на Твореца от творенията. Разкриване означава, че тук, в този живот, в този свят ние достигаме нивото, статуса на Твореца.

За да направим това е нужна голяма сила – в никой от нас няма такава сила, тя присъства само в обединението между нас. И Творецът е направил това преднамерено.

Защото ако аз съм длъжен да Го постигна, то трябва да имам същата тази природа, като Неговата. Да се приближа до Него означава да придобивам все повече и повече Неговите свойства.

Защото се приближавам към Него не физически, а душевно и все повече разкривам Него в своите нови свойства, които са същите, както в Него. А как да придобия тези свойства? – На мен ми казват, че те са противоположни на моята природа. Но аз не знам какво означава «противоположни».

Аз знам какво е «бяло» вместо «черно». Но какво означава «противоположни», ако изцяло и напълно пребивавам само в едната природа?

Творецът е разбил цялата действителност на две части: аз и това, което се намира извън мен. И аз ненавиждам това, което се намира извън мен, или го обичам, но само за да го използвам за свои цели.

Така на конгреса ми дадоха възможност да се съединя с много други хора, които се намират отвън. Ако започна да ги възприемам като своя част, разбирайки, че съединявайки се с тях ще достигнем до една цел – то с това съединение ние ще формираме, ще създадем, буквално ще построим такова свойство както и в Твореца. Това се нарича поправяне на духовния съсъд.

Ти и аз ще започнем да се съединяваме и тази връзка между нас, която по рано е била отблъскване, ненавист, пренебрежение, завист, власт на единия над другия и т.н. ще се превърне в любов, в съединение.

И това съединение достигаме не в теб или в мен, а между себе си! Това съединение става кли, в което ще можем да усетим Твореца: ти и аз – двамата заедно!

В това кли ще усетим своя духовен живот. То е подобно на кръв, циркулираща между клетките и органите в телата ни, носеща им кислород – живот.

Защото нашето тяло живее благодарение на тази циркулация, благодарение на връзката, съществуваща между всички негови части. Всеки орган отдава на другите, мисли не за себе си, а за другите. Така е устроено нашето тяло на животинско ниво. И именно такава връзка сме длъжни да достигнем на ниво «човек» – съзнателно, по свое желание.

От 7-я урок от конгреса, 11.11.2010

[27106]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никой, освен мене, то защо съм длъжен да отида на конгреса, да се обединявам с всички и да обичам всички?

Отговор: Затова, за да стигнеш до възприемане на истинската реалност – на практика, в своите усещания.

Затова ти си длъжен да дойдеш, да видиш, че всички ние съществуваме и да изпълниш всички действия затова, за да „престанем да съществуваме”.

Въпрос: Но Вие казахте, че тук няма никого…

Отговор: Но това казах и аз! А ти сам си длъжен да дойдеш и да се убедиш в това, че тук няма никой освен тебе. И тогава ще бъдеш като Малхут на света на Безкрайността.

От 6-ия урок на конгреса, 10.11.2010

[26529]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Статията на Баал а-Сулам „Пряко и косвено въздействие на Твореца“. „Ахор ве-кедем цартани“– „Отзад и отпред Ти ще ме обгърнеш“, тоест и в разкриването, и в скриването на Твореца.

Тъй като наистина „Неговото царство властва над всички “ и всичко ще се върне към своя корен, защото „няма място, свободно от Него (в което Той да не е)“. Рразликата е само в това – дали в „настоящето“, или в „бъдещето“.

Тъй като, удостоеният да съедини двата свята, разкрива в „настоящето“ Неговите одеяния, защото всичко случващо се – това е одеяние на разкриването на Шхина.

Всичко, което се случва, от началото до края, идва от Теб и само, за да ми отвори очите и да ме върне към  корена. И няма място, свободно от Твоята власт, за да мога да кажа, че съм действал сам или някой друг е действал за или против мен.

Всичко е изпълнено със светлината на Безкрайността, с Твореца, и значи, няма нито една постъпка, мисъл и действие, което да не се намира под пълното Му управление. И всичко това е само, за да ни доведе до постигането Му – за да се приближим до Него, да го познаем, да се прилепим към Него и да влезем под Неговата  власт.

За да станем като Него, и да тръгнем заедно с Него, приемайки всички Негови действия и повтаряйки всички Негови движения. До такава степен, че аз вече предварително започвам да разпознавам какво се кани да прави Той и искам да го направя преди Него. Излиза, че самият аз искам да бъде така, а Той прави това след мен!

До такова тънко разбиране и усещане стига човек в цялата тази разкриваща му се система, че напълно се обединява с Твореца. Той вече предварително предчувства какво иска Творецът и както малкото дете дърпа напред възрастния за ръката, така и аз придвижвам творението към съвършенството.

Ясно е, че в този случай заличаваме времето. Няма вече минало, настояще и бъдеще. И ние се издигаме в състояние, в което всичко се случва веднага и едновременно. Бъдещето идва, за да смени настоящето.

И това е „настоящето“, т.е. и сега излиза Той в царско одеяние (също: в одеяние на Малхут) и явно показва пред всички, че в никакъв случай „ездачът не е придатък на коня“, и макар отстрани да изглежда, че конят води ездача, всъщност истината е, че конят не се пробужда за никакво движение, освен когато усети управлението и юздата на своя ездач. Това се нарича изграждане на Шхина, и се нарича стадий „лице в лице“.

От 7-мия урок на конгреса, 11.11.2010

[27114]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

„Шамати“, Статия 1. Казано е: „Няма никой освен Него“, което означава, че не съществува никаква друга сила в света, която би могла да направи каквото и да било срещу Твореца.

Съществува една единствена висша сила, управляваща цялото мироздание. А това, което човек вижда – че има неща и сили в света, отричащи съществуването на Висшето управление – т.е. на нас ни се струва, че като че ли в света действат множество противоборстващи си сили, взимащи власт една над друга, и можем да получим помощта на някоя от тях срещу останалите, възползвайки се от това „многовластие” – причината за това е, че такова е желанието на Твореца.

Това е една сила, притежаваща пълната власт, която иска да се загубим сред множество сили и желания, видове и свойства, и от цялата тая бъркотия да започнем сами да събираме тази единствена сила.

Струва ни се, че животът е твърде многостранен и сложен, и ние трябва да го сведем до едно желание, една цел, една действаща сила.

По този начин обикновено обучаваме децата, давайки им като упражнение да съберат и поправят нещо счупено, неготово и непълно – за да го поправят и напълнят сами. Именно така и ние трябва да действаме във всеки един миг от живота си.

Струва ни се, че в живота трябва да се трудим тежко и да полагаме усилия, но ако зад всички тези материални действия направим само едно – допълним висшата сила, за да видим, че само Той действа – повече нищо не би ни било нужно да правим!

Ние работим в материалния свят и произвеждаме множество вещи, но всъщност ние просто се крием от решението на един единствен дребен проблем – да видим, че зад всички тези пречки и дела, мисли и изяснявания, срещу мен стои една сила.

Съществуваме аз и Той, и между нас Той е построил всички тези объркващи ме декорации, за да се добера през тях до него и да почувствам, че те идват именно от него! Това се нарича прояснение.

И ако във всеки един миг от живота си, каквото и да правя: говоря с някого, някой ме напада или, обратно, идва с добро, нещо се случва със здравето ми, с парите, статуса ми, на работа, в семейството – но ако зад всеки един случай аз се постарая да разкрия Твореца, ще започна да съединявам всичко в единна мрежа, все едно бродирам картина.

Аз ще започна да виждам и разкривам тази система на връзките – Неговата програма, отношението към мен посредством всичките тези хора и всевъзможни житейски ситуации.

Аз изведнъж ще разбера какво се е случило в миналото и ще започна да се досещам какво Той ще направи с мен в бъдеще. Той ми открива мъничко какво трябва да направя с един или друг проблем, обучавайки ме като малко дете. И аз трябва да приема този живот само като живот в търсене на Него – да Го търся и намеря! И след всички положени старания винаги да виждам, че „Няма никой, освен Него”, всичко идва само от Него!

До такава степен, че в най-тежките и неприятни ситуации, когато идвам до пълно отчаяние и умора и съвършено не мога да ги свържа с Твореца, аз все пак започвам да ги насочвам към Твореца и да търся – защо всичко това е дошло при мен в такъв вид и откъде. И тогава разкривам колко хубаво е това…

Аз започвам да подреждам всички съставни в обща картина и изведнъж откривам, че Той е устроил всичко това единствено за мое добро, помагайки ми да правя все нови и нови разкрития!

А в крайна сметка откривам, че всичко около мен е една единна свързана мрежа. Неговото отношение към мен посредством цялата вселена и всички висши светове. Обкръжен съм от силовото поле на Неговата любов, в центъра на която се намирам аз. Това се нарича разкриване на Твореца от творението.

От 7-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[27117]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: След конгреса усетих някакъв блокаж – невъзможност да се съединя с другите и да напредвам. Възможно ли е по този начин да се проявява разкриването на Твореца и това зло да е Неговата обратна страна?

Отговор: Да, Фараонът е обратната страна на Твореца, която се нарича „помощ против Него”. По този начин, той ти помага и ти не трябва да го забравяш!

Когато се чувстваш сънен, потиснат, нямаш сили да си помръднеш ръката, трябва да помниш, че всички разкриващи се проблеми са целенасочени – те ти помагат да напредваш към целта! Трябва само да стиснеш зъби и да вървиш срещу тях. Творецът ти поставя препятствие. Той казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз съм ожесточил неговото сърце!”

Самият Той е направил Фараона по-жесток, и с всяко наказание ще го прави все по-несговорчив. Ти отиваш при Фараона като Моше (Моисей), държейки Твореца за ръка и гледаш отстрани как те спорят помежду си. Какво можеш да направиш, когато тези два великана – добрият и лошият се сблъскват, а ти се оказваш по средата, между двете сили на природата – дясната и лявата.

Но в края на всяко наказание, Фараонът отстъпва и се съгласява да те пусне от изгнанието, на свобода – тоест пред теб се открива пътя към духовния свят. Ти искаш да излезеш и виждаш как отново се връщаш към властта на Фараона, с още по-голямо ожесточение, и как те натоварват с още по-голяма работа и проблеми.

И тук ние забравяме, как преминава целият процес. Безполезно е да се бориш със своя Фараон и няма смисъл да спориш с другарите. Обърни се към Твореца! Защото Той самият признава, че е ожесточил сърцето на Фараона. Той от самото начало е създал егоизма и Тора, като средство за неговото поправяне. Ако искаш да го поправиш, обърни се към Твореца и той ще ти даде оръжие за тази борба.

Докато не убедиш своя Фараон, няма да излезеш от своя Египет! Всички групи през цялото време забравят за това и започват да спорят и да се съдят помежду си. Фараонът се забива като клин между нас, за да се издигнем над разкриващия се в отношенията ни един към друг егоизъм.

В началото, когато групата се създава, в нея всичко е чудесно – просто изпитваш умиление, когато я наблюдаваш, като че ли е новородено бебе. А после, то започва да расте и да проявява своя характер.

Трябва да разберем, че всичко това е правилно! По този начин се разкрива нашата природа и ще се появят още по-големи проблеми и тежки удари. Именно това е разкриването на Фараона.

Колкото по-силно се обединим срещу него, срещу нашия общ егоизъм, това и ще определя нашия успех. И тук трябва да повикаме на помощ всички средства – Твореца, другите групи, ученето. Само по такъв начин ще напредваме!

От урока по статията „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Добрите и лошите състояния не се определят от това, доколко приятни ги усещам за себе си.

Състоянията могат да бъдат добри и лоши – или относно усещането, или от гледната точка на истината и лъжата.

И всеки човек, който започва да развива своя духовен ген ( искрата, „решимо”) усеща всяко състояние двояко.

Относно своето желание, той го усеща като „сладко” или като „горчиво”, тъй като желанието – това е животно, просто материал. Но, относно духовната искра, усеща своето състояние като истина или лъжа.

По-нататък всичко зависи от това, доколко за нас е по-важна истината или горчивината, едното – повече, другото – по-малко. Ние се издигаме в зависимост от това  – доколкото можем да изтърпим горчивината заради истината.

Да допуснем, че днес може да ми дадат 10 кг. горчивина, а аз все пак ще се държа за истината – означава, че съм готов да отида. А утре ще бъда готов да изтърпя дори 15 кг. горчивина.

Горчивината – това означава, че тя е против моята природа, желанието да се насладя, както се случи на последния конгрес, когато опитахме да се съединим и се изплашихме: „Само не това!”.

Но ако знаем, че в това съединяване е истината и искаме да се издигнем над своята горчивина, то следващия път това ще се получи при нас! Ние вече ще можем да направим равносметката съгласно истината и лъжата.

И макар, че не съм готов да се съединя, и ми е болно и страшно да разбия своето его и да се издигна над него, но аз виждам, че то е лъжа и го ненавиждам. Аз повече не мога да оставам в него!

Сега нямаме още тази ненавист, но тя ще се появи – и тогава ние ще разбием нечистата черупка („клипа” ) и ще преминем нататък. За това е необходимо само време.

От урока по статията ”Същността на религията и нейната цел”, 17.11.2010

[26837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Новото поколение – това не са само нашите деца, но и ние, тъй като за да дадем на децата ново възпитание, ние самите трябва да бъдем нови -иначе какво ще дадем на тях?

Само големите могат да дадат на малките, а не да се надяват, че те сами нещо ще постигнат – това никога няма да се случи.

За приемствеността на поколенията е необходима вярната цел, която никой няма да може да опровергае. Тогава децата ще последват родителите, а родителите ще има какво да предадат на децата си, за разлика от днешната ситуация, когато всяко ново поколение опровергава предходното.

Правилното възпитание трябва да започне да се дава на младото поколение от момента, когато то започне възприема света. Тъй като душата няма възраст, то човек може да се включи в духовното развитие веднага – още преди предварително да се е покварил от егоизма. Да не ги залъгваме с приказки.

Затова на децата можем да обясняваме всичко което става, без да се колебаем от възрастта им, а да се обръщаме направо към душата. Те могат да изучават същия материал, който и възрастните, същите книги, дори и книгата Зоар.

Само по този начин младото поколение ще успее да израсне със знание за доброто и злото, без да се разваля и покваря, за да трябва да се поправя след това.

От 5-ят урок на конгреса, 10.11.2010

[27007]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

От получените писма с впечатления от конгреса:

„…пиша Ви, защото този път не мога да се сдържа и да не напиша!

ТОЗИ КОНГРЕС Е НАЙ-НАВЕРОЯТНОТО, ПОТРЕСАВАЩО И МОЩНО, РАЗКРИВАЩО ИСТИНАТА И ДАВАЩО НАДЕЖДИ СЪБИТИЕ

ЗА ЦЕЛИЯ МИ многогодишен ЖИВОТ В КАБАЛА! ОПРАВДАНИЕ НА БАЗКРАЙНИТЕ СТРАДАНИЯ. Всички предходни също бяха особени за мен, единият – топъл, другият – значителен и т.н. НО ТУК, АЗ ПОЧУВСТВАХ ТОВА, ЗА КОЕТО ВИЕ НИ ГОВОРИТЕ – ДОРИ засега да е ЧРЕЗ тялото, ОБЩИЯТ ПУЛС И ОБЩИТЕ СЪЛЗИ И ЕДНО ЖЕЛАНИЕ. Не винаги осъзнаваното УСЕЩАНЕ ЗА НЕГОВОТО ПРИСЪСТВИЕ, именно МЕЖДУ НАС…

НИКОГА И НИКЪДЕ НЕ СЪМ УСЕЩАЛА, ЧЕ всички НИЕ СМЕ ЗАЕДНО И СВЪРЗАНИ С НЕЩО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПОЧУВСТВА – А ТУК ТОВА ГО ИМАШЕ! Аз ЗНАЕХ, БЕЗ ДА РАЗБИРАМ, че стоящите наоколо – ТОВА СЪМ АЗ…

НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ПРЕДАДЕ АДЕКВАТНО, С ДУМИ, НО СЛЕД ТЕЗИ УСЕЩАНИЯ, ВИЕ, НА ПОСЛЕДНИЯТ УРОК НИ ОБЯСНИХТЕ ПОДРОБНО ОТ СЦЕНАТА ВСИЧКО, ПОЧУВСТВАНО И ПРЕЖИВЯНО ОТ МЕН!

Като гледачка. А ОТ КЪДЕ ЗНАЕ ТОЛКОВА ТОЧНО ТЯ ВСИЧКО ЗА МЕН? До нюансите. Сега е много ясно, че ценността на този конгрес не е само в почувстваното там, а в очакването и нашия стремеж. В това, че хората видяха, как другите, намиращи се до тях, искат същото, каквото и те!

Това е ЕДНО огромно ОБЩО желание – В ОЧИТЕ И В СЪРЦАТА НА ВСИЧКИ. Как светеха лицата, как плакаха хората в залата. Някой чувстваше, друг все още не, НО ТОВА БЕШЕ ОГРОМНО ПО МОЩ ДУХОВНО ЯВЛЕНИЕ. Усещания от ТОЗИ ВЕЛИК КОНГРЕС, ХОРАТА ОЩЕ ДЪЛГО ЩЕ ПОЛУЧАВАТ… и нищо не е свършило в онази зала… ЗА ПРЕЖИВЯНОТО МОЖЕ ВСИЧКО ДА СЕ ДАДЕ!

ОГРОМНА ЛЮБОВ ИЗПЪЛВАШЕ ЦЯЛАТА ЗАЛА, ВСИЧКИ СЪРЦА и няма нищо страшно, че някой още не е почувствал… но това вече е вътре в нас.

Извинете за порива…“

[27045]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→

От получените писма с впечатления от конгреса:

„В нашия живот има две напълно изолирани едно от друго състояния:

Едното е състоянието на конгреса, което започва от момента на завършване на предишния конгрес и се явява негово продължение.

Второто е всичко останало, което се случва в живота.

Усещането за това съществуваше отдавна, но едва сега всички започнаха да говорят за него и има нужда да направим нещо. Състоянието на конгреса е подарък, който ни дават свише и трябва ли ние, със свои сили да пренесем това състояние в другата част от живота си?

За да не бъдат това две изолирани състояния, а напрежението от вътрешния живот, в който съществуваме по време на конгреса да може да се прояви също и в живота между конгресите – нещо като домашно – вместо после да изпадаме в самосъжаление…”

„Сега, в главата ми е пълна бъркотия. Страшно е, както винаги, връщайки се в обичайния живот, където вместо прост материален и наситен духовен живот, всичко изведнъж се оказва раздробено на множество дребни, но агресивни материални проблеми, които се забиват вътрешно. Най-добре е, след конгреса да започнем да се готвим за нов конгрес. Как въобще виждате вие нашето по-нататъшно развитие?”

[26892]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→

Днешните деца значително се различават от предишните поколения. Те имат друго възприятие за света, което преди това не е съществувало – не плоскостно, а по дълбоко.

Това поколение е готово за духовно развитие и трябва да го получи. А ако ние не го дадем, получаваме такива реакции като хиперактивност, грубост и непослушание, защото на тях не им е достатъчно онова, което го има в нашия свят.

На тях им трябва правдиво знание за това, в какъв свят живеем, каква цел и по какъв начин трябва да я постигнат. Те възприемат информацията за духовния свят лесно и естествено.

Дори, ако в началото просто повтарят след нас, което е нормално за децата, то после проверяват – истина ли е това или не? Проверявайки, те откриват факти, които потвърждават верността на тези думи значително по-лесно, отколкото го правим ние.

Давайки им такова възпитание, ние преди всичко възпитаваме себе си, показвайки пример за връзката помежду ни, към която те трябва да се стремят. Тъй като деца и родители са устремени към една цел, те преминават през същите състояния, етапи на развитие, намират се в същия свят, живеят по същия начин.

Нашите деца са пълноправни участници във всички действия, организирани от възрастните. Те знаят за какво живеят, какъв е смисълът на живота, какви са природните и обществените закони, как да живеят според тях.

Изучават системата, в която живеят и започват да чувстват действащите в нея сили, защото вече са изначално готови за разкриването на тези сили.

В тях, промените се проявяват много бързо – за няколко месеца. Те са умни, знаят и могат да използват потенциала си. Показването на постиженията им пред света, ще послужи като най-доброто разпространение на методиката, защото за проблемите на възпитанието е загрижено цялото човечество.

Да се надяваме, че виртуалното училище, която планираме да създадем в най-близко бъдеще, ще се заеме с формирането на новия Човек.

От 5-тия урок на конгреса, 10.11.2010

[27004]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→