Въпрос: През вторият ден от конгреса у мен се появи усещане, че всички хора, всички „точки” – като че ли са в мен и аз действително мога да ги обичам „като самия себе си”, защото ги усещам като част от мен. Правилно ли е да усещам цялата група вътре в себе си?

Отговор: Именно такова начало е и началото на формиране на мястото, в което след това се разкрива свойството отдаване, наречено „Творец”.

Въпрос: Аз бях свидетел на това как на конгреса момчетата напълно отдаваха себе си в работата. А нужни ли са ни толкова външни действия, може би те всъщност ни отвличат от истинската цел? Защото намекът на истината в тях очевидно е много слаб?

Отговор: Възможно е да трябва работата да бъде разпределена по-равномерно, но е несъмнено, че ние трябва сами да се обслужваме.

Въпрос: Вие говорите за това, че проблемът е там, че ние се опитваме сами да преминем махсом, а само светлината може да направи това. Към кого сме способни да се обръщаме в тази молба-молитва – към групата, обкръжението, защото вие сте ни казвали, че именно там ще се разкрие Той?

Отговор: Към Твореца, силата на отдаване, която се крие в групата.

Въпрос: И, да предположим, ние започнем да усещаме ненавист към другарите. Но как да различим тази, да кажем „божествена” ненавист, препятстваща съединението на разбитите съсъди, и простата ненавист, която е генерирана от лош характер или произтичаща от психически разстройства?

Отговор: Ако човек е полагал усилия за връзка с другарите, за да разкрие Твореца в нея, то при силно съвместно усилие той ще открие ненавист към задължението да се обедини.

Така е казано, всъщност, и в книгата Зоар. А ако не е полагал усилия в опити за обединение, то няма да почувства и истинска ненавист.

[27457]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Виждам, че много от хората, изпитали голямо въодушевление на конгреса, сега, след него усещат умора и са депресирани.

Защо тогава те бяха в такова приповдигнато настроение? Защото ние се намирахме под силното влияние на обкръжението. А какво ни пречи и сега да се чувстваме по същият начин?

Сега ние трябва сами да работим, за да създадем за себе си силно обкръжение. На конгреса това стана от само себе си, благодарение на огромното влияние на силата на такава маса хора, които толкова се подготвяха за тези заветни мигове – трите дни на конгреса.

Сработи нашата подготовка, а също и голямата помощ, оказана ни свише (итарута де-леила).

Но сега всеки от нас е длъжен да приложи същите усилия и всички ние заедно – и тогава ще почувстваме, че напредваме със същата тази мощна сила както на конгреса! Ще успеем да направим огромни скокове по пътя – иначе ще разтегнем на година, или даже години това, което можем да придобием за седмица.

Ако човек чувства някакво падение, то това е знак, че той не е свързан с обкръжението и недостатъчно пробужда върху себе си неговото влияние! И самото обкръжение като цяло, не достатъчно се грижи за общото въодушевление, така че то да не е по-малко, отколкото на преминалия конгрес.

Защо трябва изведнъж да падаме?! Трябва през цялото време да оставаме в подем, ние сме способни да направим това! И не трябва да се съгласяваме с това, че сме загубили тази особена настройка.

От урока по статията "Тяло и душа", 23.11.2010

[27454]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

На последния конгрес  разкрих, че не мога да се свържа с другите или да отменя себе си, и че дори не съм способен да се сближа с някого! Какво да правя, ако това е моята природа?

Затова има средство, наречено Висша светлина. Светлината се съдържа в групата, но тя е скрита от нас и ние не я виждаме. Това е място, където и се намира Творецът, свойството отдаване. Как можем да предизвикаме това влияние върху себе си?

Ако започнеш да учиш истинските първоизточници в групата: книгата Зоар или Талмуд Есер Сфирот, тогава това ти позволява да привлечеш светлината и да я пробудиш отвътре. Защо? Защото, когато четеш тези книги, ти четеш за твоите вътрешни състояния и по този начин ги приближаваш, пробуждаш и привличаш към себе си.

Пробуждаш влиянието на този скрит, вътрешен свят върху себе си и то те осветява. Постепенно това те поправя като ти позволява да се свържеш с другите, и тогава, омразата, отхвърлянето и разделението изчезват. Започваш да разбираш важността на това свързване и желаеш то наистина да се случи. И изведнъж се получава определено „щрак” – твоето първо свързване с другите.

Ако си представиш нивата на това свързване във формата на скала (от 0 до 125), тогава това означава, че ти си се придвижил от нула на едно. И това е основа!

На конгреса ние усетихме тази нулева точка, фактът, че не можем да влезем в свързване един с друг. Сега имаме цел пред нас – да изискваме поправящата светлина с помощта на ученето и на правилното намерение.

В момента, в който постигнеш първото ниво на свързване, ти ставаш „син на бъдещия свят” (бен олам аба). Разбираш и усещаш какво е това. Лека полека започваш да се ориентираш в него и вече получаваш първото впечатление от духовния свят.

След това нещата ще станат по-лесни. Най-важното нещо е първата революция! Всички останали нива просто ще стават по-големи и по-големи. Разбира се, разликите между тях са огромни и колосални по своята мощ. Но нищо не може да се сравни с влизането в първата степен. Така е, защото, когато това се случи ти буквално преминаваш от нашия свят в духовния. И това е коренна промяна.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 17.11.2010

[26938]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

На Конгреса, ние придобихме ново усещане, което сега трябва да развиваме. Чувстваме, че пред нас има стена и, че трябва да я разбием с помощта на висшата светлина, на Твореца. Именно Той не ни достига. Нека каже: „Да отидем при Фараона”.

За тази цел е необходимо да разберем, и най-важното – да се съгласим, че разбиваме стената, за да доставим удоволствие на Него, а не на себе си. Ние забравяме за два основни момента по пътя:

1. Можем да напредваме само посредством Неговата сила.

2. Ние напредваме към отдаване на Твореца.

Това все още ми се изплъзва. Засега, вместо за отдаване на Твореца, аз мисля за себе си. Пробивайки махсома, аз се опитвам да направя това със своите, а не с Неговите сили. Както целта, така и средството, все още са затворени в моя егоизъм.

И все пак, това е добро състояние, защото по този начин започваме да разбираме основните принципи на духовното постижение. Пред нас възниква преграда и с нея трябва нещо да се направи.

Сама по себе си, тя не съществува – това е психологическа бариера вътре в нас. И ако се прицелим правилно – тя изчезва.

Мисълта за благото на Твореца е чужда на моята природа и в другарите също липсва – тя е заложена в нашето обединение. Затова трябва да работим върху три момента:

1.  Аз съм свързан с групата.

2. Трябва заедно с другарите да определя верния стремеж, благодарение на който ще преминем през махсома – сплотявайки се, ние призоваваме силата на Твореца.

3.  Ще направя всичко това, за да Му доставя удоволствие – с други думи, да постигна сливане с Него.

Общата непрестанна грижа и тревога трябва да пробужда всички. Това е поръчителството, групата – не лицата на другарите, а духовната общност, пронизваща всеки с мислите за целта.

Ние изведнъж започваме да мислим за това, да го искаме. Когато всеки се старае да изгради като линия своето желание, то неограничавано от никакви прегради и разстояния, ще се разпространи кръгово по целия свят.

Поръчителството означава, че аз отговарям за цялата система, в която ме е поставил Творецът. Ако не задържам правилната мисъл – в този миг всички са изхвърлени от нея. Изключвайки се, аз преставам да подсигурявам общия организъм. Нима черният дроб или бъбреците могат да излязат в отпуска?

Затова, аз моля световната група през цялото време да мисли за целта на творението, за отдаването на Твореца. Тогава и аз няма да губя връзката – където и да се намирам.

От урока на тема „Въпроси и отговори”, 19.11.2010

[27265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние – първото поколение (което също така се нарича и „Последното поколение” на егоистичния свят), което трябва да реализира науката кабала и да извърши порив в духовния свят.

Ако стотици хиляди хора (или дори няколко милиона) занимаващи се  с кабала по целия свят се обединят, то ние безусловно ще достигнем до тази сила, която ще ни позволи да се промъкнем през границата между духовните светове, която се нарича „махсом” и да достигнем доброто.

От предисловието на статията „Последното поколение” на Баал Сулам: Съществува притча за хора, които са се заблудили в пустинята и са страдали от глад и жажда.

Един от тях намерил обител, пълна с всички възможни блага и тогава си спомнил за своите нещастни братя. Но той дотолкова се отдалечил от тях, че не знаел къде те се намират.

Какво направил тогава? Започнал силно да вика и да тръби в рог – може би нещастните гладни другари ще чуят неговият глас и ще дойдат и също ще влязат в обителта, пълна с всички блага.

Същата тази картина лежи и пред нас: ние сме се заблудили в ужасна пустиня заедно с цялото човечество и сега намерихме голяма съкровищница, пълна с всички блага. Става дума за кабалистичните книги в тази съкровищница…

И ето сега господа, пред вас на този шкаф лежи книга, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също и всички пътища на личността и обществото, които ще се реализират в бъдеще.

Отворете тези книги и там ще намерите всички добри разпоредби на живот, които ще се разкрият в края на дните и от тях ще получите добър урок за това как и днес да приведем всичко в ред.

Макар и кабала да се нарича наука и мъдрост и да ни се струва скрита, висша, тайнствена, може би дори плашеща (наистина в последните години тези митове вече се разсейват).

Ние сме длъжни да разберем, че цялата тя ни говори за съединение между нас. Ако хората се обединят, те ще започнат да постигат тук и сега във все по-голяма вътрешна връзка между себе си този поток, течаща енергия между нас.

Ние вече се намираме в него, като в облак, но не чувстваме своето реално, истинско състояние. Трябва да разсеем този облак, да се върнем в съзнание и тогава ще се почувстваме в свят, пълен със светлина, живеещ вечен и съвършен живот.

Ще видим всички светове и ще почувстваме себе си не само над всичко, което се случва в този материален свят, но ще получим и ново съзнание и усещане.

Все още ни предстои да направим това и всичко зависи от това, доколко се стараем да проникнем все по-дълбоко и да се прочувстваме от връзката между нас.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27249]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм в падение след края на Конгреса. Страхувам се, че съм загубил желанието за отдаване. Работя в група, но не усещам това да помага, а възможно е и да пречи. Мисля си да напусна само и само за да разкрия отново желанието. Правилно ли е това?

Отговор: Какво желание ще разкриеш, ако напуснеш? Желанието да отидеш в бар или на футболен мач? Получаваме необходимостта за духовното само от обкръжението. Напускайки го, ти ще тръгнеш точно в противоположната посока.

Написано е за разкриването на егоизма: Грешниците ще паднат, където праведниците ходят. Това е твоята дилема: да станеш праведник или грешник.

Скриването, което последва след Конгреса, разкри в теб ново, силно, егоистично желание, предназначено за работа и поправяне. Но ти искаш да избягаш от тази работа вместо да направиш нов старт имено от мястото, на което е нужно.

Ние винаги напредваме от „противоположното” – от разкриването на нова, непоправена част на желанието за наслаждение. В това място ти трябва само да различиш твоята връзка с целта. В действителност тази непоправена част въобще не ме разделя от целта, а напротив, дава ми възможността да се предвижа напред притегляйки я към поправяне.

Но в процеса аз изпитвам лоши усещания, тъмнина и безсилие. Върху мен се спускат тежест и безразличие и всички пламенни речи замират. Какво трябва да направя? Как мога да не избягам?

Тук навикът, задължението и установеният ред ми помагат. Моите усилия се натрупват, стотинка по стотинка, до достигането на огромна сума. Без значение какво се случва, ти не можеш да напуснеш пътя.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 21.11.2010

[27165]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Днес, ние стигаме до предела на своето егоистично развитие, завършващо цялата наша хилядолетна история и това е причината, поради която човечеството усеща криза във всички области на своята дейност.

Ние не виждаме накъде повече да вървим и какво още можем да направим, затова светът потъва в депресия и наркотици.

И тук се появява науката кабала, която е очаквала точно това време – края на 20-ти век, когато е трябвало да се разкрие, за което е написано както в книгата „Зоар”, така и в други кабалистични книги.

Това се случва именно сега, когато всички разбират или започват да усещат, че се намират в безизходица, защото нашият егоизъм няма накъде повече да расте.

Ако егоизмът продължаваше да расте, ние щяхме да бягаме след него, без да се замисляме, че сме го правили във всички наши минали жизнени кръговрати, през цялата наша история, всеки път, опитвайки се да постигнем нещо в този живот, да спечелим, да създадем дом, семейство, деца, професия.

Всяко поколение е като редица от войници, преминаваща от живот в живот, от въплъщаване във въплъщаване.

И по време на всичките тези жизнени кръговрати, ние не сме преставали да преследваме своето его, защото желанието ни е подтиквало. Не е важно, че то е било ерудирано, и че сме минали през това неведнъж – ние сме го гонили и сме правили онова, което то иска.

Но тъй като днес, това егоистично желание е стигнало до своето пределно ниво, ние започваме да чувстваме, че пътят свършва. Хората, вече дори не искат да създават деца, защото не вярват, че следващото поколение ще живее по-добре от сегашното.

И тук идва науката кабала и казва: „Вие можете да се присъедините към доброто!” То е бъдещето на цялото човечество. Но това добро не е в нашите егоистични представи и на плоскостта на този свят – тук вече не може да има нищо хубаво.

Защото, ако всеки иска да получи нещо вътре в своя егоизъм, той никога няма да може да се напълни. В мига, в който започне да напълва себе си – неговото наслаждение вече свършва.

Наслаждението и напълването са противоположни едно на друго, и напълването гаси желанието. А ако вече не изпитвам недостиг, тогава не се наслаждавам от получаването и не ми е необходимо да търся нещо ново

Така преминава целият ми живот – в безмислено търсене. Но за онези хора, които усещат, че трябва да намерят нещо, което е над този материален живот, кабалистите разказват как да се присъединят към доброто.

Защото аз, вече усещам, че този свят се е изчерпал и чувствам необходимост да намеря нещо, което е над него, за да разбера „за какво” и „защо”? Къде е източникът на живота и в какво се състои неговата цел? Какво е било преди него и какво ще бъде след него? Аз искам да знам какво има по-нататък, отвъд границите, в които ме е затворил този свят.

Трябва да знам причината за всичко, случващо се и да видя какво има около този свят – как започва и завършва всяко нещо, как всичко е свързано! Без това се чувствам зле – така е устроена нашата душа, която започва сега да се разкрива.

И затова се появява кабала – методиката за разкриване на душата. Защото всичко, което сме опитвали досега, е било усещано в животинското тяло, с неговите пет сетива. Напълвали сме го с вкусове, на които то се е наслаждавало или сме преживявали в него страдания.

Ние сме приключили с този свят – напълнили сме се и сме почувствали разочарование, и сега трябва да продължим нататък! Егото ще продължи да расте, но вече в друго измерение – по-високо от твоето тяло.

Това се нарича развитие на душата – още една вътрешна част, която ще се развие в теб и благодарение на нея ще постигнеш висшата реалност. И това не зачерква твоя днешен свят – той ще продължи да съществува.

Но ти ще постигнеш и онова, което е над него – всички онези сили, които се спускат отгоре и управляват нашия свят. Ще разбереш всичко, което се случва тук, долу, защото ще се издигнеш към висшите корени и ще разкриеш връзката на корена с клоните.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27255]

Filed under: Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как науката кабала учи да се отнасям към неща, които застрашават моя живот: войната, терористичният акт, падащите ракети или просто разбойническото нападение?

Отговор: Докато още не сме поправени, сме длъжни да живеем в този съответно непоправен наш свят, като поправяме себе си и така поправяйки света. А засега, всеки е длъжен да се държи съгласно това, което е прието в обществото, в света.

И заедно с това, да се поправим като разкриваме в себе си и в света Висшата сила, свойството отдаване и любов. Според степента на разкриване, нашите ненавистници постепенно ни стават приятели, всичко лошо изчезва.

Но засега сме задължени да се държим съответно на своите непоправени свойства. Нали всички мои ненавистници и врагове – това е злото, затворено в мен, което в такъв вид се проявява отвън. Аз ги проектирам отвън, затова те съществуват.

Но ако вместо тях, аз виждам силата на Твореца, стояща зад тях, то изведнъж те стават мои неотменни части. Ето защо не е необходимо да се страхуваш – необходимо е да направиш поправяне.

Аз съм уверен, че нищо лошо не може да се случи с човека, ако той през цялото време е насочен към „Няма никой, освен Него”.

От 7-ия урок на конгреса, 11.11.2010

[27109]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Чувствам, че можем да увеличим скоростта на нашето съединение до неговата истинска висота, без да чакаме следващия конгрес. Как да направим това?

Отговор: Ние няма да чакаме следващия конгрес. Трябва още сега да преодолеем разрива и разстоянието, всеки да си представи вътре в себе си това място, на което се съединяват желанията ни, и в тях ще разкрием духовния свят, Твореца!

Заради нашето общо усилие да съединим заедно своите желания, точките в сърцето и искането Творецът да се разкрие пред нас и да ни съедини – това ще се случи. За тази цел не е необходимо да чакаме конгреса!

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел”, 21.11.2010

[27193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Духовното напълване не може да бъде получено пряко – както детето хваща играчката. Под такава форма може да се получава само в този живот, в нашия свят. 

Ти и сега живееш в света на Безкрайността, в неограничената реалност. Но тъй като твоят начин на съществуване се състои в това да хванеш, да получиш, да се напълниш егоистично, от целия безкраен свят, ти можеш да разкриеш и да се напълниш само с мъничка искра от светлината, която нарича и по този начин – „тъничка светлинка”, даваща ти усещането за този свят. Повече от това, няма да можеш егоистично да получиш!

Но егоистичното напълване,  което ти е разрешено под формата на „тънкото светене” на този свят, ти е дадено преднамерено, за да можеш от този момент, от това стъпало и нататък, да можеш да се развиваш за получаване по друга методика – извън себе си, участвайки в това сам, като подобен, съответстващ и равен на Твореца!

От целия свой огромен съсъд – желание, ние напълваме само малка част, усещайки я като „този свят”. И повече от това не е възможно пряко да получим! Цялото останало желание можем да напълним само по подобие на Твореца – „заради отдаване”.

Затова Творецът разделя нашия съсъд на усещането, на две части – този свят и висшия свят, и слага между тях преграда – „махсом”. Това е някаква психологическа бариера (махсом), защото под нея, вътре в себе си, в този свят – аз получавам за себе си. А всичко останало също мога да получа, но ми се струва, че това сякаш са други хора, странични и чужди за мен!

Можеш да получиш всичко това при условие, че преодолееш този психически проблем на възприятието, при който всичко ти се струва чуждо. Трябва да започнеш да го смяташ за свое, да се приближиш и да почувстваш, че онова, което се намира извън теб – всъщност е твое. И тогава ще получиш всичко, всички светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка  – света на Безкрайността.

Най-големият проблем е да започнеш да възприемаш желанията, които ти се струват чужди, като свои собствени. И тогава, всичко, което получаваш в тях, ще стане твой духовен свят.

За тази цел е необходимо само да привлечем висшата светлина, която ще ни покаже, че всички ние сме свързани помежду си и съществуваме вътре в едно тяло. И когато висшата светлина ми отвори очите, само тогава ще започна да виждам духовния свят.

Всичко ще стане просто и ясно и в мен няма да остане никаква съпротива, защото ще видя, как всички тези части са свързани с мен – като органи на едно тяло. Ние никога и не сме съществували отделно един от друг! Струвало ми се е, че сме разделени, но всъщност са разделени само нашите тела! А ако погледнем по-надълбоко, по-навътре, там се разкрива системата на нашата взаимна връзка. И всичко това прави висшата светлина.

От 7-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[27120]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→