Въпрос: Другарите усещат радост и разочарование. Все още никой не е разбрал какво се е случило. Преживяхме много болезнен удар по Фараона.

Как и с какво мога да помогна на другарите и на себе си да направим правилния извод от конгреса и да вървим заедно напред. Кого да виним, че всеки е бил, че се е чувствал само редом с целта, само своя егоизъм ли?

Отговор: Не трябва никой да бъде обвиняван. Трябва да се радваме, че стана по-ясна посоката, в която е необходимо да се работи.

Мислехме си, че сами можем да надвием Фараона, а трябва да помолим Него за това.

Ние трябва да работим заедно именно над общия вик за помощ към Твореца. Това е и най-важният извод от конгреса.

Въпрос: На откриването, много хора плакаха. Това плач заради собствения ни егоизъм ли беше или бе момент, в който всеки мислеше не за себе си? Възможно ли бе да го направим?

Отговор: Това бяха сълзи на общото въодушевление, но то бе все още егоистично – в него отсъстваше Творецът.

Затова, макар и да почуствахме единството между нас, не можахме да задържим това усещане. Но не трябва да се отчайваме. Напротив – трябва да се радваме, защото стана ясно над какво е необходимо да се работи.

[28137]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да разкрия разбити желания или келим? В нашия стремеж да постигнем Твореца ли ги разкриваме или в желанието да се свържем помежду си?

Отговор: Разкриваме нашите разбити келим само в желанието да се свържем помежду си, за да постигнем Твореца. И всеки път ги разкриваме повече и повече.

Да речем, че на скорошния конгрес разкрихме, че от една страна, ние бихме искали да се обединим, но от друга страна, не го желаем. Нещо отвътре ни спира; има някакъв враг, ненавистник, вътрешен ступор или махсом, който не ми позволява да се приближа до другите и да се свържа с тях.

Това е първото наказание от десетте египетски наказания или удари по Фараона (Фараон е името на този, който ме спира). Усещаме, че той не ми позволява да се свържа с другите, въпреки че аз все още не осъзнавам напълно: защо трябва да се свържа с тях, къде е тук Творецът и как е възможно да Му отдам. За сега имам само стремеж да се обединя.

Със сигурност ще стане втория път. Искаме да се свържем и трябва да бъдем заедно, за да постигнем духовното, защото то се разкрива само в съюза между нас. Това ще ни стане малко по-ясно.  От друга страна, ние отново ще усетим, че нещо ни спира. Ние изискваме „Освободи ни!”, но той не ни пуска.

Творецът непрекъснато разкрива по-силен егоизъм в нас, „отежнява сърцето на Фараона”. Тогава ще излезем и ще атакуваме отново и това не трябва да става само на конгрес. Тогава ще видим, че не можем да го направим сами; нужна ни е външна сила. А къде е външната сила? Започваме да желаем Творецът да ни свърже; тогава ще преминем махсом.

Следващия път ще започнем да усещаме, че пробиване на махсом означава пробиване на махсом между нас. Не трябва да атакуваме някаква външа граница. Махсом е между нас, в нашите сърца, които са изолирани едно от друго чрез егоистичната граница.

След това като направим друга атака, ще почувстваме, че не се нуждаем от това заради себе си; не ни трябва, за да се свържем и да разкрием духовното, а за да отдаваме на Твореца чрез това. Това се нарича „последна спирка.”

Всичко това се разкрива постепенно. След като разкрием всички тези етапи на практика и ги изживеем напълно, така ще създадем правилното желание, кли или съсъд за получаване на светлината. Иначе не можеш да разкриеш светлината. Светлината присъства в изобилие, но ти трябва да разкриеш правилното желание или кли за нея, трябва да постигнеш същата честота или същото свойство. Това е възможно само чрез действията, които идват до нас, тъй като те създават истинско желание, в което светлината ще се разкрие.

Така че нека да сме готови за следващата атака на Фараона!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.11.2010

[28155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос от блога: Уважаеми рав, защо се игнорират арабските ученици и нямаше покани за конгреса на арабския сайт?

Нима не искате да се присъединим към вас? Въпреки че знаете, че без нашето участие няма да се случи пробивът.

Неотдавна в една от вашите програми Вие казахте, че Израел е обкръжен от „ято арабски страни”, а в друга програма направихте гръмко заявление, че една ядрена бомба ще успокои Иран, а ние си мислехме, че „в ръцете ви има рози” и това също са Ваши думи.

Но аз имам по-друга представа: във всеки човек съществува собствена сила Исраел и собствена сила Араб. Исраел е над парса, Араб – под табур.

Заедно това са силите на единния Творец. Исраел е Га”Р и ако не започне да работи над своя Араб, над НеХИм, нищо няма да се получи с неговия шалом!

А Араб в човека, ако се предположи, че иска да унищожи Исраел, е подобен на самоубиец, защото Исраел е в него самия, в неговия парцуф над хазе!

И затова, докато не обикне своя Исраел, няма изобщо да може да се примири с Исраел като цяло, извън себе си.

Същото е и с евреина или израилтянина: докато не обикне (=не изправи!!!) своя НЕХИМ, своето място под табур, своя „араб”, изобщо няма да може да преодолее препятствието спрямо света с арабите извън себе си.

Ахмад Салем

Отговор: Скъпи Ахмад,

Вие сте абсолютно прав за това, че Исраел, Ишмаел, Ейсав – това са сили вътре в човека и, само ако ги изправи, ще може да доведе до хармония целия свят.

И затова, че изправянето се забавя, е виновен на първо място народът Исраел – този, комуто е била връчена методиката на изправянето.

Президентът на Иран е одиозна фигура, той ярко изразява ирационалността на конфликта, но причината не е в него, а вътре във всеки от нас.

Ние виждаме как всички участници в конфликта, независимо дали Израел, палестинците, Иран или западните страни, се държат нелогично, напук на здравия смисъл, понякога просто самоубийствено за собствените си народи, като че ли ги управлява някаква сила свише.

Даже ядрената бомба „да успокои” Иран, тя ще освободи място за някой друг и ситуацията ще се влоши още повече.

Решението да не каним нашите арабски другари на конгреса е много болезнено решение. Ние го взехме с тежко сърце и само заради това да не подлагаме на опасност живота на нашите другари и членовете на техните семейства.

Твърде е голямо противопоставянето, а властта в арабския сектор засега, уви, е в ръцете на хора, които не само не са открити за диалог, но и въобще се водят повече от емоциите, отколкото от здравия разум.

В тази ситуация е необходимо търпение и разбиране на цялата сложна обстановка. Никаква друга причина нямаше, нашите другари от мюсюлманските страни с по-открити режими – Турция, Казахстан, Узбекистан, а също така другари с арабски произход, но живеещи на Запад, открито присъстваха на конгреса.

Ние сме с вас с цялото си сърце. Нека заедно да помислим върху това как да засилим вътрешната си връзка, а чрез нея ще се изправят и външните условия. Това не е лесна задача, но, след като стои пред нас, значи Творецът ни е дал сили за нейното решаване.

[28026]

Filed under: Въпрос-отговор, Конгреси и събития - Няма коментари→

Най-популярният израелски вестник „Маарив (Вечер)” публикува голяма статия за скорошния конгрес.

Откъси от статията: „Роберто от Мексико излиза на сцената в огромна зала, пълна с хиляди участници. Той се дави в сълзи и едва говори.

Изведнъж чуваме думите, сякаш е открил струни в гърлото си: „Вие сте моето семейство”, казва той. „И аз не мога да живея без вас.” Публиката плаче. Те заплакват, и когато Александър от Русия моли всеки да се включи с доброто в себе си, и когато Реубен от САЩ моли всички да затворят очи и да помислят за този специален ден.

Репортер: Не разбирам защо хората плачат. А вие?

Александър Демидов: Плачат, защото не са знаели, че ще намерят толкова много топлина тук, че всичко тук ще е толкова близко и реално. Това е все едно изведнъж откриваш, че имаш син. И не си знаел, че той съществува, чее толкова мил, силен и красив.

Това усещам, когато видя хора от Япония и Турция тук, хората, които казват, че ние сме им най-близки. Аз не плаках, защото не съм толкова чувствителен, но не ми стигаше въздуха.”

Снимки

[27240]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→

Подготовката си за изминалия конгрес ние започнахме много месеци напред, предвкусвахме как ще се съединим помежду си, като сломяваме своето его, как ще достигнем единството.

В духовното е необходимо винаги да се стремим към съвършенство – по-малко е невъзможно. Нали ако искаш да скочиш на масата, то си длъжен да се подготвиш да скочиш по-високо и тогава ще се окажеш на масата. И така е за всичко.

На конгреса си поставихме цел – да постигнем разкриването на Твореца. Разбира се, това трябваше да е нашата цел за всеки ден.

Но този път много се стремихме към това и затова направихме голяма крачка напред. Ние придобихме нов статус, създадохме ново кли, в което вече се е проявило усещане за съединяване, за единство, за целта, а също и усещане за това, как да я достигнем.

Някои почувстваха, че са се приближили към това повече, други – по-малко. Някой е усетил това от страната на келим, а някой – вече от страна на световете.

Има хора, които са почувствали колко още не се намират там, при тях е дошло осъзнаването на злото, те са открили колко още им предстои да поправят. Ние сме преживяли заедно много и различни състояния.

Ние разкрихме, че обкръжението, като въздейства на човека, може да направи с него всичко, което е угодно – нали човекът напълно е подложен на неговото влияние. Разбира се, засега още не ни достига постоянното въздействие на обкръжението. Разбира се, ние все още не можем да анулираме себе си по отношение на него.

И, разбира се, от обкръжението засега още не излиза такава голяма сила, която за всеки би определяла към какво именно той трябва да бъде направляван.

Но между нас, безусловно, е възникнала връзка. И аз мисля, че в близко време ние ще започнем да разкриваме в нея все по-голямо и по-голямо напълване.

От заключителната беседа на конгреса, 11.11.2010

[27530]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Единственото, за което ни е дадена свободна воля е да усилим нашето обкръжение, за да може то да повлияе на всеки.

И само това е в нашите ръце – нищо повече не можем да променим в този живот.

Ти влезе в залата на конгреса и почувства мощно напрежение, защото ти подейства общото желание, което беше там.

Всеки гореше от огромно желание да постигне такава сила, че да можем всички да направим скок нагоре – и това ти подейства. И защо сега не можеш да организираш обкръжението си така, че то да ти въздейства по същия начин?

На всеки сутрешен урок, заедно с нас участват хиляди хора – защо не можем да си повлияем един на друг?

Ние се намираме в същата връзка, в същото поле, нима е толкова важно, че не седим в една зала, в един физически обем? В това ли е целия проблем? Защо не ни достига онази обща радост и огромна енергия на щастието?

Просто не ни достига подготовка. Всеки, няколко месеца преди конгреса чакаше този ден с надежда, със страх, с трепет и тревога. Ние четяхме и слушахме за това, разучавахме особени песни – всички се готвихме за това събитите!

Колко пари, време и физически усилия ни струваше то и разбира се, ако всичко се събере на едно място и се взриви в един миг, тогава се получава този впечатляващ резултат.

Всеки, който попадна там, почувства много силно впечатление, а също и тези, който гледаха това събитие от екрана. Но защо не можем да продължим по същия начин?

Ние постигнахме това стъпало, това извисяване на духа чрез нашата обща работа отдолу (итарута де-летата) и сега то е наше! Ние го купихме, платихме за него! Защо не можем да задържим в ръцете си всичко придобито?

Само че, трябва да помним, че съхранихме това постижение след конгреса, защото „издигат в духовното и не спускат”. Всичко, което съм постигнал е вече мое!

Но сега ме връхлетява ново непоправено желание, засенчващо всичко, което е било преди, защото то ми разкрива нов връх, на който трябва да се изкача. И аз трябва да разглеждам тази нова планина като средство за извисяване.

Така че, нека разберем какво се случи! Ние не паднахме, а получихме възможност да се издигнем! Тогава ще видим пред себе си ясната цел и трябва само да обединим нашите сили. Това е единственото действие, за сметка на което можем да се издигнем – само благодарение на сплотяването.

Ние още повече се сплотяваме в групата и това означава, че се издигаме! Светлината ме издига – самият аз нищо не трябва да правя, а само все по-силно да се съединявам с другите и тогава светлината ще ме издигне на нова висота, на ново стъпало. Това е всичко!

От урока по статията „Тяло и душа”, 23.11.2010

[27447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От получени писма с впечатления от конгреса:

Обиколката из северен Израел – най-кабалистичните места, където някога са живели велики кабалисти. Приказна земя – маслиновите гори сигурно са били точно такива по времето, когато тук е идвал Раби Шимон със своите другари.

Такава пронизваща реалност, сякаш целият живот преди това е бил декор – по този начин, тук всички чувстваме отпечатъка на вечността.

[Покажи като слайд-шоу]

Гробниците на раби Акива и Рамхал в Тверия на високата планина. Лекият бял камък на гроба, който никак не се асоциира със смъртта – тъй като кабалист и смърт са несъвместими неща. Напротив – всичко тук излъчва жива енергия, а долу лежи езерото Кенерет, символ на Бина в материалния свят – цяло море от светлината Хасадим.

Пещерата Идра Раба, където е била написана книгата «Зоар». Вътре цари тайнствена, кадифена тъмнина, в която блещукат свещи. Толкова много хора влязоха вътре, но стените, като че ли се отместиха. Изведнъж, в тишината, някакъв глас започва да чете „Ейн од милвадо“( «Няма никой, освен Него») и всяка дума се отразява от стените и се усилва така, че изведнъж започваш да вярваш, че действително „Няма никой, освен Него“.

Последната спирка е в Амука – всички автобуси и групата Галил-Голан, дошла специално, се събират заедно на трапеза. Отгоре на планината има верига от мъже, които извикват поред някакви проникващи право в сърцето думи, на всевъзможни езици и дори не се разбира кой вика първи, и кой на кого превежда – иврит, английски, френски, немски, италиански, руски… Вавилонската кула от времената на Гмар Тикун. Срещу тях долу се е строила същата верига – като двата полюса на магнит, свързани с невидими нишки.

А редом с тези места е гробницата на праведника Йонатан бен Узиел. Казват, че неговата душа включвала в себе си толкова много души и неговата молитва била толкова силна, че птиците, които прелитали над главата му – изгаряли. Йонатан обещал, че молитва за бърза и щастлива женитба, издигната на неговия гроб, непременно ще се сбъдне и ще бъде чута от Твореца.

И действително – ние се чувствахме толкова щастливи и се усещахме като едно семейство! Липсваше ни само Той, и ако Йонатан е спазил обещанието и е предал на Твореца – то разбира се, Той ни е чул…

[27643]

Filed under: Без категория, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако не получаваме от обкръжението желание за отдаване, със свои сили няма да можем да разкрием духовния свят. Защото духовното наслаждение е безкрайно по-голямо от материалното.

Дори най-малкото наслаждение, което получаваме, издигайки се на първото от 125-те стъпала, е вече в милиарди пъти по-голямо, отколкото всички наслаждения на нашия свят.

Мъничката искра от висшата светлина, прокраднала се в нашия свят, е породила цялата Вселена в резултат на „Големия взрив”.

Това е била само една малка искра! А ние се каним да разкрием цялата висша светлина НАРАНХАЙ напълно! Ясно е, че за тази цел са необходими неограничени получаващи съсъди.

Затова, ние не можем да получим тази светлина вътре в нас, защото просто ще се взривим! Необходимо е да построим външни келим – всеки извън себе си. Затова, само чрез взаимното включване един в друг, само чрез съединението, ние сме способни да постигнем големите външни желания.

Ние и сега се къпем във висшата светлина, но не сме способни да я почувстваме. Тя няма къде да влезе – в нас няма нищо, освен една малка искра.

Баал аСулам пише в писмо № 8 за силата на разкриващата се висша светлина така: „В часа на постигане, се усеща висшата светлина, която се разкрива и се основава именно на всички обратни превръщания.

И в часа на придобиване на съвършенството, на човек му се струва, че всички преминати от него страдания са имали ценност – защото са ни дали да оценим вкуса и сладостта на светлината, на единението с Твореца.

И всички негови органи и жили ще му кажат и ще засвидетелстват, че всеки от живеещите в света би се съгласил по седем пъти на ден да отсича ръцете и нозете си, за да може за един кратък миг, веднъж в живота си, да постигне този вкус на сливането”.

Тоест ние трябва да разберем, че духовното разкриване е нещо безкрайно огромно и е необходимо да подготвим за тази цел празни желания/келим.

Затова, предстои ни много голяма вътрешна работа, но тя е необичайно лека, ако се върши заедно и с любов! Тук всичко решава съединението!

Ако аз се съединя с останалите и чувствам, че се намирам заедно с тях в едно кли, желание, тогава в него се разкрива светлината.

Затова е написано, че „Възлюби ближния – това е главното правило на Тора (светлината)”. Любовта е съсъд за светлината!

От 1-вия урок на конгреса, 09.11.2010

[27640]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Изучаването на кабала ни дава връзка с Висшият свят. Разрива между нашия и духовния свят е пропаст, бариера, желязна стена, която е невъзможно да преместим – само Висшата светлина е способна да я разбие.

Затова не можем да се свържем с Висшия, с духовния свят, освен изучавайки истинските първоизточници – съчиненията на РАШБИ, Ари, Баал Сулам, Рабаш. Благодарение само на това към нас ще дойде светлината, връщаща към първоизточника.

Длъжни сме постоянно да изучаваме техните трудове, като по този начин даваме възможност на светлината да продължи своята работа.

И вие усещате, че това единство, което постигнахме на конгреса ще се разпространи от своето начало до 10 сфирот и ще получи напълване. Аз очаквам, това да се случи много скоро с всеки един участник в конгреса.

Ще почувстваме още и какво взаимно проникване на един в друг сме постигнали: мъже, жени и дори деца! Всеки от нас е придобил по-широко, по-многостранно, по-сложно кли, в което вече можем да подготвим себе си за получаване на светлината.

И ако сега, след конгреса всички ще живеем в една тематика, изучавайки на уроците трудовете на кабалистите, то ще бъдем свързани със светлината, която те носят в себе си.

И освен това, ще се съединим с всички приятели, които в този ден, в тези 24 часа преминат заедно с нас същия този материал. Нищо не може да ни съедини повече, отколкото ежедневното присъствие на урок.

Благодарение на това, че всеки ден ще привличаме все нови и нови порции Обкръжаваща светлина – това, което се е зародило между нас на конгреса, това, на което положихме начало, това семе, което „хвърлихме в земята” – ще продължи да се развива, ще даде своите 10 сфирот. И в тях ще усетим Висшата светлина, разкриването на Твореца.

Ние се намираме в преддверието на това. Това е акумулаторен процес, както е написано: „грош по грош – натрупва се голяма сума”. И това, че на конгреса възникна единство, стана съединение между нас – е много голямо постижение. Това е буквално начало на нов етап от нашето духовно развитие.

От заключителната беседа на конгреса, 11.11.2010

[27526]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От получените писма с впечатления от конгреса:

Участвах в конференциите чрез интернет. През втория ден, на лекцията „Целта на групата”, както и на много други, след вътрешни усилия и обединения се докоснах до мембраната, зад която се виждаше светлината. За мен, това не беше разочарование (вътрешно, аз подозирах, че преходът през махсом няма да стане толкова лесно).

В този момент осъзнах, че всичко, което става не е сън, а реалност. В началото нямаше съмнение, но сега увереността ми нарастна още повече и се появиха нови сили.

Стоиш пред мембраната и гледаш, как зад нея свети светлината… Много е трудно да съвпаднеш по свойства с Твореца. Отпускаш се. А после ще почувстваш, че се задъхваш от егоизма и след това, отново – както можеш към целта.

Аз съм все още начинаещ в определенията, но се старая. Ние задължително ще преминем. С цялото си същество, с всичките си желания съм с вас. Лехаим!!!

[27568]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→