Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Въпрос: Може би ще бъде правилно колкото може по-малко да употребяваме понятието „махсом” (границата между материалния и духовния свят), защото мнозина виждат именно него като наша цел, а не като един от етапите по духовния път?

Отговор: Несъмнено „махсомът” е нашата цел. Докато се намирам в нашия свят, „махсомът” се явява моето следващо стъпало. Защото ако уча в 1-ви клас, тогава целта ми е да премина във 2-ри, а от 2-ри – в 3-ти. Но не е реално да си поставя цел да скоча от 1-ви в 10-ти клас.

Разбира се, мога да кажа, че се стремя към това, но всъщност не е така. Дай Боже, да разберем какво е „махсома” и да пожелаем да се намираме в това състояние.

„Махсом” се нарича стъпалото, на което аз, живеейки в този свят, най-накрая съм готов да отменя всички свои желания заради постигането на свойството отдаване. В зависимост от напредването по духовните стъпала, моето желание ще расте и ще ми се наложи да отменям себе си отново и отново, но първото стъпало е най-важно и се нарича духовно раждане. Затова смятам, че всъщност „махсомът” трябва да бъде цел за нас. Но при това, трябва да се устремя към крайното състояние.

Кабалистите казват, че себе си, групата и ученето – като средство за постигане на целта, а също и светът на Безкрайността, трябва да възприемам като едно цяло. Така напредвам.

Но „махсомът” е първото стъпало на стълбата, по която става издигането на Малхут в Бина. Когато Малхут се издигне в Бина и за първи път придобие нейното свойство – това е велико постижение!

Ти веднага получаваш духовно усещане и от този миг нататък вече знаеш какво да правиш – и четейки книгите, написани от кабалистите, разбираш за какво става дума.

Сякаш се намираш в непозната местност, а в твоите ръце, книгата е като карта. Четеш какво е написано там и виждаш какво се случва на мястото, където „пътешестваш”. Сега се движиш съзнателно, с отворени очи.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45130]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок№1

Въпрос: Усещайки ненавистта към другите, се чувствам така, сякаш в мен се крие „животно”, което е по-силно от мен. Как мога да придобия власт над това „животно”?

Отговор: Да придобием власт над нашето его можем само при едно условие: ако видим колко губим от това, че „животното” властва над нас. Защото ние се намираме под властта на своето его и то не ни позволява да постигнем хубав, вечен, съвършен живот в добрия свят.

Ако можех да видя колко егото ми краде от мен, колко ме е завладяло и не ми дава, щях да започна да го ненавиждам. А така, не изпитвам ненавист към него, дори го обичам, отъждествявам се с него, защото целият ми живот всъщност е, за да го напълня. Как все пак да усетя, че егото е смърт за мен?

Най-главното, което трябва да направим, е да влезем в група, в обкръжение, за да извиси то за мен важността на духовното, на отдаването, на съединяването с другите – защото именно за сметка на това, разкривам живота на нивото на човека. Ако се впечатлявам от обкръжението (а то може да ми въздейства), получавам достатъчно сили, за да надделея над своето его.

Цялата ни работа, всичките ни усилия са необходими, за да постигнем осъзнаването на злото в егоистичното ни желание. Защото днес ми се струва, че то е полезно за мен – колкото повече желая, толкова повече печеля, властвам, крада. Повече, повече, повече… В нашето обществото притежателите на голямо его изглеждат по-успешни.

Трябва да убедя себе си, че именно цялото това его ме лишава от духовен, прекрасен живот и ме лъже, като ми рисува хубав живот тук, в този свят. Това е възможно само с помощта на обкръжението, което „ми промива мозъка”, повлиява ми, убеждава ме. Мнението на обкръжението може така да поработи над мен, че действително да пожелая да се издигна над властта на егоизма в мен.

И тогава, веднага ще започна да усещам живота на друго ниво, което по-рано не съм усещал. Това става моментално, няма никакъв преход – веднага започвам да чувствам, че има живот извън мен, а не в мен – когато постоянно съм искал да се напълня колкото се може повече. Напротив, усещам живота именно тогава, когато излизам от това „животно”, което също нищо не може да погълне.

Правейки тази първа стъпка, веднага разкривам висшия свят. Какво означава „висш свят”? Реалността, в която живея сега, се нарича „този свят”. А реалността, която усещам извън себе си, във връзката със своите другари, с ближния – се нарича „висш свят”, защото това е нивото на човека – по-високо в сравнение с животинското ниво.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Въпрос: Какво означава „да се анулираш пред групата”? Трябва ли анулирането да стане постоянно състояние, в което е необходимо да живееш?

Отговор: Иначе казано, по отношение на какви вътрешни свойства трябва да се анулираме пред групата?  Трябва да се самоанулирам само по отношение на важността на целта.

Не е необходимо винаги да анулирам себе си, като че ли не съществувам и групата да ме управлява във всичко. Трябва да видя величието на своите другари в тяхното отношения към важността на целта и желанието да я постигнем, за да получа от тях разбирането за нейната важност и стремежът към нея. Тогава ще имам силата за напредване.

Защото моето лично напредване става само за сметка на точката в сърцето. Всички останали сили за напредването получавам от другарите – в мен самия никога ги няма. Ето защо самоанулирането винаги трябва да бъде само по отношение на важността на целта.

Мога да споря с другарите за реда в групата, за формата на разпространение, но по отношение на важността на целта и необходимостта да се обединим за нейното постигане, аз трябва да се анулирам пред тях.

Понякога се карам на своите ученици, че не правят онова, което е нужно. Но всичко това няма пряко отношение към тяхното духовно напредване. И ако преди минута съм говорил рязко с тях, а после е започнал разговор за важността на целта, за обединението в групата, аз вече съм съединен заедно с тях. Едното не засяга другото.

Можеш да не се съгласяваш със своите другари за това, как поддържат помещението, с графика на дежурствата, да спориш по различни въпроси – тук ти не се анулираш. А ако не се стигне до общо мнение, то може да се обърнете за помощ към своя координатор.

Но по отношение на постигането на целта, обединението в групата, важността на групата и другарите, трябва напълно да се анулираш, скланяйки своята глава.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок № 2

Ние делим висшия свят на стъпала: светове, парцуфим и сфирот. От началото и докрая на поправянето, т.е. до света на Безкрайността човек трябва да измине пет свята: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. Във всеки свят има пет парцуфим, във всеки парцуф има пет стъпала: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

Пет сфирот се съединяват в структура, която се нарича «парцуф», парцуфим се съединяват в система, наричана свят, и всичките заедно представляват стъпалата на стълбата, по която ние се издигаме от този свят до света на Безкрайността.

Всичко това се разкрива между мен и моя другар.

Затова общият закон на цялото ни поправяне се нарича «Да възлюбиш ближния като самия себе си» и това е «великото правило на Тора», т.е. голям съд за светлината. Да се обединим означава да постигнеш висшия свят.

Обединението между нас образува едно голямо желание, в което ние разкриваме огромна висша светлина. Тази светлина съществува и сега, но тя е скрита, и само обединявайки се, ние ще я разкрием в реалноста.

Това е и темата на науката кабала, връзката ѝ с нас, с процеса на целия свят, който ние трябва да реализираме в нас. Всичко, което се е случвало досега, включвайки и Големия взрив (Big Bang), 15 милиарда години от развитието на Земята и на нашето съществуване на нея – всичко това се е случило за да се съберем ние тук, на конгреса, да започнем да се обединяваме помежду си и благодарение на това да се извисим над нашия свят и да се върнем в света на Безкрайността. Аз се надявам, че ние ще направим това!

От урок № 2 конгрес ” UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45117]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №2

Въпрос: Как да определя, напредвам ли по посока на махсома и как да разбера, че вече съм го преминал?

Отговор: Цялата наша работа преминава вътре в желанието. Ние я усещаме на нивото на чувствата и разума.

Разумът на човека се развива само в степента на развитие на желанието, защото той помага на желанието да постигне желаното. Излиза, че ако желанието е малко, то и разумът е малко, а при голямо желание се развива голям разум. Ето защо, страданията правят човека по-мъдър.

Как да разберем дали напредваме? Към това ни насочват определени признаци, които е необходимо да проверяваме безпристрастно, издигайки се над своето его и гледайки се отстрани.

В степента, в която се отменям по отношение на групата, аз получавам от нея важността на духовното. И само осъзнавайки тази важност, ще мога да се издигам по духовните стъпала.

Знаем, че напредваме между две линии. Едната от тях е егото, а втората – силата на светлината/отдаването. Аз се намирам между тях и трябва да изградя себе си от тези две сили.

Когато получа някакво количество сила на злото/егото, отрицателна сила – това е признак, който показва, че мога да работя с нея и да напредвам. Затова в групата трябва:

• да отменя себе си (1),

• да получа от другарите сила за важността на целта (2),

• да я развия (3), за да придобия положителна сила (+).

И тогава, ако разбирам, че за да напредвам правилно трябва да бъда обективен към себе си – напредвам. Защо трябва да бъда обективен? Работата е там, че когато чувствам как моето его расте, в мен възниква неприятно усещане. И ето тук, трябва да се издигна над това усещане и да разбера, че сега са ми дали допълнители зло, за да напредна с още едно стъпало.

И за да може човекът да прави вътрешни преценки и проверки, да бъде съдия на самия себе си, трябва да стане не заложник на своето усещане, а да вижда в него информация за това как да напредва нататък.

А доколко е приятна или неприятна тази информация – за него не е важно. Напротив – колкото тя е по-малко приятна, толкова по-добре! Защото когато е „неподкупен”, той е в състояние да я види сякаш от страни и да работи с нея в степента на необходимото.

С други думи, най-важно е да се удържаш в състоянието на обективната преценка.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45136]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Да се обединяваме с ближния, значи да оценяваме неговото напълване по-високо от своето. Проблемът е в това, че не ми достига взаимодействие, интеракция с ближния, за да го поставям отново и отново по-високо от себе си…

Отговор: Това няма никакво отношение към физическото взаимодействие, към външната връзка. Каква е разликата, намираш ли се сред другарите или си на хиляда километра от тях?

Точно затова не бих искал хората да ходят от конгрес на конгрес. Нека привикнат отдалеч да поддържат връзката между сърцата. А иначе излиза, че без нашия знаменит „локомотив” не чувстваме, че сме обединени помежду си.

Не трябва никъде да бягам – трябва да се концентрирам вътрешно. Достатъчно е да видя другарите – и вече съм с тях. Не са необходими никакви движения на тялото, за да участвам в обединението. Полагам вътрешни усилия и съвсем не е необходимо да давам стотици и хиляди долара за билети, за да мога задължително да се прегърна и да поскачам с другарите. Мога да го правя вътрешно и то в не по-малка степен.

Да, за новите, за децата това е нужно, но с времето, човек все пак трябва да премине към по-дълбоко обединение, към вътрешната картина.

Защо мислиш, че се намираш с другарите само на урока, а после за целия ден се отделяш от тях? Нима има значение къде се намираш? Напротив, по време на деня можеш много по-силно да се стремиш към другарите, отколкото на урока. Защото на урока, ти си егоист, постоянно търсещ себе си в картината.

От урок по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че за да се намери решение на световната криза, е необходимо да се намали потреблението. По какво минималното потребление се различава от жизненоважното? Например: може ли часовник за 1000 евро да се смята за жизнено необходим?

Отговор: Този въпрос не е прост. Дори бих казал, че има уловка в него. Нека да обясня това чрез кабалистична притча, която е отпреди 2000 години.

Имало едно време двама приятели. Единият бил богат, а другият – средно богат, но и двамата били на духовното ниво. Един ден богаташът фалирал и тогава неговият приятел започнал да го обслужва като слуга, желаейки да му предостави това необходимо ниво на съществуване, на което той е свикнал. Това е, защото преди това неговият приятел имал слуги, така че когато ги загубил, той се почувствал сякаш е загубил нещо жизнено необходимо.

Това е интересен пример, но не е подходящ за нашето време, защото природата ни задължава на друго. Ние нямаме избор освен да ограничим потреблението, тъй като в противен случай ще унищожим планетата Земя. Не само трябва да намалим потреблението, но трябва да достигнем състояние, в което ще се радваме да се откъснем от нашите нужди, но ще сме длъжни да ги приемем, защото трябва да съществуваме в нашите тела в този свят.

Имам голямо желание, което включва нивото от моя всекидневен живот, в който имам физическата необходимост, така също и социални потребности, както и образование, култура, ваканции и пътувания. Никой не казва, че трябва да се откажеш от това. На теб ти е нужен апартамент, всичко необходимо за него, жена, деца и т. н.

Проблемът е нашето потребление над нормата. Ако изучаваш науката Кабала, неволно ще консумираш само това, което е необходимо, защото най-важното нещо за теб е духовното напълване. Ето защо вие сте радостни, че не разкривате тези огромни желания вътре в себе си и дори бихте били радостни да се отърсите от нормалните желания, но вие се нуждаете от тях, за да поддържате своето съществуване. Това се нарича необходимост.

От 1-вия урок от конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44816]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок N: 2

Кризата, която преживяваме сега, показва разединеността между нас. Защото всъщност, тя разкрива, че ние, абсолютните егоисти и индивидуалисти, – се намираме в глобален свят. И в това са всички проблеми. Глобалността на света ни разкрива Природата, а егоистичното ни естество е съвършено противоположно на нея.

Това различие, тази пропаст между нас, ние усещаме като криза и затова във всичко, което правим усещаме болка, обърканост, преследват ни болести и неуспехи. Това произтича от липсата на подобие на егоистичните ни желания и висшата светлина.

Затова в днешната криза ние трябва да видим отправната точка за подема на цялото човечество, в това особено състояние, от което ние някога сме излезли по програмата, заложена в информационната частичка, родена от светлината. Ние сме се развили тук, в нашата Вселена, и сега се връщаме отново към това съвършено състояние.

Част от човечеството, в която се е проявила точката в сърцето, се развива с помощта на две сили. Необходими са само условията: група, учене, учител. А другата част на човечеството, в процеса на развитието си, достига до такова състояние, в което кризата става непоносима. И тук възниква въпросът: какво означава непоносима?

От усещането за ужасни страдания, човечеството може да пристъпи към войни, унищожения, различни проблеми. Имено това и се случва: част от населението пропада от наркотици, други замислят терор, трети въобще нищо не ги вълнува: те напълно са затънали в кражби. Егоизмът е проникнал във всички направления. От липсата на вътрешно напълване, човек не знае какво да прави със себе си.

Тези отрицателни явления оголват всички степени на отчаянието и безизходицата, усещани днес от човечеството. И хората, всъщност – не са виновни. Те чувстват огромни вътрешни въздействия, които ги довеждат до избухване на насилие. Какво да се направи, за да се облекчи състоянието им?

Ние вече говорихме за разпространението на науката Кабала – в това е спасението. Ако ние разпространим знанието на науката Кабала преди егото им да избие навън, то ще опазим света от големи беди. Така че, всичко зависи от хората с точка в сърцето.

От света нищо не зависи – не си струва да очакваш някакви действия от останалите хора, които нямат точки в сърцето, те нямат тази положителна сила, която е способна да напълни егото им. Те са само носители на огромно егоистично желание и само ни добавят собствената неудовлетвореност и болка.

А ние трябва да обработим това огромно желание, да се включим в него, заедно с тях да се устремим към съединение, да продължим да учим, и в отговор да увеличим разпространението, отделяйки особено внимание на необходимостта от обединение между нас.

Имено ние трябва да съединим в едно нашето общо, разбито желание – нашия общ, духовен съсъд. Макар и разбит, в него има такива части, които са свързани помежду си, независимо от съвършено различните свойства на желанието. Затова, ако всички останали се присъединят към тях, – те също ще се включат в тази връзка.

По такъв начин, една част от човечеството активно строи връзката помежду си, а другата негова част участва в този процес пасивно.

От 2-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №2

От науката кабала знаем, че още във Висшия свят, някаква сила – Светлината, е създала желанието. Това е било едно, единствено желание и една светлина. Такова състояние се нарича свят на Безкрайността.

После, светлината преднамерено е „взривила” това желание и то се разбило на множество парчета, които се различават по своите желания, и затова се чувстват отделени, усещат себе си различни, чужди едно на друго. Тези „парчета” се отдалечили вътрешно, не се усещат едно друго, защото всяко от тях бива управлявано от различно желание.

Тези искри падат в нашия свят, където започват да изграждат пространството и материята. Ето защо нашият свят е толкова голям и се състои от много противоположни, отдалечени една от друга части. Сега, ние се намираме в такова състояние.

На всяко от нивата на природата: неживо, растително и животинско, действат две сили – положителна и отрицателна. А на нивото „човек”, ние сме се развивали само под въздействието на отрицателната сила, когато всеки усеща себе си като егоист и се старае колкото може повече да използва своето егоистично желание, за да се напълни – дори това да е за сметка на другите. Така сме се развивали по време на нашата история.

Ако Вселената съществува 15 милиарда години, растенията и животните – примерно 1 милиард години, то човечеството съществува от 200 хиляди години и цялото му развитие се е определяло само от отрицателната сила.

Кабалистите са разкрили това преди много години и са писали, че егоистичното развитие в този си вид, ще продължи до 1995 година, а после ще започнем да се развиваме по друг начин.

В някои от нас ще се появи също и положителна сила. Тези две сили – положителната и отрицателната – ще се съединят помежду си в един човек така, че той ще може да се развива под въздействието и на двете в средната линия.

С други думи, силата на егото и положителната сила на отдаването ще действат в нас, съчетавайки се правилно. Тоест аз ще мога да използвам силата на своето его, за да получавам от другите и силата на отдаването, за да им отдавам. И така всеки, по отношение на всички останали.

Тогава ще станем като клетки на единен организъм, които постоянно участват в процеса на обмен – получават и отдават. Това ще ни даде усещане за вечния поток на живота. Но то ще се случи само в онези хора, които усещат, че в тях се появява положителната сила. Тези хора са привлечени от науката кабала.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44899]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Човешкото общество се дели на две части. Малка част от него е съставена от хора, в които се е пробудила точката в сърцето – това сме ние. В останалите хора, точката в сърцето я няма – те усещат само живота на нашия свят, проявявянето само на една отрицателна сила. Но именно в тях е съсредоточено мощно егоистично желание.

А в нас действат две сили: положителна и отрицателна. Ние се движим напред за сметка на създаването на връзка между нашето его и желанието за постигане на духовния свят, което развиваме с помощта на обучението, и на сили, които получаваме от обръжението. Връзката, изградена чрез съчетаване на тези две сили се нарича средна линия.

Останалите хора, както обяснява науката кабала, постепенно ще се присъединят към нас, усещайки, че друг изход няма, защото егоизмът им ще страда, поради факта, че непрестанно изисква напълване. В продължение на цялото развитите на човечеството, егоизъмът е нараствал постепенно, в стремежа си да се напълни колкото може повече. И сега, когато човешкото его е загубило надежда да се сдобие с напълване, настъпи неговата криза.

Това подтиква хората да се приближат към нас въпреки, че не знаят към кого и как. За да се облекчи техния път, ние трябва да разпространяваме знанията за науката кабала и да разясняваме, че има методика за поправяне на кризата. И когато те се присъединят към нас, ние заедно ще се включим в работата по средната линия – и така ще постигнем света на Безкрайността.

Какво печелим от това? Вечност и съвършенство. Ние се издигаме над нашата реалност, над точката на формиране на нашата Вселена и над целия наш свят – към висшата реалност.

В наше време, точката в сърцето се пробужда при много хора – те са вече милиони. А в онези, в които точката в сърцето не се е проявила, допълнително към егоизма възниква усещането за криза: те чувстват, че не им достига положителна сила, без която са неспособни да съществуват. Знаят, че трябва да поправят кризата, чувстват, че решението се крие в обединението, но не разбират как да го реализират.

В глобалния и интегрален свят, всичко трябва да е единно – и това ни демонстрира природата. Днес тя ни показва, че трябва да постигнем света на Безкрайността, че сме едно цяло. Именно това, по скрит начин показва кризата, към това ни насочва.

В хората, които трябва да поведат човечеството към тази цел, кризата разкрива точката в сърцето, положителната сила, която могат да извлекат от групата и обучението, и с нейна помощ самостоятелно да напредват към света на Безкрайността. А тези, на които кризата не дава силата на обединението, но те чувстват нейното отсъствие, постепенно ще получат разяснения от онези, в които точката в сърцето се е разкрила, ще се присъединят към тях и заедно ще се насочат към целта.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→