Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: По какво се различава въздействието на кабалистичния източник върху мъжа и жената?

Отговор: Източникът въздейства на всеки човек в съответствие с корена на неговата душа. Така че, няма абсолютно идентични нито жени, нито мъже.

Източникът действа различно на всеки човек. Творецът, за всеки е като негов, защото Го разкрива в своето поправено желание. И затова, във всеки от нас, Той е различен и не можем да Го сравняваме.

Когато нашите желания се съединят заедно и желанието на всеки от нас стане едно общо, тоест всеки усети само едно единно общо желание, тогава Творецът, тази обща светлина, става за всички един, единен. А дотогава, ние постоянно се намираме в различни варианти за това каква е тази светлина. Не можем да сравним нашите усещания – а и не трябва да ги сравняваме.

Това се отнася и за мъжете, и за жените – те усещат различно. Защото и „този свят”, мъжът и жената възприемат абсолютно различно. Ние не се разбираме един друг, от „различни светове” сме. Мислим различно, възприемаме всичко по различен начин. Просто сме се научили някак да компенсираме това и да бъдем един до друг. А всъщност, съвсем не си приличаме.

Така е и в духовния свят. До пълното поправяне и сливане на всички усещания на душите, на желанията в едно – до този момент за всеки от нас, мъжката и женската част са два полюса.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45361]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Можете ли по-подробно да опишете правилната насоченост, за която се говори в цитата: „Ако желанието е правилно насочено – това е ключ към успеха“?

Отговор: Човекът в нашия свят се намира в непрекъснато движение. Във всеки един момент ние искаме нещо, насочени сме нанякъде, нещо правим.

Ако моята насока във всеки един момент от съществуването ми съответства на движението на природата, ако не се отклонявам встрани, а се движа в същата посока, без всякаква ъглова грешка, тогава моето движение е оптимално и аз постигам целта максимално и по най-добрия път.

Затова, като контролирам постоянно себе си, правилно ли се движа в мислите, в желанията, в действията, в съответствие с направлението, в което Висшата сила, Природата желае да се движа – това е и ключът към успеха.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45374]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как се подготвяте за Московския конгрес, за да постигнете единство и поръчителство?

Отговор: Това е особен конгрес и в навечерието му всички трябва да се присъединим към Московската група и към всички онези, които ще й помагат в организацията.

Трябва да сме готови да направим всичко, което те кажат. Сега решават какво им е нужно за добрата и правилна подготовка, а ние трябва да станем прилежни изпълнители. Те ще казват какво трябва да се направи, какво да се подготви, какво да се разпечата, а ние ще изпълняваме тези поръчения, ще им помагаме във всичко.

Този регион е много важен за нас. Цялата наука кабала е дошла от Източна Европа. Много наши другари живеят там или са се разпръснали оттам по целия свят. Това е нашата инфраструктура. И затова там се крие много голям потенциал за разпространяване и напредване. Там можем да намерим огромен брой нови другари и чрез тях да излезем в още много различни страни.

Знаем какви успехи имаме на руски език с помощта на другарите от този регион. И затова този конгрес се отнася за всички нас, явява се мощно средство за разпространяване на науката кабала по целия свят. Където и да отидем в Америка, в Европа, ни посрещат многобройни пришълци от Русия, вземащи активно участие в работата.

Така че Московският конгрес е много важен и трябва да се устремим към него с всички сили.

От урок по статията „Поръчителство”, 24.04.2011

[41403]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Кабала е методика, която говори за това, че трябва да се обединим помежду си, че такъв е планът на Природата – на единната Сила, която държи цялата вселена, всички нас, цялото мироздание.

От времето на Древния Вавилон, тази наука е скрита за човечеството като цяло. В нея е казано само, че ще се предава чрез малко „ручейче”, от учител на ученик, в продължение на много хиляди години, от древния Вавилон до сегашното време, докато нашият свят не стане съвременен Вавилон – не се превърне в едно цяло.

Това означава пълна взаимовръзка, независеща от граници, страни, континенти, народи, раси, групи, религии, които са възникнали по пътя. Между нас ще се появи такава взаимна зависимост, която ще премахне всички тези прегради.

Но от друга страна, нашият егоизъм ще се запази и развие, в резултат на което още повече ще се ненавиждаме, ще се отблъскваме един от друг, автоматично, подсъзнателно, инстинктивно ще мислим само за себе си, без изобщо да приемаме под внимание другия и само максимално ще го използваме за своя изгода. Такава ще бъде нашата природа след 3700 години – пише в кабалистичните източници.

Ще стигнем до огромен егоизъм и той ще бъде естествен за нас. Дори няма да разбираме, че е особен – просто, това сме ние и такъв е нашият живот. И все пак, този егоизъм, заедно с нашата огромна интегрална връзка, с комуникацията, която сме създали помежду си, в крайна сметка отново ще се превърне за нас във Вавилон.

А освен това, на последния етап от развитието на огромното егоистично общество, когато то става вече и глобално, ние на практика изтощаваме всички ресурси на Земята и източниците на енергия – водата, изкопаемите, металите, нефта, въглищата, газта. Всичко това идва към края. Дори ако искаме да продължим да увеличаваме още своя егоистичен потенциал, това вече е невъзможно.

Обществото на потреблението, което се разви през 20-ти век, само изтощава себе си, опустошавайки всички земни ресурси. В резултат, дори физически не можем да продължим да живеем по този начин. Стигнали сме до такова противостояние един с друг и със заобикалящата ни природа, че това ни принуждава да предприемем нещо.

Нашето общество става друго – неуправляемо. Виждаме, как в различните страни, особено в последно време, стават непонятни на пръв поглед революции, как комуникацията, връзката между хората ги кара да искат социални промени. Но ние, все още не разбираме как и защо се случва това: днес – там, утре – вероятно тук и на всяко друго място. Не виждаме към какво води това.

И ето в такова състояние на обърканост, на неразбиране на следващия етап, виждаме как на света отново се разкрива науката кабала. Помня, че когато учех при моя учител, двамата посетихме особени кабалистични места и седяхме там заедно, един срещу друг. И в тези вечери, той се опитваше да ми разкаже, че ще настъпи такова време, когато кабала ще се разкрие.

Какво значи „ще се разкрие?

„Ще се разкрие” означава, че няма ти да започнеш да говориш, а ще започнат да идват хора, които искат да слушат. Защото това не зависи от теб, а от това дали ще те слушат. И ние виждаме, че времето настъпи – по количеството хора, които днес в различни страни, на различни континенти, на всички езици искат да чуят за онова, което изисква от нас Природата, Творецът, на който трябва да бъдем подобни, как трябва да променим себе си, на какво ниво да се издигнем, за да да влезем в съвсем различното измерение – на нивото на усещане на общата природа, на вечността, съвършенството – да почувстваме това сега, в нашия свят.

В науката кабала е казано, че такива хора ще се появят в края на 20-ти век. Аз не вярвах много в това, не виждах предпоставки да се случи. Но действително, към края на миналия век, хиляди хора започнаха да се интересуват от кабала – подсъзнателно, инстинктивно да усещат привличане към нея, благодарение на развилите се в тях желания, които са стигнали до финалното си съзряване. Именно в това окончателно узряло егоистично желание се заражда следващото стъпало – новото измерение.

От 1-вия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45317]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „We”, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Написано е в една от книгите, че съществуват духовни обекти. Какви са те?

Отговор: В нашия свят не съществува нищо друго, което да ни свърже с духовното освен особените книги. Тези книги имат духовна значимост, защото те действително говорят за духовното. Четейки ги, човек привлича духовното към себе си.

Най-полезно е те да се четат в група, когато всички се събират заедно с намерение и притеглят обкръжаващата светлина. Освен обкръжението, т.е. групата и книгите, няма нищо друго в света.

Аз настоятелно съветвам постоянно да имате една книга, където и да сте. Ако имате няколко свободни минути, кратка почивка в работата, отворете книгата и прочетете кратък пасаж от нея. Малко по малко ще почувствате, че тя все повече ви притегля, приповдига ви и изменя всички ваши мисли. Нужно е да привикнете към това.

Аз израснах при Рабаш много лесно: тогава нямаше никакви компютри и аз винаги имах книга под ръка. Където и да отидех, аз имах книга в себе си. Така  препрочитах много пъти всички книги. Дори взимах със себе си Талмуд Есер Сфирот – книга, която е трудна за четене по средата на улицата. Но тя съдържа участък с въпроси и отговори и аз ги четях, а също и четях книгата „Зоар” и различни други статии.

Днес ние имаме цяло съкровище от книги. Аз мисля, че всеки един трябва да ги има в къщи. Всеки месец може да четете различна книга, не от началото до края, а там, където я отворите. На това ме научи Рабаш.

По време на нашите разходки, ако той се измореше, ние посядахме за няколко минути. Аз винаги носех книга със себе си. Той произволно я отваряше и започваше да чете. Затваряше я след няколко строфи и продължавахме нашата разходка. И така всеки път!

Направете така: получете порция обкръжаваща светлина за половин или един час, а след това отново и отново – всеки път! Книгата трябва да бъде във вашите ръце. Затова аз съм за публикуването на книги в джобен формат.

От 4-я урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011
[40172]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В навечерието на предстоящия Московски конгрес, Вие казахте, че е време да привикнем към виртуалните конгреси и да почувстваме дори по-голямо съединение зад екраните. Какво означава това?

Отговор: Конгресите са напредък. Но в допълнение към тях, ние трябва ежедневно да поддържаме връзката между нас и непрекъснато да я усилваме. Благодарение на конгресите, ние създаваме импулс за обединение, а в периодите между конгресите е необходима непрекъсната връзка, укрепваща ден след ден.

Няма друг избор: ние трябва да достигнем до „кръгъл”, глобален, интегрален свят. Това не са просто слова. Ние не можем да разбием връзката след тридневен конгрес, връзката трябва да лежи в основата на световния дневен ред. Това се иска от нас.

Затова трябва да развием помежду си такова взаимоотношение, което ще ни позволи да поддържаме връзката дори виртуално, без да се виждаме или чуваме. Затова, на първо място, се появи интернет, за да помогне на целия свят да се свърже в здрава взаимовръзка и да се предвижим от материалното, виртуалното обединение към духовното. И ние сме длъжни да използваме това средство.

Затова аз предлагам нашите бъдещи конгреси да бъдат малки, за около хиляда-двехиляди приятели, които се събират в един и същ регион. А останалите ще участват виртуално, което изобщо няма да им попречи. А напротив, всеки един живее в едно общо състояние и „виртуалните” участници въобще не чувстват слабости в обединението с участниците на физическото място.

Това ще ни позволи да имаме много конгреси през годината, а и ще можем да поддържаме неразривна връзка всеки ден през годината. Нека спрем да харчим много пари за два големи конгреса в годината, след които изпитваме падение и се спускаме в предишното състояние. Аз искам да пренеса акцента от физически на вътрешен конгрес, а с него на ежедневна вътрешна взаимовръзка. Това е много важно. Иначе няма да можем да изградим мястото за разкриването на Твореца между нас.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40975]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да ускорим преди конгреса в Москва, така че да не се задоволяваме с инерцията от предишните конгреси?

Отговор: Конгресът се прави в много важен регион. Много хора се отнасят с пренебрежение към Източна Европа, но точно тук методът за поправяне е получил нов тласък. Особени условия на време и място, което са се материализирали там, са дали подем на съвременната форма на метода, който ние се стремим да реализираме сега.

Поне половината от хората, които учат активно с нас, идват от там. И това не е случайно: и тайно, и явно кабалисти са действали в този регион в продължение на векове, давайки на нацията сериозно образование и приближавайки я до духовното.

Ето защо е жизненоважно да подготвим себе си за идващия конгрес. Там е скрита голяма сила, както и в целия руско-говорящ свят. Нека се надяваме, че ще бъдем способни да се обединим силно и да превърнем конгреса в мощно събитие.

Ще имаме три интензивни дни, седем лекции, различни събития, срещи на приятелите и т.н. Трябва да се опитаме да бъдем заедно с всички сили. Ако се свързвате с нас виртуално, опитайте се да се свързвате на живо възможно повече.

Конгресите много ускоряват нашия прогрес. Вчера, например, имахме чудесна вечер, посветена на празника Шавуот. Почувствахме, че не мина напразно, че хората се проникват от нашето послание. И няма значение, че сме инвестирали много усилия и средства: струваше си. Имаше чувство на обединение, на сплотеност, желание да се свържем, да се променим към духовното. Чухме откъси от работите на Баал а-Сулам и Рабаш и техни мелодии – всичко това оказва голямо влияние върху хората.

В нашия свят няма по-мощни средства от тези. Сега и говорим по отворено; използваме по-прост език. Нови думи се появяват, а по-рано условията все още не са били добри за това. Те се появяват в отговор на вътрешната нужда на хората.

Всичко това радва сърцето. Надявам се, че това ще донесе големи, истински промени в нашия свят и ще видим тази криза като трамплин към бъдещето на човечеството. Днес ние стоим на прага на новата парадигма на целия ни живот. Баал а-Сулам пише, че това вече е очевидно и се потвърждава от изследванията.

Така че нека се постараем.

От урок по статия на Рабаш, 07.06.2011

[44993]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №2

Въпрос: Ако всички души се намират в този свят, защо възприемаме света такъв огромен?

Отговор: Такъв ми се представя светът в моите егоистични желания.

В света на Безкрайността реалността се усеща единна, а в нашия свят ние възприемаме себе си и тази действителност, която се намира извън нас. Така на нас ни въздейства силата на егото – силата на разбиване.

В тази степен, в която аз отменям силата на разбиване, започвам да виждам, че светът изцяло се намира вътре в мен. А това, което на мен днес ми се струва намиращо се отвън – това е илюзия, картина, която ми рисува моето его.

Затова въпросът за външния свят няма смисъл – това е отпечатък на моето вътрешно разбиване.

За да се поправя, аз трябва да премина 125 духовни стъпала, обединявайки се с другите хора. Тогава според степента на своето съединение с тях, аз започвам да ги чувствам вътре в себе си. Това и ще бъде истинското усещане, защото освен мен, нищо не съществува.

Може да се каже, че всичко, усещано от мен отвън: неживата, растителната, животинската природа, другите хора, нашата Вселена – всичко това са мои неотделими части – тялото на моята душа.

Но защо аз ги възприемам именно по такъв начин? Заради своето его. Според степента на това, как отменям своето егоистично отношение към „външните“ обекти и ги приемам в своето сърце – изведнъж започвам да чувствам, че това съм аз, че така, отвън съм усещал част от себе си.

Моите желания на неживо, растително, животинско и човешко ниво са се представили пред мен във вид на нежива, растителна, животинска природа и хората, живеещи в този свят.

Но всъщност няма нищо освен моите желания, които сега рисуват в моя мозък света именно такъв. Това и обяснява разделът от науката кабала, наречен „Възприемане на действителността“.

От 2-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45139]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Ние нямаме и най-малка представа за бъдещото устройство на света, защото навлязохме в такава система от сили, която никога по-рано не се е проявявала в нашия свят.

Природата, Творецът започнаха отчетливо да се обрисуват, все повече и по-явно да се приближават към нас. И по тази причина трябва да започнат да разкриват висшия свят, т.е. че висшата система на управление е система на управление от Висшата сила, от светлината.

Когато тази сила се приближава към нас, когато свети върху нас, върху обществото, върху нашия свят все по-явно, по-интензивно – ние усещаме своята противоположност на тази външна сила. Ние усещаме не самата нея, а собствената си неспособност да се устроим по някакъв, какъвто и да е начин.

Светът става непредсказуем, човечеството се занимава с гадания и дори вярва в чудеса. И то в нашия век на просвещение!? След двайстото столетие ние изведнъж започваме да вярваме в това. Всяка година, а понякога по няколко пъти в годината в нас възникват всевъзможни дати за края на света и прочее апокалипстични събития.

Освен това ние се оказваме в здравите «обятия» на природата, която сама неочаквано генерира кризи посредством цунами, урагани, изригване на вулкани, пожари, наводнения и т.н. Постепенно всичко излиза от равновесие, от това крехко равновесие, в което сме се намирали – защото преминаваме през преломна точка.

През тази преломна точка ние с вас сме преминали веднъж в малкия социален мащаб на древния Вавилон. Там е било съсредоточено цялото човечество и още тогава то е открило, че представлява малко затворено общество.

И ето днес, макар да сме вече цели седем милиарда, ние сме затворено общество. Изведнъж сме се «свързали» всички заедно, открили сме, че зависим един от друг.

А от друга страна, ние като съпрузи пред развод, се ненавиждаме един с друг, макар все още да живеем в една квартира. Трябва да се разделим, не можем да се намираме заедно, а общите връзки ни удържат заедно. Ето, в такава «обща квартира» ние се намираме на нашата Земя.

Някога тя се е проявявала на малка територия – в Месопотамия преди 3700 години. И тогава за първи път хората са започнали да търсят: «Какво да се прави? От една страна, се намират всички на едно място, в пълна, тотална взаимовръзка, а от друга страна, се ненавиждат един с друг и им се иска да избягат по-далече един от друг…» Две противоположни сили, две изключително тежки тенденции са раздирали обществото.

И тогава фактически са били предложени два метода.

Единият метод – поправяне на нашата природа. Хайде да започнем да поправяме егоизма си – това, което ни разделя, отделя, отблъсква един от друг. Тогава ще се окажем печеливши, ще станем единно цяло в нашата взаимопомощ. Ще имаме огромна сила и ще издигнем действително «кула до небето» – кулата на нашата обща любов, сътрудничество и единство, на положителната сила.

По този начин ще станем равни на Природата – тъй като в Природата всичко е взаимосвързано. Всички нейни нива – неживото, растително и животинско ниво – винаги действат в хармония и само човек, със своя егоизъм, се чувства над природата, предполагайки, че може да прави всичко, което му дойде на ум. Но ако той започне да разбира законите на природата и търси съответствие, хармонична връзка с нея, то той ще усети цялата нейна пластичност и дълбина, ще започне да разбира и осъзнава нейния замисъл, нейният вътрешен смисъл.

За това са говорили адептите на поправянето на човека. Но за съжаление, човечеството (около 3 милиона човека, живеещи между Тигър и Ефрат) са избрали другия път. То е решило, че е по-добре да се «разведат», подобно на съпрузи след неудачен брак, да разделят общата квартира и да прекъснат връзката. И хората се разпръснали по цялата земя.

Много древни източници разказват за това. От това време е останала книгата по кабала, която се нарича «Книга на създаването». Имаме я в безплатния ни архив, включително и на руски език.

След това се е появила книгата с название «Големият коментар», която също описва събитията, случили се в Древен Вавилон и това, как хората не са могли да решат проблема по обединението. Тъй като за това е трябвало да работят над егоизма си, издигайки се над него посредством особен метод, а за това са били нужни вътрешни морални усилия, а колко по-просто е било физически да се разделят един от друг и да правят това, което е било угодно, всеки в собствения си ъгъл.

Йосиф Флавий описва къде са се разпръснали тези хора, по какви места. От тях впоследствие са произлезли всички вярвания и религии, всичко, което се основава на егоизма и което поддържа егоизма.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45322]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №1

Кабала обяснява, че в началото е било създадено само едно желание и то било напълнено с наслаждение – със светлина.

След това, за да бъде включена в това състояние основата на бъдещия човек, желанието било разбито на части. То си останало все същото желание, но се раздробило на множество фрагменти, които изобщо не били сходни помежду си. Тези късчета са съвсем различни и не усещат себе си заедно, не се чувстват еднo другo. Онова, което иска един, е неразбираемо за другия.

Първото състояние се нарича „свят на Безкрайността” (∞), а второто – „разбиване на съсъдите”.

В резултат, имаме седем милиарда отделни, разбити части. На чертежа всички те са заедно, но всъщност вътрешно са разединени, разделени от такива стени, че не могат да се понасят един друг. Всеки усеща само себе си и никой не помни, че някога са били единно желание. Точно в такова състояние сме в нашия свят – намираме се в разединение, до което са ни довели преднамерено.

Съсъдите, изграждащи по-рано едно цяло, напълно се отдалечили един от друг – дори не се докосват в своите усещания. Един от тях съм аз, а другият си ти. И ако искаме да формираме помежду си душа (а тя се изгражда именно между нас), тогава по средата трябва да създадем съпротивление (R).

Защо е необходимо то? Работата е в това, че всеки иска само да се наслаждава сам, никой не мисли за другите, между нас цари отхвърляне. Но ако започнем да опъваме един към друг нишките на единството, ако сме склонни да не си желаем един на друг злото, то от своето егоистично стъпало, ще се издигнем на стъпалото на Бина, на което аз, повече няма да искам да ти вредя. Това вече е неутрализиране на егоизма.

А ако освен това, поискам да ти нося само добро, което и очакваш в съответствие със своето его, тогава започвам да работя над твоето его, за да го напълня. И това вече е стъпалото Кетер или стъпалото на любовта.

Ето през какъв процес трябва да преминем, издигайки се първо от стъпалото на егоизма към стъпалото на Бина, за да не вредим на другия, а после – на стъпалото на любовта.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→