Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Необходимо ли е да хваля приятелката си, на която благородно завиждам? Ако да, то под какъв ракурс и под каква форма?

Отговор: Мисля, че трябва, защото по отношение на духовното постижение, жените все пак могат да се сближат една с друга, разбирайки, че именно тяхното съвместно желание е необходимо за постигането, за разкриването на следващото стъпало на Висшия свят.

И когато съществува тази трета съставна – висшето следващо стъпало, тогава е възможно сближаването на жените помежду им. Не на нивото на нашия свят, а на следващото стъпало – на нивото на Висшия свят.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45477]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Върху нас действат две сили: тласкаща ни отзад и дърпащи ни отпред. Съответно, и в нас има две възможности да постигнем целта, казва науката кабала.

1. Ако направим така, че силата, устремяваща ни напред е по-голяма от силата, която ни тласка отзад – то ще се придвижваме комфортно, бързо, с разбиране и желание.

Тогава пред нас се разстила много приятен и кратък път към поправяне на себе си и към разкриване на съвършеното ни състояние. И в такъв случай ще видим сегашното състояние като повратен момент, като трамплин към много добър, хубав скок нагоре.

2. Ако не се устремяваме напред сами и не помагаме на всички останали, на цялото човечество, тогава отрицателната сила ще ни подгони напред чрез страдания. И разбира се – те могат да станат много големи, глобални, отчитайки цялата наша взаимосвързаност в съвременния свят.

По такъв начин, хората, усещащи днес влечение, устрем напред, трябва да разберат също, каква отговорност е възложена на тях пред целия свят. И тук се крие тяхното възнаграждение: да се устремят към целта, да водят напред – това е огромна, благородна задача.

Ето защо сега създаваме в интернет специален портал и събираме за него огромно количество материали. Ние поддържаме връзка с много социолози, политолози, учени, които се занимават с текущото състояние на обществото, на света в различни негови области. И виждаме колко са озадачени от това, което става.

Учените разследват сегашното състояние на ресурсите на човечеството – това, което е останало на наше разположение (газ, нефт, вода, въглища, метали, почва – всичко онова, което Земята ни дава) и те са в ужас, доколкото ние се намираме на самата граница на изтощение на нашите ресурси. Затова излязоха и продължават да излизат много статии, които сега събираме. Това е огромен материал.

Има също и огромно количество материали по възпитанието. Тъй като достигнахме до това, че не можем да възпитаваме човека. Да му дадем каквото и да е образование можем, макар и да не е ясно ще намери ли след това работа.

Но не умеем да създаваме човек, т.е. от малко дете, „от малко животинче“, каквото то се ражда, да възпитаме Човека, който пребивава в хармония, в добра връзка с останалите, както иска от нас глобалния свят. Трябва правилно да обясним на хората, какво означава „глобален“ – с други думи, напълно взаимосвързан свят.

Аз започнах обучението си и работата по изучаване на биокибернетичните системи, т.е. системите в организма: как той поддържа себе си, как съхранява вътрешното равновесие, хомеостаза с обкръжаващата природа и вътре в себе си. Това е потресаваща система. На нейната основа е построена медицината: с помощта на анализи и изследване, лекарите проверяват различните параметри на организма: кои от тях се намират в равновесие между себе си и кои не.

Съставени са специални таблици, които показват как съществуват, в какво състояние се намира нашата вътрешна система: поддържане на налягането и всевъзможните температури, съответствието на всевъзможните електролити, киселини и т.н. Става дума за огромен блок от взаимосвързани данни.

Точно такова е днес и нашето световно общество. Няма как да го разделиш вече на отделни страни по стар навик. Но ние психологически още не сме готови за това, не го разбираме.

Трябва да се развиваме и да разберем глобалната система, да разберем равновесната връзка в която тя трябва да поддържа себе си. Това равновесие ни дава усещането за нормален живот.

Веднага щом някоя част излезе от общия организъм на човечеството, от правилната взаимовръзка с другите – веднага се появяват болестите. При това те могат да възникват в най-различни системи и да се проявяват под най-различна форма. Ние все още не разбираме това, учените едва сега започват да изследват глобалните механизми.

За поведението на аналоговите системи, на глобалните системи, на затворените системи, ние знаем от техниката. А ето човешкото общество, ако започнем само да си представяме това – ще се прояви ужасяващо несъответствие с това, което е днес. Но Природата помалко ни придвижва към глобален поглед върху света.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45449]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

В продължение на хилядолетия ние сме вървели напред, според нивото на бавния растеж на егоизма и съобразно него се е развивало и обществото, технологиите и всевъзможните науки.

След това, в периода на Възраждането, е започнал по-голям подем, който достига своя пик в нашия век, в потребителското общество.

И когато този егоизъм достигна определена величина, той изведнъж се затвори, „прекъсна полета си“ – и неговата графика сега представлява хоризонтална линия. По-нататък той няма да расте.

В това състояние човечеството започва да усеща депресия, без да вижда с какво още може да напълни себе си. По-рано, намирайки се на междинни етапи на развитието си, ние винаги сме се стремели към нещо по-голямо. Всеки път следващото състояние ни се струваше по-добро от текущото и искахме да го постигнем. Раждахме деца, надявахме се, че ще им бъдат по-добре, отколкото ние, че техният свят ще бъде по висш, по-мъдър и т.н.

Но днес ние не искаме да раждаме деца, тъй като не виждаме как ще се подобри животът им. Чувстваме, че егоизмът няма накъде повече да расте. Дори започнахме да изоставяме най-амбициозните си космически програми. Всичко върви на залез.

А освен всичко това, източниците, ресурсите не ни дават възможност да се развиваме по свободна траектория. Започваме да изтощаваме сами себе си – и от гледна точка на енергията, на ресурсите, и от гледна точка на вътрешния си потенциал. Няма накъде да растем, няма към какво да се стремим. „Нещо нищо не ни се иска“.

Повече от 50% от хората в света изпитват в една или друга форма депресивни състояния. Става дума вече не за наркотици, терор, разводи, взаимно отчуждение, конфликти между деца и родители. Всичко това са симптоми, показатели за това, че егоизма започва да се „издъхва“. Той вече не може да напълни себе си на текущото ниво, на нашата малка Земя.

Егоистичните желания се състоят от две групи:

1. Храна, секс, семейство. Това са естествени желания, те действат във всеки човек и всяко животно.

2. Богатство, власт и слава (което в своята същност е едно и също) и знания. Тези желания са обществени.

Днес и едните и другите желания повече не растат. Те сякаш са достигнали максимума, пика и засега стоят на предишното си ниво.

Скоро те ще започнат да се снижават. На човек не му трябва всичко това, той ще започне да се отрича от своите „завоевания“, вътрешна опустошеност, защото нови желания, нови напълвания не се предвиждат. В нашият свят тези шест желания изтощават себе си и това е също една от причините, една от съставните, които ни подтикват към преминаване на махсом – бариерата между световете. Те ни тласкат отзад, чрез страдания.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45549]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Какво е това правилно обкръжение за жената и как тя да се възползва от него в състояния, когато ѝ е трудно да работи в радост и въодушевление?

Отговор: Правилното женско обкръжение настройва жената на спокоен постоянен стремеж към анализ и синтез на правилното желание: какво трябва да бъде то; по какъв начин ние, в нашето семейство, женската и мъжката част, да се съединим заедно, за да родим духовната степен.

Ние я раждаме заедно, помежду си, чрез правилното съединение един с друг. Нашият правилен контакт поражда следващата степен. Ето – жената трябва първо за това да мисли и тогава мъжете също ще възприемат всичко правилно и ще действат.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45480]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен Конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок 2

Мъдростта на кабала обяснява, че ако искаме да се върнем към нашия корен (точно това е към което се стремим и е важно за нас), ние трябва да се издигнем над нашата природа към по-висшето измерение, над Махсом (границата, разделяща ни от духовното). С други думи, трябва да извършим действие, противоположно на разбиването на това уникално създадено желание: Трябва да се свържем един с друг отново.

Нашият егоизъм не изчезва във връзката ни; по-скоро ние придобиваме силата да го преодолеем. Така, силата на нашето обединение е 620 пъти по-голяма отколкото е била изначално в момента на нашето създаване, и затова ние чувстваме и разбираме себе си, реалността и Творецът такива каквито са. Затова растем в нашия свят и се развиваме от неживото към растителното, животинското и човешкото ниво, където човешкото ниво предполага подобие с Твореца.

Ние сме се развивали много години на човешкото ниво, докато нашето его е станало толкова голямо, че не можем да се разбираме един друг както преди. В предишните поколения сме били свързани един с друг. Всеки е чувствал, че принадлежи на семейство, че има дом, родители, деца, внуци. Знаел е, че има роднини и приятели, които могат да му помогнат в трудни моменти. Хората са били прикрепени към своите семейства и са живели в големи семейства, родове и племена.

Днес ние бързо се отделяме от нашите близки, а нашите деца се отделят от нас дори по-бързо. Връзката между нас е загубена и ние не чувстваме нужда от нея. Семейството не изглежда като нещо задължително. Няма значение, че сме сами; чувстваме се свободни така. Нашето егоистично желание е пораснало толкова много, че не ни е грижа за нашите роднини и малко се интересуваме от приятелите си.

Преди сме имали много приятели. Участвали сме в различни клубове и сме се срещали с хора, които имат подобни интереси. Днес човек почти няма приятели. Хората предпочитат да бъдат сами. Те са безразлични към страната си и могат да се преместят да живеят на друго място с лекота. Светът е станал кръгъл и без граници.

Още повече, развитието на егото ни е довело до точка, в която сме загубили естествената егоистична връзка помежду си. Егоизмът ни е подготвил за състояние, където можем да се обединим чрез връзките на нова свързаност, която ние реализираме и завършваме, така че всички граници и естествени различия между нас, причинени от нашето его, изчезват и ние можем да се издигнем на нивото (човек), организирано не на нивото на роднинството, а според духовното величие.

От 2-рия урок на конгреса “UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44893]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Аз виждам в света не само лошото, но и доброто. Лошото трябва да открия в себе си и да го поправя. А какво да правя с доброто?

Отговор: Всъщност, нищо хубаво във външния свят няма. Това е рисунка на моя егоизъм. Ако аз правилно се устремявам към целта, то започвам да виждам добрия корен във всичко, което ме заобикаля, защото започвам да виждам в това проявата на Светлината, Твореца. А това се проявява само в онова усилие, в което аз се устремявам през този свят към целта. Аз не смятам, че трябва да обръщам особено внимание на този свят, да го анализирам. Започвай през него да се устремяваш към целта и той с всичко това ще се приближи, ще измени своята форма.

Ти ще откриеш, че добро няма, ако ти не присъединиш към него своето правилно намерение. Доброто – просто ей така, не съществува. Има едно голямо, повредено желание, което се превръща в добро чрез намерението за отдаване, с намерение да работиш за благото на другите.

От 7- я урок от конгреса в Москва, 12.06.2011

[45497]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Не чувствам, че моето напредване зависи от мъжете. Как да ускоря проявяването на това усещане?

Отговор: Има много жени, които се чувстват самодостатъчни – участват в разпространението, гледат уроците, с цялата си душа и сърце са заедно с всички нас. Те не чувстват, че зависят от мъжете. Това не е важно. Те, все пак се включват в нашето общо желание, кли, намират се заедно с нас.

Дори ако жената напълно се отдаде на определена, конкретна работа – в преводите, в обработването на материалите или в нещо друго – това участие покрива всичко. Защото разпространението е практически най-важното прилагане на женското желание – то е подобно на раждането в нашия свят.

Така че, участието на жените в разпространението е най-доброто действие по поправянето. Може би е необходим по-голям виртуален контакт. И аз съм за това, да има добра виртуална връзка. Но дори ако жената е сама и по някакъв начин участва в разпространението, тя пак се намира в нашия общ стремеж да напредваме – точно усеща и напредва заедно с нас.

При мен има много такива примери. Работя с много жени в блога, при обработването на материалите, в преводите, при издаването на книги – и аз виждам тяхното напредване. Дори засега женската група все още да не е добре организирана, все пак те напредват прекрасно заедно с всички – в крайна сметка, с мъжката група.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45364]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес Москва, урок №1

Девизът на нашия конгрес е ” Бъдещето е в единството на света”. Аз съм трогнат, че след много години, в които изучавам науката кабала, най-накрая започва да се проявява това световно единение, или по-точно необходимостта от него. В продължение на милиарди години от развитието на нашия свят, а също така в развитието до неговото зараждане, всичко се отправяше имено към тази точка – точката на осъзнаване от необходимостта за обединяване. Едва сега тя започва да се пробужда, да се проявява, да показва своята необходимост. И ние с вас се намираме в самия център на това осъзнаване. Всичко започна с това, че единствената сила на Природата, силата на отдаване, или Твореца, което е едно и също, започна да действа, да еманира, да създава материята. Първо – духовна материя, тоест желанието: желание за напълване, желание за развитие, желание да усетиш себе си и всичко около себе си.

Това желание се развива под въздействието на първоначалната сила, силата на Природата. Стадиите на неговото развитие ние изучаваме като ”четирите стадия на разпространение на пряката светлината”.

Цялата цел на развитие на творението, или желанието, се състои в това, то да стане подобно на цялата природа, в целенасочена хармония, с други думи, в подобие с Твореца, в сливане с Твореца, защото сливането се постига чрез подобие на свойствата.

Необходимо е материята, т.е. желанието, противоположно на светлината, противоположно на свойството отдаване, в крайна сметка да премине всички етапи на своето развитие и да осъзнае, че най-висшето, най-доброто състояние – това е подобието на светлината, подобието на съвършената Природа, хармонията с нея, единството с нея.

Обаче, за да постигнеш такова състояние е необходимо да усетиш първо пълната му противоположност, т.е. да се усетиш свойството, напълно противоположно на светлината, да изпиташ егоизъм, жестокост, желание да мислиш само за себе си, да усещаш единствено само себе си, неспособността да усещаш другия, да мислиш за другия, ако това не е заради самия теб, ако това не ти носи лична изгода, ако това не означава да използваш другите. По такъв начин, в творението трябва да се проявят такива свойства, които да са напълно противоположни на светлината.

В нашия свят такова творение се явява човека, който изминава огромно количество исторически етапи на развитие, докато не достигне усещането,че главното е осъзнаването, че той е напълно противоположен на силите на Природата.

Това е сложен и продължителен процес. В продължение на стотици хиляди години ние вървим напред и малко помалко в нас е укрепвал егоизма. Външно ние виждаме как човек се е развивал в своите социални формации, докато достигне днешното си състояние. Като цяло това е егоизъм, това желание постоянно ни е тласкало напред чак до днес. И ето сега в последно време, ние започваме да се убеждаваме в това, че това е егоизъм, тази наша природа се явява в действителност наш враг, единствен враг. Защото откъсвайки ни един от друг, тя практически ни лишава от възможността нормално да съществуваме даже на нивото на този материален свят.

Ние ставаме все по-затворени, твърди, обособени, плашливи, заемаме отбранителна позиция и по такъв начин се лишаваме от нормален живот, загубваме смисъла за съществуване. И действително: за какво живеем? Само за да се отбраняваме, да се защитаваме. Само за да се впишем в някакви рамки и да просъществуваме в тях за някакво време в някакъв комфорт и безопасност? И това е всичко?

Ето такъв се чувства човек в нашия свят, който през това време става все по-жесток по своето естество. Ние сами го правим такъв, към това ни тласка нашия егоизъм. И всичко това, в случая се проявява в голяма криза. В някои държави тя се усеща повече, в други – по-малко, но тя назрява. Както и да я скриваме, ние нищо не можем да направим с нея. Тя се проявява в икономиката, в социалното устройство, в упадъка на семейството, във всички проблеми възникващи в обществото: криза във възпитанието, наркотици, терор и т.н.

Във всичките сфери на практическата дейност човек се сблъсква с многобройни кризи, в крайна сметка – това е криза на нашето противоборство с Природата. И естествено, само в тази си същност тя може да бъде поправена.

Няма друг начин, по който да я поправим. Ние виждаме, как се стараят ръководителите на държавите, как властите не могат нищо да направят, даже тираните с помощта на парите и армиите които имат. Светът неминуемо върви към катастрофа. Силата, властта все още се опитват да задържат света в предишните му рамки, но вече не е способна на това.

От урок №1 конгреса в Москва, 10.06.2011

[45326]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес “We”, Ню Джърси, урок 5

Ние дори не осъзнаваме до каква степен сме потопени в егоистичната природа. Нашите клетки, нашите тела, нашият свят, нашите мисли и желания и като цяло всичко, което съществува е просто егоизъм и нищо повече.

Всичко се стреми само да получава, да поема възможно най-много добро за своя лична полза. Това е природата, в която се раждаме и в която живеем, без да имаме никакво понятие, че може да съществува нещо друго освен това.

Въпреки това, ние трябва да преминем от един свят в друг или с други думи, да придобием допълнителен, нов свят, да израснем от точката в сърцето, да я развием в ново духовно „тяло”. Всъщност това е аналогично на нашето сегашно тяло, което само ни се струва плоско, но в действителност се обрисува от сили и вектори. Но вместо да виждаме този образ на компютърен екран, ние го виждаме на 3D екрана на нашето съзнание.

Ние възприемаме реалността на този екран на получаващото желание. Всичко, което можем да получим или възприемем, попада на този екран и спира там, създавайки картината, която виждаме.

Но силите на отдаване са напълно различни. Не можем да ги спрем с екрана на получаващото желание и затова не ги възприемаме. Само като създадем екран в отдаващото желание, ние ще разкрием втората половина от реалността. Всъщност ние няма да чувстваме половината, а почти 100% от всичко, което съществува. Каквото количество светлина този нов екран – намерението за отдаване – ще спре, такъв вид картина ние ще видим на него.

Много е трудно да започнеш да издигаш второ „тяло” от твоята точка в сърцето. За да направиш това, трябва да влезеш в група като в майчина утроба, и да започнеш да растеш в нея. Това изглежда много отблъскващо и нереално на човек. Целият свят е против и  не мисли за това, и не му придава никакво значение.

Затова за нас е много трудно да се фокусираме на групата. Каквото обкръжението счита за важно, това е важно и за нас. Ако светът смята работата в групата за неважна, то и ние я забравяме всяка секунда. Дори ако се опитаме да разпънем конец на връзка, да слушаме за нея и да я поддържаме в мислите си, все пак ще ни изглежда детинска, нереална и наивна и това е защото тя не е важна за големия свят. И наобратно, ако най-нереалното нещо стане важно за всички, тогава ние ще мислим за него, ще говорим за него и ще се стремим към него.

Ето защо ни е нужно „мнението на обществото”, уверението, взаимното влияние, което ни убеждава, че правим нещо истинско и че нашият свят наистина не си заслужава. Какво имаме тук освен временен живот, пълен със страдания? Ако не беше възможността да придобие вечен, съвършен живот през това време, тогава нямаше да има никаква полза от този свят за нас или за нашите деца.

От 5-тия урок на конгреса “We”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39711]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок 2

Ние в никакъв случай не трябва да възприемаме връзката между мъжа и жената като антагонистична. Напротив, трябва да се виждаме един друг като помощ. Ако говорим за обединението на света, тогава първо това е взаимна подкрепа между нейните две части – мъжка и женска.

Тези части идват от общия корен на творението: Творецът или светлината и желанието или съсъда, напълнен със светлина. В допълнение, този съсъд преминава през всякакъв род форми, докато се променя. И вътре в този съсъд ние и двамата – мъжката и женската част – трябва да работим заедно интегрално като в идеално семейство.

Общият събирателен образ на мъжа трябва да работи заедно с общия събирателен образ на жената. Те трябва да работят заедно съвместно, взаимно и ясно, разбирайки природата на всеки един. Мъжът разбира себе си и женската природа, а жената разбира себе си и мъжката природа, и заедно ние действаме усилено и разумно като възпитани, сериозни възрастни, които се стремят към обща цел.

Целта се постига чрез връзката между нас. Написано е: „Мъжът и жената, и Творецът между тях”. Тоест разкриването на Твореца се случва точно в правилната връзка между тях, на екрана, който се появява между светлината и желанието. Така ние трябва да се допълваме един друг взаимно и непрекъснато. Няма нито една част, нито един малък детайл, нито един феномен в природата, в нашите връзки, в нашия свят и в духовните светове, в които няма взаимно допълване, обединение и сливане на мъжката и женската част.

В нашия свят това изобщо не е видно. Ние дори не си представяме това взаимно допълване, обединение и сливане. Но в духовния свят това е необходимо условие. И в зависимост от това, на какви нива сме, тези нива се определят точно от взаимното допълване и обединение, докато се обединим заедно.

Затова, правилното разбиране на нашата взаимна работа е най-важното условие за успех. Бих казал, че няма такъв проблем, който да може да бъде разрешен отделно от мъже или жени. Проблемите винаги се разрешават единия чрез другия, тоест женските проблеми се разрешават чрез мъжете, а мъжките – чрез жените. Тази липса на разбиране, вярването, че е възможно да живеем отделно: „Какво ме е грижа за тях!” (обикновено, мъжете се отнасят така към жените) и „Ние ще разрешим всичко сами и ще направим всичко сами!”. Отношението, което мъжете имат, е напълно неправилно. И естествено, от страна на жените също е неправилно да мислят, че „Мъжете ще направят нещо, ще разрешат всичко и всичко ще бъде наред, и ние ще получим нещо като бъдем до тях”.

Изначално, още от първата крача трябва да има ясен вътрешен контакт. Не трябва да бъде външен, физически, визуален или дори вербален, а точно вътрешен контакт, който се появява чрез висшата сила, чрез следващото ниво, а не директно между нас. Тогава това висше ниво ще се изрази вътре в обединението. Като минус и плюс, а между тях има нещо като резистор или устройство, което започва да работи точно по такъв начин, чрез полюсите, свързани към него.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45377]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→