Световен конгрес в Москва, урок №2

Надявам се, че този конгрес ще бъде повратна точка. Ние започваме да се отнасяме един към друг по-сърдечно. Започваме най-после да се сближаваме. Преставаме да обръщаме внимание на това, че сме от различни републики; че сме противоположни, различни.

Трябва да се издигнем над всички граници, които ни разделят! Длъжни сме да бъдем едно единно пространство! Много вярвам, че това ще стане! Трябва да разрушим всичи бариери! Иначе нямаме преход към следващото стъпало!

Какъв махсом може да има, ако правим разлика между теб и мен, между това или онова, между черно и бяло, жълто, червено и какво ли още не. И какво? Това, на мига поставя стена пред теб!

И така е във всяка група! И във всяка група трябва да се издигнем над своя егоизъм! Така си играят с нас отгоре! Творецът специално ни подбутва от лявата страна този егоизъм, а ние не можем да се изкатерим върху него!

Постоянно виждаме недостатъци в другите. Аз гледам: този ми е противен, защото си бърка в носа, а онзи е слаб; друг – груб и т.н. Откъде?!

Има хиляди различни причини, за да не искам да се съединя с другите. В това няма проблем! Готов съм да отблъсна всички, ще намеря причина за всеки и ще бъда прав.

Как да се издигна над всичко това?! Но ако не го направим, нищо няма да се получи!

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок 3

Въпрос: Как може да обясните това явление, че на належащите въпроси, които възникват днес, давате отговор утре?

Отговор: Много добър въпрос! Често чувам за това от моите ученици. Те казват, че вероятно аз знам, че умишлено задавам въпрос на някого и му давам отговор на следващия ден или някой пита днес и аз „улавям” неговия въпрос, и други подобни.

Нищо подобно! Много е просто: Въпрос възниква в теб, желание за напълване с някаква информация, някакво усещане. Ти се включваш в групата, в урока и получаваш отговор или напълване. По същия начин, може да вземете някой мой урок от преди месец и ще видите, че отговарям на вашия въпрос. Това е само защото въпросът е възникнал в теб – само поради това.

Светлината се нарича отговор; тя е навсякъде около нас в неограничено количество. Дори сега ние сме в света на Безкрайността, но ние усещаме само най-малката, най-тъмната част. Има много скривания около нас, 125 скриващи завеси. По този начин, ние чувстваме само нашия свят.

След като човек има желание за по-възвишено състояние, насочено не навътре в себе си, а навън, той веднага започва да разкрива нови въпроси и да получава отговори. Всичко зависи от желанието; няма нищо друго.

Светлината около нас е в пълен покой и ти я постигаш. Това, което липсва, е желание. Така че, ако се свържа с групата, ако се опитам да се свържа с другарите, аз възприемам техните желания. След това придобивам по-голям съсъд, по-голяма възможност за напълване.

„Обичай ближния като себе си” е основната постулата в кабала. Това е ключов инструмент за получаване на светлината. Какво означава „обичай ближния като себе си”? Това означава, че ти трябва да присъединиш неговото желание към своето. След това, ще имаш поне два пъти повече. В действителност, дори не е два пъти, а е умножено по съпротивлението на твоя егоизъм. Ти ще имаш огромно желание.

Докато свързваш твоя другар със себе си така както себе си, ти трябва да преработиш целия си егоизъм от получаване, от отблъскване в отдаване. Ти оформяш огромен съсъд. Светлината ще го напълни веднага и ти ще достигнеш духовно постижение.

Така че ако аз задавам въпрос днес, мога да получа отговор днес и утре, няма значение кога. Обикновено това се случва по време на урок, когато си включен в общото желание и общата светлина, която се проявява около нас, в така наречената заобикаляща светлина.

От 3-ти урок от конгреса в Москва, 11.06.2011

[45383]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №5

През вековете кабалистите са изследвали проблемите на човечеството и са изяснявали по какво се различаваме от глобалната, затворена, огромна хармонична картина: „По какво точно се различава човешката природа? По какви именно свойства? Как може да се променят тези свойства? Под влияние на какво?”

Кабала обяснява, как да отработваме върху себе си тези поетапни изменения, като си помагаме един на друг, съгласно определен принцип, определен алгоритъм, за да постигаме все по-голямо и по-голямо подобие с Природата, все по-дълбоко и по-дълбоко да разкриваме в себе си свойства, с които й противоречим – и да ги поправяме в определен ред.

При това, в самия себе си човек не трябва нищо да поправя – трябва да поправяме връзката между нас – и тогава ще стигнем до хармония.

Тук се проявява много интересно нещо: по принцип, трябва да приема себе си такъв, какъвто съм. Много хора се занимават със самоизяждане: „Ето, аз съм такъв или такъв, лош, ленив, алчен, завистлив”, и т.н.

Своята специфика трябва да оставим на спокойствие – тя не ни пречи. Всичко това ще намери правилното си приложение само, ако се устремя към добрата връзка с другите – във взаимоотношенията, взаимното разбиране, взаимната зависимост.

Ако започна да изследвам, да усещам и правилно да реализирам нашите отношения, то изведнъж ще открия (и това е просто удивително), че всички свойства се намират в мен: най-противните, най-страшните, такива, за които на мен самия ми е срамно да си призная. И изведнъж виждам, че те са ми необходими, за да получавам от другите и да им отдавам – и по този начин, да бъда интегрална част от целия този огромен, затворен организъм.

Оказва се, че всички наши желания: кражба, лъжа, завист, ненавист, отблъскване, използване на другите и т.н., тези вътрешни подбуди, с които сме се родили, всички до една са ни необходими. Затова, в никакъв случай не трябва да се занимаваме с такова самопоправяне! Това е голяма грешка, която често забелязвам в нашата световна група.

Трябва да работим единствено над  взаимната връзка. Да не се посочват на човека неговите недостатъци – той няма недостатъци! Недостатъкът се крие само във връзката между нас и никъде другаде!

Това е и „поръчителството” – свойството, на което науката кабала отделя такова голямо внимание. Когато се подготвяме за занятията, започваме да нагласяваме връзката между нас – това намерение трябва да изпреварва всички начинания: взаимния контакт, взаимното задължение да бъдем един с друг във вътрешна връзка, необходимостта да намерим тази вътрешна връзка помежду си.

И едновременно с това, изучаваме кабалистичните текстове. Наистина не знаем, какво става с нас при изучаването на тези текстове, и не знаем точно за какво говорят те. Просто четем за нашите бъдещи правилни състояния, описани от кабалистите. Така, малкото дете инстинктивно взема играчката в ръка, защото природата го подтиква да играе и да расте. Така и ние в групата играем помежду си, сякаш изграждаме правилния модел.

И така, четейки едновременно за това, като че ли привличаме към себе си следващото състояние – подобно на малкото дете, което се вози на някаква машинка, с кубчета, с мозайка. Специално му дават всякакви задачи във вид на игри, а то усилено се опитва да ги реши, следвайки повелята на своята природа.

По този начин, и ние трябва да подтикваме себе си, така трябва да се въодушевяваме един друг, да си даваме пример един на друг, да говорим колко е важно това, за да се зарежда всеки човек от другите с тяхното въодушевление, с тяхната цел, с техните намерения за сближаване, за обединение, за вътрешна съгласувана хармония.

От 5-ия урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

[45605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №1

Въпрос: Как да разбера, че наистина обичам другаря си, а не се самозалъгвам?

Отговор: На това трябва да се учиш и да се стараеш да го правиш. Но опитът не идва веднага. Защото, когато започна да изучавам науката кабала ми казват, че трябва да се съединявам с другите, да изляза от себе си и да се опитам да усетя ближния – че само вътре в това съединение може да се разкрие духовното. Аз слушам тези думи, но за мен, засега те са просто звук – не съм способен да ги възприема.

Така минават месеци, но времето не минава напразно: всеки път, по малко, нещо се просмуква навътре. Постепенно, започвам да разбирам, че изход няма и независимо от безразличието, отблъскването и отвращението от това, че трябва да се съединявам с някого, аз все пак се опитвам някак да го направя.

И трябва да полагаме особени усилия за засилване на съединението между нас по време на уроците. Защото в книгите, които изучаваме е написано за нашите поправени състояния, за правилната връзка между нас. Там се разказва за множество действия и свойства, които изобщо не разбираме: за сфирот, парцуфим, светове, ударни съединения (зивугей де-акаа) – за това, как светлината влиза в съсъдите/желанията и излиза от тях. Но в действителност всички тези действия стават в нас като проекция отвън.

Именно за това е написано в книгите. Това е особена духовна психология, която описва взаимодейстивето между мен и външния свят. Защото аз, все още възприемам в своите егоистични свойства света, който се намира вътре в нас. Не мога да извадя навън очите и ушите си, а улавям онова, което преминава по нервните ми окончания и чрез тях попада в мозъка.

Там, тази информация се преработва и в мен се проявява обща картина, която се изгражда на базата на моите 5 сетивни органа. Тоест това е картина, която усещам вътре! Само ми се струва, че всичко се намира отвън.

Но когато се старая да изляза извън себе си – към желанието на ближния, тогава придобивам други 5 сетивни органа – външни по отношение на мен. Те се наричат: кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут – пет сфирот. В тях започвам да възприемам външните явления – онова, което става отвън. По този начин науката кабала обяснява как усещам това, което се случва извън мен.

Затова, когато заедно четем книга, написана от кабалист, опитвайки се да открием в нея как ще възприемаме света, излизайки от себе си, от своето его, един срещу друг – дори да не разбираме какво пише в нея, ние се стремим към това усещане – тогава израстваме в духовното, развиваме се, за да станем Човеци.

Защото в нашето желание, искайки да станем големи, ние играем различни игри, изпълняваме всевъзможни действия и така растем. И в нашата духовна работа това трябва да става точно така: естествено и просто.

Но в нашия свят, където се развивам само под въздействието на една сила – на своето его, мен ме пробуждат за израстването – както за това, да стана богат, успешен, известен. А към духовно извисяване, т.е. към развитието, ставащо между две желания – никой не ме подтиква.

Затова трябва да вляза в съответното обкръжение и да го подтикна към това, то да ми даде духовно желание, за да „разпали огън в мен” и аз да се устремя към духовния свят, както в нашия свят се стремя да придобия онова, което толкова силно искам да получа.

С други думи, за да стана Човек, трябва сам да формирам в себе си желание към такова развитите. Това е много трудно и зависи от моето отношение към обкръжението.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45226]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес:”WE!”, Ню Джърси, урок N:4

Въпрос: Може ли жената да даде своя принос за достигане на духовната цел чрез музиката?

Отговор: Музиката – това е език, това е изразяване на усещането на човек чрез звуците, чрез техните оттенъци. Само, че този език е по-конкретен и по-абстрактен. Ние използваме всички тези неща.

Сега ние не знаем какви са били песните по време на епохата на „Зоар”, във всяка епоха са съществували собствени средства за изразяване на вътрешните усещания.

Затова, ако ние можем да съчиним музика, която да ни помогне да предадем чувствата си, – било то джаз, или рок, или някаква друга, – аз ще се радвам да чуя всичко. Защото така моите другари, моите ученици изразяват стремежа си към духовното. Книгата „Зоар” ни предава духовни усещания, описвайки различни звуци, цветове, букви и техните съчетания.

А що се отнася до жените и изразяването на духовния им стремеж чрез музиката, – няма никаква разлика между мъжете и жените.

Въпрос: Моят въпрос се отнася повече за културната ни програма. Могат ли жените да пеят на сцената, да свирят на музикални инструменти?

Отговор: В природата е заложено така, че жената, гледайки на мъжа, вижда вътрешната му същност. Мъжът може да скача, да пее, да свири на музикални инструменти, и жената вижда у него не евентуален сексуален партньор, а израз на неговия вътрешен стремеж. И това не я откъсва от връзката с духовното, защото имено чрез мъжа, предавайки му своето желание, тя намира духовния свят.

А когато мъжът гледа към жената, това извиква у него съвършено други чувства, които никак не са свързани с духовния свят. Действително ние сме устроени така. Мъжете, преди всичко, виждат у жената сексуален обект. Това също произлиза от висок духовен корен, но чрез нашата призма това се проявява в животинска форма. И затова видът на жената откъсва мъжа от духовното. Много жалко, ако се случва това, ако ние самите си създаваме такива пречки.

Ето защо на сцената – има само мъже. Защото те са слаби. Но няма никаква дискриминация, всичко идва оттам, че в секундата, когато мъжът види жената, той губи намерението си към духовното. Той гледа лицето ѝ, фигурата ѝ, цвета на косата ѝ – него го интересува само външността. А жената вижда вътрешното.

Въпрос: А Интернет подходящ ли е за това?

Отговор: Не е важно какви средства се използват. Просто от опита в нашия живот виждаме, че това пречи. Такава е природата ни. Затова, колкото по-скромно се държи жената, толкова повече възможности това дава на мъжа да достигне духовното. В мъжа преобладава повече животинската природа. Той оценява жената по външната ѝ красота. Това трябва да се отчита и да му се помага.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40180]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N: 2

В тези дни, когато се събираме заедно, ние трябва да се постараем да се почувстваме ”прозрачни” за светлината и да се съединим. И не е важно, че сега не можем да направим това. Това е същото, както и при децата – трябва просто да играем на това, както е казано: ”Положил усилия – и намерил!”

Това се оказва много странно искане. Защото в обичайния живот, ние сме възрастните, сериозни хора, а не малките, наивни деца. Ние сме свикнали, че изпълнявайки някакви действия по определена програма, можем да достигнем до желания резултат.

А науката Кабала включва в себе си всички останали науки и ни обяснява цялото мироздание, включително и нашия свят – най-малкият от всички светове. И при това тя издига такова странно искане – сякаш това не е строг, научен закон, а някакво вълшебно чудо?

Но всъщност, този закон е изложен само в такава форма, колкото да преминем ние от една природа към друга. Ако ти изпълниш определени условия, работейки в това състояние, в което се намираш сега и положиш необходимите вътрешни усилия – тогава ще разкриеш следващата степен.

Твоят вътрешен потенциал достига то такова ниво, че ти се издигаш на по-високо стъпало. И всичко това се подчинява на ясен закон.

Макар и това да се нарича ”находка”, защото ти сега намираш това, което не си могъл по-рано да видиш, да почувстваш, да си представиш в себе си, в своя егоизъм! Но всички тези стъпала, по които ние се връщаме обратно към върха, издигайки се по светлинния конус, точно съизмерват ”твоите усилията и находката”, и новите ”усилия и находката” вече на следващото ниво. Така ние се издигаме.

Затова е необходимо днес да сключим между нас ”джентълменско споразумение”, всички ние да полагаме вътрешни усилия и да се съгласим, че сме се събрали днес тук, за да се постараем да се съединим.

И няма съмнение, че всеки един миг ние ще усещаме огромни спънки, отдръпване и ще забравяме за тези условия – но това не е важно! Това е знак, че ние все още не сме положили достатъчно количество усилия и трябва отново и отново да се обръщаме към тях: сякаш старт и стоп, старт и стоп – „вход” и ”изход”.

И колкото повече такива ”входове и изходи” има, колкото по-голяма бъде честотата им, толкова по-бързо ние ще успеем да напреднем. От това зависи и качеството на нашата работа. Ние виждаме даже в обикновените технически устройства, че колкото по-голяма е честотата, на която те работят – толкова по-качествен е приборът.

А духовния свят, е писал още Рамбам, велик кабалист от 11в., се намира на скорост по-висока от скоростта на светлината – и то във време, когато обикновените хора въобще не са знаели какво е това светлина, и че у нея има някаква скорост (още дълго време чак до Айнщайн и теорията за относителността).

И това действително е така, ние трябва да достигнем висока честота.

Затова, първо е необходимо да се включим в тази игра и да се постараем по всяко време да останем ”прозрачни” от егоизма, за да се съединим в своите точки в сърцето. Постоянно да проверяваме, изпълняваме ли тези условия, и във всеки миг да се стараем да достигнем все по-голямо съединение.

И в мига, когато приключваме с тази работа – ние се издигаме. В това се и заключава духовната работа, която остава такава до самия край на поправянето (Гмар тикун). На всички стъпала, по които се изкачваме, има ”усилие”, идвайки на едно стъпало, и след това скок на ново ниво – „находка”, и отново ”усилие – и находка”.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40055]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес: ”WE!”, Ню Джърси, урок N:3 

В духовното, както и в материалното, аз не избирам своите изначални, базови свойства. Чувайки за някакво обкръжение, за някаква група, мен ме тегли натам – и това също не е мой избор. 

Изведнъж аз се оказвам сред другарите от световната група ”Бней Барух”. С какво се занимават те, аз и не знам, но чувствам, че тук се крият отговорите на моите въпроси, успокоение от разочарованията ми. Че нещо тук е способно да ме умиротвори. В живота си аз чувствам пустота, горчивина, а тук има някаква сладост. 

Аз не знам защо и откъде е това усещане. Ако попиташ новодошлите, те ще ти отговорят с думи, чути от нас, сами не разбирайки смисъла на казаното. Така човек започва духовния път: той идва, и сам не знае откъде и как. С какво се отличава това от материалния живот? 

В материалния живот аз се развивам без всякакъв избор. Родителите, обществото, просветната система – нищо от това аз не избирам. От друга страна, в духовното не мога и крачка да напредна от капката семе, от точката в сърцето, ако не направя избора – да се приобщя към духовното лоно. А лоното за мен – това е групата. Аз съм длъжен да се прилепя към ”стената на матката” в течение на ”трите дни на прикрепяне”, да се присъединя към групата така, както семето се прикрепя към стената на матката в материалния свят. 

А след това, във всеки миг от живота си аз съм длъжен още по-крепко да се споявам с групата, за да получа от нея храна, за да може всичко, което е в групата да протича през мен. И тогава аз ще раста в нея, както плода в майчината утроба. 

Как се случва това? Моят егоизъм постоянно расте и ме отблъсква от групата. А аз, в отговор съм длъжен, напротив, да се прикрепя към нея още по-силно. Прикрепяйки се към групата, чрез егоистичната си ”плът”, аз израствам в своите първи девет сфирот, докато не приключат деветте месеца от зачатието. И тогава се появявам в света. 

На този път аз преминавам през много процеси. Раста в положение ”главата нагоре” – с други думи, трябва да видя в групата всички желания и достижения. И да работя с другарите, издигайки ги над себе си. Затова аз и ги избирам в обкръжението си, намирайки се сред тях. Аз им се отдавам, подобно на това как зародишът е изцяло предан на майката в утробата ѝ. 

Благодарение на това тя не чувства в нея чужда част, тези няколко килограма плът не са чужди за организма ѝ. Плодът се отказва от себе си пред майката, а човек се отказва от себе си пред групата – и тогава получава всичко, което е в нея и така расте. 

А в края на деветия месец той се преобръща с главата надолу – забравя всичко, което е успял да научи, анулира ”АЗ-а”, който е бил у него на тази степен, и е готов да се издигне на по-високото стъпало.

От 3-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39683]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок 7

Въпрос: Имам въпрос за отделянето от този живот. Става така, че желанието за Твореца извежда човека от материалността.Като че ли се насилвам да обичам детето си, съпруга си, семейството си и да ходя на работа, защото трябва. Като че ли е игра. За една жена това е безкрайно мъчение, тоест вътрешно ти си в желание, но живееш в този свят така сякаш играеш игра.

Отговор: Наистина е така. Човек не може да се разкъса между две, три или пет желания, тъй като може да има само едно желание. Какво е решението тогава?

Чувал съм същия въпрос и от мъже, и от жени: „Как мога да продължа без да загубя желанието за този свят, моята работа, семейство и близки? Как мога да правя всичко това, ако по-голямото желание изяжда, потиска и анулира по-малкото?”.

Това се случва, ако ти не свързваш и не приемаш всички тези желания като идващи от един източник. Ти трябва да ги събереш, свържеш и да направиш такава каша от тях, че да премахнеш напълно всички разлики. Желанието за детето, съпруга, Твореца, групата, родителите и целта на творението трябва да бъдат обединени. Трябва да се „нанижат” всички като на шиш.

Ако това не е така, то твоята работа не е цяла и ти не си цял в своя стремеж. Това не може да е, тъй като на нас ни е дадено такова разнообразие от желания в нашия свят, за да ги съберем и видим като едно.

От 7-мия урок на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45501]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Науката кабала се разкрива не сама по себе си, а защото хората в своето развитие я разкриват. Тя разказва за това, че, според схемата на мирозданието, ние отново трябва да стигнем да нашата изходна точка.

Изначално е било създадено едното желание и това първо състояние се нарича „свят на Безкрайността“. В това състояние желанието и светлината, която го е създала, се намират в абсолютно подобие, в абсолютно сливане, в абсолютно взаимодопълване. Тук желанието се напълва със светлина, но това е само зачатъчно състояние на бъдещото творение – то още нищо не усеща.

И затова отначало то трябва да стане противоположно на Твореца, противоположно на светлината. За да се отдели напълно от Източника, творението преминава през пет особени етапа на своето развитие, които се наричат „светове“. Така става нисхождането на това желание, тоест неговото последователно отделяне от първоначалното състояние.

Първият свят се нарича Адам Кадмон. „Адам“ – това е праобраза на бъдещия човек. След това световете Ацилут – свят на създаването, Брия – свят на еманацията, Ецира – свят на творенето и Асия – свят на „действието“. Пет свята, пет последователни низхождания, огрубяване, скриване, излизане на светлината от желанието, което тя напълва. Всяко следващо състояние – е сякаш същия свят на Безкрайността, само светлината там се намира в по-скрит вид.

Ние с вас и днес се намираме в света на Безкрайността – няма нищо друго. Само, че това състояние е скрито от нас зад много вътрешни закриващи екрани. Трябва само да ги разкрием, да ги смъкнем от себе си като кори, – и тогава постепенно ние започваме да усещаме себе си в истинския си вид.

Това прилича на човека, който лежи в безсъзнание. Такова е нашето състояние под номер две – тук, в този свят. Тук ние се намираме в абсолютно скритие, сякаш напълно сме загубили съзнание и пребиваваме, както ни се струва, в някакви вътрешни флуктуации.

Ако ние произведем над себе си определени усилия, да дойдем в съзнание, то постепенно ще се издигнем към нашето изходно състояние. Само че вече то ще се нарече „трето”.

Това е същият свят на Безкрайността, към който ние се издигаме абсолютно по същите стъпала на световете, които сме преминали по степента на нашето низхождане, когато сме губели усещането за съвършенство, пълното намиране в светлината. Постепенно, издигайки се по същите стъпала, ние ще усещаме постижението – изхода от безсъзнателното състояние в съзнателно.

Първият изход от безсъзнателното състояние в съзнателно се нарича „граница“, или „махсом“. Главното за нас с вас е да преминем този „махсом“, да излезем от абсолютното откъсване за усещането на общата природа.

Сега ние усещаме природата само във вида на нашия свят, възприемаме я не чрез духовните желания. Ние с вас усещаме света в напълно прекъснато състояние, не-използвайки тези инструменти, които имаме от пълния обем на мирозданието.

Ние усещаме себе си чрез нашите пет органа на чувствата: обоняние, осезание, зрение, слух, вкус, тактилно усещане. По такъв начин, нашето самоусещане се пропуска през животинското ни тяло. А след това вътре, в нашия мозък, възниква определена картина. В задната част на мозъка ни има своего рода „екран“, на който се проектира всичко, което ние възприемаме. И всичко това се събира в една картина на света.

Това съвършено не е това, което се възприема при излизане от безсъзнателното състояние. В момента, в който преминем махсом, ние започваме да усещаме съвършено други състояния, започваме да усещаме светлината вътре. Нашето желание получава в себе си напълване с наслаждение, знание за истинския свят – и тогава в нас се рисува именно такава картина.

И така, замисълът на Твореца, изначалният замисъл на светлината се състои в това, да създаде желание (светлината е първична, желанието – вторично) и да стане това желание, т.е. творение, равно на светлината по статус, по мощ, по усещания. Естествено, това състояние лежи над нашия свят, тоест над времето, пространството, преместването, над разделянето на живот, раждане, смърт – над всичко това. Разкривайки в себе се това ново усещане, ние ще усетим себе си съществуващи вечно, както цялата природа. Ние ще престанем да се отъждествяваме с „животинското“, което съществува тук, в този свят. То сякаш изчезва от възприятията ни, като най-малкото наше усещане.

Така, че човекът, идвайки в съзнание, може някак да си представи себе си, да си спомни, какво е станало с него. Това усещане е останало някъде, но то е такова малко, такова нищожно, такова ниско по капацитет, по мощност, че потиска осъзнаването на това, че се намираме в огромен нов свят – безкраен, вечен и съвършен.

Ето този махсом ние с вас трябва да преминем.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45353]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Ако всички желания се променят, придобиват различни оттенъци, трябва ли да се стремя към нещо определено или трябва да усилвам желанието в онази форма, която ми е най-близка в дадения момент?

Отговор: Не. Женското желание трябва да е оформено в групово, общо, сумарно, интегрално женско желание, точно насочено към целта. Всяка жена трябва да анализира в себе си своите желания и максимално точно да ги насочва към целта – доколкото е възможно това на всяко стъпало, във всяко състояние, в което се намира.

Но след като тези желания, по принцип са формирани, те трябва да се усещат от мъжете. И те несъмнено ще ги усещат – мъжете са така устроени, че постепенно започват да чувстват женското желание. Това е като в семейството: жената може да не каже на мъжа нито дума, но той чувства как тя, мълчейки го притиска, сякаш посочва, желае, чака нещо от него.

Той усеща това и няма да се успокои, докато не напълни нейното желание – по какъвто и да е начин, той е длъжен все пак да го разреши. Това трябва да усещат мъжете от жените, а жените през цялото време трябва да искристализират в себе си все по-ясно желание.

От 2-ия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45532]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→