Въпрос: Какво е това отдаване?

Отговор: Отдаване се нарича такова състояние, когато аз приемам твоето желание като свое и започвам да го напълвам.

С други думи, моето желание съществува само заради това, да създава напълване за твоето желание. Това означава, че по отношение на теб аз извършвам действието отдаване, че аз те обичам.

В науката кабала ние изучаваме, че в цялата реалност има само две съставящи: желание и напълване. Така е устроена неживата, растителната и животинската природа. Нашите клетки, молекули, атоми, мисли, желания, силови полета действат от желанието (потребност за напълване) – към напълването.

Това се проявява на различни нива: биологично, физическо, в мислите и желанията. А освен потребността и нейното напълване, в природата няма нищо. Затова, ако аз превръщам себе си в средство за твоето напълване, – това означава, че аз ти отдавам.

С това ние се съединяваме: аз се присъединявам към теб, – и ти можеш да направиш същото относно мен. Така ние строим помежду си място, в което можем да разкрием висшата светлина, висшето напълване: ти – от мен, а аз – от теб. Това се нарича усещане на духовния живот.

От 1-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: „Кои сме ние? Откъде сме дошли и накъде отиваме?“ – това са класически въпроси, които са си задавали всички поколения хора, започвайки от първия човек, появил се на Земята. Но отговорите на тези въпроси са: един за всички или всеки може да намери своят отговор, за да постигне хармонията с цялото човечество?

Отговор: Всеки човек трябва да намери отговор, но той го намира в този случай, ако се съединява с другите и усеща цялата мрежа на връзката между нас. Тази обща мрежа на връзка между нас се нарича Адам Ришон (Първият Човек), защото от тази мрежа ние сме „паднали” при разрива между нас.

И затова всеки трябва да намери това място, където се намира в тази обща картина. А докато той не заеме своето място в тази обща мозайка, трябва отново и отново да се въплъщава в този свят, за да достигне своя корен.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44770]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Какво казва кабала за първородния грях и какво е означавало това грехопадение?

Отговор: Кабала твърди, че целият този разказ за Адам и Ева и тяхното грехопадение – това е алегория, говореща за случващото се във висшите сфирот още преди да е била създадена тази реалност: нашата Вселена и ние вътре в нея.

Във всичко това няма никакъв „грях“. Нарича се така, защото ние падаме от своето духовно стъпало, на което сме били сътворени в самото начало – до своето настоящо стъпало, до този свят, през всичките 125 стъпала.

Това се и нарича „грях“ – но не ние сме го направили! Станал е в нашия корен.

И когато ние след това сме се развивали в плоскостта на този свят, много хиляди години – това правим не ние самите. През цялото това време ние сме се развивали неосъзнато, сами не знаейки, как и къде. Егоизмът ни е бутал напред.

Но сега, за първи път в историята, ние стигаме до свобода на избора: или ще се развиваме по-нататък осъзнато и ще поправяме себе си, защото ние виждаме и чувстваме в това полза и смисъл. Или ще дойдат такива проблеми, които ще ни заставят да направим това принудително за сметка на големи страдания.

С други думи, от тази точка и по-нататък, пред нас лежат два пътя: или пътя на страданията, или пътя на постигането на цялата реалност. И разбира се, между тези две направления съществува огромна разлика.

Но във всеки случай, до края на 6000 години, започвайки от първия човек, Адам, тоест още приблизително след 230 години, ние трябва да достигнем пълното поправяне на света. Тоест, всички ние трябва да завършим поправянето, всеки трябва да придобие душа, а след това всички тези души се съединяват в една обща душа и се издигат на следващата степен.

Ако ние тръгнем по осъзнатия път, постигайки мирозданието и самостоятелно работейки – ние ще можем да завършим това поправяне за няколко години, тук и сега! А ако ли не – то ние все пак ще тръгнем, но по лошия път, който няма да продължи повече от 230 години.

Защото това се определя от духовния строеж в шестте висши сфирот: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод. И затова в продължение на 6 хилядите години ние сме задължени да достигнем поправянето.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44665]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

В подема над егоизма, наред с другото, се крие удивително откритие: ние започваме да откриваме, че целият свят се намира в нас, а не извън нас. И това е логично, защото всъщност аз не зная какво има там отвън.

Човек възприема само това, което влиза в неговите органи на чувствата и чрез нервната система попада в мозъка, който обработва общата „картинка“. Така ние и усещаме света. Достатъчно е да прережеш нерв, за да изпадне някаква част от реалността от нашите усещания.

И така, издигайки се над себе си, човек вижда, че неговото възприятие съвсем не се намира отвън, а изцяло зависи от неговите органи на чувствата, от желанията, от мислите, от чувствата и разума. И затова, знаейки как да променяме тези параметри, можем да разширяваме своето възприятие, да се издигаме над ограниченията на петте сетивни органа.

Оттук е и името „наука кабала“ – което буквално означава „получаване“. С нейна помощ човек постепенно излиза от материалните органи на чувствата на своето животинско тяло и разширява усещанията си до безкрайността. Наред с живота в нашия свят, той напредва до такова ниво, когато вече не асоциира себе си с материалното тяло, тъй като над него вижда реалността като много по-голяма.

Сега той не обуславя своя живот на възприятието с петте си сетивни органа. И даже когато тялото умира, човекът остава в реалността, която е придобил над него. Той не усеща изчезване – защото новото измерение е проникнало в неговото възприятие още преди смъртта на тялото.

По такъв начин човек живее на две нива: на материалното стъпало, както всички ние, и на „извънтелесното“ стъпало, издигащо се над егоизма.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44614]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок № 2

Ние се намираме в полето на светлината (свойство отдаване и любов, наричащо се Творец), запълваща пространството, където ние съществуваме, – само че ние не усещаме тази светлина.

Тя е подобна, в своето въздействие върху мен, на физическото, гравитационното, електрическото или на електростатичното поле: ако аз имам духовен потенциал (заряд), то аз започвам да се движа вътре в това поле търсейки равновесие с него.

Така се държи електрона в електромагнитното поле или човек на определено място – той се стреми към уравновесено състояние, намирайки се в полето на своето усещане. Та нали усещанията – това са също сили! Ние ги изучаваме в науката кабала, както изучават въздействието на физическите сили. Но в нашия свят ние не осъзнаваме тяхното съществуване.

Хората в които се проявява точката в сърцето, положителната сила, започват да се движат натам, където могат да получат напълване на тази точка. Те ”идват” в нашите групи или ”изведнъж” ни намират чрез Интернет. На тях това им се струва като нещо неочаквано… Така започват да изучават науката кабала.

От урок 2 на Световния конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44896]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Днес провеждаме конгрес, посветен на празника Шавуот. Но когато си представя какво ще бъде там, не искам да бъда там. Значи трябва да се издигна над разума?

Отговор: Там ще има танци, а ти не обичаш да танцуваш. Там ще има страхотно угощение, но то не ти харесва. Там ще има много деца и не може да се каже, че си във възторг от това. Излиза, че наистина няма защо да ходиш там.

Но можеш да си представиш ситуацията по друг начин: за какво ми са храната, движенията на тялото, песните, детските крясъци и многото хора? Всичко това е външна форма на желанието, което пробужда Твореца. Той внася в общността на хората, пристигнали там, желание да се приближат до Него.

От цялата Малхут от света на Безкрайността, Той е събрал група отделни желания, за да ги обедини в бъдеще – и затова сега им дава портебност. И самите те не знаят защо се е получило така, всеки е с причините си, всеки е с представите си защо е тук. Той е дошъл да се присъедини към желанието на Твореца, което се крие в тях.

Може тихо да си седи в ъгъла и през цялото време да поддържа намерението си за връзка с тяхното желание. Аз търся не техните вътрешни позиви, а именно онова желание, което пробужда Творецът в тях. Точно то ми трябва, тази потребност се явява моята душа.

Защото имам само точка в сърцето и трябва да присъединя към себе си желанията, които ще дадат обем на духовния ми съсъд. И тогава ще мога да вървя напред.

Но ако не установя връзка с тях, то откъде ще взема желание, къде да намеря душата си? В какво ще получа разкриването на Твореца? Защото самият аз нямам и няма да имам нищо освен изначалната точка. Така че, защо да не замина на конгреса? Защо да пропусна възможността?

Въпрос: Не мога ли да гледам излъчването в къщи, по телевизията и така да се приобщя към желанието на хората? Задължително ли е физическото присъствие?

Отговор: Зависи, в кой случай се прониквам по-добре от тяхното желание, от неговия изблик, колко усилия ще положа за това. Възможно е в къщи да получа от тях 50 кг. желания, а на място, дори седейки в ъгъла, да изпитвам такова отвращение, че  да събера едва 2 кг.

Но ако се подготвя предварително, ако започна да танцувам заедно с тях, въпреки че дълбоко ненавиждам такива неща, ако вътре поддържам намерението си: защо правя това – то ще ми донесе голяма полза.

Всички ние работим над желанието, въпреки че не разказваме за това на всеки ъгъл. Цялата духовна работа се върши над желанието – така, че разумът да управлява сърцето.

От урока по статия на Рабаш, 06.06.2011

[44912]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Запознати ли сте с трудовете на кабалиста Ицках Слепия (Ицках Саги – Наор, 1160-1235, Прованс, Франция)?

Отговор: Ние изучаваме три главни източника в науката кабала: книгата Зоар, произведенията на Ари като основно неговата книга “Дървото на Живота” и трудовете на Баал а-Сулам, великият кабалист на 20-ти век. Баал а-Сулам ни е предал цялата наука кабала в такъв вид, в който може да се разпространява и издава за всички.

Между всички велики кабалисти, от древния Вавилон и до днешни дни, във всяко поколение, е имало още много други кабалисти. Но част от тях се е скривала, а друга част е писала съвсем малко, така до нашето време, буквално още трийсет години назад, за всяко разкриване в науката кабала е трябвало да се получи разрешение свише.

И поради това кабалистите са писали съвсем немного, при което са излагали своите постижения в скрита форма.

И само през 20-и век, когато вече е дошло време да се разкрие науката кабала на широката аудитория, за да се поправи общото его, Баал а-Сулам е написал това, което е разрешено да се разпространява. Именно тази част от науката ние разпространяваме.

От лекции в Рим, 20.05.2011

[44767]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабала, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

С вас живеем в първото поколение от хора, които се пробуждат, за да разберат смисъла на живота, да разберат за какво живеят. В предишните поколение сме живели подобно на животни. Имали сме само егоизъм – желание за наслаждение, което постоянно ни е тласкало напред – и чрез него сме се старали да се напълним с вечно благо – от едно удоволстие към друго.

Но никога не сме били напълнени – защото наслаждението е противоположно на нашето получаващо желание. По същия начин са противоположни двата полюса в електрическата верига.

Щом светлината се докосне до съсъда, желаейки да влезе в него, между тях веднага става унищожаване, „късо съединение” и те се анулират. Всеки път, когато искаме да се насладим от нещо, достатъчно е само да се докоснем до наслаждението и то изчезва. Ние чувстваме вкуса, но той изчезва. Виждаме нещо красиво, но очарованието се разсейва. Хубавото не остава при нас и не можем да си добавяме позитивни усещания ден след ден, натрупвайки ги е своята „касичка.”

Накрая виждаме, че нашето поколение стига до отчаяние. То няма с какво да се напълни, не чувства вкуса, наслаждението, стига до наркотици, приема успокоителни средства и антидепресанти… Защо?

Егоистичното ни желание, което е растяло в продължение на цялата история, е престанало да се развива. Хиляди години, то е набирало сила и винаги ни се е струвало, че в новите желания ще разкрием повече наслаждения. А в чувството за наслаждение – има и чувство за живот. Но днес, нашето получаващо желание е преситено и от безизходица изпадаме в отчаяние, без да намeрим възможност да мръднем някъде.

Това е особено време, особено състояние и затова Баал а-Сулам пише, че е радостен от факта, че е роден в таква епоха, когато науката кабала може и трябва да се обнародва. Защо това е станало възможно? „Кабала” означава получаване. Тя ни учи как да получим мъдрост, как да се напълним с безкрайно наслаждение, без да чувстваме как то изчезва, и не умира с изчезването на всички наслаждения. Така, науката кабала може да ни доведе до безкрайно наслаждение, което и означава вечен живот.

Нещо повече, кабала ни извежда на такова стъпало, където ставаме господари на живота си. Защото наред с преситеното получаващо желание, в човека се разкрива и „точката в сърцето” (•) – още едно свойство, желание за отдаване.

Плюс и минус, желанието за отдаване и желанието за наслаждения, се намират в човека – и той придобива възможност за избор. Сега, в него има две сили и развивайки ги една срещо друга, той започва да ги управлява – с други думи, да управлява себе си. Сам решава на коя страна да се обърне и от какво количество желания да се възползва.

Така се развива по три линии: създава средната линия от дясната и лявата. Тази средна линия, по същество се нарича „човек” (Адам) – защото той сам е свършил работата, сам е формирал вътрешната си същност и затова тя му принадлежи.

А преди това, през всички кръгообороти, ние сме се развивали като животни, подтиквани от егоистичното желание и сме получавали все повече наслаждения по негова заповед.

Сега, все още не контролираме двете си желания – защото от второто, в нас има само една точка. И затова се събираме заедно и изучаваме науката кабала, която обяснява как да я развием, за да имаме две големи желания. Тогава няма да ни управляват свише само с едната сила на егоизма – вместо това ще държим в ръцете си двете сили и ще можем да се издигнем над този живот.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44844]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Особеността на науката кабала се състои в това, че тя ни разкрива как да властваме над двете сили на природата: получаващата и даващата. Цялата природа се състои от тях. Ние ги виждаме навсякъде: плюс и минус, отдаване и получаване… Тяхното съчетаване създава и същността на нашия живот.

На неживото ниво, те изграждат атоми и молекули, диполи, кристални решетки и т.н.

На растителното ниво, съчетаването на плюса и минуса пораждат живот, плюсът дава полезни неща, а минусът извлича отпадъците, благодарение на което тялото живее и се развива.

На животинско ниво, плюсът и минусът стават още по-големи и със своята взаимовръзка предизвикват не само поглъщането на полезното и отделянето на вредното, но също така движение, размножаване, частен живот на отделното животно. Това вече е особена сума от две въздействия.

Все пак, на човешко ниво, колкото и да е парадоксално, досега е действала само една от двете сили. Като следствие, влизайки в нас, наслаждението веднага угасва. Защото желанието ни е егоистично и не сме имали възможност да му противостоим, като прибавим втора сила срещу него, за да извлечем вредното от желанията и мислите – от сърцето и разума, които се отнасят към човешкото стъпало.

Сега, в нас се разкрива втората сила – точката в сърцето срещу егоизма. И това ни позволява да формираме себе си, да решаваме какви мисли и желания да внесем вътре, какви да изведем навън. В резултат, от хиляди мисли и желания можем да съберем новата структура, да изградим в себе си особена структура под названието „човек” (Адам) или „душа”. Тя се състои от десет сфирот и се нарича също „парцуф” – духовна структура.

Ето какво формираме у себе си, благодарение на това, че в нас накрая са започнали да се развиват двете сили. Стотици хиляди години, на човешкото ниво е действала само едната сила в нас, постоянно са ни привеждали в действие пробуждащите се вътре желания и мисли. Така и сме живели.

Но сега, заедно с няколко милиона хора от целия свят, сме получили наистина подарък свише – желание за отдаване, като допълнение към получаващото желание.

И сега формираме в себе си новото творение – сами трябва да изградим човека в себе си. Това е и цялата цел на съществуването на Твореца в нашия свят. А иначе, защо съществува Той тук? Какво още може да прави?

Днес напредваме заедно с цялото човечество: ние сме първите, а след нас идват следващите. Ден след ден, всички нови хора се пробуждат и се присъединяват към този процес – към изграждането на човека в себе си. В крайна сметка с вас се учим на това, как да станем човек в истинския смисъл на тази дума.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44840]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI“, Рим, урок №2

Въпрос: В големите градове на много европейски страни се създават малки физически групи. Но повечето хора остават във формата на виртуалното включване. Имат ли в нашата работа разлика между тези два варианта?

Отговор: Ако човек живее на място, където няма физическа група и по едни или други сериозни причини не може да се пренесе там, където има – това означава, че той трябва да се развива „виртуално”.

Но при това, той е задължен в степента на възможностите си да ходи на конгреси, а също така с всички сили да работи за разпространението. Трябва да участва в обучението – макар и в някаква част от ежедневния урок, да преглежда блога, да мине програмата на Учебния център. Ако има възможност, да бъде в група поне частично – това си струва.

Ето моите препоръки. Мисля, че така човек ще напредва правилно.

Трябва да кажем, че понякога, обединявайки се в група, хората веднага влизат в спорове. Егоизмът на всеки се раздува и сякаш за дреболии, другарите забравят за духовната цел и се впускат в дребни, земни сметки. Но друг начин няма – ние просто не разбираме, колко голямо е егоистичното желание в духовните си форми, в сравнение с нашето сегашно желание.

Ето защо, в групите възникват проблеми. Чувайки за тях, човек си мисли: „Защо да се пренасям там? По-добре да остана на разстояние”. Това не вярно. Желателно е да бъдеш в група и да преминаваш с нея през всички тези етапи – дори през най-лошите от тях. Такова е правилното развитие за всеки: да получава удари, да се сблъсква с проблеми и препятствия – и все пак да напредва.

Въпрос: Но какво да направим, ако егоизмът е неукротим, ако разединението изглежда непреодолимо?

Отговор: Дори да се сбиете, главното е да не се съгласявате с текущото състояние. Най-лошото е, когато хората се разотиват и поддържат дистанция, без да свалят ръкавиците. Това нищо няма да им даде. Ние напредваме или държейки се за ръце, или под удари – както е в семейството.

Това наистина е голям проблем, ако в групата са се събрали интелигенти хора, които не са готови да изяснят отношенията си докрай. Те трябва да разберат: дори с кръв от носа, с добро или лошо, за тях все пак е задължително да се обединят. Всякакви конфликти трябва да са съпроводени от анализ: „Какво става с нас? Защо?” Не е важно кой е виновен. С нас си играят свише, егоизмът си играе с нас, докато не осъзнаем неговото зло. Той преднамерено ни провокира към взаимна ненавист, за да разберем: трябва да го стрием на прах.

Така, егоизмът действа срещу самия теб. Това е особена сила, проявяваща се болест, за да унищожим причината. По същия начин, змията на емблемата на медицината представлява силата на злото, но именно чрез нея лекуваме всички недъзи.

И така, трябва да се разбере, че това е игра свише. Всички наши стълкновения и раздори ни водят към целта само, ако от време на време си напомняме за това.

Освен това, понякога трябва да правим обсъждане, понякога си струва всичко да се излее на хартия, под формата на ясен списък, за да се погледнат всички проблеми отстрани. Накрая може да се разиграе сценка на съд, разпределяйки помежду си ролите на съдия, адвокат, ответник, заседатели и т.н. – с хумор, но с ясното разбиране, защо правим това, заради каква цел, съгласно какви закони. Ролите могат да се сменят в хода на делото.

Така се възпитаваме в групата.

От 2-рия урок на конгреса „NOI”, Рим, 21.05.2011

[44773]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→