Лекция в Рим

Въпрос: Трябва да се издигнем над егоизма си, но колкото повече го подсилваме, толкова по-трудно е да се издигнем над него. Получава се нещо парадоксално, че процъфтяването на културата ни лишава от възможността да преодолеем егото си?

Отговор: Да, правелно. Но защо се развиваме в егоистична форма и, още повече, показателно? Това е за да усетим вътре в нашето его колко много то ни унищожава и все пак да го превъзмогнем.

В нас няма друг материал освен желание! Така, мъдростта на кабала се нарича „мъдростта на получаване” („кабала” на иврит означава „получаване”). Тази мъдрост обяснява как да реализираме нашето желание, а не да го унищожаваме. От нашата егоистична материя ние изграждаме формата на човека (Адам), „подобен” (Доме) на висшия, на Твореца.

Така от една страна, егоизмът трябва да порасне до момента, когато ние се разочароваме в нашата реална егоистична форма, която винаги иска да граби за себе си. Тогава аз ще започна да използвам своето его в неговата обратна форма и всеки път ще го обръщам в отдаване. До степента, в която мога да направя това, аз ще придобия сили за своята душа.

Днес ние сме достигнали някакъв „таван”, „насищане”, тоест максималния възможен егоизъм в получаване за себе си, докато не консумираме и последния плод на Земята. Това ще ни доведе до осъзнаване на злото ни. По добър или по лош път, ние ще разберем, че трябва да действаме по противоположен начин и да използваме нашето его за отдаване.

Лекция в Рим, 20.05.2011

[44667]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Егоистична ли е любовта на майката към нейните деца и любовта между мъжа и жената?

Отговор: Такава любов не се явява егоистична. Всички наши желания се делят на неживо, растително, животинско и човешко ниво (1,2,3,4).

Желанията, възникващи в човека на животинското ниво, са подобни на тези на животните – само че са по-развити. Към тях могат да бъдат отнесени желанията на майката по отношение на нейното дете или желанията, появяващи се в отношенията между съпрузите.

Но инстинктивното отношение на майката към нейните деца, не се явява егоистично. Природата принуждава човека/майката да постъпва така, че да напълни желанието на ближния/детето.

Докато егото, е желание да се наслаждавам за сметка на ближния, т.е. на мен да ми бъде добре за чужда сметка. Дори ще ми достави удоволствие, ако той се чувства зле. Такъв род наслаждения, могат да бъдат разделени на много нива.

Например, мога да получа удоволствие от това, че превръщам ближния в свой роб. Има също наслаждение, от възможността да му навредя, да го унизя и причиня страдания. Получаването на удоволствия от експлоатацията на ближния, а не от естественото желание за наслаждение, се смята за егоистично.

Ако искам да получа удоволствие от вкусната храна, от общуването с децата си или от нещо друго в живота, и с това не причинявам вреда – това не се смята за егоизъм. Егоистичните действия са насочени към използването на ближния за лична изгода.

Ние проявяваме своето истинско/духовно его на нивото „човек”, когато влезем в групата. Именно тогава, започваме да чувстваме особена неприязън един към друг и издигаме помежду си някаква стена.

В степента, в която пожелаем да се сближим, да учим заедно, да си правим трапези и да се обединяваме, за да постигнем свойството отдаване – в същата степен ще усетим още по-голяма ненавист един към друг, антипатия и нежелание да се съединим заедно.

Точно в този момент се проявява нашето его. Обикновените хора нямат такова его, то съществува само в онези, които желаят да се обединят, за да постигнат духовното. Тези хора разкриват, че не могат да направят нищо с него. Но защо? За да може след това, в тях да се появи потребност от висшата сила.

Откъде се взема потребността от тази сила? Тя присъства изначално в съвършената система и изчезва/скрива се след/вследствие на нейното разбиване. Тази сила съществува, но се скрива вътре. А ако се постарая да стигна до единство със своите другари и не успея, то на мен, все повече и повече (до определена степен), ще започне да ми се разкрива нивото на моя егоизъм. И това ще бъде първото духовно стъпало – 1/125 част от общото издигане.

Работя над това много месеци, докато не стигна до състояние, което вече не мога да преодолея сам. И тогава, в мен се формира потребност от онази светлина, която ни е напълвала преди, а сега е скрита вътре – и аз ще пожелая тя да дойде, да се разкрие и да ни свърже заедно.

Това искане освобождава за мен първото стъпало: аз и другарят – и висшата светлина между нас. А след това, моята цел ще бъде постигането на следващото стъпало, на което егото ще нарасне още повече, ще избухне ненавист, за чието съществуване не съм и подозирал.

И най-малката дреболия ще ме дразни и отблъсква от другаря. И над това, ще ни се наложи да работим усилено заедно, и ще се издигнем на второто от 125-те стъпала – и така, до края на поправянето.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Колкото повече искам да се приближа до приятелите, толкова повече ме отблъскват от тях. Аз няма какво да им дам освен негативи. Изпитвам голямо чувство на дисхармония. Конгресът за мен става голямо препятствие. Какво да правя?

Отговор: Много добре! Именно такива хора са ни нужни! Поради мярката на вашето отхвърляне и опитите да намерите връзка с останалите се изразява вашето усилие. Благодарение на тази сила на усилие получавате силата на свойството отдаване, която е възможно да ви помогне изведнъж да се изкачите на първата степен.

Въпрос: Имам усещането, че всички около мен са готови да слушат, а в нас не се получава да предадем светлината на всички останали. Може ли конгресът да ни даде някаква промяна в тази насока?

Отговор: Конгресът може да даде всичко. На едни – да прегърнат свойството съединение и отдаване за първи път. На други – активно участие в създаването на общото свойство отдаване. Трети, които са получили вече свойството отдаване, намират се в него и усещат Висшия свят, могат да помогнат в това на другите. На конгреса съществува цял спектър от хора – от желаещи, не разбиращи все още какво желаят и постигащи, които знаят, какво постигат.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[ 44603 ]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Говорейки за кабала, вие привеждате много примери от науката. В Италия е живял известният изобретател Маркони. Той е усъвършенствал първия радиоприемник, така че увеличавайки неговата чувствителност, може да се осъществи връзка на много голямо разстояние. И по-същия начин на нас ни е нужно да увеличим чувствителността на своята душа, която развива връзката с останалите? Тази антена, която обезпечава нашата връзка с Твореца –  това е вярата?

Отговор: Маркони е бил голям учен и при него има много тайни. Той ни е разкрил само малка част от това, което всъщност е открил. Открил е такива вълни, за които не сме знаели до този момент и които леко забулват Земното кълбо, и дори го пронизват напряко. Той е бил особен, гениален човек.

Когато ние излизаме от себе си “навън”, то започваме да усещаме общото енергетично поле, запълващо цялото пространство между нас. Това поле, в частност, е и Бог, Творецът. Ако го усещаш, значи си постигнал Твореца – висшата сила, свързваща всичките души помежду им.

Тогава се получава, че ние, всички заедно, и Той, тази висша сила, мисъл, която се нарича “Замисъл на творението”, ставаме като едно цяло. Поради това човек се нарича “Адам” – тоест “подобен” (доме) на Висшия, на Бога.

Ние достигаме такова състояние, когато просто се включваме в Него – пребиваваме в него със собствено осъзнаване и разбиране. Тази сила, в която се включваме, се нарича сила на вярата.

Вяра – това е сфира Бина (от думата “разбиране” – “авана”). Тоест “да вярваш” – това не означава да закриеш очите си и да вървиш като слепец, вярвайки в това, което някой ти е казал. Не! Вярата е основана на силата отдаване. Ако аз умея да сменям настройката на своя вътрешен “приемник”, то включвайки се на тази вълна, и тази информация, която получавам от нея – се нарича вяра.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44663]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Получава се, че когато човек се издигне над всички свои материални интереси и се свърже с висшата природа, Твореца, физическата смърт повече няма значение за него?

Отговор: Това е вярно. Когато попитах за това учителя си в самото начало на своя път, той каза, че човек, който учи кабала, трябва да достигне до състояние, когато започва да се отнася към живота на своето материално тяло като към риза – сякаш в края на деня той си сваля мръсната риза и я хвърля за пране, а на следващия ден слага нова. Точно така е и с нашето тяло.

Това са реални неща. Те следват от изучаването на „себе си”, когато излизам от възприемането на своя живот вътре в телесните желания. Сега ние живеем за своето материално тяло! Но ако изляза от това усещане и се съединя с висшата сила, аз веднага започвам да чувствам вечното течение на живота.

От лекциите в Рим, 20.05.2011

[44674]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Съществува ли някакъв опит за сътрудничество на науката кабала с други учения в областта на развитието на човека и отношението към силите на природата?

Отговор: Основната разлика между науката кабала и всички останали учения се състои в начина на работа с егоизма. Всички учения, вярвания и религии – както източните, така и западните – учат човека как да намали своето его.

В общи линии, това е характерно за източните учения – по-малко яж, по-малко пий, по-малко се движи, занимавай се с медитация, седейки в неподвижна поза и мислейки само за едно – казано накратко, намали своето желание до растителното ниво и дори до неживото, намали егото, желанието за наслаждение до такава степен, че да нямаш нужда от почти нищо.

Религиите също казват на човека: бъди обикновен, спокоен, отстъпвай на другите, бъди милосърден към тях – постъпвайки така, и ще получиш бъдещия свят. В миналото, това е действало в някаква степен.

Но ние виждаме, че в резултат на цялото наше развитие (на желанията), стигаме до такова голямо ниво на егоизма, че той си пробива път през всички препятствия и е невъзможно да бъде задържан.

Науката кабала казва следното. Не можем да противостоим на своето его – трябва да работим заедно с него. Именно когато се издигна над своето его и то всеки път нараства, аз се издигам над него още повече – благодарение на неговото нарастване в мен се издигам – влизам в усещането и постигането на висшия свят.

Именно в прилагането на егоизма за духовно израстване е и главната разлика между кабала и всички други учения, вярвания и религии.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44765]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Да излезеш от своето его и да се повдигнеш – това ли означава да достигнеш духовността? Превръща ли това нашата душа в безсмъртна?

Отговор: Науката кабала казва, че изначално никой от нас не притежава душа, има само точка – зачатък на душа, като капка семе, предшестваща човека.

Ако аз искам да придобия душа, то трябва да се съединя с ближния, да придобия неговите желания, и те да станат като мои собствени желания.

Тези желания, които аз присъединявам – стават съсъд за моята душа, и в него аз разкривам висшия свят и висшата светлина – извън мен. В мен се намира само точката – зачатъка на душата и, разбира се, моето физическо тяло, което живее и умира, както всичко живо.

Всъщност, целият предмет на науката кабала – е как да изградиш душата, да усетиш в нея безкрайната реалност и да съществуваш в нея. Такава е целта на човека – в продължение на своя земен живот да постигне вечен живот. Затова в Тора има такова строго условие/заповед – любов към ближния.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44786]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Доколкото аз разбрах, ние трябва да развием шести сетивен орган, който ще ни позволи да разберем единството между всички нас. Тази възможност съществува ли за всеки човек? Всеки от нас ли може да развие този орган за усещане?

Отговор: Има хора, които получават устрем към това развитие, задават си въпроса: за какво живеят и защо, в какво е смисъла на живота, къде е неговия източник, как всичко се върти в тази реалност, какво се случва в нея. Без отговор на тези въпроси те не могат да се успокоят.

Тези хора идват да изучават науката кабала, защото усещат, че просто са задължени да я усвоят, иначе живота губи смисъл за тях, понеже те не са способни да живеят като животни. Но такива хора в света, не са много.

Човешкото желание се дели на шест желания. Три от желанията се отнасят за нашето тяло – това са желания за храна, секс, семейство. И три желания свързани с обществото – това са желания за богатство, слава, знание. Това са шестте основни желания. Ако човек може в тях да открие себе си, смисъла на живота, то го открива – и така живее.

Вие питате за много по-високо желание – да се познае източника на живота. Такова желание идва само при отделни хора в света, но напоследък те стават все повече.

Преди четиридесет години, когато аз започвах да се занимавам с науката кабала, такива хора бяха малко, единици. Но както е написано в книгата „Зоар“, от края на ХХ век и досега много хора започнаха да се питат за същността на живота – за какво те живеят, в какво е смисъла на живота – и започват да се занимават с изучаването на наука кабала.

И наистина, за 15 години количеството на нашите ученици нарасна до 2 милиона. Аз мисля, че броят им е много повече, все пак ние не разполагаме със списък на хората занимаващи се по интернет.

Аз мисля, че в света няма много хора, които да си задават такъв въпрос за смисъла на живота. Но на всички останали също ще им се наложи да се издигнат над своето его – не защото ще се устремят напред, към източника на живот, желаейки да разберат защо живеят, а само за да се спасят от страданията, подтикващи ги отзад. Затова те се присъединяват към нас от безизходицата. И така аз се надявам всички да достигнем до хубавия живот. Природата ще ни накара да образуваме интегрално общество.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44678]

Filed under: Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Можете ли да обясните връзката между човека, неговата душа и Твореца? Казвате, че човекът няма душа, докато не я развие?

Отговор: Всеки човек има точка в сърцето – като капката семе. За да бъде развита, ни трябва сила. Както капката семе се прикрепя към стената на матката, получава храна от майката и започва да расте – така и ние трябва да се присъединим към обществото, да се отменим спрямо тази подходяща за нас група, която е за нас като утробата на майката.

Ако аз се отменя така, няма да бъда като чуждо тяло в нея – като капката семе, която не се възприема като нещо чуждо. И затова, тялото не я отхвърля и зародишът може да расте.

Така и аз отменям себе си пред групата и получавам сили. И тогава, духовната ми точка, началото на душата ми – започва да расте. Тя расте по същите стадии, както зародишът в майката. Това се обяснява в кабалистичните книги в хиляди страници. Тези стадии се наричат именно по този начин: „зародиш – откърмяне – узряване” (ибур – еника – мохин) на нашата душа.

И ако човек не е започнал този процес, т.е. благодарение на съединението си с другите, поне малко не е разкрил висшето измерение, което съществува извън него, то тялото му умира, а тази точка на душата си остава само точка. Тя отново се въплъщава в тяло и го съпровожда, давайки му възможност да расте.

Но ако човек стигне дори до най-малкото, до първото духовно стъпало, вече чувства, че се отнася към друго измерение – духовно и вечно. То е вечно, защото се намира по-високо от нашия материален, „животински” егоизъм, отнасящ се към нашето тяло. И тогава, тялото може да умре и да се разложи, но човек ще се отъждествява не с него, а с онова духовно състояние, което е постигнал.

Ето до това трябва да стигнем! Поне до най-първото стъпало. А после е много по-лесно, защото човек започва да вижда стъпките, които трябва да направи нататък.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44669]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

Науката Кабала говори за това, че всяка реалност се състои от желание, което постоянно се развива. От неживото ниво израства растителното, после – животинското и човешкото.

В човешкия род желанието продължава своето непрекъснато развитие, затова всяко следващо поколение се различава от предишното, а също отделният човек по време на живота си постоянно променя своето желание, своето его – постоянно се развива.

По такъв начин израстваме над животинското ниво, създаваме общество, промишленост, технологии, наука и т.н.

Но в това развитие е заложено пресищането. За първи път то се е появило в Древен Вавилон, когато се е създала особена ситуация: от една страна, хората са стигнали до голям егоизъм, пожелавайки „да построят кула до небесата”, а от друга страна, те се потопили във взаимна ненавист – до такава степен, че престанали да се разбират помежду си.

Тези две противоположни сили ги довели до нетърпимо състояние. Същите тези процеси протичат в семейството преди развод: съпрузите са свързани помежду си със здрава връзка: деца, общ дом, общо домакинство, общ живот – и в същото време изпитват непреодолима ненавист, нямат сили да се гледат един друг. Именно при такива обстоятелства във Вавилон се е разкрила науката кабала.

Кабала учи хората как да се издигнат над егоизма към взаимна връзка, към единна хармония в интегралното общество. По такъв начин се уподобяваме с природата, която също е „кръгла” по своята същност – с други думи, интегрална, глобална и неразрушимо взаимосвързана във всичките си части.

Ако се присъединим по този начин към природата, тогава бихме стигнали до равновесие, а също бихме разкрили всички сили, които присъстват в нея и я управляват. Защото тогава бихме се приобщили към общата Сила, която управлява всичко. Все пак, човечеството в тези времена е предпочело да отхвърли пътя за поправяне и се е разпръснало – по примера на развеждащите се съпрузи.

Както е казано в науката кабала, 3700 години след случилото се във Вавилон ние отново ще стигнем до такова състояние, но този път няма да има къде да избягаме един от друг. Защото ще бъдем тотално взаимосвързани по цялото Земно кълбо, ненавиждайки се един друг и няма да бъде по нашите сили да можем да минем един без друг. Нашият егоизъм се разраства до мащабите на нарастваща мултикриза и както пишат кабалистите, това трябва да се случи в края на 20-ти век.

Когато започнах да изучавам науката кабала през 1975 година, не вярвах, че всичко това ще се случи. То ми се струваше като нещо съвсем далечно и неосъществимо. Нима светът може да стигне до криза в такива сфери като възпитание, култура, семейство, наркотици, тероризъм, технология, наука? Нима хората по целия свят ще се почувстват взаимосвързани? Тогава все още не се усещаше нищо подобно.

Но все пак, за няколко години то се случи. И ето, днес се намираме в същото състояние, което се описва в разказа за Вавилон – и затова за първи път оттогава науката кабала излиза на светлина.

Разкривайки се на света, тя приканва всички да се запознаят с общите закони на действителността, за да можем да се издигнем над своя егоизъм и да заживеем в обща взаимна връзка – както живее едно голямо семейство. Защото глобалната сила на природата ни обкръжава все по-плътно, създавайки такава компресия, която може да доведе до унищожаването на човечеството.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44621]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→