Въпрос: Как да се включат жените в общото желание на конгреса? Какво трябва да направят?

Отговор: Същото като мъжете. Не разбирам, защо през цялото време жените се отделят. Когато им кажеш, вие сте като всички – също е лошо.

Мъжът се занимава активно с придобиването – както е и в нашия свят. Той е ловец. Занимава се с активната връзка, с излизането, със сближаването с другите. А жената стои зад него и има по-пасивна роля.

Но всичко, което придобива мъжът, преминава след това през жената. И именно благодарение на това, че преминава през жената, в нея се ражда следващото стъпало – и за нея, и за мъжа. Това се случва точно, както е в нашия свят – те заедно раждат следващото поколение. Именно жената продължава развитието, рода.

Въпрос: Заедно с мъжа ми се занимаваме с кабала. Преди, мъжът ми бе на конгреса, а сега ми предлага да отида аз. Правилно ли е да се възползвам от това или е по-добре да изпратя него?

Отговор: Разбира се, по-добре е да изпратите него на конгреса, защото мъжът привлича светлината, а жената я получава и реализира. Ето защо, от вас двамата, по-важно е присъствието на мъжа на конгреса.

Из виртуального урока, 29.05.2011

[44534]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос от Литва: Какво ще пожелаете на онзи, който още не е решил дали да отиде на Московския конгрес?

Отговор: Ще му пожелая, по-бързо и еднозначно да реши: „Отивам на конгрес!” Сега имате тази възможност и не се знае кога ще я имате отново.

Дори ако успеем един път в годината да правим конгрес в Русия, не си струва да чакате следващата година.

Въпрос: Ако не мога да дойда на конгреса, но много искам да присъствам, какво трябва да правя по време на конгреса?

Отговор: Ако някой не може да дойде на конгреса, трябва да присъства заедно с нас виртуално, доколкото това е възможно. На първо място, конгресите се провеждат през почивните дни. Така че, през това време трябва максимално да се освободите от всички проблеми и ангажименти, от всички задължения.

Опитайте да се съберете заедно с вашите другари, които се занимават с кабала и да създадете същата атмосфера, която е на конгреса – подгответе си трапеза, гледайки ни, заедно прекарайте приятно времето. Бъдете с нас със сърцето и душата си.

Въпрос: Какво да направя, ако се страхувам от проблемите и пречките, които се появяват пред мен? Как да ги преодолея?

Отговор: Трябва да се свържеш с групата, с другарите, с нас. Трябва да се опиташ да привлечеш върху себе си Висшата светлина. И ще видиш, как тя те издига над тези проблеми. Друго решение не виждам. А това, всъщност е и решението.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44537]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 7

Ние трябва да работим заедно, под една команда. Нужно ни е да създадем голям интернет-портал и да пристъпим към обяснение на методиката на поправяне. Там ще съберем всички статии, всички новости за кризата и неспособността на света да я реши с налични средства.

Нашият портал ще стане авторитетен източник на информация за бъдещето на света за всички, за които е важно. Бъдещето е помрачено с кризи в най-различни области. То се проявява във възпитанието, в икономиката, в семейството, в наркомания и отчаяние – във всичко, което съвкупно се складира в понятието „криза”, не само финансова, а все обемна.

Това трябва да се обясни на света, показвайки му път за изход от тази ситуация. Всъщност, ако се обеснява и предава грамотно, бързо и насочено води човека към решаване на проблема. В нас няма никаква друга възможност, ние сме длъжни да преминем през такова взаимодействие, към такава взаимовръзка, която не е основанана егоизма.

Длъжни сме здраво да се сплотим един с друг, за да почувстват хората, както и ние, духовна компенсация. Оказва се, че е достатъчно нормален живот и съвсем не е нужно да се гонят „жерави в небето”. Ако аз осигурявам за себе си всичко необходимо – на мен вече ми е добре. А всичко останало търся в духовния подем.

Това е длъжен да почувства всеки човек по света. И с това ние действително стигаме до решение.

На нас ни е нужно да дадем отговор на своето его: с какво да го напълним? Какво удовлетворява човека? С какво той ще живее? Тук е малко само едно равно разпределение, то няма да реши проблема на нашите огромни желания.

И хората получават такъв отговор, както е при нас. Със своите огромни желания ние понякога чувстваме, че не се нуждаем в повече, че битието просто ни устройва, а всичко останало нека бъде за душата.

И затова разпространението, с което ние трябва да се обърнем към света, ни задължава и нас самите да намерим в своите среди духовна сила. Баал а-Сулам пише за това в края на „Предисловие към книгата Зоар”: ние чувстваме, че в нас има светлина и тя ни напълва.

От една страна, изход няма, ние все едно не можем да извлечем повече от природните и промишлени ресурси, а от друга страна, се появява решение: необходимото да е обезпечено на всички, а свръх това – духовно напълване в изобилие за всеки.

Да се надяваме, че ще добием успех. Аз очакам от всички съвместна работа.

От Седмия урок на конгреса “We”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[ 41306 ]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Когато се намираме в такава физическа близост на конгресите, какво именно искаме да преодолеем? Силата на егоизма? Да почувстваш желанието на приятелите? Да дадеш на всички добро настроение? За какво трябва да мислим всички ние в това време?

Отговор: Аз лично съветвам да се опитваме максимално да усетим общото състояние. Не се задълбочавайте в себе си, не се занимавайте с “търсене на души“ – вие никога няма да го намерите в себе си, защото това у вас го няма, в никой изобщо. Вашата душа – е вън от вас!

Опитайте се да усетите общото състояние, общия дух на това велико събиране на желания към единение, в което са се събрали хора, вложили огромни усилия, средства, очакването на това събитие в течение на много месеци или даже години, за да може в обединението да се намери общата висша сила на Природата – силата на отдаване и любов – Твореца.

Вие трябва да разберете този общ дух. И тогава той ще започне да работи във вас, направете единственото вярно, най-доброто – да се разтворите в този общ дух, буквално като зародиш в корема на майката.

Тогава ще започнете да чувствате как това свойство на отдаване постепенно работи върху вас, формира ви, строи от вас нов орган на усещане на ново свойство  (пространство) – не получаващо, устремено към себе си, любимия, а отдаващо, устремено към тях, любимите.

Най-надеждното действие за успеха – оставете всички мисли за себе си и се разтворете в общия дух на конгреса.

Използвайте всеки миг от нашата среща.

От виртуалния урок, 29.05.2011

[44360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Тригодишната ми дъщеря гледа с мен вашите уроци. Достатъчен материал ли е това за нея или ѝ е нужно друго съдържание?

Отговор: Тук аз чувам много подобни въпроси и направо се удивявам! Какво искате от толкова малки деца? Кой ви е казвал, че тригодишно момиченце трябва да се води на уроци? Къде видяхте такъв пример? Защо не се учите от това, което става у нас? Ние не правим така! Погледнете как действаме ние, и правете същото! Ние постепенно даваме на децата си от 6 годишна възраст и нататък да послушат нещо, да пеят заедно с нас.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41460]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Върху какво трябва да се концентрираме, за да разкрием връзката в нашето общо желание?

Отговор: Всеки трябва да се старае да си представи групата (световната и/или своята), доколкото може да я удържи в своето въобръжение и да влезе в нея: там, където няма тела, а има само желания към Твореца.

Човек вижда колко тези желания са свързани заедно в една система, иска да бъде заедно с тях, но все още се чувства отделно. Защото те са свързани, а той все още не е с тях.

После, в степента на възможността да им се отдава, той моли, изисква от тях те да му въздействат в отговор и да го включат, да го приемат вътре в тях. Така, танцувайки в кръга, вие допускате към себе си човека отстрани: вие освобождавате място и той се присъединява. Това означава получаване на поддръжка от групата.

Доколкото той моли за това, иска да се включи и да получи сила, желание и мисли от групата на мястото на тези, които са в него – не иска да остави нищо свое, дотолкова той отменя себе си. И ако той получи вместо това, което има в себе си, нещо от групата, то това се нарича, че той придобива духовното.

Друго: вътре в групата, в която той се включва и моли, тя да го приеме, давайки своите мисли и желания, той иска да разкрие общата сила, което ги напълва и свързва. Тази сила същестува между тях – това е взаимна любов и връзка.

Човек иска да се потопи в тези сили, свързващи частите на общото желание. Това се нарича, че той се е включил в слияние с Твореца – защото там той получава разум и чувство от висше ниво.

Но така самият той не се отменя, а започва да се чувства нов, роден от това, че е минал през самоотмяна, получил е от гупата мисли и желания, достигнал е връзка, а вътре в тази връзка е почувствал жизнената сила, светлината. Тоест, сега за него и съсъда/кли, и светлината са нови, духовни.

Такива са най-скорошните ви крачки.

От 8-я урок на конгреса “We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[43030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню–Джърси, урок 8

Рабаш, статия “Какво е нужно да се изисква от събранието на приятелите”: Всеки е длъжен да внесе в групата духа на живота, надежда и енергия. Докато, той е дошъл в групата, той се е отчаял от придвижването в духовната работа от собствена слабост и отсъствие на стремеж.

Но идвайки в групата, той е длъжен да усеща в нея “бушуващ огън”, изгаряйки го от вътре и въвличайки го в групата, която му въздейства, без да го пита дали е способен да устои срещу приятелите.

Сега, групата е вдъхнала в него живот, пълен с надежда, и благодарение на нея той е придобил увереност и сила да издържи, дори може да чувства, че е способен да достигне съвършенството.

Ако в групата няма такъв дух – няма никаква надежда да постигне нещо. В статия 225, “Да издигнеш себе си” от книгата “Шамати“ е казано: Невъзможно е човек да издигне сам себе си и да излезе от своя кръг – от своето обкръжение. Всички се придвижват само заедно с групата. Ако аз не ù предам добро настроение – в мен също няма да го има. Ако не искам групата да се придвижва – аз също няма да се придвижа, нали ние създаваме общо желание/кли.

Колкото повече говорим за това, заставяме себе си все по-дълбоко да разберем, започваме по-ясно да различаваме духовната реалност – ненавистна, противоположна на нас, нежелана, но това е тя. А след това ние започваме да я виждаме действително важна и висша.

Но главното – въпреки това, че е неприятно, дава на всяко духовно действие, на всяко духовно състояние, истинско определение – това е отдаване и любов към ближния вътре в групата, обединение за постигане на Твореца, силата на нашето общо отдаване и любов.

От 8-я урок на конгреса “ We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Международен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Как може човек да разбере, че е готов да бъде учител, и има ли подготвителни курсове за това?

Отговор: Преди всичко, човек трябва да има склонност към преподаване, т.е. не да поучава (всеки човек може да прави това по егоистичен начин), а да обяснява, да наблюдава как работи ученика и дали зачита мнението на учителя. Преподавателят също трябва да притежава способността да се учи от учениците, да приспособява и обяснява съгласно измененията.

Аз не мисля, че всеки е способен да направи това, но съществуват много сфери във възпитанието. Някои хора не обичат да говорят и обясняват, но изведнъж се разкриват като добри практически лидери. Те играят с децата, организират групи и ги водят на екскурзии.

Нашето възпитание е различно с това, че ние, на първо място, искаме да учим децата за живота. Ние им показваме музеи, заводи, болници, разбира се в зависимост от възрастта. Те се запознават с работата по летищата, железопътните гари и банките. Ние правим предварително договори с ръководителите на предприятията, и когато децата пристигнат им се обяснява производственият процес.

Ние отрано им казваме къде отиваме. Върнат ли се, децата сядат заедно в кръг и обсъждат какво са разбрали, как действат определени механизми и тяхната цел и т.н. Ние искаме те да знаят всичко за живота: как работят ресторантите, болниците, фабриките и зоопарковете. През цялото време на екскурзията те си водят записки, а след това съставят разказ и го обсъждат заедно със своите възпитатели. Това разширява техния мироглед.

Правим много неща в рамките на взаимната договореност. Когато някой се скара с някого, възникне спор или има неразбирателство, то това се обсъжда между всички. Понякога дори устройваме съд: избираме от децата съдия, адвокат, съдебни заседатели, свидетели и зрители. Следващият път ролите се разменят.

Така всяко дете се научава да вижда себе си отстрани: как то изглежда от гледна точка на съдията, обвинителя, зрителите и т.н. Детето започва да се развива и вижда един по-широк от своето виждане свят.

Съществуват други примери, но главния елемент е беседата в кръг. Не съществува клас, който седи и гледа напред – всички са равни в кръга, включително и учителя.

Възпитателят принизява себе си до общото ниво и се намира между децата, не е отделен. Той ги насочва по много незабележим начин, който те не усещат. Ние ги учим те да бъдат отговорни: съдията, защитника, обвинителя. Децата имат огромна способност да попиват и ние трябва използваме това.

Всеки човек, който може да преподава или ръководи група, да подготвя материали или да разработва методи, може да стане учител. Ние се нуждаем от различни специалисти да работят с децата – и момчетата и момичетата. Обикновено те учат отделно, но понякога ги обединяваме.

От 6-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[41084]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N:7

Въпрос: Следвайки съвета ви да разширя своя свят, аз присъединих към себе си, доколкото можах, подобни на мен частици. Но аз виждам как хората, намиращи се извън нашата група страдат, тъй като ние не донасяме до тях науката кабала и съществуващата между нас степен на връзка.

Отговор: Аз вече ви говорих как да се разпространява науката кабала. Дайте да почетем най-простата и лека книга, например ”Вавилонската кула – последният етаж”, на един човек, на втори, на трети. Открийте при вас неголяма библиотека и по този начин ще видите, заинтересовани ли са хората от това или не. Усещат ли те, че наистина има причина за този хаос? Разбират ли, че има решение?

Така е най-добре да се действа, защото когато започнете да говорите с тях, вие навреждате и на себе си и на тях. Най-доброто разпространение е – дайте им да почетат книга.

Въпрос: Но какво мога още да направя, за да укрепя връзката между тези, които изучават науката кабала?

Отговор: Това е друг въпрос. Заслужава си да се обедините с другите жени, за да може с общо усилие, желание, безпокойство и стремеж да подтиквате мъжете да работят повече между тях над разрушаването на техния егоизъм и укрепване на взаимната връзка.

Вие даже не си представяте, колко голямо е влиянието на жените над мъжете! Аз много пъти в своя живот съм получавал отлични съвети от жена си – буквално, сякаш от ангел от небесата. Често тя ми предлагаше решение в най-критичните състояния – говоря за духовни решения.

Вие, жените, можете да влияете на мъжете и не трябва да се отклонявате от тази задача.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41462]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI”, Рим, урок №1

Въпрос: Откъде в такъв малък човек като мен, може да има разум, разбиране, възприятие, за да съм свързан с всички части на природата, на всички нива, от различни страни, с милиардите нишки, излизащи от мен към всички нейни най-дребни детайли? Не съм способен за това!

Отговор: Вярно е. Но това не се изисква от нас. От нас се изисква само да пожелаем да се включим в тази система на природата. Възможно е, някои да мислят, че науката кабала е много трудна, че трябва да разкрием всички закони на природата, да ги осъществяваме. И ако всеки трябва да учи, то къде ще учи цялото човечество, защото мнозинството от хората в света, са все още по-малко развити, не желаят и не са способни да учат.

Работата е в това, че не е необходимо нищо да се учи! Тези закони действат. Трябва само да се уподобим на тях в своето желание, да разкрием истинската система от закони – законите за добрата взаимна връзка.

Затова, щом човек започне да си задава въпроса, как може правилно да се впише във всеобхватната природа, той разкрива науката кабала. Понякога, това се случва след много търсения в най-различни посоки, след криволичения по пътя. Разбира се, не само в този кръгооборот, но и в много свои минали животи, той вече се е намирал в съмнения и търсения – как да се развива и какво да прави.

В крайна сметка, открива науката кабала и намира мястото, където може да я реализира. Защото за тази цел, не трябва много да учи – важното е да намерим онази сила, която да  моделира от нас, като от безформено тесто правилната форма. Тоест не ние сами трябва да си придадем правилната форма, а да дадем възможност на тази обща сила на природата да я извае от нас.

Цялата сфера на природата е съвършена и пълна със светлина, и в нея има само едно празно място, което трябва да допълним със себе си. Необходимо е само да се поставим под въздействието на тези външни сили на сферата, за да ни придадат те правилната форма.

Всъщност, в това се състои цялата същност на науката кабала: дай на реалността, на света да направи от теб форма, подходяща за света – не само за този свят, а за всички сили, действащи в реалността, дори още да не са разкрити за нас.

Ако им позволиш да направят всичко, като напълно се анулираш – това означава, че си станал зародиш, отменяйки себе си като капката семе вътре в майката. И тъй като майчиният организъм не чувства тази капка като чужда, той я развива.

Обикновено, нашият организъм е много чувствителен към чуждото тяло и иска да го изхвърли, а към зародиша – не е, тъй като това чуждо тяло анулира себе си, желаейки да е свързано с майката и да получава от нея всичко, сякаш самото то не съществува. За сметка на това, възрастният организъм може да го развива, придавайки му правилната форма.

Така и ние. Ако влезем в обкръжение, в група, която ни управлява, развива ни и получим от нея системата от ценности, важността на целта – да се съединим помежду си, тогава групата ни развива, придава ни именно тази форма, като обезпечава точно онова напълване и развитие, които са необходими, за да запълним празното място. В това се и състои цялото решение.

От 1-вия урок на конгреса „NOI!”, Рим, 21.05.2011

[43737]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→