Въпрос: Доколко способността да се концентрираме в нашите мисли и намерения по време на урока зависи от всички, които се занимават заедно с нас по целия свят? Съществува ли такава глобална зависимост?

Отговор: Какво означава взаимна зависимост? Ако гледам на цялата реалност като на части на моята душа, тогава от никого не съм зависим. Само в степента на моето отношение към тях, на желанието ми да ги пробудя, тези мои части се пробуждат.

Аз не гледам тяхното външно поведение, а ги пробуждам отвътре и от същото ниво на вътрешна връзка с тях получавам в отговор възбуждане. Всичко зависи от погледа ми към света – или като към материална реалност с множество тела, или като към земни свойства на хората, или като към тяло на моята душа, нейния парцуф/строеж.

Тогава виждам не външни образи, съществуващи тук, а частите на моята душа, която аз трябва да поправя. Аз – това е намерението, което трябва да предам на тези желания и свойства, за да ги настроя в правилната посока.

А какво означава, да завися от тях и да се пробуждам с тяхна помощ? Аз ги пробуждам – и в отговор пробуждам себе си. Това възбуждане, сякаш става чрез външната система, но цялата тази система е моя.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.03.2011

[37445]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Екев”, „Разглеждане на коментара „Сулам”, п.10: „…Зеир Анпин получава мохин от ИШСУТ, единствено посредством два подема, когато в първия подем получава от ИШСУТ само светенето ВАК, тъй като не му достига келим НЕХИ, а във втория подем получава  завършените мохин.”

Въпрос: Има ли земни примери за паденията и подемите в духовното, за които говори „Зоар”?

Отговор: Например, за правилното възпитание от гледна точка на кабала, възпитателят трябва да се спусне на нивото на своите непоправени възпитаници, да се смеси с тях и оставайки самия себе си, да се включи в тях.

Когато почувства, че се е съединил с тях в непоправените им свойства дотолкова, че го смятат за техен, привързани са към него и го възприемат като своя неотделима част, той започва да действа от себе си, за да пробуди в тях различни съмнения, въпроси – да ги подтикне към такива действия, че не той да ги извади насилствено от ниското им състояние, а те сами да започнат да осъзнават злото в своето състояние. Тогава, те постепенно започват да се издигат.

В обичайното възпитание също съществува подобен метод, но възпитателят сам „измъква” своите възпитаници и по този начин не става никакво поправяне, защото не е предшествано от осъзнаване на злото.

В нашата духовна работа, поправяйки своите желания/келим, трябва преди всичко, в тези най-лоши състояния да разкрием своето зло, да пожелаем да излезем от него, да видим, че не сме способни на това и да привлечем помощта на висшето.

Тогава се удостояваме с връзката с висшето – всъщност, с излизане от състоянието на злото. Сега разбираме, защо ни е било дадено това зло и го оправдаваме. Защото, то е послужило като „гориво” за нашата  молба и връзка с висшето. Ако не беше злото, нямаше да имаме причини да се съединим с висшето. Злото става свързващото звено между мен и висшето, тъй като без това зло, нямаше да почувствам нужда от висшето.

Затова, разбиването и взаимното проникване са задължителни за разкриването на злото и за поправянето в края на стъпалото.

От урок по книгата „Зоар”, 10.03.2011

[37681]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Екев”, „Разглеждане на коментара „Сулам”, п.14: „…А след това, когато ИШСУТ получили светенето на висшите Аба ве-Има благодарение на това единство, тогава ИШСУТ се спуска на своето място и в тях също излизат двете линии, дясната и лявата, вследствие на подема им в Бина и ТУМ.

И те се намират в разделяне, и не могат да светят, докато Зеир Анпин не стане за тях средна линия, обединявайки дясната и лявата на ИШСУТ.”

Така се създава средната линия. Отгоре надолу ни дават „авханот” (свойствата на дясната и на лявата линия), а отдолу нагоре, ние подготвяме „хисарон” (желанията, потребността за поправяне) и тогава над нашите желания се създава средната линия.

Тя няма място, не съществува в реалността. Но, желаейки да съединим тези две линии, въздействащи върху нас от две страни, създаваме желание за нова реалност, която няма източник в творението. Действаме така, че да възникне ново творение – средната линия.

Затова творението, създадено от Твореца все още не е Човек, а просто система. Но когато издигаме към висшето нашето желание да съединим тези две линии заедно в средна линия, тогава ние изграждаме Човека, наистина го раждаме.

Той се ражда над нашето желание, в съчетаването на дясната и лявата линия. И не просто връзката между дясна и лявата линия, а новите решения да бъде над тези две линии, над тези две сили, съставят същността на Човека.

Защото сами по себе си, силите са неживото, растително или животинско ниво. А Човекът е само мисъл, намерение, нямащо отношение към  двете сили –  получаване и отдаване. Това са преди всичко сили. А решението – как да ги задействаме, заради какво – това е нивото на Човека, Рош/главата на парцуфа на душата.

От урока по книгата „Зоар”, 10.03.2011

[37679]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „Цел на благословията”, п.16: „… И затова в благословията, с която човек благославя Твореца, пробужда благословия свише, напълваща всички светове.”

Въпрос: Какво е „благословия”?

Отговор: Благословията е особена сила свише – сила на Бина, въздействаща на Малхут. Творецът се нарича „Благословен”, ако се обръщам към Него от Малхут, с молба да дойдат силите на отдаване, да проникнат в мен и да станат моя част.

Когато ги включа в себе си означава, че получавам благословия – свойствата на Бина, които се включват в Малхут. Съгласно свойствата, които получавам от Твореца, мога да Го нарека Благословен. Иначе не притежавам тези свойства, за които мога да Го ценя и да Му благодаря.

Защо искам да получа тези свойства от Бина? За да не проклинам Твореца, а да Го благославям. Тоест всички поправяния, които се старая да придобия, са не заради собствената ми изгода, а само за да обичам, да почитам – да благославям Твореца.

И затова, думите „Благословен си Ти” в благословиите на молитвите означават, че вече съм преминал през поправянията, позволяващи ми да работя заради отдаване, получил съм Неговата благословия и сега, самият аз се намирам в отдаване и любов – и благославям Твореца за тази възможност.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.03.2011

[37564]

Filed under: Духовна работа, Език на кабала, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Като чета Зоар се старая да мисля, че искам да се поправя и ученето ще ме поправи. Достатъчно ли е това?

Отговор: И да и не. Молитвата по време на ученето трябва да включва връзка между всички, за да напълним себе си със свойството отдаване. За това трябва да моли човек. Невъзможно е да се заставим, но може постепенно да се приближим  към такова желание.

Това означава, че по време на занятията трябва да се приближа към такова желание, че да се съедини всичко в едно желание, изискващо поправяне – разкриване на разбитата душа.

След това, когато с това разбито желание влезем в духовно състояние, т.е. в него започне да властва свойството отдаване, тогава именно в това разбито кли ще започнем да усещаме всевъзможни прояви на връзката между нас, отдаване и любов – сфирот, парцуфим, светове. Ще можем да разпознаем ЗО”Н, Аба ве-Има, АХАП, Галгалт Ейнаим, техните подеми и спускания. Тогава нашето учене ще придобие форма, за която е казано: „Душата на човека го учи”.

Но във всички случаи съм длъжен да съединя всичко в едно. Тъй като целият свят е моето текущо възприятие. Значи съм длъжен не само да се концентрирам на някаква дребна мисъл, а да мисля за това, че целият аз, целият мой свят, всичко което си представям – подлежи сега на поправяне. Искам да видя цялата тази реалност в светлината на отдаването.

От урока по книгата Зоар. Предговор, 06.03.2011

[37177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четейки «Зоар», човек трябва да достигне до такова състояние, че да се наслаждава от самия текст, дори да не разбира нито дума от него. Харесва му да слуша думите, самото им звучене го напълва, като кислород. В «Зоар» това е много осезаемо.

А ако човек не чувства това, той трябва да се разтревожи: защо не отделя на това достатъчно внимание.

Много лесно може да се попадне в зависимост от «Зоар»– така, че впоследствие ти ще почувстваш, доколко се нуждаеш от тази Книга. Във всякакви неприятни състояния ще се стремиш към нея, както бебето към биберон. Биберонът за бебето е като спасителен пояс, с него то се чувства в безопасност. Тъй като сукателният инстинкт е най – естественият на животинско ниво. Без него децата не могат да растат.

Така е и с нас – ние трябва да се свържем с книгата «Зоар», както бебето – с биберона. И това е възможно. Необходимо е само постоянство и упоритост –да четем и да четем, пак и пак.

«Зоар» притежава изключително привличаща сила, която действа на човека, като го привързва към Книгата. Тя започва да те подхранва. Без нея започваш да чувстваш празнота в себе си, а като я четеш – се напълваш. Аз съм го изпитал на себе си, и няма никакво съмнение, че това ще се случи с всеки.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 06.03.2011

[37144]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.180: …По шест свойства следва да разгледаме образите на хората, за да знаем напълно мъдростта. А именно по косата, очите, носа, устните, лицето и ръцете, т.е. по линиите на ръцете.

Науката кабала обяснява всички духовни свойства, уповавайки се на земни термини. Това е така, защото няма думи или букви в духовния свят, а само усещане, постижение и разбиране. Затова ние нямаме никакъв друг начин да изразим и придадем от един човек на друг духовната информация и впечатление. По тази причина използваме думи от нашия свят – нашият свят, тази земна реалност, е отпечатък на висшата реалност и всичко, съществуващо в нашия свят, им своя корен в духовния свят.

Затова, когато „Зоар” говори за чертите на човешкото лице, за неговите вътрешни органи или части на тялото, всичко това описва съответстващите сили, действащи в духовното пространство, т.е. между душите, вътре в тяхната връзка. Така, използвайки „езика на клоните”, ние придаваме един на друг информация за духовния свят.

Това може да бъде съпоставено с електрическите сили, чрез които изграждаме образа на компютърния екран. Вътре в компютъра има електрически сили, но за себе си ние ги обрисуваме в понятни за нас изображения.

Ние можем да говорим за вътрешни електрически сили, използвайки техните външни проявления: графически термини, цветове и геометрични фигури. Ние можем да назовем тези електрически сили по тяхното графическо изображение, въпреки че те не изобразяват цветове, линии или образи, но във външното си проявление те изграждат за нас тези форми и ние използваме имената на тези форми, за да наименуваме тези сили.

Затова трябва да разберем, че авторите на „Зоар” не са се занимавали с физически мистицизъм, физиология и прочее, а са желали подробно да опишат вътрешната структура на душата. Човек, който се намира в духовния свят, си представя всичко, написано в „Зоар”, в духовен смисъл, знаейки че се говори за духовното. Той вижда това, защото духовното впечатление е много по-мощно отколкото земното. Затова преди всичко той съзерцава духовната картина.

От друга страна, човек, пребиваващ само в материалния свят и възприемащ единствено земната реалност на своя екран, вижда земни образи зад думите на „Зоар”.

Така че нека се опитаме, когато четем „Зоар”, да преминем от единия екран на другия, от външния екран, на който са изобразени земни образи, към вътрешната структура на душата. Нека се опитаме да си представим свойствата на душата. И въпреки че не разбираме за какво говори „Зоар”, нашите усилия пробуждат светлината, която ни поправя.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”:

Затова трябва да питаме, защо тогава кабалистите са задължили всеки човек да учи мъдростта кабала? Действително в нея се крие огромно нещо, достойно за гласност: има чудесен, неоценим лек за тези, които се занимават с мъдростта кабала. Въпреки че те не разбират какво изучават, чрез стремежа и голямото желание да разберат какво изучават, те пробуждат върху себе си светлината, която обкръжава техните души.

Нашето желание трябва да бъде насочено не към разбиране, а към усещане на тази вътрешна духовна картина. Имено чрез това желание ние привличаме светлината, която ни поправя. Тогава навлизаме в усещанията на този вътрешен свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.03.2011

[37010]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо Вие често отказвате да отговаряте на въпроси за самия текст на „Зоар”?

Отговор: Какъв е смисълът да им отговарям? Човек, който го постига, получава отговора сам. А човек, който не го постига, трябва да работи върху това да го постигне.

Отговор на въпрос, който се възприема с нашия земен разум, ни води на нивото на този материален свят, успокоявайки ни с фалшиво разбиране. Но това не е истински отговор и не ни помага. В крайна сметка, в този случай човек не се опитва да добие връзка с Тора – със светлината, която го поправя, а желае да постигне мъдрост, а това е обратно на нашия път.

Разбира се, ние трябва да знаем материала малко, за да бъдем свързани с него поне външно като малки деца, които се сблъскват с нещо в нашия свят без все още да го разбират. Но не трябва да получаваме отговори, които потушават нашето желание да постигаме. В крайна сметка, ние четем текста заради постижението. Когато го постигнем, тогава ще получим отговора. И това ще бъде истинският отговор.

Следователно, няма нищо конкретно, за което да питате в самия текст на „Зоар” – за имената, названията, силите и ангелите. Какъв е смисълът на това? Кой го разбира? Кой ще ви даде отговор, при условие, че не сте го разкрили в себе си?

Затова, цялото ни учене е само заради разкриването на келим, съсъди или желания, в които всичко, което учим, ще се разкрие.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 07.03.2011

[37301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Зависи ли вида на връзката между душите от техния корен?

Отговор: Във връзките между душите има голямо количество условия – като в интегрална система, където всеки елемент е свързан с всички. Дори не можем да си представим това.

Да кажем, че някой трябва да се поправи и заради него в процеса на поправяне влизат още хиляди елементи от общата система, души и създания на всевъзможни нива.

Това, донякъде прилича на развитието на зародиша. Той расте по много странен начин: изведнъж се образува израстък като опашка, после изчезва, една форма се сменя с друга.

Защо сме длъжни да преминаваме през всички тези състояния, преди да придобием формата на човек? И това е само при зародиша! Защо трябва да получаваме храна през пъпната връв? Това е доста странно! Всъщност, приемането на храна през устата също изглежда странно, но в крайна сметка това произлиза от подобието с духовния парцуф, в който през устата/„пе” в главата/”рош” на парцуфа влизат светлините (вкусовете/„таамим”).

За това, почти няма какво да се пита. Защото пътищата на развитие, условията и взаимовръзките – всичко произтича от връзките между душите.

Защо неживата, растителна и животинска природа трябва да се развиват именно по този начин, пораждайки такова разнообразие от видове риби, птици, животни, хиляди сортове растения, милиарди всевъзможни създания?

Всичко произтича от развитието на желанията и техните съчетания. Казано е: „Краят на действието е в началния замисъл”. Ако в края на действието, в пълното поправяне не трябваше да постигнем абсолютно взаимно проникване, то нямаше да се нуждаем от такова многообразие на видовете, на всяко ниво на развитие на неживата, растителна и животинска природа.

Всички тези нива се появяват и изчезват според степента на поправяне, съгласно периода на развитие. Затова, има видове животни и растения, които вече са изчезнали от повърхността на Земята, а други сега изведнъж се разкриват.

Всеки ден учените откриват нови видове животни, които са били неизвестни преди. Имало ли ги е или не? Не ги е имало, те се разкриват едва сега. Изведнъж, тази форма започва да се разкрива и съществува, защото нашите желания се появяват във всевъзможни съчетания, поднасят ни ново виждане под формата на такива създания.

Преди, между желанията не е имало такива връзки и тези създания сякаш не са съществували. Защото те са само външна представа на определени съчетания между нашите желания.

Още много неща ще се разкрият. Но в крайна сметка, всичко това изхожда от същия принцип.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.03.2011

[36739]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Небе и земя”, п. 152: „… И тъй като висшите ангели също нямат ГАР де-хохма, а само ГАР де-хасадим, то вследствие на това, те ще почувстват низостта на своето стъпало и ще ни завиждат, че твърде високо ценим себе си.”

Въпрос: Как да разберем системата от отношения между човека и ангелите?

Отговор: Аз съществувам в нашия свят, в обкръжението на неживата, растителна, животинска природа и хората. Те се отнасят различно към мен и аз съм свързан с тях по различен начин – с едни повече, с други по-малко.

Със силата на притегляне (нежив ангел), някакси се справям, макар и да ми е трудно, защото този ангел, през цялото време ме натиска към земята. Към растенията (ангели на растителното ниво), се отнасям различно: от едни се чувствам добре, от други – зле, едни използвам, други – не. Същото е и с животните (ангели на животинското ниво): от едни се страхувам, други използвам за храна и т.н.

Тоест и сега имам връзка с ангели. Защо се наричат ангели – малахим? Защото всички те са части на Малхут, всички се управляват от Бина и действат спрямо мен. Можеш да кажеш за човека: „Той е просто ангел!”. Ангел означава управляван от Твореца и няма никаква свобода на волята.

Докато човекът е по-високо от ангела, тъй като в него е заложена искрата на Твореца и притежава свобода на волята. Ангелът е сила, която действа в природата – в нашия свят ни се представя под формата на нежива природа, растения, животни, а също и хора, действащи без свобода на волята – управлявани от природата. Тоест всички, освен кабалистите!

В духовния свят, ангелите са сили, както и целият духовен свят. Сега всичко наоколо са също сили, само че те ми рисуват сегашната реалност. Но мен не ме вълнува тази външна обвивка, а вътрешната сила. Именно с нея трябва да се справя – да я изследвам, изясня, извлека, да я усетя, тъй като трябва да работя срещу нея или заедно с нея. Тоест трябва да разкрия ангелите и да работя с тях. Има външни ангели и вътрешни. Вътрешните ангели усещам в себе си: моето тяло, мисли, желания – всичко това са също ангели.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.03.2011

[37142]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→