Книгата „Зоар“. Предговор. Статия „Изясняване на разпределянето на 14-те заповеди в 10 изречения“: …Четвърто изречение: „И каза Твореца: „Да се стекат води“ – това е третата заповед, „да се знае, че има велик Творец, който управлява целия свят, и да се установява всеки ден по подобаващ начин Неговото единство“, т.е. единството на възванието „Шма Израел“, наричано висше единство, и това е привличане на ВАК  на трите предшестващи Зеир Анпин изречения, наричани ВАК на гадлут. И това е „вав“ от името АВАЯ.

Всичко съществува в неизменно състояние, а всички промени се извършват само във възприятието на човека. Човекът, поправящ свойствата си, ги постига стъпало след стъпало и за него се сменят „изреченията”, „заповедите” или „дните от началото на творението”. Всичко това, което сякаш е разделено и се променя с промените в човека е неговото вътрешно желание.

Желанието вътре в нас търпи промени – стъпаловидно, на пластове, преминавайки на всяко стъпало всичките нива на своя авиют/дебелина, грубост – шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3, далет/4.

В процеса на поправяне на нашето желание ние започваме да разкриваме светлини, източници: откъде идва това въздействие, какво поправяне извършва то в моята душа, каква светлина се разкрива при това, откъде идва тази светлина, с Кого имам връзка, Кой е този висш, когото разкривам.

Става дума за поетапно поправяне на душата, което човек извършва. Успоредно с това „Зоар“ разказва какви келим/желания започват да се поправят, какви светлини се разкриват чрез пълния набор от десетте изречения, 14-те заповеди или седемте дни на началото на сътворяването – седем стъпала на Зеир Анпин (З”А), докато Нуква и З”А не достигнат състоянието на две велики светила, пълно поправяне (Гмар Тикун). В крайна сметка, ние говорим за етапите на нашето напредване.

В самата Тора е описан целия процес на нашето поправяне. В началото, в глава Берешит, са дадени тези десет изречения – в качеството им на резюме за всичко, което впоследствие се случва в Тора.

А след това от тази част на Тора, като от началната точка на буквата „юд”, се развиват всички останали части към пълната АВАЯ, докато цялото повествование на Тора не завършва с последната дума „Израел”.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 03.03.2011

[36941]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Предвижвайки се по духовния път и преминавайки през различни състояния, ние, подобно на бебета, не знаем как да се развием, какво се случва с нас, объркани сме. Това е видно по малките деца – те са готови да приемат всичко, което им казвате, защото от къде могат да знаят истината? Те са напълно под ваша власт.

В духовния свят ние преминаваме през същия „зародишен” период. Тогава какво ни остава да направим? След като положим огромни усилия да разберем нещичко чрез разума и правилната организация на нашата работа, както във всяка наука, ние трябва да разберем, че в кабала ученият е човек, който е развил духовни свойства на възприятие към този свят, към който започва изследването.

Затова, когато пристъпваме към учението, ние трябва да мислим за светлината, която ни поправя. Това ще ни позволи да проникнем в усещанията, а след това и в разбиранията на световете, които ни се разкриват. Първо усещаме, а след това разбираме усетеното.

Това е видно при бебетата: първо те усещат само „добро” или „лошо” и нищо друго. После те започват да разбират от какво зависят, как да се доближат до доброто и да избегнат злото и т.н.

Първо се пораждат чувствата, а чувствата са определено напълване на желанието. Но за да бъде напълнено, желанието трябва да се измени под въздействието на светлината, преминавайки от получаване към отдаване, и в зависимост от това, то ще започне да усеща духовно напълване, напълване от свойството отдаване, напълване чрез отдаване.

Затова ни е забранено да съжаляваме, че не разбираме нито материала, който изучаваме, нито пътищата на нашата работа. Човек, който мисли, че разбира нещо, е глупак. Човек, който е горд от това, че знае, разбира, възприема, напуска урока пълен с енергия, разбиране и горделивост, трябва да разбере колко нисш е той в това състояние, защото в неговото сърце няма молитва, искане и никакво предвижване.

Имено когато човек изпитва липса на напълване, усещане на своята собствена незначителност, пълно неразбиране, усещане и объркване, когато се намира в пълна мъгла и не разбира какво се случва с него, тогава той се намира във възможно най-добро състояние, в което да му въздейства висшата светлина. Няма много такива момент. В началото не ги харесваме много, но после започваме да ги ценим.

Затова какво трябва да подготвим преди учението? Желанието за промяна. Изменяйки нашите усещания, ние ще разберем къде сме и какво се случва. Но първо трябва да почувстваме и да бъдем на духовния път, т.е. да живеем в действия на отдаване.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 03.03.2011

[36944]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява средната третина на сфира Тиферет и защо тя се нарича свободна?

Отговор: Това е така сякаш тя не съществува сама по себе си. Както Баал а-Сулам казва, тя съществува само като мястото, за което клипа и светостта се борят.

Това е мястото, където човек усеща себе си и своята независимост. Тук той има вътрешна борба и съмнения: с какво да се идентифицира – с висшия или с нисшия? Това се нарича средната третина на Тиферет, мястото на свободен избор.

Въпрос: От какво се състои тази част? И как се разкрива свободата на избор там, ако тази част се влияе или от висшия, или от нисшия, зависейки от това, с кого тя се идентифицира? Тогава къде е независимостта?

Отговор: Свише така е организирано мястото на свобода на човек. Това не е объркване или липса на яснота, както свободата в нашия свят се отнася към липса на точно знание за това, с какво да се идентифицираш. А в средната третина на Тиферет на мен ми е напълно ясно какво е свойството на отдаване отгоре и какво е свойството на получаване отдолу. Аз съм по средата и тази среда е изцяло моя. Така да се каже, цялата ми реалност е средната част на Тиферет.

Когато съм под влиянието на висшия или на нисшия, аз усещам тяхното влияние, тоест аз ги усещам и не съотнасям това към себе си. Но в средната третина на Тиферет аз разкривам цялата АВАЯ, себе си. Тази част съдържа всичките 10 сфирот, разграничаванията на целия Парцуф.

Ако искам да постигна висшия, тогава аз се издигам към горната част, а ако искам да постигна нисшия, аз се спускам към долната част. Но кой съм аз? Това е средната част на Тиферет, като тънък слой между висшия и нисшия. И все пак, всъщност не е тънък.

Средната третина на Тиферет идва от факта, че в четирите фази на разпространение на пряката светлина Бина е решила, че не иска да получава, а да стане подобна на висшия, а за да направи това, тя трябва да постигне отдаване. Но тя не може да постигне отдаване, защото нейния материал, желанието за наслаждение, не се променя. За да го направи като отдаващо, тя трябва да получава заради отдаване. Тоест тя използва силата на любов на Твореца.

Без силата на Даващия ми любов аз не мога да променя моето получаване в отдаване на Него. Но ако знам, че Той ме обича и аз възнамерявам да получа от Него само заради тази причина, тогава аз използвам силата на Неговата любов. Отначало аз трябва да разкрия Неговата любов и вътре в нея да разкрия моето получаване, и тогава да получа от Него само за да Му покажа моята любов.

От същото поле, където втората фаза (от четирите фази на разпространение на пряката светлина) взима решението, се ражда нашето понятие за средната третина на Тиферет, в която творението се чувства свободно да взима решения.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 02.03.2011

[36836]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, Статия „Общо изясняване на всичките 14 заповеди и как се съотнасят със седемте дни от началото на творението”, п.9: „… И това се изяснява във въпроса за съвместяването на свойствата на съда със свойството милосърдие.

Когато Малхут се издигнала на мястото на Бина, тогава се разделили всички стъпала на две части: Галгалта Ейнаим и АХА”П или МИ ЕЛЕ.

… И основната разлика, отличаваща парцуфа ИШСУТ, е, че в него има само ВАК на светлините в Галгалта Ейнаим келим, които затова са наречени с името МИ. И нейният АХА”П, т.е. трите букви ЕЛЕ, паднали на стъпалото под нея, т.е. в трите свята БЕА.”

„Зоар” разказва за това, как е устроена отгоре надолу стълбата от духовни стъпала. Всяко следващо стъпало не се намира точно под предишното. Част от висшето стъпало влиза в нисшето, така че в нито едно стъпало няма свободно място, освен неговата средна точка, наречена средна част на Тиферет.

От горната третина на Тиферет и нагоре, всяко стъпало получава от висшето стъпало, което е потопено в него. От долната третина на Тиферет и надолу, всяко стъпало се намира вътре в нисшето. Така е устроена цялата стълба от стъпала.

АХА”П на висшия се намира вътре в Г”Е на нисшия, а АХА“П на нисшия  – вътре в Г”Е на своя нисш и т.н. Вътре във всяко стъпало има малък слой – средната третина на Тиферет, оставаща свободна от влиянието на висшия  и от необходимостта да отдава на нисшия.

В горната част на своя Г”Е, където е потопен АХА”П на висшия, всеки парцуф се намира във властта на висшия. В долната част на своя АХА”П, спуснал се в Г”Е на нисшия, всеки парцуф е поставен в служба на нисшия.

Излиза, че във всеки парцуф остава независима само средната третина на Тиферет, в която той взема решение към кого иска да се съотнесе – към висшия или нисшия, да се издига през цялото време нагоре или да остане долу.

Така е построена отгоре надолу стълбата от стъпала, а ние трябва правилно да я използваме, за да се издигнем.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.03.2011

[36839]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да съвместя  и правилно да подредя помежду им трите вида желания, които усещам сега на урока:

1.изкуственото желание, предизвикано от необходимостта да искам поправяне за обкръжението,

2. изкуственото желание да се поставя в поле, което ще ми въздейства,

3. истинското ми желание да се избавя от дребните ми земни проблеми, които ми се струват големи?

Отговор: Длъжни сме да вярваме на мъдреците, които говорят, че ако човек действа систематично и упорно, неговите усилия се натрупват в голям капитал.

Няма друг избор освен да продължаваш да полагаш усилия. Резултатите, които ще дойдат в последствие, ще ти обяснят и ще ти покажат всичко. Друг отговор по пътя няма, когато не усещаш, не разбираш и не можеш да свържеш нищо. Трябва просто да продължиш.

Сега не можеш да свържеш своите отношения със света, с групата – с успеха си и всичко случващо се, а Твореца и науката кабала – със своето желание да се избавиш от страданията и проблемите. Още повече, че кабалистите не дават големи обещания, че по този начин ще се освободиш от бедите и проблемите.

Всъщност, глобално погледнато, ние няма какво да отговорим на човека, изучаващ кабала, освен с помощта на групата да го доведем до осъзнаване на целта. И когато дойде светлината и го поправи, той ще види целта.

Защото с егоистични очи не е възможно да видиш в духовното нищо приятно и добро за егоизма си. И макар че можеш да си казваш, че така ще се избавиш от всички проблеми, ще придобиеш целия свят, но не по този начин ще се върви напред.

Във всеки миг от живота ти, в съответствие със силите си, се свържи колкото може по-силно със своето обкръжение, за да ти влияе то възможно най-силно и да си задължен още повече да се свързваш с него. Чрез него ще получиш сили.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 01.03.2011

[36736]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че светлината изяснява състоянието на човек? Има ли и разумът роля в това?

Отговор: Не, няма. Когато светлината изяснява моето състояние, на мен не ми е нужен земния разум, защото той не добавя нищо. Нужни са ми духовни изяснявания, които идват от усещанията на моите желания и висшата светлина. Аз трябва да ги усетя или поне да се приближа до тях, като влизам в неутралната зона между желанието за наслаждение и желанието за отдаване.

Аз мога да бъда 1) вътре в моето егоистично желание, 2) на неутрална територия, след като съм излязъл от моето желание и се стремя да постигна духовното или 3) в духовното намерение.

Когато съм на неутрална зона, аз все още не разбирам какво ми се случва, но все пак аз действам само заради целта. Тогава светлината ми повлиява и аз преминавам през различни състояния, без да знам за тях. Аз не мога да кажа какво се случва, както едно бебе не може да каже какво му се случва. То изцяло е в стремежа да расте и със стремежа то извиква светлината, силата на израстване и развитие. Така сме и ние.

От урока по Книгата „Зоар”. Предисловие, 28.02.2011

[36579]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Общо обяснение на всичките 14-ет заповеди и как те се съотнасят със седемте дена от началото на творението”, п.1: …Раби Шимон разяснява 14-те заповеди, които включват всичките 613 заповеди, както седемте дена от началото на творението включва 7 000 години. Затова той ги разделя на седем дена от началото на творението и ги свързва с техния ден. И след като те включват всичките 613 заповеди, то си заслужава прилагането на усилия в тяхното спазване всеки ден.

Какво означава съблюдаването на заповед (митцва)? Как мога да знам каква е тази команда? Какво мога да направя, ако дори не зная за какво говори тя?

Но аз трябва да чета този текст с намерението, че ще ме поправи. В крайна сметка, за сега ние дори не знаем как да се свържем с текста или да извлечем духовното действие от него, така че той да стане за нас книга с инструкция, Тора, защото Тора произлиза от думата „ораа”, инструкция. Затова е написано: „Душата на човек ще го научи”.

Когато всеки от нас ще има душа, а не своя зародиш – духовна искра, тогава вътре в нашата душа ние ще разкрием различни явления. Тези явления ще станат „моята книга”, „моята Тора”, моето разкритие, както е указано да се напише Тора на човешкото сърце, където сърцето се отнася към всички желания на човек.

От тях ние ще разберем как да напреднем, как да направим следващите стъпки, и как да ги направим вътре в нас. Точно така, съобразно книгата с  инструкции, ще извършим различни действия вътре в нас.

Но за сега ние гледаме в книгата с инструкции, без да осъзнаваме какво казват инструкциите. Ние не знаем за какво говорят, защото не чувстваме вътре в себе си за какво всяка от тях говори, къде са различните части на нашата душа и каква е връзката между тях.

Затова ние трябва само да искаме и да се молим да разкрием вътрешната структура на нашата душа – къде са тези желания в състоянието, в което са описани, за какво точно говори книгата и какви действия тя описва, които трябва да извършим вътре в нас?

Намерението да желая и да постигна е правилното намерение, което Баал а-Сулам описва в пункт 155 в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”: „…благодарение на силното желание и на стремежа да разберем изучавания материал, ние пробуждаме върху себе си светлината, обкръжаваща душите”.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 28.02.2011

[36582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Четейки „Зоар” не трябва да се забравя, че става дума само за отношенията между нас.

Грешници и праведници, съботна вечер и делници, нощ и ден, нежива, растителна, животинска природа и човек. Храм, поле и дърво, всички думи говорят само за вида връзки между хората – за връзката на неживото, растително, животинско и човешко ниво.

Освен за това, не се говори за нищо друго. Защото няма нищо повече. Вътре в тази връзка, в нейните видове, ние усещаме живота. Съчетаването на свързващите душите сили ни рисуват на екрана картините на нашия свят. Така усещаме реалността.

В кабалистичните книги е описана само връзката между нас. Защото повече няма за какво да се пише. Нищо друго няма, а всички светове – това са описания на нивата на връзки между душите. Има безформено желание за наслаждение и се описват етапите на неговото поправяне, за да се свържем с другите. Съединявайки се с другите, творението разкрива връзките между всички части на една обща душа – Малхут на Безкрайността. Именно за това става въпрос.

Кабалистите не усещат нищо повече. Творението чувства реалността, откъсната от връзката с другите и я нарича „наш свят” или усеща връзка с другите в силите на отдаване, които му дава светлината – и тогава му се разкрива висшия свят.

Висшият свят е връзката с другите и всичко, което ракривам в тези връзки. Какво разкривам? Свойството отдаване. Това се нарича „отдаване заради получаването”. Връзките от такъв вид се наричат „не прави на другия това, което ти е ненавистно”. После тези връзки се укрепват и в тях усещаме любов, което се нарича „възлюби ближния като самия себе си”.

Връзките, които са само в отдаването, според принципа „не прави на другия това, което ти е ненавистно” се наричат Втори Храм, само нивото на Бина, „мохин-де-нешама”. Връзките в любовта, това вече е Първият Храм, нивото „мохин-де-хая”.

Всичко, за което се говори, са връзките между хората. И всички думи, които можем да използваме, цялата реалност, която можем да разкрием – всичко това е само връзката между хората.

Отсъствието на връзка, в което се намираме днес, ни се представя като този свят. Моето виждане, моето усещане в егоистичната връзка между всички, в нейната минимална степен се нарича „този свят”. А истинската, мощна егоистична връзка между всички нас, аз разкривам впоследствие – като лява линия, клипа.

Но ние нямаме друго усещане, разбиране, друга реалност и съществуване, освен във връзката помежду ни – не е важно дали е лоша или добра. Само за видовете на тази връзка говори книгата „Зоар”.

И за какво още могат да пишат кабалистите? В реалността няма нищо. А всичко, което ми изглежда като нежива, растителна, животинска природа и хора, различните обекти, действия, мисли, решения, къщи, мебели, автомобили – всичко, което можем да си представим, са човешки връзки в техния правилен или неправилен вид.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 27.02.2011

[36483]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим нашето общо кли? Какво представлява групата вътре в мен?

Отговор: Групата вътре в мен е място, в което се намира Твореца. Той е организирал в мен такова място. Затова аз идвам в група, уж при другари, а всъщност във вътрешното ми усещане за „място”. И ако бъда свързан с него, то ще ми послужи като майчина утроба, ковчег, място за укритие, спасение, защита.

Тази група се намира вътре в мен. И аз само погрешно я възприемам извън себе си, както и цялото възприемане на реалността. За да започна да усещам явно истинската реалност, аз съм длъжен да подтисна гордостта си, независимостта си, величието, за да се разтворя в групата, в ковчега, в майчината утроба. И тогава ще разкрия Твореца – на своето първо духовно стъпало като духовен зародиш.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 27.02.2011

[36480]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В седмичната глава „Веякел” се разказва как Моше събира целия народ на Израел и им предава указанието на Твореца: всеки с „мъдро сърце” трябва да Му направи приношение: злато, сребро, мед, скъпи тъкани, кожа, масло, благовония.

И тогава всички мъже и жени заедно донасят тези приношения, а Моше зове Бецалел и Олиава да започнат святата работа по строителството на Скинията на Завета.

Тази глава разказва за особените събития, които стават след прегрешението със златния телец и които са призвани да изкупят и поправят този грях.

Науката кабала учи, че Творецът е създал света вече съвършен, свят на Безкрайността, в който ние се намираме точно сега в единство и пълна хармония. Но, доколкото ние се намираме там изначално за сметка на действията на Твореца, висшата светлина, то не чувстваме това съвършенство, безкрайно напълване и сливане с висшата сила, равенството си с Него. На нас не ни достига това осъзнаване.

А осъзнаването може да дойде в творението само от съчетаването на двете противоположности: усещането за отделяне от Твореца и усещането за сливане с Него. Само, преживявайки тези две усещания заедно, ние започваме да разбираме техния смисъл.

От нашия свят знаем, че ако не си гладен – не получаваш наслаждение от храната. Както е казано: „Преимуществото на светлината се познава от тъмнината”. Доколкото ние сме творения, то да почувстваме нещо като лошо или хубаво сме способни само от контраста с неговата противоположност. И в науката, и в ежедневието, ние винаги измерваме едното относително другото. Така се определят всички наши ценности.

Затова, за да постигнем съвършеното състояние, в което ни е създал Творецът, отначало трябва да разберем неговата противоположност. А това е ужасно състояние, обратното на съвършенството – безсилие, слабост, тъмнота, непрестанно страдание – как е възможно да го издържаме?

И за да вкусят всички по малко от това усещане, ние го приемаме на малки порции. Затова ни превеждат през прегрешението със златния телец и разбиването на първите скрижали на завета – за да ни дадат да усетим състоянието, противоположно на съвършенството.

Всички тези събития е трябвало да се случат и това е било ясно от самото начало. Затова веднага, след като се разкрива нашата природа, противоположна на Твореца, в прегрешението със златния телец и разбиването на скрижалите на завета – става поправянето. Творецът учи Моше, как да направи Скинията на Завета, свещените одежди, да подготви всички за служението, да принесат дарове, маасер.

„Дарове за Твореца” (трума) означава, че Малхут се издига към Зеир Анпин, тоест душите се издигат към своето съвършено състояние, към своя корен.

След разбиването нашите разбити души са паднали в този свят и се намират в него, разделени от взаимна ненавист и не желаещи нищо духовно. Но съществува методика, с помощта на която ние можем да се поправим. И за това ние вече действително се нуждаем от силата на „Тора”, от силата на светлината. А такова поправяне може да направи само този, който върви „в сянката на Твореца” – Бецалел („бе-цел-ел”).

Във всеки от нас съществува такава сила, защото Тора говори не за някакви отделни личности: Бецалел, Моше, Аарон – а за един човек, в който присъстват всички тези сили и свойства.

И когато ние разкриваме в себе си силата на разбиването, и колко сме далеч от целта, заедно с това разкриваме, че в нас има сили, за да поправим тази грешка – разликата между нас и духовния свят. Всичко това се разкрива благодарение на свойството в нас, което се нарича „Бецалел” – даващо ни способността да се намираме в „Бе цел Ел” – в сянката на Твореца.

От програмата „Седмичната глава“, 23.02.2011

[36415]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→