Въпрос: Когато, по време на четенето на книгата „Зоар” възнамерявам да привлека светлината, връщаща към източника, чувствам различни вътрешни реакции. Това нещо реално ли е или засега, все още е моето въображение от този свят?

Отговор: Засега, все още усещаме психологическите, а не духовните състояния, предизвикани от промяната на желанията. Все още нямаме сила на екрана, за да можем да работим над нашите желания, обръщайки ги в отдаващи – да извършат действия за отдаване.

Занимаваме се с кабала на най-външния слой на реалността, даден ни в усещанията. Но вътре съществуват много състояния, светове, стъпала, на които също се намираме – включително до нашия корен в света на Безкрайността. Но засега, все още ни е разкрито само повърхностното желание, заедно със случващите се в него явления.

Това е част от истинската реалност, но не в нейния същински вид, а във външната форма на нашия свят – във външната обвивка.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36418]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Целта на създаването на човека е да се измени от противоположност към подобие на Твореца, т.е. да придобие, вместо свойството да действа само заради себе си, свойството да действа заради другите.

Това изменение на природата се постига чрез изучаване на Книгата „Зоар”, защото според степента на искането, при нейното четене се разкрива силата, поправяща природата на човека.

Макар че, човек изобщо не иска да се измени, той мисли само за собственото си благо, но под въздействието на обкръжението, постепенно се съгласява с това, да придобие свойството отдаване – това е най-важната придобивка в неговия живот. И да се учи заедно с групата, за да усили своя стремеж за поправяне.

Ако приятелите се представят, че са като едно цяло, то тяхното учене ще предизвика такова въздействие на скритата сила, че тя ще се прояви като взаимно отдаване и любов.

И макар че в началото никой не е мислил сериозно за своето изменение, то постепенно, под влияние на обкръжението и силата, скрита в съвместното изучаване на книгата ”Зоар”, във всеки стават истински изменения – всеки придобива природата на Твореца и усеща висшия свят.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36281]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Единственото, което можем да направим от своите учения, е да ги направим „чудесно средство” (сгула), да привлечем към себе си „светлината, възвръщаща към Източника”. Затова избрахме да се учим по книгите, препоръчани ни от кабалистите – хората, които вече са реализирали своето поправяне, постигнали са разкриването на Твореца, сливане с Него, висшето постижение, върнали са се към корена на своята душа.

Тоест те са изпълнили своята задача, която е възложена на всеки човек в този свят, и са постигнали своето крайно поправено състояние, Гмар Тикун, света на Безкрайността, обединение с Твореца. Затова слушаме техните инструкции, а това, което ни съветват те, е да учим само кабалистични книги, защото те съдържат светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината, съдържаща се в останалите книги, които също говорят за духовните светове (Тора, Мишна и Талмуд), е недостатъчно силна да върне нашите души към източника. Това не означава, че в тях няма духовност! Всички те са били писани от велики кабалисти, които са имали духовно постижение, но тези книги не са предназначени да ни дадат силата на поправяне. Затова ние ги използваме само като малко допълнение, а цялото учение е основано на книгата „Зоар” с коментари на Баал а-Сулам, а също и Талмуд Есер Сфирот (Учението на десетте Сфирот).

Именно тези книги ни носят обкръжаващата светлина, която е най-подхожда за душите от нашето поколение, и имат силата да ни поправят. Човек, който учи тези книги, се нарича мъдрец или „ученик на мъдрец” (талмид хахам), защото той се учи от Твореца (мъдреца) за свойството отдаване. Този човек е с „мъдро сърце”, защото иска да поправи своето „сърце”, своето желание да се наслаждава, за да го превърне в съсъд за светлината Хохма.

Така се отнасяме към своето учение, група, учител, разпространение и целия живот, така че всичко това да се превърне в средство за придобиване на тази „чудесна сила” (сгула), светлината, възвръщаща към Източника. Това е единственото нещо, за което трябва да мисли от сутрин до вечер и от вечер до сутрин! В крайна сметка, целият успех в живота на човек зависи от тази светлина.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 23.02.2011

[36181]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите, че книгата Зоар е единственото средство, с помощта на което можем да достигнем поправяне и обединение. Но не разбирам как светът може да го използва, след като в нея абсолютно нищо не може да се разбере?!

Отговор: Но именно точно с такива неразбираеми за нас средства ние поправяме себе си в нашия свят! Отивам при лекаря, без нищо да разбирам от лечение и лекарства. И този човек ме пробожда и започва да източва с тръбичка кръв а аз дори му плащам пари и му благодаря!

А той ми изписва някакви химически препарати, в които има само отрова /знаете, че всяко лекарство е отрова, даже символът на медицината е станала змия с чаша отрова/. И ние плащаме за такова лекарство доста пари и не разбираме, как то работи и без съмнение в основата си то съдържа отрова. Но го гълтам и то ми помага! Оздравявам!

Тялото ми е било болно и аз добавям в него още отрова – а то изведнъж става здраво….Можете ли да го обясните?! Но това работи така! Има ли логика?

По същия начин трябва да вкараме в себе си „отрова”- висшата светлина за нас е истинска отрова. Трябва да я приемем вътре в себе си и тогава ще оздравеем! Необходимо ни е нещо напълно обратно на природата ни, и това изглежда абсолютно нелогично.

Но дори в нашия свят приемането на лекарство е нелогично действие, още повече ако става дума за духовно поправяне.

Кажете, толкова ли ми е необходима тази висша светлина, която ще ме научи на отдаване, на любов към ближния? Повдига ми се дори да слушам за това, никой не искам да виждам и ненавиждам всички, проклинайки целия този живот и Твореца. А ми говорят – трябва да добавиш още малко отрова…да приближиш към себе си светлината, Твореца.

Какво приближавам? – Силата на отдаване, светлина, която като че ли е длъжна да ми донесе още повече от това, което ненавиждам! И именно това е, което не искам! Тя работи като отрицание на отрицанието, противоположност на противоположността – в това е целият смисъл, висшата логика! А ни е трудно да я разберем.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот“, 23.02.2011

[36177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед тринадесета”, п. 245: … този пункт говори за единадесетата заповед, а не за тринадесетата. „Зоар” ги е смесил още в началото на единадесетата заповед, но оформителят на книгата ги е разделил.

В своя първоначален вид, книгата „Зоар” е представлявала коментар на всичките ТаНаХ (Тора, Невиим/Пророци, Ктувим/Писания) – тоест била е в многократно по-голям обем от този, който е стигнал до нас.

Но по най-различни причини, голяма част от книгата се е загубила, а това, което е останало, трябва да приемем като дадено ни от висшето управление, за да можем да поправим себе си – повече не ни е необходимо.

На всяко поколение се дава това, което е подходящо за типа на душите, появяващи се в него в нашия свят.

Затова, трябва да възприемаме „Зоар” така, както е стигнал до нас, както са напечатани и съчетани неговите части помежду си. Идващата от тази книга светлина ни поправя – нейното въздействие е очевидно. Трябва да приемем всичко като даденост и да правим онова, което ни е възложено.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36278]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Аз разбирам, че моите намерения по време на четене на книгата „Зоар” са много важни, но аз не чувствам, че това ми помага. Какво да правя?

Отговор: Трябва да продължиш. Това не се получава за един момент. Кабалистите казват, че за разкриване на духовното са нужни от 3 до 5 години – ако намеренията на човека са правилни по количество и качество. А ако те не са толкова съвършени по количество и качество – ще трябват още повече години…

И ние не лъжем хората, че това ще се случи за ден два. Този, в който има вътрешно желание – нека да дойде. А в който няма – ще почакаме, докато то възникне.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 22.02.2011

[36062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как книгата „Зоар” ще доведе до поправянето в интернет?

Отговор: Книгата „Зоар” може да помогне да се поправи интернет, защото хората, които го използват, търсят истинска връзка. Но те все още не разбират собственото си желание и на тях им изглежда, че им е достатъчно просто да създават контакти, да си чатят един с друг и да се забавляват с игри и други подобни неща.

Но в последствие ще видят, че това не помага, че всичко това е ограничено и е загуба не време, която не носи никаква полза, и че „социалните мрежи” не свързват наистина хората един с друг. Въпреки всичко, при условие че хората прекарват време там, те разкриват злото, което е вътре. Достигат до разбирането, че всичко това е фалшиво, че съществува заради печалба и е опит да се лъжем и ограбваме едни други. Те ще разберат, че цялата тази интернет връзка само им вреди.

Изглежда така: как може връзката помежду ни да ни вреди? Но работата е там, че ние сме егоисти и не можем да се свържем добре и с полза. Не можем да създадем мрежа, която да ни дава наслаждение. И това ще доведе до осъзнаването на злото.

Тогава ние ще трябва да дадем обяснението на хората, че вътре в тази интернет връзка съществува една малка мрежа, която живее според различни закони. Хората, които са се събрали там, желаят да постигнат доброто. Точно това казва нашето телевизионно мото „Ние се свързваме с доброто”.

Там има напълно различни правила и хората, които искат да бъдат братя. И чрез това те разкриват висшия живот, вместо просто да се прегръщат и да се опитват да поддържат всичко вежливо и красиво отвън.

Тези хора постигат състояние, където вътре в техните връзки започват да усещат висшия, духовен живот, който е съвършен и вечен. Те разкриват Твореца, духовния свят, висшата сила, която е скрита в тази мрежа!

От  урока по статия „Предисловие към Паним Мериот”, 23.02.2011

[36174]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Явява ли се понятието “сгула“/”чудодейното свойство“ основа в интегралното възпитание?

Отговор: “Сгула“ е основата, с нея започват. Защото духовния свят е противоположен на нашия свят и затова и напълно откъснат от него. В духовния свят няма никаква връзка с материалния. Ти не можеш нищо да направиш с духовния свят – нито да привлечеш оттам сили, нито да му въздействаш. Нито карти, нито “чудеса“, нито червени конци не могат да ти помогнат да преодолееш това абсолютно разделение между световете.

Контактът, по който ти можеш да предизвикаш върху себе си духовното въздействие, става само чрез правилното ти съединение с учителя, учебника, групата, – ако ги използваш, за да пробудиш в себе си намерение, настоятелна потребност, разбиране, какво именно искаш ти от ученето.

И тогава ученето с истинския учител, с правилната група, с истинските книги, те довежда до реализиране на намерението. А ако го няма това – нищо няма да ти помогне. Ако в този свят човек не притежаваше “сгула“, той би си останал животно.

Затова за нас е така важно да изясним какви трябва да бъдат тези три съставни – учител, книги, група – как заедно те трябва да ми въздействат – в поръчителството.

Това всичко е концентрирано в необходимостта да се постигне духовното. А духовното постигаме за сметка на ученето, в което има скрита сила. И тази сила трябва да ми въздейства, ако аз се обръщам към нея.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.02.2011

[36185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Отваряйки която и да е книга в нашия свят, искаме да получим от нея или усещане, или разум. Защото освен това няма нищо друго. Искаме да се впечатлим от приключенските книги и романите, преживявайки заедно с героите – това е разбираемо за нашите чувства и желания.

Искаме да напълним разума си със знания от научните книги, като сме наясно, че за тази цел е нужно усърдно да ги изучаваме, стараейки се да съберем цялата информация в паметта си, а после да работим с тези данни, разпределяйки ги съгласно онова, което се стараем да разберем.

Разбиране се нарича правилното подреждане на данните. В книгата цялата информация е подредена правилно. Аз вкарвам тези данни в своята памет и ги организирам в същия ред – но с разбирането, че трябва да ги подредя по същия начин, че си струва да го направя, защо и как. Съгласяването ми с учебника означава, че го изучавам.

Но нито първият подход – за усещане, нито вторият – за разбиране, не присъстват при изучаването на науката кабала. Съвсем не! Тук четем текста, не за да усетим нещо, тъй като в този миг няма какво да усетим, и не за да разберем – защото не е възможно да разберем прочетеното, а само за да извлечем от него силата, която ни променя. Нека ни промени – само това ни е необходимо!

Това се нарича „сгула” – „чудoдейно свойство”, „чудо”, и само от него имаме нужда. Но, за да организирам това „чудо”, са ми нужни три съставни:

1. Учител, който ме насочва към „чудoдейното свойство”. Всъщност учителят не трябва дори много да знае – не е необходимо да ми демонстрира своите знания. Той не трябва да пробужда в мен нито чувствата, нито разума. Трябва само да ме насочва към изпълняването на „чудото”/„сгула”.

2. Група, която също като мен се стреми да реализира това „чудо”, да пробуди силата на промяната.

3. Книга. Аз не знам какво представлява тази книга. Кабалистите казват, че е тайна книга, в която не разбират написаното, но ако я чета заради „сгула”, тя ми въздейства и ме поправя.

Затова кабалистичните книги са написани така, че не разбираме нищо в тях. И ние поначало нямаме намерение да ги разберем, защото така бихме „откраднали” от искането на „сгула”. Освен това, не възнамеряваме тук и сега да усетим написаното в тези книги. Преди всичко аз искам да се осъществи „сгула”, а след нея вече ще усетя и разбера.

Когато в резултат на „сгула”/„чудото” стане разкриване, тогава вече влизам в този чудесен свят, където имам усещане и разум – както е в нашия свят. Тогава виждам, че същата книга, която преди е била тайна за мен, е изпълнена с чувства и разум – че е подобна на приключенската книга и романа, както и на научната книга, изпълнена с мъдрост.

Такава е книгата „Зоар” – много особена книга, най-силна по своето въздействие, способна да ни донесе „сгула”. Именно това трябва да изискваме от нея. Само от това искане зависи успеха. Така че, хайде да четем и да не го забравяме!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.02.2011

[36165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Когато четем „Зоар”, трябва да се съсредоточим върху връзката между душите, защото именно там е станало разбиването, и да си представяме поправеното състояние, в което постигаме единението между душите.

Душите се наричат стремеж за разкриване на Твореца. Всеки, който има този стремеж, трябва да иска да го усили чрез съединяването си с другите. Тогава, той получава от тях същия стремеж – и така расте.

Известно е, че с помощта на завистта, страстта, жаждата за слава, можем да се впечатлим от стремежа на другарите за сливане с Твореца, за разкриване на Твореца. Именно това искаме „да купим” от тях.

Затова, по време на учебните занятия, всеки от нас иска да присъедини към себе си целия стремеж на групата за разкриване на Твореца. Това е възможно само, чрез съединяването помежду ни. Защото, не мога да открадна стремежа на другаря. Но ако се съединя с него, то всеки от нас вече ще притежава общата сила. И тогава всеки, съединявайки достатъчно сили, може да постигне разкриването на Твореца.

Връзката между нас не може да възникне само от желанието ми да се съединя със стремежа на другаря. Аз нямам сили да се съединя с него. Нуждая се от светлината, която да извърши това действие.

Намираме се в разбито състояние и между нас няма връзка. Аз искам да възникне тази връзка – и тогава, с общата сила, постигам разкриването. За това трябва да мислим, четейки книгата „Зоар”. И всичко, което изучаваме в нея, са само поправените форми на връзката между нас.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 22.02.2011

[36068]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→