Необходимо е да помним за това, че ние четем ”Зоар” само заради това, нашите, устремени към единение желания, да се съединят под въздействието на светлината.

Аз мога само да се устремя към единството, очаквайки от четенето на ”Зоар” и ТЕ”С, че светлината ще ни съедини заедно. Трябва да си представям, че освен мен, всички други са единни, и само аз трябва да се включа във всички.

Сам не съм способен на това, и само в резултат на ученето може да стане този „click“, съединяващ ме с всички. Както при запояването на два проводника ние ги поставяме заедно и въздействаме на мястото на контакта с висока температура, разтопявайки сплавта, която ги съединява.

Затова аз поставям себе си в контакт с групата, представяйки си, че се съединявам с тях – и чакам от ученето, да ни спои в точката на нашата връзка.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 21.02.2011

[35971]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как ни помага да четем коментара „Сулам” към книгата „Зоар”, ако неговите обяснения ни увличат в неправилна посока? Не е ли по-добре да четем „Зоар” в оригинал на армейски, език, който не разбираме, и да останем в правилното намерение за целта?

Отговор: В такъв случай, може би ти би могъл да четеш „Зоар” на китайски или на друг език, който изобщо не разбираш? Или просто да гледаш символите без да знаеш буквите като картина, без да осъзнаваш, че тези букви се свързват в групи, наречени „думи”, а думите се комбинират в изречения, а изреченията в параграфи? Междувременно, аз не знам нищо, гледайки страницата на текста, сякаш тя е определен код.

Работата е там, че аз трябва да се свържа с текста чрез моето желание да разкрия състоянията на моята души, които той описва. Текстът говори за това, какво се случва вътре в мен, във връзката ми с Твореца. Затова аз искам да го разкрия.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 22.02.2011

[36065]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, през цялото време трябва да мислим за съединението помежду ни и на базата на тази постоянна, силна мисъл, малко да слушаме текста – доколкото това е възможно в качеството на добавка, подправка.

Но мисълта за съединението трябва да бъде силна и непрекъсната. И според възможностите, добавяме към нея самия текст – мисълта за него, усещането. Но само при условие, че тази основа – постоянната мисъл за съединението – не изчезва и не ослабва.

Можем с лекота да се намираме в правилно намерение само, ако знаем, че „Зоар”, както и цялата Тора, говорят само за типовете връзки между нас. Затова всичко, което изучаваме и всичко, което искаме да виждим сега, в резултат на нашата работа, е съединението между нас, вида на нашата връзка, нейните характерни особености, всичко ставащо между нас – за всичко това е разказано в книгата „Зоар”.

И по тази причина, говорим за една и съща точка –  за  точката на съединение между мен и останалите. А в тази точка има всевъзможни видове връзки между мен и всички. И за тях разказва Тора.

И ако се насоча правилно, тогава разбирам, че става въпрос само за това. Какви точно видове връзки има между нас? В какво мога да се съединя? Как да опозная това?

Това означава, че искаме да познаем изучаваното – и не знаем. Но от стремежа да познаем, да се съединим в единно желание/кли и да изясним всички видове връзки, за които разказва Тора, идва светлината, връщаща към източника, създава тази връзка, прояснява – и тогава я разкриваме на практика.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 21.02.2011

[35967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Седмата заповед”, п. 225: В Меркава на трона лицето на лъва е от дясно, а лицето на вола е от ляво. Волът се нарича „цял (Там) вол”, тъй като в Меркава на трона има посвeщение на завета.

Въпрос: Възможно ли е да се създаде речник на духовните термини, подходящ за всяко стъпало, който да обяснява различните думи от „Зоар”, като „вол”, „меркава”, „лъв”, „змия” и т.н.? Това би ни помогнало да заменим думите, които ни напомнят за физически образи, с духовни сили според тяхното определение, докато четем. Това правилен подход ли е към изучаването на „Зоар”?

Отговор: Всичко зависи от начина, по който се съгласим да говорим помежду си. Когато имаме общо възприятие, говорим спрямо това усещане. Когато не възприемаме събитията по еднакъв начин, а ги разбираме (по-ниско ниво от възприемането), ние, да речем, говорим, използвайки научни термини и формули.

Този откъс от „Зоар” използва думи като „вол”, „магаре”, „трон” и т.н. Ако трябваше да ги заменим със сили, щеше да е нужно да конкретизираме какъв вид сила е, от коя сфирот точно идва. Докато тук, една дума се използва за отнасяне към една и съща сила, например „вол” или „цял вол”. Този език е по-кратък, защото се осланя на твоето разбиране на това, за какво говори.

Това се отнася само към светлините и келим (желания), защото ние нямаме нищо друго, за което да говорим. Как мога да ви предам връзката на светлините с келим в определена форма? Да направя чертеж? Да го изсвиря? Да ви дам формула? Да опиша образа на този свят, който е резултат от тяхната връзка? Как мога да ви обясня точното духовно състояние, комбинацията на светлина и келим, за която говоря?

Затова кабалистите са създали четири езика да опишат висшата система на управление на нашия свят: езика на Танах, Агадот (легенди), Кабала и Алахот (Талмуд), и ги използват да предадат техните постижения на нас. Тези езици са смесени в „Зоар”.

Самата „Зоар” основно е написана на езика на Талмуд (Мидраш), въпреки че използва и малко от езика на Танах или на легендите, а Баал аСулам добавя към нея езика на Кабала. И когато са в паралел, можете повече или по-малко да поддържате правилната посока на мисли.

Но как могат да ви помогнат езиците, ако нямате духовно постижение и не възприемате към какво се отанся текстът? Нищо не може да ви погоне! Трябва да мислите за получаване на по-голямо влияние, за да започнете да възприемате.

В нашия свят е по същия начин: можете да ми кажете каквото си поискате, но ако аз никога не съм го изпитвал, каквото и да ми казвате за мен е мъртво или в най-добрия случай, аз може и да мога да си го представя чрез аналогия с нещо, което вече познавам.

Но ако не знам нищо за духовния свят, никакъв разказ не може да ми помогне. Поради тази причина, цялото ни учене се свежда до това да се стремим да възприеме тези духовния понятия, да искаме да ни се отворят очите.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 17,02,2011

[35591]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В книгата ”Зоар” се говори за вътрешните състояния на моята душа. Но за мен е неразбираемо, какво състояние трябва да си представя?

Отговор: Състоянието на постепенното обединяване на всички, съединяването на всички нас заедно – това е твоята душа, ако ти се стараеш да обединиш всички в едно цяло. Ако аз полагам такива усилия – това е моята душа. Ако някой друг го прави – това е неговата душа.

Всеки от нас е като клетка на тялото, която се старае да присъедини към себе си целия организъм. Така, самият ти придобиваш цялото тяло/желанието. То се нарича твоя душа.

Ако засега, все още вземаш само част от тялото и само в определена степен се съединяваш с нея, тогава имаш частична душа. Това означава, че се намираш по пътя, на стъпалата на стълбата.

А когато пристъпиш към завършването на пътя – стигаш до края на стълбата, до най-горното стъпало – Малхут на Безкрайността, където всичко се слива заедно, без каквито и да е граници, без край.

Но всеки от нас си представя тази Малхут на Безкрайността от своята лична гледна точка, защото всеки има свой особен корен на душата. Затова, нито един човек не се анулира, не отменя своята независимост.

Единственото, което е необходимо да изясним при четенето на книгата „Зоар”, са видовете връзките между нас. Във всяка отделна клетка има само желание. И цялата наука кабала е връзката между желанията, защото по този начин, те създават единение, цялата мощ на Малхут.

Например, в компютъра няма нищо освен плюс и минус. Но милиардите съединявания между тях образуват цялата негова мощ и възможности. На същия принцип, цялата работа на нашия мозък е основана на безбройни съединявания между „плюс” и „минус”, между желанието за наслаждение и желанието за отдаване. Те могат да се съединяват повече или по-малко, в една или друга степен, или да не се съединят въобще. Освен това,  няма нищо друго. Но от огромното натрупване на всевъзможните части, състоящи се от различни вариации на връзката или на нейното отсъствие между плюса и минуса, ти имаш потресаващата мъдрост и наистина Божествената мощ.

И именно затова изясняваме видовете връзки между тези мънички части – душите.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 20.02.2011

[35838]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигнем единение?

Отговор: Единение означава, че съгласно всички желания на Даващ и получаващ, на получаващ и Даващ, те се сравняват един с друг, както гостът с Хазяина в известния пример на Баал а-Сулам.

Гостът няма какво да даде на Хазяина, освен своето отношение, ако той развива точно  такова отношение към Хазяина, както Хазяинът към него. Тоест не се взема предвид, че гостът използва своя апетит, а Хазяинът – своята сила. Те изначално са такива: единият – Творец, а другият – творение. Но, ако махнем тези начални условия, че единият е Творец, а другият – творение, защото те трябва да достигнат пълно равенство, то съгласно какво те могат да бъдат равни? Съгласно своето отношение, което те ще изградят без всякаква връзка с това, което е било преди.

Тоест, ние трябва да се издигнем в отношенията помежду си така, че да не е важно това, че Той е Творецът, Той е първичен, Той ме е създал в желанието за наслаждение и прави с мен, каквото пожелае, защото всичко това изначално идва от Него като от висш корен. И не е важно, че аз, творението, не съм способно нищо повече да направя.

Но ако Той и аз достигаме такова състояние, че придобиваме абсолютно равни възможности, то от нашите равни възможности ние желаем да достигнем сливане, единение.

Преди всичко, Творецът и творението трябва да достигнат състояние, в което двамата да са напълно равни и независими един от друг, творението от Твореца и Творецът от творението.

След като станем равни, тогава вече имаме възможност да създадем някаква връзка помежду си, която всеки от нас свободно пожелава, ние достигаме такова състояние, че желаем само любов, сливане и единение между нас.

Както разказва Баал а-Сулам, гостът и Хазяинът идват до състояние, когато те в равна степен зависят един от друг – Хазяинът от госта, а гостът – от Хазяина, както децата и родителите. Тогава желанието за наслаждение, заключено в творението, и желанието да отдава, присъщо на Твореца – двете – ги покоряват един друг и задължават всеки от тях. И макар, че от една страна, Творецът може всичко, – това за нищо не говори, понеже Той изпитва любов към творението, а любовта Го ограничава, позволявайки Му да прави само това, което тя диктува, а не всичко, което Той може. По-нататък…

Тоест силата на любовта – това е сила на ограничаването, обратна сила, действаща в Твореца. Тя не ти дава нищо да направиш. Ти не можеш да разрушиш този, когото обичаш. Любовта властва.

Затова, условието за единение – това е равенството: във възможностите, в силите, способностите и свободата на изразяване. А след като равенството съществува, от всичките тези възможности ние задействаме именно силата на любовта – и постигаме сливането.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 14.02.2011

[35301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние четем Зоар и нищо не разбираме. И това е така, там няма какво да се разбира. Защото става въпрос само за хора, притежаващи духовно постижение, които вече усещат духовния свят.

Те вече се намират в състояние, когато не силата на получаването, а силата на отдаването определя живота в тях. Тогава разума работи по друг начин, те имат друг поглед, те виждат духовното и тогава разбират за какво се говори в книгата.

Защото книгата е написана за пребиваващите в духовното и затова влизащият в духовното може да я разбере. А този, който се намира в материалния свят, не може да я разбере, защото става дума за съвсем друг свят, за който не знам нищо, не съм го чувал и не съм го виждал. И затова тези думи нищо не ми говорят.

Какво да правя? Само едно: да желаеш да влезеш в този свят, а не да го разбереш с разума си. Ако по време на четенето на Зоар аз постоянно мисля какво да направя за да получа въздействие и желая само това – достатъчно е! Това се нарича „сгула” (”чудесно свойство”).

Когато в резултат на всичките тези усилия изведнъж получа силата на светлината и започна да усещам какво се случва в духовния свят, тогава ще чета и ще слушам – и ще разбера, за какво става дума.

Тогава ще работя също и с разума, защото вече ще имам усещане за духовния свят и с разума си ще започна да работя над усещането. А ако аз усещам някакво явление, как да работя с него с разума си? Защото разума е резултат на усещането. В разума ние само свързваме явленията, които попадат в нашето полезрение и усещане.

Затова, преди всичко трябва да достигнем усещане на духовния свят и едва след това да започнем да го изучаваме. Тъй като до това няма какво да усещаме. Нима ние знаем какво се случва зад всяка дума в Зоар, какво ни сочи всяка от тях – „бик”, „бик непорочен”, „трон” и т.н.? Какъв бик и какъв трон?… Това са духовни сили, които така се наричат. Но това не ми говори нищо.

Целият духовен свят – това е свят на силите. Целият материален свят – картина, която тези сили рисуват на материален екран.

Затова трябва да се мисли само как да усетим това, което четем. Трябва да моля да усетя, а не да разбера. А може да се усеща само при условие, че се намираме заедно, създаваме между нас едно желание, стремим се, върху това желание да подейства светлината и тази светлина да ни даде картина.

Общото желание е като екрана на компютър, а светлината като електомагнитна сила, рисуваща върху този екран картина. Аз искам това да се случи! И това се нарича -Твореца се разкрива на творението!

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 18.02.2011

[35678]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Първоначалната картина представяща се пред начинаещ, който чете книгата Зоар е много непорядъчна. Той се обърква, не разбира точно какъв език се използва – езикът на кабала, или на светлините, или на келим и парцуфим, или на сказанията.

Често в един и същ параграф Зоар използва различни езици. Например, от една страна говори за Адам, Ева, змията и т.н., а от друга страна говори за Малхут Зеир Ампин и как те се обединяват, постигайки ЗАТ или ГАР де Бина. Това е така, защото едно и също прегрешение и неговото поправяне, което е описано в Тора, може да бъде описано чрез четири езика – Танаха, Алахот, Агадот (Сказания) и Кабала. Но все още човек не свързва всичко това заедно.

Но до степента, в която напредва, вътре в неговото по-поправено кли и желание, той ще разбере как да превежда нещата от един език на друг. Тогава той ще може да използва езика на Танаха или Алахот, за да обясни нещата написани на езика на сфирот. Езикът на сказанията е по-дълбок, и затова е по-трудно чрез него да се обяснят нещата.

Той може да премине от един език на друг, или от един израз на друг. Това е така, защото всъщност той изразява своите вътрешни усещания или как мислите и желания, които са били противоположни, сега се обединяват вътре в него.

Това е единственото нещо, което изразяваме. Аз не се нуждая от език, букви – от нищо! Аз имам чувства (усещания в желанието) и разум. Преди те ми са били дадени чрез ненавистта, а сега аз ги превръщам в единение и любов. Ние нямаме нищо повече от това. Всичко което правим е да разкрием липсата на единство и разбиването, и поправяйки ги ние постигаме реализацията на любов.

Но е възможно да говорим за това използвайки думите на четирите езика, и освен това, вместо да ги обясняваме с думи, възможно е просто да ги усетим вътре. Затова човек, който постига духовното не се интересува на какъв език е написано. Той променя езиците, тъй като за него това е едно и също.

По същия начин е и с един опитен музикант – гледайки в нотите той чува мелодията, която тези ноти играят вътре в него – или като професионален готвач, който поглеждайки една рецепта изпитва вкуса на блюдото.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 16.02.2011

[35511]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, „Заповед трета”, п. 204: … Шестте слова на „Слушай Исраел” са шестте окончания на ЗОН, и е необходимо да съединим тези шест окончания на ЗОН така, че те да бъдат съединени като едно цяло с шестте висши окончания, т.е. Аба ве-Има и ИШСУТ. И с тях е необходимо да устремим желанието нагоре, т.е. да насочим желанието и НАРАН да бъде включен заедно с тях в МАН…

Всичко зависи от намерението по време на учението, така че светлината, възвръщаща към източника, да дойде към нас от изучаването на Зоар и да извърши тези поправяния в нас.

Ние не знаем как да ги извършим и няма да научим това от текста. Но под въздействието на светлината ние ще почувстваме какво трябва да направим и тогава ще го направим. От учението ние няма нищо да намерим, а само от светлината, която ни въздейства чрез правилното обучение. Това трябва да е ясно.

Затова намерението трябва да бъде насочено към светлината, а не към знанието, защото по никакъв начин не би ми помогнало да знам какъв резултат дава сливането на парцуфа Аба и Има. Това нищо няма да ми даде, а освен това в тези слова няма никаква истина. Когато дойде разкриването, тогава ние разкриваме неща, които преди това не бихме могли да знаем. Всичко става благодарение на светлината.

Затова човек трябва непрекъснато да очаква действия, които светлината ще извърши вътре в него, така че новите усещания, мисли и вътрешни определения ще се разкрият в него отвътре. Това ще бъде резултатът от въздействието на светлината. Тогава човек ще постигне.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.01.2011

[35204]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние четем в Зоар за всевъзможни духовни действия, които се наричат с различни имена на хора, с названия на неживи обекти, растения, животни и действия между тях.

Вместо това аз бих могъл да ги обясня съгласно духовната мрежа с координати “свят, глад, душа и съществуване на реалността“. С думата свят се назовава всичко, което е в нас във вътрешната част на реалността, – кли/желание, левуш/одеяние и ейхал/чертог. Година – това е целият произходящ процес. Душа – това е вътрешното кли, НаРаН, шореш/корен, нешама/душа, гуф/тяло.

Какво трябва да направим? Да поправим цялото кли, така че то да е максимално поправено заради отдаване, освен “каменното сърце“, което се поправя след това от само себе си. За това говори Зоар.

Но за какво ни обяснява това във всевъзможни, сякаш  земни образи? Защо не ми се обясни в по-абстрактна, по-истинска форма? Защо ме обърква? Защо сега ние усещаме целият този свят – лъжлив, илюзорен, който на мен ми се струва материален, усещан в моите органи на осезание? Защо външната реалност на мен ми се струва такава и аз не зная как чрез нея да придобия връзка с духовното?

Кабалистите казват следното. Ти се намираш в състояние наречено “клон“, и желаеш да достигнеш състояние наречено “корен“. Представяш си себе си вече съществуващ в корена, в духовното състояние, абстрахиран от всички тези земни образи, които усещаш сега, и си представяш вместо всички имена и действия – духовната същност, тоест пребиваващите в свойството отдаване.

Така ти показваш своя стремеж към духовното, към отдаването, към Твореца, към сливането, съединението с тези свойства, назовавани “Творец“. Защото общото свойство на любов и отдаване се нарича “Творец“.

Затова ние се намираме в двата свята – в състояние, което на нас ни се струва наш свят, и в духовния – бъдещия свят, в който ни предстои да влезем (на иврит “бъдещият свят се нарича “олам а-ба“, “олам ше ба“ – “светът, който идва“).

Доколкото ние усетим във всевъзможните детайли, че се намираме тук, в този свят, доколкото правилно го определим като намерение “заради поглъщане за себе си“, как ненавистта между нас е в противовес на висшия свят, духовния, на отдаването и любовта, съединението, доколкото във всеки детайл аз ще стоя само на това, осъзнавайки тази пропаст между двете състояния, между двата свята, двете нива, дотолкова в противовес на това аз ще изисквам правилното, коренното изменение – от получаване на отдаване, от омраза към любов, от отблъскване към единение.

И тогава съгласно това, аз ще се стремя да разкрия силата, съединяваща ни, изчезнала между нас – светлината, екрана, силата на всеобщото отдаване, свойството милосърдие/хесед.

И затова Зоар в едното предложение те въвежда и в земната картина, и също така с няколко думи леко се докосва до духовните определения, и отново се връща към земната картина, и отново – към духовните определения.

Той води с теб такава игра, както нас – когато играем с малко дете. От една страна се спускаме на неговото ниво, но от друга – искаме да го побутнем нагоре, и отново – на неговото ниво, и отново – нагоре. По такъв начин ние през цялото време играем с детето – както с играчката “йо-йо“: малко нагоре – малко с него, подбуждайки го да се издигне.

Така Зоар работи с нас.

От урока по Книгата „Зоар”. Предисловие, 08.02.2011

[34794]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→