Въпрос: Какво се подразбира под думите (Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед шеста”, п.221): „… никой друг не притежава правото да се смили над него (човека), освен Самият Той”? Как Законът може да бъде или да не бъде милосърден?

Отговор: В кабала милосърдие – това е свойството отдаване (хасадим), а не опрощаване за някакво прегрешение, както в нашия свят. В духовната система не съществува опрощаване. Това е система от много точни закони.

И ако аз съм извършил някакво прегрешение, то преди всичко трябва да знам за това, което съм направил, защо и как. Аз трябва да разбера, че Творецът е подготвил за мен това прегрешение, за да се разкрие то, и именно с негова помощ аз сега видях, как да се издигна.

Защото, всъщност, няма прегрешение, има само разкриване на злото, което преди е било скрито, а след това се разкрива.

Затова обикновено в „Зоар” под милосърдие се подразбира придобиване на силата за отдаване.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 17.02.2011

[35594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между въздействието на „Зоар” върху човека, притежаващ духовно постижение и върху онзи, който все още не е постигнал духовното?

Отговор: „Зоар” въздейства съгласно духовното стъпало на човека – като разликата между това, как малкото дете  и големият учен биха чели книга по физика.

Все още непостигналият духовния свят чете, но не разбира описаното. И няма книги, които могат да обяснят духовния свят на неговото ниво, в неговите свойства. За него, духовният свят е анти свят, който може да бъде разбран само в степента на вече придобитите свойства за отдаване и за любов.

Затова, с кабала се занимаваме не, за да разберем духовния свят, а за да придобием неговите свойства. Защото, ако човек желае да намери тези свойства, тогава занимавайки  се, предизвиква в себе си тяхното постепенно проявяване. Това явление се нарича „сгула”.

А в степента на придобиването на духовните свойства, започва да усеща и разбира написаното в кабалистичните книги – и тогава тези книги стават за него учебник и пътеводител в новия духовен свят.

Ето защо, няма смисъл от „Учението за Десетте Сфирот”, написано от великия кабалист Баал а-Сулам да се прави облекчена версия за начинаещи. Защото, така или иначе, няма да разберат написаното, а трябва да използват текста за придобиване на свойствата отдаване.

Няма смисъл кабала да се изучава като физика – това отклонява от поправянето. А предмет на изучаването е самия човек, защото всички светове се намират в нас и светлината се разкрива в нас. Главното е да се привлича светлината.

Има дори такива, които не са постигнали висшия свят, но пишат допълнения и коментари към „Учението за Десетте Сфирот” (ТЕС). Но как е възможно това, ако сам, човекът не разкрива тези допълнения в духовния свят, а прави предположения за тях в своя земен разум. Как можеш да пишеш за непостигнатия от теб свят?!

Но работата е в това, че на онзи, който още не е постигнал висшия свят, му е необходим източник на светлината – първоизточник, написан от вече постигнал  целия висш свят, за да мога от тази книга да получа поправящата светлина.

А тези, които без постижения пишат коментари на ТЕС, го свалят от нивото на духовната сила до земна наука. А аз – напротив, не трябва да се успокоявам, че разбирам ТЕС, а да осъзнавам, че нищо не разбирам от него, но той ми дава поправящата сила и  постепенно усещам върху себе си нейното въздействие.

Според степента на поправяне, в поправените желания, усещам мъдростта. Когато светлината Хасадим и светлината Хохма се обличат в моите поправени желания – това означава, че знам. Както е казано: „И познал Адам  Хава, своята жена” – от връзката, от съединението.

Затова, ученето от коментарите не помага. На мен ми е необходим първоизточник –  най-силният, който е способен да ми даде светлината. Защото, самият аз съм предмет на изучаването и цялата мъдрост ще се разкрие в мен.

По време на уроците, Рабаш не отделяше голямо внимание на обясненията. Той съвсем малко обясняваше, за да можем повече да се съединяваме с текста, искайки светлината, връщаща към източника.

Тогава имаше две групи – групата на Рабаш и тази на Гилел. Ние излизахме от урока „празни”, а от групата на Гилел, хората излизаха „напълнени” с разбиране.

Изучаването на кабала е „сгула” – „чудесно свойство” на светлината, а не източник на знания. Знанието се появява със светлината. Не е необходимо да мислиш –  светлината те напълва със знание, в степента на подобието ти с нея при отдаването.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.02.2011

[35508]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Цялата реалност е светлината и кли, Творецът и творението, аз и ближният. Защо книгата „Зоар” изглежда толкова сложна и объркана?

Отговор: Това, че на нас книгата „Зоар” ни се струва сложна и объркана, е защото не сме постигнали цялостната картина. В нас „аз” и „свят”, моите желания, моите мисли, сили, действащи в цялата тази реалност и напълванията в нея, ни се струват отделени едно от друго, разбити. И затова, силата на разбиването ми дава извънредно сложна, объркана картина. Всичко е така, защото не виждам това в неговата цялост, а разделянето ме обърква.

Доколкото сме способни, не в разума (той няма да ни помогне!), а в чувствата, т.е. в по-поправените келим/желания да видим всички тези детайли на възприятието обединени заедно – аз, ближният, Творецът, ученето, групата, обкръжението, всичко съществуващо – доколкото пожелая да ги свържа заедно, дотолкова тези усилия ще ми донесат светлина. И светлината ще ме доведе до съзерцаването на по-единна картина, всички елементи на която ще започнат по малко да се съединяват.

От съединяването на всички тези противоположности, които се превръщат в поддържащи се и свързани помежду си, идва цялата мъдрост. Колкото по-далечни и противоположни са били по-рано тези детайли от картината на реалността, които сега виждам съединени заедно, поддържащи се и допълващи се един друг, толкова по-дълбоко постигам замисъла и програмата на творението, процеса през който преминаваме.

Аз започвам да живея от тези противоположности, да усещам потресаващата мъдрост, да съединявам в едно висшето управление, да го съотнасям с Единната сила.

Всичко това е в резултат на въздействието на светлината върху моите разбити желания и мисли, когато искам тя да ги съедини в едно.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.02.2011

[35514]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед втора”, п.198: Втората заповед – … това е заповедта на любовта: човек трябва да обича Твореца със съвършена любов – даже без поддръжка, даже, ако Аз не ти давам нищо, все пак твоята любов трябва да бъде съвършена, за да се слееш с Мен с цялото си сърце и душа.

В крайна сметка, ние говорим за желания. Ако желанието на ближния и моето желание са устроени така, че аз искам да използвам неговото желание, за да напълня своето, – това се нарича „любов към самия себе си”.

Ако ние се намираме в еднакво състояние: „аз – на него, а той – на мен”, всеки от нас възприема своето желание и желанието на ближния като едно – да допуснем, както в бойна команда или както „един човек с едно сърце”, – това е условието „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”. Тогава вие ще бъдете съединени помежду си, но при условие, че сте свързани заедно в едно желание. Това все още не е любов, а обединение на другарите.

Докато любовта означава, че аз вземам своето желание и го поставям по-ниско от желанието на другаря (колко ниско – това зависи от нивото на любовта), за да използвам своето желание само за това да напълня желанието на другаря. Неговото желание определя всичко за мен и аз живея вътре в неговото желание, както майката вътре в детето – тя чувства всичко, което то усеща, от което има нужда то – и съществува само за това. Това се нарича любов.

Затова „да се слееш с цяло сърце и душа” означава да възприемеш желанието на ближния като свое собствено и да се грижиш само за това, че ден и нощ да служиш на неговото желание. Кога е възможно това? – Когато всички се съединяват заедно под въздействието на висшата сила на светлината.

От урок по книгата ”Зоар”. Предисловие, 10.01.2011

[34972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Разказват, че когато Раби Шимон със своите ученици създавали книгата Зоар, те са стоели в пещера, Раби Шимон е говорел, Раби Аба записвал, синът на Раби Шимон, Раби Елазар го слушал „уста в уста”, а всички останали слушали чрез сърцето си. Какво означават тези различни нива на връзка?

Отговор: Освен външният език на който могат да си общуват кабалистите – „езикът на клоните”, има и вътрешна връзка, която се нарича „ми-пе ле-озен” (от уста в уши) на степента Бина, когато учителят и ученикът са слети в малко състояние, и „ми-пе ле-пе” (от уста в уста) на степента Кетер, в голямо състояние. За такава връзка вече не е нужен език, те се разбират без думи, чрез вътрешно сливане, съединение.

Т.е. ние може да се разбираме един друг:

след дълги разговори,

или с половин дума,

или започваме да се разбираме без думи,

или толкова се сливаме в едно цяло, че даже не е възможно да се каже, че ти ме разбираш, а аз теб, защото ние не сме разделени и не е необходимо нищо да си предаваме един на друг.

Такива нива на духовна връзка съществуват.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35328]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед четвърта”, п.212: „Казано е: „И ще бъдат светилата – меорот, което означава ор-мавет (светлина на смъртта)”, тъй като егоизмът следва разума. Разумът е светлина, тъмнината на егоизма е смърт.

А когато светлината излезе, съединяват се буквите на думата „смърт”. Когато се създава единство не на мястото Аба ве-Има, а на мястото ЗОН, долу, светлината излиза оттам.

Защото веднага се разединяват Аба ве-Има отгоре – и се прекъсва светлината. И излиза думата „светлина (ор)” от думата „светила (меорот)” и се съединяват буквите на думата „смърт (мавет)”. Защото след излизането на светлината от думата „светила (меорот)”,  там остава само думата „смърт (мавет)”.

И това показва прегрешението на първородната змия, съединила се долу, на мястото ЗОН, и затова разделила се горе, в Аба ве-Има. Тъй като се прекратило тяхното съединяване, вследствие на това, че донесла смърт на света.”

Оттук се вижда, колко е кратко разстоянието между живота и смъртта, моментално превръщащо живота в смърт. Всичко зависи от това, различава ли човек в себе си присъствието на Твореца или не. Ако Творецът присъства и Той е по-високо – това е живот, ако не присъства – тогава е смърт.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 14.02.2011

[35298]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е мястото на книга „Зоар” в науката кабала?

Отговор: Книга „Зоар” е основната книга в кабала. Изучаваме я всеки ден. Аз сега приключих нейната обработка, опростих нейния език и замених всички допълнения на арамейски език. Ние превеждаме книгата „Зоар” на всички езици и скоро тя ще бъде издадена.

Тази книга ни обяснява законите на поведение в духовния, в глобалния свят. Разликата между духовния и материалния свят не е в това, че духовното се намира някъде на небесата, зад всички галактики. Духовният свят се намира точно тук, на това същото място, но ние не го усещаме, защото той работи като че в друг честотен диапазон.

Тъй като ние гледаме на света със своите егоистични органи на чувствата и всеки възприема само това, което е изгодно за самия него. Но ако ние сменим нашите органи на чувствата, своето отношение към света, и пожелаем да го видим единен, голям, като едно цяло, то ние направо тук и сега ще видим света като една интегрална система от сили.

За такъв свят  ни разказва книга Зоар. Но тя е написана в такава форма, че да поеме читателя и да го въведе в усещането за този свят неусетно за него самия. Затова това е такава силна и необичайна книга. Зоар работи чрез нашия разум и чувства, въздействайки ни от всички страни.

От лекцията в Париж, 01.02.2011

[35037]

Filed under: Възприемане на реалността, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

В човека постепенно се разкриват все нови и нови състояния. Авраам, Ицхак, Яаков, Йосеф, Моше и т.н. – това са стадии на развитие на душата. Всеки път в душата се надига нова сила и започва да направлява развитието и всичко това, което го съпътства.

Новата сила – това е винаги желание да се получава и желание да се отдава, но развитието става поетапно, следвайки период след период. Докато не завърша един етап на развитие, аз не знам какъв ще бъде новият етап. Не знам какво е това седем гладни години, след седем сити. Струва ми се че напредвам и скоро и ще вляза в духовния свят. И изведнъж, вместо духовен свят – бум!!! – спуска се в египетската тъма.

Аз не знам какво има зад египетската тъмнина, зад ужасната непрогледна тъмнина, тогава, когато в моето желание няма никакво напълване, никаква светлина, нито обкръжаваща, нито вътрешна, и точно от това състояние аз изведнъж внезапно излизам и идвам към светлината. Развитието става поетапно, и ние само трябва да знаем, как да напредваме, но всяко разкритие – това е изненада, пълна изненада!

От програмата „Седмичната глава“, 02.12.2010

[35123]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед втора”, п.203: „… По такъв начин, страхът се съдържа в двете страни, в страната на доброто и на любовта, и в страната на строгия съд, и ги включва в себе си.

Ако страхът се съдържа в страната на доброто и на любовта, то такава любов е съвършена, както би трябвало. … Защото няма любов, ако тя не е от двете страни, тоест – ГАР и ЗАТ на Бина.

И любовта на тези две страни не е съвършена, ако във всяка от тях не присъства страхът. Така, както не може да има Хохма без Бина, тоест любов без страх.”

Тук се обяснява завършването на цялата наша работа: как да постигнем любовта в келим/желанията за отдаване, а после, дори в получаващите келим. Всъщност, това вече е пълното поправяне на творението в Малхут, която се съединява с Бина, дотолкова, че достига Кетер, когато отдаването й е свършено във всичките нейни келим.

Въпрос: Какво е страх?

Отговор: Страхът е първата заповед, тоест първото поправяне, през което трябва да преминем, – тревогата и страхът на човека: способен ли е да постигне отдаването на Твореца. Именно това е страхът: ще постигна ли това, способен ли съм да го направя, ще го пожелая ли някога? Тогава човекът има работа.

По правило, нашата работа е насочена към съхраняване на постигнатото. Баал а-Сулам пише за това (писмо № 2, 1920 г.): „Мъдростта идва само с опита, а аз ще те посъветвам да пробудиш трепета вътре, преди охлаждането на любовта между нас, макар разумът да отрича такъв поглед върху нещата. Все едно – затруднявай се. Ако някой има възможност да добави любов, а не я добавя, това също ще бъде сметнато за дефект. Подобно нещо се случва, когато човек дарява другаря си с голям подарък. Любовта към другаря, разкриваща се в момента на самото действие в сърцето на получаващия подаръка, не прилича на любовта, която остава в сърцето при завършването на действието. Ден след ден, тя се охлажда и може да се стигне до пълно забравяне за дара на любовта. Затова човекът, получаващ подарък, е задължен да измисли трикове, за да гледа всеки ден с нови очи”.

Духовното е изградено върху това, че не забравяме и всеки път съхраняваме същото въодушевление, което сме постигнали – само го разширяваме все повече и повече.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.02.2011

[35207]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Излизането на Раби Шимон от пещерата”, п. 186: И светлината стои от небесата до земята, и осветява целия свят, докато Атик Йомин, Кетер, дойде и седне правилно на трона, тоест до края на поправянето. И тази светлина е напълно включена в твоя дом, тоест в неговата дъщеря, тъй като дъщерята на Раби Пинхас е била жената на Раби Шимон Бен Йохая. И от светлината, която е била включена в твоя дом, малка и тънка светлина излиза, която е Раби Елазар – синът на неговата дъщеря. Той излиза и осветява целия свят.

Има система, наречена „светове”. Душите висят от нея, както плод от дърво. Има връзка между световете (дърво) и душите (плод), между самите плодове, тоест душите и между частите на дървото, тоест сфирот. Всички те са свързани заедно, и всички те са просто келим (желания) и светлини.

Подобно на това, всички персонажи, описани в книгата „Зоар”: Раби Шимон, Раби Пинхас и дъщерята на Раби Пинхас са осветяванията в келим, които са свързани чрез някакви връзки. Затова „Зоар” ги назовава с някакви имена от семейни връзки, като „дядо”, „баща”, „син”, „дъщеря” или „жена” – в зависимост от това, за кого се говори.

Но всичко това се отнася само до келим или до светлините.  Светлините са най-важни. Осветяването, което се излъчва от едно място към друго, се нарича „Раби Шимон”, „Раби Елазар” или „Раби Пинхас”.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 08.02.2011

[34797]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→