Въпрос: Хиляди години кабалистичната методика се е разработвала от особени хора – от кабалисти. А сега ние я разпространяваме сред масите. Не губим ли по този начин дълбочината на тази наука?

Отговор: Безусловно я губим. И въпреки това, трябва да разпространяваме. Чрез нас тя преминава към другите.

Твоите родители например, с цялото ми уважение към тях, са били обикновени хора, а не свети праведници. Те са те родили и са ти дали възпитание на своето ниво. Същото правим и ние.

Разбира се, като разпространяваме кабала сред народа, ние я „разваляме”. Това се нарича „понижаване на стъпалата, спускащи се от света на Безкрайността”. Но, не може това да се случи по друг начин. Нима детето може наведнъж да получи готовата наука? Не, на него трябва да му дават адаптираната версия, добре обработена, съобразно неговото ниво. Каквото и да му обяснявам, каквото и да му показвам, с каквото и да го храня – всичко трябва да съответства на неговото сегашно състояние.

Пример за това е текстът на „Зоар за народа”. Взехме коментара на Баал а-Сулам за книгата „Зоар” и го изчистихме от допълнителните материали, които не се отнасят към главната нишка. В крайна сметка, те също са необходими. Баал а-Сулам не е направил нищо излишно. Но на настоящия етап, това пречи и на нас – а и широките маси, все още не са готови да се приближат към „Зоар”.

Отваряйки за първи път в своя живот книга, видях думи, написани с огромни букви: „МАМА, ДОМ, СЛЪНЦЕ”. И ние, по същи я начин трябва да даваме на хората материали, които са подходящи да тях. А след това, научавайки се, те ще се изкачат на високите стъпала.

Духовната стълба, несъмнено „разваля” висшата светлина, като много от нея се загубва по пътя към нисшето. Такава е нейната природа – защото иначе, нисшите не биха могли да попият дори капки от светлината.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35063]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата ”Зоар”. Предисловие. Статия „Заповедите на Тора. Първа заповед”, п.192: Заплакал раби Шимон, разбирайки: „Лошо, ако разкажа, и лошо, ако не разкажа!

Ако разкажа, то ще разберат грешниците, как да служат на своя Господар! Ако не разкажа, то приятелите ще бъдат лишени от това!”.

Въпрос: За какво се говори тук?

Отговор: Грешници и приятели, праведници и престъпници – всичко това са вътрешни състояния на всеки човек, и никой не може да ги избегне през цялото протежение на своя духовен път. Даже и в края на пътя, във всеки човек се разкриват всевъзможни грешници и праведници.

Въпросът е в това, относително какво се разкрива Тора – относително грешниците или относително праведниците в човека, как може той да използва това правилно? Тоест как е устроена висшата система?

Построена ли е тя така, че да ни се разкрива само по такъв образ – когато ние вървим в правилния път, то я използваме правилно и не понасяме неуспехи, или може да се заблудим, както е правило това цялото човечество в религиите и в различните методики.

Вижте какво са направили те от науката кабала, какво мислят за края на поправянето, за Машеаха, за доброто и злото, за всичко! Те са превърнали това в съвършено материални понятия, считайки, че става въпрос за действия в този свят, а не вътре в човека, добавили са към това различни външни действия, обреди и т.н.

Затова в кабалистите съществува проблем, как да направят така, че човечеството по-малко да се обърка? Разбира се, тези грешки трябва да стават, защото това е част от поправянето и всичко върви по плана на Твореца.

Но винаги имаме пътя на Тора и пътя на страданията, и винаги има възможност да се извършат превантивни действия или такива поправяния, за да може и в грешниците и в праведниците, които ни се разкриват, и в грешниците и в праведниците, които се разкриват в душите, да направим така, че всичко да тръгне по пътя на Тора, а не по пътя на страданията.

Затова раби Шимон плаче (плачът – това е малко състояние, катнут): как да уреди системата така, че в нея светлината да свети на душите и да им дава колкото се може повече надеждни вътрешни определения, за да не се объркат те и да не започнат да материализират духовното (и това е най-главното!) – вместо да възприемат всичко като идващо от Твореца, заради поправянето, защото поправянето е във връзката между душите. Всичко това са много точни условия, единствено вътре в намерението за отдаване.

И в това грешат на всички нива, на всяко стъпало и във всяко състояние. И за да не започнат да възнасят това в култ, да не мислят, че с помощта на разума може да се постигне нещо, или че всичко приключва с действията в групата, човек трябва да бъде точен в своите вътрешни определения, за да може винаги в края на всяко свое състояние да намира точка на съприкосновение с Твореца.

Ако разкриваш поне малко методиката на поправянето, с това ти несъмнено даваш възможност да я използват неправилно. Нищо не може да се направи! Ако ти предоставиш на човека свобода на волята, и той се намира в точката на свободен избор, как може тук да се намеси висшата система, наричана „раби Шимон” или „Зоар”? Как може още по-добре да се уточни, още по-добре да се приведе тази система към състояние, че съхранявайки свободата на избора на човека, той може уверено да съществува и занапред?

Затова „плачът на раби Шимон” означава, че той строи все по-ниска система, слизайки все по-ниско и ниско, – до такова състояние, в което практически може да се спусне към човека. Това означава, че той седи и плаче, как ще я използват – правилно или неправилно. Това е построяването на адаптираща система между разбитите души и висшата светлина, наричана „Зоар”.

Ние никога не възприемаме праведниците, за които разказва ”Зоар”, като хора от този свят, а техните действия – „плаче” или „се смее” – като човешки постъпки. Всичко това са действия на висшата система.

От урока по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 09.02.2011

[34886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Радващият се на празници, но не даряващ на бедните”, т. 175: „И е казано: „Защото по празниците Творецът се явява, за да огледа Своите разбити души”.

Защото по празниците, когато човек изпълнява заповедта „да се радва по празници” на изобилието на блага, дарени му от Твореца, тръгва Творецът, за да огледа Неговите разбити души, с помощта на които, на човека е предоставена възможност да изпълнява действия „ло лишма” (не само заради отдаването, но и за собствена изгода, за да стигне до пълно отдаване).”

В тази статия „Зоар” говори за това, как трябва да използваме своите свойства във всяка дадена ни ситуация, за да я издигнем до сливане.

От всичко, което имаш, трябва да съставиш правилна структура, да видиш разбитите си келим, своето поправено състояние, доколко можеш правилно да си го представиш вътре в групата. Поправеното състояние и разваленото – това е въпрос на твоето отношение към групата: наличното и желателното.

Моето сегашно отношение към групата е: аз съм егоист и искам само едно – всички да ми служат. Това е наличното състояние. А желателното състояние е, когато виждам себе си в служба на групата, другарите, стигам до сливане и се включвам в тях.

Разривът между тези стъпала се явява и място на моята работа. Когато, след всички мои усилия разбирам, че не съм способен тук да направя нищо, когато викам, плача, моля Твореца, висшата сила, висшата светлина, създали цялата тази реалност, също да поправят своето деяние. Той е направил това, аз съм разкрил какво е сътворил и сега изисквам да го поправи.

Тогава става поправянето. В какво? В това, че усещам себе си слят с обкръжението, с групата. Тогава, в това сливане, разкривам също и връзката си с Твореца – с тази сила, която е развалила, а после по моя молба е поправила състоянието, и затова се намира с мен в цялото това поправено състояние.

А ако е обратното – не използвам правилно същите свои заложби, свойства, условия и всичко, което ми се разкрива – това означава, че пренебрегвам всичко, което ми е подготвил Твореца. И тогава настъпва времето, за което е казано: „По празници Творецът се явява, за да огледа Своите разбити келим”, които Той е разбил специално, за да ни даде възможност да разкрием нашата независимост.

Ако не извърша тези поправяния в онова, което се разкрива в мен, тогава сякаш влизам „в бой” с Него и Той ме учи какво трябва да правя по нежелателния начин. Така възпитаваме детето, което не иска да слуша.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.02.2011

[34605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Кабала се обръща към човека, в който се появява въпроса за смисъла на живота (точката в сърцето) и му казва: „Променяйки отношението си към светлината, ще разкриеш система от 125 стъпала на светлината, свойства на отдаването. Промените, които ще ти се наложи да преминеш по отношение на светлината, се наричат „мишпатим” (закони). Състоянията, които преминаваш се наричат кръговрати. Свойството, в което се намираш във всяко от състоянията се нарича душа. Т.е. става въпрос за кръговратите на душата.”

Седмичната глава „Мишпатим” (закони, съдебни предписания) е написана много последователно. Тя ни показва всички кръговрати, през които трябва да преминем по тези 125 стъпала до края на поправянето, движейки се от състоянията, които са най-отдалечени от Твореца, до най-високите и близки до Него нива. Затова, тя се нарича „Мишпатим – Закони”, а да бъдеш съдия и да съдиш себе си, можеш само ти и никой друг!”

Тора се обръща към теб: „Постави си съдии и пазачи пред всички твои порти”. На всяка порта, водеща към Твореца трябва да проведеш съд и да приемеш закон, за да знаеш кой си и какво си, как сортираш своите желания, с кои от тях напредваш и кои засега оставяш настрани.

Ние не работим с „лев а-евен”, със своето „каменно сърце”. Не работим с „роба” – той е длъжен само да помага, да присъства при развитието, но сам нищо не определя. Над него има стопанин, „рош” (глава), а той се прекланя пред стопанина и по този начин също напредва.

Всичко се намира в човека, – той е малък свят. Затова, слугинята и господарката, робът и господарят, вдовицата, богатият и бедният – всичко това са желания на душата и всички те се разкриват едновременно. Ти не напредваш от едно ниво към друго, преминавайки от състояние на роб към състояние на господар, после Коен и т.н. На всяко стъпало се състоиш едновременно от всички желания, всяко от които се намира в определено състояние. „Човекът е малък свят” означава, че във всяко състояние, едновременно включваш в себе си всичко!

Не оценявам и не сверявам своите желания с книгата: „Това желание не е съвсем наред, трябва да го регулирам. А това желание трябва да засиля – сега ще го стимулирам…” Анализирам всяко желание по отношение на светлината!

Трябва да привлека светлината отдясно, за да повлияе на моите желания. Казано е „в светлината Твоя ще видим светлина” – под въздействието на светлината, проверявам себе си и изисквам тя отново да дойде и да ме поправи. И когато видя, че поправянията са станали, т.е. съдът е изпълнен, аз съм достоен да получа напълване и тогава светлината идва за трети път.

Първият път светлината идва и аз разкривам злото.

Вторият път светлината идва и ме поправя.

Третият път светлината идва и ме напълва.

Така, при прехода от едно състояние в друго, ние преминаваме през три подсъстояния, след което завършваме поправянето на едно стъпало и преминаваме на следващото. За това се казва, че съм завършил своя кръговрат, завършил съм работата с този пакет желания, които се разкриват в мен на даденото стъпало.

От предаването „Седмична глава”, 26.01.2011

[34492]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книга „Зоар”, Статия „Тора и молитва”, т. 182: „Виж – това е съвет за човека, когато се изкачва през нощта на ложето свое: той трябва да приеме над себе си висшето царстване (Малхут) с цялото си сърце и предварително да предаде душата си на Твореца в залог”.

… И когато постъпва така, никое нощно управление не може да му навреди и да го откъсне от радостта от служба на Твореца, тъй като при него вечерта и утрото вече са един ден. И няма нощ, а само неразделна част на деня.

И затова, той веднага бива избавен от всички лоши болести и зли духове, които не властват над него. Тъй като неговата нощ вече е излязла от владенията на нечистите/егоистични сили (ситра ахра)  – защото няма нищо повече, което да го разделя от стената, Шхина/малхут. И силите ситра ахра вече не властват над него.

Ако човек се подготви правилно, тогава е свързан с Шхина, с Твореца, дори в онези състояния, когат в него настъпва тъмнина, под въздействие на силите, разделящи него и Твореца, групата, науката кабала и целия процес на учене, напредване и поправяне.

Всичко зависи от подготовката. Ако той се подготвя правилно, никога няма да се случи разрив. Напротив, чрез правилната подготовка ще бъде способен да обърне всички сили на нощта в сили на още по-голямо сливане, когато „тъмнината ще засияе като светлина” и той ще постигне много повече в светлината на утрото и деня, който ще дойде след нощта.

Какво означава „ще дойде след нощта”? Човекът сам обръща тази тъмнина в ден. Нощта не се сменя сама с ден, според часовете – както е в нашия свят. В духовното смяната става под въздействие на промените в човека, когато той, сам в себе си, обръща тъмнината в светлина.

А ако не се подготвя правилно да срещне тъмнината, тогава тя си остава тъмнина. Той забравя за деня, за Твореца, и се откъсва, спускайки се към състоянието на  „смърт” , към пълно отделяне от духовното, когато вече нищо не усеща, както е казано: „Мъртвите са свободни”. И тогава, постепенно отново се пробужда, сякаш тръгва от самото начало, за първи път.

Паденията, тъмнината, идваща към човека, се оценява в противовес с онези възможности, които са му били дадени преди да се е подготвил за тази тъмнина и да я е обърнал в ден.

Например, ако нивото на авиюта/дебелината на желанието, което трябва сега да получа е „10” кг ожесточение на сърцето, на желанието, тогава ми се дават всички възможности, за да съм готов да обърна тези „10” кг. в „+10” – от сила на разделяне, в сила на сливане. Всичко зависи от подготовката. Тогава, след нощта настъпва ден.

А ако не се подготвя правилно, идва тъмнината, настъпва нощта – и аз обръщам тази нощ в пълно отделяне и „смърт”. Защото, за мен е нощ, когато усещам силата на разделянето, отделяща ме от свойството отдаване, от Твореца. А след това, вече не желая нито свойството отдаване, нито Твореца като свойство отдаване – нищо! Мисля само за себе си – кога ще ми бъде добре. Тогава излизам от състоянието нощ и тя се сменя със смърт, а после дори и с ниво, което е по-ниско от нея, когато не усещам абсолютно нищо.

Трябва напълно да вярваме на мъдреците, че Творецът, светлината, винаги ни подготвят чрез стъпки по системата и в тези стъпки, всички падения и подеми, сили на разделяне и сили, които са ни дадени за използване, са премерени така, че винаги можем правилно да използваме силите на разделяне, за да ги обърнем в сили на сливане. Човекът е длъжен да вярва в това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 07.02.2011

[34719]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Тайните на Тора в Книгата Зоар се  издигат на висотата на всичките 125 духовни стъпала в съвършенството

Рашби и неговите ученици, авторите на Книгата Зоар, са постигнали в съвършенство всичките 125 стъпала, въпреки че са живели преди епохата на Машиаха. За него и учениците му е казано: “Мъдрецът е за предпочитане пред пророка“. И затова много пъти се говори в Книгата Зоар, че няма да има поколение, подобно на поколението на Рашби, чак до поколението на Машиаха. Затова тази велика книга е произвела такова силно действие в света. Защото тайните на Тора, таящи се в нея, се издигат на висотата на всичките 125 стъпала.

Баал а-Сулам, „Статия при завършване на Книга Зоар“

Коментарите “Сулам“ – са пълно разясняване на цялата Книга Зоар

Всички тълкования на Книгата Зоар не разясняват дори и десет процента. А и там думите са толкова мъгливи, почти колкото и в самия Зоар. Но в нашето поколение ние се удостоихме с коментарът “Сулам“, явяващ се пълно разясняване на цялата Книга Зоар. Той не оставя нито една неяснота в целия Зоар, неговите разяснения са основани на здравият смисъл, и всеки изучаващ може да ги разбере.

Баал а-Сулам, „Статия при завършване на Книга Зоар“

Тълкуванието “Сулам“ на Книгата Зоар – това е стълба за всеки изучаващ, помагаща да се възлезе на висотата на казаното

Дълбочината на мъдростта на Книгата Зоар е скрита зад хиляда ключалки, а човешкият език не може да служи като средство за пълното ѝ разкриване. Но коментарите, направени от мен – това не са обяснения, а стълба, издигаща изучаващия на висотата на казаното, откъдето той може да види и изучи цялата дълбочина на Книгата.

Баал а-Сулам, „Въведение в Книга Зоар“, 1

[34716]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Извършваме ли ние сега приношение за Скинията на Завета или Творецът я събира на части и кой е архитектът?

Отговор: Ние, естествено, нищо не разбираме в своята работа, също както двугодишното дете расте и не знае какъв трябва да стане на три години, не планира процеса на своя ръст и не формира себе си на възраст три години. Точно така правим на менора (седмочисленик), хвърляме къс злато в огъня и тя се появява от самосебе си. Как така „от самосебе си”?

Работата е в това, че ти нищо не можеш да направиш сам. Ако подготвяш свое намерение (не действие, а само намерение!), ако го изградиш в средната линия, то от твоята материя светлината прави именно такава форма, която тази материя трябва да приеме. Тази материя не може да приеме никаква друга форма! С други думи, тя вече се намира в тази форма, ти си длъжен само да я разкриеш за сметка на това, че твоето намерение ти разкрива тази картина.

Ти влизаш в свят, който е готов от по-рано! Когато ти се разкриват „топка и цветя”, „менор”, „маса”, „платнище”, „оникс и други камъни”, на теб ти се разкрива това, което вече съществува, ти обновяваш своето възприятие, ти разкриваш; това се разкрива пред теб, в теб. Ти изграждаш своето видение, възприятие, разбиране, съгласие. В съответствие с величината на твоето съгласие, ти виждаш не външната форма, а виждаш, че всичко се намира вътре в теб, че твоето зрение е вътрешно.

Сега това, което виждаш, ти се струва външно, а в духовното ти виждаш, че всичко се намира вътре, твоето възприятие е същинско. Нямаш тази илюзия, в която се намираш сега, когато ти се струва, че светът съществува извън теб, че има „ти и света”. В духовното я няма тази лъжа. Чувстваш, че всичко се намира вътре в теб, вътре в душата, с която отъждествяваш себе си.

От урок по седмичната глава, 04.02.2011

[34523]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Молитва, Тора - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „Радващият се на празника, но не подаващ на бедните”, п.176: И тогава се обърнали към Него висшите ангели: „Господарю на света! Защото този човек, който е ял и пил и се е преситил, е можел да постъпи милосърдно с бедните.

Но нали той не им е дал нищо” – тоест, така и висшите ангели, ангелите на Милосърдието и Справедливостта, и всички тези, които са били съгласни с действието на творението, започнали да го обвиняват.

Става въпрос за наусещана от нас реалност. А ако човек не я усеща, на него му е забранено да привлича към нея познати картини от този свят, образи, детайли от възприятието, разбирания, пояснения.

Сега аз чета текста на „Зоар“ – на мен не ми е понятно, не зная правилното тълкуване – значи, нищо не разбирам. Аз въобще не се намирам в тоя свят. Ако вие можете да усетите това, за което говори „Зоар“, в неговата реалност, – значи разбирате, иначе – не.

Аз не знам какво е това „да постъпи милосърдно”, „милостиня”, „бедни”, „богати”, „ангели”. Аз нищо не знам! Тук има множество понятия, нито с едно не съм запознат.

Какво искам тогава? – Аз искам светлината, връщаща към източника! И нищо освен нея! Искам преди всичко поправяне! Когато моето зрение и слух бъдат поправени, аз ще разбера за какво се говори. И тогава „Зоар“ ще се превърне за мен в книга с инструкции, както и цялата Тора (на иврит „Тора” означава „Ораа”, инструкция). А за сега ние четем „Зоар“ само в качеството на „сгула” – „чудесно свойство”.

Ако вместо написаните тук думи „постъпвам милосърдно” аз мисля за благотворителност, – това е фалшификация. И няма по-голяма грешка, когато висшия свят аз спускам до нивото на нисшия свят.

Нима Зоар говори за някакви милосърдни постъпки в този свят? Разбира се, че не! Става въпрос за намерения, за действия в намерението заради отдаване, на които ние за сега не сме способни. Ако не дойде светлината и не ми даде тази способност – аз няма да разбера за какво говори „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 06.02.2011

[34602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е значението на групата във формирането на желанието, което може да разкрие Скиния Завет?

Отговор: В човека няма желания, насочени към Твореца! Аз не мога самостоятелно да се устремя към Твореца. Tова няма как да стане! Творецът се намира сред частните души, сред частните желания на обществото. „Сред народа свой живея аз” – това не са просто красиви думи. Творецът е мрежа от връзки между нас и там трябва да го търся.

Ако търся желание, което трябва да поправя, аз съм длъжен да се устремя към теб, да видя колко те ненавиждам, отблъсквам, колко си ми безразличен и тогава разкривам злото, злото желание е че не те приемам. Аз виждам разбиването: души, между които е разрушена връзката.

Ако разкривам това с помощта на учителя, книгите и обкръжението, ако съжалявам за това, че не съм свързан с другите „като един човек с едно сърце”, в поръчителство и пълно единство, това съжаление се нарича МАН – молитва, молба. Аз моля „мей нуквин” – женските води, силата Бина, отдаването, обединението, и тогава МАН се повдига в Малхут, от Малхут през З”А в Бина и в света на Безкрайността.

Не може да аз да съм се поправял и да съм се жертвал, ако това не е било насочено към ближния, към това обкръжение, в което съществувам. Там се случва реализацията, там се намира мястото на нашата работа.

Затова мястото за Скиния Завет и за Светилището, светилника, масата, начина, по който те са разположени едно спрямо друго, в каква форма, на каква височина и ширина, всичко това говори за нашето съвместно кли, което се нарича душа. И освен това кли няма нищо друго! Душата е съвкупност от нашите желания и правилното изобразяване на тези желания – частните души се наричат двор, Скиния Завет, Шатра. Всичко това е общо за всички нас и съществува между нас, вътре в нас.

Въпрос: Изменят ли се формите на Скиния в зависимост от нивото, на което се намира душата? Ще виждат ли различни хора в групата различни нейни форми?

Отговор: Те ще я виждат повече или по-малко ясно, с различна резолюция, яснота, като с очила и без очила. Всеки ще вижда малко различно съгласно своето ниво, своята форма и особеностите на душите, но при това всички виждат същото и могат да говорят за едно и също.

От урока върху седмичната глава, 04.02.2011

[34520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: В неделната глава „Трума” (приношение) са използвани такива понятия като „облича се в тяло”, „облича се в земното кълбо в този свят”… Човек може да се обърка.

Отговор: Ясно е, че не става дума за това, което се отнася към лъжливата реалност на този илюзорен свят, който ние възприемаме в нашето желание. Защо илюзорен? Дадена ни е такава форма на несъзнателно състояние, когато ни се струва че ние съществуваме.

Има филми, където е показано, как всички спят дълбок, сомнамбулен сън и всичко се случва на сън. В такова състояние се намираме и ние днес, доколкото сме откъснати от истинската реалност. Нашата реалност е нещо като сън, затова е казано: „Бяхме като в сън”.

Струва ни се, че действително съществуваме, като този каруцар, който попаднал в рая и в компенсация за преживените страдания, получил тази реалност, която имал в земния си живот: жена, деца, дом, каруца, добър кон…

На човек му дават това, което не иска. Казано е в книгата Зоар, че в бъдещия свят човек го питат „какво си желал?”Разбира се, че никой никого не пита и нищо такова не се случва, а човек, в крайна сметка получава това, към което се е стремил.

Това се отнася и за нашата реалност. Сега съществуваме във въображаем свят, а когато самостоятелно започнем да строим истинската реалност, трябва да я построим така, както е написано в тази глава.

Ако постепенно в работата над своите желания превръщам егоистичното си желание в намерение, в намерение за отдаване, аз постигам ново кли, в което разкривам нова реалност. Аз строя Скиния и в процесът на това строителство разкривам духовния свят все повече и повече, дотогава, докато не го построя напълно.

От урока по неделната глава 04.02.2011

[34528]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→