Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Творецът е създал само желание за наслаждение. Желанията се разриват сами по себе си, задействани от вътрешния двигател, който задейства в мен едно желание след друго, чрез реализиране на последователността на решимот (информационни гени). Молитвата е целеустремена работа на желанието, което се разкрива в човек.

Всяко желание или решимот се състои от 613 (тарияг) желания. Тези 613 желания, разкривайки се, обрисуват картната на света за мен – всеки миг нови желания, аз разкривам нов кадър на реалността, нов свят.

Но аз сам мога да пожелая да работя над своите непрестанно разкриващи се желания, да ускоря развитието на новите решимот в себе си, да контролирам как те се разкриват и да не оставам своето развитие на самотек. Аз мога да погледна напред към разкриването на нови желания, за да работя върху тях, да оправдая Твореца във всеки момент, да се предвижа към сливане с Него и да видя необходимостта и целеустремеността на всяко състояние.

Така работата с желанията се смята за молитва. Молитвата е работа в сърцето, а сърцето е сбор от всички желания на човек. Следователно, работата с нашите желания се счита за молитва. Затова е написано: „Да се моли човек всеки ден!”, т.е. през цялото време работи със своите желания, пробуждай себе си към поправяния.

Това коренно се различава от мнението на масите, които си мислят, че четейки молитви от молитвеника, извършват духовни действия. Цялата ни история показва колко безсмислени и напразни са тези тълкувания на „молитвата”. Те са чисто и просто външни действия, които се изпълняват по време на подготовката за действителната духовна работа върху себе си по време на изучаване на кабала. Само тогава работата е насочена към поправяне на самия себе си, наречена е „работа на Твореца”, тъй като се извършва от Неговата светлина, Ор Макиф.

Истинската работа лежи в ускоряване на желанията. Аз искам те да се разкрият в мен колкото е възможно по-бързо, за да мога да работя с тях, да подготвя себе си и обкръжението: учителя, книгите и групата, за да бъда винаги готов и да задействам своето развитие, сам „пробуди зората”. Зора е защото всяко желание ми се разкрива като тъмнина, а аз веднага я довеждам до светлината.

Затова молитвата е цялата наша работа и няма нищо друго освен работата с желанията.

От урока по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[37897]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да имам власт над молитвата в сърцето, когато сърцето е непоправено?

Отговор: Ако сърцето е непоправено – няма молитва! Молитвата – това е молба за поправяне, ако аз се чувсвам непоправен или усещам, че не разбирам своята неизправеност. Тогава аз моля светлината, да проясни моите желания/келим, за да ми покаже недостатъците.

На мен изведнъж ми казват, че навярно ми трябват очила, че виждам лошо. А аз дори и не съм го забелязал, тъй като няма с какво да го сравня.

И така, аз трябва да моля светлината да ми покаже моята непоправеност. Усетил я, аз моля светлината да ме поправи. А вече поправен, моля светлината да ме напълни.

Всички тези действия в мен произвежда една и съща светлина, Творецът, но проявяващ се в различни действия – съгласно моята молба.

От урока по Книгата Зоар, 13.03.2011

[38013]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва отново и отново да си напомняме, за какво се учим, за какво се събираме заедно, така че всички тези условия да са насочени към достигането на целта, защото – няма действие без цел.

Затова всеки трябва доколкото е възможно, да изяснява за себе си, какво и заради какво го прави, и да се занимава с това постоянно по време на урока. Ако той по време на ученето желае да изясни за себе си целта на самото учене, да поправи себе си – това се нарича, че той “учи Тора“, занимава се с Тора.

Но ако той учи само заради това – да знае написаното в книгата, – това означава, че той изучава празни “премъдрости“ и достига до “ангелът на смъртта“, когато дори и не забелязва, че не напредва към целта и се е отклонил от пътя.

Тогава, ако човек се учи заради това – в резултат от ученето да достигне до изменение в своя живот, да намери неговия смисъл, – той започва да разбира как да реализира себе си – с помощта на светлината, която свети по време на учене, спрямо величината на неговото желание да достигне целта. И тогава той започва да напредва.

Тоест нашият напредък се определя не от количеството знания, почерпено от книгите. Това изобщо не е важно! Напредъкът зависи от това, доколко по време на ученето аз изяснявам на себе си целта на своя живот – и започвам да я реализирам, така че да я достигна.

От урока по Книгата Зоар, 14.03.2011

[38022]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да мислим за другите дори, ако от дълбините на душата си разбираме, че това е фалш? Трябва ли да се залъгваме по време на четенето на книгата „Зоар”?

Отговор: Ние се залъгваме за всичко, тъй като не се намираме в истинска връзка един с друг, а само „играем” на нея. Не желая да се съединявам с другите, но „играя добро момче”: чета „Зоар”, искам да се променя под влиянието на това четене, да разбера в какво съм непоправен, защо не мога да постигна съвършеното състояние. Аз търся! Накратко казано, като чета „Зоар”, очаквам промяна към по-доброто. Това се нарича  „да очаквам спасението”.

Въпрос: Принуждавам себе си да се върна към намерението макар, че това наистина е война. Помага ли тя на нашата работа в групата?

Отговор: Именно вътрешната война дава добър резултат! Без такава война, човек не напредва, защото в него не се обновяват желанията. Само при условие, че води със себе си война, в него се пробуждат новите решимот и той през цялото време усеща съпротива. Така и трябва да бъде!

От урока по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[38016]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„613 заповеди” и изграждане на „Скинията на Завета”, означава поправяне на „613-те” желания в човека. Във всеки от нас има „613 желания”. За да изградим правилната, поправена връзка с другите е необходимо да се съединим с тях по 613 канала, подобно на съсъдите, които съединяват всички органи на нашето тяло.

Нужно е да поправим тези желания, променяйки тяхното егоистично намерение да използваме другите заради себе си, на намерение за отдаване. Тогава ще стигнем до състояние, в което сме свързани помежду си с глобална, интегрална връзка – както е в природата и както го изисква днес нашият свят от нас.

Представете си, че от всеки човек излизат 613 желания – като пипала, насочени към всички останали. Всички те се преплитат помежду си и създават свързващата ни мрежа. А освен това, всяко желание включва в себе си петте негови нива: 0-1-2-3-4, според дебелината. Всичко се преплита и съединява заедно в един голям и дебел пласт, пронизан от огромно количество всевъзможни видове връзки.

Това общо желание, състоящо се от всички наши желания се нарича „Шхина”, Скиния на Завета, Храм – вместилище, наш общ съсъд на отдаването, Кнесет Израел (Сбор от желанията към Твореца).

Хората, устремили се „право към Твореца” (яшар-ел) и желаещите да  постигнат Неговото разкриване, съединяват заедно всички свои желания (Кнесет – събрание) и изграждат общо желание, в което се разкрива Творецът.

Това е работа по строителството на Храма – „на дома”, на съсъда, който си построил от своите желания, за да се разкрие в него „светостта”, тоест духовното свойство за отдаване и любов, Творецът.

Така, получаваш онова, което изначално е било предназначено за теб и за всички нас – светлината, която напълва общото желание. И затова, тя се нарича залог, гаранция (пикадон – от думата „пкудин”, указания, заповеди). Ти жертваш (макрив) желанието си, като отменяш своя егоизъм и по този начин се приближаваш (мекарев) към разкриването на Твореца.

От програмата „Седмична глава”, 03.03.2011

[37853]

Filed under: Духовна работа, Заповеди, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Четейки „Зоар”, чувствам напълване, което после изчезва. Старая се да намеря силата, която ми въздейства – отново се връща същото усещане, и пак изчезва. Така ли трябва да бъде?

Отговор: Точно така трябва да бъде! И всеки път, когато човек продължава, забравя, изчезва в своите мисли и се връща – всичко започва отначало. Това е много хубаво! Нищо не изчезва, а „грош по грош се натрупва голям капитал” – и тогава му се разкрива.

Въпрос: Какво показва, че моите намерения работят правилно?

Отговор: Колкото повече започна да усещам, че завися от групата и заедно с другарите постигам поправянето.

Въпрос: Какво да правя, ако не разбирам текста, който четем от „Зоар”и по време на четенето ме завладяват множество странични мисли?

Отговор: Преди всичко, неразбирането не е проблем. Не се безпокой за това. Човек не трябва да разбере, а да усети.

Когато дойде времето, когато неговите желания бъдат поправени до нивото на написаното в „Зоар”, тогава ще разбере – от усещанията. Първо ще усети, а после ще разбере – все повече и повече. Така бебето усеща света – не разбира какво става и постепенно придобива разум.

Така че, човек трябва да се безпокои за това, как да развие желанието до нивото, за което четем в „Зоар”. А ние четем за формите на отдаване, за отношенията между духовните парцуфим Малхут, Бина, З”А, Аба ве-Има, Ишсут. Нека човек се погрижи неговото желание да се подложи на обработка под влиянието на въздействията, които получаваме като четем за неизвестните ни духовни процеси.

И затова, по време на учебните занятия трябва да мисля как да се променя, къде е силата, която ме поправя. Сякаш, сега получавам мъничка като капчица инфузия – и чакам, докато накрая подейства лекарството, както е казано: „Когато моите действия постигнат деянията на Праотците”.

Въпрос: Как да очаквам поправяне от „Зоар”, ако не се чувствам „болен”?

Отговор: И това трябва да се усети по пътя. Но, какво означава „не се чувствам болен”? Нима се намираш в картината на духовния свят, за която говори „Зоар”?

Трябва да усетиш, че тези действия преминават през теб, че се намираш в този свят, че различаваш духовните парцуфим, техните спускания и подеми. Намираш ли се в тези подеми и падения, във всевъзможните изменения, усещаш ли ги или не?… Ако не, тогава има за какво да помислиш…

От урок по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[37893]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как „Зоар“ обяснява задължителното разбиване за достигане на единството? Трябва ли ние да очакваме на приближаващия в Ню Джърси конгрес да се разкрие разбиването между нас, или ние вече разкрихме достатъчно и дойде времето за единение?

Отговор: На последния международен конгрес в Израел ние малко “вкусихме“ разбиването между нас, разделянето помежду ни. Това подейства достатъчно силно, хората усетиха, че са неспособни да се съединят: “Само това не!“.

Това чувство трябваше да ни доведе до молитва, до такова действие, така че ние да помолим да се издигнем над тази разединеност.  Ние сме неспособни да я поправим, така че – нека дойде светлината и да я поправи.Ние трябва да се издигнем над отблъскването, както е казано: “Всички прегрешения ще покрие любовта“.

Затова, стараейки се да се съединим с другите на подобни конгреси, всеки от нас понякога чувства отблъскването от другите, потапя се в егоистични сметки: “За какво въобще е нужно това?“. или пък обратното – чувства, как се включва в тях, сякаш че се разтваря в тях, и повече не може да различи, къде е неговото мнение, разум, собственото АЗ, къде е  изчезнала неговата критика към другите.

По такъв начин, със сякаш успешните или неуспешни опити да се включи в другите – отменяйки себе си, разтваряйки се в другите, изгубвайки себе си, или обратното – осъзнавайки своята неспособност да се съедини с тях – човек си изяснява как може да се съедини с другите без да губи себе си, своето АЗ, да се съедини с всички, включвайки в това съединение цялото присъщо му зло, с всички свои съпротивления, и в същото време, с всичко хубаво, което е в него, без да анулира в себе си нищо от хубавото и лошото.

Такова правилно изясняване е вече – средната линия. Най-важното – отменяйки се пред групата или на голямо събиране на хора на конгрес, е да не губи способността си да мисли критично, а да продължава работата с лявата линия, знаейки защо и как да действа. По такъв начин той добавя към всички своят авиют/дебелината на желанието и тогава се създава мощното кли/желание, искащо молитва. Защото на нас ни се иска да ни обичат такива, каквито сме…

От урока по книгата „Зоар“, 10.03.2011

[37701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.194: Когато този човек говори, той опъва кожата на челото си и така линиите стават по-незабележими. Той накланя главата си и върви. Той използва дясната ръка като лява, а лявата като дясна. Той винаги е тъжен, злослови, счита себе си за умен във всички свои дела и изпитва ненавист към тези, които се занимават с Тора.

„Зоар“ говори за формите на съединение между нас. „Човекът” в мен е моето отношение към другите, а не аз към себе си. Сам по себе си аз не съм „човек”, а животно, както е казано: „Ние сме като животни”.

Но ако започна да създавам взаимоотношение с обкръжението, с моите приятели, за да поставя себе си под тяхното въздействие и да разкрия Твореца във връзката между нас, тогава място на нашето съединение се нарича Шхина, и в нея се разкрива Творецът. „Човекът” в мен е моето отношение към моите приятели, които пробуждам в себе си, за да създам това място на разкриване на Твореца.

Затова всеки сам по себе си не е „човек”, защото да бъдеш „човек” означава „да бъдеш подобен на Твореца” в отношенията с другите хора, в отдаване и любов. На иврит думата човек (адам) произлиза от думата подобен (адаме).

Зоар говори имено за тези форми на „човека”, видовете връзки между нас, т.е. за парцуфа (структурата) на душата. Този парцуф съдържа всички форми (сили) описани по горе: ръце, лица и т.н. Това са десетте сфирот с 613 желания, които трябва да поправим от егоистични в добри отношения между нас.

Затова, когато „Зоар“ ни разказва за хора с определени черти на лицето, цвят на косата, линии на ръцете и за други характеристики, тя говори за връзката на всеки един от нас с другите, за видовете на тези връзки основана на типовете души, за свойствата на „човека” в нас.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 04.03.2011

[37028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние съществуваме в нашия свят и всеки човек усеща себе си като живеещ в определено общество, в заобикалящите го условия.

Наблюдавайки другите, виждаме, че хората се раждат, живеят и умират – и така поколение след поколение. Ако не виждах никого, нямаше да знам какво се случва в този свят, има ли някакъв процес на развитие – не бих забелязал този процес.

Представете си, че човекът съществува сам. Няма с кого да сравни себе си и дори не знае, че расте, че става по-възрастен. Просто живее, без да забелязва промените в себе си: „Това съм аз”.

Но когато е заобиколен от хора, човекът започва да се сравнява с другите и тогава забелязва процеса на развитие. Като в огледало, той вижда себе си спрямо другите: „Този човек е по-голям, аз съм малък. Значи, аз също ще порасна и ще стана голям!”.

Тоест, намирайки се в общество, виждаме процеса, през който преминаваме по жизнения си път и започваме да си задаваме въпроси за целта на своето съществуване, за смисъла на живота.

Науката Kабала обяснява, че смисълът на съществуването на човека в този свят се състои в следното: намирайки се във връзка с други хора, той е видял, че този живот преминава и от него няма никаква полза, и че независимо от това как живее – добре или зле – краят за всички е един и същ.

И затова процесът на нашето развитие не се ограничава само със земната плоскост.Ти можеш да се издигнеш над нея в по-вътрешно, по-висше измерение – в духовното.

Зад всички кръгообороти на земното развитие, което виждаме, има някаква сила, привеждаща в действие цялата материя и ти можеш да се свържеш с тази вътрешна сила, отъждествявайки себе си с нея, да опознаеш целия процес, който управлява, да разбереш какво я движи, какво иска тя от тази материя и накъде я води.

Тогава ще разбереш своята съдба, своето предназначение, защо са ти дали такава възможност – да придобиеш връзка с тази сила, управляваща цялата реалност, какво постигаш с това.

На човека се разкрива желанието, дава му се шанс да научи тайната на живота и съществуването, причината и целта на всичко случващо се в реалността, възможност да разреши проблемите на живота и смъртта.

За да привлека силата, привеждаща в действие целия материален свят, да я опозная, да се свържа с нея – именно за това съществува книгата „Зоар”, първоизточникът.

Ако се съединя с тази книга – не просто я чета, а придобивам вътрешна връзка с нея – тогава там разкривам, в нея се срещам и започвам да опознавам силата, даваща живот и управляваща цялата реалност, целия свят, в който се намирам.

Този вътрешен двигател, привеждащ всичко в действие, започва постепенно да ми се разкрива. В началото, зад цялата материя разкривам силата, която движи всичко. А след това започвам да откривам връзките, която тази сила създава между частите на материята, взаимодействието на силите, стоящи зад тях. После започвам да разкривам още по вътрешния източник, от който идват всички тези сили – от една сила, една мисъл, наречена Замисъл на творението.

Зад множеството сили, стоящи зад всички части на материалната реалност, започва да ми се разкрива една сила, една мисъл. И тогава, цялата тази реалност, която ми се разкрива като произтичаща от същата мисъл, от Замисъла на творението – всичко това, заедно се нарича „Творец” – от думите „Иди и Виж” (на иврит „Боре” – „Бо”/Иди и „Ре”/Виж). Ти идваш и разкриваш цялата реалност в нейния външен вид – както я усещаме сега, и в по-вътрешната й форма, наречена духовен свят – двете реалности заедно. Разкриваш цялото съвършенство на творението – тук и сега.

Книгата „Зоар” е написана, за да ни разкрие цялата тази съвършена реалност. Така трябва да се отнасяме към нея. След това ще разкрием, че „Зоар” съвсем не е книга, а особена система, наречена „Kнигата „Зоар””. „Зоар” е онази висша светлина, онази сила, която идва към нас от своя висш източник. „Зоар” е „висше светене”, спускащо се към нас.

Затова, четейки „Зоар”, установяваме връзка с тази висша система. Това е като жива книга – тя ни въздейства. В нея има особени сили, защото е свързана и с мен, и със света, стоящ зад материята – света на силите. Тази книга служи като адаптер, като посредник между мен и силите, стоящи зад природата.

Затова трябва да се отнасям към тази книга като към средство за разкриване на Твореца, на всеобхватната реалност.

От урок по  книгата „Зоар”, 11.03.2011

[37803]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да се научим да съгласуваме своите вътрешни движения с книгата „Зоар”?

Отговор: В сравнение с другите кабалистични източници, всъщност е лесно да направим това със „Зоар”, защото скоростта и четенето на текста са такива, че всичко, което трябва да направите, е да почувствате как „плувате” заедно с нея.

„Да плувате заедно с нея” означава, че се опитвате много спокойно, както е написано „Словата на мъдреците са чути в спокойствие”, без всякакво съпротивление, да бъдете заедно с авторите на „Зоар”, подреждайки своите вътрешни движения според звучните и слова. Ако пропуснете няколко думи, ако не ги чуете, то не се притеснявайте, а продължете със следващите слова. Така плавате по течението като дървена тресчица по вълните, повтаряйки всеки оттенък на водата.

Така трябва да позволим на своите свойства, желания и усещания да плуват заедно с текста на „Зоар”, да бъдат на повърхността на водата, опитвайки се да подобават на това течение, да се опитваме да намерим вътре в себе си тези свойства и желания, които „Зоар” описва. Но ние трябва да ги търсим много просто и лесно. Най-важното е да позволим на това течение да премине през нас. В крайна сметка, ние сме просто един съсъд, кли, в което трябва целият този поток от думи да влезе.

Когато четем „Зоар”, ние не се опитваме да активираме разума или да направим вътрешни определения. Дори там, където „Зоар” разказва за технически, научни термини, използвайки езика на кабала, ние трябва да се опитаме да пропуснем текста да премине през усещанията вместо през разума, т.е. да се опитаме да слушаме своите собствени чувства и впечатления, да се стараем да усетим как всяка дума отеква вътре в нас, независимо от езика, който „Зоар” използва.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 09.03.2011

[37566]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→