Въпрос: Веднъж дадохте пример, че на урока трябва да идваме със „съд” – съсъд за получаване на светлината. „Съдът”, с която идваме на урок по „Зоар” – това тъгата от неуспешните усилия да се съединим един с друг ли е?

Отговор: В съсъд с тъга не получаваш нищо. Защото получаване означава разкриване. Светлината се намира в изобилие – трябва само да я разкриеш. Сякаш гледаш в празния съд и изведнъж – хоп! Той е пълен! По-рано нищо не си виждал, а сега – виждаш.

За да усетиш това разкриване, трябва да си подобен по свойства на онова, което се подготвяш да разкриеш и на Който ти го разкрива – на Твореца. Ако си тъжен, не си подобен по свойства на Него. Трябва да си радостен.

Но, как е възможно да си радостен и в същото време да усещаш потребност, желание? Ако твоето желание е да отдаваш на Твореца, без каквато и да е собствена изгода, тогава си радостен, че имаш стремеж към Него и възможност да отдаваш. Именно това е радостта.

От урок по книгата „Зоар”, 20.03.2011

[38595]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От науката кабала е известно, че в резултат на цялото наше развитите в този свят – в рамките на вярванията и религиите, в областта на технологиите, на обществения и социален живот, в сферата на държавното управление и международните отношения – ние трябва да стигнем до пълно разочарование от това развитие, да спрем и да признаем: „Не знаем какво да правим по-нататък”.

Стремим се да постигнем нещо, да изпълним нашите желания – и нищо не сме постигнали. Тази безкрайна надпревара не ни е довела до нищо.

Разбира се, когато човек си прави такава равносметка, тя не го радва. Но именно това тревожно състояние го кара да спре и да се замисли – какво да прави по-нататък.

Тогава, от безнадеждност и безсилие започва да разкрива, че има друг начин за развитие. Но той не може да се разкрие, докато човек не стигне до пълно разочарование от настоящето и безнадежност за бъдещето в целия този живот, който ни е даден сякаш случайно, на това Земно кълбо, където живеем като животни, без да разбираме, за какво и защо. И наистина, ако някой ни погледне отстрани, от която и да е точка на Вселената – целият ни живот на тази планета изглежда много странен, защото систематично се унищожаваме. Защо?!

Задавайки си въпроса: „За какво ми е целия този живот?!”, човек започва да разбира, че се нуждае от водач, който да го води и насочва по пътя. И тук стига до истинските книги, чиито автори вече са постигнали нов начин на живот – не върху тънкия и крехък слой на земната кора, който покрива планетата, на която съществуваме в пълна зависимост от нея за всичко, а живот в съвсем различно измерение. Защото освен Земното кълбо, нашата Вселена и другите галактики, може да се отиде в друго, по-висше измерение.

Разбира се, за това трябва водач, който да ни насочва по пътя. Но цялото човечество сякаш се намира в Ноев ковчег, който сега трябва да се откъсне от този свят и да проникне в следващото измерение.

Този водач е особена сила свише, която „Зоар” нарича „водач на магаретата”. „Магарета”/„хаморим” сме ние – от думата „хомер”/материал, желание за наслаждение, което трябва да се развива, т.е. да бъде водено напред, показвайки му как да постигне другата форма на съществуване.

Затова, „Водачът на магаретата” е особена статия в книгата „Зоар”. Четейки я, трябва да се стараем да се свържем с тази сила – с нашия водач, който ще ни води напред при условие, че успеем да се хванем за него, пожелаем да вървим с него.

„Зоар” алегорично разказва за тази сила – водачът на магаретата като за човек, който върви пред хората, чиито магарета води, като ги боде с остра пръчка, за да вървят напред. Защото магарето разбира само едно: боли го – то върви напред, не го боли – спира. Така се държи нашият материал.

Трябва ни тази външна сила, която да ни „боде” – и тогава ще трябва да вървим напред, а в противен случай ще си останем на едно и също място. Създадени сме от желание за наслаждение и затова не сме в състояние да „бодем” сами себе си или да призовем тази сила отвън. Нима мога, по своя воля да си навлека страдания?..

Затова, както разказва „Зоар”, тази външа сила се изпраща на хора, вече способни да се издигнат във висшето измерение и освен живота в този свят, който усещат в тялото си, в своето „магаре”, да придобият допълнителен живот – в духовното измерение.

Това е напълно възможно, трябва само да се вслушваме във водача на магаретата, когото изпращат свише на всеки човек. Този водач се пробужда в нас и ни движи. Трябва само да бъдем чувствителни към действията му над нас.

Хайде да го намерим в себе си и да пожелаем да се издигнем!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока по книгата „Зоар”, милиони зрители гледат в непознати букви, чуват странни думи и очакват нещо, което не могат да определят. Това ли наричате научен подход?

Отговор: Първо, обикновеният човек живее съгласно своите инстинкти и разбира всичко от природата. Така той е бил научен в дома на своите родители.

Второ, човек, който изучава науките от този свят, знае как да се отнася към природата, изхождайки от научното познание, което е придобил. Това е инженерският подход. Например, един механик, електрик или специалист, получил образование в друга област, може да работи с главата или ръцете, разполага със средства за тази работа и така се формира неговото отношение към природата.

На него не му е позволено да работи с нещо непознато – едва след като са проверени неговите знания и опит, тогава той е назначен на работа по специалността. Да предположим, че човек е учил за механик и сега може да поправя двигатели или по-сложни уреди. Той използва придобитите знания в своята работа и е малко или много наясно с какво си има дело.

Трето, учен е този, който открива нещо непознато, явление, което не е могло да бъде предсказано по-рано. Понякога в него могат да възникнат предчувствия, догадки и предпоставки, но без каквито и да било ясни вътрешни определения. Именно това наричаме разкритие на ново явление в природата.

Тук възниква въпросът: как мога да разкрия нови явления? Аз трябва да се настроя към тях, но какво означава „към тях”, ако те са нови? Трябва ли да очаквам някакви резултати, разкрития и събития, които могат да се случат, или не?

Затова науката има две части. Има теоретична част, в която се правят хипотези, които се проверяват в хода на изследването. Така се разкрива ново явление. Това е значителна част от науката, която е изградена на проверката на идеите, върху които учените са възложили предполагаеми разкрития. Без това е невъзможно да се придвижим.

Но има и учени, които търсят в пълна тъмнина. Те нямат предварителни теории, хипотези и идеи за възможни открития. Кабала е наука и ние я използваме във всички по-горе споменати форми: като обикновени хора, като специалисти, които я изучават, и като учени, които могат по някакъв начин да си представят възможното явление.

Но тук лежи проблемът: във всички наши занятия, започвайки с обикновените хора в нашия свят и до най-големите учени, незнаещи накъде са се отправили и какво ще разкрият в природата – на всички тези нива в науката кабала има непредсказуема част, за която не знаете нищо.

Какво е неизвестно? Ти не знаеш кое свойство, кое явление всъщност ще разкриеш, защото ти нямаш това свойство. Ти дори не можеш да си го представиш.

В крайна сметка, ти ще го разкриеш в кли (съсъда) на приемане, който си изградил, а явлението се явява самият съсъд. Ти не можеш да предусетиш какво точно ще се разкрие в теб, след като все още никога не си го усещал, не притежаваш никакви предчувствия и даже намеци. Това е ново кли. Впечатлението, усещането са съвършено нови.

Така ние се предвижваме в мъдростта кабала. Дори и най-малкото и просто нещо няма как да го узнаем предварително. Затова нашият подход, когато четем книгата „Зоар”, е правилен. Аз очаквам светлината, възвръщаща към източника, да дойде и да поправи моите желания. Например, аз не мога да видя нищо без своите очила. Има нещо пред мен, но аз се нуждая от инструмент, за да го видя. Аз си слагам очилата и виждам нещо ново.

Затова, докато четем книгата „Зоар” и гледаме в „мъртви” букви и в текст, който няма никакъв смисъл за нас, ние трябва да подходим към него като учени от най-висока степен, които са се събрали да разкрият за себе си нещо непредсказуемо.

От урока по книгата „Зоар”, 15.03.2011
[38146]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем заедно „Зоар”, в мен възниква усещането за нашето съединяване – за единството, което ще постигнем на конгреса в Ню Джърси. През цялото време чувствам, че там това ще се случи – в много силно, единно усещане. Това само мое лично усещане ли е, или е резултат от нашата обща подготовка, от всички наши мисли?

Отговор: Надявам се, че това действително ще се случи. Ние се оказахме в такова състояние, че не можем повече да губим време. Природата/Творецът нагледно ни демонстрира огромното изоставане на нашето състояние от онова състояние, което вече трябваше да сме постигнали. И всеки ден, това изоставане на „действителното” от „желаното” се увеличава.

Ето защо, задължени сме да постигнем определено ниво на единство на конгреса в Америка, а оттам да можем да повлияем с това единство на целия свят. Защото цялото човечество е взаимосвързано.

Няма избор! Виждаме, че светът става все по-непредсказуем, хаотичен и никой не знае какво да прави. Хората започват по-правилно „да разчитат” състоянието – да разбират, че наистина сме свързани един с друг – и сме объркани.

Както се заплита нишка или жица и след това е трудно да се разплетат. И на нас самите, все още не ни е ясно, как да разкрием на света методиката на поправянето. Но само като започнем да излизаме с тази методика към света, ще намерим нейния правилен вид. Невъзможно е да се усъвършенства подаването на материала преди да започнем непосредствено да се занимаваме с това. Както е с всяко начинание: ражда се дете и те превръща в родител. Започвайки да се грижиш, ти самият израстваш.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Нима това е реално – 20 години да ходиш по лекари и да изпитваш такава жажда за изцеление, като за първи път?

Отговор: Ако се чувстваш болен и болестта те държи на границата на живота и смъртта през цялото време – постоянно ще бъдеш обхванат от тревога. В нашият земен живот то зависи от това, доколко човек го управляват свише.

А в нашата духовна работа това зависи от групата. Няма такова, че забравата, умората, въодушевлението или възвишеното състояние идват сами по себе си. Това е силата на светлината, действаща върху човека. Ако имаш сила – ти скачаш. Ако имаш неизчерпаем източник на енергия ще скачаш през целия си живот с една и съща скорост. А защо тази вътрешна батерия се изтощава? – Теб специално те лишават от енергия, за да можеш сам да я заредиш.

И няма такова, че ти сам по себе си да си уморен. Има светлина и желание. Светлината вътре в желанието го задейства и може да го движи безкрайно.

Повдигнете се над обикновения си поглед на живота! Имаме в себе си източник на безкрайна енергия, която ни движи, която осъществява всичко. Дори нашият живот и нашата смърт в тази въображаема реалност зависят също от светлината, от тези възможности, които ни предоставя светлината.

Въпрос: Но ако аз не се чувствам болен? Аз идвам на урок, сядам, чета, не разбирам нищо и чувам от вас, че трябва да се съединим. Но с кого или с какво трябва да се съединя?

Отговор: С твоите другари, за да може в съединението между вас да постигнете висшето измерение, духовния живот, истинския себе си. Имаш ли желание за това или не? Ако това желание е угаснало ти трябва отначало да го пробудиш и да разбереш, че то е угаснало, за да го възбудиш с такава сила, за да може то да изплува в тебе както и преди.

Или ти мислиш, че свише в теб ще завъртят ключа като на навиваща се играчка? Но не, теб престават да те включват свише, за да можеш със собственото си осъзнаване, разбиране, със свои сили да започнеш да се движиш.

От урока по Книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако четем книгата „Зоар” с правилното намерение и поискаме да четем за по-дълго време – час и половина на ден вместо 45 минути, по този начин ще достигнем ли до пълното поправяне два пъти по-бързо? Или тук има различна формула за работа?

Отговор: Формулата е много проста. Навикът на моя учител Рабаш беше да четем книгата „Зоар” по час и половина на ден. Рабаш не обясняваше нищо и не добавяше нито дума.  Ние просто четяхме текста, всяко нещо по ред без да го питаме никакви въпроси в продължение на час и половина преди заспиване. Затова аз следвам същия ред.

Искате ли да учим два пъти по-дълго? Затова прибавих още четвърт час към урока.

От урока по книгата Зоар, 17.03.2011

[38342]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п. 190: Това е разгневен мъж, но не бързо. Той задържа своята почивка, претендира, че е мъдър, когато не е, и винаги изправя своята глава да гледа. Навън той е свадлив, но в своя дом не е. Той не съблюдава Тора, за да я спазва. За него думите на хората са бреме и той отговаря енергично на тях.

„Зоар” разказва за човека в нас, който непрекъснато се разкрива. Вътре в нашето общо желание за наслаждение съществуват 125 пласта и всеки от тях съдържа свои вътрешни пластове или състояния. Всеки път, вътре в новото желание, нов пласт от свойства се разкрива – нов образ на човека в мен, образа на моето подобие с Твореца, образа на Твореца вътре в мен, образа на моето подобие и противоположност на Твореца.

Цялата комбинация от вътрешни и външни свойства, които се намират в Рош (главата), Тох (тялото), Соф (краищата на парцуфа на душата), келим (желанията), които могат да бъдат използвани, и желанията, които засега не могат да бъдат използвани, тъй като над тях няма екран, а така също и желанията, които не могат да бъдат използвани до пълното поправяне, наречени „лев а-евен” (каменно сърце) – цялата съвкупност от тези желания се нарича човекът в нас.

Всеки път, във всеки един момент от моя път, предвижвайки се към състояние на съвършен човек, аз разкривам образа на човека в мен. Как мога да разпозная какъв човек се разкрива сега в мен и кой съм в дадения момент съгласно вътрешните и външните признаци, които разкривам в себе си?

Благодарение на всички характерни особености, които разкривам в сфирот Рош, Тох и Соф на парцуфа на моята душа, аз мога да кажа кой образ сега присъства в мен. Аз сякаш чета за себе си в личната си карта, която съдържа подробно описания на моите особености.

От тук аз разкривам кой съм аз и какво съм. Аз се запознавам със себе си, т.е. със своите свойства, кои от тях работят заради отдаване, кои работят против него, кои все още са егоистични, доколко съм ги съкратил, доколко пребивават в клипа и до каква степен са предмет на поправяния.

Всичко това е образът на човека и освен него няма нищо друго. Този образ съдържа всичко.

Затова, докато четем тази глава в „Зоар”, ние трябва непрекъснато да мислим за своите духовни състояния, да бъдат пред мен като сменящи се кадри на филм, непрекъснато разкриващи нов образ на човека в мен, докато всички тези образи се съберат заедно и аз постигна единно състояние. Но всички предходни образи също се съхраняват. Тогава, на основата на всички прегрешения и престъпления, аз постигам истината, съвършения образ – Човекът, който е подобен на Твореца.

От урока по книгата „Зоар”, 16.03.2011

[38219]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо е толкова трудно да запазим намерението при четене на книгата „Зоар”, да си представим връзката между нас, да се уловим за текста? Какво трябва да направим?

Отговор: Ако човек попадне в голяма беда и му кажат: „Прочети този текст – в него ще разкриеш как да се спасиш от бедата” – можеш да си представиш как той би прекарал последния половин час. Ще му бъде ли трудно да се съсредоточи над това? Какво напрежение, каква надежда той би почувствал, опитвайки се да проникне вътре в текста, да разбере какво се иска от него, какво може да намери там, какво спасение, как ще се случи…

Всичко зависи от обкръжението – доколко то „подгрява” това вътрешно отношение към текста на „Зоар”. Всички останали кабалистични текстове със своето влияние са в по-малка степен полезни, защото при тяхното четене ние можем да задействаме разума и чувствата и в известна степен да ги свържем със себе си.

А Тора е съвършена, чиста, недосегаема, „на небесата”. Какво означава „чиста” (тмима)? Никой не я докосва. Това е висшата светлина. Ние само очакваме от нея резултатите, които ще се проявят в нас.

Само групата може да ми даде това отношение при четенето на „Зоар”, така че страстно да пожелая да получа резултат от нея. А иначе няма да се случи.

Ние вече бяхме в това състояние, когато започнахме да четем „Зоар”. През първите месеци хората бяха толкова въодушевени, че това общо вълнение повлия на всеки един и всеки един почувства в определена степен обкръжаващото светене, всеки един чувстваше силата на влиянието на „Зоар”.

Сега това въодушевление избледня, защото в началото ние го получихме от висшето, а сега трябва сами да го развием. В природата нищо не се случва от само себе си. Ти си получил първоначално пробуждане, а след това то ти е било отнето, за да го присъединиш от своя страна към себе си, за да запълниш пространството, което се е образувало от въодушевлението от висшето, със свои усилия.

Ако не отдадем от себе си, то няма да можем да запазим намерението за поправяне в рамките на 45 минути при четенето на „Зоар” и само ще чакаме урока да свърши. Ако не пробудим човека, ако не възбудим в него вътрешни вибрации, за да почувства себе си като болен, изправяйки се пред единственото средство за спасение, единствената възможност да бъде излекуван и спасен от бедата, тогава разбира се, че ще бъде трудно за него да запази намерението, да се улови за текста. Всъщност, той обвинява нас, защото ние не му позволяваме да почувства жизнена необходимост от това, т.е. важността на целта.

От урока по книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38345]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво остава непроменено в човек, който се развива духовно, и какво се променя в него?

Отговор: Единственото нещо, което не се променя, е намерението към правилната цел, което той понякога се опитва да създаде. Освен това, всичко друго се променя и нищо не остава същото. Ти губиш всичко, освен правилното намерение, ако си го създал. Всичко друго само изглежда, че е твое, включително и твоето съществуване, а то ти е дадено само за да създадеш правилното намерение.

Този и духовният свят не се считат. Само намерението остава, което можем да създадем в резултат на нашите усилия. Това е духовният съсъд, душата.

В това намерение ти виждаш вечната реалност, тоест себе си. Каква е истинската реалност? Това е степента на разкриването ти на теб самия във висшата светлина, в подобието с нея, в това да станеш като нея. Всичко това се разкрива само в намерението и нищо не остава освен това.

Няма нищо, освен намерението. Това означава, че нищо друго не съществува в реалността. Всичко друго е въображаемо и само ни изглежда, че сега съществува, за да постигнем намерението. В крайна сметка, ти трябва да живееш в нещо. Кой създава намерението? Създава го човекът, който ти сега възприемаш като себе си, живеещ и съществуващ в този свят. Защо ти е нужно това? Това е за да формираш намерението.

Когато завършиш създаването на намерението от началото на стълбата на духовните стъпала до нейния край, тогава целият този свят, цялата тази реалност изчезва, защото всъщност тя не е съществувала. Само ти се е струвало, че съществува, за да развиеш правилното намерение.

Сега разбери колко важна е дейността, с която се занимаваш – създаването на твоя безкраен образ, човека, който е подобен на Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38348]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Глава „Итро“, п.199: Той има голямо чело, но не много голямо, на челото има пет линии: три минават от единия до другия край, а две – не минават. Той е скандалджия, особено в дома си.

Всички свои работи върши набързо. Изглежда добър, но не е. Той се хвали с това, което няма (не притежава). …

Той е щедър на думи, но не повече от това. Той се пъха там, където не е достоен. Този, който започва съвместна работа с него, трябва да се пази от неговата алчност, но с него ще постигне успех.

«Зоар» разказва за това, колко сложно сме устроени отвътре. И всеки път, разкривайки нови свойства в себе си – добри и лоши, постоянно сменящи се едно с друго, ние трябва да разпознаем по тях всички свои възможности да реализираме себе си в сегашното състояние, да научим всички свои слабости и ограничения. И така, всеки път, човек все повече опознава себе си. Да опознае себе си означава да опознае Твореца, както е казано: „От действията Твои ще Те позная“.

В крайна сметка, целият наш път е път към себепознанието. Тъй като всъщност, науката кабала обяснява на човека, кой е той – деяние на ръцете на Твореца. И затова не ти трябва нищо повече, доколкото ти вече разбираш как те е създал Творецът, какво е създал Той в тебе, за какво и в каква форма, – дотолкова ти Го опознаваш.

Затова, четейки описанията на всичките тези образи на човека, трябва да разберем, че нито един от тях не изчезва, а всички те, допълвайки се един друг със своите свойства, подобни или противоположни на светлината, – в резултат достигат образа на Твореца.

Освен това, трябва да се разбере, че става дума за човек, който напредва в духовното и по такъв начин, засега, вижда себе си – своите положителни и отрицателни свойства, в сравнение със светлината, с Твореца. Но тук човек сам преценява себе си и сам разпознава тези свойства. Друг човек би ги видял иначе, тъй като „всеки съди според своята изкривеност“.

И ако сега пред него се вижда една или друга картина, – то тя само му се струва, а иначе – тя изобщо не съществува. Всъщност съществува само една картина – образът на Твореца. Но в човека неговите вътрешни свойства му рисуват тези образи.

От урока по книгата «Зоар», 16.03.2011

[38217]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→