Въпрос: Аз постоянно се старая да мисля за нашето единение и връзката между нас, особено по време на четене на Зоар. Но как работи над мен светлината, когато аз се старая да полагам тези усилия? Какви изменения извършва в мен?

Отговор: Светлината пребивава в абсолютен покой, тя нищо не прави с теб. Ти извършваш цялото действие. Можеш ли да я използваш? – Използвай! Не – значи не.

Подобно на електричеството: то е включено в розетката – ползвай се! Как да го използваш? – Както искаш! Включи хладилник, нагревател, каквото искаш.

Как светлината ти въздейства? – Тя не ти въздейства. Ти извличаш от нея това въздействие.

Казано е: „Аз своето АВАЯ (план на творенето) не съм променял” – това означава, че Творецът се намира в абсолютен покой. Затова светлината нищо не прави! Ти със своите действия извършваш всичко, ти привеждаш себе си в следващото състояние.

Ако ние казваме: „Дай на светлината да работи!”, „Светлината прави това или онова”, – ние просто приписваме нашите действия.

Ние привеждаме закона в действие – и той работи. Законът действа, неговата формула е известна. Той съществува извън нас и се нарича „закон за подобие на свойствата на светлините и желанията/келим” или „закон за равновесието”.

И няма никакви действия от страна на светлината. светлината е извършила единственото действие – създала е желанието да се насладиш, „нещо от нищото”. При това, това не е тази светлина, за която говорим.

А желанието да се насладиш, намирайки се в тази светлина като създадено от „нищото”, през цялото време се променя. И само изхождайки от това желание, творение, ние говорим за всички изменения на свойствата, развитието по четирите стадия и така нататък. Всичко това са изменения на желанието да се насладиш, вътре в постоянната светлина.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

…Ние сега повече от половин час четохме Зоар. Аз питам: Колко мига от цялото това време всеки от нас жадуваше идването на светлината, възвръщаща към източника, чакаше това да се случи?

За това е казано, че ангелите питат човека след смъртта: „Занимаваше ли се с Тора и чакаше ли спасението?”.

Колко мига ти беше в напрежение, стараейки се да не пропуснеш да уловиш нещо много важно, точно както вратарят на вратата или ловецът след дивеча? Беше ли в такова страстно очакване, както пред дългоочаквана среща с любимата?

Колко се задържаше в такова състояние? Колко пъти отново се връщаше към този стремеж? …Само тези мигове се зачитат в живота, те се сумират и определят времето на живот. А останалите – сякаш не съществуват…

От урока по Книгата „Зоар”, 23.03.2011

[38876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как може да получим от обкръжението важността на намерението за отдаване?

Отговор: Представете си, че освен обкръжението, няма нищо друго. Няма Творец, няма го свойството отдаване, няма нищо освен обкръжението.

Ние мислим, че има нещо друго и това ни умиротворява. Има обкръжение, но има го също и Творецът, моята лична връзка с него. Истината е – няма нищо такова, а само обкръжението. Или възприемате себе си в себе си, или можете да усещате себе си в обкръжението. Това пак ще сте вие, но съвършени, защото ще се включат всички ваши изгубени части.

Освен тези две съставни, няма нищо друго. Вие сте или потопен в сегашното си състояние, или сте свързан с обкръжението, което сега си представяте, че е извън вас: с групата, с общото желание. Но това сте вие!

В действителност, сегашното ми състояние е обусловено от факта, че моят егоизъм ме разделя от истинската ми „същност”, и аз мисля, че съществувам извън нея. Абсолютно обратното! Цялото ми Кли (желание, съсъд) на душата е там, вътре в моята истинска „същност”. То просто е скрито от мен и го приемам като чуждо. Впоследствие, ще ми се разкрие от кого съм откраднал, измамил, навредил. Бил съм самият аз, най-близките ми и скъпи хора!

Въпрос: При какво условие мога да разкрия важността на отдаване от обкръжението?

Отговор: С вяра над знанието! Ти търсиш рационално потвърждение, определена логика, която би обяснила, че се обръщаш към групата и получаваш подкрепа от нея. Такава логика не съществува. Действително, ако ти можеш да докажеш това логически, то би било изгодно за теб да си в този отбор от егоистична гледна точка, както например във футболен отбор. Тук, обаче, ти нямаш рационална подкрепа.

От урок по книгата „Зоар“, 21.03.2011

[38686]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар” говори само за разкриването на връзката между нас. Пророците са велики кабалисти, които са проникнали през своето его, за да видят връзката между всички души и сега ни разказват за разкриването на тази връзка в келим/желанията, и за напълването й със светлините.

Те казват, че само това могат да разкрият, че всичко се разкрива само във връзката между душите – желанията на отдаването и любовта на хората.

Баал а-Сулам пише, че книгата „Зоар” е изпълнена с неразбираеми образи, че ни обърква. Но не е възможно да ни бъдат предадени в друга форма големите разкрития, които са постигнали авторите на „Зоар”.

Защото именно те са разкрили реалността на всичките 125 духовни стъпала и през цялата история не е имало друга група кабалисти, която би могла да бъде сравнена с тази велика група.

Но, предавайки своите постижения, те не са могли да го направят пряко, а трябвало да понижат тяхното ниво и да ги облекат в подходяща за нас форма. Представете си: раби Шимон говори за онова, което постига, а всички ученици го слушат и обсъждат разкритото от него – раби Аба ги слуша и записва всичко, което казват. Тоест раби Аба чува онова, което раби Шимон говори на всичките си 9 ученика – на цялото това кли/съсъд, състоящо се заедно с него/кетер, от 10 сфирот.

Раби Аби включва всички тях в себе си, защото всички те са учили чрез взаимното проникване един в друг, образувайки пълно кли/съсъд. Затова раби Шимон извършва разкриване вътре в съсъда от десетте съединили се заедно души. Раби Аба, който е един от тях, взема оттам тяхното напълване, за да облече това разкриване в думи, тъй като по природа притежава тази способност.

Как е говорил раби Шимон – не ни е известно. Знаем само, как раби Аба го е написал в книгата „Зоар”. Всичко е предадено чрез него, така както той го е облякъл – и в такъв вид стига до нас, спускайки се през много стъпала в различни одежди. Написано е, че раби Аба е умеел да разкрива чрез тайна, в единството на две противоположности – тоест да защити разкриването така, че то да стигне до човека в скриване. А скриването, на което човек се натъква, ще му помогне да стигне до вътрешното разкриване.

Затова трябва постоянно да се стремим към вътрешната светлина, вътрешната сила, скрита в тези думи, написани преди 2000 години, от нивото на духовното постигане на ГАР (трите горни сфирот) на света Ацилут. Точно това е причината, поради която тази книга се нарича „Зоар” – висше светене.

В степента на нашия стремеж, на желанието ни да се съединим с тези велики души, да се включим в тях, можем да разкрием онова, което са усетили и описали в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38779]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава: да проникнеш вътре в общата система от души, за която разказва Зоар?

Отговор: Това е невъзможно да се обясни с думи. Ако ние проникнехме вътре в тази система, то бихме усещали духовните явления зад думите на Зоар, бихме чувствали, какво означава всяка дума.

Ние бихме разпознавали всички тези свойства и желания, бихме разбирали защо се наричат с такива имена и се определят такива връзки между тях. Всичко щеше да ни се поясни.

Но всичко това се разкрива от вътрешния поглед на самата система – как душите са свързани една с друга е единен организъм, във взаимна поддръжка, поръчителство, партньорство, отмяна на всяка душа пред всички – в една или друга степен, на всевъзможни нива, но всяка над своето его.

В системата, където ние сме свързани помежду си на вътрешно ниво, ние се съединяваме над своя егоизъм. Тогава ти разкриваш тази система, и заедно с това виждаш този свят като по-външен в сравнение със същата система, понеже той пребивава във властта на егоизма, и го управлява с него.

В духовната система ни движи стремежът към единение, а в този свят ни управлява тенденцията към разобщаване, отделяне един от друг, желанието за собствена власт, гордостта. Това са две противоположни сили: тук аз отменям другите и се издигам, а във вътрешната система – отменям себе си и въздигам другите. Такава е тенденцията. И затова тези две системи изглеждат такива различни.

Според това как човек се включва във вътрешната система, той разкрива връзките между всички души: как всичко се устройва в пълна хармония, и силата на живот циркулира между всички – всеобщото отдаване един на друг, образуващо милиарди канали между тях, и цялото това множество светещи канали се превръща в съвършената светлина, напълваща отношенията между всички души.

От урок по Книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38811]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да помолим Твореца за помощ, за да отдаваме, без да получаваме нищо за себе си?

Отговор: Точно за това молим. Аз моля Твореца да ми даде възможност да отдавам, където „да отдавам на Твореца” означава да отдавам на групата, защото е написано „Аз живея сред Моя народ”. Това е същото нещо.

Няма друг Творец. „Аз живея сред Моя народ” означава, че Той се разкрива в групата. Общата сила на групата се нарича „Творец”. Да отдаваш на групата като цяло означава да отдаваш на Твореца.

Ние мислим за това по земен начин и затова ни изглежда като „Какво е толкова особено за групата? Какво мога да им дам? Колко глупаво!”. Но ако ти наистина излезеш от себе си, за да отдаваш на другите, ще разкриеш висшата реалност вместо този свят. Просто ние не постигаме това.

Повдига се въпрос: Но много философски учения са проповядвали отдаване на обществото и са считали гласа на хората за глас на Твореца. И все пак, това е неправилно, защото те не са използвали поправящата светлина, вътрешната сила, която я има в обществото.

В крайна сметка, какво казва науката Кабала? Ти нямаш нищо освен желание. Вътре в това желание има особена сила, наречена „Творец”, която е била скрита там от началото. Ти можеш да пробудиш тази сила в групата, ако наистина искаш да се придвижиш към нея, да отдаваш на групата. Там виждаш крайните резултати – себе си, групата и Твореца. Всичко е вътре в нея, в отдаването, което придобиваш извън себе си.

И няма никаква разлика дали отдаваш на групата или на Твореца. Отдаване в групата означава отдаване на келим или желанията на другите, а отдаване на Твореца означава, че ти включваш себе си повече в общата сила на отдаване, която царства в тези желания.

Трябва да се отделим от религиозните идеи, от нашата наследена вяра в някакъв си Творец, който управлява някъде високо в небето и от там ни влияе. Вижте с колко голяма сила влияе върху нас този стереотип! Но всъщност, няма висша сила извън нас! Тази сила е в групата, във връзката между нас. И няма нищо освен тази реалност, която разкриваш. Няма нищо извън реалността.

Ровейки се все по-надълбоко в тези идеи, започваш да разбираш, че това е много материалистичен подход.

От урок по книгата „Зоар”, 21.03.2011

[38659]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Неделната глава „Пкудей” от Тора описва кой взима участие в издигането на Храма (Итмар, синът на Аарон, Бецелел, синът на Ури, Олиав, синът на Ахисамаха), както и структурата на Храма, материалите използвани за обзавеждането  му, особености по изработване на всичките му принадлежности и свещени покривки… След като работата по построяването на Храма е завършена, те довеждат Мойсей, и той го благославя…

Храмът е твоята душа. Няма нищо по-важно от неговото построяване, тъй като цялата ни работа лежи в съграждането на интегрална душа, единство между всички нас. Всеки от нас е част от общата душа, която се нарича „Адам” (човек), и когато изграждаме  между нас правилна връзка, означава, че построяваме Храма.

Кабалистите ни предават знанието и програмата, която трябва да завършим, на езика на клоните. Когато ни разказват за дървета и скали, какви материи и метали трябва да използваме и точно кой трябва да извърши тази работа, те говорят за четирите нива на желанието (неживото, растителното, животинското и говорящото), и как тези желания трябва да се свържат помежду си. Като се съединяваме, ние постепенно съграждаме интегралната душа, където намираме присъствието на Твореца, висшата светлина. Така, Храмът става мястото на нашия духовен живот.

Написано е „Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора като подправка”. Това означава, че първо ние разбираме колко много се мразим един друг. Тогава променяме тази омраза и я превръщаме в любов и единство.

Съгласен съм, че е дълъг път, който не може да се опише с няколко думи, но когато постигнем взаимосвързаност и разкрием, че това всъщност е съсъдът, вместилището на висшата светлина и духовния живот, започваме да осъзнаваме каква трудна и деликатна работа е това. Ние трябва с голяма точност, с пинцети, да съберем този съсъд като свържем всички хора в света един с друг.

Ние ще трябва да направим това и тази работа вече е започнала в нашето поколение. Ние сме достигнали точката, когато глобалният егоизъм се е разкрил в нас. Затова, методът за неговото поправяне, мъдростта Кабала, също се разкрива.

Тя описва по какъв начин ние трябва да сме взаимосвързани и как да опознаем висшия, поправящата светлина, която ще ни помогне да се съединим, тъй като в нас, каквито сме, няма никакви предпоставки за това. До степента на нашето съединение, ние ще започнем да разбираме какво описва Библията, защото тя говори за степените на нашето поправяне, основаването на връзката между нас.

Това описание е представено като наръчник за построяване на къща с всичките ù принадлежности и обзавеждане, но тя става светилище. Свещен (кадош) означава отделен от егоизма, който е над нас. Когато се обединим помежду си в съюза на любовта, това се счита за святост. Това е степента Бина, стъпалото на отдаване, което придобиваме чрез любов към другите, когато се свързваме във взаимно поръчителство като един човек с едно сърце.

Когато постепенно създаваме такава връзка, ние отново се сливаме в една душа и намираме светлината, която ни напълва, присъствието на Твореца. Чрез силата, която се разкрива в съюза между хората, ти можеш да се издигнеш на по-високо стъпало.

Това е въпреки факта, че се случва в безплодната «пустиня», тоест човек няма повече сили, няма къде да отиде и не знае как да се движи напред, и все пак висшата сила се разкрива, тя ни показва как да се издигнем по-високо и по-високо, докато не достигнем земята на Израел, желанието, напълно насочено към Твореца. Нашето егоистично желание напълно се променя за отдаване, за добро на другите, според принципа «обичай ближния както себе си».

От програмата „Неделна глава”, 03.03.2011

[37860]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Общата душа "Адам", Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Душата, която придобивам, присъединявайки към себе си чуждите желания, се дели на пет части, съгласно нивата на авиюта/силата на желанието – шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3 и далет/4. Освен това, на всяко ниво на авиют, душата се състои от 613 (ТАРЯГ) желания.

Излиза, че в мен се намира цялото това множество от желания, всяко от които нараства в своя авиют от ниво шореш до далет. В степента на моето израстване, всички тези желания нарастват едновременно и на всяко стъпало имам 613 желания, намиращи се във всевъзможни връзки помежду си на определеното ниво на авиюта.

Тоест на всяко стъпало трябва да осъществя 613 връзки, взаимодействия на нивото на авиюта, присъщо на това стъпало.

Изкачвайки се по тази стълба от стъпала, аз постигам един след друг всички светове – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, А”К и стигам до Края на Поправянето (Гмар Тикун), света на Безкрайността.

Излиза, че всеки път се издигам и постигам нов свят – но не веднага, а на части, защото във всеки свят има 25 парцуфим – 25 вътрешни стъпала, които постепенно постигам. По този начин, на всеки подем от този свят до Безкрайността,  преминавам 125 стъпала = 25 парцуфим х 5 свята, докато не постигна цялата обща душа.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38563]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

„Зоар” описва целия процес на нашето духовно развитие с езика на алегориите. Защото той не може да ми обясни нищо от духовния свят – тъй като аз не се намирам в него. В духовния свят има само сили.

И затова, ако не усещам тези сили, не се намирам в тях и не работя с тях, то не съм способен да се свържа с този духовен материал.

Добре запознат съм с материалния свят, а за духовния не знам нищо. Как мога да премина от материалното към духовното? Затова, кабалистите вземат думи от този свят, но показват чрез тях духовния. А ние трябва да се постараем да видим духовния свят зад тези думи. Полагайки усилия се стараем, да се приближим към духовния свят.

Какво намеква „Зоар”, чрез тези думи: куче, лъв, жертвоприношение, Израел? Думите са от този свят, но смисълът им е напълно различен. Усилията, които полагаме, за да разберем истинския им смисъл, всъщност ни спасяват – издигат ни на следващото стъпало. И затова, всеки път трябва да се грижа само да се стремя към целта и постоянно да помня, че книгата говори за духовния свят, за моето духовно състояние, което съм задължен да разкрия: „Какво се крие зад тези думи?”.

Тогава, както е написано в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, т. 155, „благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, обкръжаващите души пробуждат върху себе си светлината”. Ние пробуждаме огромната светлина, скрита в тези книги и тази сила ни поправя.

Тогава изведнъж установяваме, че „куче” – това е клипа, нашето желание да се наслаждаваме, което засега не ни е дадено да поправим, „Исраел” е нашето желание, което се стреми към поправяне. „Жертвоприношения” са онези наши желания, които можем да обработим с помощта на всевъзможни действия, за да ги използваме, получавайки заради отдаването, т.е. за благото на ближния.

Излиза, че в нас има „Исраел” („Исра-Ел” – „Направо-към-Твореца”) – желания, които се стремят да постигнат отдаване. Има „жертвоприношения” – желания, които трябва издигнем и за тяхна сметка да се приближим към отдаването (на иврит „жертвоприношение”/„курбан” – от думата „каров”/близък). И има клипа – желания, които не трябва да използваме.

За сметка на действията, за които разказва „Зоар”, Исраел постига Твореца, към който се стреми – разкриване на Твореца на творенията, на свойството отдаване.

Но как разпознавам всички тези желания? Именно в съединението с другите души, със своите другари в групата. Как избирам от всички предоставени ми възможности какво да използвам, а какво не? Аз имам целия асортимент – целия живот. Вземам от живота си необходимото за съществуване. А всичко останало разделям на такова, което може да бъде полезно за връзката ми с групата и на това, което не може да бъде полезно.

Полезно – това са „жертвоприношенията”, желания, с помощта на които се приближавам към другарите, за да се издигна. А тези желания, с които не мога да се приближа към тях се наричат „клипа” – трябва да ги отхвърля и да не ги използвам.

И така, всеки миг. Моята цел е да се съединя с групата, в която в единството с другарите ще разкрия свойството отдаване – Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Духовният свят – това е единната душа, една за всички. И всеки, съединявайки се с другите, постига тази обща душа. В статията „600 хиляди души” Баал а-Сулам пише, че няма в света нищо, освен една душа.

Всеки човек, постигайки тази обща душа, я постига по своему, съобразно със заложените в него решимот (духовни гени). Така, както сега ние гледаме обкръжаващият ни свят и всеки го вижда малко по-различен. Аз не мога да сравня с другите вкусът, който усещам в същата храна, или своето впечатление от същата картина. Всеки се впечатлява по друг начин, съгласно своите решимот.

Така и нашите постижения в духовното. Даже, ако пред нас стои една и съща картина от духовното, същите светове, парцуфим, – във всеки случай всеки получава от нея лично впечатление. И тази самобитност не изчезва. Как се съединявам с общата душа? – С помощта на желанията. Да си представим, че аз се намирам в центъра на духовните светове – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон (А”К) или света на Безкрайността.

Излизайки от себе си, от своето его, и съединявайки се с другите, аз постигам пространството на общата душа, и в него усещам духовния свят. Колкото повече аз излизам от егото си, придобивайки келим/желанията на другите, толкова по-висок свят усещам – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, А”К, света на Безкрайността.

Как правя това? Аз „купувам” нови желания, защото в мен има само точка – зачатък на душата. Новите желания, които придобивам, съединявайки се с другите, – това е и кли/съсъда на моята душа.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 18.03.2011

[38566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→