Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Има книги, които са написани от обикновените хора – за това, какво те усещат в този свят. И има книги, написани от кабалистите, които постигат духовния свят и пишат за усещанията си в духовното.

Тези книги се наричат особени, свети книги. „Свят“/„кадош“ – дословно означава „отделен“. Духовният свят е напълно отделен от нас, от нашето его и затова човек, описващ този висш свят чрез своите усещания, пише свята книга – особена, отделена.

Сред всички книги, написани през цялата история от хиляди хора, постигащи духовния свят, има една особена книга. В кабалистичните източници я наричат просто Книгата, дори не споменават нейното име „Зоар“: „написано е в Книгата“, „прочетох в Книгата“.

Тази Книга е дотолкова открояваща се, че всички останли редом с нея, дори не се считат за книги, доколкото са я писали особена група от хора, постигащи всички десет най-висши сфирот – в Малхут на Безкрайността. Всеки от тях е съответствал на една от десетте сфирот в тази Малхут. Техните души са били толкова особени, че всяка от тях произлизала от корена на определена сфира в Малхут на Безкрайността.

Тази особена среща в действителност се е състояла преди около 2000 години. Девет ученика заедно със своя учител Раби Шимон се уединил в пещера в Северен Израел, стоели са там и са учели.

Това е много особено место. Когато ходехме до Тверия с моя учител Рабаш, ние често посещавахме тази пещера. Рабаш обичаше много да ходи там. Стоеше по няколко минути и по израза му беше видно, че сякаш беше изчезнал, като че ли беше извън тялото си – дотолкова се съединяваше с духовната сила на тези десет сфирот, на десетте души, които седейки в тази пещера са разкривали света на Безкрайността.

Съединявайки се, те са постигнали 125-те духовни степени – от нашия свят до света на Безкрайността. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар“, че това се е случило само веднъж в историята, когато група от хора е постигнала толкова висока степен, защото са се съединили помежду си и са учили заедно.

И само при пълното поправяне (Гмар Тикун) ние постигаме същата тази степен, която те са постигнали и ще я постигнем именно благодарение на тяхното единство. Как те са се съединили помежду си и какво се е получило от тяхното съединение, кога са го постигнали, какво се е разкрило във връзката между тях – за това те са писали в своята Книга. И в това е цялата книга „Зоар”.

Затова е ясно, че от тази Книга ние можем да получим най-голямата сила за поправяне на нашата душа. И затова тази Книга е толкова важна.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39874]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Рабаш - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Правилното намерение е най-важното нещо, от което се нуждаем при четенето на книгата „Зоар”. Защото, ако намерението напусне човека, книгата не действа върху него. На тази тема има много изказвания и статии от кабалисти, но накратко Баал а-Сулам пише следното:

„Творецът специално е създал нашето его, като разделящо ни. Ако се издигнем над своя егоизъм и се съединим един с друг, то самото его остава – ние не работим с него, а само се свързваме над него помежду си. Тогава цялата сила и съпротивление на егото ни, объркващо връзката между нас, се превръща в мощ на нашето съединение.”

Така работи резисторът (съпротивлението) в електрическата верига. Пропускайки през него електрически ток, именно върху това съпротивление създаваме напрежение, което задейства двигател или какъвто и да е електрически прибор.

Необходимо ни е съпротивление, през което, в противовес на него, да пропускаме силата на нашето съединение. Тогава мощта на нашето единство, което получаваме, ни разкрива духовния свят.

Защото, ако между нас го нямаше това съпротивление, както е било в самото начало на творението, когато всички сме били свързани заедно, щяхме да останем на това ниво, без да усещаме себе си.

Но имено за сметка на това, че между нас се е образувало съпротивление – нашето его, което ни разделя помежду ни и сега започваме да се съединяваме, тази мощност, която получаваме, пропускайки силата на нашето единство през съпротивлението, ни разкрива духовния свят. И тогава се издигаме на 125-те стъпала на нашето съединение – против егоизма, докато не извлечем от общото съпротивление безкрайната мощ.

В книгата „Зоар” се съдържа именно тази светлина, която може да ни даде силата да преодолеем съпротивлението, да се съединим един с друг и във връзката между нас да разкрием цялото духовно измерение. Точно в това се състои нашата работа с книгата „Зоар”.

От 4-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39855]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Баал а-Сулам получил своето име (на иврит „Баал а-Сулам“ – означава „Владетел на Стълбата“) от заглавието на коментара „Сулам“/“Стълба“, който е написал към книгата «Зоар».

По неговите думи, разкриването на Книгата, а също и факта, че той е създал коментар на цялата книга «Зоар» – това е знак, че поколението е вече достойно за поправяне и за разкриване духовното на масите, и с разпространението на книгата «Зоар» целият свят ще се приближи до поправянето.

Когато Баал а-Сулам отпечатал «Зоар» с коментара „Сулам“, неговите ученици ходили с томовете на тази Книга на различни места, като се стараели да я разпространят. Било е много трудно. Хората са се бояли от книгата «Зоар», тъй като имало слухове, че това е много особена книга, притежаваща огромна сила, която е способна както да принесе полза, така и да навреди.

И едва в наше време, 60-70 години след създаването на коментара „Сулам“, ние предоставяме «Зоар» на света в обработен вид, достъпен за широките маси, за да могат всички да я четат и да се наслаждават от нея.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39858]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към групата, за да доставим удоволствие на Твореца?

Отговор: Групата – това е съсъд, в който се намира Творецът. Тъй като Творецът няма образ. Видовете връзка и взаимно отдаване между душите, които ти разкриваш вътре, се наричат образ на Твореца.

Всъщност Творецът/“Боре“– това е „Ела и Виж“/“Бо-ре“, когото ти разкриваш. А „Кадош Барух Ху“ (Свят и Благословен от мен) – това е общият Му образ, който впоследствие разкриваме напълно.

„Елоким“ – това е частичен образ на Твореца, Бина. А Кетер – това е формата на всеобщото, абсолютно отдаване, която ще се разкрие на всички, когато  всички души се съединят във взаимно отдаване, без никакви разлики помежду им, и свойството отдаване ще се възцари в тях без никакви граници. И даже тяхното его – „каменното сърце“ ще заработи за отдаване.

Целият този единен организъм, всички души ще работят изцяло за отдаване, с всичката си сила. Това се нарича Кетер – тази висша светлина, това свойство, от което е започнало творението. Всички останали негови проявления, съответстват вече на стъпалата на неговото спускане, намаляване и скриване, на които творенията само частично го постигат. Защото самият Кетер не постига никого. Ние ще го постигнем само в бъдеще.

Затова имаме много имена на една и съща отдаваща сила – единствено съществуващата сила на природата. Всички останали нейни проявления – това са  видове от частичните й въздействия върху нас, според степента на  нашата способност да ги възприемем. Защото силата е винаги една. Но аз възприемам само нейните ограничени форми – и ги наричам с различни имена.

Да кажем, „Кадош Барух Ху“ – това е ограничена форма от тази висша сила, за която изобщо няма име. „Кадош Барух Ху“ – това е З“А на света Ацилут, с който ние работим, постигайки го също по части, в определени форми.

Елоким, АВАЯ, Адни, Еке, Шадай – всичко това са явления в мен, в моето желание/кли. Поправяйки себе си, в това поправено кли аз постигам свойството отдаване – и го наричам „Творец“. Но къде се разкрива то? В моето отношение към другите, в моето включване в групата – не външната, а вътрешната група – в нашите общи желания и мисли.

От урока по книгата «Зоар», 11.03.2011

[39534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Може ли изучаването на „Зоар” да помогне на човек да осъзнае, че се е отклонил от пътя и да поправи това прегрешение?

Отговор: В действителност, най-ефикасното средство, което насочва човек към това, е мнението на групата, общото усещане, царящо в групата. Ако групата следва напътствията на учителя и на авторите на книгите, тогава тя формира усещане вътре в нея, което позволява на всеки човек да провери степента, до която той губи посоката към целта на творението.

Това е като кула, рееща се в небесата, но аз трябва да бъда в нея.

От урока по книгата Зоар, 28.03.2011

[39306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Бихте ли могъл да разкажете за Вашето намерение по време на четене на книгата „Зоар”?

Отговор: Кабалистите ни обучават какво трябва да е намерението. Всеки трябва да реализира онова, което е прочел в степента на своето разбиране.

Не е възможно да се разкаже за намерението, защото е невъзможно да се обясни на друг, тъй като намерението произтича от вътрешното състояние на човека, което той разкрива.

Намирам се в неизвестно за мен състояние. Разкривам го в степента, в която то се проявява в мен. От разкриващото ми се състояние, създавам намерението.

Всъщност, не е възможно това намерение да се облече в думи. За него няма думи. Защото, то включва в себе си вътрешното желание/хисарон на човека, степента на връзката му с висшата реалност в опитите му да намери средства, които да го доведат до най-голяма близост с Хазяина/Твореца – до сливане (зивуг де-акаа) с Него.

Какви са тези средства? Книгите, Учителят, Групата. Човекът включва в себе си всичко, което разбира и усеща от цялата им съвкупност и чрез тях стига до сливането с Твореца.

Всички тези средства трябва задължително да присъстват. Ако изпуснеш едно от тях –няма да има правилен контакт. При това, всяко едно от тях, трябва да се намира в правилен баланс с другите.

От урок по книгата „Зоар”, 28.03.2011

[39309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Изучавайки Книгата „Зоар”, ние трябва да пристъпим към нея с намерението да разкрием истината. Защото не виждаме нищо от духовния свят, напълно не усещаме духовното свойство.

Трябва да дойде светлината и да ни освети, като с лъч от прожектор къде, всъщност се намираме: свойствата, усещанията, пространството, в което ние пребиваваме, а и сега се намираме в единственото съществуващо място/желание, егоистично/алтруистично, всичко в едно, наложени сякаш едно върху друго. Но не го разкриваме, тъй като то съществува в духовното измерение – не в нашите свойства.

Ние се намираме в същото пространство, но възприемаме от него със своите свойства, само материалната част/съставляващата реалност. Трябва да дойде лъч светлина, под определен „ъгъл”, подобно на поляризираната светлина и тогава в друга нейна насоченост, плоскост, изведнъж разкриваме целия свят, намиращ се тук.

Затова на нас така ни е нужна висшата светлина, за да ни освети и разкрие света, в който и сега съществуваме.

От урока по Книгата „Зоар”, 25.03.2011

[39076]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока ние работим със светлината, която ни поправя. А с какво работим по време на конгреса?

Отговор: Това се случва дори много повече по време на конгреса! Ние нямаме никакви други средства да повлияем на случващото се с нас освен светлината, възвръщаща към източника. Това е единственото нещо, което можем да пробуди.

Ние пробуждаме своите бъдещи състояния, които все още не са били разкрити в нас и които ще се разкрият. Това са състояния на отдаване навън, където всеки човек отдава навън, към своя ближен. Именно това е свойството, което искаме да разкрием – всеки човек вътре в себе си и във всички нас като цяло.

Когато разкрием свойството отдаване – това означава, че сме разкрили Твореца. Както кабалистите ни казват, това свойство ни поражда, формира, разпръсква далече един от друг, така че обединявайки се един с друг, ние отново ще го разкрием.

Междувременно Творецът е в изгнание. Какво означава това? Можем да кажем, че Той също се разпада на малки парченца и се намира вътре във всички тези разбити частици, които са далече една от друга. Когато започнете да ги свързвате, тогава започвате да пресъздавате, да възстановявате Него, общата сила на отдаване.

Ние трябва да изградим за себе си образ, който е близък до истината. Иначе ние живеем в различни религиозни фантазии, представяйки си нереални, нематериалистични картини.

Трябва да разберем, че разликата между вярванията и религиите и науката кабала е в това, че вярванията и религиите искат да си представят духовното в материалните желания, които възприемат всичко „вътре” и затова изграждат своите идеи съобразно земната действителност, в която творението е нисшо, а Творецът висш, така сякаш са разделени от някаква дистанция, вместо от свойства. Те не разглеждат поправянето на човека.

В сравнение, науката кабала казва, че всичко е вътре в човек. Така висшата реалност или измерение се разкрива във вътрешните поправяния и промени на човека. Затова най-важното за нас е да поправим човека. Поправяйки своите свойства, човек чувства, че Творецът се разкрива вътре в него.

От урока по книгата „Зоар”, 21.03.2011

[38657]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зад всяка дума или фраза на „Зоар” трябва да се опитаме да разпознаем форми на връзката между човека и неговото обкръжение.  Точно това е описано в „Зоар”. Няма нищо повече в реалността освен формите на връзката между човек и околните.

Дори сега когато гледам хората и стените на тази стая пред мен, или се вслушвам в шумовете отвън, всичко това са форми на връзката между нас. Няма нищо освен тези свързващи ни сили, които са сили или желания, проявяващи се пред мен по този начин в земното ми възприятие за реалността.

По същия начин, ако се опитаме, ще започнем да си представяме други видове връзка, други сили, които не действат в получаване, а в отдаване между нас. Тогава ще видим, че в действителност между нас никога не са съществували егоистични връзки. Усещали сме ги като в сън, за да може, основавайки се на тази илюзорна връзка, която е противоположна на истинската, да разпознаем действителната, единствената, която съществува в сравнение с илюзорния свят – желанието за наслаждение с цялата негова сила.

В крайна сметка, желанието съществува само за да го променим в желание за отдаване. Творецът го поддържа в тази материална форма, но тя няма реална същност сама по себе си. Само силата на отдаване съществува в света.

Затова „Зоар” ни описва цялото разнообразие от сили на отдаване, които ние разкриваме в различни форми, както и противоположните силите на получаване, като основа, върху която се разкриват силите на отдаване в процеса на вътрешната борба на човек.

Само за това трябва да мислим, докато четем книгата „Зоар”, като правим усилия, така че разкриването на тези духовни стъпала да ни помогне и да ни се открият, за да ги включим в себе си.

От урок по книгата „Зоар”, 23.03.2011

[38881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата «Зоар». Глава „Итро“, п.465: В съботния ден Тора се увенчава с тях, тя се увенчава от всичките заповеди, от всичките забрани и наказания, които се намират в седемдесетте клони на светлината, светеща от всяка страна.

… Кой е видял клоните, излизащи от всеки от седемдесетте клона? … Кой е видял портите, които се отварят от всяка тяхна страна – където всяка се състои от десет, и всичко прави петдесет порти? Всички те сияят и светят със светлината, която излиза и не престава.

Къде мога да открия всичките тези детайли? Само във вътрешната връзка между другарите. «Зоар» описва всички видове връзки, които ще разкрием – включително безкрайната връзка помежду ни, когато напълно я поправим.

Всички състояния, отношения, за които става дума в книгата «Зоар», всевъзможни образи на неживата, растителната и животинската природа и хора, различни ситуации, или на езика на кабала – парцуфим/души, оламот/светове, решимот/духовни гени, свойства/сфирот, техните подеми и спадове – всичко това са изрази на връзките между нас – хората, готови  да се свържат, за да открият висшия свят помежду си, в своите отношения.

Всеки напредва в това, че вижда, как 613-те желания на душата му излизат от него за отдаване към останалите души, и вижда, как от всяка душа нейните 613 желания също излизат към всички останали.

Представете си: има милиарди души, според броя на хората в този свят. От всяка душа излизат 613 желания към всяка душа, и всички те се включват едно в друго, и, с новите взаимни прониквания, отново отдават един на друг, – и отново се включват, и отново отдават.

Излиза, че в крайна сметка ще видим сфера, в която не остава нито едно свободно „пространство“ – всичко е запълнено от връзката между душите. Ако разкриваме връзката в минимална степен – 1/125-та част, ние започваме да разкриваме светлината, която протича във връзките между тях. Това се нарича разкриване на Твореца, тъй като тази светлина – тя е Творецът. За това разказва «Зоар».

От урока по книгата «Зоар», 25.03.2011

[39073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→