Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Как да се науча да придавам по-голяма важност на намерението, а не на разбирането на текста по време на четенето на кабалистични източници заедно с групата или когато чета сам?

Отговор: Когато чета сам, също трябва да мисля за това, че всички ние сме съединени заедно. Аз, сякаш се потапям в нашето общо желание, което ни свързва в едно, в което сме обединени заедно въпреки, че не го усещаме.

Старая се да бъда на същото ниво. И намирайки се с всички заедно, вътре в тази съединяващата ни система, където пребиваваме в едно желание, една енергия, аз искам да усетя, че между мен и другите няма никаква разлика.

Тогава, четейки текста се опитвам, доколкото съм способен, да проникна в неговата същност, но главното е да не се отделям от вътрешното съединение между нас. Ако трябва да отделя 99% от силите си, за да мисля за нашето съединение – аз трябва да ги дам. И само 1% да използвам за четене. А понякога, дори не знам, за какво чета там – появяват се много големи пречки.

Но изобщо не трябва да ме вълнува фактът, че по-късно дори няма да мога да кажа какво точно съм чел. Най-важното е, че следейки с поглед буквите, съм искал да се съединя с всички. И това е достатъчно, за да може текстът да ми въздейства.

Дебело искам да подчертая, че преди всичко трябвя да се мисли за съединението между нас, а вече после – доколкото можеш да четеш, вниквайки в текста – чети.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как книгата „Зоар” ни обучава чрез методите за съединяване помежду ни?

Отговор: Баал а-Сулам допълва „Зоар” с коментар, който предотвратява материализацията на текста на книга „Зоар”. Той ни подготвя за формирането на духовното състояние в нас, извън пространството и времето, извън образите на нашия свят, за да пожелаем да го усетим в себе си, а не отвън.

Коментарът „Сулам”, както и всички книги на кабалисти са написани за хора, вече притежаващи духовно постижение, за да им помогне да разберат, какво усещат. Обясняват ми, какво точно усещам сега – аз съм на нивото, когато „душата на човека го учи”. Тогава, от четенето на кабалистичните текстове започвам да разбирам, точно какво усещам.

Но до появяването на духовните усещания в мен, кабалистичните текстове се явяват не източник на знания, а „сгула” (особено въздействие), защото при четенето им, в мен се проявява въздействието на висшата светлина, измивайки ме като с поток от жива вода.

Затова не искам да обяснявам, за какво говори всяка фраза в „Зоар” от гледна точка на парцуфим и сфирот, за да не се успокои човек с повърхностно знание. Искам да се старае да изнамери в себе си, в своите усещания, какво може да е това. Тогава, той ще се устреми повече към разкриването, като по такъв начин изгражда в себе си желания, потребност от него.

От урок по книгата „Зоар”, 11.04.2011

[40370]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Трудно е дори и да предположим доколко първоначалния обем на книгата „Зоар” е превишавал този, който сега е в нашите ръце. Може би около 20 пъти! По-голямата част от тази книга е изгубена. Но кабалистите пишат, че повече от това и не ни е нужно. Останалата част от книгата е предназначена именно за нас, за да ни помогне.

Много е трудно да се говори за книгата „Зоар”, тъй като тя е на необичайно високо ниво. И освен това е и написана по много особен начин. Баал а-Сулам обяснява, че има два типа души – едните изхождат от вътрешната светлина, а другите – от обкръжаващата.
Ние се намираме в общата система на душите и връзката между нас протича както във вътрешния поток между душите, така и в обкръжаващото поле. Така е устроена която и да е електронна система, в която има резистори (съпротивления), а също и кондензатори и индукционни бобини.

И всичко това работи заедно – и електро-магнитното поле, и съпротивленията между него. Едните части на тази система наслагват в себе си енергия, другите преобразуват тока в магнитно поле или обратното – полето в електричен ток, протичащ вътре в нея (системата).
Точно така работи и системата на душите. И тези два типа души е трябвало да съществуват също и сред авторите на книгата „Зоар”. Затова и те са се учили по много особен начин. Седяли са в кръг. Раби Шимон е разказвал за това, което е постигал, всички ученици го слушали, обсъждали разкритото от него, задавали му въпроси и получавали отговор, а раби Аба слушал и записвал всичко, което те говорили.

Всичко това се е случвало в беседа. Подразбира се, че тази беседа се е закллючавла в предаване на сили и светлини между тези души, изходящи както от вътрешната, така и от обкръжаващата светлина.
У раби Шимон е имало душа отнасяща се към вътрешната светлина, а у раби Аба – към обкръжаващата. И затова раби Аба е могъл да запише казаното от раби Шимон в скрита форма – така че днес всеки един човек може да си купи книгата „Зоар”, да чете и нищо да не разбера.
За да постигне тази книга, човек трябва да премине особена подготовка във връзката със своите другари. Те трябва да създадат между себе си точно такъв модел на отношения както в групата на авторите на книгата „Зоар”.
Организирайки такава група (като цяло не е задължително това да са точно десет души, нека да бъдат и 10 000 дори) и стремейки се да се съединят помежду си, желаейки във връзката между тях да се разкрие написаното в книгата, те се уподобяват на тази същата група на раби Шимон и тогава получават от там въздействието на светлината.

И доколкото част от нас се отнася към вътрешната светлина, а част – към обкръжаващата, ние започваме да възприемаме това въздействие, подобно на радиоприемник, улавящ вълни.
Тогава започваме да чуваме написаното в книгата – на нивото Бина (слухът – това е стъпалото Бина) и даже да виждаме – на нивото Хохма, в зависимост от нашото стъпало. А ако ние все още не сме достигнали връзката между нас на нивото Бина, то за сега все още само се подготвяме за това.

Затова признакът за духовно постижение е – ако ние, като група, във времето на четене на „Зоар”  започнем да усещаме в този текст същите тези сили и свойства, за които се разказва в „Зоар”. В това е същността на самата книга. Това е книга-инструктор, ръководство за действие. Прониквайки в нея, човек чувства как се издига чрез тази книга, разкрива духовните стъпала – действително като по стълба.

Аз много се надявам, че на нашите уроци, пристъпвайки към четенето на книгата „Зоар”, вие всички заедно ще бъдете в правилното намерение, така че да извлечете колкото се може повече от този източник.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39994]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: Как книгата „Зоар” е свързана с Тора?

Отговор: Всички свещени книги водят началото си от книгата, която е написал Адам.

Процесът на развитие на човечеството в нашия свят е започнал преди стотици хиляди години. А преди 5771 години е живял човек на име Адам – първият от хората, открил духовния свят. Затова написал книга, наречена „Тайният Ангел” – скритата сила. Това е първата книга по кабала, тоест книга за духовния свят.

Кабалистите, живели в следващите 20 поколения след Адам, са постигали духовния свят и също са писали книги – няколко автора се споменават в книгата „Зоар”, но съчиненият им не са стигнали до нас.

Втората от известните ни книги, написани от хора, намиращи се на високи стъпала на духовното постижение, е книгата на Авраам „Книга на Създаването”.

След Авраам са написани още няколко книги по кабала и сред тях е „Големият Коментар”. Можем също да я изучаваме въпреки, че нямаме време за всичко. За постигането на духовното ни е достатъчно това, което учим от книгите на Баал а-Сулам.

Но следващата, особено важна книга – това е книгата, написана от Моше, която нарекъл Тора. „Зоар” е висшето светене, светлината на Безкрайността, която свети на човека. Тора също произлиза от думата „ор” – светлина и от думата „ораа” – инструкция.

В Тора последователно е изложен целия процес от сътворението на света и до завършването на поправянето от човека, и за първи път този процес е показан в система. Ето защо тази книга е толкова известна, има такова голямо значение и се явява основополагаща.

Моше сам е разкрил повече, отколкото всички останали. Това е била особена душа. Имал е последователи – неговите ученици, които са написали много книги. Ние наричаме техните съчинения – „Невиим/Пророци”.

Пророкът е човек, който постига явното разкриване на Твореца – Висшата сила, която се намира между нас. Има Пророци, които са писали своите трудове, намирайки се на стъпалото на Бина, и затова такъв Пророк казва: „Аз чух гласа на Твореца”. А има и такива, които са се намирали на по-високо стъпало на постижение – на стъпалото на Хохма. Те казват: „Аз видях…”

След „Пророците” следват „Писания/Ктувим”. И авторите на „Пророците”, и авторите на „Писанията”, разбира се, са били кабалисти, които са ни разкрили висшия, духовен свят. Те няма за какво повече да ни разкажат, освен за постигането на духовния свят – никой не е писал за нашия свят.

По-късно са се появили Талмуд, Мишна и успоредно с Талмуд – книгата „Зоар”. Раби Акива е имал двама велики ученика: единият е написал Талмуд, а другият – Раби Шимон, е написал книгата „Зоар”. След това, чак до наши дни са написани още много книги.

Книгата „Зоар” е коментар на Тора – така е написано на нейната първа страница. Точно, както Тора описва целия процес на поправяне на човека: как от точката в сърцето преминава през своя Египет, влиза в своята пустиня, придобива стъпалото на Бина и т.н., в същата последователност „Зоар” разказва за тези неща.

Само че Моше пише в много, много скрита форма. Защото когато четем Тора ни се струва, че е просто исторически разказ за събития, които са се случили с някакъв древен народ. Но разбира се, не става дума за това – Тора ни разказва за висшите духовни стъпала. Това е начинът, по който „Зоар” ни разкрива целия този разказ като обяснява, какво става всъщност.

Затова, написаното в Тора може да се разбере само, след изучаването на науката кабала, четенето на книгата „Зоар”. Тогава започваме да разбираме онова, което е искал да ни каже Моше. А иначе, тази книга не е повече от увлекателен, красив разказ.

Разбира се, там е написано за Твореца, за това, как Той разговаря с народа, обръща се към Моше, върши чудеса. Но за да се разбере истинския смисъл на всичките тези неща, ни е необходима книгата „Зоар”. Защото безусловно не става дума за нашия свят – разказват ни за вътрешната работа на човека и за това, какви състояния преживява.

А всички опити да се представи написаното в Тора като реални събития – това са разкази за малки деца и то не ни дава нищо. Ако искаме да се поправим, тогава за нас книгата „Зоар” е книга за вътрешната работа, за нашето поправяне. Освен нея ни е необходима книгата на Ари „Дървото на живота”, с коментара на Баал а-Сулам – „Учение за Десетте Сфирот”.

Така че днес е необходимо да изучаваме две книги на Баал а-Сулам: „Учение за Десетте Сфирот” – по съчиненията на Ари и книгата „Зоар”, с коментара „Сулам”. Всъщност, те покриват всичко – повече нищо не ни трябва. Само че, за да подходим вярно към тези книги, трябва да изградим правилното намерение, да се съединим помежду си в група така, както е било при учениците на Раби Шимон – нужни са ни допълнителните статии, които са написали Баал а-Сулам и Рабаш, за да ни дадат правилния подход към тези основни книги.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40197]

Filed under: Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Тора - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №4

Зоар е особена книга. Тя е написана на езика на иносказанията /мидраш/, в поетична форма, а Баал a-Сулам е добавил към нея своя кабалистичен коментар. Затова ние изучаваме и иносказателното повествование Зоар и същият разказ в кабалистично изложение, на научен език, където се говори за сфирот, парцуфим и светове.

Баал a-Сулам пише, че е назовал своя коментар „Стълба” (”Сулам”), тъй като, ако желаеш да достигнеш високо, прекрасно стъпало, не ти достига единствено стълба. Ако са ти приготвили стълба и ти умееш да я използваш, знаеш как да се изкачваш по нея, – ти вече се издигаш към този прекрасен връх. Какъв е този връх?– Пълно поправяне (Гмар Тикун).

Всички кабалистични книги, които изучаваме, в крайна сметка трябва да ни доведат до въодушевление от книгата Зоар. Трябва само да се обръща внимание на намерението по време на обучението. Когато четем книгата Зоар това наистина е жизнена необходимост, защото е жалко да пропуснеш шанса и да не получиш светлината, намираща се в нея в такава концентрирана, силна форма, предназначена именно за всички души, които ще могат да се поправят чрез тази светлина.

Затова авторите на Зоар – раби Шимон със своите ученици, са написали в тази книга, защото само това поколение, което започне да се пробужда към духовното, ще се удостои да разкрие тази книга, ще започне да се издига с нейна помощ и ще успее да се поправи.

И така се е случило, всъщност: в продължение на почти две хиляди години книгата Зоар е била скрита, за нея нищо не се е знаело и е била разкрита едва преди няколко столетия. Но и тогава хората не са знаели, какво да правят с нея, – докато Баал а-Сулам не написал коментар към тази Книга. Четейки я заедно с този коментар, ние можем да разберем за какво говори Зоар.

Оттук следва да разберем колко тази Книга е важна, ценна и особена. Пристъпвайки към изучаването на Книгата Зоар, ние сме длъжни да се отнасяме към нея много деликатно, защото светлината в нея е толкова велика, че може да донесе както полза, така и вреда.

Ако пренебрегваме намерението и я четем не за да се поправим, не заставаме под нейната светлина като под поток от жива вода, която ни умива, в постоянно очакване, че тя ще ни очисти и поправи, – ако ние не мислим за това, още повече огрубяваме душата си, добавяйки и авиют (дебелина) на желанието. И обратно, ако я четем правилно, чувстваме много силно въздействие.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39861]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №4

Въпрос: С какво се различава нашето намерение по време на четене на „Зоар” от намерението да спечелим от лотарията, нали и в двата случая то е егоистично?

Отговор: Малкото дете, играейки с играчките, не знае какво прави. То разглобява, сглобява, разваля и между другото се учи, става голямо и умно. Ако на него не му даваха развиващи игри и то живееше сред горските обитатели, то би израсло като животно.

Колко мъдрост ние влагаме в играчките, постоянно усъвършенствайки ги съответно за всяка възраст, за да предоставим възможност на родилият се човек в течение на няколко години да се включи в съвременния свят!

Играта е много сериозно действие, цялото наше развитие става чрез игра. Играта означава, че аз се старая да бъда на по-високо, отколкото сегашното ниво. На мен не ми е известно това стъпало, но аз се стремя към него.Играта – това е развитие, просто думата „игра” ни въвежда в заблуждение.

Същото се отнася и за нас. Ако ние се занимаваме с нещо сериозно, но не разбираме бъдещото състояние, то това се нарича игра. Въпросът е само в това, има ли в нашата игра развиваща сила или не?

Ако аз ще играя в гората с животните, то там няма светлина, възвръщаща към източника, няма развиваща сила. Затова аз ще си остана в разреда на животните, защото такава е моята среда.

Но ако аз взема в своето обкръжение средата на раби Шимон – с помощта на обкръжаващата светлина, която ми свети по време на четене на „Зоар” – то се отнасям към по-високото ниво. Тогава аз напредвам към стъпалото Човек.

От 4-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40178]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Работата винаги става под една и съща форма: „усилие” и след това „откритие”, само че на по-високите стъпала – тя е още по-трудна, както и в нашия обичаен живот.

Но заедно с това, колкото по-високо се издига човек, толкова повече вижда, разбира и чувства. Макар, че едновременно с това, той и повече се обърква, и чувства по-голяма слабост. През цялото време върви и работата против растящия егоизъм.

В книгата „Зоар” е написано, че учениците на Раби Шимон, заедно с които той е писал тази книга, и които заедно с него са били 10 (както 10-те сфирот), са построили помежду си най-големия и най-светлия духовен съсъд (кли). И затова те са успели да разкрият във връзката помежду си цялата висша светлина.

Но е написано, че когато те са пристъпвали към ученето в обичаен ден, та са чувствали ужасна ненавист един към друг. И тук става въпрос за хора, които вече се намират в духовното постижение! Но те само започват да работят над следващата степен, за да се издигнат на нея – и преживяват такива усещания.

Тогава те започват да се учат и да работят над себе си, слушайки това, което им казва Раби Шимон, и полагайки вътрешни усилия за своето съединяване, за да станат „по-чисти” и „по-светли”, тоест прозрачни за светлината.

И когато те започват да образуват такъв единен съсъд от желания, свързвайки се помежду си и създавайки съединяващи ги канали, то усещат как вътре в тях започва да протича светлина, преминавайки от единия към другия, и така циркулирайки по цялата система. И от това, вътре в тях се пробужда усещането за духовния свят.

От 2-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[40051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

В книгата „Зоар” има много различни разкази написани на езика на сказанията (мидраш) – сякаш за хора и ангели (природни сили), животни и растения, защото авторите на тази книга искат да ни обяснят всички нива на творението – неживото, растително, животинско и човешко.

Баал а-Сулам е подготвил четири предисловия към книгата „Зоар”:

1. „Въведение в науката кабала” (Птиха) – това е научно предисловие, в което обяснява строежа на световете, парцуфим, сфирот, взаимодействието на светлините и желанията/съсъдите/келим.

2. „Въведение в коментара Сулам”, свързано с предишното предисловие. Тук, той също обяснява работата в трите линии, със светлините и желанията, но в по-частна форма, близка до душата.

3. „Въведение към книгата „Зоар”” – в това предисловие, Баал а-Сулам обяснява възприемането на релаността. Разказва за това, как преминаваме от нашето обичайно, земно възприемане на действителността към духовното, започвайки да възприемаме реалността през този свят, който става прозрачен за нас и виждаме действащите в него сили, а не външната картина на света.

По същия начин, гледайки екрана на компютъра, виждаме някакво изображение. Но то съществува само спрямо нас, защото специално сме създали екрана и този начин на изобразяване. Всъщност, това е само външно проявление на информацията, която се съхранява в компютъра, на неговия хард диск. Ако можехме да четем информацията напосредствено от диска, нямаше да има нужда да я извличаме на екрана и да четем от него.

Именно науката кабала ни позволява да навлезем във вътрешната, скритата част на реалността и да виждаме не външната форма, която сега ни се представя, а онова, което се случва вътре – силите, които действат зад обичайната за нас картина на света.

В това предисловие, Баал а-Сулам обяснява също, че нашето възприятие на релаността се дели на четири съставни: същност, абстрактна форма, форма въплътена в материя и материя. До пълното поправяне (Гмар Тикун), ние постигаме само нашата материя, т.е. желанието и формата, която приема това желание – или егоистичната или духовната форма. Абстрактната форма не можем да разкрием, а още повече същността. Така напредваме до пълното поправяне.

И затова, науката кабала много категорично ни предупреждава да не фантазираме, а да бъдем много реални хора, с научен подход, да се стараем да разкриваме в точна, осезаема форма духовния свят.

4. „Предисловие към книгата „Зоар””. В него, Баал а-Сулам обяснява множеството проблеми, с които човек се сблъсква, задавайки своите въпроси: кои сме, каква е нашата същност, каква е ролята ни в този свят, защо Творецът ни е създал толкова неизправни, долни и презрени, защо трябва да изминем целия този дълъг път, защо сме длъжни да Му се уподобяваме и т.н. В началото на това предисловие, Баал а-Сулам задава тези въпроси и после отговаря на тях.

В края на предисловието има много особена, известна, широко разпространена част, в която той пише за поправянето ни в наши дни. Там обяснява, че светът се дели на вътрешна и външна част.

Хората, които усещат своята причастност към духовното постижение се наричат вътрешна част на света. Именно те трябва да се обединяват помежду си и да използват книгата „Зоар”, за да привличат към себе си поправящата светлина.

Така, те ще станат духовен източник, духовен център на целия свят. Притежавайки духовна сила, ще разпространяват науката кабала и целият свят ще усети, че в тях има нещо висше – знание, разум, правилен, разумен подход към ставащото в света, отговори на въпросите за случващото се.

Светът ще започне да разбира, че тези хора се намират на много по-високо стъпало, от всички учени и смятащи се за велики в сегашния свят, защото притежават знание за силите, които действат и променят днес нашия свят по такъв непредсказуем начин.

Тогава, след съпротива и сблъсъци, светът все пак ще започне да се приближава към тези хора, да различава в тях висшата сила, висшата мъдрост. И така, накрая целият свят ще стигне до поправяне.

Защото поправянето се извършва основно сред хората, които се смятат за вътрешна част на света – хора с точки в сърцето, а целият останал свят само ще се присъедини, ще се прикачи към тях, както е и в сегашия свят – масата от хора си живеят своя обикновен живот, а светът се управлява едва от шепа хора.

И така, в края на „Предисловието към книгата „Зоар””, Баал а-Сулам обяснава, че цялото човечество ще се развива, докато целият свят не се обедини, докато всички станат като едно цяло, благодарение на същата книга „Зоар” и стигнат онези десет изконни сфирот, за които са писали раби Шимон и деветте му ученика.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39972]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да разберем, какви желания трябва да поправим?

Отговор: Всичко се разкрива по пътя. Не знаем за какво става дума, но има ред на действията, които човекът трябва да изпълни, както ни обясняват Баал а-Сулам и Рабаш – последните двама кабалисти, формирали методиката, подходяща за душите, които се спускат в този свят, в нашето поколение.

Цялата ни работа по поправянето на душата е подробно описана от тях. Благодарение на поправянето на душата, постигаме разкриването на Твореца и пред нас се открива действителността, разкрива се светът – това става тук и сега.

Всички светове, всички души, всички висши сили – всички се намират тук, само че не ги усещаме. Трябва да развием в себе си сетивен орган, да разкрием съществуващите в нас желания колкото се може по-широко и по-дълбоко, да им дадем определение, да почувстваме в тях измененията, да ги изградим по такъв начин, че да различаваме всичките техни особености и съставни части.

Трябва да усетим цялата дълбочина на съществуващата реалност, за да се слеят в една картина всички наши впечатления и усещания, която се нарича Творец, висша сила.

Така постигаме истинската реалност – издигайки се по стъпалата на петте духовни свята, където в света на Безкрайността всички се съединяват заедно.

Всичко, което постигаме по пътя, става на малки порции, във вид на отделни части, а после всичко се съединява в интегрална форма. Именно това е съвършенството, което трябва да постигнем.

От програмата „Седмична глава”, 10.02.2011

[39985]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №4

Скоро ще завършим работата по книгата „Зоар”, за да я направим достъпна за всички. В оригинал книгата е написана на арамейски език (арамит), който е обратен на иврит.

Тези два езика вървят паралелно – иврит говори от страната на светлината, а арамит – от страната на кли/съсъда/желанието. Преплитайки се, те разказват за съединението между светлината и съсъда.

За да ни предадат методиката за поправяне на желанията/келим, авторите на „Зоар” са написали книгата на арамейски език. В нея има също и големи части на иврит, където се говори за разпространението на светлините. Но там, където става дума за работата на душата, е написано на арамейски. При това е написано в много сложна форма –  и на единия, и на другия език.

Работейки над книгата, ние я преведохме от арамейски на иврит и я изчистихме от всевъзможните допълнения – препратки към източници и други неща, които много затрудняват четенето й от тези, които трябва да се запознаят с книгата „Зоар”, за да извлекат от нея поправящата светлина.

Вече около година работим над това. Надявам се, че в рамките на тази година работата ще бъде завършена и тогава ще можем да поднесем книгата на всички. Паралелно с това превеждаме готовите части на английски, руски и испански. Да се надяваме, че всички ние ще можем да се насладим на светлината, която се крие в книгата „Зоар”.

Засега я изучаваме всеки ден на нашия сутрешен урок в продължение на 45 минути. При Рабаш я четяхме по половин час на ден. Защо? Ако човек по време на урока е в правилното намерение, са му достатъчни 30-45 минути, за да извлече от тази книга сила за целия ден. Тази сила после ще работи над него през цялото денонощие и той ще може да продължи своето поправяне с порцията светлина, която е получил.

От 4-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[39871]

Filed under: Зоар, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→