Въпрос: Вие казахте, че по време на четене на книгата „Зоар”, ние трябва да се съсредоточим върху обединението. Но как се проявява то? За какви действия трябва да мисля? Защото думата „обединение” нищо не ми говори…

Отговор: Усещането за единство се строи в човека постепенно, в течение на много месеци, докато той не започне да чувства „вкус” в обединението с другаря си, да разкрива в него някаква реалност, действителност. Ние преминаваме през всички действия, в процеса на които някога, в продължение на милиони години на развитие, от неживото ниво се образувало растителното, от растителното – животинското, от животинското – човешкото. Но ние преминаваме през тези състояния с огромна скорост.

Ти питаш за състояние, което още не съществува в теб. Ти се опитваш да напипаш къде може да се разкрие това усещане за обединение, единство, отдаване, изход от себе си, от егото си. Но нищо не ти е ясно.

Това вече е постижение. Ти започваш да се приближаваш към състояние, което търсиш и не знаеш как да намериш: „Братята си търся”. Търся съединение и не го намирам. Съществува ли изобщо?… Какво е то? Как да се захвана за него?!

Това е „пустота преди разкриването”. Ти вече стоиш на прага на разкриването. Винаги е така. Въпросът за състоянието, което още не си постигнал – то е точно състоянието преди разкриването. Трябва само да продължиш, да дадеш време на светлината да поработи. Ако се намираш в група, на урок, ако се занимаваш с разпространение, ако правиш всичко, което е в твоите сили – позволи на светлината да действа.

Написано е в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 133: „И само героите сред тях, чието търпение е устояло, са победили тези стражи и отваряйки входната врата, се удостоили в същия този момент да видят лика на царя”. Само търпение! Десет години – нека бъдат десет. Още десет? – Съгласен съм.

А тези, които считат себе си за умници, „скачайки от влака” – и след 10 години виждаш, че при тях нищо не се получава. Можеш да кажеш: „Но аз също нямам нищо?!” – В теб има голямо желание, разбиране, че не ти достига за единството.

От урок по книгата „Зоар”, 22.04.2011

[41222]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Бо”, п. 169: „… Нима в Песах вече светят мохин де-гадлут (светлината хохма), макар Исраел (устремилите се към разкриването на Твореца), още да не са направили „прия” (поправяне на своето егоистично желание?

Тъй като тук става дума за пробуждане отдолу (от човека), а в нощта на Песах, светенето мохин (светлината хохма) било предизвикано само с пробуждането свише (от Твореца).” 

До излизането от Египет ти си длъжен да използваш всички свои сили, доколкото е възможно. Но нямаш никакви шансове да стигнеш до самото излизане и да го осъществиш, тъй като това е вече висше стъпало. Тук трябва да дойде светлината Хохма, която ще направи за теб това преминаване (на иврит Песах – от думата „пасах”, да престъпя, да прескоча), ще осъществи този скок. И затова той става само чрез пробуждане свише.

Подготовката е възложена на теб, а реализацията – на Твореца. И същото се случва със състоянието, наречено „събота”. Защото то не настъпва според календара. От една страна то е предизвикано от пробуждане свише. От друга страна е казано: „Който не е работил в навечерието на съботата, какво ще яде в събота?”. Тоест ако не си извършил поправяне през всичките шест дни на седмицата, няма да стигнеш до седмия – съботата.

И винаги е така. Трябва да изпълниш на своето стъпало всичко, което зависи от теб и ти е възложено да направиш, а после свише идва светлината – и те издига на следващото стъпало.

От урока по  книгата „Зоар”, 18.04.2011

[41029]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо преминаването от едното робство – на Фараона (властта на егоизма), към другото робство – на Твореца (властта на светлината), се нарича свобода?

Отговор: Робство или свобода се определя от това, как аз мога да използвам своята природа. Ако аз нямам избор и съм принуден да я използвам така, както тя ми диктува – това означава, че се намирам във властта на своята егоистическа природа, под гнета на Фараона. Тогава моето отношение към тази власт зависи от моето стъпало.

Ако установявам, че властта на егоизма над мен – това е зло, то започвам да усещам изгнанието. А усещането на изгнание има 4 стадия или „400 години”, в течение на които аз се развивам, докато не започна да осъзнавам, че изходът от изгнанието е възможен само с помощта на висшата сила, таяща се вътре в егоистичната природа. Аз я разкривам в последния 4-ти стадий. След това излизам от изгнанието.

Ако в своите вътрешни изяснявания разкривам своята зависимост от Твореца, който се крие вътре във Фараона и е ожесточил неговото сърце, ако откривам Твореца вътре във Фараона и разбирам, че Той специално ми устройва тези спънки, а Фараонът е само Негово облекло, зла маска, ако виждам през тази дреха Твореца, то се отнасям към тях двамата с разбиране.

Разбирам за какво ми е необходим Творецът, а за какво – обличането и как обличането ми помага да разкрия Твореца, защото иначе не бих могъл да Го разкрия. При това трябва да пазя това външно облекло, защото без него няма да мога да видя вътре висшата светлина, свойството отдаване. Именно, с помощта на обличането аз правилно се отнасям към светлината, към свойството отдаване, към Твореца.

Ако построявам в себе си правилно отношение, зрял подход, като не желая обличането да изчезне, разбирайки, че Фараонът ме приближава към Твореца, че именно чрез него мога да видя Твореца, и по никакъв друг начин, то напредвам по стъпалата, наречени „400 години”.

И ако работя правилно, то мога да изляза от Египет преди изтичането на 400 години, преди окончателния срок на изгнанието. Защото Тора говори за напредване по пътя „беито” (в своето време). И защото, там се споменава различна продължителност на изгнанието – 400 или 210 години, в зависимост от контекста.

Главният признак на моята готовност за изход от Египет – това е моето правилно отношение към Фараона и към Твореца, когато аз знам как реално, по правилен начин трябва да се издигна над Фараона и намирайки се между тях двамата, да определя своето напредване.

Защото свободата не означава, че се покорявам на Твореца, вместо на Фараона. Но аз предпочитам, ценя свойството отдаване, то е важно за мен, само по себе си, а не по силата на изгодата от него, в сравнение с получаването.

Творецът е велик не затова, че за мен, Той е предпочетеният пред Фараона, макар че само по такъв начин започвам да Го разкривам, като „преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Осъзнаването на величието на Твореца – това е резултат от въздействие на светлината. Аз започвам да разкривам, че изключителността и ценността на свойството за отдаване, само по себе си е над всичко, без всякакво сравнение с получаването. Творецът е велик, не на фона на Фараона, а сам по себе си. Но, това настъпва в резултат от въздействието на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 14.04.2011

[40668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да приложим от целия процес по изхода от Египет за нашата ежедневна вътрешна работа?

Отговор: Трябва да се стремим само към едно състояние – към съединение в групата. Групата е мини човечество. Ние не можем веднага да действаме във вселенски мащаби, в цялата маса човечество, а в групата ние можем да отработим всички принципи на връзка между хората.

Там ще разкрием всички състояния – „слизане в Египет”, „живот в Египет”, „бягство от Египет”. Ще усетим ненавист към Фараона – егоизма, ударите от него, изясняване на нашата природа.

Всичко това се изяснява на едно място – в моята връзка с другарите. „Ближния” за мен – това са другарите ми, тъй като не мога да обикна целия свят. За мен групата е като цялото човечество, в нея мога да обработя всички свои вътрешни свойства.

Всеки път, когато се старая да се съединя с другарите си и като разкривам разбиването, ненавистта, отблъскването от другите, аз правя нови вътрешни изяснявания. Възможно е тези изяснявания да са все още работа в „Египет” или дори „преди това”. Не е важно.

Ние засега не можем ясно да различим тези етапи. И въобще до изхода от Египет в нас няма ясни различия. Едва след това започваме да разбираме, през какво именно сме преминали. Тъй като цялата тази работа става в тъмнина, под властта на егоистичното желание, когато аз се старая някак си да бъда в него, с него или против него. И затова тези изяснявания са неясни.

От урока по Книгата „Зоар”, 13.04.2011

[40542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо е написано „този свят е сътворен единствено за Исраел”, а не за народите на света, въпреки че тяхното поправяне е целта на творението?

Отговор: Ние трябва да следваме научните определения на мъдростта кабала. „Свят” (олам) означава „скриване” (алама). Скриването е създадено само за Исраел, тези които се стремят „направо към Твореца”. Тези, които желаят да достигнат Твореца, трябва да преминат през скриване, страдание и удари, за да изградят в себе си отрицателна форма, противоположна на Твореца, а след това да пожелаят да достигнат свойствата на Твореца – отдаване отделено от получаване.

Това трябва да достигнем. При това нашето желание не трябва да бъде подобно на Твореца в цялата Негова мощ. Не! Ти можеш да имаш желание, което тежи само 1 грам, но то трябва да бъде поправено! Поправено желание означава, че ти знаеш какво е да бъдеш отделен от получаване. Това свойство е най-важното и ние трябва да го усетим.

В крайна сметка, ние можем да отдаваме само ако виждаме изгода. Както е написано, ние „сменяме крава за маймуна”, получавайки това, което считаме за по-предпочитано. Например, за мен една книга е по-важна отколкото парите. Тогава аз давам пари, за да получа книга. Това се нарича придобивка.

Но защо е придобивка? Ти не заплати ли със свои пари? Не. Това, което съм дал, е по-маловажно отколкото полученото. Ако трябваше да дам в замяна нещо равно по размер, то аз не бих могъл да го направя. Аз винаги трябва да си представям, че за мен полученото е по-предпочитано отколкото отдаденото. И колкото е по-голяма разликата между тях, толкова повече това ме напълва, тъй като имам по-голяма печалба: „Погледни какво намерих! Почти е като дар!”

Така живееш ти: твоето напълване трябва да бъде колкото се може по-предпочитано отколкото отдаденото в замяна. И тогава това не се нарича отдаване.

Как човек усеща отделянето от получаването заради отдаването без той да получи нищо в замяна? Аз съм склонен да работя без да получа нищо в замяна, ако вярвам, че по този начин заработвам бъдещия свят. Това е сякаш аз си отварям сметка в бъдещето и правя вноски в нея. Това дори е по-надеждно: никой няма да ги открадне и нищо няма да се изгуби както в този свят.

Но как усещаш, че си напълно отделен от резултата на отдаване, че нямаш никаква облага и че е напълно отделено от теб? Ти работиш усърдно през целия си живот и никой, дори и Творецът, не знае нищо за теб. Но ти знаеш за това, ти работиш и желаеш да останеш само в това. Но ако работиш, за да не се чувстваш виновен, това е твоята отплата.

Как можем да се отървем от желанията за получаване? Ти трябва да чувстваш това отделяне като 1 грам и това е всичко – ти не се нуждаеш от нищо повече. Тогава си готов за разкриване. В крайна сметка, това вече е образ на истинското свойство на отдаване, образ на Твореца.

От урока по книгата „Зоар”, 11.04.2011

[40367]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е смисълът на заповедта „Помнете деня, в който излязохме от Египет” във вътрешната работа на човек?

Отговор: В „Зоар” е написано (глава „Бо”, п.121), че в Тора ще се спомене изходът от Египет 50 пъти. Освен това, е написано, че всеки ден човек трябва да вижда себе си като излизащ от Египет и това е защото цялата ни работа се случва само спрямо Египет.

Духовната работа на човек по поправяне на егоистичната природа започва от състоянието „Авраам” – основата на свойството отдаване. Но как можем да развием това свойство?

Затова в човек се надига въпросът на „Авраам” към Твореца: Как моите потомци ще наследят велика земя? (глава „Лех-Леха”). Това означава: Как мога да развия в себе си (тъй като моите потомци са моите бъдещи състояния) голямо желание за отдаване и любов, за да получава цялата Твоя светлина от Теб?

Това получава следния отговор (от Твореца към Авраам) „Знай, че твоите потомци ще бъдат в изгнание 400 години”, където 400 години са всичките четири нива на егоизъм. Тоест Творецът казва на човек, че той напълно ще бъде потопен в егоизъм и по този начин ще добие желание, равно на светлината на Безкрайността.

Отначало ще се просмучете от това желание да погълнете всичко и тогава ще откриете, че то е порочно, и ще пожелаете да излезете от него. Щом веднъж излезете от него, вие ще започнете да го поправяте от егоистично желание на отдаване. Това означава излизане от Египет и влизане в святата земя.

По този начин, поправяйки постепенно егоизма, ние придобиваме, издигаме се по 125 стъпала, до пълното поправяне (Гмар Тикун). Така, целият ни духовен път се разделя на три части:

1. От първоначалната точка (Авраам, стремежа да разкрием Твореца) до влизането в Египет.

2. В Египет, където развиваме стремеж към Твореца, което осъществява развитието на егоизма, осъзнаването, че то е зло, и излизането от него.

3. Поправянето на нашето егоистично желание, до пълното му поправяне.

Всичко се върти около „Египет”: част от нашия път е „преди него” и част е „след него”. Но Египет е централната точка. Затова човек трябва да чувства, че излиза от Египет всеки ден, тоест че всеки ден той взима част от егоистичното желание и я поправя, и получава нова светлина в нея. Това се нарича „нов ден”. И това продължава на всички нива.

От урок по книгата „Зоар”, 13.04.2011

[40540]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът е създал с помощта на светлината на Безкрайността безкрайно желание за получаване. По отношение на светлината това желание започва да усеща себе си разделено на много части или сегменти, подобно на нашето тяло, което се състои от различни системи и подсистеми като лимфната, кръвоносната, нервната и много други.

Има по-важни и по-маловажни системи. Всички системи са еднакво важни в съвършеното състояние и когато една малка частица липсва, цялата система престава да бъде съвършена. Това е ясно.

Но когато говорим за начина, по който оперират системите в процеса на поправяне, когато се издигаме от този свят към света на Безкрайността, съществува определен ред на поправяне. Поправянето става отдолу нагоре.

Първо са били поправени душите на „праотците”: Авраам, Ицхак и Яков, които представляват трите линии, трите големи системи – ХАБАД, после ХАГАД – „синовете”, а след това ние, последното поколение – НЕХИ. Ние принадлежим на последното поколение на Месията, ние правим крайното поправяне и затова сме най-големите егоисти, а нашите „праотци” най-чистите, най-фините души.

Всички различни видове души съществуват в общата душа: мъже и жени, души, отнасящи се към Рош, Тох, Соф, към крайниците, ръцете и краката, към дясната, лявата и средната линия, към такива важни органи като мозъка, сърцето, черния дроб, бъбреците, белите дробове и т.н. Мъдростта на кабала обяснява подробно всичко това.

В съответствие с това, ние се събираме в групи по света и се свързваме по определен начин. Всеки един от нас се пробужда, защото коренът на неговата душа се пробужда, всеки един идва от различни места в едно общо желание и цялата тази система трябва да се обедини в едно цяло. Затова всички ние сме събрани в група, в която се опитваме да се обединим помежду си.

Групата е цялостна система и ако се съединим в групата, то това ще бъде благодарение на висшата сила. Когато постигнем обединение, ние ще изградим именно системата, която ще се удостои с издигане.

Ние не трябва нищо да променяме. Ние трябва само да се напредваме. Ние не сме тези, които създават структурата на групата, и никога не разбираме защо сме в група именно с тези хора. Това сме получили и точка! Ние не знаем или не разбираме дали тези хора са достойни за духовен напредък. Творецът знае! Това се разкрива от висшето чрез светлината, която въздейства на всички желания.

Светлината избира желанията, които трябва да бъдат поправени сега, в наше време. Всяка година и всяка минута се разкриват нови желания и нови хора разкриват мъдростта на кабала.

От програмата „Неделна глава”, 10.02.2011

[39982]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Въпрос: По какви признаци можем да определим, че човек напредва в изучаването на книгата „Зоар”?

Отговор: Не е важно какви книги изучавате, защото освен книгата „Зоар”, ние изучаваме и „Талмуд Есер Сфирот”, и статии, и писма на Баал а-Сулам и Рабаш, които обясняват как да напреднем към единство между нас и към общо учене. Те ни помагат правилно да се организираме. След като се организираме помежду си в учебна група, ние започваме да изучаваме същинската кабала.

Целта на учебната групата в кабала е не за изучаване на материалите, а да се стремим чрез тяхното четене  да реализираме „сгула”, т.е. да пробудим въздействието на светлината върху себе си от по-висше стъпало. Ако по време на ученето ние желаем светлината да се разкрие вътре в нашето единство, тогава чрез това усилие изграждаме по-високо стъпало и така нашето усилие предизвиква появата на това стъпало.

Но ако учим само за да разберем материала, тогава не изучаваме Тора. Това е така защото Тора се отнася имено към нашето усилие и проявяващото се в него ново стъпало.

Затова напредването в изучаване на първоизточниците („Зоар”, книгите на Ари, ТЕС) се определя от силата на стремежа за разкриване на следващото стъпало вътре в себе си, а не от желанието просто да знаем материала.

Няма напредване в разбирането или натрупването на знания, защото докато не  усетим висшия свят, всички наши мнения са неверни.

От урока по книгата „Зоар”, 12.04.2011

[40443]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Глава “Итро“. Статията “Двете перли“, п. 533: Това са две перли и екран между тях. В горната перла няма цвят и няма вид в разкриването.

п. 534: Малхут се нарича “перла“ (маргал́ит), тъй като тя се държи за НЕХИ на Зеир Анпин, който се нарича “нозете“ (рагл́аим). Поради подемът на Малхут в Бина, Бина също се нарича “перла“. И тя е – горната перла.

Съществува стълба със стъпала от света на Безкрайността до нашия свят. Това е стълба със 125 стъпала. В горната половина на всяко стъпало се намира долната част на по-горното , а долната част на всяко стъпало се потапя в по-долното стъпало.

Горната половина на най-висшото стъпало– това е светът на Безкрайността, а неговата долна половина се намира вътре във по-низшето стъпало.

Получава се, че във всяко стъпало има обща част между горното и по-низшето стъпало, в която тези две стъпала се съединяват в едно.

Горната част на всяко стъпало се нарича Галгалта Ейнайм (Г“Е), а долната му половина – АХА“П. Като сума те съставляват 10 сфирот, но по такъв начин, че в низшето стъпало се намира АХА“П на висшето, а на него се облича Г“Е на това низше стъпало.

Излиза, че горната част на всяко стъпало като сбор има 10 сфирот, които образуват висшото и низше стъпало заедно. И така – на всяко стъпало.

В общата система на душите ние всички сме свързани заедно – всичките седем милиарда души.

Излиза, че всички части на моята душа се намират във всеки, и ако аз се съединявам с тях правилно, то всичките техни части се намират в мен – или като Г“Е, или като АХА“П-и. Аз включвам в себе си всички – това е моят духовен съсъд. И Г“Е, и АХА“П-ите аз съм задължен да получа от всички. А кой съм самият аз? – Точка в сърцето, от която  съм започнал пътя.

От урока по  книгата „Зоар“, 08.04.2011

[40421]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Защо казват „манна небесна”, ако тя се открива сутрин вместо роса? Не пада от небето; появява се на земята. Благодарение на МАН, което е свързаните Бина и Малхут, ние издигаме нашите желания и изискваме поправяне чрез свойството отдаване.

Пробуждането на нашите желания за издигане, молбата към Твореца да бъдем равни на Него в любов и отдаване, се счита за МАН. Точно по такъв начин човек се напълва след като се отдели от своя егоизъм. Получавам своята душа чрез това, че се наслаждавам от отдаването и желая да бъда изпълнен с Бина, с Твореца.

Затова, аз проверявам: Искам ли това или не? Способен ли съм да напълня себе си? Напълва ли ме както преди егоистичното напълване, което се описва с „гърнета, пълни с месото, което ядох в Египет”?

Понякога е така, понякога не. Всички състояния, през които човек преминава в процеса на духовно развитие, са задължителни. Кабала ни казва и за най-малките детайли, които всеки един от нас трябва да преживее. Затова, мъдреците са казали „Напиши Тора на плочите на сърцето си.” Сърцето е нашето желание и всеки трябва да премине всички тези промени, които описва Кабала.

Когато осъзнаем, че не искаме „манна небесна” и че предпочитаме да се върнем към месото, което сме яли в Египет, това са състоянията, които разкриваме вътрешно по време на духовната работа. Всеки път, когато полагаш големи усилия за напредък, разкриваш желания, които все още не са били поправени или изяснени. Благодарение на това, че желанието се разкрива, ти го изследваш, сграбчваш го като змия, която подава главата си напред, издърпваш го отвътре, променяш го и се отърсваш от него.

От програмата „Седмична глава”, 13.01.2011

[39978]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→