Въпрос: Вие много говорите за важността на подготовката преди урока, че човек трябва през целия ден да се занимава с вътрешни изяснявания. Когато се опитвам да сравня това с реалността, в която живея, всичко ми се струва толкова недостижимо, че ме хвърля в отчаяние: какво въобще правя тук?

Отговор: Ти седиш тук, на урока, за да изясниш своето отношение към ближния, – и чрез това да узнаеш своето отношение към Твореца. Изяснявайки своето отношение към ближния, а чрез него (което е едно и също) – към Твореца, аз достигам такова състояние, че подреждам своите отношения и с ближните, и с Твореца.

Какво ми дава това? По този начин достигам разкриването на своята душа. Аз започвам да разкривам всяко свое желание, в което усещам реалността, – като принадлежаща ми. Защото освен желанието няма реалност. В степента на това, как приближавам към себе си това желание и го съотнасям със себе си, аз разкривам целия свят.

Сега аз не усещам, какво чувства всеки от вас и всички останали хора в света. Всичко това са мои части, чрез които аз бих усещал всеобхватната реалност – Малхут на Безкрайността, моя вечен съвършен живот. Вместо това аз възприемам само най-малката негова част, която съм способен да усетя, бидейки малка клетка. И това е целият мой живот. А всичко останало – това са частите на моята душа, от които аз сега съм откъснат и затова не мога да усетя чрез тях висшето измерение.

Аз разбирам, че в човека не възниква особен подтик да разкрие това, защото той не чувства какво губи. Но когато ние насила се заставяме, отново и отново да мислим за това, то постепенно започваме да придобиваме желание да разкрием тази всеобхватна реалност.

Не гледай обкръжаващите те тела, представи си вместо тях желанията. Ако ти би присъединил към себе си още няколко такива желания, ти би усетил чрез тях нови части от реалността – в допълнение към този свят. Защото това е твоя съсъд на възприятие.

Въпрос: Но как мога да достигна този подтик?!

Отговор: Тук има психологически проблем – и не повече. На мен са ми дали илюзията за това, че тук съществува още някой – ненавистен за мен, различен от мен, далечен, противостоящ ми. Но това е само игра на въображението. Облекли са това желание във външния образ на човек – и аз, роденият с егоистична природа, го отблъсквам, ненавиждам и го пренебрегвам.

Аз трябва да се издигна над тази въображаема картина, да работя срещу нея, да усетя вътрешната същност, да проникна от своето желание – в неговото, защото това съвсем не е негово желание, а мое. Аз трябва да премахна всички тези външни декорации, защото всичко това е само спектакъл с милиарди ненавистници, разигран пред мен от Твореца. Трябва да изчистя всички тези външни образи, за да не ми изкривяват истинската картина.

Аз трябва да присъединя към своето желание всички мънички желания, заключени във всеки, от струващите ми се чужди хора (макар, всъщност, това да не са хора, и да не са чужди). По такъв начин аз обединявам всички свои части и придобивам душа. Как да направя това?

Кабалистите казват: свише специално е устроено така, че ти да ги ненавиждаш. Ти трябва да работиш по такъв начин, че да не виждаш пред себе си външните образи, а съединявайки се с тяхното вътрешно желание, да достигнеш любовта. Не трябва да обичаш външните свойства на своя приятел – тях ги остави на мира. Ти трябва да заобичаш неговата вътрешна част.

От урок по Книгата „Зоар”, 04.05.2011

[42167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как човек да разбере, че е започнал да работи за обединението с другарите? Как може да се измери това?

Отговор: Работата за обединението може да се оцени по разочарованието, когато човек усеща, че всеки път като че ли се върти в кръг и дори се спуска още по-надолу.

Аз преодолях своето отблъскване от другите, пожелах да се свържа с тях, започнах да планирам, как да го направя, как да се сближа с тях, да участвам с тях. После разбрах, че нашето единство трябва да бъде вътрешно, а не – външно, трябва да се свържа с всички от цялото си сърце и душа, а не просто да ги държа за ръцете или да ги прегръщам през рамото.

Аз приложих толкова усилия и забравих за нашето единство. И отново се старах – и отново забравих. Мислейки за духовното, за целта, която трябва да постигна, аз не мисля за своите другари. Преди всичко в мен възникват други представи за духовното – като за разкрития, светлини, напълвания. Аз мисля, че духовното ще напълни всички мои желания, както в материалното, като че ли това е обикновено напълване с наслаждение вътре в желанието. Тоест, аз се приготвям да постигна духовното по егоистичен начин. Така установявам, че все още се намирам в изгнание.

Аз все се стремя към духовното, към единство, всеки път насочвам себе си правилно – към обединение с другарите, към укрепване в групата, в разпространението, към единствои поръчителство. Разбирам, че завися от тях, а те – от мен. И всеки път прилагам усилия, за да се задържа в тези мисли, че духовното – това е нашата взаимовръзка, над желанието на всеки.

И след всички мои усилия и правилни мисли, като че ли ме удрят с чук по главата и аз отново се връщам към предишните мисли за материалното: „И къде е моята полза?! Къде е духовното?! Какво получих? Нищо не се разкри в мен…“

Това се нарича изсмукване на всички мои усилия от Фараона. И така всеки път. Аз се старая да се издигна над егото си, да се свържа с всички, дотолкова, доколкото мога, организирам група, за да си създам правилно обкръжение, способно да ме поддържа, и изведнъж отново си мисля  : „И къде ми е печалбата – в мен? Какво съм спечелил? Какво намерих? Какво постигнах? Къде е напълването?“. Тоест, аз очаквам напълване на своите егоистични желания, а не разкриване на отдаването помежду ни. 

Така, всеки път Фараонът поглъща всичките ми усилия – докато накрая не ги изтръгне всичките от себе си, както е казано: „погълна изобилието и го изтръгна “ [Иов, 20:15]. Когато усилията ми достигнат краен предел, тогава всичко, което Фараонът е натрупал в себе си, ми се връща – но не наведнъж, а постепенно. Преди всичко, аз се издигам над всички тези желания, тоест „избягвам от Египет“, а след това постепенно ги разкривам във вид на „златния телец“, „разузнавачите“ и прочие егоистични желания, но това вече – на ниво „пустиня“.

Когато работя в свойството „хафец хесед“ (не желаещ нищо за себе си) – в „отдаване заради отдаване“, тогава се разкриват същите желания с напълване от Фараона, и именно те ми помогат да разкрия злото. Тъй като „в пустинята“ нямам нищо, „хафец хесед“ няма желания. Но според степента на издърпване на това егоистично желание от Фараона, аз мога да го поправя, като го превръщам във все по–голямо свойство „отдаване заради отдаване“ – докато не завърша цялото стъпало, завършвайки своите „40 години скитане по пустинята“. Така ние напредваме.

От урока по Книгата «Зоар», 21.04.2011

[41287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар. Глава ” Мишпатим ”, п. 264: …Обаче всичките деяния на Твореца – не са деяния на хората. Хората, когато съграждат Храм долу, първо издигат стените на града, а след това и Храма.

Стените на града се издигат първо, като защита, а след това се започва с изграждането на Храма. А пък Творецът първом изгражда Храма, а накрая, след това, след като Той го спуска от небесата и го поставя на неговото си място, тогава се съграждат стените на Ерусалим.

Въпрос: В какво се състои разликата между издигането на стените и строителството на Храма – в духовната работа?

Отговор: Нашата работа се състои в това, че вътре в огромното, открило ни се желание за наслаждаване, ние определяме някаква област, където можем да се слеем с тези мисли и желания за отдаване, да ги съотнесем с ближния, с групата, с Твореца. Аостаналата част от нашето желание, ние не сме способни да използваме за отдаване.

Затова нашето желание се разделя на много части, включвайки ”каменното сърце”. Затова, първо ние изграждаме границите, екраните, а след това с помощта на екраните, когато се убедим, как да действаме правилно, ние започваме съединяването/зивуга и изграждаме парцуфа.

Построяването на вътрешната част на парцуфа, от пе до табур, се нарича изграждане на Храма (на иврит Храм означава” Домът на Светостта”). Рош/ главата на парцуфа се използва за изготвяне на плановете – тъй наречената ”работа на Бецалеля”. А Соф/долният край на парцуфа засега, не се задейства правилно.

Но всъщност, с помощта на тези части на парцуфа, служещи за граници, също се строи Храма, та нали ние можем да постигнем нещо само чрез неговата противоположност. Добро и зло, светлина и тъмнина – само за сметка на сравнението на противоположностите ние създаваме някакви граници и издигаме зданието.

Тогава, как Творецът осъществява строителството иначе – не за сметка на ограниченията и разчетите – колко има и колко не достига. Напротив, висшата светлина изгражда вътре в самото желание Святостта, отдаването/Храма, а в останалата част от желанието, където висшата светлина не прониква – се нарича ”стените на Ерусалим”, които се изграждат после, в края на действието.

В това е разликата между построяването на Храма отдолу нагоре и неговото построяване отгоре надолу.

От урока от Книга „Зоар”, 05.05.2011

[42258]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво не ни достига, за да може системата, наречена „Зоар” да ни доведе до единение?

Отговор: Не достига намерение, желание. „Зоар” – това е общата система на цялата реалност. Но защо тя се нарича „Зоар”? И защо отваряме някаква книга, четем написания от някого текст, слушаме някакви думи?

Общата система на реалността е така устроена, че да бъде свързана с нас, с помощта на великите кабалисти, които се явяват посредници при създаването на тази връзка между системата и нас, и са изразили връзката в думи и изречения.

Аз чета тази книга – и нищо не разбирам. Мога дори да я чета отзад напред. Главното е, че искам да се свържа с тях – с тези кабалисти, които са ми предали ръкописите си, желаейки да се свържа с тях – с тези души, с тяхното обединение, да ги достигна в същото единство.

Как разбирам, че се съединявам с тях? Ако се съединявам със своята група, посоката ми несъмнено е правилна – да се съединя с тези велики души, да вляза в същата обща глобална интегрална система, да стана нейна неотменима част, свързана с всички – поне в някаква степен да се устремя към това. Именно то ни е необходимо.

Един мисли за това, друг – не много, трети – понякога. Но ако се стараем да бъдем като едно цяло, личните стремежи на всеки се съединяват заедно.

От урока по книгата „Зоар”, 04.05.2011

[42171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Висшата светлина се намира на място, наречено „Шхина”. Шхина е съединяването между душите. Трябва със свои усилия да постигнем единството между нас и тогава ще се разкрие същата светлина, която изгражда, създава, поправя и напълва цялото творение.

Цялата тази светлина винаги се намира само в Шхина, в Събранието на душите, стремящи се към Твореца (Кнесет Исраел), в единението между нас.

„Зоар” е същият източник на светлина, но при условие, че се представим (и не е важно, колко милиона сме) като групата на раби Шимон – десет човека, които седят, съединили се заедно и получават светлината, наречена „Зоар” – „висше светене”, което въздейства върху нас, поправя ни и ни издига.

От урок по книгата „Зоар”1 04.05.2011

[42174]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“ не може да бъде изучена от хората, които още не са се удостоили с вътрешно постижение. Те могат само да я четат като „чудотворно свойство“, „особено въздействие на светлината“ („сгула“).

В „Зоар“ няма какво да се изучава. Какво можем да разберем от текста? …Ако някой си мисли, че му се отдава да свърже едното с другото и да разбере нещо – то е просто глупаво занятие. Ние получаваме някакво впечатление, но то е чувствено. Човек излиза след урока и не може да каже нищо определено.

Ние четем „Зоар“ 45 минути – всичко е красиво, интересно… но няма за какво да се захванеш. Освен за едно: трябва да се стараем да се удържим в точката „сгула“ – т.е. във всяка дума, във всяко усещане, във всяка мисъл, възникваща по време на съвместното четене с другарите ми на книгата „Зоар”, аз трябва да се старая да използвам това състояние, за да мога още малко да се свържа със светлината на поправянето, скрита в четенето на тази книга. В това е цялата работа. Вълшебното действие на „сгула“ се крие в тази книга.

От урок по книгата „Зоар”, 03.05.2011

[42081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Мишпатим“, п.31: Какво е станало с тези угнетени души? От тях произлизат праведниците на народите на света и отделилите се ученици на мъдреците.

Отделилите се ученици на мъдреците имат преимущество пред Великия свещеник, отнасящ се към народа на земята. И те са по-важни в света, макар че Великият свещеник влиза в най-вътрешните покои на „светая светих“.

Разбира се, става въпрос за вътрешните свойства и желанията на всеки човек, защото в него има и народите на света, и отделилите се ученици на мъдреците, и Великият свещеник, всички свойства, присъщи на неживото, растителното, животинското и човешкото нива – всичко е включено във всеки човек.

Ние изучаваме в раздела „Възприемане на действителността“, че цялата реалност е включена във всеки човек и се явява отпечатък на нашето вътрешно състояние в нашите желания, в нашето възприятие.

Тоест, всеки от нас вижда набора от своите желания в съвкупно общо желание. Така аз виждам света. Аз виждам милиардите хора, Вселената, Земното кълбо, всичко случващо се в света и между всички хора, ситуациите, ежесекундно сменящи се една друга и всичко това се случва вътре в това „гърне с кипящо вариво“ – моето желание. И не повече от това.

Затова Зоар описва състоянието на съвкупното общо желание – душата. Макар че, обикновено наричаме душа не това общо желание, а тази негова част, която се уподобява на светлината, „частица от Твореца свише“, част от желанието с намерение заради отдаване. Но в крайна сметка става въпрос само за желанието.

Затова, четейки Зоар, не трябва да забравяме, че ние говорим само за случващото се вътре в човека, вътре в неговите желания и няма никаква реалност извън това желание. И макар да си представяме реалността, сякаш тя съществува извън нас и се разделя на две части, наричани „този свят“ и „духовния свят“, то всичко това зависи от това, в какво намерение пребивава желанието – заради получаване или заради отдаване.

Затова, четейки Зоар, ние трябва да приложим колкото се може по-големи усилия, за да си представим, че всичко се случва само вътре в желанието и няма никаква външна форма – тя е въображаема.

Така ние гледаме екрана на компютъра. За какво ни е да виждаме този екран, ако в крайна сметка ние искаме да работим с данните, съхранени на твърдия диск? Аз искам да променя данните на диска, да ги подредя.

Моят живот – е на „диска“, а „екранът“ за мен е само за това да видя тези данни, да си ги представя, да се свържа с тях, тъй като нямам пряк достъп до „диска“, аз не мога да се вместя във всички тези „микросхеми“ и „електрически сигнали“.

Аз не съм способен на това, не притежавам такава власт над светлините и келим/ желанията. Но, всъщност, това е така.

И затова тази реалност, представяща се пред нас, е само като временна илюзия, за да ни даде засега, поне някаква възможност да се свържем с главната част на творението, с този „твърд диск“ – с точката на единение между мен и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41685]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Всички наши намерения ли отиват направо в устата на Фараона, напълваме ли го?

Отговор: Всичко зависи от намеренията. Фараонът е особена сила – егоизмът, който се разкрива срещу светлината. Това е резервоарът за егоизма, желанието за получаване, което трябва да построим.

В мъдростта кабала няма „Фараон” без „Исраел”, т.е. стремежът към Твореца в човека, който работи, за да се обедини с другите и да достигне до отдаване. Така, в зависимост от големината на стремежа към отдаване, човекът изгражда Фараона, развива неговите желания (келим) в себе си, от които по-късно той бяга, а след това и поправя, получавайки по този начин възнаграждение.

Цялата работа в Египет се състои в изграждане на Фараона, правейки го велик, властен и богат, т.е. израствайки своя егоизъм от малката точка на своя естествен егоизъм до статуса на Твореца. В крайна сметка, какво ни дава целият този егоизъм? Дава ни желание за храна, секс, пари, слава и знания, малкият егоизъм в нашия свят, материалното его, което няма никаква връзка с духовното. Земното его дори не се нуждае от поправяне.

Започвайки работа върху нашето обединение, ние откриваме съпротива, отчуждение, безразличие към нашето единство. Всъщност това е разкриване на злото, но само ако човек го вижда по този начин. В крайна сметка, той може да каже, че не може да се обедини с останалите и че тази работа не е за него преди дори да я е започнал. А някои я започват, но отслабват, падат и „умират в земята на Египет”.

Но има и такива, които издържат, благодарение на разбирането, че няма друг изход. Те се придържат към пътя отново и отново, въпреки че виждат, че продължават да губят, опитват се с всички сили да се обединят със своите приятели, да подсилят групата, но въпреки своите усилия, те виждат, че нищо не сработва. А напротив, те изпитват желание да критикуват приятелите и въобще да ги премахнат от своя поглед. И отново те преодоляват този изблик на егоизъм.

Така всеки път всичко, което човек е спечелил, всички негови усилия са консумирани от неговото его, Фараона, който пораства и се радва. Самият човек изгражда тези свойства в себе си, но чрез свои собствени усилия. В крайна сметка той достига до състояние, в което не може повече да понася своя егоизъм – това е когато той получи всичките съсъди, желания, на Фараона.

С други думи, Египетското изгнание започва с работата на човек към обединение с приятелите. С какво се удостояват Исраел след бягството от Египет, когато Творецът ги освобождава от него? Те се удостояват с обединение на планината Синай (планината на ненавистта), всички като „един човек с едно сърце”, дори и да е само за един миг, докато изваят „златния телец” и отново паднат. Но тези падения са от различно естество сега в златото, което са носели от Египет, „Египетските съсъди”, които са взели със себе си, за да ги спасят и да ги поправят.

И все пак, какво са искали те по време на всичките тези години на изгнание? Те са искали да създадат единство между себе си, което най-накрая са достигнали в планината Синай. Без тези ежесекудни усилия да устоят планината Синай, „400 години на Египетско изгнание” не ще премине.

От урока по книгата „Зоар”, 21.04.2011
[41115]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Бо (Ела при Фараона)”, п .196: Египтяните щели да дойдат и да видят костите, които кучетата разнасяли от място на място и чупели, и те щели да ги заровят в земята, така че кучетата да не ги намерят. Това е най-голямото отказване от идолопоклонството от тяхна страна – когато те скрили костите на своите богове в земята.

Въпрос: Какво се подразбира под „Египтяните скрили костите на своите богове в земята”?

Отговор: Обикновено човек иска да „погребе” своите усилия, които счита за неуспешни, и да забрави всичко за тях. Ние обаче трябва да устоим на този провал: „Аз се поддадох на злото; не можах да се справя и се провалих. Така е! И сега, основавайки се на това зло, все пак правя добро отново.”

Ако знам, че не погребвам нищо от своите усилия, аз си заслужавам подкрепата на групата и на Твореца, за да продължа. Иначе се връщам към нулата отново и само поради необходимост, като не намирам нищо добро в този свят, аз предпочитам да остана в групата. С други думи, какво наистина ни мотивира? Какво е нивото, където човек прави своя разчет? Винаги е на нивото на материалния свят. И затова той не се движи напред.

Но ние винаги трябва да правим разчети, основани на непрекъснато растящото зло. Въпреки факта, че съм загубил пред него и виждам всичкото вредно изпарение от моето его, цялото ми зло, аз продължавам напред. Но как мога да продължа? Тук се нуждая от подкрепата на групата, от Твореца, за да ми даде Той сила.

Така с всяка нова стъпка човек напредва. Иначе той остава на същото място сякаш тъкмо се е спуснал в Египет. Ние трябва да се стремим да усетим всички тези вътрешни състояния, свойства и желания. Знам от личен опит, че е невъзможно да излезеш от Египет, ако не си ги разпознал, преминал и изживял самият ти.

Не е нужно да бъдеш умен, за да направиш това. Просто искай обединение с другите, взаимно отдаване, подкрепа и поръчителство – всички тези признаци на единство. В отговор на тези усилия, ние ще придобием правилните вътрешни определения.

От урок по книгата „Зоар”, 21.04.2011

[41112]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казваме, че всичко зависи от обединението между нас. Но какво представлява това обединение?

Отговор: Ние започваме духовното си развитие от точка, която се намира извън духовното. И през цялото време стоим в тази точка извън духовното, наричана още „този свят”, в който сега съществуваме.

Защо? За да сме независими от духовния свят. Духовният свят е сякаш огромна сфера, а сега сме извън нея, встрани. И тогава, аз мога да вляза в нея, а мога и да не вляза. Все едно, че съм самостоятелен.

Когато в мен пробудят точката в сърцето, започвам да се стремя към тази сфера, въпреки, че все още не си се представям като миниатюрна точка край огромната потресаваща сфера, в която искам да вляза. Но ме влече към нея.

С това желание, със стремежа към духовното, стигам до някаква група. Какво представлява тази група? Седят заедно мъже, учат, разговарят, впечатляват се, обсъждат, пеят, ядат. Някакъв клуб, който е доста странен – но по света има много подобни места.

Гледам на тази група, като на обикновено събиране на хора в този свят. Тогава ми казват: „Ти трябва да се съединиш с тях, да се включиш в групата, да участваш във всички мероприятия, дежурства, да поемеш определени задължения, защото имаме обща работа”. Аз съм готов – какво да се прави… Защото виждам някаква полза от това.

Така се съединявам с тези момчета, защото разбирам, че заедно, явно ще постигнем нещо. Освен това, не виждам друго място, където да мога да правя това – затова се подчинявам.

Постепенно, с годините, установявам, че на мястото, където се намирам, наистина има вътрешно съединение. Разкривам го след няколко години. И тези години не са минали напразно. Това са годините на моята вътрешна работа, когато не съм чувствал, но висшата светлина ми е въздействала и е извършила в мен множество действия, с огромна скорост. Тогава започвам да чувам… Какво означава „да чувам”? Изведнъж започвам да обръщам внимание, да придавам ценност на вътрешното състояние между нас – на единението в чувствата, в сърцата.

Просто е дошло времето – и аз започвам да се впечатлявам от тези думи, да им придавам важност. Това е резултат от светлината, която е работила над мен през висички тези години, прониквайки все по-дълбоко в сърцето ми – и сърцето е започнало да откликва на тези думи: „обедиенение”, „поръчителство”, „любов”, „отдаване”, „като един човек с едно сърце”. Започвам да чувствам някакви вътрешни отклици на тези думи. От всяка дума, в мен възниква определена реакция – усещам вътрешната същност на думата.

Така минават още няколко месеца, и още, и още… Защото по този начин, ние поправяме своите основи – Малхут на Безкрайността вътре в нас. Докато започна действително да се приближавам към своите другари. В тях, вече виждам съратници по моя духовен път и разбирам, че този път минава вътре в нас, в нашия вътрешен център, в нашето вътрешно съединение. И там, ако се съединяваме – постигаме всичко.

И ако преди съм си представял духовния свят като огромна сфера извън мен, вероятно някъде далече зад пределите на Вселената, сега, все повече свързвам духовното с моето вътрешно усещане, което се разкрива в единението между нас.

Това място сега не съществува, но ако започнем да се съединяваме помежду си, то ще създадем нова реалност, която ще се нарича „Място”. От тези общи желания ще стигнем до Мястото, в което ще се разкрие Творецът.

От урока по книгата „Зоар”, 24.04.2011

[41396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→