Когато четем книгата „Зоар”, трябва да видим в нея светлината, която ни поправя и ни връща към източника. Но какво трябва да се върне към източника? Аз трябва да поставя „нещо” под светлината. Светлината свети, но имаме ли желание да се поправим? Затова трябва да бъдем загрижени.

Желанието трябва да бъде подходящо за поправяне от светлината. Ако желанието не съответства на нея, тогава светлината пак му въздейства, но в този случай ние се чувстваме зле в степента на различие на желанието от светлината. Това остава така, докато не направим желанието си подходящо за поправяне.

Затова има правило: „Направи своето желание като Неговото” и тогава „Той ще направи твоето желание като Неговото”, като желанието за отдаване и любов.

От урок по книгата „Зоар”, 08.05.2011

[42480]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Длъжен ли съм да вярвам, че „Зоар“ работи над мен и ме поправя, ако не чувствам това?

Отговор: Съществува така наречената „вяра на мъдреците“. Има вяра в другарите, има някакви предчувствия, впечатления, които човек понякога получава.

Освен всичко това, ти нямаш друг избор, тъй като няма друга дейност в света, с която би си струвало да се занимаваш – всичко пропада, изгнива и в него няма никакви вечни ценности. Няма дори кратковременни, защото виждаме, че всички наши усилия, всички достижения с нищо не могат да ни помогнат – всичко изчезва.

Доколкото ти подготвяш себе си за отдаване, дотолкова всеобемната сила на природата, пребиваваща в свойството отдаване, ти въздейства в отговор на твоята подготовка. Нищо няма да ти помогне освен ако чрез групата не посикаш поправяне – тогава ще го получиш.

Ти сякаш се намираш вътре в сфера, обкръжена със светлина. И в цялата тази сфера има само един тесен процеп, през който може да се види светлината.

Ти можеш да го видиш само при условие, че си насочен точно към този вход. А ако гледаш под ъгъл – няма да го видиш. Старай се! Но всичко зависи от теб!

От урока по книгатаЗоар, 10.05.2011

[42674]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако искаме „Зоар” да ни помогне, трябва да подготвим желание, потребност, за да може светлината, която се таи в „Зоар” да ни подейства, защото е необходимо да и дадем „върху какво” да въздейства.

Желанието може да бъде обаче „разбито”, тоест да се усеща от нас като егоистично зло, като неспособност да се съединим помежду си. Ние искаме да се съединим, полагаме усилия и само в този случай, ако се стараем да се съединим и не сме способни на това, ние разкриваме желание, потребност за съединение – него и трябва да поставим под въздействието на светлината.

Излиза, че нашата подготвителна работа се заключава в това, че всеки път трябва да се стараем да се съединим заедно, все по-дълбоко вътре в нашите сърца, за да няма никаква разлика между нас, и всички да се устремим към общото желание, където всеки е усещал, че губи своето собствено „аз”, своята индивидуалност, и се включва в общото „ние”.

Ако достигаме такова състояние, че желаем да се съединим заедно и не сме способни за това – ние пробуждаме решимо (информационния ген). Тази сила на желанието, с която сме искали всеки път да се съединим и не сме могли – това е решимо де-авиют (информация за желанието). Това състояние, което сме си представяли в нашите мечти – как ще бъде добре, ако се съединим заедно във взаимно отдаване, и именно това ние желаем да достигнем – това е решимо де-итлабшут (информация за светлината).

Тогава вече идваме с тези решимот към светлината, за да ни поправи, да подейства на разбитото решимо, което не можем да реализираме – и тя извършва своето действие.

От урок по книгата „Зоар”, 10.05.2011

[42680]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

На места текстът от „Зоар“  се чете трудно, защото ни се струва безвкусен, не възбужда, не разтърсва, не предизвиква ответни реакции. Виждам, че приспива всички. Но какво може да се направи когато ние се намираме в състояние, откъснато от духовното и трябва да осъществим връзка с него? По какъв начин още би могла да се изгради методиката на връзката?

Състоянието към което трябва да се доближа не се намира в областта на моите чувства и желания. Как тогава да се активирам да се доближа до него? Малкото дете възторжено гледа шофьора – за него той е велик. Летецът – още повече. Пожарникарят е просто герой. То вижда примери и иска да стане такъв. То има усещане, пример, виждане, връзка. В егото, в което се намира, то може по някакъв начин да си представи желаемото състояние. Самата природа го задължава да желае това. И тогава то напредва егоистично, движимо от желанието, от подбудите, от стремежа.

Ние се намираме срещу скрития свят. Той е скрит, защото сега нямам никакво желание за него – дотолкова, че не го виждам и го отхвърлям. Той даже не ми е противоположен, тогава бих го видял ненавистен, отвратителен, отблъскващ. Но даже и това не притежавам.

Как да се доближа до него? Не мога да го видя, защото няма в какво, нямам желания за него, нямам сетива. Дали са ми възможност да чета за него, но чувам думи без да знам какво значат. И в мен, и в моя свят, и във всичко, с което съм запознат, няма подобни явления.

И ако за този свят ми расказват със земните думи: „слънце”, „луна”, „старец”, „планини”, „море”, „хълмове” – това още повече ме обърква, защото започвам да си представям ставащото в нашия свят, а не в духовния. Излиза, че тези думи още повече ме отдалечават. Какво да правя?

Затова кабалистите използват езика на кабала. Четейки текст, написан на кабалистичен език, ти най-малко грешиш, защото виждаш, че става дума за нещо, което не ти е известно: технически термини, говорещи за желания, изяснявания, екрани, светлини, стъпала, различни числа. Всичко това е техника, говореща за нещо, засега скрито от мен. Такъв текст се чете много по-лесно, по малко те обърква.

Защо книгата „Зоар” е била скрита толкова дълго време? Тя е чакала нашето време, за да не се бъркат хората и да не започнат да я материализират. Докато Баал а-Сулам не написал своя коментар „Сулам” върху книгата „Зоар”, е било много трудно да я четеш. Ако масите бяха започнали да я четат, биха си представяли неизвестно какво.

Даже сега има такива „учители”, които свързват частите на човешкото тяло с духовни действия: дясната ръка с отдаване, лявата с получаване, на лявата връзват червен конец – за тях това означава поправяне, и т.н. Те нямат постижение и си мислят, че става дума за случващо се в нашия свят, без да трансформират това във вътрешни усещания, където разкриваме духовните сили.

Ние трябва упорито да продължаваме да четем книгата „Зоар” и да чакаме, светлините скрити в думите да ни подействат. И това работи! Няма книга по-силно въздействаща от „Зоар”.

Не е възможно по друг начин да изградим връзката със скрития свят. Нужен ти е някакъв адаптор, посредник. Как изглежда този посредник? – Разказват ти за нещо неизвестно и ти се стараеш заедно с другарите да се устремиш към това.

И макар засега да не се стремиш наникъде, когато всички казват, че това е важно и скрито, започваш да се впечатляваш от това, което засега ти се струва празно, да му придаваш важност. Защо? – Защото това е важно за обкръжението.

И независимо от това, че за обкръжението също не е важно, те само работят върху себе си – това е достатъчно. Тогава ще можеш да развиеш желание за духовния свят, който ни е противоположен и нямаш никакви желания за него. Така достигаме духовното – за сметка на желание, без желание.

Иначе никога няма да разкриеш духовния свят или ще го разкриеш под въздействието на големи страдания, когато те настигнат удари и ще се устемиш към него от безизходност, а не от факта, че заедно с другарите си развил в себе си желание за духовното. Това се нарича напредване по пътя на страданията, а не на светлината. Решавай какво искаш!

Ако ти дават възможност да напредваш със светлината, да я пробуждаш чрез желанието си, попито от обкръжението, а ти не използваш тази възможност – ще те настигнат страдания, защото по плана на творението си длъжен да напредваш.

Излиза, че ние притежаваме единствената свобода на избора – да напредваме чрез добро или зло. Но да напредваме – без съмнения. Ти само имаш възможност да избереш този или онзи път, като децата – да станеш добър или да си останеш лош. Но края на пътя е предрешен и известен и времето е отмерено. Всичко е дадено изначално, освен твоя подход.

Затова сега се намираме в точката на изключително критично решение: виждаме ли в четенето на книгата „Зоар” лекарство? Вярно, искам да спя, нищо не ме вълнува, текста не ме привлича и е абсолютно безвкусен… „Зоар” приспива…

Но това е истинско състояние. Показват ти, че нямаш никаква връзка с духовното. Получи сега желания от обкръжението! Всеки е длъжен да осигури другите чрез поръчителство, за да се събудят. И тогава, от общото пробуждане, когато желаем да пробудим всички, ще дойде обкръжаващата светлина, ще извърши в нас малка промяна – и веднага ще започнем да усещаме, какво пише в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 06.05.2011

[42575]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Мишпатим”, п. 343: Той (цар Соломон) поставил на своя трон  печат, на който било гравирано святото име. И взел пръстен, на който било гравирано святото име , издигнал се на хълма, седнал на гърба на този орел и тръгнал на път.

Въпрос: Какъв е този пръстен?

Отговор: Това е особена сила, предпазваща Малхут, която съкращава себе си, за да използва светлината Хохма само отдолу нагоре, над желанието за наслаждение, тоест в намерение за отдаване, а не за получаване в себе си, в своето егоистично желание. Това се нарича „пръстен”.

Това е произходът на сватбения ритуал, където хората слагат пръстени един на друг, символизирайки своето взаимно отдаване и своята връзка.

От урок по книгата „Зоар”, 09.05.2011

[42587]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква е ползата от изучаването на книгата „Зоар”, ако разкривам, че просто се опитвам да избягам от своите земни проблеми?

Отговор: Човек, който учи „Зоар”, няма никакви земни проблеми освен един: да се свърже с приятелите до такава степен, че висшата светлината да се разкрие във връзката между тях. Всички проблеми идват само от липса на светлина. Няма друг източник и няма друго решение.

Човек може да се ядосва и да се опитва да поправи това състояние, като използва всички възможни земни средства, и ще открие, че привидно го е поправил, но вместо поправяне, са се появили дори по-лоши проблеми и всички е станало много по-зле. Защо ?

 Защото той си е мислил, че може да преодолее предишните проблеми сам, но може би сега, когато го сполетяват по-големи беди , той вече няма да мисли, че ще ги преодолее сам, а може би ще се обърне към правилното решение. И ако това не помогне, тогава ще му се дадат още по-големи проблеми, докато неговата чаша на страданието прелее и той не види „ръката на Твореца” в нея, както мъдреците на Фараона са я видели.

От урок по книгата „Зоар”, 08.05.2011

[42473]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Много по-лесно е да се чете такъв текст от „Зоар“, в който Баал а-Сулам обяснява посредством кабалистически термини…

Отговор: Вярно, тогава ни се изяснява, че това са кабалистически определения, а не земни образи. Но всичко това зависи от нивото на твоята квалификация.

Ако аз каня майстор да ми ремонтира компютъра, показвам му пейзажа на екрана и казвам: на мен не ми харесва контраста на цветовете или качеството на изображението, то той не гледа самата картина. Майсторът гледа електросигналите, силите, създаващи картината, на количеството от цветове, въведени в системата.

Него не го вълнува сама по себе си картината, за него това е външното изображение – символи, на произтичащото вътре, индикация за вярна или невярна настройка.

От друга страна, когато му показвам тази картина и питам, как да я настроя, той ми обяснява с помощта на технически термини. „Тук трябва да се променят ХаГаТ, НеХИ, да се приведат в съответствие силите на лявата и дясната…” – и аз от това нищо не разбирам, за какво става дума.

Нас ни обърква, не този или друг език на „Зоар“ – езика на сказанието или на кабала, а нашата неспособност да разпознаем самата картина, да разберем за какво става дума. Всяка дума в „Зоар“ насочва към желанието, което трябва да поправим. И там освен това друго няма.

Творецът е създал желанието. Това желание трябва да бъде поправено и напълнено. Докато то не достигне своето поправяне, а след това и напълване, ще се говори само за това желание. Веднага щом то се поправи и се напълни, за него спират да говорят, и по-нататък става дума за следващото стъпало – за още по-голямо желание, изместващо предходното.

И така ние поправяме желание след желание, пласт след пласт. Това е поетапен подход към всичката мощ на заключените в нас желания, които ние поправяме поетапно, едно след друго, това се нарича ”мишпатим” – съдове или кръговрат на душите. „Кръговрат на душите” означава, че аз през цялото време пребивавам в тези вътрешни изменения.

Из урока по  книгата „Зоар“, 06.05.2011

[42584]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че „Зоар” – това е система за връзка между нас. Как в „Зоар” тази връзка е означена – с формата на буквите или със смисъла на думите?

Отговор: Вие няма да откриете символите на тази връзка в буквите или думите, и дори без букви и думи. Ние трябва да се отнасяме към „Зоар” само като към устройство за връзка – и не повече от това. Аз не знам как работи то. Аз само знам, че ако моите желания бъдат правилни и аз чета „Зоар” с надежда, че тези желания ще се осъществят – това ще се случи.

Аз имам някакъв механизъм, който нагаждам, включвам към електрическата мрежа, но не достига още една капка – още мъничко от моята мисъл и желания, за да се случи това, за да започне да протича ток в този механизъм и той да заработи.

Аз трябва да очаквам това – и не повече. Това се нарича „да се чака спасение”. Но ние трябва, колкото ни е възможно да подготвим нашите желания, потребности, за да бъдат те възможно по-подходящи за поправяне.

Защото неузрялото желание не е достойно за поправяне. Желание, чието време е минало и трябва да се използва друго желание или същото, но на по-високо стъпало – също не ще се удостои с поправяне.

Всичко трябва да бъде колкото може по-точно и тогава идва поправящата светлина и се извършва сливането на нас и Твореца. В това е нашата работа.

От урока по Книгата „Зоар”, 08.05.2011

[42476]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Пристъпвайки към четене на Книгата “Зоар”, трябва да разберем преди всичко, че „Зоар“ не се разбира с ума. А ако някой иска да я разбере с разума си, той ще се обърква на всяка една дума, доколкото нито една дума в “Зоар” не ни говори за нещо, което ни е познато.

Всичко това са намеци за духовни състояния и свойства. Ако човек се намира в същото това духовно състояние, в същият този свят – на него му се разкрива за какво говори тя. И тогава той знае за какви духовни свойства и определения става дума, той усеща, разпознава в себе си този вътрешен свят – духовния. Защото духовния свят се разкрива вътре в човека, а не се намира някъде извън него, както и цялата реалност, човек възприема само вътре в себе си.

А този, който все още не се намира в духовно усещане – той просто чете непонятен текст. Тогава защо изобщо четем Зоар? – За да присъединим към това стремежа за достигане на свойствата, в който стремеж ще разберем и разпознаем всички тези духовни състояния и свойства, за които се говори в “Зоар”, ще пребиваваме в тях. Всичко, което чета сега е като непонятен разказ – искам да усетя в себе си, да живея в него.

Длъжни сме да развием в себе си този стремеж. Единственото, което не ни достига, за да видим духовното е стремеж, желание към него и нищо повече от това. Затова сега, когато четем „Зоар”, трябва заедно, доколкото е възможно да се стремим да разкрием този скрит свят.

Дори и да нямаме особена потребност от това, тъй като не ни е известно за какво става дума, до доколкото четем този текст заедно, то от това скрито състояние възбуждаме върху себе си светене, наречено „светлината, възвръщаща към източника“, „обкръжаващата светлина“ и тя ни въздейства.

Тя не ни разкрива скритият свят, а пробужда в нас потребност, желание, свойства на възприятие, нови органи на усещане – и тогава ни се разкрива. Светлината действа така, че създава в нас способност да усетим скритото. Затова се стремим към обкръжаващата светлина, за да ни направи способни да усетим скрития свят.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2011

[42345]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книга Зоар. Глава ” Мишпатим”, п.281: … А сега, когато не се е удостоил, Творецът вижда, че той е влагал старания да роди синове и не е могъл, и на такъв ”неговият господин ще му даде жена”.

И доколкото се смилил над него Творецът и му дал жена от милосърдието Си, то Творецът взема изначално принадлежащото Му, и взема онова, което Той вече е взел от този източник по-рано.

Затова ”жената и децата ѝ, ще останат при господина ѝ”. А след това той ще се върне и ще прилага усилия, които ще бъдат за негова сметката, за да попълни недостигащото му.

Четейки Зоар, ние сме длъжни изначално правилно да възприемаме тези думи. ”жена” – това е Малхут, желанието за наслаждаване, е присъщо на човека, съсъд, тяло на неговата душа. Напълването – това е неговия живот, случващите се с него събития. ”синове”, ”плодове” или ”потомство” – това е резултат от неговото сливане/зивуг с висшата светлина.

Самият ”човек” – това са мисли, екрани и разчети по-високи от неговото желание да се наслади – от ”жените”. И тогава произтича сливането между желанието да се наслади и висшата светлина, с мярката на техните способности да се съединят едино с друго с помощта на екрана.

Затова става дума единствено за онова, как във всяко състояние човек разпознава вътре в себе си желания, които той може сега да присъедини към сливането със светлината, доколкото те вече са изправени, и овладяват със същото намерение да отдават, както и светлината. Тогава те се съединяват със светлината. А след това той присъединява следващите желания – и така дотогава, докато не достигне завършването на всичките поправяния.

Само за това става дума. Понеже единственото, което трябва да направим, е да разкрием това безкрайно желание, скрито във всеки от нас, а срещу него е безкрайната светлина, противостояща на желанието, която е също готова и ни очаква. А ние – това е екранът, съединяващ ги помежду им.

Можем да си представим това иначе: желанието –отляво, светлината отдясно, а ние – по средата, съединяваме тези две сили – полученото и отдаденото – в средната линия.

Всъщност, ние винаги говорим за едно и също построяване, та нали освен това няма нищо друго: Творец, творение и подобието между тях.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2010

[42342]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→