Въпрос: Какви поправяния са направили за нас кабалистите от миналите поколения?

Отговор: В „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот, п.11, Баал а-Сулам пише: „Мъдреците на Талмуда са облекчили за нас пътя на Тора повече, отколкото мъдреците на Мишна, тъй като… са ни предоставили ново средство, вместо описания в Мишна аскетизъм – „светлината, заключена в Тора”, в която има сила, достатъчна да върне човека към Източника”.

Защо Мъдреците на Талмуда са заменили пътя на аскетизма („изяж само къшей хляб със сол, пийни напръстник вода, спи на земята, живей оскъден живот и полагай усилия в Тора”) само със заниманията с Тора? Защото те са поправили мрежата от връзки между тях и в същата обща система от души, вече се намират души, които действат вътре в нея, а ние можем да се възползваме от тяхната помощ.

След разбиването, в общата система от души се намират разбитите души. И макар на рисунката да ги изобразяваме като разпръснати по сферата, всъщност там съществува точна йерархия – онази, която е била в света Некудим преди разбиването. Според тази йерархия, душите се разбиват и падат долу – всяка душа, съгласно нивото на своя авиют/дебелина на желанието, тоест душите с по-голям авиют падат по-ниско.

В цялата тази мрежа има особени души – хиляди кабалисти, свързани помежду си с особена връзка. Това е като скелет на духовната система.

Четейки техните ръкописи, ние привличаме светене от мрежата от връзки, която са изградили помежду си. Това светене ни поправя – вместо пътя на страданията и лишенията, по който са вървели хората в миналото, които не са пробуждали светлината, а  са се подлагали на страдания, за да им помогнат да разбият своето его.

За нас, такъв път е невъзможен – ние сме слаби и не сме способни да се борим пряко със своето его. Можем да направим това, пробуждайки мрежата от връзки, която вече съществува. Сякаш се намираме в ръцете на същите онези кабалисти от миналото – като бебе в ръцете на грижлива майка – и те се грижат за нас.

Ние се съединяваме чрез техните ръкописи – особено чрез книгата „Зоар”, чрез текстовете на Ари и Баал а-Сулам – и получаваме оттам светлината, виждането и грижата на тези велики души.

От урок по книгата „Зоар”, 17.05.2011

[43274]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: „Зоар” разказва за нашата обща душа или за разделената душа?

Отговор: „Зоар” разказва за душата на един човек. Това е така, защото няма нищо друго в цялата реалност освен един човек, една душа, една творение, Малхут – няма значение как го наричате.

И ако ни изглежда, че съществуват много хора, много желания, които са отделени и чужди, всичко това произлиза от липсата на правилно възприятие на действителността.

От урок по книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43088]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да искам от светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Всичко! Поправяне – чак до окончателното поправено състояние (Гмар Тикун). Ролята на тази светлина не е само да ни връща към нашето духовна степен – и край.

Винаги, на всяка една степен, където и да се намираме, в нас има вътрешна и обкръжаваща светлина – от следващата степен, която засега само ме обкръжава и не може да се облече вътре, поради отсъствието на екран. И затова аз винаги се стремя към нея, за да ме поправи, а след това се облича в мен.

От урока по книгата Зоар, 16.05.2011

[43202]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: През последните седмици по време на четенето на Книгата „Зоар” аз бях много силно концентриран върху вътрешната духовна работа. И изведнъж усетих, че не мога да задържа това усещане повече от 10 секунди. В такава ситуация, как трябва да постъпя?

Отговор: Да се постараеш да се задържиш 15 секунди… Други съвети няма. Случват се такива моменти, особено при начинаещите в изучаване на науката кабала, когато човек е още неспособен да работи със себе си, той още не е придобил достатъчно опит и не знае как да излъжи своето его.

Можете да опитате да чертаете нещо наред с четенето на Зоар, да отбелязвате и подчертавате – да работите с текста съвсем механически, ако на нищо друго не сте способен.

Понякога така се случва, че човек напълно се откъсва от духовното. В такива състояния аз мога да се свържа с него само работейки с текста, обработвайки го чисто механически – променяйки мястото на запетаите, разделяйки го на подзаглавия, размествайки текста или като го подреждате.

Не е от значение какво ще правиш с текста, може само да броиш буквите – най-главното е да го четеш. И нека да знае, че с това обърква себе си, но да го чете. Това е вече работа.

От урока от Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43085]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как четенето на книгата „Зоар“ ще ми помогне да усетя нашето общо желание?

Отговор: „Зоар“ ни разказва за поправена система на връзката между нас. Ако аз усещам връзката си с другите непоправена и искам да я поправя, аз се захващам с четене на книгата Зоар и чрез това искам да се издигна на нейното ниво – нивото на поправената връзка.

Аз не знам, какво представлява поправеното състояние и по какъв начин мога да се издигна към него. Знам само едно: длъжен съм да достигна състояния, за които е написано в Зоар. Какво е написано в книгата, аз не разбирам и мога дори и да не знам езика на книгата – това съвсем не е важно.

Главното е, че се стремя да се поправя. Да се поправя означава да се съединя с групата, с обществото, с ближния, с постигането на любов към ближния като към самия себе си. Тъй като любов означава единение между нас, когато желанията на ближния и моите желания са същите. Тогава се съединяваме.

Както е казано: ако имаш една възглавница, длъжен си да постигнеш такова състояние, че да я отдадеш на ближния. Защо? Защото неговото желание е станало по-важно за теб, отколкото твоето собствено състояние. Защо се казва възлюби ближния както себе си? Докато по-рано ти си обичал себе си повече от него, сега трябва да го обичаш така, както по-рано си обичал себе си – т.е. повече от себе си. И това се нарича свойството отдаване, царящо в човека.

Това ни се струва нереално, ненавистно, нежелано. Защо го изучаваме – аз самият не знам. И така е със всеки. Но нямаме избор. Постепенно прониква в нас все по-дълбоко усещането за важността на свойството отдаване и ние започваме да виждаме в него висша, особена ценност – и постепенно се съгласяваме да бъдем в нея. Така ни въздейства светлината – особено по време на четене на Зоар. Тя идва и изменя в нас отношението ни към отдаването.

От урок по книгата „Зоар“, 13.05.2011

[42941]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо най-големият напредък се случва именно по време на четене на книгата „Зоар“ – без разбиране, само с едното намерение?

Отговор: Изучаването на кабала не изисква превъзходни умствени способности, защото„се учи не с ума“. Дори обратно: хората, които смятат себе сиза умни и се учат отлично, схващатбързо, притежават остър ум, като правило не напредват много в кабала.

Защото разумът, усещането за умствени способности, ги забавя, увличайки ги в рационалното изучаване на тази наука, а не в постигането й по пътя на предаността към групата. В това е проблемът.

Бих казал, че именно обикновените, „средните“ хора, са по-успешни в духовното напредване.Блестящите умове, които достигат до изучаване на науката кабала, като правило веднага се препъват. Аз виждам, че тези хораскачат в дълбините на водата – и ще „изплуват“ оттам след много години, когато тези води с течение на годините измият от тях цялата им гордост, усещането за превъзходство и сила.

Да се надяваме, че ние сме отгрупата на успешните в напредването, а не от блестящите умове.

От урок по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42758]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Вчера един приятел ми изпрати откъс, от който аз много се впечатлих. В него се казваше следното, че човек, след като неговия Рав е напуснал този свят, изведнъж е разбрал, колко му е било леко докато е бил жив и това е било най-доброто време за неговия пробив в духовния свят, – но той не го е използвал…

А сега, когато Рав си е тръгнал от този свят, човекът вижда, че му е станало още по-тежко и практически невъзможно да достигне духовното…

Отговор: Вярно, така е. Всъщност така се случва. Ние виждаме от примера на кабалистическите групи, че ако Рав напуска този свят, то с него изчезва силата на групата, поддържаща учениците. Така се е случило с групата на Ари, Баал а-Сулам и много други.

След заминаването на Рав, неговите ученици преминават през други трудни състояния. Висшата сила вече не властва над тях, Учителят с нещо се е отделил от тях. И макар едното да няма връзка с другото – духовната връзка, не се определя от физическата близост, но за учениците, които още не са достигнали духовното, те са взаимосвързани.

Самият Учител, не ги е напуснал, той се намира в тях, но те не могат да го използват както по-рано, доколкото са биле свързани с неговото външно облекло, с тялото на парцуфа, с физическото му присъствие. И ако физическото присъствие отсъства, – Учителят сякаш не съществува. И тогава те отслабват.

Ако те разбираха и се стараеха да задържат усещането, че той присъства сред тях много повече, отколкото преди, тъй като сега се намира на много по-високо стъпало и може още повече да им помогне… Но съответствено на това стъпало те са длъжни още повече да укрепят връзките си с него и помежду си. Ако те бяха задържали усещанията си, че той присъства в тях повече от когато и да било, – те биха напреднали. Но това е много трудно… Нищо не можеш да направиш. Така се израства.

От урока по книга Зоар, 13.05.2011

[42947]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Има ли ”злото начало” собствено движение?

Отговор: ”Злото начало” и светлината работят заедно, защото обратната страна на света това е ”зло начало”. Това не е просто някакво желание, което прави това, което му хрумне. Такова няма в реалността.

Напротив, Творецът, с помощта на светлината пробужда в човека всевъзможни усещания или състояния на тъмнината – точно те се наричат ”зло начало”. Кой може да има собствено движение в този свят?! У кого? Никой не се движи по собствено желание.

Само според това как човек може правилно да разпознае ”злото” и ”доброто” начало, да се намира във ”вяра над знанието”, той разкрива някаква възможност да бъде свободен. Свободен от какво? От Твореца? От ”злото” или ”доброто” начало? Да бъде свободен – означава, че човек сам се съгласява да извърши действие, което така или иначе се осъществява от Твореца.

Няма никаква реалност, която би съществувала сама по себе си. Светлината работи над всички решително и безвъзвратно и няма какво повече да се говори. Всяка добавка, наричаща се ”човек” се заключава в това, че той разбира, усеща и се съгласява с действията на Твореца. Ние добавяме единствено съгласието си, до такава степен, че Твореца ни показва:”Направи вместо мен!” и ние правим същото това, което и Твореца. Това зависи от нивото на разбиране, от висотата на постиженията.

Но, ако не това, то какъв избор ти остава?… Всичко е предрешено, както е казано: ”И отвергнатият, не ще бъде отхвърлен от Него”. Всичко – е в пълната му власт. Нищо не работи, освен светлината. Ние добавяме отъждествяването си със светлината, с Твореца. И затова, за да ни доведе до това съзнание е създадено ”злото начало” – в негов противовес, за да възникне у нас желание да кажем напук: ”Аз не искам!”

Специално така е направено, за да ни се даде възможност да изследваме и да разберем – от борбата между доброто и злото, от нашето нежелание и несъгласие, подобно на упорито дете, противопоставящо се на родителите си.

Но постепенно ние изследваме, съгласяваме се и виждаме, колко е съвършено всичко. И тогава, даже ако не беше Твореца и я нямаше неговата власт – аз искам, всичко да се осъществява така, както Той е направил. Това се нарича ”съвършен праведник” – той изцяло оправдава Твореца. Да се надяваме, че ние ще се доближим до това.

От урока по Книгата „Зоар”, 12.05.2011

[42857]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как можем правилно да използваме силата на светлината, която привличаме, докато четем книгата „Зоар”, за да можем именно в паденията да разкрием връзката с духовния път и желание за тази връзка?

Отговор: Именно в паденията възниква истинската молитва. Казано е „От дълбините Те повиках”( Псалм, 130/1), тоест от падението.

Падението е много полезно време за човека, защото тогава той вижда и усеща недостиг от напълване, потребност, желание. Длъжен е да разпознае този недостиг от напълване, правилно да го оформи, да разбере какво именно не му достига и накъде да насочи това желание.

Ако той разкрива всички тези недостатъци от напълване, желание, стремежи, тъмнина и обърканост, насочвайки всичко това към свързване с другите, за да разкрие там свойството отдаване – това е добре.

Не ни достигат само желания и потребност. Най-големият проблем е, ако човек не разбира какво му липсва. Той може да се учи много години, да усеща голямо въодушевление и да чувства, че сякаш напредва и всичко е наред – той усеща, постига и напредва. Но той се задвижва само от една сила – силата на получаване, егоизмът – както в този свят и не напредва духовно.

Духовният напредък е възможен само чрез разочарования, падения, откъсване на човек от желанието да се свърже с другите хора. За разлика от желанието да се съедини, към което той изкуствено се стреми, строи го със собствените си усилия, но усеща отхвърляне от връзката с другите. Това отхвърляне вече правилно открива отсъствието на единство с останалите.Тогава той работи над това отхвърляне, за да се съедини с другите и така придобива истинско желание.

От урок по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос от Москва: Какво означава да желаеш да се обединиш? Какво представлява само по себе си усещането за единство?

Отговор: Видимо, тези въпроси възникват в московската група във връзка с предстоящия конгрес в Москва: ”Какво означава да се обединиш?” За какво? За какво провеждаме този конгрес? Въпросът е правилен.

За какво да се обединяваме? В действителност, това е невъзможно да се обясни. Ако в човека е заложено решимо (информационен ген), останало в него от единството в което той е пребивавал някога в общото желание, в което е разкривал Твореца и е загубил това усещане, а сега това решимо се пробужда отново, – то той желае да се върне в това състояние:”Аз желая!”.

Да речем някои хора обичат да ядат жаби. Какво да се прави… Аз нямам такова желание, а за тях това е райско наслаждение. Точно така възниква желанието към духовното, то се пробужда – и това е всичко. Какво ще направиш?… В един възниква желание към жабите, а у другия към духовното. То се пробужда отвътре и не зависи от нас.

Защо при някои възниква желанието да ядат жаби? – Защото той веднъж е опитал, усетил е приятния вкус, привикнал е към него, получил е съответствуващо възпитание – и желае това.

А друг някога е пребивавал в духовното, в него е останало решимо – и сега то се пробужда.

За това на хората, които нямат решимо от пребиваване в духовното е невъзможно да  се обясни, какво е това усещане за единство. Но може да им се покаже, че си струва да се обединят един с друг, с това ние ще излезем от общата кризата, и затова и на тях ще им е от полза да се присъединят към онези, които възнамеряват да поправят сегашното състояние на света. Защото и те ще спечелят от това.

Това трябва да казваме на хората. Тъй като те не разбират, какво означава духовно, Творец, сливане, единство, постигане на съвършеното, на вечността, хармония с природата, висшите сфери… Това не им говори нищо: «Остави ме намира!» Дай ми нещо сега в този живот – спокойствие, безопасност, здраве … И повече нищо не ми трябва!». Всеки говори изхождайки от своето желание.

Но трябва да се покаже на такъв човек, че не може да напълни желание си, ако не тръгне заедно с всички към всеобщо обединение, тъкмо това изисква от нас глобалната, интегрална природа. Ние имаме на какво да се опрем, как да му обясним.

Затова му казваш, че светът иска обединение, природата иска единство. Ти говориш с човека на неговото ниво, а не му разказваш за духовното и Твореца. Безизходицата ще го подтикне да се присъедени. Но към всички трябва да подхождаме съгласно тяхното желание.

От урока по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→