Въпрос: Какво остава непроменено в човек, който се развива духовно, и какво се променя в него?

Отговор: Единственото нещо, което не се променя, е намерението към правилната цел, което той понякога се опитва да създаде. Освен това, всичко друго се променя и нищо не остава същото. Ти губиш всичко, освен правилното намерение, ако си го създал. Всичко друго само изглежда, че е твое, включително и твоето съществуване, а то ти е дадено само за да създадеш правилното намерение.

Този и духовният свят не се считат. Само намерението остава, което можем да създадем в резултат на нашите усилия. Това е духовният съсъд, душата.

В това намерение ти виждаш вечната реалност, тоест себе си. Каква е истинската реалност? Това е степента на разкриването ти на теб самия във висшата светлина, в подобието с нея, в това да станеш като нея. Всичко това се разкрива само в намерението и нищо не остава освен това.

Няма нищо, освен намерението. Това означава, че нищо друго не съществува в реалността. Всичко друго е въображаемо и само ни изглежда, че сега съществува, за да постигнем намерението. В крайна сметка, ти трябва да живееш в нещо. Кой създава намерението? Създава го човекът, който ти сега възприемаш като себе си, живеещ и съществуващ в този свят. Защо ти е нужно това? Това е за да формираш намерението.

Когато завършиш създаването на намерението от началото на стълбата на духовните стъпала до нейния край, тогава целият този свят, цялата тази реалност изчезва, защото всъщност тя не е съществувала. Само ти се е струвало, че съществува, за да развиеш правилното намерение.

Сега разбери колко важна е дейността, с която се занимаваш – създаването на твоя безкраен образ, човека, който е подобен на Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38348]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →