Наслаждението се неутрализира от желанието, защото докоснали се дават накъсо. Когато между плюса и минуса няма съпротивление става късо съединение. Ако обаче, поставим между наслаждението и желанието – между плюса и минуса – резистор, съпротивление, тогава ще можем да избегнем късото съединение, защото ще получаваме допълнителна енергия и накрая наслаждението няма да се неутрализира.

Съпротивлението е това, което пречи напряко да се съединят желанието и наслаждението. Какво може да бъде такъв вид съпротивление? – Другият човек. Ако аз започна да пропускам наслаждението през себе си, в крайна сметка ще имам нужда от това действие.

Да допуснем, че имам дете, за което с удоволствие правя нещо добро и се наслаждавам от това. Мога да правя това през цялото време, защото постоянно изразявам в действията си любов към него, наслаждавам се непрекъснато от това и не се препълвам. А ако имам милион такива деца и имам възможност едновременно да ги напълвам, мога да се напълвам милион пъти повече. При това никога не се препълвам. Всичко зависи от това, дали поставям между егоистичното си наслаждение и егоистичното желание резистор, какъвто може да бъде само друг човек.

Очертава се схема: аз, другите хора, наслаждението. Ако наслаждението преминава през другите хора, – то не се неутрализира. Но как да ги заобичам? Ако това са моите деца, близки е ясно, че това е инстинктивна любов – техните състояния се явяват моето състояние. А как да направим така, че да поставим тук съпротивление и да се издигнем на следващото ниво на творението, на следващото ниво на природата?

Ако действам инстинктивно, се намирам в нашия свят като всяко животно, което се грижи за своето потомство или своите роднини. Трябва да направя особено усилие: да се напълня с любов, със съчувствие към другия човек, който не само ми е безразличен, а когото просто не обичам или даже ненавиждам. Как да променим ненавистта на любов?

Изправяме се пред проблем и ако го решим, ще се издигнем на следващото ниво на мирозданието, в следващото измерение, ще постигнем вечния, съвършен живот, защото ще влезем във вечното и съвършено течение на природата – течението на наслаждението и желанието независимо от нашето тяло. Моите желания, намерения, мисли се намират извън тялото.

От ТВ програмата „Интегралният свят“, 16.10.2011

[59397]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Любовта към Твореца и любовта към творенията“: Казано е: „Всеки, който купува роб, – все едно си купува господар“. Това означава, че ако човек има само една възглавница, трябва да я даде на роба си.

“Да възлюбиш ближния като себе си” – това е второто условие, което ще застане пред нас, когато се научим да не правим на другите това, което ненавиждаме сами. Това условие предявява повишени изисквания.

Сега не е достатъчно да не критикуваш другаря си и да не го принизяваш пред себе си – трябва да го издигаш над себе си, за да стане за теб най-важния в света. Оттук нататък аз преди всичко се тревожа и грижа за него, както майката, която по естествен начин е предана на своето дете и се отрича от себе си, за да му осигури всичко необходимо. Така и ние трябва да се отнасяме към всеки.

Разбира се, не е по силите ни даже да помислим за това. Това условие е толкова ненавистно и отвратително в нашите очи, че даже не можем да си представим, как да достигнем до осъществяването му.

Но в света съществува светлината, връщаща към източника. Тя действа в своето темпо, съгласно с програмата на творението и ни приближава към приемането на това условие. Дали искаме това или не, в крайна сметка ще трябва да го изпълним – по желание или под натиска на страданията. Така или иначе, става дума за закон на Природата, който днес води всички ни към първия етап на духовния път, към принципа: “Не прави на другия това, което ненавиждаш сам”.

Ние трябва да почувстваме, че наравно сме включени в единна система, взаимосвързани сме един с друг, разбираме се един друг. Интегралната система ни свързва във всички посоки и отвсякъде. Тепърва ще открием, че всеки порив, всяко желание, всяка мисъл на човека е свързана с всички останали души.

Разбира се, ние не сме способни да изпълним това условие. Разбира се, че не го искаме. Разбира се, че инстинктивно го отхвърляме, без да го забелязваме. Аз дотолкова не съм съгласен с това условие, че мигновено го забравям, преди да го докосна, прекъсвам всяка връзка с него. Какво да правя?

Трябва да се упражнявам в групата, благодарение на което все пак ще го поискам. Никой не ми казва, че трябва да изпълня условие, забраняващо да направя на другия това, което е ненавистно на мен самия. Аз не мога да го изпълня против волятя си и още повече няма да мога да възлюбя ближния си като себе си. Не можеш да задължиш никого да изпълни това, защото не можеш да заповядаш на сърцето си. Но пък си способен на такива действия, които могат да променят сърцето си.

Тук възникват въпросите: как ще поискам това? Защо ми е всичко това? Тук е заложена точката на избора:  мога да привлека светлината възвръщаща към Източника чрез добро или лошо въздействие. Едно от двете. В крайна сметка,  безусловно ще поискам тя да дойде. Но кое ще ме накара?

Мога да изградя обкръжение, което ще ме въодушевява с величието и важността на целта, устремявайки ме към отдаване и взаимна любов. Под въздействието на другарите ще поискам даже това, което сега не е важно за мен, – и тогава ще дойде светлината.

А в противен случай ще усещаме недостатъка на усилия от своя страна като страдания – чак до световни войни, докато, в крайна сметка, все пак не се наложи да помолим за светлина, който ще ни възвърне към Източника, да поискаме поправяне, да поискаме добра взаимовръзка между хората.

Например, днес държавата Израел се намира под заплаха от унищожаване и този негатив е призван да ни подбуди към поправяния. Искаш да се избавиш от заплахите? Моля. Привлечи светлината, възвръщаща към Източника и той ще направи всичко за теб. Нищо, освен това, няма да ти помогне – защото героят побеждава не със сила.

Единственото, което можем да направим е да се обединяваме. Нашето единство, ще привлече светлина в света и тя ще поправи всичко. Ще го поправи постепенно, в съответствие с програмата си, която не ни е известна, – но във всички случаи, проявяването на светлината в света ще ни доведе към доброто.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията „, 30.10.2011

[59213]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Фактът, че желанията ни са разделени и отделени едно от друго – това е голяма помощ. Поради това ние сме в същото положение като в притчата за царя, който искал да премести хазната си на друго място и се страхувал, да я повери на някой, тъй като всички са крадци…

Затова той раздал богатството си, като дал на всеки по монета, за да могат да устоят пред такова малко изкушение и да не откраднат, а да я донесат до съкровищницата. По такъв начин царят превозил цялата си хазна на новото място.

И с нас се случва същото. Нашите съсъди – са разбитите желания. И затова всеки си има своето малко желание. Но поради факта, че се свързва с другите, той не взема от тях лошите, разбитите желания – той взема от тях сили за преодоляване на собственото желание!

И по такъв начин ние получаваме няколко предимства. На първо място, всичко, което трябва да се намали – това е моето малко егоистично желание. Второ, около мен има голямо общество, с огромни сили, което може да ми повлияе със своите ценности.

В действителност, въпреки факта, че нашите желания са разбити, те са свързани в една система. Това означава,че ние не сме свързани по свое желание, а по необходимост – не от наша страна, а от страна на природата. И ако съм под влиянието на такива отдалечени от мен желания, то аз мога да ги използвам като непознат инструмент, като странична помощ, вместо Твореца.

Оказва се, че в резултат на разпадането, в мен се е появила „помощ срещу Него“. И поради това мога да използвам своя дял от желанието, което са отделя от мен чрез моят егоизъм. Струва ми се, че тези желания са ми противоположни, далечни, ненавистни, отблскъващи и затова мога да ги използвам като сили, които ми помагат.

Това означава, че ние получаваме голяма печалба от разбиването. От една страна, за мен не е необходимо веднага да поправя всички огромни желания и да устоя пред всички царски съкровища – достатъчно е да преодолея изкушението пред една монета, която се намира пред мен.

Но силите, които не позволяват да стана крадец, получавам от всички! Всички ме вдъхновяват с величието на царя! Ако мога по някакъв начин да се съединя с тях със своите разбити желания. Да получат малко, дори и да е егоистично, в своя полза, което се нарича „ло лишма“ – това също е добре. И чрез тях да получа светлината, връщаща към източника.

В крайна сметка вътрешната светлина не може да свети в мен, но в околните може!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 31.10.2011

[59308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Любовта към Твореца и любовта към творенията”: Всеки, който живее и опитва от чуждите плодове на труда, се страхува да погледне в себе си, понеже няма човешки облик.

В нас е заложено свойството срам, много дълбоко и пронизващо. Отчаяно се страхуваме да го разкрием, защото срамът зачерква нашето Аз и ни превръща в нищо.

Ако изпитвам срам, който ме е изпълнил изцяло, като следствие анулирам себе си. Това произтича от висшия корен, от противостоянието ми на Твореца, от получаващото желание, противопоставено на светлината. Чувствайки, доколко е противоположно на светлината по свойства, по висота, желанието усеща същия този разрив като срам.

И тогава то е готово да анулира себе си, да прекрати съществуването – единствено, за да не усеща повече тази пропаст. Ето какво кара егото да произведе съкращаване, тоест да отмени себе си. За да се избавя от срама, съм готов да се върна в небитието, в нищото, от което съм произлязъл. Понякога в нас се проявява трохичка от това духовно чувство.

Защо е необходим срама? Помага ни да достигнем сливането, пълното съответствие на Твореца. Срамът произхожда от явната противоположност между нас и помага да преодолеем тази пропаст.

Значи, ако искам да напредвам, то трябва постоянно да увеличавам чувството на срам, тоест  разрива се между мен и Твореца и благодарение на това безпогрешно се движа напред. Да речем, че сега се срамувам, сякаш съм откраднал един долар от Него. Утре ще бъдат вече два долара, а на другия ден – три… Разграничавайки, акцентирайки върху противоположността си я поправям и напредвам.

По такъв начин, срамът – е най-острото усещане, буквално ме ”превива” пред Твореца. Ако действително поправям срама от отдаването и постоянно се издигам над него, тогава постигам сливането. Ето защо именно ”сливането” се определя като финалното ни състояние.

Срамът  е отделно творение. Малко са две желания: на получаващия и на даващия. Защото тогава би било достатъчно непосредствено напълване: единият дава, другият получава, и няма никакви проблеми. Обаче Творецът иска творението да Му се уподоби, и затова Той е създал в творението това особено чувство с името ”срам”, което постоянно ни подкокоросва и ни безпокои.

Когато на кучето подхвърлят кокал, то радостно и без всякакво стеснение приема да го оглозга. Но човекът, ако самият той не е доведен до животинска крайност, през цялото време е подтикван от срама. Какво те кара да живееш именно в такъв дом, да носиш именно такова облекло, да ходиш на работа, да имаш семейство, ”да се развличаш с култура” и т.н.? Срам. А иначе какво ще кажат другите?

Има срам, който възпрепятства напредването ми: ”Има ли значение как околните ще възприемат това?” Има и друг срам – по отношение на Твореца. Ако го увеличавам, то смущението пред останалите ще отстъпи на заден план: ”Нека да си говорят, нека си мислят каквото си искат”. Готов съм да се срамувам от детската си непохватност пред обкръжението – единствено, ако това би ми помогнало да усетя дълбок срам пред Твореца и да се устремя към правилната посока.

Срамът – точката на моето Аз, неговата индикация. Във взаимоотношенията с обкръжението може да бъде нанесен ущърб на егоизма ми, а във взаимоотношенията с Твореца става въпрос за дълбоката, исконна противоположност на свойствата.

Срамът е създаден отделно, няма го в неживата, растителна и животинска природа, присъщ е само на човешкия род и се подразделят в него съобразно с нивото на желанията.

Срамът – причината за Първото съкращение, причината за цялото развитие. В света на Безкрайността, Малхут била напълнена със светлина и слята с Твореца. И не ù достигало само едно – да се избави от противоположността Му. Това е точката на срама.

Сякаш, каква би била разликата? Пред теб има маса, покрита с царски ястия, а Хазяинът предоставя на твое разположение целия си дворец, всички блага:

– Всичко, което Аз имам е твое. Какво не ти достига? Не искаш да си гост в хазяйския дом? Моля, повече не съм стопанин.

Но гостът все пак не е удовлетворен:

– Не аз съм направил всичко това, а Ти. Дошъл съм наготово.

– Значи, искаш да станеш като Мен – истински от истинския??

Тук засягаме много тънък момент – точката, толкова висока, че не е ясно, откъде се е взела там, за десетки хилядолетия, след окончателното поправяне…

От урок по статия ”Любов към Твореца и творението, 31.10.2011

[59318]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На декемврийския Конгрес искаме да отпразнуваме раждането на новия свят. Над какво трябва да се съсредоточим?

Отговор: Всички трябва да се обединим заради тези ценности, които искаме да разграничим на Конгреса. Ден след ден трябва да прилагаме все по-големи старания, за да се почувстваме живеещи в нов свят. Трябва да играем в него, да си го представяме във взаимоотношенията помежду ни, във всичките ни помисли и действия.

Както пише Баал а-Сулам, трябва да създадем ”макет” на новото общество, който да стане основа на новия свят и да позволи на всички да се учат от примера ни. Така че за начало, давайте да проявим новия свят между нас. Tогава ще видим, как възникват нови възможности, за които не сме и мечтали – в сферата на съвместния живот, в промишлеността и търговията, във възпитанието и т.н.

Слабо се разбираме на тези етапи, затова ще им оставим светлина. Ако правиш това, на което си способен остава да се наслаждаваш. Нашата работа е да се стараем и възможностите ще се открият. С всички сили трябва да протягаме ръце към новия свят, към нови взаимоотношения, към ново общество. Тази работа трябва да заема всеки миг от живота ни, давайки тон и създавайки настройка за разпространението, за подготовката на Конгреса и във връзките между групите, за да може все по-силно и по-силно да усещаме себе си като една група…

Всеки ден трябва да се грижим за нарастващото единство и за намаляване на несъответствието между желанията и действителността. Ако по света все още ни се разкриват лоши явления, означава, че все още не сме достигнали поправянето помежду ни. И това е единствената причина.

Цялото човечество се развива на всичко готово, във време, в което имаме свобода на избора и сме способни да привличаме светлината, която после се разлива по целия свят и внася в него правилния порядък. Така че Конгресът приближава и всичко е много сериозно.

От урок по статия ”Любов към Твореца и творенията”, 30.10.2011

[59206]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как на предстоящият голям конгрес да реализираме първия етап на целта на съществуване на групата?

Отговор: Отначало ще проведем такава подготовка, че да ни стане ясно, че само за сметка на съединяването помежду ни, което се нарича поръчителство (и именно така се нарича самият конгрес), ние пробуждаме светлината.

Тази светлина в началото действа на нас, защото тя е притеглена с нашите желания. Искаме тя да се прояви и да ни измени и се поставяме под нейното въздействие: нека тя прави всичко с нас, каквото иска.

А след нас ще се увлече и целият свят, защото ние го присъединяваме към себе си и му предаваме същото въздействие на светлината, чрез своите желания и чрез разпространяваните материали.

Ако се стараем да пробудим светлината и да получим повече от нея, чрез нас тя преминава в света по тези канали, по които сме свързани. И виждаме, колко ефективно и полезно е нашето взаимно влияние.

Не се изисква много голяма група, за да предаде на света въздействието на светлината, връщаща към източника. Разбира се, важно е тя да е по-голяма, но главното е тя да пробуди светлината, и колкото се може по-силно. Ако тази група се напълни със светлина, то тя прелива от нея по-нататък в света.

Защото те се напълват с тази светлина за сметка на желанията, получавани от целия свят, буквално от своите получаващи желания, от своя АХАП. И затова те получават в себе си само в такава степен светлина, че да поддържат своето съществуване и да развиват по-нататък методиката на поправянето, а всичко останало ще се излее в света.

По такъв начин тази група достига своето голямо духовно състояние (гадлут). И тя не трябва да е толкова многочислена – за това не се изискват милиони. Това не е 1% от човечеството, а доста по-малко. Незнам точният брой, но главното е да пробуди светлината, и тук е най-важно качеството на групата.

Затова, на конгреса трябва цялото си внимание да отделим на качеството на съединението помежду ни и така ще напреднем.

От урока по статията на Рабаш, 30.10.2011

[59295]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Светът e на прага на драматично увеличаване на безработицата. Милиони ще бъдат изхвърлени на улицата без най-малък шанс за намиране на работа, за да осигурят препитанието си. За тях е необходимо да се открие нов източник на работа – интегралното обучение.

Ние трябва да разберем, че с привличането на светлината, връщаща към Източника, който действа за общото единство, изучавайки законите на новия свят и принципите на живота в него, човек заслужава да му се предоставят минимални условия за достойно съществуване. Благодарение на това той става позитивна, необходима част от обществото.

Вече се обърнахме към тези, които вземат решения и им предложихме този път. Човекът, който е загубил работата си не трябва да остава в къщи, не трябва да бъде изхвърлен на произвола на съдбата. Това ще насади жестокост у него и също така ще го превърне в безделник, когото вече никаква сила няма да върне на работа. От безнадежност ще се ообърне към наркотиците, към престъпността и т.н. Ако не създадем заетост за хората, ще доведем делото до социален крах.

Трябва да се разбере, че тази нова дейност – обучението – ще бъде неговото поправяне. Ние просто се нуждаем хората да седнат на учебната скамейка. Това не е милостиня, не е възможност „да убият времето“, а социална функция, която е нужна на всички. Учащите се, в действителност ще започнат да работят за оздравяване на обществото и именно така ще се отнасяме към тях.

Обучението не бива да се пренебрегва и от тези, които не са загубили работата си. Може би те ще поделят работните си часове с тези, които са уволнени и тогава всички ще могат да се учат по половин ден. Такъв закон трябва да бъде въведен в законодателството. Тъй като всички ние сме единно общество и всички искаме социална справедливост. Така че, трябва справедливо разпределение на товара. Работата се разпределя между всички, обучението – също. И всички средно получават сходно заплащане.

Самият живот ни диктува този подход. Не можем да продължим стремежа си за „американската мечта“. Тя вече се разби – време е да се събудим.

Въпрос: Достатъчно ли е това обучение,за да реши всички проблеми?

Отговор: Да. Това не е просто обучение, а всякакви видове обучение, връзка към актуални събития и явления. Обяснението за единния свят и необходимостта от добри отношения. Човек се учи да се сдружава с други хора и започваме да разбираме, че благодарение на това ние пробуждаме присъщите на нас сили. Те вече са включени в неделимата общност и ще внесат необходимия порядък. С тяхна помощ ние се сравняваме по свойства с Природата, ще престанем да бъдем в нея глупав, антагонистичен придатък. От ракова тъкан ще се превърнем в неразделна част, благодарение на което ще постигнем обединение и оздравяване на целия свят.

Спасението е в единството. Само обединени, ние ще постигнем резултати. Днес се установи, че човешкото общество е единно цяло и ние трябва съзнателно да се присъединим към тази тенденция по собствената си свободна воля. Време е да осъзнаем, че друг път няма.

Баал а-Сулам казва, че тук се крие един психологически проблем. Човек не може да се промени отвътре. Да завърти ръчката е лесно, но е трудно да я достигне. Но веднага щом само се хване за нея – с едно движение, светът се е променил до противоположност.

От урока по статията “ Любов към Твореца и творенията „, 30.10.2011

[59209]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какъв съюз сключваме, който ни позволява да продължим в това време, когато в нас пропада желанието?

Отговор: Съюз, сключен заради бъдещето – това е като спортна тренировка за бъдещи резултати на съревнование. Защото искам да добия там висок резултат, и затова сега се тренирам.

Това са  изкуствени упражнения:  вдигам летвата, скачам, за да се засиля и да извърша някакво действие, заради което сега тренирам. Поради това изпълнявам упражнения, с които имитирам бъдещо състояние, защото, когато то дойде, да мога добре да го издържа.

Така постъпват в армията и навсякъде, където искат да възпитат човек и да го подготвят за особени действия, и затова имитират реална ситуация, използват въображение. И човек знае, че сега участва в учебни маневри, които са пряко свързани с реалността и близки на тези ситуации, където попада в истински бой.

Това също се нарича сключване на съюз – работа в името на бъдещето. Само нашият Съюз се отличава с това, че ние искаме да се свържем с висшата сила, към която сега се чувстваме близки. Заради това изпълняваме упражнения, обучаващи ни да не се откъсваме от нея дори и в такива състояния на отделяне, които ще дойдат после.

Не съществува минало, настояще и бъдеще. Нищо не привличам от миналото време – всичко се намира в мен сега, в настоящето. Но ако днес се готвя за това време, когато ще дойде падението, то получавам възможност по-добре да отстоявам.

Сам съм построил модел на това състояние и предварително съм извършил упражнения: какво ще бъде, ако към мен не слезе светлината възвръщаща към източника и няма да има сила да ме подкрепя. Как тогава мога да я изисквам и да действам така, сякаш тя е в мен.

Такъв съюз сключвам и с приятелите, и с Твореца – тоест със силата, която ме оживява и поддържа, силата на духовния живот. Сега тази сила ме удържа и ми дава възможност да слушам и да уча, но може да дойде ден, когато няма да мога да отида на урок, да участвам в него, да напредвам и задавам въпроси. И тогава искам, тази сила, която сега се е приближила до мен и ме е вдъхновила за учението – да остане с мен и отново да ми помага!

Тренирам за бъдещето, точно така, както всеки спортист или човек, мислещ за своето утре и готвещ се за предстоящо действие. Това не е договор, записан на хартия, но ти проиграваш в себе си тази ситуация, сякаш ти предстои някъде да отидеш, с някой да се договориш и нещо да направиш, и затова по-рано изчисляваш, как да отидеш, какво да кажеш и как да се държиш. Ти предварително се поставяш в подобно състояние.

Но особеността на духовния съюз е в това, че ти го сключваш в момент, когато си пълен със сили – в разчет на бъдещо състояние на пълно безсилие, опитвайки се да привикнеш към него.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58781]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли връзка между моето отношение към висшия и към хората?

Отговор: Връзка има и тя е много проста. Преди всичко, човек трябва да поправи своето отношение към ближния, както е казано: ”от любов към творенията – към любов към Твореца”. Ще мога вярно да си представя и да разбера висшия единствено при условие, че организирам своя съсъд – желание.

Моето желание се състои от две части; вътрешно, в което усещам самия себе си, вътре в своето тяло, в своето семейство – най-близкия за мен и важния кръг от хора, намиращи се вътре в моето его, който искам да приближа към себе си.

А вторият, много по-широк, външен кръг – това са хора, които усещам като чужди за мен и ги отблъсквам. Аз се наслаждавам от успехите си за разлика от тях: колкото повече губят те, толкова на мен ми е по-приятно, колкото по-високо съм аз – толкова ми е по-хубаво. Независимо, че към своето семейство, роднините и към самия себе си – аз се отнасям по друг начин. Аз искам, всичките те да получат напълване, и съм готов за това всичко да им отдам.

Такова войнствено  отношение произлиза от строежа на нашите желания, които се разделят на вътрешни и външни.”Корен – душа – тяло” (шореш – нешама –  гуф) – това са вътрешни желания, а ’’одежди – дворец” (левуш – ейхал) – са външни. Затова нивото ”левуш – ейхал” възприемам като чужди и не се нуждая от тях. Аз съм заинтересуван само от тяхното използване за собствена изгода.

Но ние не можем да се доближим до следващото по-високо стъпало, докато не съединим всичките тези желания заедно. Както е казано: че в пълното духовно изграждане (парцуфа) трябва да има точно 10 сфирот, а не 9 и не 11. Затова съм задължен преди всичко, да поправя своето отношение към обкръжението.

Вместо целият голям свят – на мен ми дават да работя в групата, за да я направя за себе си толкова близка, колкото усещам самия себе си. И ако ми се отдаде да отстраня тази разлика между вътрешните и външните желания, дотолкова, че да не причиня на другаря си това, което аз самия ненавиждам, или да обикна ближния като самия себе си – тогава ще се свържа с висшето стъпало, с Твореца.

В такъв случай, ще имам вече с какво да отида при Него. А сега нямам с какво, тъй като не съм Нему подобен, нямам подходящ съсъд, и нямам възможност за връзка. Ние с Него сякаш сме щепсел и контакт, които не си подхождат, т.е. от различен тип.

Затова, за да постигнеш подобие на формата с висшия, на теб ти е дадена групата. Казано е: ако се организирате помежду си така, че да се получи едно цяло – нека дори да не е веднага по всички условия, а само 1/125 част, то ти вече може да влезеш в контакт с висшия. Това сякаш е адаптер, чрез който ти постепенно проникваш във висшия – както при колите, постепенно отпускаш съединителя, докато не се получи пълен контакт с двигателя, за да потегли колата.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2011

[59144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Икономиката е най-важната област за човека. Всъщност е като отпечатък – отражение на всички други сфери на живота. Невъзможно е да се изгради правилна икономика, ако не се вземат предвид възпитанието, семейните отношения и нагласи на хората – всичко това влияе върху икономиката.

Това е като едно духовно сливане (зивуг), с което се напълва духовния парцуф. В това сливане се включва всичко: всички желания, всички мисли, всички свойства, всички взаимоотношения между всички – всичко това заедно сега влиза в съприкосновение със светлината, с напълването. Ето това означава правилна икономика!

А ние в обичайната икономика отсичаме някаква малка част и действаме с нея – просто не умеем да направим правилен глобален разчет. Въпреки, че съм чувал, че вече има опити от прости числа и формули да се премине към други оценки, които отчитат човешкия фактор.

Но за мен правилната икономика е „ударно сливане“ (зивуг де-акаа), при което ще ти се отдаде да получиш оптимално напълване за текущото ти състояние и пред тебе ще се открие път, как да постигнеш все по-голямо и по-голямо напълване. Що се отнася до духовния подем, ти никога няма бъдеш губещ и няма да допуснеш грешка, няма да получиш криза.

Ще ти се разкриват все повече нови „незапълнени области“ –възможности за напълване. И това всъщност, именно това е нещото, за което човечеството мечтае – всеки път пред нас да се разкриват нови възможности за още по-голямо напълване – и така до безкрай, безкрайно. Както се казва: „Дори небето – не е предел“.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2011

[59138]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→