Многото статии на Баал а-Сулам са посветени на една тема: как се отнася човекът към света, как разкриваме истинската реалност.

Това също повдига въпросът кои сме самите ние? Явяваме се някакъв вид енергия, който приема в собствените си усещания привичната ни форма на твърди, живи тела, заемащи място в пространството. Такива се усещаме.

Правилно ли е това усещане? И има ли тук въобще обективен критерий? Може би всичко е относително, и на всеки му се вижда нещо свое, в зависимост от неговите сетивни органи? Рабаш ни привежда такъв пример: това, което ни се струва стол, в очите на ангелите изглежда по друг начин. Всеки разкрива света съобразно своите инструменти на възприемане.

Като цяло, благодарение на статиите на Баал а-Сулам, се приближаваме към някакво обективно възприемане. С тази цел се повдигаме над своите получаващи желания и придобиваме желание за отдаване. Казано иначе, формираме в себе си даващо желание от получаващото – и тогава разкриваме реалността, която ни е създала.

Особена Сила ме е създала във вид на желание за наслаждение. Ако в отговор го обърна в желание да наслаждавам ближния, то някак приемам формата на Този, който ме е създал. Така човек приема облика на Човека – подобен на Твореца.

Аз разкривам в себе си все по-голямо желание за наслаждение – и мога да се обръщам в противоположност, докато не отработя всичко, което има в мен. С това напълно ще разкрия моя Създател – на принципа „от действията Ти ще Те познаем“. Защото Неговите действия – това съм аз. И, преобразявайки се в противоположност, Го разкривам. При това Го разкривам в себе си – както е казано: „ела и виж“ (бо у-ре). Това е и Творецът (Боре).

Такъв е нашият курс, така идваме към Неговото разкриване, и въобще, към разкриването на реалността. Защото всъщност цялото огромно множество от нейните части – е и творението, а с други думи, аз самия. И трябва да обърна себе си на намерение за отдаване.

Някои свои части усещам като собствено тяло, други ми се струват като близки хора. Но и те също са моите желания. Другите желания ми се струват далечни, а в крайна сметка те съставляват моята картина на света. И всичко това, в крайна сметка, трябва да обърна в отдаване. И крайният плод на тази работа ще стане за мен Творецът. Той ме е създал, а аз Го създавам, формирам, по отпечатъка възпроизвеждам печата.

Поначало ни се струва, че в света действат множество несвързани помежду си сили. След това откриваме, че това съвсем не е така,  все пак има връзка. Дъжд и вятър, топло и хладно, аз и семейството ми, приятелите и враговете… Има много сили и част от тях ми е безразлична, а другите имат за мен по-голямо или по-малко значение.

След това ги подразделям като цяло на хубави и лоши, а след това всички хубави свеждам към една добра сила, а всички лоши – към една зла. Така са възникнали митологиите и множеството богове, с времето съкратили се до три, два, един…

Ето и днес целият свят пред очите ни се обединява в едно цяло. Разкрива ни се интегралната природа, не поделена на фрагменти, подобно на научните дисциплини Човечество, общество, екология – всичко се свежда към едно. По такъв начин сменяме своето възприемане на реалността.

От урока по статията „Мир“, 02.12.2011

[62399]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът ни довежда до мястото, където можем да достигнем целта. И за това ни е необходимо да направим само малко поправяне. Все едно имам голяма кола, която е напълно изправна, освен някакво малко винтче. Трябва само да го завъртя половин оборот и двигателят ще заработи, автомобилът ще потегли.

Но без този половин оборот нищо няма да се случи. Или, например, трябва само да сложа бушона в електрическата мрежа, запалителната свещ в двигателя. Това е всичко, което се иска от мен, нищо повече!

Затова не трябва да изучавам този двигател и целия голям автомобил. Сега трябва само да зная на кое  място точно да поставя запалителната свещ.

Творецът ме води точно на това място и ми го показва. Той прецизно настройва  чувството и разума ми, показвайки, че там ми е било зле, а тук ще ми е добре. Всичко това го чувствам вътре в себе си, в своето желание.

И сега, когато имам посоката, аз трябва да избирам. Или просто да избягам от лошото място в доброто, което вече няма да бъде по свободен избор, а просто в съгласие с природата. Всеки би направил така и би избягал от лошия живот към хубавия – всяко животно или човек, най- глупавият и най-умният. Защото нашият материал  е желанието да се насладим.

Но аз трябва над своята природа да изградя свободния си избор – да се издигна над  усещанията си, за да бъде насочено моето движение не към приятния живот, а заради наслаждение на Твореца. Единствено в тази точка, в тази работа се състои  свободата на волята ми. Трябва колкото се може по-дълбоко да проникна в тази точка и  нищо друго да не ме отвлича, освен изясняването  кое се нарича моя съдба.

От урока по „Увод към Учението за Десетте Сфирот“, 20.12.2011

[63719]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек се ражда с предварително зададени свойства. За тях не му се търси отговорност, независимо от това, дали са лоши или добри, макар че там едва ли има нещо добро освен точката в сърцето, чакаща пробуждането си. В Тора е казано: „Мотивацията в сърцето на човека е лоша от детството му”.

Но така или иначе, всичките му свойства са комбинирани и предназначени за духовен подем. В този свят човек има само едно задължение – да се издигне от животинското на човешкото стъпало. И затова всичко, което той има, включително и духовната точка и външните материални качества, всичките му параметри, всичко, което го формира, е изградено, разбира се, само за да го устреми към целта. От тази цел, от тази финална точка на края на поправянето всичко се спуска тук и оттук всичко се издига обратно към този край на поправянето.

Безусловно, случайности няма. Всичко съответства единствено на тази висока задача. И затова към злото трябва да се отнасяме също както към доброто, приемайки всички неща като необходими компоненти, съединяващи се, за да се комбинират за нас във вечно и съвършено състояние.

Част от качествата си ние наследяваме от баща си и майка си, друга част ни дава възпитанието, по-нататък добавяме към тях качествата, получени от обкръжението, навиците, ставащи втора природа и т.н. Всичките те проникват в нас така, все едно с тях сме се родили.

Тук трябва да се разбира, че нищо не идва случайно, както си мислят хората в нашия свят. Напротив, всичко преминава през система, която последователно въздейства върху нас, съобразно програмата, съгласувана с общия комплекс от системни взаимодействия.

В този случай, за мен не е толкова важно какви именно фактори ме формират, дали родителите, дали връстниците в детската градина и училището, съседите, радиото и телевизията, книгите или още нещо.

Всъщност, с нас се случва следното: ние получаваме от Твореца точката на желанието, създадено като същност от нищото. По-нататък тази точка се подлага на различни въздействия от светлината, които Баал Сулам подразделя по нива: наследствени качества, вътрешноматъчни фактори, влияние на най-близкото обкръжение, влияние на обществото, навиците и т.н. Като цяло, всичките те идват от Твореца и така трябва да се отнасяме към тях.

Следва въпрос: каква задача е възложена на мен самия? Започвам да разбирам, че всичко в моя живот произтича от един единствен Източник, който се облича в различни одеяния. Всъщност, това не са одеяния, те само ми се представят като такива, а в действителност това е същата онази висша светлина, преминала през различни филтри и рисуваща в моето възприятие различни образи, които формират за мен картината на света, включваща неживата, растителната, животинската природа и хората. Посредством това Творецът постоянно ме „разтърсва”, тласкайки ме напред.

И така, когато човекът събере всичките тези видове въздействия заедно, свързвайки ги с правилната цел, тогава той взаимодейства с Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 22.12.2011

[63989]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

След разбиването на света Некудим, светлината се е отделила от разбитите желания и сега им въздейства отгоре като обкръжаваща светлина – според това, доколкото те се пробуждат и молят за своето поправяне.

На нас изведнъж не ни достига отдаване! Ние през цялото време се стремим към материалното: пари, власт, знания, храна, секс, семейство. Но повече от това и не желаем – само необходимото, тъй като живеем в този свят. Основното е да достигнем състоянието, което сме искали в света Некудим, преди разбиването – т.е. пълното поправяне. А затова ни трябва същата светлина – за да ни поправи.

Ако такава молба възникне в тези желания и те могат да я издигнат нагоре, то в отговор получават светлината, която е била в тях и е изчезнала. Тя се нарича светлината, връщаща към източника.

Защо по-рано тя не ни връщаше никъде? Защото по-рано не сме разкривали, че са ни нужни поправяния! А сега казваме, че преди всичко искаме да се поправим и не желаем да получаваме светлина за свое наслаждение. Ние искаме да се наслаждаваме на отдаването!

И тогава също сме искали да отдаваме, но сега си изяснихме и разбрахме, че наистина това не ни стига: да постигнем същността на отдаването, същността на екрана и връзката с Отдаващия.

Струва ти се, че просто си пилееш времето с другарите: заедно се храните, танцувате. Но с това ти активизираш разбитата система, и тя започва да работи и да ти въздейства, във времето, докато скачаш, храниш се и учиш. Без значение е какво правиш – може да се случи така, че по време на танца ти много по-ефективно да задействаш системата, отколко по време на урок. Всичко зависи от това, възниква ли в теб потребност от светлината, която да ти повлияе, да стане за теб обкръжаваща светлина и  да направи нещо с теб.

И след като светлината, всеки път ти въздейства, според това, доколко ти я пробуждаш, твоите разбити желания започват по малко да поемат тази светлина и постепенно достигат нивото, когато могат да получат от светлината намерение за отдаване.

Светлината вече може да установи връзка с тях, защото те в един миг престават да й противоречат. Раждането, при което детето излиза от майката – това е момента, когато то започва да съответства на света, съществуващ извън майкатата.

Светлината все ни въздейства, и въздейства, очиства ни и ни поправя – до момента, когато станем готови за контакт с нея. Настъпва мигът, когато не бягаме повече от отдаването, преставаме да го ненавиждаме и можем да го понесем.

Това е страдание  – та нали и детето, когато се ражда, също крещи! На него му е лошо, за него това е трагично преживяване – но то вече е готово да го понесе.

При детето това се случва благодарение на природата. А на нас светлината ни дава такива сили, че независимо, че ни е лошо (тъй като отдаването е насочено срещу нашия егоизъм), ние сме способни да я изтърпим.

Така ние преминаваме на следващ етап – от материалния свят се издигаме в духовния със своята точка в сърцето. Сега започва времето за поправяне.

От урока ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 22.12.2011

[64109]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Свойствата на човека се делят на два типа:

Вътрешни фактори, получени по наследство и изначално заложени в      него.

Външни фактори, получени чрез възпитанието, обкръжението и СМИ, и т.н.

По принцип, нито едните, нито другите зависят от човека, независимо, че именно те формират неговата личност и определят съдбата му. От тук е и въпросът: по какъв начин,все пак, той може да облекчи живота си?

Тук трябва да си изясним фактора на обкръжението. Истинското обкръжение не е просто комплекс от външни въздействия, а това външно въздействие, което сам си създавам. Затова влизам в контакт с определени външни фактори и правилно ги подреждам спрямо себе си, за да ми окажат особено, селективно въздействие, водещо към определени резултати.

Точно с това аз действам самостоятелно, аз сам инициирам тази схема – използвайки нужните ми сили, знаейки своята и тяхната природа, и благодарение на това оказвам влияние върху самия себе си. Аз не въздействам на нищо отвън – напротив, аз използвам външните фактори, за да ми въздействат по определен начин. Благодарение на това се променям и тогава усещам себе си в света, променящ се към по-добро.

По такъв начин аз не се отнасям към  ”благодетелите”, покоряващи природата и поправящи света. Напротив, аз използвам сили отвън, за да се поправя и подобря своя живот. Тези акценти трябва да се имат предвид, защото ние грешим в тяхната реализация и в самия подход към тях.

От урока „Свобода на волята”, 25.12.2011

[64230]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: След конгреса чувствам много силно отблъскване и отхвърляне, които никога не съм чувствал преди. Може ли това да бъде резултат от неправилна работа на конгреса?

Отговор: След обединението и подеме, които усетихме на конгреса, ако човек чувства отделеност, отблъскване и объркване, това са правилни състояния. Съпротивата от страна на нашата егоистична природа трябва да израсне и в противовес на нея трябва да се борим с тези състояния.

Ако успеем да задържим себе си в точката на единство, която постигнахме, то за сметка на егоизма, който присединяваме към нея, тази точка ще започне да расте. Получаваме пример и трябва да живеем в това същото въодушевление. В нас вече съществува състояние, наречено „единение”, което постигнахме на конгреса в най-чиста и жива форма. Трябва да подхранваме това състояние, стараейки се да го съхраним във всеки миг от живота си.

Вярно, сега незабавно ще получа какви ли не пречки, но те са ми необходими, за да ме укрепят повече в същата точка, която съм постигнал на конгреса. Тогава тази точка ще расте на основата на всички тези пречки. Те ще влязат в нея и ще я поддържат с помощта на моите усилия. И тогава точката ще се разраства. Ето как аз отглеждам тази точка до големината на първата духовна степен. За мен няма друга възможност да израсна духовно, единствено за сметка на спънките „помощ против мен”.

От урок по статия на Рабаш, 12.12.2011

[62921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В рамките на интегралното възпитание ще има и курс по интегрална икономика. За какво ще става дума там?

Отговор: Днес на специалистите вече е ясно, че трябва да преминем към нормално, здраво, балансирано потребление, когато всеки получава това, което му се полага, но не повече. Не трябва да се допускат излишества за сметка на природата, експлоатирайки  ресурсите и богатствата й.

Равновесие е разбирането, какво е необходимо на човека в неговия свят. А иначе ще настъпи крах, и поради безизходица, ще тръгнем в тази посока, но вече по лошия път, без да разбираме ставащото.

По този път ни очакват бедствия и войни, които  няма да ни доведат доникъде. Те само ще ни принудят да поумнеем и да разберем, че трябва да преминем на добрата страна, за да напредваме не чрез бедствия, а чрез единство и поръчителство, т.е. по пътя на разума.

Всъщност, цялата ни история е път на страдания. Дали те  ни направиха по-умни? Знаем ли как да се движим по-нататък?

Излиза, че това е много тежък и дълъг път.

От друга страна, по добрия път ние ще задействаме възпитанието, и това вече е съвсем друга работа. Благодарение на него, започваш да разбираш случващото се, получаваш инструменти, от които можеш да се възползваш, виждаш как трябва да действаш, и разкриваш законите на природата. Разбира се тук трябва да бъде въведена науката кабала. А откъде другаде  може да се получи това знание? Та тя единствена говори за интегралността на света, а интегралния свят – това е висшия свят.

Завършихме развитието на неживото, растително и животинско стъпало. По-нататък е границата, отделяща ни от човешкото стъпало. Всичко което е под нея, се отнася към получаването, а всичко което е над нея – към отдаването.

Та ето, към отдаването не трябва да се стига чрез бедствия. Тъй като разликата между животинското и човешкото стъпало е в осъзнаването.

Ти трябва да осъзнаеш, къде се намираш: в кой свят, в каква система. Да осъзнаеш какво е природа – и опознавайки я, да достигнеш човешкото стъпало. Разликата между животното и човека в теб се определя именно чрез осъзнаването – с чувство и разум. Ето какво допълнение трябва да придобиеш.

Днес ние все още се отнасяме към животинския свят – само, че сме доста по- изпортени. Тъй като с  всичко което правим си вредим. Целият ни живот се състои в опит да властваме един над друг, да си причиняваме зло едни на други. С това сами разваляме себе си,   здравето си, целия си живот и целия свят.

Отстрани изглеждаме доста парадоксално и само знаейки крайната цел на развитието си, можем да се съгласим с онези преходни етапи, които трябва да преминем.

И така, осъзнаването отличава човека от животното. Казано е: ”Познай Бога, своя Отец”. Ние трябва да познаем Твореца, Природата – в това е цялата разлика.

Баал а-Сулам пише в статията ”Това е за Йеуда”: ние не намираме някаква особеност, заложена в човешкото желание, която да не е заложена в целия животински вид, освен пробуждането за сливане с Твореца. Тъй като само човешкият вид е готов за това, и никой друг, освен него. Образно казано, съществуването на целия човешки вид се оценява единствено само по онази заложена в него подготвителна основа, позволяваща му да се стреми да служи на Твореца. И с това той се издига над животните”.

Това е единствената разлика. В останалото, ако се различаваме от животинския свят, то е само в негативен смисъл. Кое разумно същество би съборило собствения си дом, както правим ние със земното кълбо? Кое разумно същество би създало такава икономическа система, каквато сме създали ние? Защото днес ние сме останали със сейфове, пълни с банкноти без покритие.

Така че, днес, за да се спасим от бедите, ни трябва само осъзнаване.

От урока ”Свобода на волята”, 21.12.2011

[64060]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Обикновеният продавач се съгласява да даде стоката на купувача само при изгодни за него условия. Но Творецът не се нуждае от нашата работа и ни поставя условия, изгодни за самите нас. Той се съгласява да ни даде цялата светлина само при условие, че има къде да я приемем. Като приятел, който е готов да ти даде всичките си съкровища, но те моли да си донесеш чували, които да напълни със злато и сребро. Колкото чувала донесеш, толкова ще ти напълни Той.

Нашият егоизъм работи по друг начин, защото няма какво да ни даде. Това е кризата на днешния свят, когато потребността е по-голяма от възможността за получаване.

И тогава егото започва да работи като банка, печатаща пари без реално покритие. Ти идваш да си искаш лихвата, а тя ти дава тези хартиени пари, обещавайки ти много повече, отколкото има всъщност. В крайна сметка, се надува огромен финансов мехур, който накрая се пръска.

Тази криза ни показва, че желанието за наслаждение няма възможност да ни осигури напълване. А желанието за отдаване – точно обратно: готово е да ти даде всичко – само донеси чувалите, съсъдите, желанията!

Проблемът е само в това, че нямаме правилните съсъди, желания. Светлина, обаче, има в пълно изобилие. Творецът няма недостатък нито от злато, нито от сребро, нито от каквото и да било друго напълване, a нас ни спира само недостатъкът на правилно желание, способно да разкрие това напълване.

Съсъдът, подходящ за разкриване на напълването – това е отдаващото намерение или съединението. Ако всеки от нас е способен да получи 1 грам, тогава 100 човека, съединили се заедно, могат да получат не 100 грама – а 100 хиляди! Защото съединението дава по-голяма сила от обикновеното събиране.

В съединението има особено допълнение – духовна същност, идваща свише, освен обичайното събиране на силите, извършвано отдолу. Това е като втората половина на монетата, която се добавя свише, ако ние отдолу сме спечелили своята половина, или като две сливащи се капки -едната идваща отдолу, а другата отгоре. Но както е известно, в съединенито има мощност много по-голяма от простото събиране на силите.

То създава съсъда, който подхожда на светлината. Ако има десет, сто, хиляда души – те трябва да са свързани, предани един на друг. И тогава тяхното съединение ще създаде нужния съсъд, а не просто сумата на техните частни желания.

От урока по статията на Рабаша, 21.12.2011

[63809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творението е било създаде съвършено, но това съвършенство е от Твореца и затова творението дори не знае, че то съществува, защото за да почувстваш, че съществуваш, ти е нужно желание, стремеж, празно пространство.

Тъй като цялото творение идва от съвършенството на Твореца, то е напълно лишено от чувства, разум, собствено възприятие и въобще каквото и да е усещане. То не знае, не разбира и не чувства нищо.

Дори не можем да си представим какво е. Това дори не е неживата материя, която съществува в нашия свят, в която има движение на атоми и други частици. В крайна сметка, тези частици имат нужда да съществуват и да поддържат себе си в определено състояние или свойство.

А състоянието на създаването на творението е такова, че творението сякаш въобще не съществува. Нарича се „съществуване от нищото“ (еш ми аин). От една страна, то съществува (еш), защото излиза от Твореца, но е напълно „от нищото“ (ми аин), защото няма абсолютно нищо, което то може да каже за себе си, даже не колкото мъртва скала.

И тогава творението започва да се развива под влиянието на светлината. Целта на творението е да го доведе до състояние, когато то ще усеща нужда за Твореца във всичко, така че да разкрие, че то е противоположно на Него и от противоположното състояние да разбере кой е Творецът.

По този начин творението постига Твореца. Постигайки противоположната на Твореца форма и започвайки да възприема Твореца в нея, постепенно в него се развива желание да Го постигне и да стане като Него. Тогава творението ще може да постигне Твореца според закона за подобие на свойствата.

Излиза, че всички промени се случват вътре в творението. От начало то се развива в негативна посока и се отдалечава от Твореца, разбирайки себе си по-добре, докато се спуска по световете от света на Безкрайността до този свят, а след това увеличава егоизма си в нашия свят.

Но от сега нататък започва напълно нов процес. Творението получава пробуждане свише, което му помага да започне да се развива в противоположна на своята собствена природа посока: посоката на Твореца. С други думи, свършва развитието отгоре надолу, когато творението непрекъснато се отделяше от Твореца, от света на Безкрайността, все повече разкривайки своето егоистично желание и разкривайки, че то е изолирано и само.

Освен това, творението преживява разбиване, след което всяка част започва да разбира, че тя е отделена от останалите. Всеки се чувства като човек, който живее сред други като него. И може да започне да развива формата на отдаване от тази тъмнина и незнание по отношение на Твореца. Той прави това против желанието си, защото светлината идва до него по такъв начин, че прави невъзможно човек да получи напълване от живота сам и затова се нуждае от другите.

Отначало той използва другите за свое собствено напълване, но постепенно започва да усеща, че има нужда от по-правилна, вътрешна, взаимна връзка с тях. По този начин постигаме разбирането, че нямаме право да съществуваме без правилна връзка между нас.

По такъв начин природата, Творецът, висшата светлина ни довежда до нуждата да се свържем.

От урок по статия на Рабаш, 12.12.2011

[62925]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е: „Избери живота!” Става дума, разбира се, не за животинския живот, защото човек вече има въпроси над обикновеното си съществуване – а за истинския живот, за получаването на светлина в поправените желания и подобието на Твореца. Това се нарича човешки живот, а цялото предишно съществуване е било въображаемо – като подготовка към човешкото стъпало.

Но животът без достигане на отдаване и истинско съществуване е по-тежък от смъртта. И не защото той е физически тежък – но човечеството достига до такова състояние, че едната му половина се намира в депресия, а другата – в страх. В крайна сметка животът става непоносим. И не само заради природните катаклизми и стихийните бедствия, а заради нетърпимата вътрешна болка.

Може да имаме всичките блага в материалния си живот и да се чувстваме ужасно, поради загубата на смисъла. Живот без вътрешно поправяне,  без отговор за смисъла на живота става по-страшен от смъртта.

Защото в мен се пробужда въпрос, нови желания от човешкото ниво и тогава възниква огромен проблем, защото всеки въпрос от по-високото стъпало зачерква всичко, което имам. Аз не разбирам защо ми са всичките тези напълвания, ако на висшето стъпало не намирам смисъла? Хората не се самоубиват в страните, където няма какво да се яде, а именно в най-благополучните региони, в скандинавските страни.

Животът без поправяне на желанията е много тежък, ако човек си задава този въпрос. Той започва да страда не само от това, че самият той не получава удоволствия, но и от това, че причинява страдания на другите – самоизяжда се заради миналото, настоящето и бъдещето. Той се смята за виновен пред своите деца, роднини и страничните хора – пред всички, чувствайки себе си за източник на всички нещастия за другите хора.

Показват му панорама на целия му живот и той вижда, как е правил зло на всеки срещнат и е използвал всички. В такива условия е трудно да останеш без разбиране на целта, която, всъщност е обратна: добро, творящо добро. Той няма никаква надежда за бъдещето – за идните дни, които ще бъдат само още по-зле. Човек усеща, че така безцелно ще завърши остатъка от живота си, без да има напълване нито в настоящето, нито в бъдещето – нито вътрешна, нито обкръжаваща светлина.

Но живеещият заради поправянето, пробуждащият вътрешните и обкръжаващите светлини – не само се удостоява да получи наслаждение от самия живот/ обличане на светлината в желание/, но е щастлив „да ражда синове”/нови състояния/, тоест да напредва по-нататък. Той развива своите желания и вижда, че му е необходим целия свят, тъй като всичко това са негови собствени желания, които присъединява към себе си и напълва. Резултатът е че всичко това са неговите синове.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 19.12.2011

[63586]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→