Нека си напомняме един на друг и да се възхищаваме на величието на духовната цел, на стремящото се към нея обкръжението, на уникалната възможност за свобода на избора, която ни е предоставена.

Колко са хората по света, които имат възможност да действат свободно? Ако всички хора действат по волята на своята природа, тогава няма никой „действащ”.

Ако съм напълно управляван свише, то липсва „аз”. Казано е: „Дойдох Аз, и няма нито един човек”…

Има много хора, но тях сякаш ги няма, тъй като нито един от тях не е свободен в своите действията.

Ако го няма човекът, притежаващ свобода на волята, то няма никакви светове, няма нищо, освен света на Безкрайността.

По отношение на Твореца нищо повече не съществува. Съществува само този, който изпълнява свободно действие.

Представете си такава картина на света – пълна пустота! И в нея се виждат само няколко желания, които са се издигнали и са способни да изпълняват свободни действия.

И ти имаш възможност да бъдеш свободен и да станеш Човек!

Нека осъзнаем величието на тази уникална възможност.

От урока по статията „Предговор  към  ТЕС“, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако се издигам над своя егоизъм и приемам желанията на другите хора, аз получавам безкраен духовен съсъд, в който мога да усетя цялата светлина на Безкрайността.

Това става много лесно. Все едно има голяма тръба, по която тече светлина, а на нея кран.

И с този кран аз мога много силно да променям протичането на светлината, отваряйки тръбата напълно.

Както в нашия свят, където даже малкото дете може да върти крана и да променя налягането на водата, така и аз.

Аз имам само малка частица желание към духовното – една точка в сърцето.

Но ако се насочвам към желанията на другите хора, включвайки се в общото тяло на душата, като една от неговите клетки, то аз отдавам на това общо тяло, а в отговор то започва да се грижи за мен. И тогава аз получам всичките негови безкрайни възможности.

Тоест Кабала не само говори за това, какво струва да се излезе от своите желания и да се влезе в желанията на другите.

Тъй като ние с това получаваме “613” пъти повече възможности – духовни съсъди, желания – в сравнение с тези, които сме имали!

Имали сме само една точка, а сега ние получаваме на свое разположение цялото тяло, всеки от нас!

От урок по статията “Предговор към ТЕС”, 10.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваикра“, п.83: … Казано е: „Ето, Царят твой ще дойде при тебе“ – именно така е, а не ти при Него.

Той ще дойде при теб, за да се помири с теб; ще дойде при теб, за да те напълни във всичко; ще дойде при тебе, за да те възнесе в Своя дворец и да се съедини с теб в постоянно единение навеки.

За това е казано: „Ще те обрека с вярност на Мен”

Проблемът е: трябва ли сами да повдигнем Малхут от прахта или Милосърдният Творец издига нас, падналите от шатрата на Давид? Трябва ли да чакаме, намирайки се в изгнание – и тогава всичко ще ни се разкрие свише?

Или е необходимо да усетим, че Царят е дошъл, извършил е своята работа и ни протяга ръка, а ние трябва да я хванем и да се повдигнем?

Има хора, които казват, че всичко ще дойде и ще се разкрие свише, Третият Храм ще „падне” от небесата и не трябва нищо да правим, а само да чакаме. Това е „галутски” (периодът на изгнание) начин на мислене.

Кабалистите ни обясняват, че сме били длъжни да принудим себе си към изгнание (от духовното) за определено време, до края на 20 век.

А след това, свише, Творецът ни е върнал в земята на Израел, разкрил ни е методиката за поправяне, Кабала и книгата „Зоар” – създал е всички условия за свобода на избора, случило се е даряването на Тора свише – а сега трябва да я получим и реализираме в своето поправяне.

Това се нарича „царят дойде при царицата”. Той ще и даде всичко. Но сега, тя трябва да направи крачка към царя, да прояви желание да се съедини с него, а не да лежи през цялото време в праха, без каквито и да е действия от нейна страна. Защото царят я приканва към действие, протягайки и ръка, разкривайки и своето желание.

Тук се води голям спор между занимаващите се с външна Тора, вярващите и занимаващите се с вътрешна Тора, кабалистите. Защото във външното изпълняване на обичаите няма какво да се добави, а там, където може да се добави нещо е единствено във вътрешното: в намеренията, в изясняването на желанията, в разкриването на злото начало, което трябва да се поправи.

От урока по Книгата „Зоар”, 16.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Все още не можем да оценим какво е направил Рабаш за нас. Той е първият кабалист в историята, който е описал  духовната работа на човек по точно определен и последователен начин.

Като ръководство за вътрешната работа на човек към постигане на Твореца, трудовете на Рабаш нямат равни.

Има различни книги, които говорят за това в различни подробности, но никоя от тях не описва целия път на вътрешната промяна на човек по систематизиран начин. Рабаш, обаче, дава кратки и разбираеми обяснения с ясни примери.

Той допълва метода на Баал Сулам с всичко, което липсва за практическото осъществяване на поправянето, така че, цялото човечество да може да го изпълни.

Ние вземаме произведенията на Баал Сулам и статиите на Рабаш и ги адаптираме за модерния човек, премахвайки всичко, което би могло да го обърка.

Тези велики кабалисти са създали две части на метода за поправяне. Всеки се нуждае от тях днес, за да достигне целта на творението.

Баал Сулам ни свързва с източника на обкръжаващата светлина О“М, а Рабаш ни учи как да се подготвим да се свържем с този източник.

Той обяснява как аз трябва да организирам себе, си стъпка по стъпка, и как да съсредоточа своите мисли и намерения. И когато съм готов, тогава отварям книгите на Баал Сулам.

Баал Сулам е като светлината, която идва към мен отгоре надолу, а Рабаш ме подготвя чрез работата отдолу нагоре, към източника. Ако използвам тези две сили, успехът ми е гарантиран.

От беседа за работата върху статиите на Рабаш, 15/06/2010

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Тъй като ние сме създадени от желанието да получаваме наслаждение, то цялата ни духовна работа се извършва през нощта.

Не усещайки наслажденията, ние можем да проверим себе си: способни ли сме да направим нещо, задвижвани от друго „гориво” така, че възнаграждението да не определя, колко ще работим, а да го прави работата сама по себе си. Не разкриването на Твореца, а само вярата в това, че можем да Му доставим удоволствие.

А да работим, за да доставим удоволствие на Него, а не на себе си, ние можем само „през ноща” – в състоянията, когато не чувстваме наслаждения.

Затова, всеки път в нашето желание да се наслаждаваме, специално пробуждат нови пластове на непоправеното желание, искащи за себе си награди, напълване.

Тогава, ние можем да работим с това непоправено желание, за да се появи в него стремеж за работа не заради наградата, а за да доставим наслада на Твореца. За да не бъде разкриването на Твореца наградата за нас, а награда да бъде самата работа при Него. Тогава тя ще изхожда от осъзнаването на величието на Твореца.

Когато човек открие, че не е способен на това, той иска помощ свише. А силата свише идва при него чрез групата. Защото човекът няма връзка с висшето.

Той започва да търси това „ свише” и след много такива опити да се закачи за нещо стига до отчаяние, докато не започне да разбира, че „свише” означава „чрез групата”.

Ако той се включи в група, чрез нея ще може да получи същата онази сила, която ще промени неговата природа от получаваща на отдаваща, и ще бъде способен да работи именно „през нощта”, благославяйки Твореца.

Тогава, човек работи не, за да запълни своите празни егоистически желания, изискващи напълване, а именно с помощта на тази „нощ”, той издига себе си към отдаването.

Човекът не иска „нощта” да отмине, защото денят му е необходим, за да работи за отдаването. Когато не чувства „светлината” в своите желания, а работи по-високо от тях, не заради напълването на своите потребности, тогава той усеща „деня”.

Затова, в усещанията на получаващите желания той се намира в „нощта”, а в усещанията на отдаващите желания, за него свети „денят”.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Здраве - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваигаш”, п.120: … И казано е: „Аз ще сляза с теб в Египет” – т.е. Шхина се е спуснала заедно с Него в изгнание.

И, на което и да е място, където Исраел се оттеглят в изгнание, оттегля се заедно с тях в изгнание и Шхина.

Иначе това, не може да бъде изгнание. Защото изгнание означава, че ти усещаш скриването. Чувстваш, че тук има духовно, Творецът, и усещаш Неговата обратна страна.

Тя ти свети така, че усещаш присъствието на скрития от теб Творец. Тогава, това се нарича изгнание.

Ако нямаш усещането, че Творецът е скрит от теб – това не е изгнание. За теб, Той просто не съществува – ти се намираш под нивото на духовното.

Изгнанието е също духовно усещане, по-високо от нивото на нашия свят. Затова, за обикновените хора, съществуващи в нашия свят, не може да се каже, че се намират в изгнание.

Но, ако знам, че тук задължително трябва да има нещо духовно, ако имам такова усещане и по някакъв начин съм запознат с онова, което е скрито – тогава това се нарича скриване и аз се намирам в изгнание.

Това е връзка, само че с обратната страна, светеща ми в черна светлина, а не в бяла.

Затова, „Исраел в Египет” – това е духовно стъпало. Те имат светлина, особено осветяване и не са откъснати от духовното.

Докато ние, сме „подобни на смъртни животни”, защото нямаме никакво усещане за изгнание.

Сега, с помощта на четенето на книгата „Зоар”, постепенно пробуждайки се от нашето животинско съществуване, ние започваме малко, по малко да усещаме, че се намираме в изгнание.

Не е лесно да се издигнем на нивото на изгнанието – това означава, наистина да усетим скриването, стремежа, желанието към духовното, по-някакъв начин да го различаваме от тъмнината, Кой е скрит от теб, с помощта на какво можеш да се хванеш за Него.

Изгнанието – това е духовно стъпало, обратната страна на същата степен на разкриване. Усещането на обратната страна, на работата в нея – това е част от работата на Твореца.

От урока по Книгата „Зоар”. 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да разпознаем в себе си „Моисей”?

Отговор: „Моисей“ в човека – това е най-близката до Твореца точка – точката на контакт с Твореца.

Ако човек се развива правилно, той се грижи за нея и я пази, като свое най-голямо съкровище.

Та нали тя го свързва с Твореца. „Моисей” – това е най-близкото свойство до духовното.

Всички останали точки се стремят към духовното само понякога, при определени условия, на различни нива на авиют (дебелина на желанието), по различни причини.

Докато „Моисей” в човека наистина е отдаден на целта.

От урока „Зоар” по неделната глава, 11.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книга „Зоар“, глава „Ваигаш”, п. 126: Има небосвод над небосводите и този небосвод властва над нас.

Т. е. три небосвода, където десният и левият се намират един над друг, a средният небосвод властва над тях, съгласува ги и ги включва един в друг.

…” И под свода на техните разперени крила”, понеже те властват над тези, за които са предназначени…

Тъй като средната линия дели реално, осветявайки едновременно: т. е. дясната свети отгоре надолу, а лявата –отдолу нагоре. И затова дясното крило е уравновесено с лявото крило…

Как въобще може да се измери, равни ли са дясната и лявата линия? По количество, по тегло, по сила? Това са съвършено различни свойства. В нас няма възможност да се оцени това, според някаква външна мярка за измерване, както в нашия свят.

„Равни” – има се предвид, че се допълват един друг по такъв начин, че всяка от тях дава на другата всичко необходимо.

Хасадим от дясната линия напълно допълва Хохма в лявата линия. А Хохма свети в Хасадим толкова, колкото е способна.

Това означава, че те са равни. Т.е., те са партньори и всеки отдава всичко, само за да съществува взаимна връзка между тях в оптимална форма, което и се нарича средна линия. Затова те се считат равни.

Възможно е Хасадим да съставлява 90%, а Хохма само 10%, а на следващата степен съотношението може да бъде 70% и 30%, или 99% и 1%.

Но това се нарича равенство, тъй като всеки допълва другия толкова, на колкото е способен.

В тях има едно намерение, една мисъл, една сметка и затова те се наричат равни. В никакъв случай не е задължително съотношението между тях да бъде 50 на 50.

В духовното равенство означава, че аз допълвам теб с всичко, което ти желаеш от мен. И тогава сме равни.

От вечерния урок по книгата „Зоар”, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да съвместим двойното отношение:  от една страна, аз съм длъжен да виждам всеки един от другарите си като по-голям от мен, като велик човек на това поколение.

А от друга страна, съм длъжен да го виждам по-малък от себе си – като намиращ се под моята постоянна грижа?

Отговор: Ние умеем да се отнасяме така към собственото си дете – то е по-важно от мен, тъй като неговото желание определя какво трябва да правя. Ако му е нужно нещо, аз захвърлям всичко и го правя.

Но когато се грижа за него, аз се отнасям към него като към някой, който е по-малък от мен и не може да се справи без мен. Т.е. в едно и също време е възможно едно такова двойно отношение.

Разбира се, че общото желание е по-важно от моето собствено – тъй като това е мини- модел на общата душа. В нея има вече всичко, както в една холографска картина.

Ако аз изпълня закона за поръчителството по отношение на тази малка група (да допуснем от 10 човека) – то е все едно, че това са 10 милиарда. Няма никаква разлика.

Тъй като трябва да изляза от собствения си егоизъм – не е важно дали ще е относно 10 човека или 10 милиарда. И в тях аз разкривам духовния свят – така че кой е по -важен за мен: аз или те?

Сам аз не мога да разкрия нищо, освен този земен материален живот. А в правилната връзка с тях, аз ще разкрия духовното и, разбира се, групата за мен става по –  важна от самия мен по отношение на целта.

Трябва да приема тяхното желание като свое най-заветно желание, като закон! Тъй като по този начин  ние се съединяваме.

А от друга страна, трябва да ги почувствам по-малки от себе си, за да почувствам, че им е нужна моята помощ и да им дам всичко, което имам.

Там, където става дума за съединение и любов, е възможно да погледнем на другия и като на по-малък и като на по-голям – тук няма противоречия.

Това е както новороденото по отношение на възрастния – то става по-важно от всички. Малкото дете  е като глава на семейство, тъй като цялото семейство се върти около него.

От урок по статия на Рабаш, 10.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваигаш“, п.55: Защото препитанието на човека е трудно за Твореца, както разделянето на Червено море.

Тъй като, препитанието на света (се спуска) свише, от Зеир Анпин, от екрана де-хирик в средната линия.

Защото: „Синовете, живота и препитанието зависят не от постиженията, а от мазал (сполуката)“.

И затова за Него е трудно препитанието на света, защото това зависи от мазал, от който произхождат синовете, живота и препитанието.

И затова за Него е трудно препитанието на света, тъй като Той не го владее, докато не бъде благословено от мазал.

Сполуката (мазал) означава „течаща“ (нозел) и обозначава висшето изобилие, спускано на капки, а не изливащо се като непрестанен поток, поради нашето ограничение и невъзможност да получим повече.

Висшият желае да ни даде целия свят на Безкрайността, а е принуден да освобождава за нас светлината капка по капка – според нашата способност да я възприемаме.

Затова е написано, че: „Препитанието на човека е трудно за Твореца, както разделянето на Червено море“. Тъй като по своята природа Той е Добър, Отдаващ и Творящ добро, и Му е трудно да се въздържи да не даде на човека всичкото благо наведнъж. И затова Му е трудно на Твореца – да дава само на капки.

От вечерният урок по Книгата „Зоар”, 07.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→