Духовният път не е много прост и се състои от възвишения и падини. Това не е гладък, асфалтиран път, а изпълнен с ями.

За да се преместиш напред, дълго ще скачаш на място и ще се натъкваш на всевъзможни проблеми и препятствия.

На всяка стъпка възникват някакви усложнения и спънки – ту гумите са спаднали, а двигателят не всеки път пали, бензинът свършва по някое време, а шофьорът заспива на кормилото и т.н. и т.н. Но какво да се прави! Такъв е пътят.

Или изведнъж твоето магаре – твоят егоистичен материал (на иврит хамор – магаре, от думата хомер – материя) – застава на средата на пътя и не дава на колата ти да премине.

Ти трябва да го преместиш от пътя. А опитай да преместиш магаре – биеш го, а то не помръдва, примамваш го с морковче – не тръгва, нужна му е по-сериозна примамка.

Докато не натовариш своето магаре върху себе си и не го прибереш от пътя, дотогава няма да се придвижиш напред. Или както съветват кабалистите: „ Дай му в зъбите!“

И така през цялото време възникват нови проблеми, докато на пряко на пътя не падне дървото на живота… Тогава ти идва да се изнесеш от шосето и да обяздиш това дърво.

А после облак се спуска над пътя. И какво да правиш? – гъста мъгла, нищо не се вижда. Къде да вървиш? – няма път напред, няма нищо…

Това е много трудна, особена, избрана работа – работа за човек – за този, който действително иска да бъде човек!

Избран път за избрани хора!

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

На много места в Зоар ще почувстваме доколко не ни достига текста.

Всъщност Зоар описва цялата реалност: ХАБАД-ХАГАТ-НЕХИ на общата душа Малхут от света на Безкрайността, това са коментарите на Петокнижието (Тора, Пророците и Писанията).

Но първоначалния текст е бил скрит от нас и от него е останала само малка част. Видимо не ни трябва повече за нашето поправяне.

А всички останали части на Зоар, неотнасящи се към нашето текущо поправяне, по всяка вероятност се отнасят към останалите части на системата, поправени още преди нас.

Затова в текста се чувстват някакви пропуски и недоизказани неща. И ако все още не го забелязваме, то след това ще го усещаме все повече и повече.

Но ние също така чувстваме доколко тези пропуски са полезни всъщност. Нали душата, стремяща се към поправяне, търси съвършенство!

И тези липсващи части, които тя усеща, сякаш я подканят да се прикрепи към поправените души, които са били поправени от недостигналите до нас части на Зоар. Именно поради това те отсъстват.

И от това трябва да разберем, че се намираме в жива система от души, където едни части се допълват взаимно.

И липсващите места ни привличат да се присъединим към тези души, в които са заключени недостигащите разкрития.

Ако се съединим с тях, то с това ще допълним всички души.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 14.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква трябва да бъде нашата връзка с текста при четенето на Зоар – освен мисълта за това, че ние се учим заедно и искаме да поправим себе си?

Отговор: Връзката с текста на Зоар идва по-късно и вие започвате да чувствате някакво вълнение, което тя предизвиква у вас.

Зоар докосва вътрешно сърцето на човек, като писмо, написано от някой много близък и скъп на тебе човек – много лично и интимно, напълващо твоя живот.

Ти можеш да преминеш различни състояния, да се натовариш с някакви мисли и действия, но когато се връщаш към Зоар, то чувстваш как той те съживява – напълва, успокоява, ласкае, прегръща, обгръща.

Този текст изразява състоянието на душата, намираща се в абсолютно сливане с Твореца.

Когато човек получава най-първото усещане за духовното, вече разбира какво означава това. Той вече не може без това .

За него това е като че ли лично, вътрешно послание свише, като “прохладна вода за жадуваща душа”.

А след това най-първо чувство, се появяват по-сложни и богати усещания, прерастващи в цяла драма.

Но преди всичко е необходим първи контакт, затова на човек е нужно няколко години сериозно работа.

Ако правим това всички заедно и действително поискаме, помагайки си един на друг и задължавайки се, то това ще отнеме по-малко време.

На нас ни е нужно да влезем в съприкосновение с духовното – даже не първо сливане, а някакво предчувствие за него, усещане, повдигащо се над границата на цялата обичайна реалност.

Всичко като че ли остава по старому, но има състояние по-висше от всичко, от което се започва, и по-нататък човек се съединява със Зоар.

От урока по Книгата  Зоар, 14.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как ние можем да търсим сега поправяне, ако напълно се намираме в егоистичните желания?

Отговор: Разбира се сега не можем да искаме поправяне. Ако съм пълен егоист, как мога да моля за поправяне?

Но от мен се иска само малко, доколкото съм способен да моля за отдаване, намирайки се в егоизма.

Това се нарича, че от «ло лишма», т.е. от лъжи, от егоизъм, от желанието си да се насладиш, от мисли за себе си, ти започваш да крещиш, че искаш да бъдеш отдаващ.

Разбира се, това е лъжа и ти не искаш да бъдеш отдаващ, да обичаш другите, да им отдаваш, да се уподобиш на Твореца.

Ти просто не знаеш какво е това отдаване и затова можеш да произнесеш тези думи. Ако знаеше какво е това, веднага би избягал.

И затова истината е скрита от теб, за да не знаеш какво искаш, доколкото това е обратно на природата ти – действително смърт за всички твои днешни желания и свойства.

В науката кабала ние изучаваме отношенията между светлината и желанията. Има съсъд, желание и срещу него – светлина.

А освен това има друго състояние, когато и желанието е неистинско, лъжливо, и светлината срещу него е непряка, а обкръжаваща. Именно в такова състояние се намираме сега.

Но засега, сякаш желаем да станем отдаващи, ние молим светлината да дойде и да ни даде това желание да отдаваме. И по тази причина това работи.

Системата е така устроена, че винаги от сегашното ни състояние, в което не желаем следващото състояние и все пак молим за него, ние можем да го постигнем, да го пожелаем, да го получим и да се намираме в него.

Това е обусловено от това, че в нас съществуват решимот от поправеното състояние, което впоследствие се е разбило. Тези решимот пробуждат светлините, намирайки се далече от нас, в света Ацилут и ние можем да ги привлечем, за да ни въздействат и тогава те се наричат обкръжаващи светлини.

Разбира се, ние се намираме в лъжи и не желаем отдаване и любов към ближния. Всичко това е вярно. Тора не скрива това от нас.

Даже обратно, тя ни казва, че Творецът и духовното са скрити, доколкото ако ти го видиш, никога няма да го поискаш.

Но за да можеш да си представиш, че сякаш това е добро за теб, дори в егоистичните ти желания – духовното е скрито.

И когато ти, като че ли го искаш, представяйки си някакво егоистично възнаграждение – светлината във всеки случай ти въздейства и изменя твоите желания и мисли от получаване към отдаване. Така работи тя. Системата е построена именно за такъв процес.

Така става не само в нашето състояние, когато се изкачваме от тази степен на получаване на първата духовна степен на отдаване.

Преминавайки махсом ние също се издигаме от състояние в състояние на същия този принцип, желаейки нежеланото.

Макар, че там «душата на човека го учи» и  има някаква поддръжка, доколкото вече се намираме в духовното.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това вяра, докато още не е преминат махсом?

Отговор: Докато човек не е преминал махсом и не е влязъл в духовния свят – в него няма вяра.

Понятието вяра в кабала, съвсем не е това, което е прието в обикновения живот. В кабала всички определения се намират напълно на различно ниво.

Вярата – това е усещане на Твореца. Ако Го чувствам – аз вярвам в Него. Погледнете колко е противоположно на това, което мислех преди. В обикновения живот е прието, че вярата е, когато нищо не виждам, но вярвам, като че ли съществува пред мен.

Но кабала казва, че това не е вяра, а фантазия. Тя се основава само на реално вътрешно усещане. Ако аз чувствам Твореца, то в същата степен получавам сила да работя срещу своето Его.

Едната сила срещу другата – положителната срещу отрицателната. Ето това се нарича да притежаваш сила на вярата, по-голяма от твоя разум , по-голяма от егоизма ти и усещането в него.

Аз се издигам над всичко това, защото вече мога да използвам висшия разум и усещания. Но ако ги няма в мен, на каква основа  ще работя? На основата на разказите на някого?

Това не се нарича вяра. Това просто е игра, която хората водят в този свят от безизходност, за да се успокоят някак си. Затова за вярата е необходимо да се стигне до разкритие! Науката кабала – това е разкритие на Твореца от творенията и това се нарича вяра!

От урока по статия от книгата “Шамати”, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е толкова трудно да се изпълни условието „купи си приятел”? Не трябва ли нашият егоизъм да получава удоволствие от това?

Отговор: Ти „купуваш” приятелите като принизиш себе си пред тях и правиш това, което те искат. Това се нарича „плащане”. Вместо гордо да вървиш в магазин с куп пари и да избираш кого да купиш ти купуваш приятел като правиш това, което на него му е необходимо; ти му служиш. Ти не го купуваш „отгоре”; ти го купуваш „отдолу”. Ти си готов да направиш всичко за него, като че ли той не се нуждае от теб.

С други думи, ти се прекланяш пред него и питаш „Какво мога да направя за теб, така че ти да ми станеш приятел? Готов съм на всичко, само ми дай духовно желание, върни ми душата!”.

Ти не можеш насила да изискваш той да ти върне душата, тъй като тя е негово притежание. Ако ти сега искаш да получиш душата си,  трябва да стигнеш до него от различни страни, опитвайки се да намериш подхода, който ще го накара да освободи душата ти. Твоят успех зависи само от неговото положително отношение към теб. Ако той не желае да се отнасят добре с теб, тогава ти си загубен.

Някога опитвал ли си се да се грижиш за някого, стараейки се да спечелиш неговото положително разположение спрямо теб? Представи си, че стоиш пред съдия, който трябва да обяви твоята присъда сега. Той е настроен изключително срещу теб и просто кипи от гняв. Как би се опитал да превърнеш неговия гняв в милост?

„Човек и група” са цяла кабалистична драма.

От ежедневния урок – 14/06/2010, статия „Направи си Рав и си купи приятел – 2”

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Въпрос: Защо е написано в „Предисловие към учението за Десетте Сфирот”, п. 55, че човек, който е постигнал явното управление, т.е разкриването на Твореца, е сигурен че няма да съгреши отново?

Отговор: Човек е сигурен, че няма да съгреши отново, защото той е поправил, с помощта на екрана и на отразената светлина, всички свои желания за получаване. Той се е издигнал над тях и сега може да продължи напред. Той се нуждае „Творецът да свидетелства” за неговото поправяне, за да продължи да работи с желанията си за получаване и да започне да ги използва за получаване с цел отдаване.

Трябва ми допълнителна обща сила, която се нарича „свидетелство на Твореца“.

Сега аз трябва да отворя своята кутия на Пандора, която съдържа всички мои желания, и да започна да изяснявам с кои от тях мога да се насладя, за да да насладя Твореца. Това е напълно нова склонност, която никога преди не е съществувала.  Никога не съм правил това, а сега трябва да пробвам вкуса на наслажденията с цел да насладя Твореца като гост, който участва в пира, за да наслади стопанина.

За да не сгреша, аз трябва да събера специални, нови сили, дадени от свидетелството на Твореца.

Иначе,  не трябва дори да докосвам или да започна да разкривам моите нови желания за получаване. Трябва ми допълнителна спомагателна сила. И „Когато Той, който знае всички тайни на мирозданието, свидетелства, че аз няма да се върна към безумието” аз ще мога да започна да поправям моите престъпления.

В това състояние, престъпленията вече са се превърнали в грешки и аз би трябвало да  се чувствам по-добре.

Аз вече съм поправил половината от желанието за получаване и то изцяло е напълнено със светлината Хасадим. Сега трябва да започна да работя с него в трите линии и да внеса малко от светлината Хохма вътре в него.

Това означава, че моите престъпления са станали грешки. Аз ще получавам с цел отдаване, но аз вече имам намерението „с цел отдаване”. Сега трябва само много внимателно да добавя получаването към него.

Когато постигнем толкова високо духовно ниво, ще разберем за какво е тази работа.

Откъс от урока по статията „Предисловие к ТЕС“, 13.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата наша работа в условията на свобода на избора, се извършва основно в състояние на скриване на висшето управление. И за този период, в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 53 е казано:

„Според страданието е и отплатата”. Тъй като управлението на Твореца не е явно и не може да бъде видян по друг начин освен в скриването на лика, т.е. само Неговата обратна страна… и затова ще се усъмни…

И по този път, изборът винаги се намира в ръцете на човека: да изпълни ли желанието на Твореца или да наруши Неговото желание.

Защото страданията и болката, които човек изпитва му носят съмнение в реалността на управлението на Твореца на Своите създания.

Представете си, че виждате пред себе си някого през призмата на своето егоистично желание. Съществуваме аз и Творецът, а между нас стои моята егоистична природа. Сякаш, към мен идва добър, хубав човек – но той е лекар и държи в ръцете си спринцовка, за да ми направи инжекция.

А аз съм малко дете, гледам добрата му усмивка и спринцовката, която държи в ръка и замирам от ужас. А той, все повече се приближава към мен, за да ми направи инжекция.

Представихте ли си? Ето, такова е вашето състояние! Тоест на нас ни е нужно да се запознаем с Него и да Го разберем, да почувстваме Неговото намерение – дори Той да възнамерява да ни направи инжекция…. Какво друго да направи, ако сме болни и е необходимо да ни излекува (поправи).

Но, защо Той прави всичко това? Именно затова, за да можем да Го познаем – иначе това би било невъзможно. Преимуществото на светлината се познава само в тъмнина.

И тогава разбираш, че всички тези въображаеми страшни картини: инжекцията, целият този свят със страдания и зло – само се рисуват в твоя егоистичен материал.

Степента „вяра” означава, да се издигнеш над материята и тогава, ти ще престанеш да я чувстваш! Ще почувстваш, че всичко това е било в твоята детска фантазия, която всъщност не е съществувала.

Същата тази светлина, доброто отношение на Твореца са били за твоя егоизъм като болезнена инжекция. Както децата се боят от инжекции, така и ние сме се страхували от нея…

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 10.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

През целия ни духовен път, ние трябва да вървим с вяра над знанието, защото придобиваме усещане за духовното, влизаме в обсега на Твореца, желаем да привлечем Неговите сили.

Именно това се нарича вяра над знанието, когато аз вървя не със затворени очи, а със силата на отдаването, не със своя разум и чувство, а с висшето стъпало.

Но аз вървя с нея по такъв начин, че приемам разума и усещанията на висшето, възвисявайки ги над своите, в противовес на моите собствени.

Тоест придобивам нови свойства, които са по-високи, логични. Само на мен, те не ми се струват логични.

Същото се случва с нас сега. Ние винаги се сблъскваме с един и същи проблем: аз трябва да се отнасям към своите другари и към целия свят според принципа „възлюби ближния като  себе си”.

Длъжен съм да ги обичам, да се обединя с тях, нещо да направя със себе си. Как е възможно това? На мен това не ми харесва, не съм способен да го направя.

И тук, следва да приема това условие, този закон за вярата над  знанието, да реша, че ще го изпълня.

Защото имам възможността да изпълня това условие и да го приложа на практика, дори без желание, както е казано: „Ще направим и ще чуем!”

Затова, както е казано в Тора: „разцъфтя тоягата на Моше”. Всичко това се случва със силата на благославянето свише, когато приемат разума на висшето стъпало, което означава – вървят подир Твореца.

Тъй като Творецът – това е по-високото стъпало, а не нещо отдалечено. Така малкото дете се учи от по- голямото: то с отворена уста, буквално лови всяка дума, всички движения, всички примери. Каквото и да му покажеш – то възприема всичко. В резултат на което се развива.

Ние трябва да направим същото, полагайки огромни усилия срещу нашата природа – да задължим себе си да се учим от висшето стъпало.

Това се нарича вяра над знанието. Същата тази сила, която аз придобивам от висшата степен, ми дава чувства, разум, всякакви знания и информация.

Само това се нарича вяра над  знанието, тъй като в сегашното си състояние, аз трябва да вървя срещу него. Но е ясно, че това е така.

Защото, на по-високото стъпало има по-голямо желание да се насладиш, и то е по-голямо в намерението си за отдаване.

Без съмнение, по-високото стъпало е противоположно на мен, то никога не ми се струва логично.

Висшият винаги се струва на низшия странен, объркан, постъпващ неправилно, защото висшето стъпало е обратно на мен, неразбираемо, и аз съм уверен, че висшият не е прав.

И само от опит, ние виждаме, че висшият не греши. Дори, ако неговото поведение ти се струва странно и нелогично, ти просто не разбираш неговите разчети. Но по време на целия път Той не греши.

От урока по Книгата „Зоар” от неделната глава, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваеце“, п.60: … Защото такъв е редът на изграждането: Авраам и Ицхак – това са дясната и лява линии, а Яаков е в средата. И е казано: „земята“, т.е. Нуква, „на която ти лежиш“.

По такъв начин, всички те, заедно, представляват единен свят строеж: трите линии с Нуква. Тук видя Яаков, че ще бъде избран от Праотците.

„Зоар” ни разказва много за линиите, особено за тези, които са противоположни една на друга, за Авраам и Ицхак, тъй като ние още не усещаме, колко трудно е за човека да работи с намерение и действие, които са противоположни едно на друго.

Тъй като всичко в нашия свят, обикновено работи в една посока. Ако отдавам някому с намерение да ми стане по-добре от това, не означава, че отдавам и че работя в двете посоки. Това е работа в едната посока – за себе си.

Когато започнем да работим извън желанието за наслаждение, тогава всеки елемент включва в себе си две противоположности – в намерение или в действие.

Затова тук винаги има разчети, с които Зоар не просто така през цялото време се сблъсква и като че ли отново трябва да каже, къде е Авраам, къде – Ицхак, и къде е Яаков, къде е дясната, а къде – лявата линия.

Тъй като на всяко стъпало, работата в трите линии е много трудна. Това е обединяване на желанието за наслаждение, което няма връзка с духовното, с намерението за отдаване, за да стане именно това желание активно действащо, определящо, полагащо основата и извършващо духовно действие.

Откъс от урока по Книгата „Зоар”, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→