Въпрос: Роди ми се син и аз мога заедно с него да вървя по духовния път. Моят съсед не се занимава с Кабала. Тези дни на него също му се роди син.

Съседът ми вижда, че децата се откъсват от родителите и се страхува, че няма да има никаква връзка със сина си.

Какво да му кажа? Той няма намерение да изучава науката Кабала, а иска само да получи съвет как да съхрани връзката със своите деца.

Отговор: По-рано егоистичната форма на съществуване свързваше хората помежду им. Домът, семейството, препитанието, здравето свързваха хората вътре в семейството, народа и държавата. Днес тези рамки се рушат, никой не знае как да се противопостави на това и какво ще се случи по-нататък.

Защо? Материалното ниво вече не свързва хората помежду им. Всеки човек започва да израства. Той като че ли издига глава над животинското, материално ниво на съществуване като над повърхността на вода и ти си длъжен да му дадеш отговор, който е вече на духовно ниво.

Твоят съсед няма избор – рано или късно ще почувства неоходимост от постигането на връзка със сина си, която е на духовно ниво. В противен случай тях нищо няма да ги свързва.

Затова за Твореца (съединяване на всички в свойството отдаване) е казано: „Връщащият сърцата на синовете на бащите и сърцата на бащите на синовете”.

От урока на тема „Актуалността в светлината на Кабала”, 10.08.2010

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Статията на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.7 : Сега може да разберете техните думи: „Аз, Творецът, ще го ускоря, когато му е време.” Санхедринът (98) го интерпретира: „Не възнаграден – когато му е време; възнаграден – Аз ще го ускоря.”

Следователно, има два начина да постигнем гореспоменатата цел. Ако е чрез тяхната грижа, се нарича „Път чрез покаяние”. Ако те са възнаградени, тогава „Аз ще го ускоря”, ще бъде приложено за тях. Това означава, че няма определено време за това, а че когато са възнаградени поправянето завършва, разбира се.

Ако те не са възнаградени с грижа, има друг път наречен „Път чрез страдание”. Както Санхедринът казва (97) „Поставям цар Аман над тях и те ще се покаят против волята си”, т.е., когато му е време, защото за това има определено време.

Има два пътя пред нас, които водят към една и съща цел и ние сме там, където те се пресичат. Във всеки момент  трябва да усещаме, че се намираме на кръстопът, който определя нашата свобода на избора и изборът тук е много прост: да поемеш по пътя на Светлината или по пътя на страданието.

Друг път няма. Трябва да се придвижваме по един от тези два пътя и във всеки момент да решаваме каква да бъде следващата ни стъпка. Твоят крак е вече във въздуха и сега трябва да избереш къде да стъпиш: на пътя на Светлината или на пътя на страданието.

Този момент ще мине и ти отново ще трябва да правиш избор. Кракът ти е повдигнат свише, за да те принуди да направиш стъпка и зависи от теб къде ще стъпиш, на кой от двата пътя. В съответствие с избора, ще получиш силата и средствата, защото ти трябва да се движиш напред, по един или друг начин.

Ако се придвижваш по пътя на „Беито” (естествено развитие, когато му е времето), силите на природата ще ни тласкат напред срещу нашия егоизъм, защото искаш да се водиш от егото си. Затова получаваш удари от силите, които са противоположни на твоя егоизъм и които се стремят да бъдеш в отдаване. Но по пътя на „Ахишена” (ускоряване на времето), започваш съзнателно да убеждаваш себе си чрез обкръжението, че да бъдеш в отдаване е хубаво. По този начин  привличаш Обкръжаващата светлина и тя те връща в доброто.

По пътя на „Беито”, получаваш удари и се учиш от тях. И в даден момент, това ще те накара да помолиш за поправяне и придвижване по пътя на „Ахишена”. Обратно, ако ти тръгнеш по пътя на Светлината от началото,  ще спестиш време по част от пътя, където иначе би пропилял времето си с твоето нежелание да слушаш и да полагаш усилия.

Няма време да мислиш за това къде да стъпиш! Всичко зависи от подготовката на духовното обкръжение.

От ежедневния Кабала урок – 04/08/2010, „Предисловие към книгата Паним Меирот”

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това духовно наслаждение? То просто много силно ли е или това е въобще нещо друго?

Отговор: Цялата разлика между земните и духовните наслаждения е в какви желания се усещат – в егоистични или в желания за отдаване.

Моите егоистични, „получаващи” желания са ограничени, постепенно водят до пустота. Необходимо ми е да търся по-голямо наслаждение.

Получава се, че аз никога не съм доволен! Опитвам се да се напълня с наслаждение, но не успявам!

Защото наслаждението е „плюс”, а аз съм „минус” и при опит да се насладя, аз постигам само кратковременно наслаждение, от типа „кратко опиянение”, което бързо изчезва и аз оставам пуст – двойно повече от преди!

Защото наслаждението, което съм търсил е изчезнало, но е създало в мен усещане за пустота, допълнило е пустотата в мен.

Излиза, че през цялото време съм двойно губещ! И затова в нашия живот ние се предвижваме от поколение в поколение, израствайки в празния си егоизъм.

Сега се появява нов проблем – егото, което е растяло и ми е носело усещане за пустота, въобще е престанало да расте.

По принцип, това би трябвало да ме омиротвори, но аз усещам, че от нищо не получавам удоволствие. Това е нова беда, която се оказва по-лоша от предишната, защото не остава надежда за напълване.

И освен това, аз усещам, че егоизмът е станал по интегриран, представлява сума от всичките седем милиарда частни егоизми. Аз завися от всички и всички зависят от мен и аз не знам какво да правя с тях, изпадайки в пълно отчаяние!

В наши дни човек, прибягвайки към наркотиците, още малко удължава времето за осъзнаване на пълната криза.

Но и този период е ограничен, защото осъзнаваме, че това не е пътя, че изключването от живота означава съгласие със смъртта. Природата не ни го позволява.

И ние стигаме до въпроса „Какво да правим по-нататък?” – И сме длъжни да преминем от наслаждение от получаването – към наслаждение от отдаването.

От 4-та част на ежедневния Кабала урок – 06.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Няма по-велика радост от разсейването на съмненията. Съмненията възникват от разликата между получаване и отдаване, Светлина и желание. Ако елиминирам тази разлика и ги приведа в съединение, единство, няма да има по-голяма наслада от тяхното сливане. Двете привидно противоположни части изведнъж се съединяват. Те постигат разбирателство и покой. Това води до експлозия от радост. Аз съм създаден да почувствам удоволствие от това.

Наслаждението е резултат от разкриването на Светлината вътре в духовния съсъд (желание). Светлината може да се разкрие до степента на подобие с желанието. Така че какво възприемам? Моето желание? Не. Може би това е Светлината? Също не. Аз възприемам резултата от тяхното взаимодействие като страдание или наслада.

От 4-та част на ежедневния Кабала урок – 06.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статия на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.8: В съответствие с това разбери, колко трябва да сме благодарни на нашите учители, които ни предават духовната светлина и отдават душите си за наслаждение на нашите души, стоящи на кръстопът между пътя на тежките страдания и пътя на светлината.

Те ни спасяват от ада, който е по-страшен от смъртта и ни приучват да се докосваме до небесното наслаждение на изтънчена и изискана висота, приготвена и очакваща ни от самото начало.

Не е нужно да определяме тези велики кабалисти, като живели някога хора – това са части на огромна система – души.

Кабалист – това е душа, постигаща Твореца, която Го разкрива и чувства, която се намира в общата система на душите, Адам Ришон, като активна нейна част и действа оттам като преходно звено, което ни свързва с духовния свят в моменти, когато ние не го осъзнаваме и не го усещаме.

Т.е., заслугата на кабалиста не е само в това, че ни е оставил книга със свои произведения, но той осъществява връзка между нашите души и общата система!

Ние сами не усещаме техните души, но те съединяват нашите души (точките в сърцето) с общата система, позволяват ни да се свържем помежду си и да се включим в нея.

Образно казано, до нас идва поток от светлината, протичаща в системата, който ни оживява, за да можем активно да се включим в системата, да станем нейни интегрални, активни части.

В това се състои работата на кабалистите от всички поколения, които обезпечават нашия живот вътре в тази духовна система.

Ние се намираме в нея за сега като точки, пребиваващи без съзнание. А те ни помагат, като предават обкръжаващата и вътрешната светлина, която има в системата и по такъв начин ни пробуждат.

Затова животът на кабалиста не приключва с физическата му смърт. Ние говорим за него като за душа, която съществува в общата съвкупност от души и действа независимо от това, намира ли се тялото в материалния свят или не.

Тази душа за нас е активната, най-близката част от тази система (например Баал Сулам или Рабаш).

Нашата кабалистическа група, цялата заедно, представлява сама по себе си духовен орган от общата душа, а те духовно се грижат за нас.

Затова е казано, че сме длъжни „да бъдем благодарни на нашите учители, които ни предават духовна светлина” – предават я точно сега!

Ние не се преместваме от една система в друга, ние винаги се намираме вътре в една и съща система и само все повече се пробужда нашето съзнание.

От ежедневния Кабала урок – 05/08/2010, Предисловие към книгата „Паним Меирот”

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

От статията на Баал аСулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п. 8: Нашите мъдреци са казали „Няма поколение, в което да не са били Авраам, Ицхак и Яков.” Наистина, този човек на Твореца, нашият Рав Ицхак Лурия се е погрижил и ни е дал най-голямото знание. Той е направил много повече от своите предшественици, и ако можех да говоря добре, щях да възхваля деня, в който неговата мъдрост се е появила, почти колкото деня, в който Тора е била дадена на Израел. Няма достатъчно думи, за да изразим важността на неговата свята работа за нас.

Целият метод за поправяне е дошъл при нас от АРИ. Той е осъществил всичко, което е било приготвено от всички Кабалисти преди него. Душата на АРИ има толкова особено място в общата система на душите, че след неговото време Светлината започва да действа върху всички души като ги води към окончателно поправяне (Гмар Тикун).

Преди АРИ цялото развитие се е случвало през етапите 0,1,2,3 и само АРИ, чрез неговото поправяне в системата на душите, е влязъл в 4-тата степен и е започнал изграждането на истинския Малхут в неговата окончателна форма. Той е Сфира Есод (последната преди Малхут) и затова е наречен Машиах бен Йосиф (Месия, син на Йосиф, където Йосиф означава Сфира Есод), след като самият Малхут започва поправянето си.

Всички души преди него са се отнасяли към подготвителния стадий на поправянето. И само с АРИ започва пробуждането на душите. Очевидно, този процес отнема стотици години, но АРИ отваря пътя на Светлината от предните три етапа към последния, четвърти етап, откъдето започва поправянето.

Месия е разкриването на Светлината в общата система на душите. Тази Светлина влиза в Малхут през Есод.  АРИ отваря вратата за тази Светлина и затова е наречен Месия, син на Йосиф. Месията е силата на поправяне. АРИ разкрива тази сила, която слиза през неговата душа. Докато той се намира в общата система, той извършва поправяне на душата си и сега Светлината влиза през него в Малхут и действа върху душите.

Сега, обаче, е наша работа да подготвим своите души за издигане на Малхут в Бина. Този процес се отнася към поправянето на Малхут, Месия бен Давид (Месия, син на Давид).

От  урока  по статията  „Предисловие към книгата „Паним Меирот”, 05.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е прибавил Баал Сулам към поправянето на душата, което АРИ (рав Исаак Лурия Ашкенази) е започнал?

Отговор: АРИ нищо не е написал сам. Неговият ученик, Марху (Хаим Витал), написал всичко и неговите записи били публикувани три поколения след смъртта на АРИ.

Баал Сулам обяснил и систематизирал всичко от учението на АРИ. Преди него учението на Исаак Лурия не било подредено и затова било невъзможно да се учи. Заради това много хора, които са започнали да го усвояват се отказали и вместо това учели по работите на Рамак.

Аз също учех по Рамак, докато не открих Баал Сулам, и срещнах много кабалисти учещи него вместо АРИ, защото всичко е ясно и подредено в книгите на Рамак. Трудовете на АРИ не били подредени. Баал Сулам ги систематизирал, детайлизирал, обяснил и им дал форма: три линии, първо и второ съкращение, Творец и творение, определения на световете, Сфирот, Парцуфим, НаРаНХаЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида), КаХаБ (Кетер, Хохма, Бина), ЗОН (Зеир Анпин и Нуква). Създал сборник чертежи на Висшите светове – Книгата Аелан.

Въпреки че определени части липсвали, които той също могъл да подреди (като Адам Ришон и нечистите светове на БИА (Брия, Йецира, Асия), очевидно Баал Сулам не искал да работи по тях. Без него нямаше да имаме учението на АРИ и нямаше да е  възможно да бъде разбран.

Сега, когато четете други кабалисти, вие ги разбирате, защото сте запознати с трудовете на Баал Сулам. Без него щяхте да сте объркани. Няма значение кой текст гледате, дали книгите по Хасидут, Агра, Рамак или други, ще ги разберете, защото сте учили Баал Сулам.

Без статиите на Рабаш не бихме могли да разберем какво се изисква от нас и какво представлява работата за Твореца. Без тези двама кабалисти Баал Сулам и Рабаш, които се допълват един друг, не бихме имали правилния подход към методиката на поправяне.

От урока по „Въведение към книгата Паним Меирот уМасбирот”, 08.08.2010 г.

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В Подмосковието бушуват пожари, хората напускат Москва, ходят с предпазни маски. В Индия има наводнения, в Китай – свлачища поради проливни дъждове. Може ли да се поправи положението?

Отговор: Природата ни притиска от всички страни като в менгеме, за да ни докаже простия факт: ние се намираме вътре в нея, ние сме много малки, съществуваме в рамките на малка сфера, зависими един от друг и от обкръжаващата ни всеобхватна и мъдра природа (Твореца).

Длъжни сме да намерим причината на всички наши беди и да разберем какво е единственото нещо, което трябва да направим, за да предотвратим глобалната катастрофа.

Вече е ясно, че разлива на нефт в Америка, изригването на вулкан в Исландия, пожарите в Русия, цунами и наводнения в Азия и Европа не трябва да се наричат локални бедствия – това са глобални въздействия на природата върху всички нас.

Несъмнено ще продължава така и никой няма да успее да остане настрана и да се чувства в безопасност.

Когато се разразила финансовата криза в Америка, в Русия се радвали, мислейки, че това касае само Америка, а на тях няма да се случи. Това късогледство се отразило след няколко седмици и техните банкови сметки!

Взривил се вулкан в Исландия? И какво от това? Нека всички се взривят… – но не, това повлия на всички и на пожарите, и на наводненията. А ни предстои зима…

В края на краищата сме длъжни да разберем, че планетата е кръгла и ние сме длъжни да се обединим, и заедно да помислим за оцеляването си.

Творецът, или това което е – самата Природата, притежава разум, чувства, насоченост и цел, и ще ни застави да станем «добри деца». Да се надяваме, че ще разберем бързо това, ще го проумеем и ще поумнеем.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 08.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Духовното впечатление на човека се нарича «светлина», подобно на този свят, където светлина означава зрение и разбиране, както обикновено се казва «светлината на разума», «ясно като ден» или обратно, «тъмнината на неразбирането».

Всички тези названия са взети от нашия свят, тъй като в духовния свят няма думи. Духовното изразяване определя степента на общото отдаване, в което се намирам, моето подобие на висшата светлина: от 0 до 100% – всичките 125 степени, всяка от които се дели на 10 сфирот и на много още поднива.

Така се получава целият наш език, всички думи, дори в нашия свят, където ми се струва, сякаш се впечатлявам от някакви материални предмети или действия. Всички те са въображаеми и няма нищо, освен усещането на висшата светлина, проявяваща се в моето желание.

Т.е. ние винаги се намираме в контакт с Твореца – пряк или обратен и реагираме само на Неговата светлина или на нейното отсъствие. Така се раждат думите.

Разликата е само в това, мога ли да да измеря, доколко аз съм подобен на висшата светлина – и тогава това ще бъде духовен термин. А ако още не разпознавам себе си и степента си на подобие по свойството отдаване – то давам на усещанията си «материални названия».

Но не трябва да се лъжем, че сякаш сме свободни сами да измисляме тези названия – те произхождат от природата ни.

И ако първи съм създал нещо и съм го нарекъл «маса» – това означава, че съм получил това име вътре, в своите желания и свойства, от разпространяващата се светлина в тях. Тъй като аз съм духовен съсъд, в който се случва някакво явление.

Затова тук не може да има никаква случайност. Цялото творение, каквото и да е то – това е само желание да се наслади, да се впечатли от Твореца.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 06.08.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Написано е: „И ще имате отдавна приготвеното” – ние се намираме на едно и също място, в едно състояние и нищо не се променя.

Всичко вече е създадено от Твореца  в Неговия изначален замисъл, а за Него замисъл и действие са неотделими.

Той е искал да създаде творения, равни на себе си и съединени по между си – а желанието Му е едновременно и действие.

Какво представлява тогава миналото, настоящето и бъдещето? Всичко това съществува само по отношение на нас, в действителност времето не съществува.

Невъзможно е да се каже какво се е случило преди и какво след, и какво е било, когато в Твореца е възникнало такова желание.

Ние не сме способни да говорим и мислим извън понятието време. Ако излезем от неговите граници изчезват всичките ни думи, тъй като целият ми живот се основава на понятията: „преди” и „след” и всичките ми усещания са свързани с времето.

Затова само когато изляза от себе си, от егоизма в отдаване, там ние губим „пулса” си за живеещото в мен усещане за време и започваме да разбираме какво е това живот извън времето.

И така, ние се намираме във вечната и неизменна реалност. Всичко, което правим е да я постигаме по отношение на себе си. Загубили сме съзнание и се връщаме в него.

Той е в същата тази реалност, но не го усещаме.

Науката Кабала е посветена да ни върне усещането за Него и да ни върне в пълно съзнание. Това е пълното поправяне…

А какво ще бъде по-нататък, кабалистите не казват… Всичко, което ще последва след нашето поправяне ще изисква съвършено нови органи на възприятие.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот”, 06.08.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→