Въпрос: Какво означава казаното в „Зоар” (глава „Лех леха” п.359): „В часа, когато човек лежи и спи, душата излиза от него”?

Отговор: Душа се нарича светлината в желанието. Тъй като ние можем да поправим нашето желание само в сфирот Кетер, Хохма и Бина, а в сфирот Зеир Анпин и Малхут – само частично, то пълната, голямата светлина, която зaсега може да се появи у нас е светлината „нешама”, а светлините „хая” и „ехида” са само  малки допълнителни светлинки отдолу нагоре.

Затова нашето общо желание се нарича „душа” (нешама) – по името на най-голямата светлина, която то може да побере в себе си до края на нашето поправяне.

Ако желанието се намира в такова състояние, в което е способно да достигне светлината „нешама”, то се нарича душа (нешама), защото ние наричаме желанията с имената на светлините, които могат да ги напълнят.

Ако желанията не могат да поберат в себе си тези светлини, да се напълнят с тях, поради отсъствието на екран, то няма душа. Защото   екран и отразена светлина се нарича напълване, т.е. свойството отдаване.

Душа се нарича не моето получаване на светлина свише. Душата (нешама), както и цялата вътрешна светлина в желанията, се образува от това, че аз отдавам тази светлина някому, пропускам я през себе – и с това се напълвам.

Това се нарича моята светлина, която получавам. Аз получавам възможността да отдавам и това ме напълва.

Затова през „нощта”, когато още не мога да поправя своите желания, да ги овладея с помощта на екрана и свойството отдаване, получавам отрицателно впечатление в желанието – тъмнина.

Какво означава „тъмнина”? – Аз не мога да отдавам и затова определям това състояние като „нощ”, липса на отдаване от моя страна. Съжалявам за това и се подготвям за поправяне на своите желания.

А през „деня”, който съм постигнал чрез своята работа през „нощта” – станал съм  на разсъмване за урок, съединил съм се с другарите, направил съм поправяния и съм придобил нови желания и екрани – във всичките тези екрани и желания аз създавам нова форма на отдаване, която ме напълва. Това означава, че за мен е настъпил „ден”.

Затова „нощ” – това също е духовно състояние, подготовка на желанията. А ако човек няма желание да постигне отдаване, за него няма и „нощ”, защото „ден” и „нощ” аз определям според своите състояния.

От урока по книгата „Зоар“, 05.08.2010г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо има толкова много проблеми в семейните отношения днес и толкова много хора се развеждат или изобщо не се женят?

Отговор: Егоизмът расте през цялото време. Вече не е така, както е било в предишните поколения, където почти е нямало разлика между едно поколение и следващото. Хората са продължавали да живеят на същата земя, в същото село и синът е наследявал професията на баща си: ако бащата е бил ковач и синът е ставал ковач; ако бащата е бил фермер и синът е ставал фермер. Било е обичайно да се живее по този начин. Хората са предавали дрехите си от едно поколение на следващото и т.н.

Днес човек е различен във всеки един момент! За да се промени, човек няма нужда да се преражда. И понеже човек е различен, той не може да понася онова, което е било вчера. Вчера съм се оженил за някого и днес я поглеждам и съм объркан. Мисля си „Това ли е наистина жената, за която се ожених?! Къде е жената, която познавах вчера? Къде са нейните качества?”. Не виждам тези качества днес. Аз не осъзнавам, че промяната е станала в мен. И я гледам, и ми се струва, че тя се е променила и аз вече не мога да живея с нея.

Никой не е виновен тук. Ако нашето развиващо се желание не бъде  поправянето, семейството неминуемо ще рухне. Каква основа трябва да имат хората, за да се съберат? Преди сме оставали заедно на „животинско-социално” ниво: общо домакинство, семеен живот, деца, задължения и натискът от общественото мнение. А днес, никой не го е грижа за нищо. Хората са се издигнали над всички тези ограничения; те не желаят нищо.

Затова са неспособни да създадат семейство и да бъдат в него, и не искат да имат деца. Проблемите в семейството се увеличават и е невъзможно да бъдат разрешени, ако двойките не са обединени общо в изучаване на духовното.

Никакви материални действия няма да задържат хората заедно. Само това може да спаси семейство, както е написано „Мъжът, жената и Творецът между тях.” Ние трябва да разкрием до каква степен искаме Висшата сила, по-висша идея, за да се обединим на нивото „човек”.

От ежедневния Кабала урок – 10/08/2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По време на урок аз си казвам, че искам да усетя за какво говори Зоар, но виждам, че в мен няма истинско желания за това. Как мога да постигна такова желание?

Отговор: Това е проблем на общите ни мисли. Възможно е да не осъзнаваме напълно какво казва Зоар за нашите извисени състояния, но най-важното при четенето на тази книга е моето желание да ги постигна.

Какво представляват всъщност нашите извисени състояния? – Когато всички се съединим заедно и във връзката между нас разкриваме духовното, общото свойство на отдаване – Твореца.

Именно такъв стремеж съм длъжен да усещам при четене на книгата Зоар. Иначе цялото това четене е напразно и няма да ни ни помогне в нищо.

Обратното, ще получим от него усещане за тъмнина, отрицателно пробуждане. Тъй като нямаме избор, във всички случаи трябва да  напредваме – така ще напредваме принудително.

Всичко зависи от това, доколко можем, при четене на книгата Зоар, да си представим в себе си напредналото състояние по-правилно – като връзка между нас, в която разкриваме отдаването, любовта, поръчителството, съединението, царящо в цялата реалност, във всички светове.

Тъй като всичко се разкрива само във връзката между нас – цялата реалност, всички светове до безкрайността.

Колкото желаем да разкрием това състояние при четене на книгата Зоар, толкова притегляме към нас светлината на поправянето.

От урока по книгата Зоар, 12.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

През ноември в Тел Авив ще се проведе международен кабалистичен конгрес, на който ще се съберат всички изучаващи Кабала, както в рамките на нашата Академия в Израел, така и по целия свят. Това ще бъдат три дни, посветени на обединението!

Ние организираме такива конгреси преди всичко защото има указание, оставено ни от кабалистите, съгласно което трябва да провеждаме срещи и събирания, за да се обединим.

За това пишат Рабаш и Баал Сулам, можем да го прочетем в произведенията на Ари и Рамхал, та дори и в написаното от раби Шимон и Авраам.

Защото поправянето става само благодарение на съединяването на душите, а то започва от общуването.

Но в същността на общуването има една идея: да се постигне такова съединяване, което ще се нарича „Творец”, отдаване, духовен свят.

Вътре в това съединяване се разкриват световете (оламот), тоест от „скриване” (аламот) преминават в разкриване. И все повече и повече се разкрива Творецът, вместо да се крие зад световете/скриванията.

С други думи, във връзката между нас все повече се разкрива отдаването, любовта. И това се нарича разкриване на Твореца.

И когато това свойство се разкрие между нас, ние започваме да чувстваме, че живеем и съществуваме вътре в него, издигайки се над усещането за този свят.

Разкриването на Твореца може да се реализира при условие, че изпълняваме действия в рамките на този свят, започвайки оттук и продължавайки ги в духовното пространство, което се разкрива във връзките между нас.

Затова е необходимо да се срещаме и обединяваме, използвайки всички възможности, които позволява този свят: физически или виртуално – за да установим по-тесни връзки.

Ние искаме да дадем широка гласност на това събитие и да присъединим към него колкото се може повече хора, без каквито и да е ограничения.

Всеки човек от всяко ъгълче на света може да дойде и да вземе участие, ако се чувства привлечен от тази идея.

Задачата на тези, които учат в Академията е да подготвят Конгреса, а самият Конгрес е предназначен за всички желаещи!

От урока на тема „Въпроси за ролята на народа”, 12.08.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Да се съхрани семейството може да помогне само силно общество, което удържа двамата съпрузи в правилно направление за духовно развитие, тъй като те преминават през разни състояния – и възходи и падения.

За да бъдат част от това общество и да разберат, че не е възможно духовно да се придвижват поотделно, е необходима двойка.

Обществото на бъдещето сериозно ще се грижи за връзката между съпрузите. За това е необходимо влияние на обкръжението.

Ние вече получихме достатъчно удари от природата, за да разберем, че  трябва да постигнем равновесие с нея.

А затова е нужно да постигнем добри отношения помежду си и тогава тази хармония ще се върне към нас с добро, и всичко ще се нормализира: горещини, студове, магнитни полета, хиляди разни параметри – всичко ще се уравновеси.

Това ще бъде усещане, сякаш този свят е просто райска градина (даже на материално ниво)!

За тази цел е необходимо да постигнем равновесие и това е много просто условие – да се намираме във взаимни връзки във всички области, на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко. И едно от тези условия е правилна връзка в семейството.

Кабалистите не приемат за ученици неженени мъже, тъй като мъж без жена е само „половин тяло”. А „половин тяло” не може да бъде поправено. По-рано това условие е било много строго.

Днес всичко стана свободно и на всички е разрешено да учат, защото ние се намираме в преходен период и не можем да задължим хората да се оженят, това е свръх техните сили.

Но ще дойде време и аз се надявам да е скоро, когато следващото поколение ще разбере, че за постигане на равновесие с природата ни е нужен материален порядък – семейство.

Но да съхраним семейството можем само като се обединим в единен стремеж към единна духовна цел. Връзката между съпрузите на битово, материално ниво: деца, семейство, дом, домакинство – вече не могат да удържат хората заедно.

Егоизмът е нараснал дотолкова, че всичко това вече не ни привързва един към друг. Всеки си има работа, способен е да си наеме жилище и напълно да обезпечи себе си.

Днес човек се чувства относително независим, не се нуждае от поддържане на жена и деца – за това съществуват супермаркет, съвременна битова техника, здравна осигуровка. Не е както в миналото, когато без семейство той просто би пропаднал.

Затова само висшата цел, повдигаща се над животинско ниво, до нивото на човек (адам – от думата “подобен”), подобно на Твореца, разкриваща ни вечността и повдигаща ни над земния живот и смъртта, е способна да обезпечи вътрешно, духовно съединение в семейството.

Но днес да реализира това все още не е по силите на всеки.

От урока по тема „Актуалност в светлината на кабала“, 10.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Когато човек идва да учи кабала с въпроса: „За какво живея и защо?” е необходимо да му се поясни:

1) що за желание е възникнало в него и какво напълване изисква то;

2) да му се разкаже за нашата природа – за егото, източника на зло, как да се поправи – че в това е единственото ни свободно действие (свободата на волята).

Затова трябва с него да изучаваме статиите на Баал аСулам: „Свобода на волята”, „Същност на науката кабала”, която говори за разкриването на Твореца пред творенията, като средство за постигане целите на творението.

Статиите на Баал аСулам помагат на начинаещия да сформира цялостна картина на съществуващото: света, началото, процеса, целта на всеки елемент на творението, злото и страданието, като сила на движение и т.н.

И когато има обща картина, да изясни за сметка на какво се извършва придвижването, поправянето? Душата – като главно творение, разбиването на душата от Твореца и нейното поправяне от нас – за това вече ще са необходими статиите на Рабаш.

Тяхната цел е да поставят човека на неговото място в обществото, да определи разбиването и какво да поправя? Как се поправя разбиването на душата?

Затова ние се учим заедно по кабалистичните книги, а именно само по книгите на Баал аСулам – защото те са в състояние да дадат на нашето поколение сила, светлина, връщаща към източника – поправяща до нивото на източника.

Не е задължително последователното преминаване на този материал, тъй като човек се намира също в различни състояния.

Новите попадат в средата на учебния процес, но това не е важно. Главното е, че той работи заедно с всички, тъй като ние всички сме включени един в друг – преплетени със своите души и желания.

Затова не е толкова важно с каква именно статия да се започне. Но е желателно последователността на учене да бъде повече или по-малко понятна, да бъде пряко насочена към целта.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 09.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

До Баал Сулам са съществували две методики за поправка (изучаване на Кабала) – чрез разума (методиката на АРИ) и чрез сърцето (методиката на Баал Шем Тов).

Баал Сулам взема тези два подхода и ги обединява в средна, трета линия, създавайки ефективна, ясна, проста методика, подходяща за съвременните души. И само благодарение на нея можем да постигнем поправката.

Кабала като наука се основава на АРИ, а вътрешната работа е взета от Баал Шем Тов.

Баал Сулам пише книгата „Учение за Десетте сфирот” на основата на „Дървото на живота” от АРИ, и я адаптира за нашето поколение.

Но ако се погледне комплексно на цялото му учение, то 4-те произведения: „Учение за Десетте Сфирот“, “Предговор към Паним Меирот“, „Въведение в науката Кабала“ и „Въведение в коментарите Сулам“, са посветени на „физиката” на Висшите светове и са основани на учението на АРИ, а всички останали статии са посветени на вътрешната работа на човека по методиката на Баал Шем Тов.

Светлината на поправянето идва към нас при изучаване на „физиката” на Висшия свят, но тя пристига само чрез групата!

Ако групата не е организирана правилно, не се учи заедно и не желае да се обедини, то е невъзможно да притегли светлината.

Групата е този истински магнит, който притегля към себе си Светлината, възвръщаща към източника. Тя е длъжна да има такава форма, за да бъде готова за поправянето, всички трябва да го очакват!

Ние трябва да разкрием:

1) своето зло и недостига на съединение;

2) желаното състояние – състоянието на всеобща връзка – и да очакваме да преминем от първото във второто състояние с помощта на сила, наречена Светлина, възвръщаща към източника.

Групата е длъжна много ясно да разбира това, иначе как би могла да притегли Светлината?

Затова е създадено цялото творение и се развива от Света на Безкрайността, за да създаде потребност към разкриване на Твореца в творението.

Не  е нужно да разкриваме Твореца, не е нужно да разкриване Светлината! Необходимо е да разкрием творението!

Да разберем, че то е създадено, не за да остане точка и да живее като животно. Творението е призвано да стане личност, самостоятелна и обладаваща свободна воля. Затова нашето желание трябва да притегли действие свише („кли кодем ле ор“).

От урока по статията “Предговор към Паним Меирот”, 09.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние се намираме в океана от светлина на Безкрайността, съдържащ всички свети имена на Твореца, които трябва да се разкрият в нашите желания в зависимост от степента на подобие на едно или друго свойство на Твореца, включено в тази безкрайна светлина.

Тази обща сила и светлина се нарича „Тора”. Разбира се, ние днес не сме способни да я оценим и опознаем – това е над нашите способности и желания.

Но има нещо, което ни е дадено да направим. Ако искаме да станем подобни на нея, благодарение на светенето, стигащо до нас от тази безкрайна светлина, ние можем да постигнем някакво частично подобие и да го усетим в себе си като разкриване на „святото име на Твореца”. Светостта е над „тялото”. Тя е отдаване, свойство на Бина.

Защото „името на Твореца” е духовният съсъд, „кли”, поправеното желание (т.е. с намерение за отдаване).

Чрез силата на светлината, нашето желание придобива такава форма (намерение), че да може да установи връзка с Твореца, т.е. със светлината, с Тора (с имената на Твореца).

Така постепенно, стъпка по стъпка, чрез влиянието на светлината О”М ние разкриваме в себе си отделни свойства и действия, подобни на светлината, на Тора.

И всичко това се усеща и измерва в нас и спрямо нас, получаващите, в зависимост от степента на нашето подобие със свойствата на светлината, според закона за съответствието. Само ставайки подобни на светлината, ние ще можем да я усетим.

От урок по статия на Рабаш, 11.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец, Тора - Няма коментари→

Какво е „вяра над разума”? „Вяра” е отдаване, а „над разума” означава, че отдаването е по-важно от получаването. В нашето състояние, това свойства се проявява чрез моето отношение към групата, защото само в група наистина мога да видя в моите действия и мисли, че предпочитам благополучието на групата пред моето собствено.

От ежедневния Кабала урок – 08/08/2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Получаването на наслаждение в отдаващите желания е напълно различно в сравнение с егоистичното получаване.

Първоначално сме длъжни да получим анти-егоистичен екран, след това да притеглим наслаждение, да го откажем заради Домакина и накрая да получим наслаждение, за да насладим Твореца.

И получаваме двойно: самото усещане за наслаждение в себе си и главното – усещане за величието на Домакина. А Неговото величие е безкрайно и зависи само от стойността, която то има в очите ни.

Съотношението между наслажденията от прякото напълване и от  величието на Даващия е такова, че сме съгласни да получаваме от Него чисто символично, ”малко зрънце”, „капка”, която определя единствено точката на контакта. Но Неговото величие е в очите ни, т.е. разширяваме тази точка до безкрайна величина.

Така че грешниците губят двойно, а праведниците – печелят двойно, получавайки целия Свят на Безкрайността, заради това, че притежават екран.

Ако в нас има източник на енергия, т.е. две противоположни сили,  „+“ и „-„, можем да включим между тях някакъв прибор, извършващ полезна работа. Без прибора, свързването на противоположните сили ще предизвика късо съединение между тях.

Ако желаем напълване е необходимо да намерим правилното съединение с Твореца – то се нарича екран, прибор, който произвежда благо за ближния. Тогава цялата светлина преминава през нас към другите и усещаме себе си като неин източник, по подобие на Твореца.

Ако използваме желанието за отдаване, усещаме:

1. наслаждение в себе си;

2. наслаждение в Него;

3. наслаждение идващо от Него.

– т.е. намираме се едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, обгърнати от всички наслаждения, от цялата светлина в Света на Безкрайността.

Това изтрива усещането за време, движение и пространство.

От урока по статията: ”Науката кабала и нейната същност”, 06.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→