Според това, как ние ще се обединяваме и ще участваме в общи действия (конгреси, вечери на единството, общуване в системата на „стимулатора”), през нас ще започнат да преминават общи вълни от висшата светлина, които постепенно ще ни приближават към брега на висшия свят.

И тогава ние ще открием, че заедно, много хора се включват на една вълна, извършвайки общо духовно действие!

А тъй като висшата сила действа синхронно на голямо количество различни хора, то мощността на това духовно желание и намиращата се срещу него висша светлина, която се разкрива в това съединение,  започва да влияе на цялото човечество – ето това въздействие се нарича разпространение на кабала!

Хората ще започнат подсъзнателно да усещат това явление, благодарение на това, че ние всички сме свързани в една душа. И даже тези, които не са видели и не са чули, ще започнат неизбежно да се настройват на тази вълна и да усещат присъствието в света на духовното движение. Светът ще стане по-чувствителен към въздействието на висшата светлина.

Така ние разлюляваме целия свят чрез вълните, които заедно създаваме: повдигаме  целия свят и го спускаме. Повдигаме искрите на отдаването и  спускаме  егоистичното зло. Все повече искри на отдаване  са отгоре– и хората ще започнат да питат за смисъла на своя живот. Така ние ще ускорим процеса на поправяне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””,19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Днес ще се проведе вечер на единството в Беер-Шева – и всеки път се издигаме на още едно стъпало по-нагоре.

Даже ако самото събитие не е от голям мащаб, то винаги се добавя към предшестващото го.

Ние не усещаме акумулация на нашите усилия, но така се случва и в нашето земно развитие, когато трябва да изпълним множество действия, за да осъществим видим успех в израстването. Както бягството от Египет – неочаквано, в бързина и тъмнина.

Затова днешното събитие е толкова важно. Несъмнено всяко следващо събитие е още по-важно, опирайки се на предходните състояния и издигайки се над всичките тях.

Ако съединим всички предходни състояния заедно, всяко следващо ще е по-голямо, без значение дали ние чувстваме това или не. Действието се оценява не по нашето усещане.

Да се надяваме, че сме вече достатъчно подготвени и след това ще можем да преодолеем падението – като старец, вървящ приведен на две, който през цялото време проверява дали не е изтървал нещо.

Така и ние трябва сега да решим, че се издигаме и вече не падаме!

„Издигат те в духовното, без да те спускат!”

Трябва да бъдем готови незабавно да преодолеем чрез вяра над знанието цялата слабост, която ще се разкрие след срещата и обединението. Да усилим нашата връзка така, че да почувстваме себе си в онова състояние на единство, както по време на срещата.

Постигнатото състояние на срещата не трябва да изчезне! Неизбежно ще усетим празнота, защото сме се издигнали до някакво състояние на единство, а след това сме паднали още по-ниско, отколкото сме били – въпросът е в това какво ще направя с това падане?

Най-главното и ценното е отрицателната добавка, защото с нейна помощ ние можем да се издигнем още малко нагоре.

Тази добавка на егоизъм ни дава възможност да се издигнем над него „с вяра”- свойството отдаване, „над знанието”- усещанията. Силата за преодоляването на падането идва свише, ако съвместно се молим за нея.

В този случаи може да ни помогне само системата „стимулатор”, в която продължаваме обединението след отминалата вечер на единството, за да можем още по-силно да изразим себе си там.

С всяка среща ние натрупваме още по капка единство, или „Грош по грош, докато не стане голям капитал”.

А колко е спестено – на нас не ни е известно, докато не достигне определената сума, необходима да заплатим за входа във висшия свят…

Но това винаги се случва неочаквано, в бързина, като бягството от Египет –невъзможно е да знаем за него предварително.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””,18.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В какво желанието за съединение се изразява по-силно – в мислите или в усещанията?

Отговор: Желанието да се съединим заедно се изразява в това, че аз искам да бъда в общо усещание,  където няма разделяне на „аз” и „ другите”, а има нещо общо.

Но не знам какво е това. Аз не желая да чувствам своето „аз”, а искам да усещам „ние”, където няма разделение на мен и другия. Това е нова реалност, родена от нас.

Защото на всяка по-висока степен, която ние пораждаме със своите усилия – желанието е неразделно в сравнение с нашата степен, като че ли множество капки вода се сливат в една голяма капка.

И тогава няма възможност да различим нашето предишно състояние, когато всеки от нас е бил отделно.

Невъзможно е точно да се изрази с нашия език, но аз, като че ли, изгубвам себе си, няма го моето „аз” – на следващата степен то се превръща в „ние”.

Но по отношение на още по-високата степен – отново, постепенно се разкрива нашето разделение.

Защото, когато постигаме по-висока степен, където всички се сливаме в една капка, в нас започват да се разкриват нови желания, нови пластове на егоизма.

От къде се разкриват те? – От АХАПа  на висшето, който ги осветява. Тогава аз започвам да откривам, че всъщност не съм свързан с останалите, че аз съм отделен, и другите – също.

Това се случва в нашия живот – искаш да се свържеш с някого от цялото си сърце и душа, а след миг вече, започват разни сметки, които ни разделят.

В духовното става същото, но именно за това, защото висшият започва да осветява твоите недостатъци в това състояние.

Струвало ти се е, че сте постигнали единство, а сега ти се показва, че не е така, – отново ви разделят егоистични сметки и дори ненавист, макар по-рано да си мислил, че между вас цари любов.

Както и в нашия свят – ние мислим, че през цялото време сменяме любовта с ненавист, а ненавистта с любов.

Но това не е така. Това са различни степени. Всеки път ни се разкрива по-голямо его и затова на всяка степен злото се обръща в добро, а после – доброто, отново в зло и така ние напредваме.

От урока по книгата Зоар, 18.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вие искате да кажете, че от това, че аз сега егоистично използвам съседа си – в Индия ще се разрази пясъчна буря?

Отговор: Да! Човек трябва да разбере, че всички проблеми идват от липса на връзка между нас.

Това не значи, че с отделянето от теб, аз веднага предизвиквам пясъчен ураган.

Но, противопоставяйки ти се, аз внасям дисбаланс в равновесието на природата.

Всички природни сили се намират в единство, взаимовръзка и равновесие, във всеобща хармония.

Освен човекът, който с растящия си егоизъм не се съобразява с другите, става отрицателен елемент и нарушава баланса на всички сили (на неживата, растителната, животинската природа).

Решението на проблема е да станем интегрална част от природата, както всичките ѝ останали части.

Ние откриваме, че светът се намира в единство, в пълна взаимовръзка, съществува като затворена система, където всички са свързани помежду си. Това означава, че ние сме задължени да се свържем като „един човек с едно сърце”.

А ако възразите, че не сме способни на това – съществува науката кабала и нейното предназначение е да извиква силата на обединение.

Човечеството неминуемо ще дойде до този извод, това е вече близо. Ако ние вече сме влезли в този период, то от тук нататък всичко ще става много бързо.

От урока на тема  “Актуалност в светлината на кабала – 10.08.2010г.

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи“, п.24: Третото изгнание е най-дългото изгнание, в което се намираме, то символизира стоте години живот на Яков в сравнение с четиридесетте (години) на вавилонското изгнание.

Не трябва да приемаме целият този разказ като историческо повествование. Тъй като история няма.

Цялата тази реалност, в която по наше мнение живеем сега, също преминава вътре в нас под формата на въображаеми картини, в нашито желание (кли).

Трябва само да поправим програмата за възприемане – и тогава ще усетим в себе си истинските (подобни на създалият ги Творец) свойства, истинския свят.

И затова се отнасяме към цялото повествование Зоар като покана за разкриване на всичко описвано – в нас, в усещанията и разбирането, в разума и сърцето.

Из урока по книгата Зоар, 16.08.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек трябва да избира между истината и лъжата. А между сладкото и горчивото няма какво да се избира – ясно е, че за себе си ще избирам винаги доброто, сладкото, а не лошото, горчивото. Не мога да предпочета лошото състояние пред доброто.

Но ако видя срещу „сладко – горчиво” да стои „истина – лъжа”, то аз може би ще избера горчивата истина, неприятното усещане, защото за мен е важна истината.

Това са две различни плоскости: животинско ниво – анализ на „сладко – горчиво” и ниво човек – анализ на „истина – лъжа”, на който работи чрез „вяра над знанието”.

Ако си се издигнал към единствения избор „истина”, в който са включени всички сили и възможности – това означава, че си достигнал сливането с Твореца.

Но ако оценяваш само „сладко – горчиво” – това е животински анализ (избор). А „животното” на своето ниво никога не греши, то винаги избира това, което е добре за него! Но няма придвижване към ниво „човек”.

Но природата не позволява да останем само на ниво „животно”, принуждава ни да се развиваме.

На степените на природата на неживо, растително и животинско ниво анализът на поведение се свежда само до анализ на „сладко – горчиво”, с предпочитание на сладкото.

Докато за човека има разлика между двете нива: животинското в него, с анализ на „сладко – горчиво”, и човешкото в него, с анализ на „истина – лъжа”.

Затова човек през цялото време се намира в объркване между животинското и човешкото в себе си, в чудене „какво да избера” и търсене на компромиси – тъй като му се иска сладкото, но вижда че ползата е в истината.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 17.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Откъде човекът, намиращ се в празната капсула на своя егоизъм, може да научи къде е истината и къде лъжата?

Отговор: Ето сега вие ще разберете каква огромна помощ ни е оказала първородната змия, подтиквайки ни към прегрешение с дървото на познанието.

Именно благодарение на това, че огромното егоистично желание, което се нарича „Змия” се е разкрило, ние сме получили възможност да се издигнем от стъпалото „животно” на стъпалото „човек”.

Разликата (знакът делта на рисунката) между двете стъпала се нарича „Змия”. Ако искаш да се издигнеш от едното стъпало на другото, моля, издигни се. Но ти трябва да работиш срещу тази Змия, срещу пустата област, която е създала в теб. А ако не беше тя, ти щеше да си останеш „животно”.

Именно силата на егоистичната змия отглежда в нас човека! Всички разбивания, прегрешения и престъпления, описани в Тора, са полезни действия – подготовка на злите желания, чрез поправянето на които откриваме Твореца.

Тази змия ни дава допълнително желание за поправяне, за подем. А неговото поправяне става чрез книгите, групата, учителя, разпространението.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 17.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

Поправянето на отношенията в кабалистичната група от любов към самия себе си на любов към ближния, е възможно само с помощта на онази висша сила, която е създала „злото начало”, нашия егоизъм.

Само тя може да превърне злото начало в добро, както е написано: „Аз съм създал злото начало и съм дал Тора за неговото поправяне” – казал Творецът – „защото заключената в нея светлина възвръща към източника”, т.е. към обединение и любов.

Всъщност ние и сега се намираме в правилната реалност –  в тясна връзка помежду си, като частите на едно тяло, във взаимна любов със създалата ни висша сила, пълни с блага и изобилие. Трябва само да се пробудим за усещането и осъзнаването на тази реалност, като човек в безсъзнание, който трябва само да се съвземе, за да се усеща жив.

Това пробуждане, оживяващата ни сила, светлината, възвръщаща ни към източника, можем да получим само в случай, че се съберем заедно.

В групата ние се стремим да бъдем винаги във връзка и любов помежду си, да се издигнем над естествените си егоистични чувства. Заедно четем книгата Зоар.

Тази Книга ни разказва за обединението помежду ни, за нашето поправено състояние и затова съвместното четене на книгата Зоар с намерение да достигнем единство пробужда светлината, която ни връща от небитието.

Постепенно ние започваме да чувстваме връзката и в тази връзка усещаме Твореца. По такъв начин достигаме до реализация на същността на науката кабала, разкриването на Твореца от творението.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това гематрия в духовното?

Отговор: Гематрия – това е определено вътрешно състояние на човека, на неговата душа, състоящо се от желание (съсъд, кли) и светлина, напълване.

Сборът от всички усещания, впечатления, състояния, спомени и намерения – в крайна сметка състоянието на душата, изразено под формата на букви или последователност от букви, се нарича гематрия. Това е форма на запис на определено състояние на душата.

Да допуснем, че аз мога да ви изсвиря мелодия или песен, която отразява моето състояние. Това е гематрия. Мога да ви нарисувам някаква буква, символ – и това също е гематрия.

Аз ви предавам своето усещане, своето състояние. Аз го записвам. Това е подобно на решимо (информационен запис на състоянието ).

В духовното няма нищо друго, освен състоянието на светлината и желанието (кли), състоянието на подобие между тях, с помощта на екрана, на намерението. Всичко останало са методи за изразяване на това състояние.

От урока по книгата Зоар, 15.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем всички заедно да изгладим неравностите по духовния път и да го направим равен, ако всеки, по различно време, преминава през подеми и падения?

Отговор: Това е направено за да не преминаваме в синхрон и да си помагаме един на друг.

Но ако след някое голямо събитие (например конгрес) заедно паднем, ще ни е нужна някаква външна, чужда сила, която да ни помогне.

Ако бяхме построили истинското общество, нямаше да паднем. Щяхме да се поддържаме и уравновесяваме един друг като органи, поддържащи баланс вътре в здравото тяло.

Но на нас се разкрива недостатък в равновесието на по-висока степен, егото расте и ни води към дисбаланс. Какво може да се направи ако това се случва?

Необходима ни е някаква външна система, по отношение на която да се провери равновесието, да се подравним и отново да се съединим.

Разкрива ни се недостиг на обединение, който е причина за всички проблеми. И сега е нужен някакъв чужд, външен фактор, който да ни помогне да се съединим на нова степен, разкриващ преди всичко „грешниците”.

За това ни е необходим „Стимулатор” – ежедневен въпросник, на който всички отговарят. Той ще ни помогне да построим системата, където всеки ще се нуждае да изрази отношение, а тя в отговор ще ни повлияе.

Откъде ли тази система ще вземе сила да ни подейства? От това, че ние сами сме я построили, вложили сме своите усилия! Това работи както взаимоспомагателна каса.

От урок по статия на Рабаш, 15.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→