Зоар, глава “Лех леха”, п.104: Когато руах излиза от този свят и пристъпва в пещерата на Адам Ришон и Праотците, те му дават писмо, служещо за знак и той отива в райската градина. 

Приближавайки се, той среща там херувимите и блясъка на въртящият се меч. Ако е удостоен – те  виждат писмото, служещо за знак,  отварят му входа и той влиза. Ако ли не – те  го отхвърлят обратно.

Четейки Зоар, ние трябва да си представяме само по – голямо или по – малко желание за отдаване или само желание за получаване, изменено в отдаване. Това е целия духовен свят. Но в тези изменения има всички нюанси на цветовете и всички градации на свойствата.

Всичко, което четем в Зоар – това е изменение в свойството отдаване, което се проявява по този начин в нашите усещания.

От урока по книгата Зоар, 21.08.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Част 1: Повторение на урока от 19.08.2010 г.

Видео (англ.) N/A Аудио (англ.) N/A

Видео (рус.) N/A Аудио (рус.) N/A

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 14

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: Статия от Баал Сулам, „Арвут (Поръчителство)“

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 4: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 09, 1985 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Клипове - Няма коментари→

Системата, която трябва да построим сега, аз наричам „Стимулатор” – от думата „стимул” (от гръцки – остра пръчка, с която са подкарвали магаретата, заставяйки ги да се движат напред).

При нас това работи по същия начин, само че в нашия език под „магаре” (хамор) подразбираме „егоистично желание” (хомер).

Но вместо да подгоним своето „магаре” с убождания, със страдания, ние искаме да събудим в себе си човека, за да погледне напред и сам да започне да се стреми натам.

Тоест необходим ни е стимул, който обаче да бъде положителен – „страдания от любов”, от желание да постигнем това състояние, за да ни подкарат „напред” именно те, а не да ни подбутват „отзад” телесните страдания.

Ние трябва да предизвикаме в себе си страдания чрез въпросите: „Защо още не съм постигнал съединяване с Твореца? Защо не съм се слял с Него? Защо не усещам трепет?”

Първият етап на връщане към Твореца е „връщане заради трепета”. Това се случва, когато сам развивам в себе си усещането за трепет по отношение на духовната цел, на Твореца, на отдаването, а не бягам от страх, предизвикан от ударите, които ме гонят отзад. Променям мотива – стимула (на гръцки).

Ако бягам напред заради ударите (заради страха в този свят и/или наказанието в бъдещия свят) – това не се нарича връщане към Твореца. Хиляди години човечеството се е движило напред по този начин. Това не е напредване в духовното, а просто естествена еволюция на желанието, смяна на неприятното състояние с ново, което както винаги се надяваме, ще бъде по-приятно.

А връщането към Твореца, за което е казано: „Тшува – да се върне хей във вав” – това означава самият аз да предизвикам в себе си страх, че нямам свойството отдаване, любов! Но какво да направя, ако не се вълнувам за това, ако не се страхувам? Откъде да взема този страх? Единствено от обкръжението!

Ако обкръжението създаде пред мен такава картина, чрез която да разбера, че моето състояние е ужасно, но занапред ме очаква нещо необикновено и прекрасно, тогава ще се устремя напред.

Това се нарича правилен духовен стимул, благодарение на който ние напредваме. Защото това напредване е по собствено желание – целият този път трябва да изминем чрез „пробуждане отдолу”.

Но ако аз не организирам за себе си обкръжение, което да ми внуши стремеж напред така че да бягам от страх, заради това че няма да постигна тази цел – сякаш отзад ме преследват страшни нещастия, то никога няма да премина в следващия миг! Няма да помръдна от мястото си.

Затова ни е необходим „стимулатор” – положителен стимул!

От урок по писмо на Баал Сулам, 13.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Въпрос: Страхът за живота в този свят възниква в нас инстинктивно, неуправляемо. Как да достигна до такъв панически страх, че няма да мога да постигна отдаване?

Отговор: Ние не сме безсилни пред страховете на този свят: когато човек започне  да се придвижва духовно, му се изпращат толкова странни страхове, че той започва да разбира, че това не е истински страх, а игра.

Той чувства, че отгоре, като с лъч му предизвикват този страх и единственото, което може да направи е да се издигне над него с „вяра над  знанието”, в отдаване.

Тъй като, ако той се намира в отдаване, няма от какво да се страхува! Той може спокойно да затвори очи за всички страхове, които идват само за да ни принудят да се издигнем над грижата за себе си и да се научим да живеем, устремени към отдаване.

Ако това не е просто животински, неосъзнат страх, а състояние, което човек възприема осъзнато, с „просветление от източника”, че усещанията му са предизвикани от някакъв източник, с цел да го издигнат. Затова разбира, че нищо не може да бъде просто така, без страхове.

От урока по статията на Рабаш, 17.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На конгреса ние сякаш натрупваме „покритие” (екран) – сила на взаимно отдаване, с която сме готови да работим.

Конгресът – това е като голяма група: ние сме събрали хора, обединили сме ги и сега сме готови за съвместно изпълнение на поставените цели, с една дума боен отряд.

А ако просто се съберем за да попеем и да потанцуваме, а след това се разотидем – какъв смисъл ще има от това? Конгресът е място за съвместна работа!

В зависимост от протичащите състояния, ние ще решаваме колко често трябва да провеждаме такива конгреси. Ще станем по-чувствителни, ще разберем кога и къде трябва да се организира и проведе следващият конгрес, от какъв мащаб – регионален или световен.

Целият ни живот ще се гради на основата на тези общи подеми и падения, които определят цялата дейност на нашето предприятие – а иначе за какво живеем, ако не за духовното издигане?

Колкото по-бързо организираме тази работа, толкова по-бързо ще стигнем до входа на духовния свят и ще започнем да се изкачваме по 125-те стъпала.

Засега само тренираме за това изкачване, но то е вече много близко. Няколко такива опита и ти ще бъдеш готов да работиш със светлините и с келим (непоправените желания). Не защото сме по-умни, познавайки теорията, а защото изграждаме колективна сила, която се явява като духовен съсъд.

Благодарение на такива действия се разкрива общата сила на групата – нейната душа. Всеки път ние я  доизграждаме все по-голяма и по-голяма, и започваме да усещаме как вътре в нея работи светлината – т.е. преминаваме махсома.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Групата – това е този материал, вътре в който аз работя. Това е мястото, работната лаборатория, където осъществявам всички свои действия. Този прицел, чрез който аз се насочвам към целта, тъй като не я виждам пряко.

Да допуснем, че трябва да уцелиш духовна цел с пушка – но как ще попаднеш в целта, ако не я виждаш? Какво ще те насочи точно към нужното място? Необходим ти е някакъв външен наблюдател, който ще гледа отстрани – т.е. трета сила, която ще те направлява.

А що за трета сила е това в нашия случай? Творецът е скрит от мен и аз съм далече от Него, и затова по пътя ми строят наблюдателница  или прицел, който се нарича «група». Ако се обединя с нея и отвътре се насоча, то несъмнено ще попадна в целта.

Трябва да взема предвид много условия: «разстояние», «вятър» и пр. – и всичко това аз намирам в групата. Не е лесно да се улучи дори  материална цел  , а в духовния свят действат безкрайно много условия, които не са ми известни.

Цялата  система е скрита от мен. Но после започвам малко по малко да разкривам, че включвам изключително сложна, огромна система – както новороденото с плача си заставя всички около него да се суетят, и цели фабрики да работят, за да му осигурят «памперси» и детски храни.

Така и ние действаме в обществото, сами не разбирайки как. Разбита е моята връзка с Твореца и ако аз поправя връзката си с обществото, без съмнение ще попадна на Него, тъй като Той е скрит вътре в същата тази връзка.

Из урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 18.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четейки Зоар, ние сме длъжни да се издигнем над неговия разказ и да плаваме над него като тресчица по вълните.

Не е важно течението на самата история – какви вълни идват към нас и в какъв вид– аз винаги плавам по тях с намерение да достигна целта. Самият разказ може да бъде изразен по много начини – това няма значение. Важното е винаги да стоя над повествованието на Зоар и да мисля само какво искам да постигна чрез четенето. Искам да постигна силата на отдаването!

От урока по книгата Зоар, 19.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

На изминалия Мегаконгрес получихме искри Бина. Бяхме изпълнени с усещането на отдаване, общо съединение и усещане на обществото. Сега нямам нищо от това, но е останала нуждата, празното желание.

Това ми причинява страдание и трябва веднага да възстановя връзката си с другите, да привлека светлина, да действам заедно с всички и да изградим цялостен механизъм за изпълнението на тези неща .

Всичко това е усещане на моето първо духовно желание! За първи път аз получих духовен съсъд. Преди просто имах животински, „общочовешки“ желания, а сега получих празнотата на Бина – усещане за ближния, изградено изключително върху отдаването. Усетих, че има още някой освен мен в света, а не просто обект, който да използвам! Това усещане дойде при мен от Бина.

„Желанието за наслаждение” не чувства това. Лъвът, който иска да улови елен не се отнася към него като към индивидуалност. Той вижда сто кг. месо пред себе си и се нуждае от него, за да оцелее. Той разглежда всичко пред себе си от тази гледна точка,  няма лична връзка с околните и не желае да навреди на никого.

Но Бина, която се намира в нас, е част от висшето,  свойството на Твореца и тя  разкрива в нас отношението към „хората“. По време на  конгреса, аз придобивам такова отношение към ближния. Аз осъзнавам неговата важност и получавам наслада и напълване чрез него.

В края на конгреса се чувствам зле. Това не е просто защото моето желание е нараснало, усещането сега идва от различна област, от духовното.

Това е част от бъдещия свят! Затова то може да се напълни само оттам, с помощта на групата, ученето и общите действия.

Това е лекарството, наречено „да вървиш по пътя на Светлината”:  сами да построим в себе си желание и да се погрижим предварително за неговото напълване. Да напредваме като старец, който върви прегърбен и предварително търси нещо, сякаш го е загубил.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““,16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Част 1: Урок по темата „Подеми и Падения“

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: „Предговор в мъдростта на Кабала“, п. 79, петъчен сутрешен урок за начинаещи

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: Скриване и разкриване

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Зоар разкрива толкова много тъмнина и зло, че в мен възниква въпросът: как човек, виждайки цялото това зло, може да моли за любов? Как чрез злото можем да молим за добро?

Отговор: Ние мислим, че между ненавистта и любовта има огромно разстояние. Но това не е така.

Преди всичко, обектът е един и същ – всичко се случва в същото желание. Ти не се преместваш в пространството. Необходимо е само да ти посвети светлината и в един момент да извърши в теб промяна от едната крайност в другата.

Когато гледаш без светлина, ти не виждаш нищо и тогава за теб това е тъмнина, омраза, негативни чувства.

Тук няма никакви продължителни действия. „Запалваш” светлината и тя мигновено променя всичко – цялата картина веднага става друга.

Сега ние се намираме в тъмнина и затова не можем да повярваме, че светлината може да се появи за един миг. Но това винаги се случва внезапно, много бързо, както при изхода от Египет.

От урок по книгата „Зоар”, 19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→