Как да помогнем на другаря
Рабаш, 1984, „Човекът да помогне на ближния”, текстът на статията е отделен с черен шрифт.
Аз не мога да напредвам без помощта на ближния, защото само обединявайки се с него, ще намеря мястото, в което се разкрива духовния свят – във връзката между нас.
Не ми е нужна помощ от силния, богатия, добрия, умния, както е в нашия свят. Необходима ми е помощ от равния и подобния на мен по цел в живота.
Следва да се разбере, с какво човек може да помогне на другаря. Може ли да се реши този въпрос именно там, където има бедни и богати, умни и глупави, силни и слаби?
В нашият свят нужда от помощ има там, където има разрив между хората, там се разкрива възможност да се помогне. Ако обаче двама са равни, тогава няма място за помощ. Помощта в нашия свят изхожда от пълноценния към непълноценния.
Но ако всички са богати или умни, ако всички са силни и т.н. – с какво човекът може да помогне на другия?
Най-общо казано, ние не изпадаме във възторг, ако ни се наложи да се обърнем за помощ към някого. В мен се разкрива срамът, гордостта, завистта. Ние не искаме да се показваме като нуждаещи се от нещо, като зависими от някого и се стремим към разединяване.
Но пък виждаме, че има нещо, от което всички се нуждаем – от разположение на духа. Казано е: „За тревогата в своето сърце, нека другите да разкажат”. Защото нито богатството, нито мъдростта ще помогнат на човека да бъде в бодро настроение.
Приповдигнатото настроение се явява следствие от усещането за увереност в доброто бъдеще. А ако знае, че трябва да спаси себе си и сам няма да се справи, тогава той изпада в депресия.
Човекът може да помогне на другия, именно когато види, че той е изпаднал в униние. За това е казано: „Човек не може сам да освободи себе си от затвора”.
Ако затворът е нашия свят, тогава да се измъкнем от него на свобода, в усещането за висшия свят, ще ни помогне само другарят по цел.
Именно другарят е способен да предизвика в него приповдигнато разположение на духа, тоест да му даде увереност за постигането на целта.
Казано по друг начин, другарят го повдига от състоянието, в което се намира, в състоянието на духа на живота. И той отново започва да придобива сила и увереност от живота и напълването.
Моето отчаяние е било предизвикано от невъзможността да постигна духовната цел без външна помощ. Не мога да задължа никого, но намерих другар, който иска да ми помогне. И той ще може да ми помогне не със своите знания или богатство, а само с желанието да постигнем общата цел.
Оттук следва, че всеки трябва да обърне внимание и да помисли за това, с какво може да помогне на другаря си, предизвиквайки в него приповдигнато разположение на духа.
Тъй като в това, което касае разположението на духа, всеки може да намери в другаря място на недостиг, което е способен да напълни.
Това не означава, че трябва да развеселяваме другаря. Ние сме длъжни да предизвикаме във всеки другар по цел чувство на увереност в нейното постигане, за да го изпълни духът на живота, приповдигнатото разположение на духа – над този живот, по-високо от този свят, който му се струва затвор. С другар, човекът е уверен, че може да излезе от този затвор.
От урок по статия на Рабаш, 26.09.2010
[21944]
Зоар, глава ”Ваехи” , п.103: „ В светлината е образа на Царя и живота, и желанието Негово, както облак с есенен дъжд”.
Въпрос: Какво да направя ако
Въпрос: Може ли отчаянието да изгаси искрата на духовното ми желание?
Въпрос: Какво се случва, ако не полагам усилия докато уча kабала?
„Зоар”, глава „Ваехи”, п.376: Навсякъде, където е необходимо да се извършват благославяния, Творецът, т.е. Малхут, трябва да бъде благославян първи. Ако Творецът не бъде благославян първи, то благословиите не се осъществяват”.
Науката кабала говори единствено за желанията. За светлината няма какво особено да се каже. Тя е статична и съществува в пълен покой. Тя само отдава и има само това единствено свойство на отдаване. Ако желаете да получите от нея, тогава действията ви трябва да са подобни на нейните. Светлината не се изменя; изменя се вашето желание, което я предизвиква да ви въздейства.
Въпрос: Как можем всички заедно да изравним вдлъбнатините на духовния път и да го направим равен, ако всеки в различно време преминава през подеми и падения?
Въпрос: Написано е, че на празника Сукот трябва да се радваме. Какво е това радост на празника?
Кабалистите говорят сякаш на архаичен език – назовават Твореца „Цар”, използват думи, които вече са излезли от употреба.