Сега, Творецът е скрит от нас и затова, аз мога да Го търся само чрез групата, която стои между мен и Него, както е казано: „От любовта към творенията – към любовта към Твореца”.

Ако се насоча към тази група и чрез нея си изяснявам всички отговори по отношение на нашето обединение и поръчителство, тогава ще пренеса своите желания в групата и там ще мога да видя накъде са насочени – към отдаване или получаване.

А в замяна, аз получавам от групата усещането за важността на Твореца, и искам или не, това също става важно за мен.

Започвам да мисля, че Творецът е велик и си струва да бъда около Него, че това е най-голямата награда. Тоест те променят моята ценностна система, поставяйки на първо място отдаването и Твореца, а на последно – моето егоистично получаване.

По-нататък започвам да работя, за да увелича величието на отдаването, докато то не нарасне дотолкова, че да се превърне в пълно взаимно поръчителство, когато всички ние ставаме като един.

Когато макар и в малка степен постигнем усещането за този „един човек”, това означава, че сме преминали границата (махсом), отделяща ни от висшия свят.

Тъй като групата става като един, то съгласно закона за съответствието на свойствата, тя започва да усеща в себе си онова свойство, което определя цялото мироздание – Твореца.

Аз нямам никаква друга възможност по друг начин, извън групата да намеря определенията за духовното – какво е светлината, тъмнината, нощта, денят.

Защото идвам напълно объркан от своя живот и не разбирам какво е важно в него и какво – не. Нямам представа за сметка на какво е възможно напредването, какво искам от този живот и какво иска Творецът от мен.

Нямам никаква конкретна посока, а се разпилявам на всички страни и дори не разбирам накъде се хвърлям във всеки момент.

И само групата ни помага да намерим една главна посока, а не ученето, което може да ни обърка – може да ми се стори, че получавайки знание, аз напредвам духовно, и че усвоявайки материала – ще вляза в духовното.

Колкото по-добре човек осъзнае, че движението към Твореца е вътре в групата, която му е дадена засега вместо Твореца, като модел на духовния свят, толкова по-бързо ще напредне.

От урок по статия на Рабаш, 01.09.2010

[#22308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Отнася ли се жената на един човек към тези „ближни” или „приятели”, които той трябва да „обича, както себе си”?

Отговор: Нашият живот в този свят е устроен така, че и в семейството трябва да се свържем заради духовната цел. Това е следствие на най-високия и най-яркия духовен корен, който се отнася към всеки човек в този свят.

В резултат на разбиването, нашите души са се отделили и са станали противоположни една на друга. Това се отнася не само за „човек – Творец” или за „група – Творец”, но и за „мъж – жена”. Ние достигнахме до стадия на разбиване на семейството и съпружеските двойки трябва също да реализират принципа „обичай ближния, както себе си”.

Това работи между съпрузите по същия начин, както и към другите хора. Когато мъжът и жената се удостоят с такава връзка, тогава между тях ще се възцари Шхина, Творецът. Това означава, че във всички техни действия, от най-материалното до най-духовното, те ще се стремят да останат в едно намерение – да бъдат свързани единствено чрез взаимно отдаване, Твореца.

Всеки човек може да разкрие това – имено затова Творецът е разделил първия човек на две части: Адам и Ева. Тази възможност е вече заложена вътре във всяка съпружеска двойка в този свят. Аз съм уверен, че ние трябва да поправим тази част. В края на краищата, докато не доведем всичките поправяния до техния завършек на най-ниската степен, на нивото на този свят, поправянето не може да съществува и във висшето.

Не е достатъчно да се чувстваме свързани помежду си. Ние трябва да се свържем във всичките наши материални дела в този свят до идеалното им състояние, като в света на Безкрайността. И тези два полюса: нашия свят и света на Безкрайността ще се свържат и всичко ще се върне към съвършеното си състояние. Ние трябва да свържем тези два свята: най-висшия и най-нисшия.

Поради това в семейния живот и в отношението на човек към децата и към възрастните всичко трябва да се случва съобразно с духовните закони. И разбира се, когато жената и мъжът учат заедно кабала и могат да достигнат такова отношение и намерение един към друг, тогава това разкрива възможност за уникална работа, която е възможна само между съпрузите.

От урока по статията „Любов към Творец и творенията”, 28.09.2010

[22129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какви са признаците за добра връзка между приятелите?

Отговор: Жизненият дух между тях, подемите и въодушевлението независимо от текущите състояние – всички това сочи към добра връзка между приятелите.  Светлината извършва различни действия върху нас, разкрива омраза, разединение и разбиване между нас. След това тя ни поправя. После отново разкрива разбиването и отново го поправя. Това продължава докато станем напълно поправени.

Разбираме, че преминаваме през различни състояния по този път; някои от тях, за разлика от други, са по-приятни и по-понятни. Ние винаги ги оправдаваме, тъй като те произлизат от Добрия и Творящ добро, от няма никой освен Него. Просто трябва да се опитаме да съхраним обединението и да поддържаме общия дух – нашия жизнен дух.

Това всъщност е желаното състояние. Имено тук са разположени всичките 125 духовни степени – в съхраняване на връзката и жизнения дух над подемите и паденията. Когато между душите се разкрият разделението и единението, тогава разкриваш целия разказ на Тора, през който трябва да преминеш.

Ти разкриваш там злото начало, Египет, изгнанието и причините за тях, цялата дълбина на злото, което възниква от разбиването, и редът на поправяне. Там разкриваш действията, водещи към обединението – „праотците” и „синовете”. Разкриваш душите, т.е. нашите части, които са взаимосвързани до някаква степен. Разкриваш цялата история, за която четеш, под формата на процесите, през които преминаваш. Ти се отъждествяваш с всяка душа и разкриваш нейния път на поправяне.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2010

[21954]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Целта на образованието е да обясни какво е „любов към ближния”, което е всеобщ природен закон.

На това трябва да се набляга при преподаването на всички предмети. Около това трябва да се прокарва идеята за единство на природата и управлението (Няма никой освен Него), пълната взаимовръзка на всички части на творението (Обичай ближния, като себе си).

Тогава цялото обучение ще се базира на един закон, ще се управлява от една сила, ще се движи в едно направление и детето именно това ще усвои.

Ако за закона „Обичай” е казано, че това е „основно правило в Тора” – т.е., това е всеобщ закон на мирозданието, то ние сме длъжни да обучаваме децата, изхождайки от този закон и да показваме, че всичко ставащо в света се определя от тези условия.

Тогава децата ще усвоят този единствен закон, ще разберат и висшето управление и как правилно да се държат.

Ако им показваме, че и най-добрите и най-страшните събития в света стават само, за да разберем, че трябва да изпълняваме този закон, то децата ще започнат да се отнасят по-целеустремено към действителността.

Този, който иска да се поправи и чрез себе си – света, той се нарича човек. Така от животни се възпитават хора.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението““, 27.09.2010

[22190]

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо са нужни приятелите? Защо не може просто да се обърнем към Твореца и да се издигнем с помощта на Обкръжаващата светлина?

Отговор: Никой от нас не може да се обърне към Обкръжаващата светлина, към Висшата сила, към Твореца, освен ако това не стане от мястото на разбиването, изясняване на връзката с групата. Човек не може да се свърже със светлината директно поради липсата на подобни свойства, дори липсата на противоположни. Затова е нужно молбата да се извърши заедно с приятелите – или чрез единение или чрез липсата на такова.

Творецът е създал желание за получаване и това не се е променило. Това е което наричаме свят на Безкрайността и където всички ние заедно съществуваме. Под света на Безкрайността съществуваме в състояние на разделение; ние не знаем и не разбираме, напълно сме отделени от духовността. Тези състояния са включени едно в друго и се проявяват само в нашите усещания. За да постигна Безкрайността, аз трябва да направя следното: 1) да стигна до състояние на отделеност; 2) да разкрия, че сме разбити и 3) да се издигна до мястото, където всичко сме заедно.

Немога да се обърна директно към Твореца, защото Той е силата, която съществува в поправеното Кли. Аз или моля за силата да бъда поправен заедно с всички останали, или ако вече съм постигнал връзка с другите, се обръщам към Твореца. Няма Творец без творение и няма Висша сила без Кли.

От урока по статия на Рабаш, 26.09.2010

[21960]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В природата има общи закони на развитие: раждане, съзряване, максимална ефективност и угасване. По същите тези закони ли се развива групата?

Отговор: Безусловно, ние преминаваме през тези състояния в личното си и групово развитие. И все пак, начинът, по който се развива групата е малко по-различен.

От една страна, тя постоянно се разширява, а от друга страна, преминавайки в духовната фаза, започва да се обединява с Твореца.

Тогава отмира нейната материална част, т.е. намерението заради получаване, а с намерението заради отдаване, групата влиза в Твореца и там, в своя корен, тя съществува вечно.

Разбира се, като резултат, понятието „група” изчезва, защото то бива заместено от понятието „Адам”, единната душа.

Групата (квуца) е все пак нещо ограничено – тя представлява съчетание (кибуц), алианс на душите, обединени в резултат на въздействие.

Когато тя пристъпи към сливането с Твореца, душите съществуват една в друга без да изчезват и единството между тях също не изчезва, като едновременно с това всичко става единно цяло.

От беседата на 24.07.2010

[22194]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да размекна сърцето си?

Отговор: Чрез работата в групата, примерите, които показваме един на друг, светлината, която искаме да привлечем при ученето.

Други начини няма. Не търси средства за духовно придвижване там, където ги няма – нито в психологията, нито във всевъзможните науки и методики. Цялата работа става в групата.

Има другари и има учене. Доколкото успеем да реализираме съветите на кабалистите, толкова ще се запише в нашия актив.

Няма къде да се скрием от мястото на разбиването, от мястото на нашата взаимосвързаност. Откривайки егото, ние откриваме в него цялата дълбочина на разбиването на духовната система – само помежду ни.

И точно тук, между нас, сме длъжни да разкрием обединението, жизненият дух, радостта и стремежа към целта.

Ключът е във взаимопомощта. Аз съм длъжен да се уча от примера на другите и да им показвам примери, заедно, ние трябва да четем за това.

Отвличайки се в търсене на други рецепти, освен тези, които са ни предали кабалистите, ние само се объркваме. Няма други средства, освен книги, учител, другари.

Заедно сме длъжни да търсим възможност за разкриване на нашата връзка или нейните недостатъци, да разкрием и осъзнаем необходимостта от поръчителството, енергията, взаимната поддръжка и Твореца между нас.

Ако фокусираме цялата работа на едно място и се фокусираме в това място, то много бързо ще дойдем до резултата – или ще се предадем или ще преминем през теснината и ще достигнем целта.

От урока по статия на Рабаш, 26.09.2010

[21952]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво позволява средната линия да обедини дясната и лявата?

Отговор: По своята същност, дясната и лявата линия са диаметрално противоположни една на друга.

Дясната линия – е абсолютното отдаване, тя не знае и не иска да знае какво е това получаване. А лявата линия – са получаващите келим, които не разбират какво означава отдаване.

Но всяко наше желание , впечатление, мисъл – обезателно се състоят от смес на Бина, отдаващи, и Малхут, получаващи желания. Тяхното разделяне е възможно само със силата на светлината, сякаш потискам едната по отношение на другата.

И в дясната и в лявата линии също има три линии. Ние не сме в състояние да отделим което и да е нещо в чист вид.

Разбиването завинаги ги е споило между себе си посредством светлина с най-висока мощност. Тя толкова ги е споила един в друг, че не е останал нито един детайл, нито една частица, в която да се съдържат тези два елемента.

Затова в действителност, дясната линия – това са отдаващите келим, работещи над получаващите, а в лявата линия под получаващите келим се крият отдаващите. Когато придобивам средната линия в мен се появяват келим, в които тези свойства са съвместени.

Взаимното включване, при което ги присъединявам към средната линия – това е силата на висшата светлина, а по-точно – силата на Твореца, замисъла на творението, предопределили и предизвикали разбиването. По такъв начин, започвайки да обединявам двете линии в една, аз използвам силата на самия Творец.

Аз замислям и възнамерявам да разкрия именно Него, а средната линия ме свързва с Него – с Източника на разбиването. В нея аз постигам причината на разбиването и намерението на Твореца. Повдигайки се над природата аз се сливам с Този, Който пребивава над нея.

По такъв начин, в средната линия се крие Твореца и аз се прилепвам към Него благодарение на нейното обединяващо действие. Тук се намира мястото на срещата между творението и Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2010

[22104]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Възлюби ближния както себе си” – това изречение определя целия принцип на връзка между желанието и светлината, поправянето на общата душа.

За да може творението да постигне Твореца, Творецът е принуден в началото да разбие творението и да го доведе до състояние на ненавист, към противоположно на Себе си състояние.

Да се постигне противоположното състояние на Твореца, е възможно само, като се създаде творение подобно на Него, а след това да се измени това състояние в обратното, за да може от съвършената форма да получим несъвършена.

С това, на творението му се предоставя възможност, от несъвършеното състояние само да достигне подобие на Твореца, да изясни собствените си свойства и тези на Твореца, какво означава да бъде съвършено и как да постигне това съвършенство.

Творението се намира в търсене на решение, и така достига до състоянието на Твореца. В процеса то достига свобода на решението, избирайки подобието, като единственото съвършено състояние.

Невъзможно е да се разбере, как може да бъде свободно от своята природа, но под влиянието на светлината, противоположна на нашата природа, в желанието ни се създава неутрална област, която не съществува дори в Твореца!

И именно това, което се развива в нея, се нарича творение. Ние сами строим това творение, човека – „Адам”, което означава „подобен” на Твореца.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението““, 28.09.2010

[22137]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се характеризира сегашния етап пред ноемврийския конгрес?

Отговор: Мисля, че се намираме в състояние на подготовка за скок, длъжни сме да сплотяваме силите и да оказваме натиск върху себе си, да се готвим и да се свързваме под действието на натиска.

Ако се подготвим успешно, то на Конгреса ще усетим вътрешно разкритие.

Най-малкото, ако за новите той не бъде реално разкритие, то ще е чувствено: те ще разберат същността на кабала, необходимостта от обединение, илюзиите ще избледнеят, всичко ще стане едно цяло, ще изчезне объркването, всичко ще се сведе до една обща картина, ще се прояви единствено действащата Сила, всички „декорации” ще останат само като връзки между нас.

Нали светът, е илюзия, скриването е там, където не съм свързан с Твореца, там аз виждам всевъзможни образи.

От беседите 24.07.2010

[22191]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→