Нощта Ошана Раба символизира завършената поправка „Сукот” (шалаша).

Седем дни привличаме обкръжаващата светлина, построявайки покритие шалаша. Светлината идва от Аба Ве–Има (АБ”И) света Ацелут чрез Зеир Анпин(З”А). З”А олицетворява палмова клонка.

По нататък светлината преминава чрез ХАГА”Т, сфирот Хесед–Гвура-Тиферет олицетворени от трите клони на мирта и чрез сфирот Нецах-Ход, олицетворени от две върбови клонки.

А след това от Есод парцуфа З”А светлината влиза в Малхут, която символизира плода етрог (вид лимон, Бел. Ред.). Това съединение с еосъществява на всички проводници на светлината от АБ’И към Малхут под покрива шалаша., т.е. под екрана, под който душата е скрита от светлината.

Получаваме всичките седем обкръжаващи светлини за поправяне през седемте дни на празника и в последната негова нощ наричана „Голямото спасение” (Ошана Раба) аз проверявам какво съм достигнал, какъв е екранът в свойството на отдаване.

Защото резултатът от обкръжаващата светлина в нашата работа е именно този екран. Момента, в който се появи в мен, веднага в съответствие с мощността на екрана започвам да усещам Твореца и определям взаимоотношенията между нас.

Ето защо отбелязваме този момент от своето развитие като особено събитие, начало на работа с екрана. Тази работа ме прави личност в духовния свят.

Защото без екран мен просто ме няма. Мярката на екрана, това е величина, характер, форма – това съм и аз. Желанието да се наслаждаваме, желанието да наслаждаваме, светлина – всичко това не зависи от мен. Какво всъщност представлявам аз самият? Само екран!

От урока по статия 8 от книга „Шамати”,28.09.2010

[22230]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мисля си, че усещам нещо, но всъщност нямам никакви лични чувства. Всяко чувство е сбор от чувствата на всички души на Безкрайността. Това се нарича духовен съсъд.

Духовният съсъд не принадлежи лично на мен; той е онова, което разкриваме между нас. А това, което разкривам в себе си, се смята за животинска степен и Кабала не говори за това. Всеки от нас е животно. Но начинът, по който се свързваме помежду си, е точно това, което се нарича духовна връзка. В духовното само връзката между нас има значение.

Тази връзка е разбита; въпреки това тя се отнася към духовното. За това ние можем да си осигурим удобен животински живот, въпреки че той няма нищо общо с духовното. Духовността започва с изясняване на нашата взаимна връзка.

И не просто всяка връзка – само тази, която е насочена към разкриването на Твореца. Аз желая да опозная Твореца. Затова разбирам, че са ми нужни други хора, защото от любов към другите ние стигаме до любов към Твореца. Това е единствената причина, поради която Творецът е разбил душите ни.

От урока по статията „600 000 души”, 26.09.2010

[21978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Да четем книгата Зоар с правилно намерение – това е “еликсир на живота”. А какво означава “смъртоносна отрова” в четенето на Зоар?

Отговор: Зоар може да бъде “еликсир на живота” и “смъртоносна отрова”. Когато използваш светлината на Тора – това може да бъде за добро или за лошо.

Всичко, което ти дава допълнителна сила към нашата естествена природна сила, ти можеш да използваш за полза или за вреда, тоест да направиш от нея “еликсир на живота” или “смъртоносна отрова”.

Затова ние през цялото време се връщаме към намерението, защото най-важно е не действието, а намерението. Ние не осъзнаваме, до каква степен живеем в света на намерението.

Понякога нещо ми се струва отвратително, но ако аз чуя, че то е с добро намерение – веднага променям отношението си към това действие. Какво се е променило? – променило се е моето възприятие към намерението, с което се случва това действие.

Затова цялата разликата е само в намерението – какво именно аз желая чрез конкретно действие или постъпка. И в това е разликата при използването на светлината – като “еликсир на живота” или като “смъртоносна отрова”. Разликата е в двата свята.

Цялото придвижване напред – е само в намерението, до колко ние сме способни да разделим, да различим, да бъдем чувствителни към това, да усетим и най-малкото изменение на намерението – и не само своето, а и на обкръжението ни.

От урока по Книгата Зоар, 27.09.2010

[22188]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваехи”,п.119: „Само бащите твои е искал Творецът”. „Бащите твои” са трима: Авраам, Ицхак и Яаков.

Казано е: „само” – наистина само така както няма нищо повече от тези тримата и от тях се разклоняват и утвърждават всички останали – всички степени на световете БЕА, изкачващият се МАН към ЗОН, за да увенчаят Името, тоест да привлекат новите мохин към Нуква, зовящи се с Име.

Зоар през цялото време ни води към средната линия, във всички състояния. Това е нейната мисия – постоянно да ни показва как можем да подредим тези две линии, които получаваме свише, от Твореца – силата на получаване и силата на отдаване и да изградим от тях нашата реалност, да се повдигнем над тях двете и да ги получаваме в това количество, в което можем да ги включим една в друга. Тяхното взаимно съчетаване изгражда в нас средната линия.

Средната линия се изгражда от сумата на двете линии, като се използва всичко най-добро от тях двете. Средната линия се образува така: лявата линия се включва в дясната, дясната – в лявата, а след това ти приемаш общото между тях – техните взаимни съчетавания от двете страни (Малхут в Бина, Бина в Малхут) – и правиш от тях средна линия.

Това е основополагащ принцип. И същото това става с душата. Душата не съществува, ако ние не я изграждаме. Въпреки че се нарича ”частица от Твореца свише”, тази частица не идва от Твореца, ако аз не я изграждам във връзката между нас. Този духовен съсъд (кли) не съществува, ние я изграждаме във вид на връзка между нас.

Именно това е – от средната линия, тъй като това е и душата. Към нас идват дясна и лява линия, отдаване и получаване. Те двете са сили на природата. Когато аз ги съчетавам по правилен начин, от тях двете се образува средната линия – душата.

В отношенията между нас имаме работа със силите на получаване и на отдаване. Въз основа на нашето получаване ние изграждаме формата за отдаване и така постигаме душата, като създаваме между нас средна линия. Няма никаква реалност освен тази, която ние сами изграждаме помежду си. И там, в тази реалност, се разкрива всичко.

Зоар пропуска към нас свише средната линия. А ние като четем Зоар, сме длъжни да се стараем да се включим в нея. Тогава ние сме настроени на тази вълна, по която идва светлината и ни връща към източника, към Твореца.

От урока по Книгата Зоар, 30.08. 2010

[22304]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигнем до вътрешния вик? Има ли придвижване без вик?

Отговор: Безусловно, няма придвижване без вик. А до вика за помощ може да се достигне само с помощта на обкръжението. Сам, човек не е способен да достигне до такова желание.

Тъй като викът трябва да бъде устремен към отдаване, аз съм длъжен да се приповдигна над своя егоизъм, а този подем е възможен само, ако завиждам на другарите си.

А иначе над какво да се повдигна? Как и къде да отскоча от своето его? Невъзможно е да издърпаш себе си от блатото, дърпайки се за косите, или, както са казали кабалистите – „затворникът сам не може да се освободи от затвора”.

Само с работа по обединението, аз извличам своята точка в сърцето от егоизма, желаейки да я съединя с другите. Моите усилия нарастват постоянно, тъй като аз приемам все по-голямо въодушевление от групата и чрез нея получавам светлината, възвръщаща към Източника.

Светлината идва чрез духовната система от Арих Анпин (А’’А) през Аба ве-Има (АВ”И) и Зеир Анпин (З”А) към Малхут (М). Малхут – това е Шхина, общността на всички души.

Доколкото под парса душите се намират в разбито състояние, то там няма никаква възможност за получаване на светлина. И затова ние се повдигаме към Шхина, към събранието на душите, стремящи се към съединение и отдаване и там получаваме въздействието на висшата светлина. Там е мястото на нашата среща.

Въпрос: Викът това също ли е групово действие?

Отговор: Викът е резултат от натрупването на общите усилия на групата. На човек му е необходимо външно въздействие, за да достигне до собствен вик. Необходимо е съчетание на едното с другото.

При това човек чувства, че вика от името на общността. Защото той се нуждае не от каквото и да е, а от обединение, и се моли не за спасение от несгодите, а за свойството отдаване.

Неговият вик е индивидуален, но е насочен към единство, към връзка с другите и Твореца. Това са законите на духовния свят – мястото на обединение над егоизма.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 01.10.2010

[#22347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: За какво да молим Твореца?

Отговор: Молбата може да бъде само за едно – за светлина, връщаща към Източника, за сила.

Аз не мога сам да се променя. Цялото човечество постепенно стига до отчаяние от тези опити. Днес става ясно, че в резултат ние само повече се объркваме – дори в системи, които сами сме изградили.

Действително, в работата си ние трябва да стигнем до отчаяние. Това не е просто. Както пише Баал аСулам, няма по-щастлив момент в живота на човек от мига, когато той напълно се е отчаял от собствените си сили. Тогава, виждайки, че няма изход, той се обръща към Твореца и Творецът му отговаря, защото неговият вик е пълноценен.

А дотогава, докато няма желание, светлината не действа. На пътя към него има 125 степени. Ако се изкача на първата степен, ако ми липсва светлина, макар и в минимална степен, тогава тя ми въздейства. По този начин влизам в зоната на светлината.

На петата степен, моята потребност се увеличава и светлината действа в съответстващо количество – нали съм по-близо до нея. Такъв е законът в зоната на светлината.

Докато се намираме долу, ние нямаме искане. Когато то възникне, светлината тутакси сработва. Нали тя е създала желание и го поддържа. Никога желанието не може да направи нещо само.

В такъв случай, как може то да поиска светлина? В желанието има искра от светлината, останала в него от разбиването на душите. Тя те пробужда, увлича те към светлината, макар че желанието те тегли надолу.

Докато искрата не се е проявила, от човека нищо не се изисква, него просто го егоистично развиват. Но ако искрата се е запалила, светлината прекъсва работата си и ти предоставя възможност да Го помолиш.

На този етап те довеждат там, където можеш да раздухваш своята искра, докато сам не пожелаеш въздействието на светлината.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 01.10.2010

[22348]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

„Няма в сокровищницата на Твореца друго богатство, освен трепета пред Твореца“ (Шамати, статия 38).

Има три стъпала на развитие:

Първото стъпало е този свят – светът, в който се намираме.

Второто стъпало е периодът (нивото) на подготовка. В него се намират хората с точка в сърцето, развиващи нейната важност над този свят, над егоизма.

Третото стъпало е връщането (поправянето) посредством трепета, стъпалото Бина, хафец хесед, на което човекът става праведник. Тук се случва реалното поправяне на 613-те желания на душата в «отдаването заради отдаването».

Четвъртото стъпало е връщането (поправянето) заради любовта –  стъпалото на съвършения праведник. Тук, 613-те желания се поправят в «получаването заради отдаване» – подобието на Твореца.

Стъпалото на трепета е много важно – това е пролога към подобието с Твореца. Светлината постепенно увеличава егоистичните желания на човека, а той се издига над тях, предпочитайки да асоциира себе си с точката в сърцето. А след това, на стъпалото на любовта, той започва да използва своите желания за «получаване заради отдаването».

По такъв начин, стъпалото на трепета представлява съсъд, в който на следващия етап, на стъпалото на любовта, човекът получава разкриване на Твореца, светлината на Безкрайността.

Етапите на развитие се редуват, а ние трябва за се грижим постоянно само за трепета. Тъй като «трепетът» е неуморната работа над екрана и отразената светлина, за да останем през цялото време над своите желания.

Разбира се, цялата работа се извършва от светлината, но от нас трябва да излезе молбата за това. В групата, тази цел също трябва непрестанно да се извисява, да се поддържа единството и връзката, в която ще се създаде общ съсъд – намерението заради отдаване, издигането на всеки над неговия егоизъм.

По този начин ние си помагаме един на друг, обединяваме точките в сърцата си и създаваме от тях наш съсъд за получаване на богатства. И когато нашето единство се реализира, в него веднага ще се разкрие светлината.

Oт урока по статия от книгата „Шамати“, 01.10.2010

[22352]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Хора, в които се пробужда точката в сърцето, идват по различни пътища в науката кабала. Тя обяснява как да реализираме тази точка въз основа на желанията, как да построим екран и намерение над желанието и да пребиваваме в радост, но вече на друго ниво – радост от това, доколко мога да бъда в отдаване, да отъждествявам себе си първо със създадената висша сила, която е създала желанието и е внесла в него тази точка, с помощта на която мога да се издигна над желанието и да се слея с висшата сила.

Творението, състоящо се от желание и точка на стремеж към Твореца, извършвайки поправяне, развива тази точка дотолкова, че тя се превръща в екран, и тогава, вече над този екран, то може да отдава на Твореца, на светлината така, както светлината и Творецът му отдават – и от това изпитва радост.

Тогава, според своето състояние, творението вижда, че в даден момент е по-правилно да бъде или пусто, или по-напълнено в своето желание. Тъй като в крайна сметка, състоянията, които то усеща вътре в своето желание, винаги трябва да му дават истинска основа за проверка – действително ли се намира  в отдаване или не.

Ако за да се отърве от себе си трябва да усети страдания в желанието да се наслаждава, тогава то ги усеща, а над него пребивават в отдаване и от това то изпитва радост.

А ако постигне състояние, в което може да се радва от желанието да се наслади, от напълването, но не заради себе си (тъй като това е след всички съкращавания и опустошения, когато то започва да напълва себе си, за да добави радост над екрана), тогава изпитва радост от това, че може да напълни Твореца.

Когато постигнем «Симхат Тора» (Радостта на Тора), това означава, че ние знаем, как да използваме светлината, връщаща към източника, за да можем през цялото време да пребиваваме в състоянието отдаване в радост – в «отдаване заради отдаване» или дори в «получаване заради отдаване».

Тогава действително идва радостта, както е казано: «Радостта е следствие от добрите постъпки». Добрите постъпки са действията отдаване от две врати, от двете части на своята душа – Г“Е и АХАП.

От урока по статия от Рабаш, 29.09.2010

[22345]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е основният принцип на напредването?

Отговор: За да разберем по-добре духовната работа, трябва да започнем от края. Последната точка, целта – “сливането” – се постига чрез въздействието на висшата светлина върху човека.

В продължение на целия духовен подем (поправянето на егоизма от неговата начална точка до пълното поправяне), трябва още в самото начало на пътя, в началната точка на поправяне на егоизма, да възникне осъзнаване, че само висшата светлина може да ме поправи.

Тоест да осъзнаеш злото, както е казано ’’Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне’’ – това е изходната точка.

И тя е най-важната, защото в нея се различават вярващите от кабалистите. Вярващите не виждат злото в себе си, затова не се поправят, а изпълняват действия, за да отидат след смъртта си в рая.

А кабалистът знае, че възможност да разкрие висшия свят, му се дава само сега, и че телесната смърт няма да му разкрие нищо повече – няма нито рай, нито ад след смъртта.

Когато човек се откаже напълно от всички възможности да достигне целта, чрез различни увъртания, пътища и способи, и се отдаде единствено на висшата светлина и разчита само на нея – значи, той е излязъл на изходната точка по стълбата към Твореца.

По нататък, на човек му предстои да положи усилия, за да влезе през всичките врати, да се убеди, че те не водят към висшия свят, и да достигне до последните, вечно отворени – Вратите на сълзите, и да влезе през тях.

А дотогава има много егоистични кръгове за разкриване на злото: учение, егоистични мъдрости, разпространение – всичко което поискаш, само за да не се преклониш пред светлината, което сам не си в състояние да сториш, и само висшата светлина е способна да те поправи и повдигне към свойството отдаване.

Да ускориш това осъзнаване на злото, можеш само с помощта на групата. Да осъзнаеш, че злото в егоизма е не самото желание да притежаваш за себе си, а е в това, че този егоизъм е против Твореца и не ти дава възможност да достигнеш целта.

Трябва да свържем “групата”, “учението”, “разпространението” – само затова – за да осъзнаем по-бързо, че само въздействието на висшата светлина ще ни спаси.

[#22312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако цялата Тора (кабала) говори само за любов към другите, тогава защо трябва да поправим себе си? Не е ли достатъчно просто да имаме добро отношение един към друг? Защо трябва да се тревожим за нещо друго?

Отговор: Ние съществуваме на най-ниското, животинско ниво; ние просто живеем и умираме („животно” означава „живо” същество). А нашата задача е да се повдигнем до нивото на човек, да станем „подобни” на Твореца.

Но как да се издигна през всичките 125 степени, за да постигна това състояние? За това има особена скрита сила: Тора, светлина. Ако тя ни въздейства, ние се развиваме и повдигаме от животинското ниво, което сега възприемаме като омраза към другите, до човешкото ниво на любов към другите, което е равнозначно на любов към Твореца.

Началното (1-то) и крайното (125-то) духовно състояние вече са установени – аз съм наясно какво представлявам в този момент и какво трябва да стана. Затова няма смисъл да размишлявам над условията, които са ми дадени сега, или над моята природа. Нищо не зависи от мен и всичко вече е записано в корена на моята душа. Аз просто трябва да се концентрирам върху това, как да се предвижа и да се поправя.

 Аз трябва по-малко да се съсредоточавам на самите състояния, без значение дали упреквам себе си или се чувствам добре – за това е необходим само един миг, след който трябва веднага да се устремя към върха. Ние не можем да поправим себе си с „учтиво поведение” или „добри маниери”. Дори на най-малката степен ние поправяме себе си с „любов”. Иначе това няма да бъде поправяне, което се нарича „заповед”.

Затова е казано, че главното правило в Тора и всичките нейни заповеди са любов и всяко поправяне на желанието за получаване е малка част от постигането на тази любов. Няма нищо друго освен любов и омраза – разбитите желания да получа заради себе си и поправените желания заради отдаване. 

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 27.09.2010

[22065]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Кабала, Тора - Няма коментари→