Въпрос: Как с помощта на предстоящия голям конгрес да се приближим към сливането с Твореца?

Отговор: Точно това е, което желаем да постигнем. Изграждаме си обкръжение, което да повлияе на всички нас, да внуши нови ценности и да предизвика срам във всеки за това, че аз все още не съм вътре в отдаването, че не чувствам себе си така, както се чувствам на конгреса.

Защото в течение на тези три дни аз ще чувствам вътре в себе си изгарящ огън, възторг и въодушевление – така че, защо не можем винаги да усещаме себе си по този начин?

И до и след конгреса аз видимо ще преживявам трудни състояния, подеми и падения, а и по време на конгреса ще има моменти, когато ще желая и няма да желая, ще бъда „за” и едновременно „против”.

Така ние се учим на това, колко се нуждаем от групата, и от натиск от страна на другарите си, така че именно благодарение на това въздействие по-бързо да достигнем сливане с Твореца. Именно това е, което този конгрес трябва да ни накара да почувстваме.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 07.10.2010

[22834]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Творецът е заложил в нас особено свойство като средство за развитие, което сe нарича – “срам”.

Ако аз сметна себе си като получаващ от някого – на мен ми става срамно, защото това наранява моето “Аз”, моя личен статус, усещането ми за мен като личност.

Тъй като Творецът е създал нас от своята светлина, и така ние сме следствие на този много висок източник, но усещането за себе си като получаващи – е противоположно на светлината. И затова чувстваме себе си като унижени.

Само животното не усеща срам. Кучето изяжда подхвърленото му без всякакво стеснение. Ако подхвърлим нещо по същия начин на човек, то неговата реакция, изцяло зависи от моментното състояние, в което се намира.

Ако той вече умира от глад и това спасява живота му т.е. се е спуснал от човешко до животинско ниво – тогава той също няма да усети срам. Или не му е до срам от страдание, или пък е израснал в условия, където да получаваш е естествено.

Но ако дадат подаяние на човек, който притежава гордост и усещане за личност, то той ще се почувства оскърбен.

Творецът нарочно ни е създал така, че да почувстваме до колко желанието ни за наслаждение е презирано и нищожно, спрямо желанието на Твореца да отдава, и това отличие да ни даде сила да се повдигнем.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 07.10.2010

[22840]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Истина ли е, че любовта към ближния е възможна само по отношение на желанието към духовното, но не е необходимо да напълвам неговите материални желания?

Защото виждам, че сега не съм готов да разделя с него дори парчето месо, което е на масата.

Отговор: Засега, за нас е достатъчно да се обединим с ближния в неговото желание да постигне Твореца.

А след това, ти ще се чувстваш така, сякаш на масата, редом с теб седи твоят малък син – нима ще можеш да му вземеш късчето месо и да го изядеш сам? Така ще се отнасяш към целия свят.

Ти не разбираш, защо е нужно това и какво в крайна сметка ще получиш? Отговорът на този въпрос, тоест целта на отдаването, ние обикновено забравяме и по тази причина, това действие ни се струва изкуствено. Ти ще чувстваш, че си подобен на Твореца и че му доставяш удоволствие, постигайки такова поправяне!

Сега, изобщо не изпитваш такава потребност и затова, действието отдаване изглежда безпричинно, насилствено. Няма друга цел, освен подобието на Твореца.

Защото на теб само ти се струва, че целият свят страда и че има бедни и нещастни хора. Когато поправиш себе си ще видиш, че всички те са богати и щастливи, умни и здрави. (Виж статията на Баал Сулам „Скриване и разкриване на Твореца”)

Ние не разбираме каква е тази илюзия – да виждаме страдания в света. На всеки човек специално му показват уродливия свят, за да му дадат усещане колко още трябва да се поправи, за да види съвършенството.

Ние виждаме, че всеки мисли по различен начин и има собствено мнение. Откъде произлиза това? От това, че всеки вижда различна картина на света. Защото в света няма никаква картина, няма форма – всичко се разкрива вътре в свойствата на човека!

И когато започна да разкривам истината, тогава разбирам, че зад всички картини на този свят, които възникват пред мен като миражи в пустиня, стои една Мисъл, проектираща ми такава реалност. И формата е неустойчива като фата-моргана, витаеща във въздуха и през цялото време – променяща се.

А да преминеш през всички тези призраци и неизвестност можеш само, ако се опираш на групата, която през цялото време изправя твоя фокус на виждане към истината.

Истината – това е постигането на силата, управляваща цялата фата-моргана, за да разберем как тази сила създава всички форми и защо. А ние  да се обединим със самата сила, от другата страна на видимата картина на този свят и да работим заедно.

Както е казано: „Всичко би дал човекът, за да намери истината”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 03.10.2010

[22930]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – да действам само заради Твореца? Това много силно ме дразни – сякаш съм длъжен да работя за някого…

Отговор: Този „някой” е абсолютния закон на природата, общата сила, включваща в себе си цялото мироздание и теб.

Освен този закон не съществува нищо повече! И, когато ти „отдаваш”, правиш това  „не заради някого”, а за да установиш този закон над всички творения, за да се разкрие за всички.

На Твореца това не му е нужно – Той не получава нищо. Той е желание за отдаване, което не може да получава. Самият Той не може да бъде усетен в теб, а ти усещаш само своите представи за Него.

Законът за отдаването е като стена – той не чувства нищо, можеш да го смяташ за нежив. Това е закон на природата – абсолютният закон на отдаването, от който чувстваш реакции в себе си.

Ти не Му правиш услуга! Не Му е необходимо да се прикрепиш към Него и да Го обичаш – Той не усеща нашата работа така, както ние я усещаме.

Дори не можем да говорим за Неговата същност – тя е непостижима. Всичко, което говорим за Него – това са нашите собствени усещания. Това, как Го усещаме в своите непоправени или поправени желания.

Затова, не може да се каже, че аз работя за Него. „Прилепи се към Твореца”, „Обикни Твореца Свой” – става дума за мен, за моето поправяне и тогава аз ще постигна доброто.

Затова са ни дали група, по отношение на която ние трябва да работим, вместо да работим с някакви абстрактни принципи – със сила, която е невъзможно да се почувства или с условие, което всеки нагажда както му се иска.

Вземи науката кабала. Това е програма, показваща ти как е необходимо да се отнасяш към човешкото общество. Построй според тази програма своето отношение към обществото и по този начин ще постигнеш пълното си поправяне.

Любовта към творенията, която ще разкриеш благодарение на светлината, връщаща към източника, ще бъде твоето отношение към Твореца.

Вместо да действа по отношение на не усещащата се светлина, душата се е разбила и нейните части действат вместо светлината – по отношение една на друга.

И затова, те имат възможност да се свързват, да действат заедно и да проверяват какво не могат да направят по отношение на абстрактната сила.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22836]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво се подразбира под сливане с Твореца?

Отговор: Сливането – това е голямо поправяне, съединяване за сметка на подобието на свойствата, на „формата”.

Не е необходимо да променяме самия материал на желанието за наслаждаване. Но той има егоистична форма (намерение), която се нарича „зло” и е противоположна на Твореца.

Самото желание за наслаждаване не се смята за лошо и противоположно на Твореца – както цялата нежива, растителна и животинска природа.

И докато човекът не почувства, че е противоположен на Твореца, също не се смята, че в него има „зло начало”.

Преди всичко трябва да разкриеш, че твоето намерение, „формата” на желанието е обратна на Твореца. Иначе в човека няма зло – той просто действа съгласно своята природа.

За зло, в кабала се смята свойството, което е противоположно на Твореца, на Доброто, на Светлината. Можеш да усетиш злото само, ако ти се разкрие свойството на доброто, на връзката, на любовта. Тогава човекът вижда себе си като противоположен на това свойство.

Тогава той става „човек”, макар и още да е лош. И това се случва само чрез изучаването на науката кабала. А до този момент, в човека, както и във всички егоисти по света, няма какво да се поправя. Това не е онази форма, която се нуждае от поправяне.

Необходимо е да се поправи само разрива между мен и Твореца. Именно тази, обратна на Твореца форма, аз трябва да обърна в добра, подобна на Него.

И когато, както е казано, ние станем подобни на Него във взаимното отдаване, тогава ще постигнем съединението, което се нарича „сливане” (двекут).

Тази вътрешна работа (разкриването на злото, разбиването и неговото поправяне) се извършва само за сметка на светлината, която бива привлечена по време на груповите занимания с кабала.

В един от своите кръговрати, човекът внезапно усеща „бодване в сърцето” – „искрата”, която го тегли към някакъв нов, нематериален живот.

Той иска да се издигне над обикновеното земно съществуване и стига до обучението в група. И с течение на времето започва да усеща доколко не съответства на отдаването.

От  този момент започва да  разбира, че неговата природа е противоположна на Твореца. Именно тогава може да се каже, че в него се е появило „осъзнаването на своето зло”.

А хората обикновено мислят, че „зло” означава да бъдеш лош в обществото, а не да си срещу единението на всички с Твореца.

Кабала не поправя земното зло изразяващо се в това, да не преведеш старицата през пътя или да не дадеш милостиня, защото то не може да бъде поправено, а непрекъснато ще расте, докато  не изкореним духовното зло.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз оправдавам Твореца и приемам всичко като добро, то откъде мога да знам дали съм попаднал в илюзия или в самозаблуда?

Отговор: Оправдаването на Твореца не е някаква неоснователна декларация, а е резултат от цяла поредица от действия. В своя завършващ стадий, аз се обръщам с молба към Твореца и Той съединява всички детайли и причини от предишните събития.

Картината, която започвам да разкривам сред неяснотите и объркванията, най-накрая започва да се прояснява и да придобива яснота и взаимосвързаност. Аз разкривам себе си и целия свят като група и разкривам Твореца като изначалния източник.

И сега, когато съм постигнал това единство, аз виждам, че всички е било направено за мое добро и ме е предвижвало по пътя. Така аз оправдавам Твореца не изкуствено, а „по резултатите от проверката”, когато разкривам реалното положение.

От урока по статията на Рабаш, 07.10.2010

[22809]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да се прави, ако по време на четенето на Зоар ме измъчват разни мисли дори за моя нов бизнес?

Отговор: Това е забележително! Нека вашият егоизъм се моли съвместно с групата за разкритието на злото и поправянето му, а така също и за процъфтяването на бизнеса. Но само заедно за всичко!

Няма нищо, излизащо от рамките на системата за поправяне. Казано е, че всички ”грешници” (егоистичните желания) се поправят и се присъединяват към праведниците (желанията за отдаване и за любов).

Така че, защо вашият бизнес да не може да е вътре? Не изхвърляйте нищо, а го включвайте в поправянето!

Когато се говори ”бягат от Фараона” се има предвид не бягството от него, а подемът над него. Казано е: ”И излезли от Египет с голямо имущество”. Ние вземаме всичко, което е възможно, цялото ”его” и излизаме, това ”его” става поправено.

От урока по Книгата Зоар, 07.10.2010

[22826]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Етапът на подготовката за разкриването на висшия свят означава достигане на свойството отдаване, защото светлината се намира около нас, а нейното получаване зависи само от подобието на нашето желание с нея.

Подготовката е многостранен процес, изискващ правилен подход. Първо, трябва да се разбере, че е възможно да се подготвяш само в група. Наистина, цялото поправяне се свежда до обединяването на душите в една обща душа.

В статията ”Свобода на волята”е казано, че любовта към ближния – това е общ принцип, съвкупност от всички поправяния. А пълната му реализация може да стане само съвместно.

Второ, ние предполагаме, че можем да поправим себе си сами. Идва пречка и ми се струва, че трябва да й противостоя със собствени сили.

В действителност, нашата работа се заключава не в това да се побеждава злото, а в това да се сливаме с Твореца. Само чрез това злото ще бъде победено.

Аз не бягам от злото, както от могъщия Фараон, а използвам този Фараон като средство за сливане с Твореца.

Казано е, че именно Фараонът е приближил синовете на Израел към Твореца. Фараонът за мен е като заслуга – аз съм заслужил, като помощ, неговата сила, благодарение на която и над която мога да се слея с Твореца. Без нея това би било невъзможно.

Аз действам в система, в поле от сили. Те не са добри и не са лоши – въпросът е в това, как ще ги приложа, намирайки се между тях. Всичко зависи от моето умение да ги използвам за придвижване.

По такъв начин, аз никога не се сражавам сам. Отначало нямам никакво ”оръжие” освен силата за анализ. Прилагайки правилно своите сили само за анализ, аз разкривам ситуацията правилно и използвайки силата на Твореца, мога да спечеля победа.

Всички ситуации произлизат от Твореца, за да ни ”обучават” като в обучаваща игра. Играейки в нея, съм длъжен само да изнамирам средства, оптимално отвеждащи ме към поредната крачка към сливането и единството, към любовта към ближния.

В такъв случай, аз виждам, че всички сили са призвани да ми служат в това. Няма грешки и злосторност – само заслуги, само благо. Аз оправдавам всичко и чувствам, че всичко е в моя помощ.

Необходимо е постоянно да имам такова отношение и тогава пътят се открива пред мен като пътечка от червен килим.

От урока по статия на Рабаш, 07.10.2010

[22813]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да организирам своя живот, за да бъде той изцяло насочен към разкритието на Твореца?

Отговор: Лесно можеш да провериш и организираш обикновения живот: просто трябва да се увериш, че не нанасяш никаква вреда на останалите чрез своите материални действия.

Тоест, ти не можеш да бъдеш крадец, престъпник, да живееш на чужд гръб – и в същото време някак си да действаш за отдаване и да разчиташ, че вървиш към поправяне.

Главното е да поправиш себе си така, че в своя живот да не вредиш на останалите, дори и косвено, да не вземаш нищо от другите. А останалата работа вече е в намерението.

Трябва, разбира се, да помогнеш на другаря да си намери работа, но същността на нашата работа се ограничава в духовната област, духовното обединение.

Не трябва да действаме както всевъзможните „алтруистични” и „духовни” организации, оказващи „хуманитарна” помощ чрез, което те унищожават хората.

Те размножават паразити, крадат възможността на хората да бъдат независими и да се обезпечават сами. А това е изгодно за самите организации.

Затова, правилото за приближаване към Твореца е: аз се грижа за материалното, дотолкова, че да осигуря необходимото за съществуване, а останалите мои усилия са насочени само към разкриване на Твореца и обединението с другарите.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22747]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата ни работа е насочена към подготовката. Нашата задача не е да премахнем егоизма, който ни се разкрива, а да сме готови винаги да го възприемаме като разкрит от Висшата светлина, Твореца. Ние веднага трябва да го разграничим в светлината като горчиви, но все пак радостни знаци на развитие.

Нашите души (желание и светлина) са преминали постепенно спускане и сега трябва да разкрием същите степени отдолу нагоре. Ние трябва да ги преживеем, както и всичките им детайли, тъй като би имало недостатък в общото Кли, в крайното поправяне.

Неспособни сме да променим съдбата, защото тя се спуска отгоре надолу. Но можем да се подготвим за това да я видим и възприемем по различен начин. Неприятни усещания в егоизма, желанието за наслаждение, са причинени от това, че се идентифицирам с моя егоизъм.

Ако обаче се издигна над него и се подготвя да видя само хубави промени във всичко, което идва от Твореца, тогава същите състояния на неприятно разкриване на егоизма ще възприемам като добри, положителни и полезни.  Ще съм благодарен за тях.

Когато започна да възприемам отношението на Твореца към мен по различен начин, тогава всички мои преднамерени и непреднамерени престъпления стават възможности за моето поправяне и постигане на отдаване, и тези престъпления се превръщат в мои заслуги. Затова всичко зависи от мен и моята подготовка.

От урока по статия на Рабаш, 07.10.2010

[22816]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→