От статията на Баал аСулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”: „И става ясна същността на наказанието от Дървото на познанието … както е предупредил Творецът: „В деня, когато вкусиш от него, със смърт ще умреш”…

Душата на вечния живот е била задължена да се оттегли оттам и в човека е останал временен живот, зависещ от къшея хляб.

И това изглежда като потта на живота, тоест разделил се е животът на капки и се е изолирал човекът, капка след капка, а всяка капка – това е част от предишния живот.

И тези са искрите на душата, които се разделят на всички хора във всички поколения до последното, завършващо Целта на творението.

Просто светлината на живота, изпълваща напълно Адам Ришон, се е разпределила по цялата дълга верига, безспирно навиваща се по колелото на измененията на свойствата до Края на поправянето”.

Става дума не за обикновените живот и смърт на човека в този свят. Тук се говори за кръговратите на желанието ”да се насладя”, което през цялото време се разкрива в нас отново, а ние го поправяме все повече. И това се нарича ”новото кръгообращение” в понятията на науката кабала.

А ако живеем обикновения ”животински” живот, то нищо не поправяме и не преминаваме ”кръгообращенията”.

Благодарение на грехопадението се е разкрила огромна нова пустота – срамът, и него трябва да поправим, но затова е необходимо да се направят много кръгообращения.

И ако човекът се промени – заедно с него се променя целият свят и не е възможно светът да се промени без човека.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 29.08.2010

[22942]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На всички ни е известно, че материалният живот завършва със смърт. А можем ли да станем вечни?

Разбира се, че не. Всяко биологично тяло умира, както е установено по законите на природата.

Но съществува „свобода от ангела на смъртта”, където смъртта – това е властта на нашият егоизъм, убиващ ни и затварящ ни в тясната и ограничена капсула на този свят за кратък миг. Тя се нарича смърт и над нея можем да се повдигнем.

Тоест, не да направим вечно своето биологично тяло, а за времето на този живот да придобием допълнителен живот, повдигащ ни над тази реалност – духовен живот.

И тогава, в този духовен живот, ние ще можем да съществуваме така както и до сега, но и в още едно измерение. А когато биологичното тяло умре, ние ще продължаваме да живеем в същото усещане на вечния духовен живот.

Това е, което под силата на живота в отдаване, ще победи ангела на смъртта.

От урока по статията „Свобода на волята”, 08.10.2010

[23019]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На духовния път трябва да се прилагат усилия, подобно на вечно неуморното дете. То тича като лудо, прави безпорядък, чупи, разхвърля вещи.

Още не му достигат чувства, затова, счупвайки няколко пъти чашата, разбира, че тя се състои от крехки частици и се учи да я пази в ръцете си. Разглобявайки нещо на части, то се учи как да ги съчетае.

И на нас ни трябва да постигнем разбиването, което е станало преди нас, да познаем силата на разпадането. Иначе ние няма да разберем, как да съберем всички разбити души заедно.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22627]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В рамките на подготовката на конгреса, групите от северен Тел Авив и Холон проведоха забележителна среща.

Аз изпитах необикновено усещане за единство с хората, макар никога преди да не бях виждал някои от тях.

Но след това, разговаряйки с един от участниците в срещата открих, че вече не чувствам сплотяването. Излиза, че за цялата група е по-лесно да се обедини?

Отговор: Разбира се. Когато си сам, ти потъваш в своите лични свойства, вместо да се издигнеш над тях, защото ние трябва да се обединим над характерите, над нашата природа – във взаимна връзка на даващите, а не на получаващите.

Всеки излита нагоре със своята искра  и именно тези искри се обединяват помежду си. Сред тях ние разкриваме светлината, Твореца.

Когато всички са се издигнали над своя егоизъм, желаейки да се обединят в общ стремеж, ти си почувствал това. А после, разговаряйки с човека, а не от своята искра с неговата искра, ти, разбира се, си се върнал към обичайните отношения.

Въпрос: Значи силата на конгреса е в това, че участниците много по-лесно се обединяват?

Отговор: Да. Силата на конгреса е в това, че ние можем да обединим всички искри, всички наши духовни пориви, обърнати към вътрешната сила на природата, към единството между нас, към подема над материалното животно, над егоистичното желание. Тази сила на обкръжението въздейства на всички.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 08.10.2010

[22990]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Да получим силата на отдаването ли трябва да е правилното намерение при четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Нищо повече не ние е необходимо, освен силата на отдаването. В цялата реалност има само две сили: получаване и отдаване.

В силата  на получаването не изпитваме недостатък. Ако сме се подготвили правилно чрез работа в група и изучаване на кабала, на нас ни се разкрива силата на получаването – нашето зло начало.

Но ако все още не съм започнал да се организирам с групата и ученето, тогава не забелязвам в себе си егоизма против Твореца, като пречещ ми, като зло.

Първо трябва да разкрия своето зло. Но ако не виждам в себе си зло, тогава няма с какво да пристъпя към изправяне.

А когато разкривам злото в себе си, аз вече го разкривам в групата, и затова вече имам светлина за неговото изправяне. Защото в мястото където разкривам своето отблъскване от приятелите, именно там аз намирам сили за преодоляване на това отблъскване.

Въпрос: Ако не усещам необходимост да чета Зоар, трябва ли да го чета?

Отговор: Човек, започващ да изучава науката кабала, въпреки всичко трябва да знае, че именно посредством четенето на книгата Зоар, той преминава през стадиите на разкриването на своето зло и неговото изправление.

Злото ще се разкривя все повече, а той ще се издига над него все по-високо, докато не се разкрие целият ръст на злото, всичките 125 степени между нашият свят и света на Безкрайността.

Той ще се издига на височина, над разкриващото се зло, както на въжена линия към върха на гората.

Затова му е необходима тази гора – разкриващото се зло, и въжената линия – силата на светлината, която ще го издигне на върха.

И затова ние трябва да изучаваме кабала, която ни разкрива злото. Това се нарича „Аз създадох злото начало”, а след това се нуждаем от силата на изправлението, което се нарича „И дадох Тора за неговото изправяне, защото светлината в нея възвръща към Източника”, на върха на гората.

Затова в началото Твореца е казал на Авраам: „Пришълци ще бъдат твоите потомци в чужда страна”, във властта на егоизма, но ще излязат с голямо богатство, егоизма, и ще се нуждаят да го изправят, получаването на Тора, методиката на изправяне посредством силата на Твореца, светлината.

Чрез спиране на използването на егоизма (Египет), който е превърнат в „пустиня”, и след това използвайки го заради отдаване, ще го превърнат в „Земята на Израел”.

Защото има само едно желание, а поетапната промяна на намерението свързано с него, прави от това желание „Египет” (на иврит „Миц-раим” е „концентрат на злото”), след това пустинята Синай (на иврит „Синай” означава ненавист), до обръщането му в добро, в „Земята на Исраел” (на иврит „Ерец Исраел” означава желание към Твореца).

Злото начало, „Египет”, след това „отдаване заради отдаване”, „пустинята Синай”, след това „получаване заради отдаване”, „страната на Израел”. Желанието да насладиш си остава същото, ти само определяш своето отношение към него – всеки път все по изправено.

От урока по Книгата Зоар, 07.10.2010

[22830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вие така педантично се стараете да ни обясните механиката на духовните светове, описана в ТЕС, а аз така и нищо не разбирам…

Отговор: Аз не мога да се отнасям педантично към това, защото има множество детайли, които вие не можете да запомните.

Проблемът е в това, че човек е способен да запомни усещания, а не просто механически данни. Даже и тях, той превръща в усещания и чак след това ги запомня.

Макар да ни се струва, че паметта се отнася към разума, но вътре в клетките на паметта се запомнят чувствени състояния.

Да допуснем, че аз сега внасям някаква информация в паметта на компютъра – но това е в следствие на моите чувствени преживявания, защото моята материя е чувстваща.

Тя възприема лошото и хубавото в множество различни видове. А когато аз внасям тази информация в паметта, аз давам определение на моето усещане – иначе то няма да се запише там.

Необходимо е да му отделя определено място в паметта, да му дам име, определение, подобно на това, както в препратката на страницата в интернет, ние точно определяме пълния път чрез множество наклонени черти. Така се определя и „адреса” в нашата памет.

И макар тази памет да е „механична”, тя записва усещания. Ако аз започна да си спомням събитие от далечното минало, то в мен изведнъж ще изникнат забравени усещания, и аз ще си спомня някакъв мирис, звук…

И затова, ако никога не сме усещали духовния свят, не можем да запомним информация за него.

Затова Баал Сулам така се е разсърдил, срещайки “кабалистите” в Йерусалим, които се опитвали механически да заучават теорията и смятали, че всичко се изчерпва с това.

Ние не действаме така. Ние се опитваме да изучаваме ТЕС, но не оценяваме нашият духовен напредък според нашите знания, а според нашите усещания!

Какво можете да знаете, ако не усещате думите, както е казано „Вкусете, колко е прекрасен Твореца”? Знае ли човек, какво означават тези думи, почувствал ли е някога какво означават те? Ако не, то неговите знания нищо не струват.

Ние се учим, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника! Нашето желание да разберем написаното в Книга Зоар и в Учението за Десетте Сфирот, ни дава възможност да се свържем с материала.

Но ние не разбираме, какво е това З”А, потопяващ се в сън, или повдигащият се с МАН в Бина – за нас това засега са просто думи.

Затова, цялата кабала – това е засега празна наука, но тя ни дава основа за желанието, подготовка, причина за разкриването. Аз искам да разбера, защото се говори за мен, за случващото се в моята душа!

Кой се повдига от Малхут в З”А и Бина? Моята душа, там тя получава напълване и се връща надолу!

Всички тези действия стават в мен и точно сега, само че аз не ги чувствам. Аз искам най-накрая да усетя какво е това! Защо в мен изведнъж има такъв стремеж? В мен се е събудил духовният ген, решимо….

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 07.10.2010

[22845]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Творецът се скрива от нас, защото иначе, ние никога няма да излезем от своя егоизъм. Ние бихме се гордели с връзката си с Него чисто егоистически.

И затова, Той ни е дал, вместо себе си, целият този свят. Той ни казва: „Научи се да обичаш – и това ще означава, че ти обичаш Мен! И тогава, ние ще се съединим с теб, и ще ни бъде хубаво заедно!

И знай, че Аз ти давам тази игра, за да видиш, че в тези отношения с другите хора са скрити огромни средства за напредък, каквито между Мен и теб не може да има!

Защото аз съм вечен и съвършен – ти не можеш да дойдеш към мен днес с едно настроение, а утре с друго.

Аз съм закона на абсолютното отдаване, а днес ти не му съответстваш. И затова ти нямаш възможност да се приближиш към Мен, ние не можем да бъдем заедно!

Но засега, играй в този свят. Аз съм направил така, че да ти се струва, сякаш хората се променят, и ти се променяш. Аз ти давам другари, които се стремят към същото и искат да дойдат към Мен.

Това е само игра, но те могат да пробудят в теб желание за Мен. Ти ще играеш с тях, а те с теб, и ако ти ги организираш така, че те да ме търсят – това ще означава, че ти сам си на пътя към Мен.

Започни да изправяш връзката си с другите и да достигаш любов към ближния, и изведнъж ще разкриеш, че всичко това е все едно, да обичаш Твореца. Аз не мога да играя сега с теб. Но устроих за теб, на твоето ниво, цял свят! Всичко е само за това!”

Ако аз възприемам света по такъв начин, то целия този свят се превръща за мен в средство за достигане на Твореца! А иначе, както и да се отнасям по друг начин към света – ще става все по-лошо. Той все пак ще се опитва да ме пробуди в направление на Твореца.

Но вместо това, да бъде мой другар и да върви заедно с мен към Твореца – той ще действа против мен. Защото ще бъде задължен да ми разкрие, доколко аз не съм свързан с Твореца и не искам да използвам този свят заради това.

Животът ще ме удря, за да се стресна и да кажа: „Какво правиш?! Започни да ме използваш правилно!”

Затова ние виждаме, че всички опити да поправим този свят на материално ниво, го правят само по-лош.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има две последователни поправяния. Първото е връщането в трепета, а второто  –  връщането в любовта.

1. На първия етап работя против егоизма си, надстроявам над него своето отношение към ближния. Независимо от това колко голям е бил егоизмът, каквито и наслаждения в него да са се разкрили – аз съм над него.

Отношението ми към ближния се измерва с големината на егоизма над който мога да се издигна. Именно по тази причина, това поправяне се нарича „връщане в трепета” – аз се връщам по стълбата нагоре, откъдето е слязла душата ми, връщам се в света на Безкрайността.

Трепет, защото егоистичното желание се вихри в мен и ме отклонява от пътя, а аз съм в трепет и  тревога – намирайки се противоположно на него, аз изграждам своя подем.

2. При „връщането в любовта”, егоизмът ми вече не се съпротивлява. Не се сражавам със страховете си да не падна в него, а напротив – придобивам желанията на ближния като свои. Това също е работа над желанията, но над чуждите желания, възприемани като мои.

Да кажем, че по-рано си презирал другите, а сега откриваш, че те са още по-близо до теб, отколкото си ти самият – те са като твои деца, заради които си готов да отдадеш целия си живот.

И отново се изяснява, че в теб говори егоизмът, но вече насочен към другите. Тъй като те – това си ти, и дори нещо повече от това.

По такъв начин, процесът на поправяне винаги протича в желание за наслаждение – различават се само видовете желания – моите и „чуждите”. Ние винаги работим с „вяра  над знанието ”.

От урока по статия на Рабаш, 07.10.2010

[22804]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ние говорим за общо поправяне. Но в групата има хора с голям опит, изучаващи кабала вече 10-15 години, а има такива, които идват едва сега и желаят да станат част от групата.

Как те могат да запълнят тази голяма разлика, създадена от годините учене, за да се обединят с напредналите хора в една група?

Отговор: Всеки човек, идвайки в групата, получава от нея толкова, колкото влага в нея. Ако тук седяха раби Шимон и неговите ученици, достигнали крайното поправяне, ти можеш да получиш от тях само според размера на усилията които си вложил.

Това не зависи от висотата на другарите в групата, а от твоето отношение. Ти не можеш да пиеш от източника на безкрайна висота, ти получаваш от него точно в съответствие на подобието на твоите свойства с неговите!

Пред теб е винаги безкрайността, но колко ще получиш от нея? През малка дупчица, капка по капка. Защо? Защото ти не можеш да направиш по-голям отвор (некев), в теб няма желание за това (некейва).

Затова няма значение, на какво ниво ще се намира групата. Нима след двеста години хората ще бъдат по-близо към края на изправлението, и на човек, идващ в групата, ще му бъде по-лесно?

– Не, Творецът, висшата система на управление не може да се откаже нито от грам от усилията на човек, защото тези усилия няма да му достигат в крайното изправяне, и то ще бъде незавършено.

На всеки човек ще му е необходимо да извърши всички изправяния. Кога именно ще се пробуди, – това зависи от реда на изправяне на душите в общата система. Но всички ще изпълнят същата работа.

Впоследствие, от Безкрайността, ти ще усетиш, колко идеално са разчетени всички състояния, за всяка душа, в пълно равенство между всички, независимо от това, на каква част от общата душа Адам те принадлежат. Защото всяка душа постига цялата обща душа Адам.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22736]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос от Еквадор: Какво трябва да направим, че по време на урока да се обединим с молбата за изправянето на групата?

Отговор: Човек трябва да се старае да усети, кой се намира заедно с нас. Няма разстояния в духовния път.

Ако някой стои зад монитора на компютъра, на километри от центъра, друг – в Еквадор, а някой в нашата аудитория – това е едно и също.

Всичко зависи от това, къде е сърцето на човека. Трябва просто да се старае да бъде свързан с нас. Човек се намира там, където е неговото желание. Защото освен желание няма нищо друго, външната обвивка не се взема под внимание.

От урока по Книгата Зоар, 04.10.2010

[22526]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→