Всеки човек иска да живее в свят, изграден върху любов, но всъщност никой не вярва, че това е възможно.

Любовта е останала само в детските приказки, защото всеки разбира, колко добро и по-безопасно е това за детето, отколкото враждата.

А възможно ли е светът да бъде направен такъв?! Ние живеем във враждебен свят, където всички се борят помежду си – кой кого ще изяде и животът става все по-лош.

„Човекът е микрокосмос” и със същата злоба и жестокост, с които се отнася към света, той започва да се отнася към самия себе си, реализирайки егоистичните си желания и ненавиждайки се! Това раздвоение на личността нараства.

А представете си, ако можехме да преместим поглед и всички наши отношения на пътя на грижата и любовта. Ако за един миг успеем да издигнем целия свят и да го поправим така, че никой да не краде, да не вреди на другия?

Тогава щяхме да видим един обратен свят и никой повече не би се страхувал, че животът му ще бъде разрушен. Не би се страхувал, че ще разрушим това земно кълбо и че ще се погребем под отпадъците на собственото си производство.

Защото любовта би ни задължила да действаме оптимално и правилно. Нямаше да са ни необходими милиарди работни места само, за да ангажираме населението с производство на ненужни неща.

Нека не работят – всеки, тъй или иначе ще получи необходимото. Защото те няма да имат нужда от нищо излишно, живеейки в такъв добър и доброжелателен свят. И ние няма да замърсяваме земята с ненужни производства, които съставляват 90% от всички съществуващи.

Ако погледнем природата – там нищо не се губи. Вижте как е устроен живота на животинския свят – от началото на творението, та до неговия край, във всички форми, включени в кръговрата на природата – всичко се използва на 100%.

Всички цикли са абсолютно затворени – освен това, което прави човекът, който не връща нищо от производството си в природата в естествен вид, а само като отрова –той я отравя.

Но ако се отнасяхме един към друг с любов, бихме направили света напълно чист! Любовта би ни задължила да не искаме за себе си нищо излишно и всичко би се нормализирало. А не както е днес, когато всички океани са пълни с боклук и радиоактивни отпадъци.

В нашия свят не ни достига само внимание един към друг и взаимно участие в интегралната система, до което ние, искаме или не, ще стигнем от безизходица.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 24.10.2010

[24733]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човекът се нуждае от външен фактор, за да може да се погледне отстрани.

Ако е включен в група, тогава тя играе ролята на този фактор в положителен смисъл, увличайки го напред и поддържайки го.

Ако той е свързан слабо с групата, ще са му нужни много вътрешни несгоди, които да го подтикнат към излизане навън. Защото страдайки, егоизмът иска да избяга от самия себе си.

Така или иначе, анализът трябва да се направи отвън. И най-надеждният път е да организирам обкръжение, което винаги да ме праща навътре, да ми помага и да ме издига, за да мога колкото се може по-бързо и по-леко да се върна към правилния анализ.

Не бива да се задълбочаваме в усещанията и мислите на нашия егоизъм – трябва да го гледаме винаги отгоре, от позицията на светлината.

Егоизмът работи много просто. Подобно на детските играчки с батерии, той се движи сред препятствия и натъквайки се на тях – сменя посоката.

Аз през цялото време търся къде има по-малко негативи и повече позитиви. Моите действия изцяло подлежат на двоичната система – има само нула и единица.

Ако в главата ми дойде по-висока мисъл за причината и целта, значи са ме събудили свише, от следващото ниво, което вече не се отнася към желанието за наслаждение. По този начин, на моя език ми обясняват, че има и по-добри неща, с друго качество, от по-висока проба.

Но при всички положения, с мен говорят на разбираем език:

– Там ще ти бъде по-добре.

– Там ще ми бъде по-добре? – Искам!

По същият начин се държим с малките деца, спускайки се до тяхното ниво на разбиране. Няма друг път, докато не придобием по-високия разум на новото стъпало, логиката на нашите духовни родители. И тук ми помага групата.

Случва се, детето категорично да не иска да ходи някъде. Но изведнъж, то вижда другите деца, радостно вървящи в тази посока. Тогава и то побягва след тях – след като те вървят натам, значи е хубаво.

Този подход е заложен в нас от природата, от разбиването на келим, от принадлежността ни един към друг. Не слушаме мама, т.е. следващото стъпало, но слушаме другарите си по група.

Но това не е просто група, защото в нея е скрита Висшата сила, разумът и чувството на родителското стъпало. Аз не просто се присъединявам към детската олелия на двора. Аз анулирам себе си пред групата и тогава, в това самоотричане намирам Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 25.10.2010

[24782]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В началото на духовния път хората още не могат да различат, какво става с тях. За тях текущото усещане е истината.

Те не са способни да се погледнат отстрани и да различат външното влияние, идващо от Твореца. Все още не виждат  стените на „лабораторията“, в която  те се намират.

Оставайки на страната на желанието за наслаждения, човек автоматично реагира на случващото се: скача от радост или, напротив, изпада в депресия. Той е погребан под състоянията на своя егоизъм.

Обаче, работейки над себе си заедно с групата, човек се дистанцира от собственото желание и получава възможност за анализ: каква е причината за неговото състояние, как се отнася той към към групата, ученето и Твореца.

Вместо да се чувства опитно зверче, той преминава на страната на Твореца, който му показва какво Той прави с него.

Благодарение на това човекът става човек – издига се над животинското ниво на своето желание до степен човек.

Сега той разбира, че целта на неприятните състояния, лишени от сили, светлина и въодушевление е, да привлече неговото внимание към техния източник, към Твореца.

Защо Творецът ги изпраща? За да се приближа към Него с молба. Само така Той може да ме събуди.

Тъй като приятните усещания ме карат да Го забравя, а опустошението, напротив, поражда въпроси. Аз искам да знам, за какво ми причиняват зло, и изобщо не се интересувам, за какво ми дават добро.

Ето защо, аз се събуждам въз основа на нещастията – и тогава трябва да разбера, че това е призив от Твореца. Така Той ми показва, че аз завися от Него, и ме призовава към Себе си, заедно да настъпим срещу Фараона.

Тогава аз започвам да съзнавам, че няма зло, и благодаря за „злото“ така, както за доброто, и даже повече. Тъй като именно то ми помага да напредвам, да се приближавам към Висшия и да искам от Него поправяне.

Ако човек заема правилна позиция за оценка на своето состояние, ако усещането за него е обект на анализ, то той придобива вяра над знанието, която винаги дава възможност да се върви напред.

От урока по статия на Рабаш, 25.10.2010

[24803]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, п.110: … Казано е: „Ето го великото море“, и свещенното животно над него– Нуква, разположена от гърдите на Зеир Анпин и нагоре, получаваща от трите животни на Зеир Анпин, а самата тя  е четвъртото животно.

Всички получават от него, даже колесниците на нечистите сили. И всички пълчища и станове (войски)  напредват по нейно указание, под нейната власт, и според нейната дума спират.

В същото време, когато тя напредва – всички напредват, тъй като всички те се съдържат в нея.

Ние изучаваме само отношенията между Зеир Анпин (З“А) и Малхут. З“А – това е Твореца (Кадош Бар Ху). Малхут – това е Шхина, съвкупността от душите.

Ние сме части от Малхут. Според това, как се включваме в Малхут – тоест желаем да се обединим помежду си, – ние се удостояваме с връзка със З“А, – и тогава той ни въздейства.

Разбира се, че всички получават от Нуква – Малхут на света Ацилут, но всеки получава в степента на своето сливане с нея, своето включване във връзката между Нуква и З“А.

Нуква със З“А се намират от най-малкото състояние, този свят, до съвършенното състояние, света на Безкрайността, пълното поправяне на своята връзка. Според степента на своето включване в Нуква, човек постига от нея всички стъпала на стълбата на духовното издигане.

Затова не ни трябва нищо повече – само да се слеем с Нуква. Степента на нашето сливане с Нуква, Малхут на света Ацилут, и определя височината на нашето стъпало по стълбата на световете, включително до окончателното поправяне.

От урока по книга Зоар, 24.10.2010

[24675]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Напредването на човек зависи от неговата способност да се издигне над усещанията и неговия предишен разум, отделяйки се от тях и винаги държейки се за светлината, Твореца. Но това е невъзможно по време на падение, тъй като Творецът изчезва от човешките усещания и осезания. Тогава само групата може да помогне на човек, държейки го на нивото, на което той съхранява правилното отношение или правилния поглед на това, което се случва с него.

Затова е толкова важно да бъдете свързани с групата, с нейното настроение и подход. Групата никога не губи разбирането, готовността и връзката с Висшия. Тя винаги знае, че няма никой освен Него, който е добър и творящ добро.

Ако човек поеме духа на групата, тогава той бързо преминава през всички състояния и винаги извлича полза от тях. Проверявайки усещанията в своите егоистични желания, той присъединява към тях това, което чувства и мисли по-високо, над желанията. А това е нещо, което идва от групата.

Напредвайки  по пътя, човек започва да разбира, че съществуват два основни елемента, заложени в неговото възприятие:

1. Вътре в егоистичните желания неговите мисли съответстват на усещанията; неговият разум и сърце са единодушни.

2. Когато той преминава към желанията и мислите на неговите другари в групата, той анализира себе си и изгражда вяра над разума.

Всичко зависи от това, с какво човек се отъждествява и къде е неговата точка в сърцето: долу или горе. Това е свобода на избор на човека.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Вие не вярвате, че е възможно да се реализира правилната формула на съществуване в мащабите на човечеството – ето защо ние реализираме това като пример в групата. И тогава разкриваме, че в природата съществува сила, от която можем да се възползваме.

Намираме се вътре в голямата природа, под формата на малка група и се уподобяваме на природата.

Тоест вече не сме в стълкновение с нея, дължащо се на някаква степен на несъответствие, а всичко, намиращо се в природата, влиза в нас хармонично и по добър начин. Чувстваме нейното положително въздействие и добри резултати.

Посредством това добро влияние, силата на природата ще започне да ни приближава към себе си и ние ще постигаме още по-голямо подобие с нея.

И тя отново ще увеличава положителното си въздействие върху нас, а ние ще се приближаваме все повече и повече. Така ще вървим един към друг!

И може да не наричате природата Творец макар, че това е едно и също! От тази дума нищо не се променя – за човека тя просто е свързана с религиозни стереотипи.

Това е природен закон за подобието на свойствата и закон за любовта, за връзката в една интегрална система. Ние не сме ги измислили! Само се връщаме на своето място в системата на природата като нейна неделима част, свързана с всички.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 24.10.2010

[24737]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако няма никой освен Него, означава ли, че всичко се корени в Него и всичко, което виждам около себе си, е също Той?

Отговор: Да. И всичко, което казвате, мислите и чувствате сега, е също Той.

Въпрос: Къде е моето „аз” тогава? Кой съм аз?

Отговор: Ти трябва да разкриеш това. С други думи, ти не разкриваш Твореца, а своето „аз”.

Въпрос: Накрая, аз разкривам, че аз съм също Той?

Отговор: Не. Съществува определена точка на разделение, която се счита за „нещо от нищо” (еш ми айн). И тази точка е единственото място, в което съществува творението, а всичко останало е Творецът. До степента, до която тази точка желае да стане подобна на Твореца, тя разбира себе си или разбира Твореца, което е едно и също.

Въпрос: Ако всичко, което казвам и мисля, произхожда от Него, тогава каква е тази точка, която разкрива, че няма никой освен Него?

Отговор: Това е точката, върху която работиш, за да разбереш в какво се заключава твоята свобода на волята. В същото време, ти се издигаш над природата, която Творецът е поставил в тази точка. Той я е сътворил като желание за получаване на удоволствие и, освен това, той и е дал намерението егоистично да чувства наслаждението. Но когато се стараеш да се издигнеш над тази точка, това означава, че ти разкриваш Твореца, Неговата природа: да отдава и получава заради отдаване.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 29.07.2010

[23790]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се преклоня пред другарите, за да приема мнението на групата?

Отговор: Представи си, че по пътя към върха се отправят отряд алпинисти. Аз също искам да се изкача на този връх и затова се присъединявам към тях.

По време на изкачването, не мога да направя нищо по свое усмотрение. Няма как сам да се върна назад, не аз избирам кога да спрем за почивка, кого да осигурявам аз и кой ще осигурява мен. Ние вървим, свързани с едно въже и всеки държи всички останали.

Така е и в групата: ние нямаме сили да вървим поотделно и напредваме само, ако разбираме и чувстваме, че сме свързани помежду си с неразрушими нишки.

Отначало, аз решавам дали да вървя с другарите или не. Проверявам дали те ми подхождат, дали вървят към същия връх, който е нужен и на мен? Дали това са хората, с които мога да осъществя изкачването? Може би има и други групи? Имам право да проверя всичко това.

Но след като съм проверил всичко и съм се присъединил към тях, вече е невъзможно да променя решението си – защото ние вече пътуваме. Въжето ни свързва и ние вече се изкачваме в планината.

Сега, аз не мога да се отделя от тях или да почивам встрани, докато те се катерят нагоре. Трябва да се движа със същото темпо, със същата крачка, по същата пътека. Ние заедно вървим по избрания път и аз няма къде да се скрия от тази ежедневна работа.

Условията в днешно време не са такива, каквито са били при предишните поколения. Преди, човек е бил проверяван щателно и едва след това приеман, но сега се намираме във времето на всеобщото поправяне и приемаме всички.

И все пак, мощта на общата душа, която върви към поправянето, се натрупва от онези души, които разбират, че няма друг избор. Поемайки тази задача, те извършват изкачването, съединили се с въжетата и следвайки водача на групата по пътя, по който вече нищо не можеш да промениш.

На човека му се дава време, докато не започне да осъзнава пред какво се намира и не вземе решение. Но решението е много сериозно.

Духовният свят е скрит от нас и ние не чувстваме това, с което сме се заели. В действителност, съюзът с другарите е изключително важен. Ние избираме групата в подножието на планината и тръгваме на път, от който вече не можем да се върнем назад.

Аз не виждам, колко голям, висок и страшен е този път. Защото в съюза, който сключвам с другарите, присъства Творецът. Това означава, че аз имам работа с Него – именно Той свидетелства за нас и скрепява нашия съюз.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010

[24654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Хората ми пишат, че в навечерието на Конгреса  ги обхваща вълнение, пронизват ги вътрешни вибрации, приятни и не особенно.

Искам да препоръчам на всички: не давайте воля на голите чувства, действайте разумно и обмислено.

Първоначално трябва да се разбере какво се изисква от нас, за да се установи връзка. По – късно, след като установим връзката, ще почувстваме как върху нас свети висшата светлина.

А засега трябва внимателно да се подготвят всички условия за предстоящия Конгрес, като всичко това се направи разсъдливо, точно, без излишни емоции и паника.

Вълнението е прекрасно. Ще се даде място и време за това – след като пристъпим към работа. Но сега, по време на подготовката, ние през цялото време сме длъжни да се придържаме към разума, а не към чувствата. Всичко трябва да е балансирано.

Подписвайки договор за поръчителство, ние го правим с ясни мисли, давайки си сметка за случващото се.

Необходимо е да разберем и да приемем няколко принципа, от които се изгражда поръчителството. Те не са много и нашата задача е да ги осъзнаем, да ги утвърдим за изпълнение, а след това да ги изпълним. Чак тогава ще си позволим да се разчувстваме.

Отгоре са ни поставили пред определено състояние, а ние, от своя страна, трябва да приемем, да осъзнаем това състояние и да го реализираме по съответния начин.

От урока по статията на Рабаш, 22.10.2010

[24775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Макар и да изглежда, че животинското желание на коня води Ездача, истината е в това, че Ездачът води коня чрез своето желание, но това не се разкрива сега, в „настоящето”, а ще се разкрие едва в „бъдещето”

В този случай и на този етап има връзка между творението и Твореца, но „гръб в гръб”, т.е. не по взаимно желание./От статията на Баал Сулам „Прякото и косвеното въздействие на Твореца”/

Въпрос: Какво означава „настояще” и „бъдеще”?

Отговор: Доколкото се долавя разликата между тях – дотолкова тази разлика ни дава усещане за време /незавършеност/.

Само че това не е време в общоприетия смисъл, а усещане на това, доколко аз съм отдалечен от своята бъдеща форма. Затова ние говорим, че в духовното не съществува време.

Защото духовното – това е мярка за това, доколко се отъждествявам с висшата светлина. А тогава усещането за време изчезва. В мен настъпват вече други изменения.

От урока по статията „Прякото и косвено въздействие”,22.10.2010

[24643]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→