Въпрос: На какво се държи нашия съюз? Нали не го сключваме пред нотариус.

Отговор: Съюза действа просто: този, който не го изпълнява, той се отблъсква със скоростта на светлината.

Тъй като именно светлината дава сила на съюза ни, когато между нас има стремеж, съгласие, единство.

За съюза не трябва да се заявява с думи. Съюза – е определено ниво на взаимовръзки. Но ако човек достигне това ниво и не укрепва връзката, тогава го изхвърлят трайно.

Да се подпишем под «съюзен договор» – значи да извършим делото от своя страна. Нека човек още да не е съзрял, но той вече иска да ограничи егоизма си.

Да погледнем сега, в навечерието на Конгреса доколко всеки е готов да се отдаде на това и да мисли само за едно: как да стане част от общото желание, как да «загуби себе си» в него? Участва ли човек в подготовката, използва ли всички възможности?

Иначе той мами себе си и не се придвижва. А освен това, сме задължени да видим това по нов начин. Светлината ще прояви всичко, като на рентген.

Ето, и сега ще проверим всеки, на финалната права: готов ли е той да встъпи в съюз? Всеки е готов да си даде сметка и да провери себе си: може ли да направи още нещо за общия успех?

Настъпи времето да пуснем в ход най-съкровените сили на душата. Именно сега е решаващия момент: или ще премина вътре или не. Не трябва да отлагаме повече, ние и без това изоставаме.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че за да се съединя с текста на „Зоар”, който сякаш е написан на непознат език, трябва да стане чудо. В нашия свят е трудно да се повярвя в чудеса…

Отговор: Не знам какво означава „да се съединя с текста”. Аз слушам някакъв разказ на неразбираем за мен език.

Казали са ми само, че там става въпрос за мен, за всичко, което ми е подготвено днес и трябва да се случи в бъдеще.

Аз много се старая да разбера, защото това е изключително важно за мен! „Зоар” е като секретен код, който трябва някак си да разшифровам, да разкрия този текст. Какво да направя?

Кабалистите казват: „Ако се стремиш към това с всички сили, ако желаеш и търсиш правилния подход – ще го разкриеш. Ще можеш да го разкриеш, но всичко зависи от това, колко усилия ще положиш ”.

Трябва много да учиш, да се научиш да го усещаш, да се откажеш от някои свои вътрешни свойства, защото в него се говори за такова разбиране и подход към живота, които са напълно противоположни на твоя.

Ти трябва да се облечеш в тази идея, да се отъждествиш с героите, да ги разбереш и обикнеш, дори ако в момента те не ти харесват и не ги разбираш напълно. Ако искаш да разбереш този разказ, трябва да промениш много неща в себе си.

По същество, ти променяш себе си съгласно разказа. И всичко, за което се говори там, започва да ти става все по-близко, разбираемо, чувствено и прието от теб до такава степен, че изведнъж влизаш в него и го разкриваш.

Това се е случило за сметка на множеството действия, в които си се старал да се уподобиш със света на „Зоар”: „Какво може да е това? Аз искам да разбера и да усетя! Искам да живея в него! Как трябва да се променя, за да мога поне малко да видя онова, за което разказва „Зоар”?!”

През цялото време трябва да виждаш в себе си материала, който се променя, който се уподобява на разказа: аз съм пластелина, от който разказът трябва да извая форма. Аз искам той да я създаде! Така се приближавам към разказа, не към разбирането, а към познанието, усещането, както е казано: „И познал Адам Хава (Ева)”.

Подходът ми се състои в това, повествованието на „Зоар” постоянно да създава в мен все по усъвършенствани форми, докато не придобия неговата истинска форма. Защото разказът означава разкриване.

По този начин трябва да работим с текста и такъв трябва да бъде подходът ни към книгата „Зоар”. Аз искам книгата да ме промени, да извая от моя материал всичко, което е необходимо. Готов съм на всичко и изцяло се отдавам на нея!

От урок по книгата „Зоар”, 25.10.2010

[24814]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Отгоре надолу системата на висшето управление, наречена „Дървото на Мирозданието”, слиза към нас в своя идеален вид: всички нейни части са правилно свързани, всяка е съединена с всички в абсолютна хармония, храни се от всички и храни всички, съгласно своята степен и общата сила на системата и съставя една обща сфера. (Сферата – това е символ на съвършенството).

Всичко е пронизано от „Сиянието на Шхина” – светлината напълва всички желания, намиращи се във взаимна хармония и допълващи се едно с друго.

Законът в тази система е, че всички действат само в неин общ интерес, взаимно и осъзнато. Така е построено от страна на светлината отдаването, Твореца.

Но ние се включваме в самия център на тази система, като нейна разбита част, ние трябва да видим тази система разбита, обратна на истинската ѝ форма и така ние разкриваме своето разбиване.

Нашата форма е обратна на формата на системата. И се получава, че аз се намирам в прекрасен свят на светлина и духовна хармония, но поради това, че съм противоположен на системата в своя егоизъм, виждам света съвършено различен.

Висшата светлина специално скрива от нас цялата съвършена реалност – би било ужасно да усещаме нейното съвършенство!

Затова, аз виждам само малка част от реалността около мен, която мога да побера в своя малък егоизъм, и, освен това, аз я виждам в обратна форма – всичко е лошо, всичко е зло! Аз я възприемам в тази степен и форма, в която мога да приема и преживея.

А според това, как аз се поправям и придобивам желание за отдаване, на мен все повече ми се разкрива тази сфера – разширява се и ми показва, че аз съм все по-зле и по-зле! Но в същото време, аз вече получавам сила за отдаване и поправям себе си и своята реалност.

И така, докато моето възприемане се разшири колкото цялата сфера, обхващайки цялото „дърво”, цялата система и аз мога да се включа в нея правилно и напълно, с цялата си сила.

А засега ние съществуваме в центъра на цялото това мироздание в обратна на него форма, затворени вътре в собствен мъничък свят, както червейчето в горчивата ряпа…

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 19.10.2010

[24189]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Във време на падение, в състояние на мрак, на безпомощност, на откъсване от Твореца, най-главното е да се постараеш вярно да комбинираш всички средства.

При падение, човек е длъжен да изгради всичко по същия начин, както  е постъпвал в моментите на възход, когато Творецът му е давал нагледен пример. И тогава двамата ще бъдат равни.

Творецът дава на човека разбиране, усещане, близост, сливане, нагласа, увереност, вяра, способност да отдаваш, импулс, съгласие за отдаване.

Усещайки всичко това във време на подем, човек е длъжен задълбочено да проверява своите чувства, не само за да им се наслаждава, но и да прави постоянен анализ на ситуацията.

Сега това състояние е дошло от Твореца като пример, а по-късно, при падение,  човек трябва да разбере, че Творецът го е оставил, подобно на това както възрастният се отдръпва от детето, за да може то само да се справи с нещата. Време е по-малкият да възпроизведе това, което е видял.

Така ние се учим и се стараем да сме верни на съюза, за който сме гарантирали по време на подем. Сега, при падение, разбираме, че той ни е от полза.

Благодарение на него, ние ще създадем такива условия, че да не зависим от своите усещания и ще разкрием всички средства, за да достигнем светлината. Само че трябва сами да се постараем.

Ние никога не се справяме без помощта на Твореца и въпреки това проявяваме самостоятелност,  използвайки всички предоставени ни от Него средства. По този начин творението се уподобява на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2010

[24925]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Три-четири пъти в седмицата аз ставам за сутрешния урок, без самият да разбирам защо. Какво се случва? Защо ставам?

Отговор: Ти получаваш пример отгоре: Творецът те измъква от съня и ти идваш на урок.

С това ти показват, че си способен да станеш и да дойдеш, но само три пъти в седмицата, когато Творецът те буди. Останалото Той оставя на теб. Да видим какво ще направиш, когато не получаваш този импулс.

Ако не разбираш защо си тук – проанализирай ситуацията. По всяка вероятност, ти идваш, защото иначе би се почувствал лошо. Значи идваш, за да избегнеш злото.

Въпрос: Как тогава да направя така, че през цялата седмица да идвам сам?

Отговор: За това ти е необходимо друго гориво. Трябва да се идва не като бягство от злото, а за да се осъзнава важността на целта. Да се става, не за да се избегне лошото състояние, а защото пред нас има велика цел.

Вопрос: Как да възвелича целта в моите очи?

Ответ: Ти сам не си способен на това. Сам няма да я достигнеш.

Тук трябва да се вижда истинското състояние: съществува единна система на душите, подобна на Твореца и в нея се разкрива вътрешната светлина на живота – НаРаНХаЙ. И това е Твореца.

Ние сме отделени от това състояние със 125 „филтъра”, отслабващи светлината. Аз искам да получа сили, за да се върна там.

Гледайки системата на душите, аз виждам, че в нея всички са съединени в едно цяло и, благодарение на това, светлината ги напълва и им дава живот. Значи, за да се приповдигна, аз трябва още по-силно да съм свързан с приятелите си.

Равносметката се прави не лично с теб. Всяка крачка в посока към поправянето трябва да се оценява като все по-силно сплотяване на групата.

Оттук следва, че ако навреме се беше съединил с приятелите си, би получил от тях въодушевление и заряд за сутрешния урок. А сега ти си откъснат от тях и даже на материално ниво не можеш да се възпламениш от техния огън.

От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010

[24913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Много хора виждат, че този свят се свлича в тъмнината и биха искали да го спасят. Но на тях им се струват нереални Вашите думи за любовта към ближния и обединение.

А когато Вие споменавате за Твореца те съвсем свързват това с религията  и не искат да слушат по-нататък. И как да се обясни на хората?

Отговор: Кабала – това е естествена наука, а не религия. И тя може да бъде обяснена на ниво разбираемо за всеки човек.

Вие признавате ли, че нашият свят е станал интегрален и глобален? Вие виждате ли, че в този свят има обща сила, която го управлява? Тъй като ние разкриваме как всичко е неразривно свързано едно с друго и се развива по определени етапи.

На нас не ни е известно какво ще се случи в следващия миг, но в природата всичко безусловно е обмислено и планирано. И ние можем да се възползваме от силите, заложени в природата.

Цялата природа е свързана в единна система – нека тогава да се сближим и да станем една система! С това ще привлечем към себе си положително въздействие от страна на природата.

Аз не говоря за нищо изкуствено, а обратното, ако ние искаме да използваме някои от силите на природата, тогава трябва да се доближим до същите явления, да станем подобни и да установим връзка с тях.

Това правило работи по отношение на всичко – към които и да е сили в природата: към електростатичните и магнитните, към по – осезаемите и скритите.

Колкото е по-голямо подобието ни на тези сили – толкова по-силно ние ще можем да ги използваме и да усещаме въздействието им.

Колкото по-близо съм към теб с мислите си, толкова по-добре те чувствам, по-силно съм свързан с теб и ще можем да се сближим, да се разберем и да си помагаме един на друг.

Тоест трябва да разберем следното:

1) Ние се намираме вътре в Природата като нейна интегрална част, а не като господари, които са над нея.

2) Да признаем, че всички сме свързани заедно, за което свидетелствува цялата съвременна наука.

3) Ние сме най-повредената част от природата, водеща я към катастрофа, а цялата останала природа, освен нас, се намира в хармония и ако има някакви проблеми, това е само заради нас.

Затова трябва да открием правилната формула за съществуване! И всички могат да се съгласят, че това е формулата на взаимното участие, взаимовръзка, както ни задължава общата, интегрална система.

От урока по статията „Даряването  на Тора“, 24.10.2010

[24741]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да анулирам себе си пред групата”? Нали самоотричането  е отменяне на егоизма?

Отговор: Самоотричането не е отменяне на егоизма. Аз „анулирам себе си пред началника”, който ми заповяда, пред полицая и дори пред собствените си деца: ако те искат нещо, аз анулирам желанието си да си почина и изпълнявам тяхното желание.

Всъщност, нищо не отменям, а просто „заменям шило за сапун” – предпочитам едно нещо пред друго, опирайки се на здравия егоизъм. Това изобщо не е свобода на избора.

Ако разбирам, че си струва да отменя себе си пред групата, тъй като в нея ще постигна повече, тогава става дума не за самоотричане, а за добре пресметнат егоистичен разчет.

Истинското самоотричане се реализира тогава, когато знам, че от това нямам ни най-малка егоистична потребност.

Проверявайки себе си, не намирам никаква полза и въпреки това се издигам над разума и чувствата.

Към това ще стигнем постепенно.

А всичко останало се осъществява „в знанието” – избирам група, защото тук ми е по-хубаво, отколкото извън нея. Много хора посещават различни клубове по интереси, защото си струва. Религията също се гради върху основата на изгодата.

Но науката кабала е основана на принципи, противоположни на егоизма. Тук не избираме това, което ни е по-изгодно.

И макар в началото, като че ли ни привлича по-малкото зло и дори доброто, определяно като вечност и съвършенство, по пътя ни очаква издигане над егоизма. Тогава човек трябва да се откаже от себе си и да се включи в желанието на групата.

Подобно на отряд от командоси, ние самоотвержено изпълняваме общата задача, за да постигнем нещо.

В началото, ние действаме чисто егоистично, но с времето човек осъзнава, че трябва да се откаже  от себе си, тъй като общата сила, общото единство са за предпочитане пред какъвто и да е личен успех.

От урок по статия на Рабаш, 25.10.2010

[24792]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ние учим, че ангели се наричат силите. Кога човек започва явно да ги усеща в себе си?

Отговор: В нашия свят чувстваме различни сили, които се отнасят до неживата, растителната, животинската и човешката природа. Такива са и силата на земното притегляне, и климатичните явления, и целият обкръжаващ ни свят. Те участват в живота на човек и са включени в него чрез положително или отрицателно влияние. Тези сили се наричат ангели.

Затова, когато се казва, че при Авраам са дошли трима „човека“ – това са ангелите Рафаел, Михаил и Гавраил, – това означава, че той различава в себе си тези сили. Ангелите – това са силите на нашата душа, а не някой отвън. Някои от тези сили се появяват, други изчезват, действието им постоянно се променя.

Всъщност няма нищо, освен ангели на различни нива на желанието. Човек ги възприема и класифицира – с кои може да напредне, и с кои не.

Същото става и в нашия свят. Само че, тук ние различаваме външните форми на силите – вятър, дъжд, звуци, хора, животни, вътрешни усещания – всичко това са ангели.

Кабалистът в нашия свят не гледа на външния вид на явленията. Чрез тях, той вижда, как Творецът желае да му покаже, че му въздейства.

Затова за него е важна вътрешната същност на явлението, неговото предназначение. Всъщност, чрез тези действия Творецът ни говори. Какво иска да ни каже Той?

Той иска ние да обединим тези въздействия на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко – и да ги включим в сърцето си, така че да почувстваме зад тях само Него. Тогава те няма да са преграда, скриваща Твореца.

От програмата „Седмичната глава“, 22.10.2010

[24635]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Първият стадий изцяло се напълва със светлината, излизаща от Корена и чувства, че не иска да получава – така се формира Вторият стадий.

Но след това, Вторият стадий чувства, че от това няма да стане подобен на Корена. Вторият стадий нищо не получава, но и не отдава!

Станало още по-зле, защото преди аз съм бил прилепен към Твореца – като бебе и съм правил всичко, което Той иска. Наслаждавал съм се колкото си искам и макар да съм го правил заради себе си, съм доставял удоволствие и на Висшия!

Сега, като че ли съм пораснал и не искам да получавам от Него, но излиза, че не Му доставям радост дори като бебе – тъй като Той се наслаждава от това, че получавам от Него.

И какво съм направил? Още повече съм се отдалечил от Него! (Затова Вторият стадий, въпреки че не получава нищо, се смята за по-силно желание от Първия стадий). Аз сякаш Го пренебрегвам…

Бебето е по-близо до майката от порасналото дете, което се чувства самостоятелно и не иска да получава нищо от нея.

Тогава, Вторият стадий – Бина, решава, че ако получи светлина заради Твореца, тогава това наистина ще бъде наслаждение за Него – така се получава ЗА”Т де-Бина.

А реализирането на това решение става в Третия стадий, в Зеир Анпин, който получава светлина заради отдаването, благодарение на силата на Бина. Тоест Висшият определя това решение (Затова се смята, че главата на З”А се намира в Бина – ЗА”Т де-Бина).

А след това, идва Четвъртият стадий – Малхут, която вижда колко наслаждения има тук… З”А, получаващ заради отдаване – това съм аз, който усещам Твореца и се чувствам абсолютно същия като Него!

И аз искам да се наслаждавам и от напълването, което получавам, и от равенството с Него. Искам да се насладя на всички наслаждения, които съществуват в Твореца – това се нарича Четвърти стадий на развитието – Малхут.

На този Четвърти стадий се извършва съкращаване (Цимцум Алеф) и ние повече не получаваме напълването егоистично.

А след това става Второто съкращаване (Цимцум Бет) – от ЗА”Т де Бина до Малхут. Малхут се внедрява във всички тези желания и казва: „Не трябва дори да си помислям за каквото и да е получаване! Невъзможно е да получа нищо, няма да стане!”

Четвъртият стадий на желанието прониква в Третия и Втория стадий, и сега в двамата – и в З”А, и в ЗА”Т де-Бина съществува усещането, че всяко съприкосновение с получаването на светлина ще бъде егоистично.

Преди това не е съществувало чувството, че желанието за наслаждаване е толкова противоположно на светлината! А сега го има. Но все пак, забрана съществува само за Малхут, но не и за З”А, и нещо повече – не важи и за Бина. 

Защото З”А иска да отдава – но въпросът е в какви желания се кани да го направи? В желанията, които е имал до появяването на Четвъртия стадий или се готви да получава заради отдаване в Четвъртия стадий, в Малхут?

Впоследствие, тази бъркотия довела до разбиването, когато те не разбрали защо това е невъзможно. Защото, ако ние се каним да получим светлина заради отдаването, както в Третия стадий на пряката светлина, тогава това е алтруистично действие.

Оказва се обаче, че вътре в тези желания вече е проникнал Четвъртият стадий и след като си опитал какво е Малхут – наслаждението от равенството с Твореца, вече не можеш да се откажеш от него – желаеш този вкус. Вътре в теб се намира Четвъртият стадий и ти не можеш да получаваш заради отдаване!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 25.10.2010

[24824]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът довежда човека на определено място и казва: „Приеми го”.

А човекът трябва да приеме това място и да провери: що за хора има тук, каква е целта им, по какви източници учат. Проверката става в разума и чувствата, в зависимост от всичките му представи и понятия.

Човекът проверява всичко това „при пристигането”, а после трябва да вземе решение дали ще остане или не. Без това твърдо решение, той не предприема по-нататъшни действия и не се развива!

Ако става въпрос за вътрешния кръг, който на езика на кабала се нарича „600 000 души”, той представлява духовно ядро и човекът трябва ясно да усети, че е приел и влязъл в духовно обкръжение.

Ето защо, в кабалистичните групи винаги е имало договор, устав, списък с приятели, които са решили да влязат в групата и са били приети от нея.

Какво означава „да се включиш в обкръжението”? Поправянето на душата изисква самоотверженост. За това е казано: „Нека продаде човекът покрива над главата си”

С други думи, всичко, което човекът има в живота, освен най-необходимото, ще „продаде” заради духовното. Колкото и да нараства разбирането му, човекът винаги се стреми нагоре, над него.

Той сключва с приятелите съюз, задължавайки се с всички сили да ги поддържа и подкрепя, да бъде с тях, за да може общото единство да позволи на всеки да се издига все по-високо. Защото сили за издигането могат да бъдат получени само от обединението с групата, където човекът намира светлината.

Колкото по-бързо вземе решение, толкова по-бързо ще тръгне напред. И обратно, колебаейки се и не решавайки нищо, той стои на едно място. Решението се взема веднъж, а след това човекът трябва да го изпълни.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010 г.

[24670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→