Въпрос: Неразрушим ли е съюзът с другарите или човек може да изпадне от общият кръг?

Отговор: Аз все още не виждам този, чиято работа свидетелства за сключен съюз… Тук има ясни принципи.

Преди всичко: грижи ли се човек постоянно за укрепването на групата? Живее ли с настроенията на другарите? Иска ли те да са в подем и да чувстват увереност в постигането на целта? Бори ли се със себе си за това?

И второ: повдига ли той в действителност настроението на другарите? Придава ли им увереност и осъзнаване на важността на целта?

Това може да се прецени, наблюдавайки човека – не само когато му е хубаво, а във всички негови състояния, дори ако е уморен и обезсилен. Виждайки своята немощ, той отново се обръща към групата и се старае да получи от нея сили.

И работата не е в това, че му е зле и иска да се ободри, а в това, че глупавото настроение не му позволява да укрепи групата и да осъществи съюза. Така че, и в безсилието си, той се обръща към другарите не заради себе си. Болно му е, че в такива състояния не може да им служи.

Има и други признаци, които са много по-явни: доколко човек се грижи за удобството на групата при изготвянето на разписание, свързано с ученето и  организацията на работата, за да може по-лесно и бързо, групата да напредва по духовния път.

Безпокои ли се за тази душа или се отнася формално, като в службата?

Това не можеш да скриеш. По човека е видно доколко са важни за него групата и целта.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010

[24661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Остават по-малко от две седмици до конгреса. Как да използваме това време най-ефективно?

Отговор: Трябва да използваме оставащите дни за подготовка: да гледаме и слушаме повече, в това число музика и песни, да работим с обобщените статии, които говорят за съединяването на душите („Матан Тора”, „Взаимно поръчителство”, „Мир”, „600 000 души”, „Един закон” и т.н.) Главното е, да се опитаме да почувстваме, че вървим към обединение.

Предстои ни да направим атака за, да се съединим. И ако създадем силно вътрешно и външно напрежение, за да усетим, че се събираме заедно, така ще пробудим Вътрешната светлина в себе си. Тогава няма да останем с нашето външно желание, което е движено от Обкръжаващата светлина, а ще положим максимални усилия, така че Обкръжаващата светлина да превърне нашите съсъди или желание от външни във вътрешни. И тогава светлината ще се разкрие в тях като вътрешна светлина.

Разликата между тези две светлини е голяма, защото Обкръжаващата светлина влияе върху външните желания, които все още не са свързани, и които са извън екрана, който ни свързва. Екранът е сила, която ни позволява да сме над егоистичните ни желания, така че да мога да отдавам на моя ближен и да се свържа с него („отдаване заради отдаване” или „получаване заради отдаване”).

Ако придобия екран върху желанието за наслаждение, желание да се свържа с всички в една душа, тогава преминавам от външен съсъд на душата във вътрешен. Вместо да получавам пробуждане от Обкръжаващата светлина, аз ще го усетя от светлината в мен! Това се нарича първо духовно ниво. Това е състоянието, което очаквам и желая да получава на конгреса.

Естествено, в последните дни преди конгреса има много пречки, които ни очакват: изведнъж ще загубиш желание или възможност за участие, но след това, то ще се върне; изведнъж няма да имаш енергия да ставаш за урока, ще имаш проблеми вкъщи или в работата, лоши настроения, и какво ли не. И все пак, трябва да разберем, че това „обременяване на сърцето” е необходимо! То е като пресичането на Червено море, като бягството от Фараона, като идването на планината Синай, където разкриваме омразата (Сина) и разделението между нас.

Всичко това е необходимо. Трябва да се радваме на тези състояния и да ги приемаме с любов и разбиране! Надявам се, че нашите приятели по целия свят ще разберат това и ще го приемат точно по този начин. В крайна сметка, точно благодарение на поправянето на това разделение и тежест (авиют) на желанието, ние се издигаме.

Ако ги няма тези пречки, тогава няма какво да поправяме! Как тогава ще се издигнем и над какво?

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.10.2010

[24959]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да пренесем въодушевлението от Конгреса през последващия период на падение?

Отговор: Ако ние добре се подготвим по време на Конгреса, ако укрепим връзката помежду си, то тази връзка ще ни помогне незабавно да прибавяме към паденията подеми.

Наистина, има такава възможност – да не падаме. Затова ние трябва така да се подготвим за Конгреса, че след това да възприемаме тежестта в сърцето и желанията не като зло, а като средство, възможност за подем.

Ние достигнахме до особено състояние – голямото обединение на различни, чужди, далечни един на друг хора.

Всъщност, ние представляваме целия Вавилон. И в същото време ние можем да създадем такава връзка, че да се възползваме от примера на единство, който ще ни дадат на Конгреса, и да останем в него постоянно.

Трябва само да поддържаме същото въодушевление, същата връзка, същата важност на целта, държейки се за получения пример, държейки се за тази сила, която сме привлекли по време на обединението. Тогава, без всякакви проблеми, ще тръгнем нагоре по духовните степени.

Единството ни напълва с енергия, осъзнаване на важността и величието на целта, и трябва да направим така, че в последващите състояния изобщо да няма падения в тъмнината. Затова е нужно по-рано да сме ги видели като желателни и необходими, на принципа: „аз пробуждам зората, а не зората – мен”.

Ние чакаме тъмнината като светлина – защото тя ни предоставя шанс за подем.

От урока по статията Рабаш, 26.10.2010

[24916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Защо областта на свободната воля, клипот, се намира в промеждутъка между усещането за вътрешната светлина и обкръжаващата?

Отговор: Вътрешната светлина е светлината, която влиза вътре в мен. Обкръжаващата – това е тази светлина, за която аз знам, че съществува, но не мога да я усетя явно, като човек, неразбиращ случващото се.

Той, като че ли се намира в полумрак, в който не може да различи познат образ, да отличи приятеля от чуждия. (Приятел това е присъединеното към теб желание, а чужд е желанието, с което не можеш да работиш – но именно от тези състояния впоследствие ние извличаме възможността за поправяне).

През деня – няма какво да правим, всичко вече е ясно. През нощта също нищо не можем да направим, нищо не се вижда. И двете състояния вече са изяснени. Но именно „вечер” е времето, в което има възможност за работа, мястото на смесване на желанията („вечер”/„ерев” – от думата „смесване”/”меурав”).

След разбиването, всички желания са се смесили едно с друго, но когато някаква част от тези разбити желания попадне в състояние „вечер” и идва до нас, ние можем да я изясним и присъединим към „деня”. Така постепенно ние изучаваме своите желания.

Затова основните прояснения се случват на границата между вътрешната светлина и обкръжаващата.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 26.10.2010

[24944]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Да чувстваш само себе си, своята душа, вместо една обща душа – това се смята за порок. А някой може да сметне това за голямо постижение – все пак аз се намирам в духовния свят, заедно с Твореца, дори и да е отделно от останалите…

Но ако човек постига духовното, усеща като неправилно такова състояние, когато той е отделен от останалите и съществуват две части.

А още по-лошо е, ако има и трета част – Твореца. Та нали всички трябва да бъдат едно цяло: човек, методиката на поправянето и Твореца.

Но всеки е на степента на своите грехове – и вие засега сте далеч от такива „престъпници”.

Отначало е била създадена само една душа, но как това съвършено желание за наслаждение, създадено от съвършената светлина, може да се раздели на каквито и да било части? Как е възможно въобще такова отдалечаване?

Сега вие разбирате ли, че ние живеем в нереален свят?! Всичко това само в нашето въображение се разделя на части: неживо, растително, животинско ниво, човек, всевъзможни цветове и звуци.

Но в духовното не съществува всичко това! Истинското духовно – това е едно общо усещане, проста светлина. А цялото усещано сега от нас разделение е от нашия недостиг на съвършенство.

Ние изкуствено сме излезли от съвършеното състояние и затова чувстваме света разделен, където всичко е поотделно, разсечено, отделено от останалите и противоположно.

Но ако Творецът е един, то от него не могат да излязат няколко творения – а само едно.

От статията на Баал аСулам „600 000 души”: „И в крайна сметка, има в света само една душа, както е казано за сътворяването на човека: „И вдъхнал Творецът в него диханието на живота”” – има едно желание и една светлина.

Този, който се стреми да се върне към Твореца, се нарича „Исра-ел” („направо към Твореца”) и постига една единна душа.

Аз присъединявам към себе си тези, които ми се струват съществуващи извън мен други хора и постигам с това единната душа, Адам Ришон – така както тя е била създадена от Твореца. А вътре в нея се напълва светлината на безкрайността, Твореца.

Но за да ми бъде по-леко да изпълня това, на мен ми дават група, чрез която аз се отнасям към общата душа – това е близката на мен част от душата, с която аз мога да работя – преходното средство.

От урока по статията „600 хиляди души“, 25.10.2010

[24862]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек по природа е разсъждаващ, означава ли това, че ще му трябват повече усилия, преди да разбере, че без помощта на Твореца не може да се постигне отдаване?

Отговор: Има умни хора, които трудно приемат решения, издигайки се над разума.

Но има и такива умни хора, които разбират, че тяхната мъдрост нищо не струва. И затова им е лесно да се отрекат от нея.

Цялата работа е в това, как човек използва мъдростта си. Разумът не е порок. Всяко качество зависи от това, как човек го прилага: на практика или не.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24789]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В тези последни предконгресни дни, трябва да бъдем подготвени за увеличаване на пречките от всички страни и взаимно да се подкрепяме.

Да се постараем да обясним, че няма изход и движението напред е възможно единствено чрез усилие, по-силно от чувствата и разума, като „вол под ярема и магаре под дисагите” – само полагайки усилия, без въвличане на разума и чувствата.

Необходимо е да се постараем да получим от групата такава обща сила на съединението, че Творецът да се възцари в нея, „в своя народ” и така да се издигнем!

Обратно на всички религии и „духовни практики”, в кабала ние не унищожаваме егоизма – искаме той да се развива и натрупваме неговите взривове, защото се издигаме над тях.

Затова, нека всеки да пристигне с целия си егоистичен товар и именно него трябва да използваме като основа, за да създадем връзката помежду си.

И тогава, вместо късото съединение, което се получава ако нямаме съпротивление, ние ще получим резултат като се издигнем над това съпротивление.

Затова, оставащото време е много интензивно и критично, и нас ни тласкат в противоположни посоки – между доброто и злото, объркването и проясняването… И трябва да се радваме, че сме постигнали такива състояния – главното е да не оставаме безразлични.

И ако накрая човек пристигне на конгреса, след като е преминал през целия този водовъртеж, той има с какво да дойде при нас! А всичко останало ще поправим заедно!

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.10.2010

[24956]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как при наличието на непрекъснато появяващите се пред мен пречки да се задържа в намерението?

Отговор: Можеш да го направиш само с помощта на обкръжението и строгите рамки: трябва да знам, че имам урок и съм длъжен да отида, имам задължения и дежурства – трябва да ги изпълня. Не трябва никога и в нищо да нарушавам обичайното разписание!

Необходимо е да използвам цялото си свободно време, за да работя още повече от преди. По време на падението може да ти помогне само съединяването с групата, в която изпълняваш цялата тази работа – като старателен изпълнител, без разум и чувства, които ти сега не си способен да изпиташ.

Това е правилната реализация на падението – когато не се стараеш да избягаш от него, а го използваш за подема.

А ако си мислиш, че можеш да се справиш за сметка на своето желание и на ума – това изобщо не е вярно. По време на падението нищо не може да бъде изяснено и няма никакви чувства – човек е като мъртъв.

Какво е падение? Това е получаването на допълнително, по-високо желание за наслаждаване. Дава ти се възможност да усетиш, че със своите Г”Е се присъединяваш към АХА”П на висшия и вместо своето желание, усещаш желанието на висшия.

Преди съм имал свои собствени 10 сфирот, а висшият е имал негови. А сега, аз присъединявам към себе си неговото желание – моите Г”Е и неговия АХА”П – и отново се получават 10 сфирот.

И вместо моят мъничък АХА”П, към мен се добавя АХА”П на висшия – огромни желания, които са готови да се съкратят и отменят! Именно на този АХА”П му позволяват да работи с мен и ми окачват такава тежест…

Да допуснем, че мога да вдигна 20 кг., а ме принуждават да вдигна 50 кг. Аз не мога да го направя! На всеки крак са ми сложили тежест от 50 кг – нима мога да направя крачка?

Имал съм намерение да дам на някого 10 хиляди долара и внезапно разбирам, че самият аз имам дълг към банката, възлизащ на същата сума! Как в тази ситуация мога да дам на другия! Могат да се посочат и други подобни примери, случващи се в живота ни.

Това се нарича разкриване на АХА”П на висшия. А какво мога да направя, ако го усещам като пълна тъмнина? Нима мога да се справя с него посредством ума и чувствата си?  Какъв разум и чувство може да има тук, има ли изобщо някаква логика от моята гледна точка?!

На своето стъпало, аз съм бил „примерно дете” и изведнъж, към мен присъединяват такива желания и задължения, с които е невъзможно да се справя.

Толкова много искат от мен в състояние, в което съм загубил и разум, и чувства – напълно съм объркан и заобиколен от бездна, изпълнена с проблеми… Нима сам мога да направя нещо?

Спасението е само в групата и в това да изпълняваш каквато и да е работа в нея механично. И по този начин, ще започнеш да се издигаш в новото състояние…

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.10.2010

[24950]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да чувстваме, подготвяйки се за атака?

Отговор: Трябва да чувстваме, че „това е нашия последен и решителен бой”. Ние вървим ва-банк, до край – не оставяме нищо зад себе си за по-късно.

Човек е задължен да се включи в това с цялото си сърце и душа. Жалко ще е, ако вътре остане нещо неизползвано. Защото ние имаме шанс.

Баал аСулам пише, че живеем в дните на идването на Машиаха, в последното поколение. Остава само да разпространим науката кабала, тъй като поколението вече е готово. Решаващото действие зависи само от нас.

От урок по статия на Рабаш, 22.10.2010 г.

[24899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Целта на творението е да донесе благо на създанията на Твореца. Тъй като Твореца – е сила добра и носеща добро, и затова Той ни е предоставил възможност да достигнем най-висшето състояние – да станем подобни на Него.

Ние се уподобяваме на Твореца в два основни елемента.

1. Самостоятелност. Защото Твореца е първоначален и човек трябва да бъде първоначален в действията си. Иначе той не е самостоятелен.

2. Отдаване. Човек придобива формата отдаване, която трябва да се облече на неговата природа, обратна на Твореца. По такъв начин, отвътре човека е противоположен на Твореца, а отвън – подобен на Него.

Съчетавайки в себе си двете противоположни свойства, човек строи своята независимост, самия себе си. Той не е произлязал такъв из под ръцете на Твореца, а расте самостоятелно.

Условие за постигане на независимостта се нарича «съюз». Съюз означава, че аз се заемам да построя човека в себе си. Творецът обезпечава за това всичко необходимо: подготвителна база, гориво, желание да се наслаждава, сила за поправяне и сила за напълване.

А аз използвам тези средства. В мен възникват противоположни условия, контраст между егоистичните желания и формата на отдаване, която трябва да се облече на него – и всичко това ми помага да строя себе си.

Човек, приемащ тези условия и устремяващ се направо към Твореца се нарича «Израел». Той се заема да достигне сливане и е готов да премине през всички тези състояния и степени.

При това той разбира, че винаги трябва да върви с вяра над знанието – иначе и крачка не може да направи, не ще се повдигне и приближи към твореца.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2010

[24929]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→