Въпрос: Струва ми се, че за да се съединя с текста на „Зоар”, който сякаш е написан на непознат език, трябва да стане чудо. В нашия свят е трудно да се повярвя в чудеса…

Отговор: Не знам какво означава „да се съединя с текста”. Аз слушам някакъв разказ на неразбираем за мен език.

Казали са ми само, че там става въпрос за мен, за всичко, което ми е подготвено днес и трябва да се случи в бъдеще.

Аз много се старая да разбера, защото това е изключително важно за мен! „Зоар” е като секретен код, който трябва някак си да разшифровам, да разкрия този текст. Какво да направя?

Кабалистите казват: „Ако се стремиш към това с всички сили, ако желаеш и търсиш правилния подход – ще го разкриеш. Ще можеш да го разкриеш, но всичко зависи от това, колко усилия ще положиш ”.

Трябва много да учиш, да се научиш да го усещаш, да се откажеш от някои свои вътрешни свойства, защото в него се говори за такова разбиране и подход към живота, които са напълно противоположни на твоя.

Ти трябва да се облечеш в тази идея, да се отъждествиш с героите, да ги разбереш и обикнеш, дори ако в момента те не ти харесват и не ги разбираш напълно. Ако искаш да разбереш този разказ, трябва да промениш много неща в себе си.

По същество, ти променяш себе си съгласно разказа. И всичко, за което се говори там, започва да ти става все по-близко, разбираемо, чувствено и прието от теб до такава степен, че изведнъж влизаш в него и го разкриваш.

Това се е случило за сметка на множеството действия, в които си се старал да се уподобиш със света на „Зоар”: „Какво може да е това? Аз искам да разбера и да усетя! Искам да живея в него! Как трябва да се променя, за да мога поне малко да видя онова, за което разказва „Зоар”?!”

През цялото време трябва да виждаш в себе си материала, който се променя, който се уподобява на разказа: аз съм пластелина, от който разказът трябва да извая форма. Аз искам той да я създаде! Така се приближавам към разказа, не към разбирането, а към познанието, усещането, както е казано: „И познал Адам Хава (Ева)”.

Подходът ми се състои в това, повествованието на „Зоар” постоянно да създава в мен все по усъвършенствани форми, докато не придобия неговата истинска форма. Защото разказът означава разкриване.

По този начин трябва да работим с текста и такъв трябва да бъде подходът ни към книгата „Зоар”. Аз искам книгата да ме промени, да извая от моя материал всичко, което е необходимо. Готов съм на всичко и изцяло се отдавам на нея!

От урок по книгата „Зоар”, 25.10.2010

[24814]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →